В цяла Америка има масови протести срещу расизма, но трябва да разберем, че противоречията и сблъсъците между всички четири раси са неизбежни, докато не покрием всички различия с любов.

Има четири вида хора, според мястото им на произход: бяла раса (европейска), жълта (Азия), черна (африканци) и червена (коренно население на Америка).

Така са били разпределени хората по земята, докато не са започнали да мигрират от място на място след откриването на Америка от Колумб и други събития. Четирите вида съответстват на четирите нива на желанието за наслаждение, защото от кореновия стадий, Кетер, излизат първият, вторият, третият и четвъртият стадии: Хохма, Бина, Зеир Анпин, Малхут.

Конфликтите, които днес се проявяват между расите, не могат да бъдат решени с обичайните материални средства. Точно сега, преди окончателното поправяне, ще се разкриват все повече и по-големи проблеми. Европа също я чакат големи сътресения заради проблема с бежанците.

Омразата между всички ще расте и ще се разпространява до такава степен, че както са казали пророците за това време: „Ненавистниците ще се заселят в собствения ти дом“. Това означава, че най-близките роднини ще се ненавиждат един друг, защото егоизмът започва рязко да расте и не позволява на хората да се търпят.

Човек не може да понася дори себе си. И всичко това се случва, за да извършим поправянето. Поправянето не е да правим красиви жестове, да падаме на колене и да молим за прошка. Нищо няма да помогне, само любовта, покриваща всички престъпления е единственото поправяне.

Има методика, която води до обединение на всички хора независимо от цвета на кожата и освен нея нищо няма да подейства. Сега навлизаме в критичен период: епидемия от коронавирус, нарастваща омраза между всички народи, проблеми в икономиката и търговията. В нито една област няма да можем да създадем нормален живот, ако не използваме методиката за изграждане на правилна, духовна връзка между нас, която да ни издигне на ново ниво.

Време е да се издигнем и затова сега се проявяват всички тези проблеми, така се разкрива потребността от висшето ниво, от правилното обединение между нас.

Увеличават се безработицата, пропастта между бедните и богатите, между децата и родителите, епидемията от коронавируса, расизмът, сблъсъкът между различните типове хора. Проявяват се много негативни явления, които могат да се решат само с едно средство: „Любовта ще покрие всички престъпления“. Нуждаем се от по-висша сила, която да дойде и да разреши всички противоречия. Освен нея, нищо друго не може да помогне.

В този спор няма прави и виновни – причината е егоистичното желание, което се разкрива в човека. Ако черните бяха на мястото на белите преди стотици години, нямаше да действат по-добре. Затова не трябва да гледаме към миналото, а да се стремим към добро бъдеще, към обединение, към любов, покриваща всички прегрешения. Ако не го направим, ще водим непрекъснати войни, в които няма да има победител. Защото егоизмът е нашият общ враг.

Не поглеждайте назад, търсейки прави и виновни, а само се движете напред и покривайте всички престъпления с любов. Любовта е взаимна връзка без всякакви условия. Ако не се стремим към такава любов, светът ще пропадне, ще влезем в поредица от ужасни катастрофи, които ще ни научат на правилното отношение един към друг.

Гледайте само напред. Няма какво да ровите в миналото, там няма да намерите решения и американците го разбират много добре. Невъзможно е да се установи хармония между толкова различни народи живеещи в Америка: афроамериканци, латиноамериканци, немци, англичани, евреи – това е истински Вавилон. Единственият изход е да започнем да се учим какво е обединение, любов.

Любовта е издигане над всички прегрешения. Така, че ако има прегрешения и взаимна омраза означава, че имаме основа, фундамент, върху който да градим любовта.

Любовта трябва да покрие всички прегрешения и е добре, че ги има. Твореца е подготвил за нас основа за работа, давайки ни възможност да изградим над нея любовта, в която ще разкрием самия Него, висшата сила. Затова не трябва да плачем, че Твореца е създал такъв свят, а да му благодарим, защото сега можем да го напълним с любов.

