Светът започва да чувства, че е стигнал да задънена улица. Изяснява се, че  няма никаква демокрация, либерализъм. Докъде стигнахме заради това, че позволихме на средствата за масова инормация и олигархията свободно да безчинстват?

След десетки години те отново ще се съберат в Давос и ще провъзгласят:”Сега 99% от целия капитал се намира в 1% от населението и скоро  всичките 100% ще преминат в наши ръце. Всички останали могат да умрат от глад. Нас, разбира се ни е жал за тях, но какво да се прави, това е егоистичният път на развитие, – ако не ви харесва, оплачете се на Твореца.”

Богатите сами ще кажат: ”Вие искате промени, но това не е в нашите ръце. Ние не сме виновни, и ние сме такива егоисти, както всички. Вие на наше място бихте направили същото. Всички пари са се натрупали при нас, защото желанието    за наслаждение така ни е задължило да действаме. Оплачете се на този, който ни е създал”. И тогава тези нещастници, у които не е останала нито трошичка, може да разберат, че трябва да се обърнат към Твореца.

От урока по статията „Предисловие към Книгата Зоар“, 25.01.2018

[221013]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността - Няма коментари→

Трансатлантическа измама?

В Европа се състояха гигантски демонстрации срещу подготвящия се договор за трансатлантическата зона за свободна търговия между ЕС, САЩ и Канада.

Само в Германия на улицата излязоха 250 хиляди човека, което за сетен път подчертава изключителната важност на този въпрос.

Накратко, става дума за съглашение, официално предназначено да обезпечи по-свободна търговия между участниците от двете страни на Атлантика. В неговите рамки по-малки ограничения ще притеснят корпорациите и компаниите, занимаващи се с експорт и импорт на различни стоки. Първоначално всичко е чудесно. Повишава се нивото на взаимодействие, укрепва сътрудничеството …

Но хората са доста загрижени за това, че на практика този договор е възможно да придаде изключителна сила на корпорациите, адаптиращи законите и нормите за регулация в техен интерес.

Днес, по принцип, законите пазят интересите на потребителите – например, месото, което купуват да не съдържа излишни хормони, да не попадат на пазара неодобрени лекарства, за да не се подлага населението на опасност от замърсяване и заразяване.

Тази защитна бариера сега може да бъде подкопана по пътя на смекчаване на държавния надзор, което ще позволи на корпорациите да действат, както им е угодно, в изгода на собствения си джоб. Много по-сложно ще бъде за правителствата да ги призоват за отговор и законодателно да ограничават пазарните отношения, нанасяйки щета на корпоративните доходи. В резултат, крупните търговци и корпорации ще станат по-силни от правителствата и ще могат да им диктуват своите условия.

Над закона

Това не са просто опасения, а процес, който вече отдавна върви с пълен ход.Преди много години ме поканиха да дам няколко лекции в Швейцария.

Когато преминавахме по улицата, на която правителственото здание е в съседство с банката, ми разказаха стандартната шега за това, че решенията се приемат не в Парламента, а в кулоарите на финансистите. Всеки министър на път за работа влиза в банката и получава там директивен бюлетин с информация.

Всъщност, това не е шега. През последните 10-15 години ясно се наложи нова ситуация, че у когото са многото пари, той стои над правителството и го управлява. Защото бизнесът сега се води по целия свят и това придава на търговските компании небивали сили и възможности.

Те могат да лавират, могат да преместват своята дейност и своите капитали от място на място, могат да обменят ресурси „над границите”. Границите не съществуват за тях. На служба при тях са армии от адвокати, парите им са достатъчни, за да купят, което е изгодно, включително институциите на властта. Неслучайно казват, че колкото повече пари имаш, толкова по-малко са законите над теб.

Като резултат всички правителства зависят от крупните финансисти.

Изключение правят само тоталитарните режими. Тяхната степен на свобода също е ограничена, но те все още са свободни да вземат решения без консултация и съгласуване с богаташите. Но и за диктатора ще се намери Ротшилд – елитът, претендиращ за световно господство.

