В своето време античният „топ мениджър“ е дал съвети как да се управляват робите. Той е извел няколко принципа, които както в древността по отношение на роба, така и в наше време по отношение на свободния работник, работят по същия начин.
[243306]
Въпрос: Казано е, че целият свят е създаден за мен. Защо не чувствам това?
Отговор: Не усещаме, че целият свят е създаден за нас, защото не искаме да го усещаме, това ни задължава.
Ако започна непрекъснато да мисля за това, че съм отговорен за всичко, което се случва в света (въпреки, че в действителност е така), ще бъде много лошо за мен. Защо ми е необходимо това главоболие? Човек винаги търси топъл ъгъл.
Постепенно, в резултат на работата си, той започва да усеща, че целият свят наистина е проекция на неговите вътрешни качества. Вижда го пред себе си като на бял екран и затова започва да се чувства отговорен за него.
От урока на руски език, 04.11.2018
[240404]
Въпрос: Какво ще правят милиардите хора в интегралното общество, без постоянна физическа работа? Или ще измислят някакви облагородяващи Земята действия, които да я превърнат в разцъфтяваща градина?
Отговор: Хората ще се занимават със своето духовно развитие, ще се самовъзпитават и ще възпитават децата си.
Въпрос: За какво да възпитаваме децата, ако те знаят, че в бъдеще за тях няма да има работа?
Отговор: Нима човек трябва да работи през цялото време? По време на първобитното общество хората не са работили толкова много, те са седели около огъня, пели са песни, танцували. Защо ние трябва все да работим?!
Аз живея в богат район, всичките ми съседи са заможни хора: бизнесмени, летци, адвокати. Всеки ден те излизат в шест часа, водят децата си на градина, отиват на работа, а от работа се завръщат в къщи към 7 – 8 часа вечерта. Тоест 13 – 14 часа те са извън къщи, в офиси, учреждения, в производство. Децата им почти през целия ден са на училище в детските градини, където атмосферата не е особено подходяща. Всички те съществуват от само себе си, въртейки се в нещо изкуствено създадено от самите тях или от обществото. Те взаимно се обслужват.
Човек щастлив ли е от това? Не! Той сякаш се намира в каменоломна, която постоянно се върти и го смила. Нима това е живот?!
От ТВ програмата ”Глобалната криза”, 15.09.2013
[125698]
Въпрос: Някои субкултури водят полу-растителен начин на живот. Те живеят в колиби по бреговете на Индийския океан и водят „натурален, природен живот“. Така скоростта на протичането на времето за тях се забавя значително…
Отговор: За онзи, който се снижава да животинското ниво, е възможно времето да изчезне напълно от сферата на усещанията му. Животните инстинктивно усещат кога трябва да се хранят, да спят и да се размножават. Може да си организираш подобен живот някъде на юг в Индия или в Африка и спокойното да си съществуваш.
Въпрос: А дали е изпълнимо, човек да се научи вътрешно да управлява този процес, без да заминава за Индия: да ускорява времето – да го съкращава, да го ускорява – да го съкращава…?
Отговор: Смятам, че човек първо трябва да разбере с каква цел съществува и да узнае, че в живота му има начин да се изкачи до следващото ниво.
Сега човечеството наближава такова състояние, при което получаваме възможност да преминем от животинското ниво на нивото „човек“.
Човекът – това е състоянието, при което се издигаме над тялото си и достигаме такава цивилизация, такова ниво на развитието, когато абсолютно преставаме да се грижим за материалното си съществуване. Практически стигаме до това, че можем спокойно да си осигурим всичко, без каквито и да са проблеми. При това, материалните ни желания стават много незначителни, свеждат се до това, да сме задоволени само с всичко необходимо. Повече от това не ни трябва. Защото всички тези желания се намират на животинското ниво и се отнасят до поддържане на животоспособността на тялото.
А останалите желания постепенно се издигат до нивото, на което искаме да постигнем абсолютно различно усещане, новата виртуална реалност, по-висока от нас, каквито сме днес. – Заради какво съществуваме? Накъде се сме се запътили? В какво се състои смисълът на живота? Каква е висшата система, която ни управлява? И така нататък.
Тоест ние желаем да опознаем някое божествено ниво (не става дума за нищо, свързано с религиозния подход). В наше време човек започва да се стреми към това да излезе на ново ниво на съществуване, към това се устремява и цялото течение на нашата цивилизация. Въпросът е в това дали ще можем да го направим или не? Защото имаме възможност да се развиваме по два начина – сякаш се намираме на кръстопът.
