Съществува желанието и в него – решимот. Желанието е потопено в морето на висшата светлина (на чертежа, светлината е обозначена с червена стрелка).

Светлината е постоянна величина, желанието и решимот подлежат на промяна.

Като цяло, за мен не е важно, как именно и доколко те се променят. Тъй като, аз не виждам общия процес и не знам последователността  на развитие на общата система души, част от която се явявам.

Главното за мен е отговора на постоянството на Висшето управление да ме насочва  чрез «пречки» към целта, да държа същото постоянно отношение към Него.

В такъв случай ние – аз и Творецът, сме слети. Аз разбирам, че Творецът е добър и твори добро, и поддържам в себе си това отношение, независимо от многото промени, като лодка в бурята.

Над всичко, което става в мен, аз изучавам Неговото управление. Той променя всички параметри в моя свят: външни и вътрешни.А аз демонстрирам непреклонен стремеж към Него, по същият път на неизменното добро, в сливане – за да „не се отчайвам в милосърдието, дори ако мечът е издигнат над главата ми“.

Така аз изучавам Неговата природа върху себе си. Решимот се развиват в мен, издигайки се по стъпалата, по които сме се спуснали от света на Безкрайността, и над всяко решимо, над всяко стъпало, аз отново и отново се сливам с Твореца.

При това, на всяко стъпало, аз трябва да се издигам, усещайки съвършенство и радост, макар вътре в мен да е възможно да има страдащо, опустошено желание, или желание, напълнено с неземни наслади.

Страданието и опустошението или напълването и наслаждението се усещат, но аз целият съм над тях, защото съм потопен в отдаване. Вътре – ненавист и престъпления, но над тях – аз съм в отдаване.

Аз не обръщам внимание  на своето желание. Нека да е празно, нека да е напълнено с ненавист или, напротив – с висша светлина. Аз се грижа само, над всичко това, да  градя постоянно отношение към Даващия.

В това се състои нашата работа – винаги да се стремим и да се обръщаме към Него, независимо от  всичко, което става вътре в нас.

Аз ценя своите желания, в които се събуждат решимот, тъй като без тях не бих могъл да формирам отношение и да се сливам с Твореца. Но самата работа се извършва по-нависоко – там аз изграждам средната линия и екрана.

От урока по статия на Рабаш, 14.10.2010

[#23553]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Някога, отдавна, хората, които са търсели духовното е трябвало да се обрекат на телесни страдания и ограничения, за да разрушат егоистичните си желания и да придобият нова отдаваща природа. Така е било по време на праотците и на мъдреците на Мишна.

После дошла епохата на Талмуд и неговите мъдреци, кабалистите от тези времена, чрез своята духовна работа, изменили условието за промяна към духовното, от получаване към отдаване.

Всеки период внася своята поправена част в общата система на душите. Получава се, че тя е частично поправена и всички останали, непоправени души, могат да получат помощ от поправените части.

На нас не ни се налага да измъчваме и ограничаваме тялото си, ние не сме способни на това с нашия огромен егоизъм.

Но мъдреците на Талмуд са облекчили нашия път, и тази част на егоистичното желание, която е трябвало поправим чрез тежък живот и телесни мъчения, сега можем да изправим с помощта на светлината, възвръщаща към източника.

Праотците и Мъдреците на Мишна се поправяли чрез две действия: страдания на тялото и привличане светлината на Тора.

А мъдреците на Талмуд изправили системата така, че вместо страдания на тялото можем да се поправим чрез светлината на Тора.

За нашето време това е много важно, защото кой може да се откаже днес от всички достижения на съвременната цивилизация…

Кабалистите от Талмуд се поправили, чрез включването си в общата система и нейната изправена част се увеличила.

Нека аз се раждам непоправен и грешен, но ако се намирам в система, включваща в себе си множество поправени части, които я поддържат и ако искам да се поправя, има към кого да се обърна за помощ и към кого да се присъединя!

Сега тази работа е само за мен!

Откъс от урока по статията „Предговор към ТЕС“, 26.05.2010

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Въпрос: Защо много хора отказват да признаят наличието на кризата? Какъв е духовният корен на този отказ?

Отговор: Разбира се много от заинтересованите да скрият това, което се случва, правят всичко възможно, премълчавайки фактите. Тези действия произхождат от страха за последствията. Та нали правителствата не могат да предложат никакви реални решения, а това може да доведе до народно недоволство.
Ето защо, в края на краищата всичко зависи от разпространението на Кабала, методиката за поправяне на човека – от това, в каква степен ще успеем да запознаем хората, че тази криза не е случайна, че има определена цел – поправянето на връзката помежду ни. И докато не започнем да осъществяваме тази цел, кризата няма да приключи.
Днес, за първи път в историята на нашия свят се разкрива общата система на душите. Та нали сегашното състояние на света не е просто една криза, а разкриване на връзката помежду ни. Всички човешки страдания произтичат от факта, че тази абсолютна и неразривна връзка между нас е нарушена от нашия егоизъм. Ето защо за нас не съществува друго средство за избавление от страданията, освен поправянето на връзката, слепване на разбития съсъд.
Но хората трябва да разберат, че в този свят няма сили, способни да поправят нашето разделение, да поправят нашия егоизъм. Ние се намираме вътре в нашия егоизъм и не можем да се хванем за косата и сами да извадим. Трябва да открием онази външна сила, която ще може да преобразува егоизма ни в неговата противоположност – любов и отдаване.
Тази преобразуваща сила е и самата Висша сила създала егоизма. Тя е, която трябва да го поправи. И само науката Кабала позволява да привлечем към себе си тази Висша, поправяща ни сила.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→