Въпрос: Струва ми се, че силата трябва да дойде не от властта , а от народа, който да води правителството към правилни решения.

Отговор: Това е повече от естествено за науката кабала и за новия свят. Защото от егоистични отношения ще преминем към ”кръгла” глобална система. Светът стана взаимосвързан във всички свои части и като следствие приема алтруистична форма. С това се отнема властта на правителството и затова те вече не знаят как да управляват страната и народа. Защото управлението им е линия, прокарана отгоре надолу, вертикална власт, подкрепяна от силата на армията и парите.

Но предишният ред изчезва и хората излизат на улицата с различни искания. Към това ги подтиква Природата: желанията на народа са обединени в ”кръг” и днес те стават все по-силни, по-усетими и по-явни. Виждаме тези проявления по целия свят.

Такъв е естественият ход на нещата и няма какво да направиш тук. Народът започва да изисква нов ред, даже не знаейки какъв точно. Избухват вълнения. Правителствата, властващи чрез пари и сила, ще бъдат свалени, а народът – обратно, ще се издигне към промените. Такъв период ни очаква.

И решението е само едно – поръчителството. Независимо от всичко, народът ще ”завземе властта”. Но как? Как да се избегнат грешките на предишното правителство и да се намери нов път? Затова е нужно да се обединим, за да съответстваме на ”кръглия”, глобален, интегрален свят. А методиката за обединението се намира в ръцете на кабалистите и ние трябва да побързаме, за да избегнем проблемите и страданията, които са възможни по този път.

Например, ако Европа сега знаеше как правилно да се обедини и беше взела съответното решение, би запазила себе си. Но вместо това Евросъюзът върви към провал.

От урок по статията ”Една заповед”, 19.08.2011

[52000]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: По какъв начин ще преминем към икономика на взаимно поръчителство?

Отговор: Баал а-Сулам пише за това много просто: всеки прави за обществото всичко, което е по силите му, и получава толкова, колкото му е необходимо, за да покрие нуждите си. Оттук могат да се изведат конкретни формули за справедливо разпределение, от което се нуждаят манифестиращите в Израел.

До този момент, колкото човек е отнемал, крал, лъгал и мамел, толкова е и получавал. Хората са действали егоистично, използвали са роднинските връзки, оказвали са натиск посредством всевъзможни фактори, за да получат колкото е възможно повече. Отсега нататък ”повече” няма да има. В крайна сметка трябва да минем към справедливост. Тогава защо на теб ти се полага повече, а на мен – не?

Възможно е ти да си по-умен от мен. И какво от това, не съм виновен, че съм се родил глупав.

Да допуснем, че съм пораснал два метра, вдигам двеста килограма и се занимавам с бокс, а ти си всичко на всичко метър и половина, петдесет килограма, но пък си умен. Докато аз с труд печеля пет хиляди на месец, ти изкарваш милиони. Ако имах такава възможност, разбира се, щях да дойда при теб, да те нокаутирам и да взема милионите ти, оставяйки ти от добра душа пет хиляди.

Кой от двата варианта е справедлив? На мен са дали сила и я използвам за лесна печалба, за сметка на другите, а на теб са ти дали ум и ти го използваш по предназначение. И ето ти нашето общество?

В крайна сметка такова изравняване води до всеобщ крах и просто няма да ни остане нищо друго, освен да изведем някаква балансирана формула, която да установи равновесие между нас. Коефициентът в тази формула няма да бъде нито моята сила, нито твоят ум, тук е необходим друг, справедлив расчет. И Баал а-Сулам ни го представя просто, макар и в социалистическа ”опаковка” от своето време. Докато не усвоим този расчет винаги ще има хора недоволни от сегашната подялба на ”баницата”.

От друга страна, трябва да се разбере: защо другият взима парите, които аз мога да спечеля за себе си? Ето на, в крайна сметка никой не ме ограбва, просто сме задължени да се грижим един за друг, както в семейството, когато подаряваш всичко по-добро на децата и получаваш от това повече удоволствие, отколкото от собствената си заплата.

