Реплика: Южнокорейците са развили следното качество: по време на работа те трябва да работят непрекъснато. Тяхната ефективност трябва да бъде 100%. Срамно е да не се изпълнява дневната норма, срамно е да се боледува, срамно е да не се прави нищо.

И това ги води до депресия, ужасни нервни сривове, самоубийства. В това отношение те са измислили нещо, което се нарича „затвор  вътре в мен“.

Близо до гора, на 90 километра от Сеул, има затворническа сграда, в която  влизат за два или три дни. Условията в затвора са: слагат ги в изолатор, дават им килимче за  йога, дават им тетрадка, писалка …

За мен е интересна психологията на човека, търсенето на свобода.  А се оказва, че тя е в затвора.

Отговор: Тя е в затвора. Когато не се насилвате и не се принуждавате да тичате по целия свят, имате физическа свобода.

Това е много интересно състояние: да се заключиш в стая, да получаваш хляб  два или три пъти на ден и нищо друго. Дори и книги. Без радио, телевизия и всичко останало. Ти си сам. Ето, вижте какво ще правите, колко ще можете да живеете по този начин с мислите си, с плановете си. Това е добре…

Въпрос: Какво трябва да мисли човек в такива състояния?

Отговор: Защо живея? За какво съществувам? Какво става с мен? Кой ми заповядва, определя съдбата ми? Какво съм направил с живота си? Как ще свърши той? Какво ще стане след това? И ако не след това, тогава какво ще оставя на потомците си?

Има специална молитва, преди човек да умре, наречена водач, когато той много сериозно преминава през целия си живот и го преглежда: направил ли е нещо или не. От една страна, той го отнася към Твореца, а от друга страна, към себе си. Като цяло се подготвя за сериозна противопоставяне със съдията.

Когато му  показват живота, който е преминал, той вижда, че в действителност е бил подтикван към познаването на Твореца, към познаването на природата, към правилните действия, така че да осъзнае тяхната реалност и т.н. А той е избирал друга посока.

Реплика: Обикновено човек оправдава живота си, като казва: „Аз преживях живота си щастливо“.

Отговор: Това е за момента. На всеки човек, когато отиде в съда, му изглежда, че ще оправдае себе си, защото всеки човек е близък със себе си. Но всъщност, нито един човек няма възможност да се оправдае. Никаква!

А този, който си мисли, че е праведен, се сблъсква с такова невероятно обвинение, че дори не може да си го представи.

Друго нещо е, че ние неправилно си представяме наградата, наказанието, обвинението, насърчението. Но когато пред човека преминава целият му живот… Това, в края на краищата, не отнема време, това вече е духовно измерение. И когато той вижда и разбира не това, което е направил, а това, което е мислил … Тук вече, приятелю мой…

Реплика: Става страшно,  честно казано …

Отговор: Това е чистилището, реално, сериозно. Това е истинският ад. Това са съжаления, угризения – не за миналото, а за да поправиш свойствата си и да се устремиш към бъдещето.

И след това ти предлагат: „И така, приятелю, да повторим? Само избирай за себе си сериозни условия, за да направиш нещо наистина“. И човекът отново се гмурка в нашия живот, в същия момент забравя за всичко, което му се е случило, и това объркване започва отново.

Реплика: Това е, както казват, влиза ангелът на забравата – и това е всичко?

Отговор: Да. Ангелът удря човека и той забравя всичко. Това е особено поправяне. Има 13 черти на лицето, които определят нашето поправяне. Човекът получава удар не по носа, а в точката под носа (т.нар. „урха“) и всичко забравя.

Въпрос: Защо забравя всичко? Защо не продължава високите си размишления?

Отговор: За да действа по свободен начин.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман, 27.11.2018

[238482]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността - Няма коментари→

Конгрес в Грузия. Урок №3

Въпрос: Как в състоянието, когато се стремиш към дясната линия и смяташ, ”че няма никой освен Него”, да не се окажеш фалшив праведник, на който му се струва, че вече е изцяло отдаващ? Как да не се превърнем в група от хасиди?

