От статията на Рабаш „Раждане и откърмване“: Човек трябва да вярва, че преди своето раждане, тоест обличането на душата в тяло, тя е била слята с Твореца, и сега жадува да се върне и прилепи към Него така, както е била допреди своето спускане в този свят.

Душата е била слята с Твореца, защото е съществувал един общ съсъд, всички части на който са били единни и съвършени. Висшата светлина ги е напълвала всички тях в еднаква големина в състояние на “Творецът и името Му са единни“.

Това е най-статичното, постоянно, устойчиво състояние, заложено в основата на цялото творение. Затова, след разбиването, което раздробило съсъда на многобройни късове, всеки от тях мечтае да се завърне към предишното единство – след като станали отделни части, те престанали да чувстват удовлетворение. Сега те непрестанно усещат недостиг.

В този свят няма истинска радост, удовлетворение, съвършенство и не може да има. Всеки представлява само част от системата, и докато тя не стане пълна, в нея винаги ще се разкриват недостатъци, проблеми. Така ще бъде до самия край на поправянето.

Затова всяка частица, всеки човек, неосъзнато желае да се съедини с останалите. Но този вътрешен стремеж се разкрива постепенно, според степента на развитие на човека. В края на краищата, ще се разкрие тази нужда от единство, тъй като само в такава форма ще успеем да достигнем съвършенство.

Но за това трябва да спечеля войната между моя стремеж към съвършенство и единство, и моя егоизъм, който желае да властва. А това е против съединението, защото то е възможно само между равни. Затова трябва да определя какво избирам: едното или другото. Но ние не можем да разрешим тази вътрешна дилема.

До самия край на поправянето сме обречени да пребиваваме в такава вътрешна криза – от една страна, желая съвършенство, което може да се усеща само в интегрално, равно, обобщаващо съединение между всички заедно. А от друга страна, искам да властвам! Това може да бъде съединение, но вече такова, където аз управлявам, а не където всички са равни и интегрално свързани.

Ето защо човечеството се колебае постоянно ту в едната, ту в другата страна. И така ще продължава през цялото време дотогава, докато не достигнем до осъзнаването на своето зло.

От урока по статията на Рабаш 14.02.2014

[128073]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Изследване (Университетът в Минесота): Планетата е застрашена от глад. Селскостопанските производители опират на „биологична стена“: природата не позволява на определен участък да се отглежда повече от определено количество зърно. ООН призовава като мярка за борба с глада употребата на насекоми за храна.

Реплика: Всъщност, единственият проблем е в това, че храната се разпределя абсолютно неравномерно между различните страни. А нейното равномерно разпределение зависи само от хората, от тяхната грижа един за друг. И никакви международни организации няма да могат да разрешат този проблем.

В противен случай, при пълно изобилие, ние ще достигнем до това, че половината човечество ще изхвърля излишна храна, която би стигнала за втората половина. А гладната половина ще вдига бунтове и войни. По такъв начин Природата принуждава човек да се измени.

[111867]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Към какво трябва да се стремя: към величието на другарите ми или към равенство с тях? Какво е истинското обединение?

Отговор: Трябва да се стремиш към единство с другарите си – като един човек, с едно сърце. Извисяваш се над тях, за да ги вдъхновяваш с вестта за величието на целта и скланяш глава пред тях, за да получиш тази вест от тях.

В противен случай това ще е псевдо равенство, като че ли сте в неутрално предаване – т.е. въобще не си въздействате един на друг. Най-лесният начин да се „изравните“ е като се обърнете с гръб един към друг: „Това е твое, а това – мое“. В този случай не сравнявам това, което има другият, с това, което имам аз. Нека да сме равни “за забавление“ – но аз живея в мир, без претенции.

Но истинско равенство означава, че искаме максимално да се обединим и да се вдъхновяваме взаимно от величието на Твореца. За тази цел отменяме себе си и колкото може повече възхваляваме групата в своите очи. И тогава всички ние, създадени от Твореца толкова различни, наистина сме равни – равни по отношение на целта.

Ако ние всички се стремим да си влияем един на друг, да се скланяме пред другарите си, ако се стремим да възвеличаваме, да прославяме Твореца в своите очи, ако ни тегли само към Него, ако искаме да се обединим, да се отречем от себе си и да се слеем с Него – по този начин ставаме равни, Тъй като в крайна сметка целта ни е да се съединим с Него. Включвайки се в Него, всички се изравняваме дори по тези свойства, които ни различават по рождение. Именно Творецът ни е създал различни и затова при включването в Него неравенството изчезва.

От урок по статия на Рабаш, 18.10.2012

[90646]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Трябва ли всеки член на групата точно да знае какво именно липсва на всеки конкретен другар и с какво е възможно да му се помогне, или е достатъчно да се ограничим с общото понятие „любов към другаря“?

Отговор: В стандартното общество човек може да помогне на другия само там, където има богати и бедни, умни и глупави, силни и слаби и т.н. Но ако всички са равни, то как можем да си помогнем взаимно?

Но има нещо, което не достига на всички – доброто настроение. Ако настроението е лошо, то няма да помогнат нито богатство, нито мъдрост. Само друг човек може да повдигне настроението, за да усети другарят отново прилив на жизнени сили и да почувства, че целта да се обединим е близка.

