Сърцето на майката се намира в централната точка на цялото мироздание и в материалното, и в духовното. Понеже именно от тази точка се случва духовното и материалното раждане. Няма нищо по-силно от майчиното сърце –  то е най-чувствителната, най-важната точка в цялата реалност. Твореца е създал желанието, което е в основата на сърцето на майката.

Следователно, ако жените започнат да мислят поне малко за обединение, те вече се докосват до тази централна точка на цялото мироздание, откъдето е започнало раждането на цялото човечество, общата душа. Светът ще стигне до поправяне само за сметка на жените.

Жената има огромна сила, която ражда, развива, организира. И обратното, ако жената не участва в това поправяне, тя се превръща в причина за раздори, в място отдалечаване и зло. Затова много се надявам, че жените ще се обединят и ще донесат на човечеството мир, спокойствие, единство.

От урока за жените, 29.08.2020
[270082]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовността на жената, Мъжът и жената - Няма коментари→

Трябва постоянно да търсим как да балансираме всички лоши свойства в нас, като ги компенсираме със свойствата на светлината. „Любовта ще покрие всички престъпления“, тоест всеки път трябва да  изграждаме правилната връзка между всички части: вътре в нас самите и между нас и обкръжаващата среда.

В Тора са описани законите за това, как трябва да се отнасяме към неживата природа, растенията, животните, хората и висшата сила, Твореца, тоест как да организираме всички пет нива на желанието така, че природата да приеме формата на сфера, съвършенство.

Опитвайки се да създадем такава съвършена форма, ние разкриваме нейния източник, висшата сила, която е създала всичко. Нашият живот започва с Големия взрив, с пълното разбиване, с отрицателната сила, разпръснала всички частици във всички направления. И след това, когато частиците се съберат и се включат една в друга, започва творението.

Така трябва да виждаме нашата работа: да съберем всички противоположни части на природата и да ги свържем така, че да се поддържат  взаимно.

Злото не изчезва, защото доброто не съществува без зло. Докато човечеството не го разбере, ще се приближава към война. Защото ние не разбираме законите на природата, според които нашето разединение само ще расте, а над него ние трябва да стигнем до обединение и единство.

Малкото дете може да приема само доброто. Но възрастният човек разбира, че е невъзможно без проблеми. Според степента на своето развитие той осъзнава, че злото не е отвън, а вътре в него и за да поправи злото, трябва да го компенсира с любов, с обединение. Няма нищо друго, освен разделение и обединение.

„Мир“ (шалом) означава „съвършенство“ (шлемут), запълване. Злото си остава, защото е дошло от Твореца. Но ние молим Твореца да ни даде втората сила, добрата, за да построим средната линия между доброто и злото. Както Твореца няма отношение нито към злото, нито към доброто, така и ние не се отнасяме към доброто или злото, а само искаме да застанем между тях в средната линия.

В тази средна линия ние все повече разкриваме Твореца, работейки заедно с него. Покривайки цялото зло, което се разкрива, с добро, стигаме до средната линия и разбираме, че всичко е било, за да разкрием Твореца и да установим връзка с Него. Затова чрез отношението „любовта ще покрие всички прегрешения“ ние изграждаме връзка с Твореца и постигаме сливане с Него.

От урока за подготовка за конгреса, 08.02.2021

[278085]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа - Няма коментари→

Навлизаме в 2021 година, която ще ни разкрие колко затворен е светът, свързан в една система, всички страдат заедно и затова решението също трябва да бъде общо.

Всичко това ще се разкрие през 2021 година, която ще стане годината на прозрението за човечеството. На всеки ще стане ясно, че е невъзможно да успее, използвайки егоизма си. Напротив, целият успех зависи от това, доколко разрушаваме разделящите ни егоистични прегради.

Доколкото успеем да го направим в десетките, ще окажем влияние върху целия свят. И целият свят ще започне да усеща, че достатъчно е пилял пари за въоръжаване. Единственото, в което си струва да се инвестира, е обединението на хората. То е панацея за всички болести.

