Мнение: Видният специалист в областта на управлението на риска, проф. Н. Талеб, смята, че ГМО представлява заплаха за целия живот на планетата. ГМО, в следствие на самата своя природа, неизбежно ще разруши екосистемите на планетата. Доколкото рисковете, свързани с ГМО, носят системен, а не локален характер, свойствените му черти се разпространяват в околната среда безконтролно и настъпва момент, когато ГМО преодолява така наречената „бариера на екоцида“, което ще доведе до екологична катастрофа.

Нищо не може да попречи на безконтролното разпространение на ГМО в природната среда.

Принципите на предпазливост отстъпват пред желанието животът да се направи още по-комфортен. За природата това може да завърши с екоцид, а това е необратимо изчезване на живота.

Освен математическите модели за оценка на риска, които говорят за невъзможността ГМО да съществува в природата (в края на краищата, целият свят ще се зарази с тези променени организми), съществуването на ГМО противоречи на принципа на предпазливостта заради риска, на който те подлагат системата.

Йерархично организираните изменения на системата, по пътя на внедряване на ГМО, категорично и статистически се различават от възходящата система на обикновеното селско стопанство.

Съществува огромна разлика между експериментите със селекция и йерархично организираното инженерство, при което определен ген се взима от определен организъм и се поставя в друг. Такъв продукт не може да се нарече „неутрален“.

Биотехнологичните компании продължават да разработват ГМО, пренебрегвайки предпазливостта и утвърждавайки, че без широкото внедряване на ГМО е невъзможно да се победи Господ. На практика е равносилно на това, да се борим с бедността, играейки на рулетка. Такъв подход едва ли може да се нарече научен или дори логичен. Тези хора не осъзнават, че измененията в семената в резултат ще повлияят на всички нас.

Реплика: Освен промяна в природата на човек от егоистична в алтруистична, няма друга възможност да се намали потреблението до рационално ниво и да се прекрати отношението към планетата не като към разумно същество, система, с която е необходимо да се намираме в равновесие. Това опира до изменение на съзнанието на човека, което може да се постигне само с интегралното възпитание.

[131888]

Filed under: Заповеди, Криза, глобализация - Няма коментари→

Ако се стремя към отдаване над знанието, ако прилагам усилия, за да се доближа до останалите и моля висшия за помощ, то всеки път получавам тежест в сърцето. Изгнанието и освобождаването следват едно след друго. Изгнание – това е падение, а освобождаването – подем. Така през цялото време ту се издигам, ту падам.

Но кабалистите ни обясняват, че ние се придвижваме и от паденията, и от подемите, както е казано: ”От Циона (от изходите, от паденията) ще излезе Тора”. Освобождение се нарича, че аз с цялото си сърце се сливам с някой друг, готов съм за връзка с него. И всичко това над своята ненавист и неприязън – аз нищо не туширам, а се придвижвам в средната линия.

А когато ми се отдаде да постигна определено съединение, то веднага усещам хлад в отношенията с човека или групата и те ми стават безразлични. Но трябва да се разбере, че това равнодушие и ожесточаване на сърцето принадлежат вече на следващото стъпало.

Онази вяра и стремеж към обединение, които съм имал преди, сега се превръщат в желание да се отделя. И отново ми се налага да работя, за да мога, с помощта на групата, с нейната подкрепа, поръчителство и светлината, възвръщаща към източника, да се върна към съединение. Но след това отново ме очаква охлаждане.

Известно е, че при нисхождението отгоре надолу Малхут на висшия парцуф се превръща в Кетер на нисшия. Затова веднага след като се издигам, достигам до своя Кетер, който се явява максимално отдаване, което мога да си представя и да си пожелая, той веднага се превръща в Малхут на висшия – в егоистично получаване. На този принцип се осъществява подемът.

Възможно е това да се обясни и от гледна точка на решимот: ако в долния парцуф е имало двойка решимот ”0/1” (решимот де–авиют и решимот де–итлабшут), то на следващото стъпало вече ще бъде ”1/2”, след това ”2/3”. По такъв начин през цялото време се извършва смяна: изгнание – освобождаване, освобождаване – изгнание, с една дума въртележка, тъй като едното се развива за сметка на другото.