Ако се развиваме правилно, след десет-двадесет-тридесет години бихме могли да достигнем състояние, при което до такава степен ще сме подсигурени с робототехника, че човечеството практически няма да работи физически и само малък процент от населението на Земята ще участва в производствените процеси и в развитието на технологиите.
Хората ще бъдат сменени с роботите, 3D-принтерите и т.н., и човек ще бъде абсолютно свободен от физическа грижа за себе си. Тогава той наистина ще може да организира времето си по правилен начин, защото ще разполага с него в неограничено количество. Продължителността на живота на човек ще се увеличи двойно, така, както от даден момент до днес продължителността на живота е станала два пъти по-дълга, отколкото във времената на Пушкин.
И освен това, човекът ще знае с какво да напълни живота си. Постепенно, в течение на живота си, той ще преминава в следващото измерение, което се нарича „човек“, „Адам“. Ние вече се намираме на преходния етап на това развитие. Мисля, че след няколко десетки години ще стигнем до него.
Въпрос: На стъпалото „Адам“ времето съвсем ли изчезва или много се забързва?
Отговор: По същество това е едно и също. Със сигурност: то или се забавя до спиране, или се ускорява до изчезване.
[108774]
Съобщение: Работодателите започнали да откриват свободни места за менажери за добро настроение – специалистите трябва да следят за физическото и психологичното здраве на сътрудниците, да поддържат благоприятна атмосфера в колектива и по този начин да способстват за успешна работа на цялата компания.
Кръгът от задълженията на такива специалисти е доста широк. Той включва провеждане на корпоративни вечеринки, занимания с физкултура и спорт, консултации по здравословно хранене и психологични тестове, помощ по възстановяване на работоспособността на сътрудниците, поддържане на приятна атмосфера във фирмите и дори грижа за цветята в офисните помещения.
Корпоративните вечеринки сближават. Тяхното организиране е задължение на менажера по доброто настроение. С една дума, менажерът по доброто настроение трябва да бъде специален работник, наставник, психолог, специалист по фън-шуй, инициативен, администратор по организиране на събития в една длъжност. А значи – креативен, открит за експерименти, общителен, чувствителен, способен да взема решения и да разрешава конфликти. И разбира се, да бъде винаги в добро настроение.
Реплика: Интегралното възпитание говори за това, че именно специалисти в тази област ще бъдат най-търсените хора в света. Именно те знаят как да създават колективи по подобие на все повече проявяващата се интегрална зависимост между хората. Именно и само в такива колективи на хората ще им е добре, а извън тях – винаги ще им е зле!
[107575]
Въпрос: Родени сме, за да бъдем щастливи и за да се стремим към това. Но системата, в която живеем, е егоистична. Около нас раздухаха ”американската мечта”, която всъщност е непостижима, тъй като за да я осъществим, трябва да печелим пари. А за да спечелим пари, трябва да работим. Коренът на думата ”работа” е ”раб”. Тоест от нас са направили роби, за да изглеждаме щастливи. Но въпреки това сме нещастни.
Как може да бъде премахната горната надстройка и да дадем щастие на човека без нея? Как бихте описали това щастие?
Отговор: Смятам, че щастието е постижимо само ако има равновесие. Когато между хората се прояви правилно взаимно съчетание, когато се почувстват в правилния социум и изчезнат всичките проблеми, когато обкръжаващата среда започне да ни поддържа в хемостаза, когато човек започне да усеща, че сякаш плува, намирайки се в състояние на вътрешен и външен покой – всичко това предизвиква щастие в него.
С други думи, усещането за щастие не възниква от това, че всяка следваща минута се самонапълвам егоистично, а какво ще се случи по-нататък – не зная, защото освен мен съществуват и други егоисти, които искат да усетят щастие за моя сметка. Усещането за щастие възниква за сметка на всеобщото обединение, чувството за равновесие, така, както в здрав организъм се усеща пълноценен живот, когато той функционира правилно и се самобалансира. Така и в човешкото общество трябва да взимаме пример от природата и да се стремим към същото, и тогава ще видим какво се явява цел на нашия живот. Усещането в това състояние ще бъде нашето щастие.