Няма да има нужда от никакви ваксини и лекарства против вируса. Защото това не е епидемия от коронавирус, а епидемия от глобален егоизъм, който се разкрива в света. И срещу тази болест има само едно лекарство – нашето обединение.

От урока на тема „Смирение“, 30.12.2020

[276189]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Ние не знаем какво е “любов”. Обичам да ям, обичам децата, обичам жените – обичам всичко, което ми доставя удоволствие, за да напълня егоизма си.

А в духовното под любов се разбира нещо съвсем друго: способността да напълниш другия, да почувстваш неговите желания и да се наслаждаваш, че ги изпълняваш. Затова посоката на любовта и нейното осъществяване са точно противоположни на материалната любов.

Любовта между приятелите  е съединяване на общите части на душата Адам Ришон, които чувстват отблъскване една от друга. Стремейки се да се обединят, те разкриват своето отдалечаване  и разединяване и трябва да поправят своята ненавист на любов. Именно до степента, в която омразата и неразбирането се разкриват между всички части, те могат да се обединят и напълнят взаимно.

Затова любовта е запълването и съединяването на противоположностите, които първоначално се ненавиждат една друга.

Ние трябва да възстановим връзката си в единната система Адам Ришон, според която е изградена цялата природа. Всички нейни частни и общи закони и принципи произтичат от тази система. И ако се стремим да свържем тези части заедно, въпреки противоречието им, ще поправим себе си и цялата реалност.

Приближавайки се един към друг, постепенно ще започнем да усещаме как се допълваме и се намираме в съвършен свят. Между противоположните части течат взаимни потоци: от минус към плюс и от плюс към минус. Затова се усещаме във вечен свят, където животът постоянно тече.

Никой не иска да унищожи и убие другия, а напротив: пресичаме определена граница (Махсом) и тогава чувстваме, че отрицателните и положителните сили се допълват и създават вечен поток, към който ние също принадлежим. Това дава усещането за вечен живот.

Всичко зависи само от степента на нашето обединение, когато преминаваме границата, до която сме чувствали своята противоположност и започнем да се напълваме един друг. Чувството за взаимно допълване ни дава усещане за вечност, където няма смърт.

Трябва само да се научим как най-добре да се свържем с другарите си за взаимно допълване, за да не виждаме недостатък в никого, а само покана за поправяне и единство.

От урока на тема “Законът на любовта в системата Адам Ришон”, 22.12.2020

[275819]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Поведението на човека в нашия свят е невъзможно да се обясни с ясни закони, за разлика от животните, които се подчиняват на строги инстинкти и където всичко е ясно.

В човека няма ясно разделение на добро и зло, а винаги съществува нещо по средата, оставяйки известна неопределеност. Затова никога не можем да бъдем сигурни в правилността на решенията и през цялото време сме в съмнения, въпроси и неясноти.

Ако имаме непосредствен резултат е лесно: отхапах отровно парче и се задавих, направих добро дело и веднага се прославих. Но предварително не можем да различим доброто от злото и затова не знаем как да постъпим.

Човекът не действа като растение или животно, което знае до какво да се приближи и от какво да избяга. Животните не се нуждаят от лаборатории за проверка на качеството на храната, достатъчно им е да подушат или да близнат, за да разберат всичко.

Растенията знаят какво е вредно и какво е полезно за тях, кога да цъфтят и кога да се затворят. Но човекът не знае нищо, той се ражда безпомощен и така живее, без да знае и да разбира нищо. Затова се нуждае от подкрепата на обкръжението и дори когато стане възрастен, през цялото време е измъчван от съмнения.

Животното никога не греши, ако е здраво. А човекът непрекъснато прави грешки и дори и да се учи от тях, то на следващата крачка пак греши. Той непрекъснато пада и става, като по този начин прави своето поправяне. Как милиарди хора, всеки от които прави грешки, могат да се съединят помежду си в съвършена система? Очевидно това не е по нашите сили.