Същото важи и за конфликта между Русия и Украйна, където през цялото време има спорове, както обикновено се случва между съседи. Въпреки, че тези народи са толкова близки, все още не могат да установят отношения.

Това може да звучи парадоксално, но колкото повече се развива човечеството като става по-образовано, развито в науката и културата, толкова повече ще расте ненавистта между всички, за да ни задължи да изградим любовна връзка между нас. Защото това се иска от нас в края на поправянето.

И затова живеем в свят, който става все по-лош и по-лош. Но това не е, защото самият свят пада все по-ниско. Висшата светлина все по-силно въздейства на желанието за наслаждение, съществуващо в света, искайки да се доближи до творението. И докато светлината не влезе вътре в желанието, все повече се засилва тяхното противопоставяне, разкривайки злото егоистично желание.

Затова няма друго решение за всички междурасови или междунационални конфликти. Навсякъде ще се проявява все повече ненавист и отблъскване и никакви мерки няма да помогнат, докато любовта не покрие всички престъпления. А любовта може да дойде само от нашето обединение, което изграждаме по методиката на интегралното образование.

Америка бушува, Европейският съюз се разпада, но Твореца има свой общ план за поправяне, който не е разкрит за нас и ние трябва да изпълняваме нашата работа. Не избираме с кого да се съединим, съединяваме се с тези, който Твореца води при нас съгласно строежа на общата душа Адам Ришон, с тези, с които трябва да  изграждаме обединение и взаимна любов.

Не зависи от нас в каква последователност се случва това: когато работим над общото обединение, постепенно ни се разкрива как цялата тази система се събира на части. Това не сме ние, а Твореца, който си играе сглобявайки този пъзел, а ние трябва само да Го подтикнем, да поискаме, да помолим.

Болезнено е да погледнете развалените отношения между Украйна и Русия. Ще се разкрият още много други междунационални проблеми, които изведнъж ще се проявят между европейските страни, както беше през Средновековието. Мислим, че вече сме формирали Европейски съюз, „общ пазар“, но това е само пазар,  няма никаква общност. Само чадърът на любовта ще ни спаси от трета световна война.

От сутрешния урок 07.06.2020

[265930]

Filed under: Без категория, Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - Няма коментари→

Вярата над знанието изисква специален ум. Работата е това, че човекът в този свят: ти и аз, всеки от нас, е изграден от егоизъм, от желание за наслаждение, в рамките на което усеща цялата действителност.

Ние чувстваме само онова, което може да ни донесе удоволствие, или напротив, да предизвика страдание, тоест плюса или минуса по отношение на нашето егоистично желание да живеем приятно.

Но тук от нас се изисква специален подход: аз не искам да чувствам какво е приятно или неприятно за мен, а се старая да се откъсна от тази зависимост, да се издигна над нея и да оценя реалността по отношение на това, кое е добро или лошо за другите. Само по този начин ще започна да виждам това, което е извън  мен. В противен случай нищо не виждам, целият свят за мен е само онова, което определя собствената ми изгода.

А по този начин  много ограничавам себе си, не излизам от рамките на животното, което мисли само за своя живот или на малкото наивно детенце, което разбира само своето удоволствие, без да държи сметка за другите.

После детето расте и започва да се грижи за другите, по-добре вижда и разбира света. Но на практика ние не виждаме света, а просто все повече разширяваме полето на нашите интереси и можем да преценим какво ще ни бъде от полза и какво ще ни навреди.

Сензорът, чрез който възприемаме действителността,  е създаден единствено от желанието за наслаждение и трябва да го осъзнаем. Ние живеем вътре в нашето желание за наслаждение и се наричаме творението на този свят. На практика няма този свят, бъдещ свят, висши светове, всичко е една действителност, която зависи само от нашето възприятие, от отношението ни към случващото се.

Има явления в света, които изобщо не усещаме, тъй като нашето възприятие се определя само от това, което е добро или лошо за нас. Нищо друго не забелязваме.