За ползата на големия бизнес

Като следствие, система, чиято основа съставят бизнесмени от висшето звено,зарежда всичко. Няколко десетки човека са, въпреки че става дума не за хора, а за пари, за корпорации. И безусловно, те „водят бала”. Още

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос:  С какво може да се помогне на света, освен с пари?

Отговор: На света са нужни не пари, а хора, които да разбират този свят. И тук изобщо не става въпрос за пари.

Парите са аналог на някаква сила, на някакви възможности, но ако те не вървят заедно с разума, то само вредят на този свят.

Парите поробват човека. Най-свободният човек е този, който няма нищо, но и нищо не му трябва.

Да допуснем, че сега върху теб се „изсипят“ милиард долара. Ти от сутрин до вечер ще стоиш и ще мислиш какво да правиш с тях и твоята свобода свършва. Затова истински великите хора, писатели, художници, музиканти винаги са се боели от излишествo на пари: необходимо им било, само да им стигат средствата, за да работят.

От ТВ програмата „Беседи с Михаел Лайтман“, 13.05.2015

[159725]

Filed under: Въпрос-отговор - Няма коментари→

Чрез терор – към власт

Въпрос: Европа беше потресена от вълната на терор, която удари и по християните, и по евреите, и по мюсюлманите. Хората усетиха как „земята се тресе под краката им“.

И по-рано е имало терористични актове, но днес има ново отношение към случващото се – както от страна на терористите, така и от страна на гражданите. Сякаш в Европа е настъпил повратен момент?

Отговор: Предполагам, че Европа едва сега започна да усвоява този факт, който предпочиташе до сега да игнорира, макар че не малко хора вече обърнаха внимание на това. Крайната цел на терора е много проста – той иска да властва. Струва си с него да се съгласят и ще настъпи покой, умиротворение, безопасност.

А ако не го слушат, то животът става ужасен, всеки миг изпълнен с беда, навсякъде растат заплахите и ситуацията се натяга, докато не се окажем на „минното поле“, където не трябва да направим и крачка .

Точно това е целта на терора – власт! Радикалите искат да управляват света, да насадят своите идеали и виждания, да го „построят“ по своя програма. В ръцете им е знамето на най-силната идеология, а не просто средство за промиване на мозъци. За делото те са готови дори да умрат.

И затова страдат и „обикновенните“ мюсюлмани, които са вярващи, но не са склонни към фундаментализъм и не се отъждествяват с него. Тъй като поради терора върху тях също започват да оказват натиск.

Става дума за колосална сила. Виждаме това по такива организации като ИДИЛ или Хамас, към чиято легитимност неотдавна Франция направи поредните стъпки.

Между другото, за никой не е тайна и охладняването на отношенията между френския и израелския министър-председатели.

Какво да се прави? Ако си мислите, че Хамас не е свързан с терора, ето ви нещо по-„прогресивно“.

Опасност отвсякъде

С една дума, ситуацията е ясна. Вълните от терор, разбира се, ще се множат, ще крепнат и нарастват от различни страни по цяла Европа. Тъй като там няма граници и хората с лекота могат да се преместват от едно място на друго. Радикалите вече получиха европейско гражданство, те поддържат връзка със своите центрове в Близкия и Средния Изток, имат пари, оръжие и неограничени възможности.

Нещо повече, тази сила е привлекателна и за коренните европейци. Младежите внезапно намират тук смисъл на живота, докато по-рано са били завладени от скука, депресия и висока степен на безработица. Внезапно отпред проблясва светлина и пред човека се появява цел – да придобие властта над целия свят, да постави всички под своя флаг.

В резултат, ние виждаме как от Америка и Европа към радикалите се стичат свежи сили, формиращи широко световно движение. То обхваща западните страни, Русия, Азия и Африка, да не говорим за мюсюлманския свят. Неговите пипала могат да бъдат открити навсякъде.