Светът не може да се управлява чрез истината, защото ние нямаме такава. Всеки има своя собствена истина, при това противоречаща на всички останали истини. Природата обаче ни притиска, принуждавайки ни да се обединим, да се слеем един с друг и дори да се обичаме, за да може всеки да служи на останалите.

Как да изградим такава система? Тя няма да възникне сама от природата, напротив, ние ще ставаме все по-разединени, възприемайки другите като врагове. Когато започнем да работим над своето поправяне, разбираме колко сложна е тази задача.

Истината е инстинкт. Неживата природа, растенията и животните съществуват съгласно инстинктите си и следователно не допускат грешки. А човекът няма инстинкт, т.е. ясен вътрешен стремеж, който да ръководи действията му. И затова винаги се измъчва с въпроси.

При животните инстинктът заменя истината, като ги ориентира правилно. Човекът няма инстинкт и затова действа според страховете си, на собствен риск или разчита на това, което са му казали другите. Затова постоянно греши.

Страната се разделя на две, спорейки кой е по-подходящ за ролята на президент, който ще получи юздите на управлението. Но в бъдеще държавата ще бъде управлявана от целия народ, защото хората ще почувстват, че управлявлението принадлежи само на висшата сила, която те ще привлекат към себе си. С други думи, Твореца ще управлява, но при условие, че хората Го поканят да царува.

От урока по статията на Баал Сулам, „Мир в света“, 08.11.2020

[273673]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация, Свобода на волята - Няма коментари→

Човешкото тяло започва с капка семе: с една клетка, която се размножава и образува още нови клетки. Всички те реализират  програмата, която е била заложена в първата клетка, с която е започнало всичко.

В капката семе вече съществува цялата информация. Някой ден учените ще се научат да дешифрират тази информация и от една клетка ще могат да видят целия човек, който ще се развие от нея, цялата му съдба и способностите му: дали ще бъде голям учен или музикант.

Всичко това съществува в тази капка семе, но само в потенциал. Ако тези потенциални сили получат материал за работа, ще започнат да изграждат човешкото тяло съгласно програмата, заложена в първата клетка, в която е описан всеки орган и всяка клетка на големия здрав организъм. Трябва само да дадем храна, материал за изграждането му.

Същото е и с нашето желание: във всеки от нас има точка, първа капка, получена от разбиването. Нашето общо тяло се е разбило на много части и ако се обединим в десетка, ще възстановим капката семе, желанието. Освен това, ще привлечем към нас и светлината, възвръщаща към източника.

Трябват ни две неща: желание и светлина. От една страна, имаме нашите десет потенциални сили, а от друга страна идва светлината, възвръщаща към източника, която ще ги съедини отново в една капка семе. Никой от нас не може да бъде капката семе, всеки е само една десета част от това семе, от което ще се развие душата.

Ние привличаме към себе си висшата светлина, която ни съединява и започва да формира от нас все по-голяма и по-голяма духовна структура, което се нарича душа или парцуф.

Затова трябва да се стараем да се обединим и от това единство да се обърнем към Твореца да ни изпрати светлината, възвръщаща към източника, която ще ни развие. Това са двете направления в нашата работа.

Често ни се струва, че Твореца ни дава странични мисли, които ни изхвърлят навън. Но по този начин се разкриват нови нива на егоистичните желания вътре в десетката, които трябва да бъдат добавени като гориво. Благодарение на това десетката ще се укрепи, ще се напълни, ще се изгради.

И все пак, когато получаваме това допълнително гориво, то все още не е преработено правилно и затова се усеща като външни сили на разединение. Ако въпреки това се обединим, то поглъщаме тази сила вътре в нас и за сметка на нея се напълваме и растем. Така отпадъците се превръщат в храна.

От урока по статии на Рабаш, 27.04.2020

[272987]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа - Няма коментари→

Опозиционните партии и течения искат да унищожат противниците си, но не разбират, че не могат да съществуват един без друг. Не е необходимо да се унищожава опонента, а правилно да се свързват така, че взаимните отстъпки да създадат място за трета, обща за двете сили, за Твореца.