От ТВ програмата ”Медицината на бъдещето”, 07.04.2013
[106494]
Мнение (А.Михайлов, експерт в Центъра на политико-икономически изследвания): Икономиката вече отдавна работи в условията на висока безработица. И е възможно високата и растяща безработица да стане постоянно явление. Но безработицата означава социална и финансова деградация на милиони хора. Преди са процедирали, разпределяйки икономическия ръст до нивото на пълна заетост. Как да се реши проблемът, като е невъзможно да има заетост за всички? – Има два основни метода:
– да се разпредели безработицата по хоризонтал за сметка на съкращението на работния ден без да се съкращава заплащането на труда;
– увеличаване на празничните дни и отпуската;
– обезателно отделяне на полагащите се 2-4 седмици в годината за образование и повишение на квалификации;
– съкращаване на работната седмица, преминаване към четиридневна работна седмица.
Реплика: Необходим е нов поглед върху живота – безработицата се дава не за работа и отдих от нея, а за подем на следващата степен от нашето развитие, в пълна взаимовръзка между всички да се разкрие свойството отдаване, а след това и любовта, в която се усеща съществуването извън себе си, т.е. извън усещането за време и пространство. В това състояние природата ни дава усещането за криза.
[103189]
Мнение (Т. Шамир): Преди сто години, философи, икономисти и социални мислители са били убедени, че бързият напредък в технологиите скоро ще избави човечеството от необходимостта да работи усилено. Струвало им се, че още малко – и ерата на принудителния, изнурителен, много часов, наемен труд ще потъне в забвение.
През XIX век продължителността на работния ден в заводите е достигнала 16 часа. След Първата световна война в развитите страни започва широко разпространен преход към осем часов работен ден и 40 часа на седмица. Икономистите прогнозират, че след още няколко десетилетия работният ден ще се съкрати на 6, 4, а след това и на 2 часа – а след сто години необходимостта да се работи за храна напълно ще изчезне.
На практика, обаче, се случи точно обратното. В наши дни много часовият труд се превърна от проклятие за нисшите класи на обществото в „привилегия“ на средните и висши слоеве, в задължителен атрибут на висок социален статус – на работа „горят“ най-квалифицираните и високо платени работници. Но и останалите работят не по-малко, отколкото преди шестдесет години – независимо от факта, че техническият прогрес действително допринесе за колосалното увеличаване на производителността на труда.
При това в материалното производство, осигуряващо на хората храна, облекло, жилище, транспорт и комуникации, е заета много малка част от работната сила. По изчисления на икономистите, за да се обезпечи среден темп на потребление на населението на планетата е достатъчно 20% от населението – останалите 80% биха могли да не правят нищо.
При това, работят всички, работят много, задъхвайки се от липсата на свободно време и в същото време, страдат от безработица – вместо да работят за свое удоволствие по 2-3 часа на ден, наслаждавайки се на плодовете на технологичния напредък, както са мечтали за това преди сто години.
Не е ли време най-накрая да го направим. Мнозина вярват, че е напълно възможно основният гарантиран доход (Basic Income Grant) да се осигури на всички граждани, без значение дали те работят или не.
Идеята е вместо тромавата, бюрократична система от социални помощи за бедните и безработните да се осигури минимална работна заплата за всички. При това тези, които не искат да работят, ще са в състояние и така да преживеят – от това обществото само ще има полза.
Подобен експеримент е бил проведен в Канада по времето на икономическата депресия през 70-те години – и резултатите са били много положителни: в района, където на всички жители е бил осигурен гарантирания минимум, престъпността намаляла, подобрили се резултатите в училищата. В същото време пазарът на труда са напуснали само майките на малки деца.
Източник на средства могат да бъдат различните данъци върху лукс, наследство, собственост, доходи от банкови депозити, данъци върху замърсяване на околната среда, разкомплектоване на тромавите правителствени агенции, които участват в разпределянето на държавни помощи за хората в нужда.
В съвременното общество се е загубил смисълът да караш хората да работят колкото е възможно повече – за по-нататъшно подобряване на живота трябва да произвеждаме „дълготрайни“ изделия. Трябва да осигурим необходимостта на хората от въздух, вода, пространство, тишина, красота, време и човешко общуване.
Забележка: Това е възможно да се постигне само с превъзпитание на обществото, т.е. чрез изменение на природата на човек от егоистична на алтруистична – с метода за интегрално възпитание.
[92411]
Въпрос: Сега, когато толкова много хора ще пристигнат на конгреса, ще съумее ли всеки от нас да достигне усещането за духовния свят?
Отговор: Това изцяло зависи от нас. Аз мисля, че ние се намираме в много добри напреднали състояния, в правилна подготовка. В последно време всеки ден има много резки подеми и падения. И аз много им се радвам.