Ако сигналът не се улавя от моя егоистичен сензор, желанието за наслаждение, като положителен или като отрицателен, изобщо не го усещам. Може около мен да се случва нещо грандиозно, но аз нищо не виждам.

Кабалистите, които са постигнали висшия свят, казват, че той е точно тук. Няма нужда да летим до другия край на вселената, до друга галактика, всички светове са вече тук, заедно с нас.

Само ние не ги чувстваме, защото възприемаме действителността само по един тясно приложим параметър: „чувствам се добре”/“чувствам се зле“. Оказва се, че цялата реалност се ограничава само в рамките на примитивните ни егоистични интереси.

А как да видя повече, да почувствам повече, да разбера повече, да започна да излизам от моя пашкул? Това е възможно само, ако се издигна над усещането  „чувствам се добре”/“чувствам се зле“ и ако придобия свойството отдаване, което се нарича вяра. Тогава ще усещам не по отношение на моята полза, а по отношение на другите.

Ако започна така да оценявам действителността,  се издигам над себе си и придобивам нов орган за чувстване: вяра над знанието. Така влизам в ново, външно възприемане на действителността, независещо от моя егоизъм. Аз ще мога да почувствам това, което усещат другите извън мен и по този начин моят поглед става относително обективен в зависимост от това, доколко мога да се отделя от собствения си интерес.

Аз започвам да виждам обективната реалност, която мога да разкрия: 125 духовни стъпала, пет висши светове и постепенно развивам моя поглед, докато не видя всичко, което се намира извън мен. А намиращото се извън мен, се нарича „Творец“ (Бо-ре), тоест „ела и виж“. Сега, в моето желание да се насладя, не виждам нищо, но имам възможност да постигна Твореца, действителността, която е извън мен.

Тогава ще разбера къде всъщност живея, какво е природата и какво се случва с мен. Затова тази методика се нарича „кабала“ (получаване), защото тя ни учи, как да получаваме усещания за цялата безгранична действителност. А човекът, развиващ такива усещания се нарича кабалист, доколкото възприема действителността обективно: не изкривено в собственото си егоистично възприятие, а такава, каквато е.

Дори самото първо излизане от собствения егоизъм ни позволява да усетим, че висшата духовна реалност съществува! Така започвам да разбирам къде се намирам, заради кого и за какво, какъв процес трябва премина и какво състояние трябва да  достигна. Преди това сме абсолютно слепи, безчувствени и нямаме никаква възможност да погледнем извън егоизма. Само вярата над знанието позволява да се откъсна от  него .

Из урока на тема „Вяра над знанието“, 30.04.2020

[263978]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността, Духовна работа - Няма коментари→

Ние сме в интегрална система като свързани зъбни колела. Това е формата на десетката, в която всеки трябва на практика, чувствено да разкрие, че се въртим заедно като зъбни колела, зависими един от друг.

Всеки със своето завъртане определя движението на другите. Ако аз дори леко се задвижа, отговарям за това, че съм завъртял и останалите колела вътре в десетката. Всички другари се въртят заради мен и затова съм отговорен за моето завъртане дори с един оборот.

Длъжен съм да държа сметка за общото движение, което предизвиквам и да преценя, дали то ще бъде за благото на десятката и само в такъв случай да започна да се завъртам в оптимална посока и в оптимална степен. Преди това не мога да помръдна.

Представете си, че вие сте десет зъбни колела, част от един механизъм, където всеки, който се задвижва, завърта и останалите. Затова преди да се задвижа, аз трябва да преценя как това движение ще задвижи останалите, ще бъде ли от полза за всички. Забранено ми е да направя дори малко движение, ако не съм взел предвид всички останали.

Но така не е възможно да се живее! И затова ни е предоставена особена възможност, която се нарича „този свят“ – кола, която позволява на всеки да се движи така, както иска. И след това преместват лоста на скоростната кутия отгоре, прехвърляйки ни на следващата, по-висока предавка, където, всъщност, се оказваме свързани помежду си и сме принудени да вземем предвид общото движение.