С готовността си да направя място за другия, принуждавам Твореца да се разкрие.

Само в такава форма може да се стигне до плурализъм. Това не са просто красиви думи. Те трябва да идват от разбирането, че така е устроена природата и не можем да оцелеем по друг начин. Всеки е длъжен не по неволя, а от осъзнаване, че по този начин е изграден светът, да  даде място на други противоположни течения, уважавайки чуждото мнение.

Никога няма да успеем да унищожим противоположната гледна точка, защото унищожавайки противника, унищожаваме себе си с бумеранг. Трябва да се грижа противникът да съществува, защото в тази форма той ми помага да разкрия мнението си.

Цялата природата съществува върху противоположностите на плюса и минуса, създавайки живот във всякакви форми. Затова трябва да бъда готов да призная всички, от най-левите до най-десните, от противниците до съюзниците, защото те са следствие от развитието на човешкото общество. Нужно е само да знам как от всички тези форми да изградя правилна мозайка, за да видя истинското човечество е нея.

В този вид то идва от страна на природата, създаваща в нас всякакви свойства, от които можем да познаем творението и да разберем, как да съществуваме добре и щастливо. Иначе непрекъснато ще се бием като малки деца. Ние не живеем, а сме заети само с това, по какъв начин да си навредим един на друг.

Аз нямам право да мисля как да унищожа някакво течение, защото не съм Творец. Такова желание е признак за непоправеност, за несъгласие с програмата на Твореца.

Има място за всички, при условие, че не се унищожаваме. Това означава, че дори ангелът на смъртта се превръща в свят ангел. Той не спира да бъде ангел на смъртта, но с негова помощ светият ангел се издига и двамата съществуват един срещу друг.

Ако едно течение унищожава друго, тогава самото то няма основа за съществуване. Затова то трябва да се погрижи да има противници. Едното не може без другото.

Светът е основан на баланса между доброто и злото, и добрите хора съществуват, само защото има лоши. Не може да бъде по друг начин. Те съществуват, за да създадат място за разкриване на Твореца, източника и на двете.

Ако се спуснем от човешкото ниво на биологичното ще видим, че в нашето тяло има много системи, чието предназначение е да убиват клетки и да изчистват тялото, защото без това то не може да съществува. Животът е преплитане на доброто и злото. Организмът е динамична система, която поддържа баланс през цялото време и това се нарича живот. Когато балансът е нарушен, тялото умира.

***

Всяко явление в света съществува, за да поддържа своята противоположност. Първоначално не може да съществува само едната страна, но едната може да бъде по-забележима. Всички системи вече съществуват и за всичко има място, само че някои могат да се разкрият повече, а други по-малко съгласно нашата природа. Задачата ни е да балансираме всички тези системи и тяхното  окончателно равновесие ще означава край на поправянето.

В края на поправянето се разкрива цялото зло и цялото добро и ще видим, че това, което ни се е струвало зло, всъщност е било добро. И тогава стигаме до съвършенство.

***

Коронавирусът и другите проблеми, които ни очакват, ще доведат до такава експлозия на омраза, че човечеството ще започне да се самоунищожава. Затова трябва да предадем на хората, че в нашето общество, в обкръжението, в системата Адам Ришон, в която съществуваме, няма нищо излишно, което може да бъде унищожено и премахнато от света. Необходимо е само да организираме правилната взаимна връзка между всички противоположни части.

В резултат на това всеки става по-мъдър. Той разбира отсрещното противоположно мнение и осъзнава, че без него е невъзможно, защото едното подкрепя другото.

Представете си, че всички държави, които съществуват, изведнъж разберат, че се нуждаят една от друга: всички се нуждаят от Русия, Америка, Китай, Япония, Европа, Африка. Колко ще се промени светът тогава, ще се спестят много средства, пари, разходи за въоръжение и армия.