Затова за нас най-главното е да не се впечатляваме от своите падения и възходи, а да мислим само за скоростта на промените. Колкото повече промени, толкова по-добре! Исраел – това е, което ускорява времето, ”осветява го”. За нас времето, т.е. скоростта на развитие – това е основното.

Не трябва да обръщаме внимание на състоянията, през които преминаваме. Не трябва да се вглъбяваме в състоянието и да се ровим в него. Тъкмо обратното – основното е повече промени.

От подготовка към урока, 25.03.2014

[130931]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Конгрес по интегрално възпитание. Семинар №4

Нашият свят е бил предхождан от създаването на духовен съсъд, кли, и от неговото разбиване. И сега, в нашия свят, трябва да го възстановим, да го съберем от разбитите части. Тези части сме ние с вас! А разбиването се проявява в нашето взаимно отблъскване един от друг.

Част от тези келим, тоест нас, е получила пробуждане свише и по този начин ние сме си задали въпроса за смисъла на живота.

Смисълът на живота е това, което е над нашия живот. Защото в неговите рамки ние не питаме за това. Мислим само как по-добре да се устроим вътре в него. Когато започнем да питаме: “А за какво?” – това вече е въпрос, стоящ над нашия свят, въпрос вече към Източника на нашето съществуване, тоест към Твореца.

Общо, цялото човечество се намира в движение към единство, но върви по не много приятни, не много бързи начини. Така всички сме се придвижвали напред и сме достигнали сегашния момент, когато нашето развитие ни е извело на последната финална права, на която всички трябва да започнем да се обединяваме.

Има група – това сме ние, получили пробуждане свише. И сме длъжни да овладеем в себе си тази методика за поправяне, да се обединим с Твореца в минимален вид. Тъй като присъединяването към Твореца е възможно само в тази степен, в която ще получаваме желания от целия свят.

От целия свят ще получаваме обикновени желания, тоест всички тези шест желания, които ни е степенувал Баал а-Сулам. Желания, отнасящи се до самия човек, до нашето тяло: отнасящи се до храна, секс и семейство, а освен това, има желания, които се отнасят до взаимодействието на човека с обществото и са насочени към богатство, слава и знание.

Тези шест желания действат във всеки човек от нашия свят, само че във всеки се проявяват по различен начин. И във всяко от тях има твърде много, всевъзможни съставни – много дребни желания.

Цялото развитие на човечеството е било насочено към това, в началото в хората да пораснат желанията, свързани с храна, секс, семейство, да се приведат към такива формации, където да укрепнат желанията за власт, за слава, за богатство, за знания, да ги преминат всички и хоарта да открият отсъствието на напълване от тях. Макар че засега е трудно да се каже, че цялото човечество се намира в такива състояния.

Храната, сексът, семейството са животински желания, които, по принцип, не се нуждаят от никакви поправяния. А в по-високите желания на човечеството, насочени към богатството, властта и знанието, се проявява голям егоизъм. Но и този егоизъм, като цяло, се явява само “предварителен”, нужен за това и в него да се разкрие отсъствие на истинско напълване, криза. Защото отсъствие на истинско напълване е усещане за криза.

Ето, сега се намираме на този етап, когато човечеството преминава през всякакви кризисни явления. При това, тези кризисни явления през цялото време ще преминават едно в друго. Едни повече ще се отразяват на икономиката, други върху моралните проблеми, трети на политическите, четвърти на семейните… Като цяло, тези кризи ще бъдат множествени, многолики. И ние трябва да разбираме по какъв начин, в съответствие с това да работим с хората.

По принцип, методиката е една, но подходът към хората трябва да съответства на техните потребности. Това означава, че към всяка цивилизация, към всяка култура, която днес съществува в света, трябва да има особен подход. И затова се развиват желанията в различните страни, в различните хора, в различните региони – съобразно с това, къде трябва да работим.