Тези състояния са много добри, защото за правилното съединение ние трябва да разкрием както злото, така и доброто. И както злото, така и доброто се разкриват едно след друго, последователно.
И затова, всички състояния, през които преминаваме, това е подготовката, която човек извършва чрез възхищение и вълнение. Ние всички трябва да усетим не покой и статично състояние, а да се почувстваме като пред важно събитие, да преминем през вътрешните усещания.
Ние трябва да разберем, че всички състояния, които преминаваме сега, са ни дадени свише, от всяко от тях има абсолютна необходимост. И въпреки тези състояния ние трябва да изпълняваме всичко, което ни е възложено.
Ако аз се подложа на въздействието на другарите, отменя себе, си все едно си затворя очите, и ми е абсолютно все едно какво искам аз, а единственото ,което искам, е да чувствам тяхното въздействие – това е благословия свише.
Струва ни се, че това е проста работа, но незабавно се появяват пречки, неспокойни мисли, в които няма нищо съществено. Но това се случва преднамерено и на нас ни предстои да ги преодолеем и да останем под въздействието на средата.
Хората, които могат да работят така, печелят много. Те не бягат от пречките, а поглъщат всяка от тях, над всяка пречка продължават с вяра над знанието, обяснявайки си, че случващото се сега на конгреса е по-важно за тях.
И премествайки се „там и обратно”: всеки път в тях има вход и изход от състоянията, изключват се от конгреса и се връщат обратно, както е казано: „От Цион ще излезе Тора” – от изходите (паденията) ще излезе светлината.
От такъв род изходи и входове (в духовните състояния), когато съществуват пречки и хората през цялото време анализират състоянията си, се появява Тора, т.е. в края на краищата в тях се появява Светлината.
Ако човек съумее да се държи така и заедно с това да пее и танцува, то няма нищо по-хубаво от това. И, ако той се държи така, то, несъмнено, ще почувства духовния свят. Човек изведнъж ще усети, че светът е вечен, че е всеобщ и взаимосвързан, и че самия той пребивава в потока на някаква особена висша сила.
От лекция в аудиторията „Кабала на народа”, 26.10.2010
[25639]
Съществува желанието и в него – решимот. Желанието е потопено в морето на висшата светлина (на чертежа, светлината е обозначена с червена стрелка).
Светлината е постоянна величина, желанието и решимот подлежат на промяна.
Като цяло, за мен не е важно, как именно и доколко те се променят. Тъй като, аз не виждам общия процес и не знам последователността на развитие на общата система души, част от която се явявам.
Главното за мен е отговора на постоянството на Висшето управление да ме насочва чрез «пречки» към целта, да държа същото постоянно отношение към Него.
В такъв случай ние – аз и Творецът, сме слети. Аз разбирам, че Творецът е добър и твори добро, и поддържам в себе си това отношение, независимо от многото промени, като лодка в бурята.
Над всичко, което става в мен, аз изучавам Неговото управление. Той променя всички параметри в моя свят: външни и вътрешни.А аз демонстрирам непреклонен стремеж към Него, по същият път на неизменното добро, в сливане – за да „не се отчайвам в милосърдието, дори ако мечът е издигнат над главата ми“.
Така аз изучавам Неговата природа върху себе си. Решимот се развиват в мен, издигайки се по стъпалата, по които сме се спуснали от света на Безкрайността, и над всяко решимо, над всяко стъпало, аз отново и отново се сливам с Твореца.
При това, на всяко стъпало, аз трябва да се издигам, усещайки съвършенство и радост, макар вътре в мен да е възможно да има страдащо, опустошено желание, или желание, напълнено с неземни наслади.
Страданието и опустошението или напълването и наслаждението се усещат, но аз целият съм над тях, защото съм потопен в отдаване. Вътре – ненавист и престъпления, но над тях – аз съм в отдаване.
Аз не обръщам внимание на своето желание. Нека да е празно, нека да е напълнено с ненавист или, напротив – с висша светлина. Аз се грижа само, над всичко това, да градя постоянно отношение към Даващия.
В това се състои нашата работа – винаги да се стремим и да се обръщаме към Него, независимо от всичко, което става вътре в нас.
Аз ценя своите желания, в които се събуждат решимот, тъй като без тях не бих могъл да формирам отношение и да се сливам с Твореца. Но самата работа се извършва по-нависоко – там аз изграждам средната линия и екрана.
От урока по статия на Рабаш, 14.10.2010
[#23553]