Така се издигаме на първото духовно стъпало. Ако настроим нашите отношения на това стъпало и можем да се движим заедно, не оставяйки нито един свободен от сцеплението с другите, тогава можем да се усъвършенстваме и да преминем на трета предавка.

А после на четвърта, пета, и така преминаваме всичките 125 стъпала. На всяко стъпало ставаме все по-тясно свързани и всеки държи сметка за все повече зъбчати колела в системата. Той ги вижда, чувства  и може да направи равносметка за системата като цяло.

А общата равносметка за цялата система е Творецът, защото по този начин го създаваме, както е казано: „Вие Ме създадохте“.

Днес имаме проблем: сякаш се движим в колата на материална предавка, която позволява да не се вземат предвид другите, а от нас се изисква да преминем на първа духовна предавка.

И затова се появява коронавирусът, който ни носи неприятности и не ни позволява да продължим по стария начин, задължавайки ни да се издигнем. А за издигането на духовно стъпало трябва всеки да започне да чувства другия, повече да се настройваме един към друг.

И как да го направим, ако няма такова чувство? Да положим усилия, да се молим заедно и тогава ще получим свише усещане за общата сила. Творецът ще настрои нашето сцепление, ще ни съедини, ще ни позволи да почувстваме зависимостта си един от друг, ще ни даде разум, разбиране  как да създадем общата форма. И така ще напреднем.

Такъв преход трябва да направим сега. Така или иначе той ще се случи, независимо дали го искаме или не. Но това превключване може да стане само за сметка на нашите усилия, съзнателно участие, и тогава ще бъде хубаво, приятно, плавно, меко.

А иначе ще се случи по пътя на поредната световна война: трета, четвърта, пета, шеста… Кой знае колко още войни и лични беди ни предстоят, по-добре сами да превключим предавката на скоростната кутия.

От урока по статията „Обединението на света в последното поколение“, 26.04.2020

[263815]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа - Няма коментари→

Много страни започнаха да говорят за постепенното премахване на карантината и връщането на възрастните на работа и децата в училищата. Това заплашва ли с нова вълна от инфекция?

Всичко ще бъде наред, ако спазваме предпазните мерки, за да не се заразим един друг и да спазваме дистанция. Разбира се, трябва да се върнем на работа, за да си осигурим необходимите услуги и продукти. В противен случай няма да можем да живеем.

Ако се замислим как да върнем хората на необходимите места за работа, без които няма да има храна и основни услуги, като се грижим само за да осигурим нормално съществуване на всички, тогава епидемията няма да се засили.

Но ако това е опит за връщане към предишния стремеж към печалба с цел напълване на нечии банкови сметки, тогава ситуацията рязко ще се влоши. Защото това ще противоречи на общата сила на природата, тогава ще има рязко избухване и вирусът ще се разпространи още повече.

Ако се върнем на работните места и в училищата, това трябва да става постепенно и да бъде придружено с възпитание на хората, тоест, с обяснения на състоянието, в което се намираме, до каква форма трябва да стигнем, защо трябва да се подкрепяме и пазим един друг.

Важно е човек да се тревожи не само  да не се зарази, но да се страхува да зарази другите. Именно тази взаимна загриженост ще ни предпази от вируса.

Коронавирусът е специална програма, която се зарежда в общия компютър, наречен „човечество“ и започва да работи в него. Тази програма изисква от нас по-голяма взаимна връзка и ако я постигнем, ще се справим с вируса.

Ако не започнем да се обединяваме, колкото и да увеличаваме броя на тестовете и устройствата за изкуствена вентилация на белите дробове, нищо няма да ни помогне. Засега се учим само от ударите.

Светът се движи към усещането за свързаност, единност. Общият проблем, който обхвана всички, от север до юг и от запад до изток, обедини хората. Вече не мислят за войни, за конфликти между държави, корпорации, индивиди – главното е да живеят спокойно. Всеки беше затворен вкъщи и е съгласен да стои там, защото сега за него основният проблем е да не се зарази с вируса.