Разбира се, по пътя на такива взаимоотношения е необходимо да се премине през множество поправяния. Не искаме да насаждаме нищо чрез сила, както в Съветска Русия. Обаче действително ни е необходимо да създадем ново възпитание. Друг изход няма, самó нищо няма да се свърши. Трябва постепенно да въвеждаме хората в курса на работа, да внесем тази тема в дневния ред на обществото, на страната, на света. А иначе не бихме направли дори и първата крачка.

Затова, когато тази крачка бъде направена, изведнъж с удивление ще забележим, че всичко пред погледа ни се подрежда и върви гладко като по мед и масло. Необходимо е само да се започне.

Крайната формула днес ни се струва много ясна: без външен натиск, ти сам се задължаваш да отдаваш на другите всичко свръх необходимо, сякаш това са твоите деца, заради които си готов да инвестираш колкото е необходимо. Нужно е, преди всичко, всички да достигнат до такова усещане, световъзприятие, на добра воля, защото на духовния път няма принуда.

Става въпрос за дълбока, тежка, мащабна революция на съзнанието. Обаче трябва да я започнем, иначе Природата ще ни подгони бързо напред, защото постоянно изоставаме от оптималните темпове. Трябва да напредваме сами, съобразявайки се с възпитанието на обществото. Главното тук е именно възпитателният процес, според степента на който светът ще се преобразува.

От урок за поръчителството и социалната справедливост, 22.08.2011

[52158]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Мнение (П. Раймонди, икономист): Главният проблем в текущата криза е в представата, че финансиите са способни да създават реални стойности.

Финансиите играят роля в кредитната система, обезпечаваща превръщането на научните открития в нови технологии. Следващата криза е ужасна комбинация от финансова и парична криза.

Реплика: Следващата криза е криза на обществото, което не е съгласно със сегашните обществено-икономически връзки и намиращо се в противоречие със задължаващата ни природа, с еволюционното развитие, с новите алтруистични връзки.

[50480]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Днес човечеството стои пред глобална заплаха за съществуването си. Ще пораздвижи ли това силните в света към промени?

Отговор: Не. Егоизмът ще стои решително на своето.

А освен това, представи си, какво ще стане, когато се изясни, че техните пари са загубили стойността си. Преди парите са били метал, а днес те представляват хартийки, зад които няма нито злато, нито сребро. В един прекрасен ден ти ще дойдеш в банката, и ще ти кажат:

– Красива хартийка, но няма какво на направиш с нея. Ние нямаме тези десет милиарда долара, които са нарисувани на нея. Макар, че почакайте, имаме все нещо – и ти ще получиш, да кажем, десет грама сребро или даже злато.

Защото цените книжа ще са въздух, зад тях нищо няма да стои. Къде са богатите и силните? Къде са се дянали? Кризата ще доведе до това, че огромните капитали и гигантските дългове ще се обърнат в нищо, тъй като те с нищо не са подкрепени.

Ние вече отдавна търгуваме не толкова със стоки за пари, колкото с пари за пари. Банките и техните клиенти си обменят хартийки, играят си на своите „професионални обвивки“, които никак не са свързани с реалността. Точно като страстни играчи на „Монополи“, те се кичат с натрупаните „активи“, сякаш те са нещо истинско.

И все пак, не мисля, че това ще доведе до голям взрив. Става въпрос само за една от плоскостите на кризата. Такъв колапс ние не можем да си позволим и затова ще го отлагаме до последно. Защото гражданите, съставляващи по-голямата част от света, оставайки без пари, няма да могат да се изхранят, те нямат зеленчукови градини и домашни животни. И затова, такова развитие на събитията е невъзможно да си представим.

От урока по статията „Мир в света“, 15.05.2011

[43111]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Защо твърдим, че егоистичното желание е изчерпало себе си? Може би хората нямат достатъчно средства, за да придобият желаните наслаждения?

Отговор: Не разбираме правилно какво представлява желанието и неговото удовлетворяване. Дори ако имам възможност да си купя хиляди прекрасни неща и го направя – в действителност това означава, че моето желание ще си остане неудовлетворено.

Парите, които харча, все още не означават, че се чувствам добре. Богат е онзи, който е доволен от своята съдба. Представи си: купил съм си нещо – то ми е достатъчно и го харесвам.