Затова трябва да гледаме малко по-надалече. Акциите на радикалния ислям не се ограничават с Европа. Например, той трупа сили в Русия, където се намират цели анклави мюсюлманско население, които са богати и могъщи. Тяхната младеж преминава през редовна военна служба в армията, често с отличие, някои се укрепват в командния състав, други проникват в различни структури. И затова ще настъпи време и върху Русия ще се излее вълна от терор.

Радикалните ислямисти имат цел – те искат власт над целия свят. И в дадения момент те се сдобиват с успехи.

От 498-а беседа за новия живот, 01.01.2015

[152040]

Filed under: Израел днес, Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение: Еврозоната се движи по път, водещ към дълбока депресия. По време на следващия икономически шок,заразата може бързо да се разпространи по глобалните търговски вериги, провокирайки глобален икономически колапс.

Взаимозависимостта ни показва, че всички ще се озовем в това положение. Финансовите шокове могат да се разпространят по света за броени секунди. Съвремените градове имат запас от храна и вода за три дни.

Когато икономиката засяда, се губи способността ни да обслужваме старите дългове и длъжниците се превръщат в неплатежеспособни. Нарастващата сложност тласка системата все по-далече от състоянието на равновесие. Десетки милиарди взаимовръзки във веригите от доставки са прекалено сложни, затова никой не ги разбира.

Политическите решения се осланят на остарелите икономически модели, създадени за стабилни условия. Икономическата криза предизвиква фрагментацията на обществото, където разпространяването на страховете и растежът на национализма са признаци на икономическа криза.

Мащтабните засушавания в големите производствени региони, такива като САЩ и Индия, само влошават ситуацията. Кризата, която ще последва, ще е огромна, светът не може да се подготви за нея. Растящото напрежение в глобалната икономика я прави все по-малко еластична.

Реплика: Именно затова не трябва да чакаме по-добри условия за разпространението на методиката за поправяне на света, а да прилагаме всички усилия, така че човечеството да е наясно с истинските причини за кризата и за пътищата, водещи към изхода от нея.

[130836] 

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение: Безработицата в ЕС през 2014 година ще нараства. Една криза развива друга: световната финансова криза се превърна в световна криза на безработицата, която ще премине в политическа криза. Тази криза обхвана Европа, Китай, САЩ. Общото в тях е, че проблемът с безработицата е притиснат от финансовия проблем и ще предизвика разширение в цялата политическа система.

В централна Европа (Германия, Австрия, Холандия, Люксенбург) безработицата е по-ниска от 6%. Около тях е до 12%. В периферията е 13-27%.

Правилото е: на всеки безработен се падат по три човека, страдащи от безработицата на този човек: съпруг/съпруга, деца и прочее. Ако безработицата е 25%, от нея страдат 100% от населението, ако е 11% – страдат 44%.

Последствията от продължителната безработица са: човек се потапя в друг начин на живот, угнетяване от бедността, загуба на статуса, положението – но пък възниква мощна политическа сила. Корените на европейския фашизъм се крият в мащабните икономически неуредици, когато финансовият елит се смеели над партиите, оглавявани от мошеници.

Но безработните откликвали на техните обещания. В резултат се появили правителства след Първата световна война. След Втората световна война това не се случило, защото Европа е била окупирана. Но според днешните показатели безработицата се формира от същите тези закономерности.

Реплика: Доколкото техническият и технологичният прогрес се развива, безработицата ще нараства. Освен това, желанията в хората ще растат не толкова по големина, а и по качество – на човек повече не му се иска да работи и да купува, да бъде в робство на тези, които забогатяват от това. Желанията се променят. Ерата на обществото на потребителя завършва по няколко причини.