В този смисъл коронавирусът много помогна на човечеството. Сега просто трябва да се погрижим, как да възстановим производството и дистрибуцията по такъв начин, че да  осигурява на човечеството необходимите продукти, но без излишно потребление, заради което почти напълно унищожихме земното кълбо.

Не трябва да се връщаме към предишния си живот, защото самите ние се превърнахме във вреден вирус на повърхността на земята, вирус, който убива природата. Ние разрушаваме цялата среда и затова получаваме отговор от природата на това състояние.

Затова трябва да помислим внимателно как да се върнем към нашите дейности на земята по такъв начин, че да осигурим на всеки повече или по-малко нормален живот, но не за сметка на опустошаването на земното кълбо от всичките му ресурси.

И ако не го направим сега, тогава ще дойдат други, още по-страшни и вредни вируси, с които природата ще ни научи и ще ни принуди да се променим. Природата е Творецът и  има много средства в запас, за да ни накара да се поклоним.

Природата е висшата сила, Творецът, АВАЯ. Без значение как се нарича, главното е, че има една сила, която управлява неживия, растителния, животински свят и хора. Това се признава от почти всички като очевиден факт.

От урок по статията на Баал Сулам „Любов към Тореца и творенията“, 18.04.2020 г.

[263357]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Коронавирусът ни раздели и ни накара да почувстваме, колко сме далеч един от друг. Разкри ни истината за това, как се опитваме да се разделим и в същото време сме напълно зависими един от друг.

Това означава, че вирусът ни дава възможност да се замислим, каква трябва да бъде правилната ни връзка. Ако обединим хората, събуждайки в тях добро и силно желание за правилна цел,  ще променим нашата история, нашето състояние.

По никакъв друг начин не можем да подобрим ситуацията, няма да ни помогнат нито демонстрации, нито протести, нито искания. Защото правителствата нямат средства да дадат на народа това, което иска. Може да напечатат още пари, но с тях няма да има какво да се купи. Затова най-важното е правилно да се организира човешкото общество и преди всичко да се снабди всеки с храна, медикаменти, дрехи, подслон.

И така постепенно да се осигури на човека всичко необходимо, за да може да съществува със семейството и децата си. Ще дойдат други удари и вируси, които ще ни принудят да се защитаваме и да изградим живота си правилно. Ако всичко идва свише, то със сигурност ще доведе до добри промени.

Всеки обществен строй: социализъм или капитализъм, облечен в егоизма на човека, става разрушителен. Съветският народ пострада от социализма много повече, отколкото другите държави от капитализма. Доказателство е, че в крайна сметка те оставиха социализма и сами преминаха към капитализъм, който сам по себе си не е добър, но е по-добър от това, което беше.

Социализмът, за който пише Баал Сулам, предполага нещо съвсем различно –  социум, социален строй, който преди всичко се грижи за народа. Това не се е случило и никога няма да се случи, ако се облича в егоизма на човека. Само ако се изчисти човека от неговата егоистична природа и се сформира в него грижа за другите, за народа, тогава ще се получи.

Но не е възможно да се махне егоизма от човека, защото тази сила Творецът е сложил в него. Може само с помощта на интегралното образование и висшата светлина да се организира този егоизъм така, че да работи правилно. Затова е необходима подкрепата на цялото общество и висшата светлина.

Ние живеем в последното поколение преди поправянето, но то може да продължи още много години. Ще трябва да се научим как да реализираме методиката на поправянето в човечеството, което е родено егоистично и затова всяка форма на обществото е прекрасна теория – социализъм, капитализъм, комунизъм, на практика се превръща в егоизъм, и следователно няма да има успех.

Само за сметка на светлината, възвръщаща към източника, можем да поправим нашата природа и правилно да организираме обществото. Сами нищо не можем да направим, нашата работа е само да притеглим светлината, възвръщаща към източника, която ще го направи за нас.

