Въпрос: Аз изучавам Зоар ден след ден, но освен растящото в мен желание, не усещам нищо друго. В правилна посока ли се придвижвам?

Отговор: Това е много добре! Ако желанието расте от ден на ден, повече нищо не трябва!

Проблемът е в това, че към растящото желание, независимо, че то донася ограничения, трябва да се отнасяте като към възнаграждение. Та нали желанието е отсъствие на напълването – това е силата на движението напред. От празното желание аз усещам, че на мен не ми достига нещо за сливане с Твореца, усещането за връзката с Него, свойството отдаване.

Правилното желание – това вече е отплата! Та нали в нашия свят ти си длъжен да изработиш напълването, а в духовния трябва да изработиш духовен съд, желание. Напълване се подразбира – вземай! Но какво? Това вече е въпрос…

Сега около теб се намират духовни съкровища: „брилянти”, „злато”, „пари”, всичко онова, което можеш да си пожелаеш.

Само че ти не проявяваш желание към тях и затова не ги разпознаваш. Струва ти се, че пространството около теб е празно!

Всичко най-добро, което можеш да си пожелаеш – всичко има. Но на теб сякаш са ти запушили устата, вързали са ръцете и краката ти, поставили са те пред това богатство и ти казват: „Това е твое”. Но как това е твое, щом не можеш да го вземеш…

Необходимо е да отгледаш желание, духовен съд, да го подготвиш – и това е всичко. Затова възнаграждението – това е желание, стремеж. И затова то било създадено от светлината.

Ние сме длъжни да променим нашето възприятие, нашето отношение към възнаграждението и наказанието. В нашия свят желанието се усеща като недостатък – това е наказанието, а възнаграждението – напълване, което ме успокоява, та нали аз пребивавам  в желанието да се наслаждавам.

Но ако пребивавам в желанието да отдавам и имам желание да отдавам – това е награда. Защо има такава разлика? Вследствие на съкращаването. Нали на получаването е направено съкращаване, а на отдаването няма никакво ограничение.

Ако ти вече имаш желание да отдаваш – пред теб всичко е отворено, в тази степен ти се разкрива всичко. В своето желание да отдаваш, ти започваш да виждаш в отразената светлина всичко, което се намира наоколо, заповядай, вземай!

Така постепенно, от ден на ден, Зоар променя нашия мироглед, посоката на нашите мисли, строи друго, ново отношение към живота, към етапите на духовното придвижване.

От урока по книгата Зоар, 18.07.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Хората мислят, че Твореца ни наказва, така както е прието между нас в този свят – извършиш нещо лошо и получаваш наказание за това.

Но не е така. Аз създавам своето наказание сам – когато не поправя своето желание да се насладя, то самата неизправност на моето желание, неполучила поправяне на това ниво, където това е трябвало да стане, се превръща в наказание на следващото ниво.

Например, ученик не се е учил, както се изисква в 3-и клас и все пак е допуснат в 4-и. И целият този материал, който не е научил в 3-и клас, му е необходим в 4-и за да се придвижи по нататък.

И затова той чувства тежест и всевъзможни проблеми в учението, които за него са просто наказание. Но кой е създал това наказание? Самият той влачи това наказание след себе си.

И така ниво след ниво то все повече се увеличава, като снежна топка и се превръща в такава тежка кола, с която е невъзможно да се придвижва. Но няма на кого да се оплаква, трябва просто да поправи миналото.

Така сега чувства себе си цялото човечество. Ние влачим след себе си тази кола с не извършени навреме поправяния, и в крайна сметка достигаме до световна криза. И тази ситуация е за програмирана свише.

Но сега е нужно да започнем поправяне. Не е важно, в какво състояние съм попаднал, какво съм преминал, кога и къде съм мързелувал и не съм извършил поправянето си.

Длъжен съм сега, без да обръщам внимание на цялата тежест, която непрекъснато нараства, да започна да се издигам и да поправям миналото. Миналото се поправя в настоящето.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как да намразим своя егоизъм и едновременно с това да не намразим другите ?