Така че защо без отдих да продължа да бягам, в търсенето на нещо ново? За какво ми е нужна тази поредица от желания, възпламеняващи се непрекъснато от онова, което ми поднасят СМИ? Всичко това е признак на моята неудовлетвореност. Цялото изобилие, което имам свидетелства за това, че нямам нищо – и затова съм принуден отново и отново да попълвам намаляващите запаси.

В какво се състои европейската или американската мечта? В придобиването на стоки, все повече конкуриращи се в обществото на потребителите. Защо? Защото вътрешното напълване изчезва – това се изясни още преди 60-70 г.

Аз през цялото време търся нещо, от което да изпитам удоволствие – и никога не стигам до състояние, в което мога да спра и да кажа: „Достатъчно”. Ето какво е празнотата. Прекарвам вечерите си на интересни места, пътувам по света, сменям приятелите и приятелките си… Струва ми се, че имам много възможности! Само че в крайна сметка това не са възможности, а следствия от моята празнота. Тези наслаждения няма да останат с мен – само за пореден път ще ми покажат, че не се напълвам с тях. Обществото ми поднася целия свят на сребърен поднос – но това означава, че целият свят ме удовлетворява.

Ако на желанието му е добре, то не се движи и се наслаждава от умиротворението. А цялата наша суета не е нищо друго освен търсене, предизвикано от неудовлетвореността.

От урок на тема „Принципи на единното възпитание“, 21.03.2011

[38698]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

[youtube id=“5w0Hp3s1iSU“ w=“495″]

Filed under: Клипове - Няма коментари→

Светът в близките години ще достигне до такова състояние, че хората ще поискат да разберат, как може да се живее по друг начин. Дори не поради тежки материални условия, а поради тежест на душата.

А сега в света тържествуват парите. И нищо друго освен парите. Но това скоро ще приключи и човек ще почувства, че това повече не напълва, че му е просто зле, въпреки всички блага на живота.

На него и сега му е зле, но засега му се отдава да се заиграе, закривайки очи за истински сериозното и да преследва временни цели, които си представя във вид на наслаждения – пари, власт, слава.

А иначе какво още може да прави в този живот? Ние се гледаме един друг и без да се замисляме правим това, което и всички. Ако човек прилича на обкръжаващите го, се чувства добре.

Затова човек избира за себе си някаква общоприета цел и я преследва, опитвайки се да се скрие от усещането за пустота.

Защитната сила на организма го заставя да търси цел, при която ще бъде вечно заангажиран, „знаейки, за какво живее“ или ще остане без „опора“ в живота, като загубило се дете.

Иначе става страшно от тези вечни въпроси:

• Защо съществувам?

• Какво става с моя живот?

Но рано или късно на човек му се добавя желание и той не може да продължава фанатично от сутрин до вечер да мисли само за земното. Той изведнъж разбира, че тази гонитба е била специално устроена, за да го отвлече от главното.

Понякога му се отдава, закривайки очи, да бяга заедно с всички, но повече няма сили. Всички продължават състезанието, а той напуска пътеката, тя повече не го привлича, не чувства смисъл.

Желанието става толкова задълбочено, че е невъзможно да се напълни със земни цели:

• Телесни: храна, секс, семейство.

• Социални: богатство, власт, слава, знания.

И човек започва да търси висшата цел.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Жалващи се: Америка е в агония. Цялото внимание на хората, е заето с реформата в здравеопазването.

История на болестта: Всичко започва от това, че в отношенията доктор-пациент вкараха показателя “пари” и включиха алчността с пълна сила. Сега всеки участник в системата на здравеопазването мисли как да икономиса пари. Така се появи законът за задължителното осигуряване.

Системата е отработена: първите две хиляди долара трябва да заплатиш от своя джоб и след това при всяко посещение, освен застраховката трябва да добавя още 20-30 долара. Лекарствата струват луди пари, а лекарите ги изписват с десетки.

Лекарите плащат 1/3 от заплатите си за застраховки, в случай че пациентите им започнат да ги съдят. И защо да не ги съдят, ако от това могат да спечелят! За да съдиш лекаря не са необходими пари. Трябва да се намери адвокат. Той води делото и получава хонорар 30-50% от присъденото обезщетение. Ето така се въртят колелата на тази добре смазана машина наречена “Система на здравеопазването”.