Ако свържем егоистичното човечество с висшата сила, която поправя егоизма, ще получим правилен, добър резултат, над егоизма. И затова трябва да организираме голяма група първопроходци, която ще покаже на всички останали как да вървят напред.

Само по този начин можем да успеем съгласно програмата, съществуваща в природата, а не измислена на заседание на някакъв комитет. В историята вече има такъв прецедент по времето на Синедриона, между Първия и Втория храм са били такива времена, когато обществото е живяло по правилните закони.

От урока на тема „Обединение на света в последното поколение“, 20.04.2020

[263422]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Обединението на сърцата е усещането, че се намираме в едно сърце: разбираме се, чувстваме се, имаме една цел и има само една сила, която ни управлява. Но обединението предполага вътре в себе си да разбираме какво означава  разединението.

Едното не съществува без другото, противоположностите се поддържат една друга. Двете свойства трябва да съществуват заедно: Творецът и творението, желанието за наслаждение и желанието за отдаване. И тогава чувстваме едното на фона на другото.

Обаче не сме способни забележим само едното от двете свойства: само желанието за наслаждение или само желанието за отдаване. Затова трябва да почувстваме, че в нашето обединение се включват двете противоположни качества.

На първо място трябва да благодарим на Твореца, че всички континенти, всички хора в целия свят сега са в еднакво състояние. Творецът ни дава и духовно, и материално състояние. Това не се е случвало досега. Нашият материален свят започва да се свързва с духовния свят и това наистина е действието на Машиаха, притеглящ този свят към Висшия свят.

Затова трябва да бъдем повече свързани в сърцата, в намеренията, в обръщението към Твореца, в молитвата. И така ще развием нашето общото чувство. Всичко зависи от личния, малък принос на всеки.

Аз имам каменно сърце, което нищо не чувства, но чувам, че приятелите се усещат един друг и затова се стремя към тях. И другият е така устремен, и третият – ние сме милиони! Не трябва да пропускаме шанса си, пренебрегвайки това, което Творецът ни дава.

Вие ще започнете да виждате все повече, от ден на ден, как нашата група получава благословение свише, подем, разбиране, връзка с Твореца. Творецът напълва празнините между нас, разширени от вируса, откривайки ни възможност за духовно напредване.

Из сутрешния урок, 07.04.2020

[262872]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Духовна работа в група, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Природата ни показва чрез коронавируса, че ако се отдалечаваме от другите чрез егоизма си, то и физически нямаме право да се доближаваме до тях. Ако искаме да бъдем свързани, преди всичко трябва да настроим вътрешната си връзка правилно и да се отнасяме по-добре един с друг.

Доколкото всеки желае добро на другия, той може да се доближи до него. А ако в него него няма стремеж да обича другия и да му помага, не трябва да го доближава. Нека да види, че егоизмът го отделя.

Всичко е толкова просто, в нашия свят вече се проявяват свойствата на Висшия свят и трябва да ги използваме, за да се образоваме, знаейки кога да се приближим или да се отдалечим. Представете си колко добре би било, ако спазваме правилната дистанция, приближавайки или отдалечавайки се от хората според вътрешното ни отношение.

Ние с теб можем да бъдем в две различни галактики, разделени от много светлинни години, и въпреки това да имаме чувството, че сме свързани и със сигурност ще се сближим в бъдеще, защото затова ни пробужда Творецът между нас. И тогава ще търсим, всеки от своята галактика, независимо от разстоянието, как да се приближим един към друг, как да изразим любовта си и да се отменим.

По този начин постепенно ще се сближим и ще се съединим в един парцуф, в който да се разкрие Творецът в цялата си сила, тоест във вечната и съвършена любов между нас. Ние ще се слеем в нашите сърца и желания и ще разкрием напълващият ни Творец. Това означава край на поправянето.

Но първо трябва да разкрием колко сме различни. И точно това прави коронавируса. Ще има и други начини да ни накара да почувстваме нашето отдалечаване един от друг, за да разберем накрая, че вирусът е свързан с нашите желания, с нашите вътрешни свойства и не мога да се сближа с другия просто, защото така съм устроен.