Отговор: Проблемът на днешния свят е, че всеки смята другия за виновен. Но ако говорим за една затворена, интегрална система, то в нея няма прави и виновни – виновни са всички. Ако съществува злото, то е предизвикано от всеки един от нас.

Ако всички зъбни колела са зацепени помежду си, нито едно от тях не е освободено от възнаграждение или наказание – всички са свързани заедно. Не трябва да говорим, че някой е принуден да се върти заради останалите или да принуждава другите да се въртят – всички се движат едновременно. Затова поправянето трябва да става на взаимна основа. Това означава, че всички едновременно трябва да решат: “ Хайде да прекратим движението си един срещу друг и да започнем да го правим по друг начин, всеки заради останалите.“

Всички са виновни за случващото се в света. Няма престъпници, няма жертви, всички са еднакво отговорни и за доброто, и за лошото. Защото ние живеем в един интегрален свят, а свойството на интегралния свят е „кръга“, без начало и без край. Ето защо няма кого да обвиняваме, всички явления в човешкото общество са провокирани от всички.

Длъжни сме да постигнем природата на единната интегрална система и да започнем да се отнасяме по друг начин един към друг. И ако аз достигна осъзнаване на злото – т.е. признавам, че аз съм единствения престъпник в света.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Съвременното състояние на света ни показва една картина на всеобща взаимовръзка. Светът стана обединен. В такива условия постъпките на всеки човек се явяват следствие на неговите действия върху целия свят. За това, когато поправим поведението на всеки един от нас ,ще поправим и обществото.

Извод: Ние не можем да обвиняваме банкерите, политиците, терористите, никого – за тяхното поведение. Ние сами сме създали в света такава ситуация! Ние – участниците във всичко произтичащо! Всеки от нас по неволя се явява част от общия механизъм. Затова всеки е виновен и получава полагащото му се наказание.
Получава се, че ползата за обществото и ползата за индивида са едно и също нещо. В съответствие със закона на затворената система, всеки изпитва общото усещане като в едно семейство. Неразбирането на закона не ни предпазва от ударите идващи от неговото несъблюдаване, доколкото нещата са свързани. Ти не можеш да бъдеш праведник, ако светът е грешен, ти си част от него. Затова получаваш това, което получават всички. И никой не е в състояние да върне пропуснатото….

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Възпитание по метода на възнаграждението и наказанието вече съществува. По какво се отличава от него кабалистичната методика?

Отговор: Отличава се по това, че в човешкото поведение се въвежда нова програма. Длъжни сме да препрограмираме поведението си, та нали днес човекът „навлезе“ в новия, глобален свят и не знае как да се отнася към него.
Необходимо е, да се дадат модели за поведение в глобалния свят: за връзката ни един с друг, за взаимността, разбирането и оценката на приноса, който внасят нашите действия в общата система. В противен случай глобалната мрежа не може да просъществува. Не бива с действията си да причиняваме вреда , на която и да било част от общата система и да смятаме това за добро – то касае и теб.
Затова е необходимо да покажем, че дори незначителното, дребното така да се каже зло, нанася огромни щети на цялата система. Какво глобално може да произлезе от това!? Ами опитайте се да елиминирате който и да било орган в човешкото тяло – и вижте какво ще се случи! Веднага ще се задейства реакция на целия организъм! От подобни примери трябва да се научим на правилно поведение в глобалния свят.
Това означава, че всяко положително или отрицателно поведение на човека в обществото, причинява в отговор огромно, умножено от мощта на това обществото, възнаграждение или наказание. Оттук може да се види, как всеки може да печели или губи „на едро“. Та нали обществото – това е печалба умножена по 7 милиарда, идваща в отговор на твоите действия. Съществува ли банка, позволяваща ви да спечелите 7 милиарда пъти повече от внесеното, при това веднага? А тук – това е възможно!