(още…)

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Мнение: Тотален хаос очаква света, цивилизацията навлиза във фаза на самоунищожение, земните богатства са изтощени, поглъщането на ресурсите достигна критичната си точка, разрушавайки планетарния баланс. В отговор на това, Земята се бунтува, стихиите са възбудени, възбудени са геомагнитните и тектоничните процеси, климатът се колебае, променя се, екологията деградира, обитаваните региони се превръщат в пустини, пространството за живот намалява, а населението расте. В такива условия, нестабилният световен ред няма да издържи дълго, ние доизживяваме последните мирни години.

Наближава поредният прелом в историята. Стихийни бедствия, екологични катастрофи, глад и епидемии ще взривят социалните вълнения до невиждани мащаби. Епицентър на безредиците ще станат големите промишлени мегаполиси. Наближава великото преселение на народите. Десетки, стотици милиони климатически бежанци ще се стекат в центъра на Евразия. Ще настъпи смесване на раси и народи. Това ще е съпроводено от граждански, междуетнически конфликти. Всички ще се бият срещу всички. Това ще бъде котел, в който ще се слеят страни, народи и идентичности.

Реплика: Тази картина или подобна, ще се реализира само в случай, че човечеството не осъзнае причината за случващото се – егоистичната си природа, и не дойде до решението, че трябва да се промени, и да премине от егоизъм към алтруизъм, от противопоставяне на всеки към всички към всеобщо обединение на всички в едно цяло.

Цялата заплаха на природата и обществото ни подбужда само за да усетим необходимостта да се променим. А как да се променим ни обяснява методиката за Интегрално образование и възпитание. В зависимост от нашата промяна, по закона за подобие с Природата, ние веднага започваме да усещаме себе си, обществото, природата, като благожелани – и ще се издигнем на следващото стъпало на нашето развитие.

[112852]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Природата не се променя – променя се нашето възприятие на природата, степента на нейното разкриване. Човекът се променя, става по-умен, получава по мощни и по-фини инструменти за изследване и затова все по-дълбоко изучава природата. Самата природа не се променя – мени се човек и разкрива в нея нови явления, нови закони, свойства, връзки.

В реалността нищо не се променя – всички промени се случват само по отношение на нас. Човек въобще не прави нищо сам. Или напълно го управляват свише, без каквото и да е участие от негова страна, или го управляват с негово собствено участие. С това участие, той може само да ускори развитието.

Но като ускорявам собственото си развитие, с това аз влияя на целия свят, тъй като съм интегрална част от голяма интегрална система. Затова всички останали нейни части също се менят заедно с мен.

Да допуснем, че сега за месец съм напреднал така, както би трябвало да напредна за сто години (ние с вас напредваме с такава скорост), но нима останалият свят може да остане на място? Със себе си теглим целия свят и ускоряваме неговото развитие, поправянето му. Променя се също и цялата картина: формата на живота ни, формата на напредване. Напредваме бързо, добре, меко, вместо да се тресем по неравните дупки в каруцата, получавайки подутини и синини, в такива проблеми и страдания, които ни преследват по време на цялото изгнание.

Всичко това зависи само от нас! Това означава, че Исраел (стремящите се направо към Твореца) ускорява, освещава времето. Състоянието край на поправянето (Гмар Тикун) е твърдо установено – това е закон. Но всички останали състояния, макар и да се случват съгласно същия този закон за развитие, човек сам определя тяхната скорост, характер, усещането си за тях. Ние трябва да вярваме, че това е така във всяка точка от пътя и едновременно с това, че всичко се определя от Твореца и че „Няма никой освен Него“.

От урока по книгата Зоар. Предисловие, 16.07.2013

[112761]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава за нас реализацията на правилото за любов към ближния като към самия себе си?

Отговор: Означава да престана да усещам различията между себе си и другаря си. Такова е първото правило, към което трябва да добавим сега и вярата.

Например, майката има инстинктивна любов към своята рожба. Това достатъчно ли е? Не. Любовта я привежда в действие, грижейки се за рожбата си, непрекъснато. Така че, само любов не стига – трябва още и трепет, тревога за любимия, взаимна връзка с него, грижа за неговите желания, истинско безпокойство за тяхното удовлетворяване. Тогава усещайки трепета, аз проявявам, изразявам своята любов и това изразяване се нарича ”вяра”.