Скоро ще се убедим, че без да изпълняваме този принцип светът просто пропада в бездна. Ще откриваме все по-голяма зависимост един от друг, но няма да можем да се обединим.

**

Ние трябва да разберем, че за всяко явление има място в света. Всички противоположни движения и сили се нуждаят едни от други и е нужно добре да се отнасят помежду си, защото към това ни задължава висшата природа.

Затова не трябва да унищожаваме противника, а да съществуваме заедно един срещу друг. Но само в правилното противопоставяне ни се разкрива възможността да съществуваме на по-висше ниво. Всъщност затова се разкриват противоположните сили, за да ни задължат да се издигнем на следващото ниво.

И там отново ще се разкрият противоположните сили, които при правилно отношение към тях ще ни издигнат на още по-високо стъпало, към тяхната причина. И така ще се издигаме, докато не открием, че причината за всичко е Твореца, у когото доброто и злото взаимно се поддържат и няма добро без зло и зло без добро. И като цяло злото изчезва и всичко се слива в Твореца.

Ние имаме различни мнения и не променяме мнението си с чуждото като двама, седящи в една кола и спорещи по кой път да тръгнат. Така няма да намерим решение. Единственият начин е чрез взаимни отстъпки да разкрием Твореца, който ще ни покаже бъдещата посока. И тя не е тази, за която единият или другият от нас е настоявал, а обобщаващата нашите мнения.

Защото Творецът се нарича обобщение. И Той ще ни поведе в своята посока, където всички наши противоположности се обединяват в едно цяло, където няма противопоставяне, а всички са равни и живеят в любов и единство.

От сутрешния урок, 03.08.2020

[268765]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Израел днес, Криза, глобализация - Няма коментари→

След две седмици отиваме на виртуален конгрес. Това не е просто съединение, защото сме започнали да се подготвяме за него още от началото на творението, преди милиарди години. И това е само в нашия материален свят, а преди това има много действия в духовните светове.

И накрая започваме да усещаме разбиването, обратната форма на съединението, за да го постигнем.

Може да се каже, че в този момент сме в най-ниската начална точка, от която започва непрекъснат подем нагоре към програмата на творението, към нейната цел, където ние се съединяваме заедно и с Твореца. Цялата вселена, всички светове, всички звезди и галактики се съединяват заедно в точката на единство, която трябва да постигнем.

Първата станция по пътя към тази цел е виртуалният конгрес, който ще проведем след две седмици. Но трябва да  осъзнаем, че оценяваме важността според нашите непоправени егоистични желания, а всъщност стремежът да се обединят хиляди хора, които участват в конгреса в това специално време, е много важен.

Това е първият конгрес, който се провежда в периода на коронавируса. През февруари успяхме да проведем голям конгрес точно преди началото на карантината. Сякаш скочихме в последния вагон: проведохме конгреса и вратата се затвори точно зад нас.

А сега започваме да организираме нашата система в периода на коронавируса. Вече преминахме през първата му вълна и можем да разберем за какво става въпрос. Човечеството все още не разбира какво се случва. Епидемията няма да отстъпи, тя ще ни движи напред като валяк на развитието и ще извайва от човечеството нова форма.

Този огромен асфалтов валяк ще се търкаля точно върху нас и ще ни запечатва в земята, ако само по този начин можем да се свържем един с друг. Нека да не чакаме валяка на развитието, а да го направим за сметка на нашата работа. Не си струва да бъдем непослушни деца, които майката е принудена да накаже, за да се държат добре. И детето няма изход,  трябва да се подчини, както ние сега от безизходност изпълняваме това, което иска от нас коронавируса и другите вируси, които чакат на опашката.

Трябва да се издигнем до състояние, в което да разберем какво майката, тоест природата, Твореца иска от нас и да поискаме да изпълним нейните искания с нашето съгласие и добра воля.

Ние искаме да проведем този първи конгрес от новия период в ново състояние: не като преди, когато седяхме заедно, разговаряхме, прегръщахме се. Не трябва да съжаляваме, че не седим в една зала, не трябва да съжаляваме за миналото. То вече е минало. Всичко ново трябва да приемаме като благо, като даденост, с разбиране и одобрение.

