Въпрос: Как да преподаваме методиката на обединението, ако връзката с другите предизвиква рязко неприемане в някои слоеве на обществото?

Отговор: Да, има такива слоеве на обществото, където се отнасят рязко отрицателно към връзката един с друг и преднамерено си развалят отношенията, за да очертаят границите на владение на всеки: това е мое, а това е твое и не се намесвай на моята територия.

Днес така става навсякъде: всеки се старае максимално да се отдели и никого да не засяга, за да не го докосва никой и него. Цялото поведение на човек е доста “политически коректно”: аз не ви безпокоя и вие не ме закачайте. Но заедно с това, в такова общество има много проблеми, болести, нерви, стресове. Всичко това се предава на семейството, на отношението с децата.

Човек не е създаден от природата, зa да се намира постоянно в продължителен стрес. Това, че стресовото състояние вече става навик, е още по-лошо. Това е известен проблем и много силно се усеща от хората в скъпите райони.

Основно, това е проблем на средната класа. По-обикновените хора са по-открити и живеят по-иначе. Затова те имат по-малко медицински проблеми, не им трябва личен психолог за всеки, както за “белите” или “небесни вратовръзки”.

Колкото са по-обикновени хората, толкова им е по-лесно да се обединят и толкова са по-здрави. Но обезпечените хора, имащи всички възможности да се погрижат за себе си, страдат много повече от тежки заболявания.

В такива условия защитната сила на организма принуждава човек да се затвори към останалите с вежлива маска и да пази своите граници. А навикът става втора природа и е много трудно да се избавим от нея. Още повече, че това се поддържа от обществото и е станало норма на живот.

Това е много проблематично отношение, навличащо ни много неприятности на всички нива: от най-ниските, тоест здравето, до отношенията с децата, към природата, пораждаща всички пороци на съвременното общество и генетични изменения.

Човек не е устроен, така че да се чувства самотен и да се отнася към другите само като към чужди хора. Създадени сме от природата такива, че по степента на своя растеж, все по-тясно, в съответствие с възрастта ни, да сме свързани със семейството. Но ние не правим това.

Бебето е неразривно свързано с майката на телесно ниво, а с възрастта, тази връзка става по-душевна, но външна. По степента на възмъжаването си от бебе до дете, до подрастващ и накрая до възрастен човек, все повече се отдалечава от майката.

Сякаш, вече не се нуждаем от нейната грижа и не се молим – “на ръце”. Но е необходимо да допълним тази връзка на душевно ниво. А ние не го правим и в това е причината за всички проблеми. Всички проблеми и болести са предизвикани именно от липсата на връзка.

От урок по писмо на Рабаш, 20.05.2014

[135569]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Здраве, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

В последно време често говорим за самоотмяна. И това не е случайно, аз се надявам, действително да се приближаваме към нея. Въпреки че ни движи егоизмът, ние сме длъжни да държим курс към сливане.

При сливане с висшия аз виждам себе си като част от машина и съм длъжен да се присъединя към нея с всяка клетка, всеки орган, всяка част от своето тяло, така че открито да се влея в нейната работа.

Аз имам „глава“ т.е собствено разбиране, длъжен съм да отменя всички свои мисли, сметки, желания. Единственото ми наслаждение, единственото намерение и желание е да се вградя в тази машина. Позволявам на всичко да премине през мен, но първоначално не участвам в това. Правя всичко така, сякаш ме няма. Позволявам да ме задействат на сто процента, позволявам не просто да ми кажат какво трябва да направя, а да ме приведат в действие. Ето това е самоотмяна.

После следва несъгласието, критиката, лошите пориви, изясняването, разочарованието, гневът… И в същото време, съм длъжен през цялото това време да отменям себе си, заради участието си в работата на тази машина. Аз се „разтварям“ в нея до незначителност и искам в мен да започне да се промъква разум и желание, заедно с това все повече анулирам себе си.

Така плодът расте в матката на майката, чрез мен преминава безкрайната светлина, но аз я приемам само в малка степен нефеш.