Предстои нова ера – превеждането на маса безработни в работещи над себе си, в строителството на ново интегрално общество. Този етап предшества етапа на интегралното образование, обучение, възпитание, изменение на човека, а след това неговото съзнателно преустройство на света. Работата в офисите, заводите, преминава в школите по интегрално образование, курсове по преквалификация на хората, които след това ще създават помежду си нови обществени отношения – рационално материално потребление в единно интегрално съобщество.

[104343]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение: Корупцията е станала една от главните причини за световната икономическа криза. За това се говори в заявление на форума на оглавяващите парламента G20, състоял се в Мексико.

Да има точно, надеждно и глобално финансово регулиране е искането, което предявява целият свят към реформата на финансовите системи и борбата с корупцията.

Всяка страна трябва да отделя значително внимание на финансовото регулиране и борба с прането на пари. Необходимо е да се ограничи оборота на наличните пари и да се премине на неналични сметки.

Реплика: Хората няма да постигнат никакви резултати по подобряване на света, без да поправят себе си. А за това има една единствена методика: „интегралното образование и възпитание“. Защото то се основава на разбирането и разкриването на бъдещото поправено състояние на единното човечество, образът на което вече е заложен в Природата.

[104461]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Някога парите са били еквивалент на усилието. Селяните са продавали яйца или мляко, обущарят – обувки. И техният труд е определял ценността на вещите. Днес е достатъчно да се напечатат хартийки и да се обяви тяхната покупателна стойност.

Тези хартийки отдавна не са подкрепени с реална ценност. А между другото, парите трябва винаги да се оразмеряват с човешките усилия, в това число и при капитализма. Само че днешните властимащи не знаят как да се върнат към онази система, а част от тях просто не желаят това.

Така или иначе, трябва да го направим. Иначе ще се обезцени всичко и дисбалансът ще разруши световната икономика. Нашите днешни икономически взаимовръзки не съответстват дори на това, което изисква здравият егоизъм, не говорейки изобщо за алтруистично поправяне.

Става въпрос за общество, което следва елементарното правило: „Вървете и заработвайте един от друг“. Защото всъщност ние обменяме стоки, а парите – са само техен еквивалент. Така че, на първо място трябва да бъде приведен еквивалент на съответствие с реалното положение на нещата. В противен случай, ще се потопим в хаос.

Днес милионите в банкова сметка могат да имат много пъти по-малка от реалната стойност. Сами сме раздули системата с множество нули, които нищо не струват.

Поправеното общество трябва да бъде обединено от равенство, взаимност, в него няма да има богати и бедни. В края на краищата, социалната справедливост в крайното си приближаване – това е еднакво ниво на живот за всички, извън зависимост от каквото и било. Преди всичко, трябва да се погрижим всеки да получава всичко необходимо за нормален живот и никой да не изпитва недостиг от основни нужди.

Въпреки това, съвременните дилъри правят всичко обратно и разрушават цели континенти заради призрачна печалба, която дори е невъзможно да изхарчат…

От урока по статия „Свобода на волята“, 05.01.2012

[65523]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение: (Р. Зеллик, Президент на Световната банка): Колкото повече продължава днешната ситуация на неопределеност, толкова повече пари ще бъдат изразходвани по-късно, толкова повече пространството за маневриране ще бъде ограничено. Политиците вяло водят борбата с кризата, а пазарите се нуждаят от точни ориентири и ясност.

Германия, Франция, Италия и Великобритания днес не могат да предложат ефективни решения. Европа до този момент няма концепция за изход от кризата. Създаването на стабилизационен фонд към ЕС е само опит да се забави времето. Досега европейците са се опитвали да решат проблемите по пътя на разделяне на финансова помощ, но проблеми така не се решават. Решаващ сега се явява въпросът за това, ще съумее ли Европа да създаде политически и финансов съюз, призван да допълни валутния съюз.

Реплика: Ясно е едно:

– Европа до този момент няма концепция за изход от кризата,

– решаващият въпрос е един: ще съумее ли Европа да започне истинско обединение?