Аз не искам близост с него, затова и физически не мога да го приближа! Оказва се, че нашият свят започва да приема формата на духовния свят.

Представете си, че всички висим във вакуум и доколкото искаме да станем добри и по-близо един до друг, толкова и се сближаваме. А ако се отнасяме зле един към друг, се отдалечаваме. Тоест всичко се определя не от физическото разстояние в този свят, а от нашите вътрешни духовни свойства. Точно това се случва в момента в света и сега можем да се замислим над нашите изменения.

Това винаги е било объркано и скрито от нас, а сега всичко се разкрива. Искам да се сближа с другите, защото по този начин мога да разкрия Твореца и моя висш свят, който се проявява само във връзката между нас. Но за да се приближа, не е достатъчно да направя няколко стъпки, без да се променям отвътре.

Отначало трябва да променя себе си, моето отношение към другите от ненавист към любов, и тогава наистина ще се приближа до тях. Ние се сближаваме и отдалечаваме според нашите намерения и отношения. Всичко става ясно и разбираемо, цялата духовна работа се извършва открито.

Затова моля другарите: привлечете ме към себе си, нека заедно да се обърнем към Твореца, за да ни помогне! И така работим, но все още застинали във въздуха. Ние се свързваме между нас и с Твореца, молейки за помощ, и започваме да се движим един към друг, сякаш плаващи в нулева гравитация, докато не се обединим, разкривайки между нас свойството , което се нарича “Творец”.

Всичко това вече е в нашите ръце. Сега имаме възможност да работим в материалния свят с духовни свойства. Представете си какво направи коронавирусът!

Из сутрешния урок,  07.04.2020

[262832]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа - Няма коментари→

Цялата реалност на този свят трябва да се включи в нашите отношения с висшата сила на природата. Но в днешната действителност има твърде много празнини. В крайна сметка, какво е коронавирусът?

Вирусът показва, че вместо връзки, между нас има празни места, които трябва да  запълним с правилни отношения. И разкривайки тези празнини между нас, откриваме, че не трябва да общуваме чрез тях, защото чрез тези изкривени връзки си предаваме вируса един на друг.

Вирусът разкри огромни пропасти между нас, които трябва да запълним с приятелски отношения. Ако не можем да изградим такива свръзки, по-добре да не стъпваме в тези пукнатини, а да си останем вкъщи.

Разстоянието между хората е желание, тоест вирусът ни разкрива нови желания, нови свойства, нови отношения, които трябва да установим между нас. Ако чрез това разстояние от два метра един от друг се свържем по нов начин, ако станем един човек с едно сърце, Творецът ще се разкрие между нас.

Вирусът показва празните  пространства, които трябва да запълним с добри отношения. И тогава ще достигнем до ново съединение, което повече ще прилича на системата Адам Ришон. Всички части на тази обща система ще започнат да работят заедно, в унисон, във взаимно разбиране. Вместо да налагам на другия това, което е хубаво за мен, ще му давам това, което е хубаво за него.

И тогава разстоянията между нас ще започнат да изчезват, светът ще се свързва именно чрез пролуките между нас. Всички части на реалността ще се обединят и ще образуват нова, поправена система на Адам Ришон, в която ще се прояви Творецът, който организира и напълва нашите връзки. Това не са разстояния от два метра, а желания, напълнени с разкриване на висшата сила.

Ще отнеме време да го разберем и да започнем да го реализираме, но ще се случи и целият свят ще заговори за това. Просто още не сме започнали да покриваме тези празнини между нас  с правилни, добри, добросърдечни отношения. Но когато това стане, светът ще види, че точно това е решението, лекарството за коронавируса, новата реалност и че точно такъв трябва да бъде светът.