Рецептата: Необходимо е да променим отношението си един към друг. Ако фармацевтичните компании мислят за това как да лекуват, а не как да спечелят повече пари, продавайки лекарства. Ако застрахователните компании мислят за това как да поддържат здравето, а не да развиват бизнеса с болести. Ако лекарите престанат да се страхуват от пациентите и застрахователните компании и започват да лекуват, както подсказват натрупаните опит и знания. Тогава и пациентите ще започнат да вярват на лекарите ….. – тогава няма да са необходими никакви реформи!

Но за целта трябва да видим злото в себе си, алчността на развития егоизъм. Досега са изхарчени 51 милиона долара само за рекламата на тази реформа. Алчността замъглява погледа и не ни позволява да мислим за ближния. Постепенно ще разберем, че вървим към гибел, ако не променим отношението си към другите. (доктор А.Ангелов, “Бней Барух”, Бостън)

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Съобщение: Ако предположим, че кризата приключи – работа така или иначе за всички няма да има. Хората започват да купуват по-малко, защото разполагат с по-малко пари. Човек без работа, това е опасно. Какъв е изходът: в световен мащаб трябва да се подменят ценностите, които се разменят срещу пари.

Кризата ни заставя да осъзнаем, кое всъщност се явява ценност понастоящем в 21-и век. Подготвят ни, за да променим ценностите на своя живот. Подготвят ни за да разберем: какви са тези ценностите, за които сме готови да дадем пари.

Ако всички най-богати хора се съберат и създадат световно правителство основано на други ценности, начинът на живот в света би могъл да се промени. Но очевидно без криза, такова намерение няма да може да възникне. Съзнанието не се променя в парникови условия. Необходим е стрес, криза. Тя е нужна за всеки: за работника, за средната класа, за пенсионера, за да си зададат главния въпрос: какви нови ценности имат значение за мене днес?

Досега не открих нито един човек, който да може да даде ясен отговор: какво да се прави. Струва ми се, че приложна точка в управлението на кризата трябва да се яви не изменението на ситуацията във външния свят – това е просто суета на суетите, а съзнанието на човека. Там са всички източници. Там е причината за всичко.

Реплика: Хората вече се досещат, че кризата не е във финансите, а в необходимостта от промяна на нашето общо отношение към живота, към себе си, към света, към Природата. Какъв е проблема: ясно ни е, че трябва да се променим, но как и какво да променим – това не знаем и сами няма да узнаем. Ще получаваме удари, а как правилно да ги избегнем, няма да узнаем.

Природата изисква от нас да се издигнем на ниво “Човек”, за което ние нямаме никаква представа, защото това ниво е противоположно по свойства на нашето. В своето си развитие ще достигнем до осъзнаване на злото, но как да преминем от него към доброто – сами никога няма да разберем, защото преходът включва ново съзнание и нови наши свойства. Затова сега ни се дава науката за разкриване на нашето следващо състояние – Кабала.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Ние говорихме за това, че именно кризата може да предизвика в човек въпрос за смисъла на живота. Но наистина до него може да достигне и човек, който притежава абсолютно всичко, но не чувстващ покой…

Отговор: На нас не са ни известни “пътищата на Твореца”. Настоящата криза, това е преди всичко една лека уплаха. Истинската криза предстои. Тя ще се проявява под различни форми, без да е свързана с парите. Парите са само един малък дразнител. Всъщност това не е смъртна опасност, а само отсъствие на увереност, глад който може да бъде преодолян. Всичко това, все още не е надвиснало над нас като страшно чудовище, което се готви да ни унищожи.

Все още нашето състояние не ни се разкрива, като Висша сила, против която нищо не можем да направим. Ние все още си мислим, че ще успеем да се насладим на живота. Нали финансовата ни система е изкуствена и затова предполагаме, че ще съумеем да се справим с това състояние. Това все още не е удар.

Ударът, който ще дойде е “пръст Божи”, както казваха мъдреците на Фараона. Хората тогава ще почувстват, че ставащото не е случайно, че всички удари са целенасочени. Това ще бъде начало на изявата на Твореца пред народите. И човекът ще започне да разбира случващото се, като естествен природен процес, срещу който не могат да бъдат противопоставени неговите изкуствени решения. Затова сегашната криза не е истинска. Но ние се стремим, използвайки този пример да обясним, че е настъпил нов период в човешката еволюция.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→