Отговор: Ако групата работи по системата, посочена от кабалистите, то тя няма да се превърне в хасидска. Тя винаги ще има и лява, и дясна линия, защото светлината, спускаща се над нас, постоянно ще въздейства на нашите решимот. А в решимото винаги са заложени решимо итлабшут и решимо авиют, т.е. решимо от светлината и решимо от нашите желания – келим. И затова винаги ще се намираме във вътрешно раздвояване.

Затова няма да станем хасиди. Ако работим нормално за нашето обединение, няма от какво да се страхуваме.

Занимавайки се по тази методика и работейки над себе си в групата, ясно разбираме, че разиграваме театър, уподобявайки се на висшето стъпало. И трябва да рекламираме това един на друг. Това е влиянието на обществото върху човек – да показва на всеки от нас как разбираме любовта, обединението и т.н. За какво? – За да се устремява човек към него.

Но когато започне да работи по този начин, тогава, съгласно неговото устремяване, се спуска Висшата светлина и той започва да се усеща много малък.

Ако в нашите групи се появят ”хасиди” или такива, които се чувстват като праведници, това означава, че прилагат нашата методика неправилно. По-скоро те ще доведат до различни промени, неразбории. Но ако това бъдат промени и неразбории от духовно ниво, това означава, че пътят е верен.

На битово ниво е жалко да се занимаваме с това. Затова трябва бързо да приемем устава, да уточним реда, условията, които трябва да се изпълняват, за да протича нормално всичко, и да се стремим към обединение. И тогава вече ще започнат духовните проблеми.

От 3-тия конгресен урок в Грузия,06.11.2011

[92570]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това „заслуга на Праотците“?

Отговор: В общата система на душите има такава част, която е изпълнила своето поправяне. Tя се нарича “Праотци”.

Тази част се намира в поправено състояние и е изпълнена със светлина. Тези души са много светли и затова, те са могли напълно да поправят своите части във всеобщата система на Адам Ришон. Но как ние сега да поправим себе си?

Ние можем да постигнем поправяне като се присъединим към тях. Ако аз се опитам да направя това, тогава се наричам “праведник”. Тъй като искам да постигна  същото състояние, в каквото се намират те и да оправдая Твореца и Творението.

И тогава започва да ми влияе “заслугата на Праотците”(а иначе тя не действа), и аз получавам от тях светлината, възвръщаща към източника.

Затова, ми е необходима системата, наричана ”кабалистична група”, за да реализирам вътре в нея съветите, които са ми дали тези кабалисти (Праотци).

Те говорят за това, какво трябва да направя със себе си, за да мога да се включа в общата система на душите, в тяхната поправена част.

Това се нарича “да се възползваш от заслугите на Праотците”. Те са ми дали  Кабала (Тора), разказали са ми как да достигна и използвам поправянето, което те вече са направили в общата система.

Аз вече не трябва да изтезавам тялото си, а е достатъчно само да привлека към себе си обкръжаваща светлина чрез тяхната поправена система.

Моят избор е само в това, да се включа в групата и чрез нея, да мога да се насоча към поправената система, която се нарича “Праотци”.

“Праотците” са направили изправления в разбитата система на АдамРишон. Благодарение на това, всички хора, във всички времена и във всички ситуации, чрез правилното обкръжение, могат да станат подобни на Праотците и да се включат в тях, получавайки от там светлината, възвръщаща към източника, използвайки силата на постигнатата от тях светлина.

Ние, в своята кабалистична група, искаме да станем подобни на тази поправена група от души, която се нарича “Праотци”.

Затова всеки трябва да каже: „Кога моите действия ще се сравнят с деянията на Праотците?” И така ние имаме пример, как със своята група да се включим в тяхната група. В това се състои целият ни избор  и наследство  на заслугите на Праотците.