Когато говорим с политици, икономисти, социолози за решаване на кризата по пътя на интеграция на обществото, доведено до разумно потребление, освобождаване на голяма част на обществото от работа и привличането му към задължително глобално, интегрално образование и възпитание – те възразяват, че, да речем, ние говорим неконкретно, къде са нашите предложения за изхода от кризата, как именно да се сближат страните и народите, какво се променя в обществените и производствени отношения, в отношенията човек – държава и др…

Но над разработката на тези планове трябва да работят специалистите от тези области на знание. Обясняваме идеологията на интегралното общество. Тя не закрива процеса по разработката на новото направление, а само го задава, а след това встъпва в работа „технически“. За решаване на проблемите по кризата трябва да се създават работни групи от икономисти, ръководители на предприятия, плановици и пр., съвместно с нашите специалисти по интегралността на света.

От това, че още не сме започнали да променяме нашите обществени, икономически, производствени, семейни и други отношения – светът ще продължава да пълзи към същата голяма криза. Така че не е ли време да забележим и да откликнем на призива да работим заедно над създаването на технологии на преходния период – прехода на света към единна съвършена форма.

[59564]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Торонто, Урок N:1

Въпрос: Парите губят силата си. Няма ли да станем отново земеделци, заради съживяването на цивилизацията?

Отговор: Не мисля. Бъдещето на света го виждам така: всички хора работят по няколко часа дневно за благото на обществото – в селското стопанство, в промишлеността, в същите тези сфери, където работим и сега. ”Светът живее отворено” – пише Рамбам. Променяме намерението на действията си – и тогава виждаме кои от тях не трябва да изпълняваме, защото са вредни, кои трябва да ограничим в известна степен и кои трябва да модифицираме.

Разбира се, промишлеността, банковото дело, търговията и други отрасли от нашата дейност се промениха много. И все пак, всеки ще се занимава с нещо полезно за обществото като цяло.

Всички ние ще преминем към балансирано общество, в което никой няма да се нуждае от нещо свръх необходимо за един обикновен, нормален живот. В рамките на необходимостта влизат националните и пенсионните осигуровки, здравната каса, отпуската, системата на просветата, услугите за възрастните и прочее.

Казано накратко, обществото ни ще стане едно семейство, упражняващо балансирано потребление. Всеки човек ще отдава максимума (Мах) за благото на обществото и ще получава от него норма, необходима за съществуването.

А освен това, всеки е длъжен да се променя към по-добро, обучавайки се на все по-голямо единство с другите и със системата като цяло. Защото по същия начин разкривам връзката си с тях, разкривам общата душа, която става моя душа. А другият човек прави същото, откривайки, че това е и негова душа. И така всеки, подобно на клетка, придобива знание и усещане за това, което се случва в общото тяло.

Трябва да преминем към такова състояние, когато всеки намира цялата тази душа. Така достигаме края на поправянето. И тогава ще се осъществи действието, наречено ”рав паалим мекабциел” – общите взаимодействия, в които всеки участва като обща душа. Всичко ще се обедини и ще изчезне усещането лично за себе си. Така ще се върнем в състоянието на света на Безкрайността.

Връщайки се към най-близкото бъдеще: в семейството, в обществото, в работата, в балансираното, справедливо разпределение, в социалната справедливост, към това, което е нужно на всеки за нормален живот, подходът е един – отдаване на обкръжението. Така човек получава напълване, не желаейки нищо повече. Това ще стане наслаждение за него. На това ниво ще ни държи висшата светлина и всеки ще поддържа другия в това.

Такъв е пътят за напредването ни и трябва много бързо да минем по него. Това се забелязва по видимите темпове на промените. За няколко години всичко така се е променило, че поглеждайки назад, не проумяваме как сме живели по-рано.

От 1-я урок на конгреса в Торонто, 16.09.2011

[54917]

Filed under: Движението "Поръчителство", Конгреси и събития, Криза, глобализация, Общата душа "Адам" - Няма коментари→