Новите състояния изискват от нас още по-голямо обединение. И ако виждаме, че има материални промени, те трябва само да ни пробуждат към по-голяма вътрешна връзка, за да не ни обърква външната форма, да  не ни дава илюзия, че вече сме свързани заради това, че няколко хиляди човека седим в една зала.

Сега това го няма, ние не сме в едно помещение и дори не се стремим да бъдем заедно физически. Искаме да бъдем заедно духовно, като един човек с едно сърце! И затова този конгрес е абсолютно нов, в нова епоха. В него няма нищо от миналите конгреси: това е ново ниво, нов подход, ново отношение. И го гледаме като духовна степен, на която трябва да се издигнем.

Искам да бъда свързан с всички, но къде и как? За сметка на 8м издигането на духовното стъпало, в духовното място, където ще се проведе нашият конгрес – в пространството вътре в Твореца. Всички ще влезем вътре в това пространство и ще искаме да съществуваме там, да се обединим /помежду си/ вътре в Него. Твореца така и се нарича, „място“, и точно в това място провеждаме нашия конгрес, нашата среща всички заедно, за да се поддържаме един друг заедно с Твореца на това първо духовно стъпало, което ни очаква.

Не мога да предам чувствата, които са в моето сърце. Но да се надяваме, че заедно ще открием това състояние и ще почувстваме връзката между нас вътре в Твореца на нашия първи конгрес от новата епоха.

От урока за подогтовка на конгреса, 01.08.2020

[268661]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Ние не разбираме къде е нашата свобода на избора, как да я постигнем и организираме, за да не навредим с това на другите хора, защото всички сме свързани. Вижте какви размирици име днес в Америка, истинска гражданска война. В Израел също има демонстрации и същото ще се случва в целия свят все повече и повече, защото ситуацията ще става все по-лоша.

Светът губи егоистичните връзки, с които е свързан: ти на мен – аз на теб, пари-стока-пари-стока. Имаше единна система, в която живяхме хиляди години, докато не изстискахме всички сокове от нея. Някъде до 50-те години на миналия век тази система достигна своя разцвет и след това започна да загнива. Това беше неизбежно, защото по друг начин няма да стигнем до духовно поправяне.

Затова днес се оказахме в свят, разкриващ такива проблеми, които няма да му позволят да се върне назад към предишното състояние. Финансовите и държавните умове се опитват да намерят решение, как да удържат съществуващите системи, в които имаше баланс в това, колко човек може да вложи и колко може да получи, да купи.

Тази егоистична система беше относително балансирана и всеки разбираше, че животът е такъв. И изведнъж, тя се разпадна за миг: никой не знае как да я поправи и какво ще се случи с нас в бъдеще. Оказахме се в ситуация, в която старият механизъм спря да работи. Егоизмът, движещата сила, през цялото време ни държеше в противопоставяне с другите, определяйки колко всеки ще даде и колко ще получи, свързвайки ни с егоистични взаимоотношения.

Тази връзка вече не работи и какво ще регулира нашите отношения? Създадохме армия, полиция, образователна система, култура, финансови системи. Егоизмът ни тласкаше към израждането на егоистично общество, което изведнъж спря да работи. Това е криза като никоя друга в историята.

Струваше ни се, че сме постигнали прекрасна организация на човешкото общество, съответстваща на егоистичната ни природа. Имахме възможност да пътешестваме, да видим света, да се разбираме един с друг, защото всички бяхме движени от едно желание, да печелим повече. Какво ни липсваше? Липсваше ни само едно: с това не изпълняваме замисъла на творението.

И вижте какво се случи, как Творецът с коронавируса разруши всички наши планове за добър живот. Сега открихме, че всички наши подготовки за добър живот няма да ни помогнат, нито една егоистична система не работи. И какво да правим? Единственият начин е да преминем от егоистична към алтруистична система.