Ако нашата група  влезе вътре, в поправената част на Адам Ришон, която се нарича “Праотци”, изравни се с тях по свойства, и се слее с тях, тогава ние ще се възползваме от техните “заслуги” и ще се върнем към това поправено състояние, което съществува там.

Откъс от урока по статия на Рабаш, 03.06.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Filed under: Клипове - Няма коментари→

Въпрос: Поправянето се оказва определено активно действие, а тук просто четем книгата Зоар и това е всичко Какво трябва да преодоляваме тук?

Отговор: Само светлината извършва всичките поправяния, а не самият ти.

Ти само преодоляваш страничните мисли, които ти пречат да търсиш разкриването на Твореца, което е необходимо, за да станеш като него.

Ако тебе не те смущават страничните мисли, докато четем книгата Зоар (за потопа), значи ти все още не си готов за тяхното преодоляване.

Когато станеш праведник, ще почувстваш, как против твоята праведност ще въстане „водата на потопа”, опитваща се да те отклони от пътя и да те погълне егоизма.

Струва си да се замислиш, защо в тебе не възникват отвличащи мисли?

Това не означава, че си длъжен да тръгнеш сега специално да ги търсиш, но ако се постараеш да бъдеш праведник, тогава ще разбереш, колко грешен си все още.

От урок по книгата Зоар, 04.12.2009

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Съвременното състояние на света ни показва една картина на всеобща взаимовръзка. Светът стана обединен. В такива условия постъпките на всеки човек се явяват следствие на неговите действия върху целия свят. За това, когато поправим поведението на всеки един от нас ,ще поправим и обществото.

Извод: Ние не можем да обвиняваме банкерите, политиците, терористите, никого – за тяхното поведение. Ние сами сме създали в света такава ситуация! Ние – участниците във всичко произтичащо! Всеки от нас по неволя се явява част от общия механизъм. Затова всеки е виновен и получава полагащото му се наказание.
Получава се, че ползата за обществото и ползата за индивида са едно и също нещо. В съответствие със закона на затворената система, всеки изпитва общото усещане като в едно семейство. Неразбирането на закона не ни предпазва от ударите идващи от неговото несъблюдаване, доколкото нещата са свързани. Ти не можеш да бъдеш праведник, ако светът е грешен, ти си част от него. Затова получаваш това, което получават всички. И никой не е в състояние да върне пропуснатото….

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: На сутрешния урок Вие обяснихте, че „святостта“ на даден човек се определя от количеството на приложените от него усилия. От друга страна, Вие обяснихте, че свят (цадик) е този, който оправдава (мацдик) Твореца, взависимост от нивото на неговото духовно постижение, че „да оправдае“ не означава да говори за това, а да го разкрие и така да оцени действията на Твореца, че святостта се определя от съвпадението на свойствата с тези на Твореца. Какво значение има колко усилия е положил човекът, след като святостта се измерва по резултата – доколко той оправдава Твореца?

Отговор: Но нали всеки, за да достигне нивото „праведник“, за да разкрие и оправдае действията на Твореца полага същото (съобразно своите способности и сили) количество усилия.

Въпрос: Книгата „Шамати“: „…Излиза, че праведниците получават сили да вървят пред грешниците, които са „прахта под краката им“, и се придвижват благодарение на останалия в тях грях. И самата тази работа е важна, а не принудителна, както им се е струвало преди, когато в тях е присъствало злото начало. А сега виждат, че и без злото начало си струва да работят във вяра и отдаване“. Какво означава „праведник“ и „грешник“ в този откъс?

Отговор: Грешник и праведник – това са миналото и настоящото състояния на един човек, който се придвижва в духовното. Кабала говори само индивидуално, обръща се към личността, говори за света, който е вътре в човека. Това е така, защото това, което усещаме, зависи само от нашите свойства („Въведение в книгата „Зоар, п. 34)“. Само разбирайки цялата Тора и Кабала и всички духовни книги, написани от кабалистите, ще разберете какво искат да ви предадат те.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→