Из сутрешния урок, 07.04.2020

[262826]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Криза, глобализация - Няма коментари→

Как да продължа да уча, ако  усещането за напълване е изчезнало? Продължавай без напълване! Това ми показва Творецът: „Можеш ли да направиш нещо без напълване или не? Ааа, значи не можеш да работиш без напълване, тоест работиш за Фараона, а не за Мен? Тогава не се обръщай към мен, а към Фараона!“

Трябва да се опитаме да излезем от царството на Фараона с помощта на групата. Влез вътре в другарите, за да те издърпат напред. По-малко философствай, а се включи в групата доверчиво, като дете, което се отменя пред възрастните. И тогава то може да расте правилно.

Изходът от Египет не е бягство от едно място на друго, а бягство от егоистичните желания. Всеки от нас излиза от своя егоизъм и се включва в желанието на групата. Когато се включвам в групата означава, че излизам от Египет и пресичам Крайното море.

Затова, ако си учил 20 години, а сега не можеш да продължиш, значи си точно пред Крайното море и нямаш друг изход, освен да скочиш в обединението в групата. То задължително съществува, дори ако никой не го чувства. И когато скочиш в това единство и се хванеш за другарите, се счита, че си преминал Крайното море.

Много е важно да преминеш от твоето индивидуално желание в общото желание на групата. Аз не виждам нейното истинско състояние, духовната картина. Скачайки вътре ще откриеш, че има за какво да се хванеш. Но трябва да скочиш в това море и в мига, в който скочиш, ще намериш за какво да се хванеш, както бебето се вкопчва в майка си. Това се нарича излизане от Египет, от нашия егоизъм, в пустинята Синай.

Из сутрешния урок, 08.04.2020 г.

[262841]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Коронавирусът e сила, пробуждаща човечеството да направи пълна ревизия. Цялото ни егоистично развитие, цялата еволюция на човека от времето, когато е излязъл от пещерата, слязъл от дървото и е започнал да се различава от маймуните, произлиза само от егоизма. А сега за първи път в историята, ние променяме начина си на напредване.

Егоистичният метод се е изчерпал, отвеждайки ни до Египет и правейки ни пълни роби на желанието за наслаждение. А сега човечеството е длъжно да премине към намерението за отдаване, т.е. да излезе от Египет към земята на Израел.

Сега се намираме в повратна точка, пред пълно преобръщане. Това е исторически момент, тече духовна революция в човечеството. Трябва да работим, за да привлечем светлината, връщаща към източника, която ще измени лицето на човечеството. Ние сме длъжни да бъдем тази група, този инструмент, който дърпа тази нишка, благодарение на която човечеството ще напредне.

Нека ние, стремящите се към Твореца, не сме толкова много. Но главното е да положим началото на връзката, както е казано: „Направете за мен отвор колкото иглено ухо „. Нищо повече. От страна на човека е нужно да се направи за Твореца в цялото пространство между нас само мъничък отвор, като убождане с върха на игличка и чрез него да започнат и да се разкриват, и развиват всякакяи връзки, и ще влезем в духовната система на отдаването.

Ние вече няма да се върнем към предишното. Старият свят умря, той не съществува! Ще влезем в новия свят и ще бъдем новите хора. Разбира се, това ще се случи не в един момент, а поетапно. Както е описано в историята за изхода от Египет: колко пъти Мойсей отивал при Фараона и се връщал.

Това не е прост процес, но той вече започна. И няма да спре, докато коронавирусът не се превърне в истинска корона, в Кетер и не ни свърже с Твореца в различни форми и на всички нива. Той непременно ще го направи.

Затова е нужно да ценим времето, в което се намираме. Човечеството не е способно да възприеме това, в крайна сметка не разглежда този процес в мащабите на цялата човешка история, от сътворението на света до края на неговото развитие. Но ние виждаме, че всичко се развива, както е описано в кабалистичните книги.

Баал Сулам още преди сто години е написал, че навлизаме в дните на Машиаха, тоест във времето, когато над нас започва да действа огромна притегляща ни духовна сила и ни придвижва.

От сутрешния урок 03.04.2020

[262587]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→