И така, любовта всъщност е правилното отношение към ближния, но целта на творението не се ограничава с това. Ние с ближния се взаимовключваме, създаваме един взаимен съсъд, напълваме го, и от любов към ближния, преминаваме към любов на Твореца.

Въпрос: Как любовта към ближния може да придава сили, да подсигурява ”горивото”? Как човек, потопен в себелюбие, може да усети желанието на другите?

Отговор: Посредством светлината, възвръщаща ни към Източника. Разбира се, че без нея сме за никъде.

Въпрос: Значи, трябва само постоянно да генерираме желание, насочено в тази посока? И тогава светлината ще ни върне ли към Източника?

Отговор: Да. Нашата работа е единствено в това, да създаваме необходимост от любов, взаимно свързване, взаимна връзка, да искаме да бъдем в ближния, да приемаме неговото желание вместо нашето. С такива действия привличаме светлината.

И преди всичко трябва да знаеш с какво можеш да се уподобиш на светлината, на нейната природа. Тя е една, обикновена, безгранична, тя е даваща, тя желае да носи благо на всички. Ако поне мъничко придобиеш такъв устрем, толкова ще се приближиш към нея, и това сближаване ще ти подейства. Светлината е непроменлива, но със твоя устрем към нея усилваш нейното въздействие – при това, както на злото си начало, така и на доброто.

На нивото на законите на нашия свят то се проявява в това, че влиянието на общото поле е обратно пропорционално на разстоянието на квадрат. По такъв начин, ако съкращаваш дистанцията наполовина, светлината ти въздейства четири пъти по-силно.

Въпрос: По време на урок привличаме светлина. Какво трябва да правя през деня? Как да работя с другарите си така, че да създадем правилно желание за следващия урок?

Отговор: През деня също привличаш светлината, доколкото поддържаш връзка с главния. А освен това си свързан със световната група, която не прекъсва своите усилия. Например, от нас щафетата се приема от Австралия или Южна Америка. Ние сме един съсъд, едно цяло и дейността не се ограничава само с твоето учене. Разбира се, по време на урок привличаш повече светлина, но като цяло работим 24 часа в целия свят.

Въпрос: Как най-ефективно да привличаме светлината? Какво трябва да прави всеки от другарите, независимо от това, къде се намира?

Отговор: Да искаш да се поправиш, да се обединиш с тях и с това да образуваш място за разкриване на Твореца. С това Му доставяме най-голямото удоволствие. И в това е цялото ни наслаждение – онова, което той иска да донесе на Своите създания.

Въпрос: Имаме ли възможност да проверим усилията си и да получим отзив от общата система?

Отговор: Ако всеки от нас приложи малко усилия, той ще започне да усеща в себе си промени всеки ден, да изпитва нещо ново, да допуснем един път в месеца или два пъти. А след това промените ще се слеят в непрекъсната верига: вход – изход, и отново вход – изход: всяко по за няколко секунди.

Съответно, ще се промени и твоето отношение към тях: ще придобиеш свой стабилен път и ще можеш да класифицираш издиганията и паденията в двете линии, оценявайки ги от средната линия.

От урок по статия на Рабаш, 14.10.2012

[90250]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как мога да напълня желанието на другарите си, ако изобщо не знам какво искат те?

Отговор: Знаеш какво искат, защото те желаят това, което и ти: да достигнете до поправяне, да разкриете висшата сила, действаща вътре в природата. Тази сила се нарича обща Природа, на която принадлежи цялата вселена.

Затова знаеш какво желае другарят ти. Освен това, всеки има безброй земни желания, които може и да не знаем – всеки си има лична сфера, която не се отнася към духовното. Но в онова, което засяга високите, духовни желания и цели, трябва да ти бъде ясно какво се случва с другаря ти, затова се опитай да го подкрепиш.

Поддръжката се състои в това, да повдигнеш настроението на другаря си, да му дадеш надежда, сила и вдъхновение за постигане на целта. Помагай му във всичко възможно. Опитай се да усетиш в него величието на целта и величието на висшия.