Излиза, че всеки член на групата трябва да обръща внимание на настроението на своя другар, и в случай на необходимост – да го повдига. Защото именно настроението е винаги това, което всеки може да допълни в другия.

[72516]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Принципи за работа в група - Няма коментари→

Някога парите са били еквивалент на усилието. Селяните са продавали яйца или мляко, обущарят – обувки. И техният труд е определял ценността на вещите. Днес е достатъчно да се напечатат хартийки и да се обяви тяхната покупателна стойност.

Тези хартийки отдавна не са подкрепени с реална ценност. А между другото, парите трябва винаги да се оразмеряват с човешките усилия, в това число и при капитализма. Само че днешните властимащи не знаят как да се върнат към онази система, а част от тях просто не желаят това.

Така или иначе, трябва да го направим. Иначе ще се обезцени всичко и дисбалансът ще разруши световната икономика. Нашите днешни икономически взаимовръзки не съответстват дори на това, което изисква здравият егоизъм, не говорейки изобщо за алтруистично поправяне.

Става въпрос за общество, което следва елементарното правило: „Вървете и заработвайте един от друг“. Защото всъщност ние обменяме стоки, а парите – са само техен еквивалент. Така че, на първо място трябва да бъде приведен еквивалент на съответствие с реалното положение на нещата. В противен случай, ще се потопим в хаос.

Днес милионите в банкова сметка могат да имат много пъти по-малка от реалната стойност. Сами сме раздули системата с множество нули, които нищо не струват.

Поправеното общество трябва да бъде обединено от равенство, взаимност, в него няма да има богати и бедни. В края на краищата, социалната справедливост в крайното си приближаване – това е еднакво ниво на живот за всички, извън зависимост от каквото и било. Преди всичко, трябва да се погрижим всеки да получава всичко необходимо за нормален живот и никой да не изпитва недостиг от основни нужди.

Въпреки това, съвременните дилъри правят всичко обратно и разрушават цели континенти заради призрачна печалба, която дори е невъзможно да изхарчат…

От урока по статия „Свобода на волята“, 05.01.2012

[65523]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Оригиналната демокрация – това е правилното деление на обществото на “глава” и “тяло”.

Главата знае, кое е по добро за тялото и на това основание приема решения. Равенство – ако всеки отдава и получава полагаемото за него.

Който е прикрепен към главата – не трябва да има никакъв собствен интерес (свойството на Бина, Г”Е, абсолютно отдаване, хафец хесед), а само желанието на тялото.

Главата – това е намерение за онова, как да направим добро на тялото, как да го напълним. (До колко това е противоположно на нашите управляващи!).

Главата трябва да се отнася към тялото (управляващите към народа) – както родителите се отнасят към децата си. Родителите изясняват потребностите на детето и как максимално да ги изпълнят в негова полза.

Така правителството трябва да отчита желанията на народа и да се стреми да им даде изправяне и напълване.

Както с децата – трябва да дадат “играчки”, които народът желае, но в тези игри да има заложена програма за развитието на народа. По такъв начин, както ние се грижим, какви игри да дадем на детето, в негова полза.

Изхождайки от това, е ясно, че само духовните личности могат да бъдат ръководители на народа.

За това е казано, че само устремът към Твореца “Исра – Ел”, имащи свойството отдаване, могат да бъдат Глава на обществото, правилно ръководещи масите (тялото).

За това Исра – Ел също означава Ли – Рош, Аз Главата.

От урока по статия на Баал Солам ‘’ Свобода на волята’’. 19.04.2010

Filed under: Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Може ли логически да се обясни на човека, до идването на ударите, че понятието равенство, което му се струва толкова опасно и застрашаващо го, в крайна сметка не е толкова лошо? Че е възможно дори то да му донесе добро?

Отговор: Всеки иска да бъде над другите, да властва над всички, да ги използва. А ако стане равен с всички с какво ще напълни своето желание?
Равенството е необходимо не, за да бъде създадено съвършено човешко общество, а за да се слеем с висшата сила на природата, с Твореца и да напълним себе си с усещането за отдаване.
Човекът трябва да види, че отдаването го напълва. При такова отношение един към друг, хората ще почувстват, че дори ако те действат егоистично в отдаването, то все едно – получават наслаждение. Всеки усеща себе си голям, силен, отдаващ – повече от всички останали! Безусловно – това усещане е егоистично. А защо въобще хората извършват добри дела? Защото в тях има нещо ценно: признанието на обществото, уважение.
Например, какво ти дава наличието на милиони долари в банката? Какво ще стане с тези пари утре? Но ако ти ги използваш, за да помогнеш на другите, то какво отношение получаваш за това! Какво величие и чувство за собствено достойнство! Твоето семейство, твоите деца, всички, които те заобикалят те превъзнасят и уважават – това не е малко. Ако общественото мнение се промени, то хората ще ценят такова напълване като най-високото, та нали всичко зависи от признатите от обществото ценности.
Днес, под въздействие на общественото мнение ние ценим само парите – тяхното количество. Един има в банката милион, а друг – десет! И ти гледаш на него като на най-красивия, здравия, на най-умния от всички. А ако някой има милиард, той е просто ангел! Сякаш той вече не е човек от плът и кръв, а нещо недостижимо! Такава е нашата вътрешна природа. Ти може да го ненавиждаш и едновременно с това започваш да го цениш, уважаваш, искаш да се сближиш – нали всичко зависи от оценката на обществото!

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→