Някога, отдавна, хората, които са търсели духовното е трябвало да се обрекат на телесни страдания и ограничения, за да разрушат егоистичните си желания и да придобият нова отдаваща природа. Така е било по време на праотците и на мъдреците на Мишна.

После дошла епохата на Талмуд и неговите мъдреци, кабалистите от тези времена, чрез своята духовна работа, изменили условието за промяна към духовното, от получаване към отдаване.

Всеки период внася своята поправена част в общата система на душите. Получава се, че тя е частично поправена и всички останали, непоправени души, могат да получат помощ от поправените части.

На нас не ни се налага да измъчваме и ограничаваме тялото си, ние не сме способни на това с нашия огромен егоизъм.

Но мъдреците на Талмуд са облекчили нашия път, и тази част на егоистичното желание, която е трябвало поправим чрез тежък живот и телесни мъчения, сега можем да изправим с помощта на светлината, възвръщаща към източника.

Праотците и Мъдреците на Мишна се поправяли чрез две действия: страдания на тялото и привличане светлината на Тора.

А мъдреците на Талмуд изправили системата така, че вместо страдания на тялото можем да се поправим чрез светлината на Тора.

За нашето време това е много важно, защото кой може да се откаже днес от всички достижения на съвременната цивилизация…

Кабалистите от Талмуд се поправили, чрез включването си в общата система и нейната изправена част се увеличила.

Нека аз се раждам непоправен и грешен, но ако се намирам в система, включваща в себе си множество поправени части, които я поддържат и ако искам да се поправя, има към кого да се обърна за помощ и към кого да се присъединя!

Сега тази работа е само за мен!

Откъс от урока по статията „Предговор към ТЕС“, 26.05.2010

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Кабала | Add Comment →