Защо да не можем да преминем към друга, още по-егоистична система, след като предишната спря да работи? Работата е в това, че съществува висша програма, която ни управлява. Ние от нашата степен не може да я оценим, но кабалистите обясняват как да я използваме. Ако я приемем, ще можем да напреднем, а ако не, ще останем на старата степен, докато тази програма със сила не ни принуди да продължим напред.

В края на поправянето системата ще работи и от двете страни: и от страна на големия егоизъм, и от страна на огромното отдаване. Тези две сили ще работят една срещу друга, а творението, което е в средата между тях, ще използва и двете в интегрална, хармонична, съвършена форма.

От урока „Свобода на волята“, 28.07.2020 г.

[269084]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Човечеството сега е в много интересно състояние. От една страна, коронавирусът направи толкова големи пробиви в живота ни, че много не му достига, за да бъде съвършен. Но от друга страна, никога не сме били толкова близо до съвършенството, като че ли бяхме отделени от него с тънка преграда, като хартиен екран.

Усещаме, че духовната реалност е точно пред нас зад тънка стена. Почти сме в духовния свят и това „почти“ е в нашето сърце. Ако се свържа с десетката, вече съм в духовното. Струва ми се, че духовният свят е далеч, но той е точно там, където е моята десетка. Ако попадна в ръцете на моите другари и се предам,  попадам в духовното. Прекланям се пред тях – оказвам се в духовното.

Благодарение на тези действия влизаме в духовния свят, Творецa е създал тези условия в нашия свят. И днес го виждаме чрез коронавируса, който ни тласка към духовното. Страхуваме се, че вирусът иска да ни убие, а той слага пред нас духовния свят.

Струва ни се, че вирусът ни отдалечава един от друг, принуждавайки ни да стоим на разстояние, но това не е вярно. Отдалечаването е следствие от нашия егоизъм, а желанието да се отдадем един на друг ще ни сближи. Ако сега можем да се съединим заради отдаване, с взаимна грижа, никой вирус не може да ни навреди. Не бихме открили никакви вредни вируси, напротив, вирусът ще ни направи по-здрави, лекувайки всички заболявания.

Коронавирусът разкрива злото в нашия егоизъм, което винаги е съществувало в нашия свят. Просто сега се разкри ясно, за да разберем какво поправяне е необходимо да се направи.

Всичко зависи от нашето намерение. Ако се събираме и се мразим, между нас се получава атомна бомба. Ако искаме да се свържем, въпреки всички различия, вече не сме бомба, а ядрен реактор, който не избухва, а произвежда добра, полезна енергия за нас.

Всичко зависи от това, как използваме вътрешната енергия на желанието за наслаждение, заложено в нас. Егоизмът трябва да съществува, без него няма да усещаме себе си. Но разликата е в това, за сметка на какво се свързваме. В ядрения реактор има радиоактивно гориво и графитни пръчки, които забавят верижната реакция. Те не позволяват на елементите да се сблъскват един с друг, слагайки екран между тях, за да се прояви отразената светлина, тоест да се изгради правилната връзка.

Резултатът е полезна енергия, която можем да използваме. И така е във цялата природа.

Човечеството ще напредне толкова много, че ще се нуждае от обяснение за всеки детайл от живота си. Някаква част от работата човек трябва да свърши сам, а друга част само да изучи, за да има представа как работи цялата система.

Исраел се отнася към главата на общата душа и затова той е отговорен за провеждането на светлината от Твореца до всички народи, които се отнасят към тялото на душата и получават светлина. Но всички народи трябва да разберат принципа на работа, като шофьорът на автомобил, който знае как да го управлява и има обща представа как работи, но сам не може да проектира и създаде нова кола.

Цялото човечество е като атомен реактор, а групата  Бней Барух е графитните пръчки в него. И ако си свършим работата, можем да спрем ядреният взрив, която вече се подготвя, приближавайки света към трета и дори четвърта световна война. Да се ​​надяваме, че можем да спрем тази експлозия.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 19.06.2020г

[266571]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→