Показвай му как можеш да се принизиш пред групата. Тъй като само малкият може да получи от големия, затова всеки трябва да се принизи пред групата, за да получи нещичко от нея.

Групата притежава духовна сила, пребиваваща между нас. Групата не се създава от нас. Само ни се струва, че сами сме се събрали и образували група. Това, разбира се, не е така! Групата се организира от висшата сила – не си мислете, че случайно сме се намерили едни други. Всичко се случва за сметка на общото поле, което ни събира заедно.

Затова трябва да се разбере, че от една страна, има присъствие на скритата сила, действаща между нас. Но от друга страна, трябва да извършим действия, съответстващи на нея, за да се приближим и да започнем да я усещаме. Тогава ще започнем да работим съвместно с нея.

Така, за сметка на нашите промени, постепенно се приближаваме към разкриването на висшата сила и по малко да приемаме от нейните свойства. И когато разкриваме тези свойства в нас – това означава, че разкриваме висшата сила.

От урок по статия на Рабаш,12.10.2012

[90167]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Аз изучавам науката Кабала. Направи ми впечатление, че чертите на лицето и формата на очите ми се променят. Чувствам вътре в себе си протичането на някакви процеси, извършването на някаква „работа“ в дълбините на мозъка. Можете ли да обясните това явление? Верни ли са тези впечатления?

Отговор: Външни изменения са възможни както се случва при всеки човек взависимост от дейността, с която се занимава. А „вътре“ трябва да се случват големи промени. Състоянията също постоянно се променят – все повече се вглъбяваш в себе си, в своя свят, в целта и в средства за нейното постигане, във вътрешната връзка между всички части на нашия свят и тяхното управление свише, отвътре.

Въпрос от Луис Аугусто Агудело Карильо от испанския блог: Има ли начин да усетя в моето тяло преминаването на махсома? Какви промени ще се случат в тялото ми и в моята душа, когато мина махсома? В мен възникна много силно желание да изпитам това, но не знам, какви ще бъдат моите усещания.

Отговор: В тялото Ви ще се появи усещане за връзка с Твореца, който Ви „обгръща“ от всички страни, определяйки всички ваши желания и мисли, Вашите решения, освен едно усещане – че Той е във всичко. Това ще усетите не в своето тялото си, а в тялото на душата си (в гуф на парцуфа), което се заражда в своите първи 10 сфирот, от Вашата „точка в сърцето“.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

През 2007 година аналитиците от Великобританското Министерство на отбраната публикуваха интересен анализ. Според тях, сред най-различните картини от бъдещето, нас ни очакват редица неприятни събития. За какво предупреждават предсказателите?

В близките три десетилетия ситуацията по света ще се влошава: ще нараснат заплахите от страна на ислямския фундаментализъм и международния тероризъм, ще се появят нови опасни видове оръжие. Ще настъпи усилване на напрежението между ислямския свят и западната цивилизация.

Ще бъде създадена технология за имплантиране на микрочипове в човешкия мозък, чрез които ще могат да се управляват действията на хората. Ще се увеличи международната престъпност. Климата ще стане по-нестабилен, което ще създаде заплаха за неочаквани природни катаклизми и застрашаващи изменения в природата. И това още не е всичко, четем по-нататък. (още…)

Filed under: Духовност, Егоизъм, Криза, глобализация - Няма коментари→

Отдавна е известно, че ако по даден научен проблем се издигат едновременно няколко противоречиви едно на друго твърдения, то това означава, че просто не е намерено удовлетворително решение.Точно такава картина ние виждаме днес при обсъждане на въпроса за глобалното затопляне. Както се вижда, единна теория, едно обяснение на този проблем няма. Някои, които са мнозинство, се позовават на стопанската дейност на човека, с която замърсява атмосферата с парникови газове, или го обвиняват в изсичането на горите. Малцинството се позовава на естествените причини, една от които е нарастващата активност на Слънцето. Подозренията също падат и върху цикличните промени на земната орбита, на океанските течения и даже на промяна на местата на полюсите. (още…)

Filed under: Възприемане на реалността, Криза, глобализация, Природа - Няма коментари→