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Как се обясняват в Кабала 10-те египетски наказания? Ако под наказания се разбира довеждането да катастрофи и бедствия, то кое от тези десет наказания ни наказва сега? И какво ни заплашва занапред, ако не се поправим с помощта на това наказание? Може би те са ни дадени като страхове, за да ги победим чрез помощта на вярата в Твореца? Ако се преборим със страховете, тогава и наказания ли няма да има?

 Отговор: Наказанията – това е осъзнаването на своя егоизъм като зъл Фараон, от който има само един път – бягство, в тъмнината, дори в пустинята (отсъствие на напълване), по-добре смърт (пустота), хвърляйки се в Червено море (Последното море, на границата с духовното), само за да не се остава с него (в него). Тъй като ние се състоим от 10 части на егоистичното желание (10 нечисти сфирот), сме длъжни да осъзнаем злото на егоизма във всяко от 10-те желания – това са и 10-те наказания. Осъзнаването може да бъде леко, чрез изучаването на Кабала и отказ от егоизма в група, получавайки от нея подкрепа – и наказанията се усещат като наша обща атака срещу своите болки.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

В статията „Мирът“, раздел „Необходимоста да се вслушваме в предупрежденията, спазвайки законите на природата“ Баал Сулам пише:

Жизнено необходимо ни е да изучим заповедите на Природата и да узнаем какво иска тя от нас, за да не ни накаже. Природата задължава човек да води социален живот. Ние трябва да изследваме заповедите, които природата ни задължава да спазваме в обществото. Всъщност има само две правила за съблюдаване: „получаване“ и „отдаване“.

Природата задължава всеки член на обществото:

1. Да получава необходимото от обществото;
2. Да допринася със работата си за благополучието на обществото.

Той е задължен да спазва и двете заповеди, в противен случай ще бъде безмилостно наказан.

Когато човек наруши първото правило, наказанието се прилага незабавно. Това предотвратява всяко пренебрегване и ни заставя да го спазваме. Но при другата заповед, за отдаване на обществото, не само че наказанието не идва веднага, но дори бива налагано индиректно. Затова второто правило не се спазва както трябва.

Природата, като достоен съдник, ни наказва съобразно нашето развитие, за да можем да видим от степента, на която е развито човечеството, че всъщност увеличаването на болката и страданията осигурява нашето съществуване. И страданието ще продължи да се увеличава, докато Световната криза ни покаже, че Висшето присъствие на Твореца ни е управлявало, за да спазваме, с цялата си мощ и със съвършена прецизност, заповедта за отдаване на другите.

И колкото повече бездействаме в прилагането на този закон в неговата пълнота, Природата няма да спре да ни наказва. И разбира се, Природата ще ни победи и ще сме принудени да се обединим – като един човек – в следването на заповедите, с всичките необходими действия.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Във Франция тези деца ги наричат „тефлонови“, на Британските острови – „децата на хилядолетието“, в Русия те са „децата на светлината“. Но най-често тях ги наричат „децата индиго“. Но кои са те в действителност?

По думите на доктора по психология Дорин Верче (САЩ), лесно е да ги отличим от съучениците им. Това са деца, обладаващи творческа натура, висок интелект, решителен и настойчив характер. Те често виждат по-рационален начин как да извършат нещо, но обкръжаващите възприемат това като нарушение на правилата. Предишните начини на възпитание не действат върху такива деца – те съвършено не реагират на строгите възпитателни мерки, наказания, заплахи или унижение.

Децата индиго имат система от възгледи, която е невъзможно да се измени чрез  влияние отвън. Опитът дори в малка степен да се въздейства на възгледите на такова дете води или до агресия или до заключване в себе си.

За разлика от обикновените деца, при тях не съществуват абсолютни авторитети; те не считат за нужно да обяснят постъпките си; признават свободата на волята. Заедно с това, те са способни да взимат правилни решения, полагайки се изцяло на интуицията си. (още…)

Filed under: Възпитание - Няма коментари→