Зародишът отменя себе си на степен нефеш, на неживо ниво‚ на минимална „дълбочина“ на желанието. Именно затова през него може да премине всичката светлина НаРаНХай де-нефеш. Неговата работа е в разума и чувствата, в Галгалте ве-Ейнаим и АХАП‚ във взаимодействието с майчинския парцуф, и с Бина се завършва самоотмяната. Колкото и мисли и желания да преодолява, колкото и да е объркан, каквито и препятствия да се изпречват на неговия път, той продължава да анулира себе си, и благодарение на това може да бъде част от „тялото“ на майката‚ да бъде вътре в нея.

Плодът не използва себе си‚ въпреки че в него всички органи се развиват. Така или иначе те растат и работят в себеотрицание. Майката прави всичко чрез пъпната връв‚ а плодът завършва делото на отмяната‚ отказвайки се да използва всеки от своите органи. В противен случай‚ той не е готов за раждане‚ не е готов да стане пълноценно новородено, няма „човешка форма“. Затова той е длъжен да завърши работата си по самоотмяна пред висшия.

Той се движи‚ неговото сърце‚ бели дробове и всички други органи функционират правилно‚ но само в себеотрицание. Това не е просто обичайната жизнена дейност на тялото на детето, цялата му работа е свързана със самоотмяната. Иначе раждането е опасно…

От урок по „Статия за завършване на книгата Зоар“ 04. 02. 2013

[99525]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да построим интегрални отношения в семейството? Какви свойства и признаци са характерни за мъжкото и женското поведение от гледна точка на интегралността? Или в интегралната методика няма такова определение?

Отговор: Съществува това, което е дадено от природата. Колкото и да се старая, аз не мога да бъда жена: нито в почистването, нито в прането, нито в гладенето, в приготвянето на храната, нито пък във въвеждането на порядък в дома за 10 минути – на мен това ще ми отнеме 5 часа и пак няма да има порядък. Природата не е дала на мъжа такива навици, такова отношение, движение към всичко, което се нарича дом.

Това е женска работа, женска част, женска площадка. Жената трябва да бъде стопанката в дома. Тя трябва да се чувства хазяйка, да чувства, че това е нейно.

Недостигът на възпитание в наше време предизвиква абсолютно друго отношение към дома, към семейството, но по принцип грижата за дома по природа е дадена на жената. Можете да видите при животните – който и да е мъжки индивид след съвмешателство си тръгва, а женската ражда, занимава се с малките, облизва ги, кърми ги, извежда ги на лов, учи ги как да станат големи и ги пуска в света. Това се наблюдава при всички. Така е устроена природата, освен може би през определен период, характерен, например, за птиците, когато те заедно мътят птиченцата.

При хората всичко е устроено така, че мъжът да се занимава с изкарване на прехраната, а жената – с грижа за домашното огнище. Неизбежно е! Колкото по-близо сме до природата, толкова по-комфортно ще ни бъде, по-удобно, толкова по-силно ще е съгласието между нас. Все едно, тези свойства са вътре в нас и няма как да ги потиснем в себе си. Каквито и мутанти да сме, все едно, в нас остават природните инстинкти и никакъв Холивуд, унисекс и прочее модни влияния няма да помогнат!

Затова всяко нещо трябва да бъде поставено на мястото му и да се говори за относителност на правата и задълженията на мъжете и жените. Ако не го направим, няма да има нито семейства, нито въобще друго освен отрицателна демография.

Така че, трябва да приключим с това веднъж завинаги и да не играем по свирката на различни партии, които искат да се доберат до правителството, защото са толкова оригинални и искат такива правила за тези и онакива за другите.

Аз не съм за ограничаване на правата и не съм за потискане на едните за сметка на другите. А за това, във всеки един случай да се учим от природата и да бъдем максимално подобни на нея. Това първо.

Второ. Нашият пасианс се нарежда по следния начин: за мъжа – основното е заплатата, за жената – семейството, възпитанието, децата. Неизбежно е! Виждаме, че ако жената не се занимава с това, то никой не се занимава с това! Излиза така, че следващото поколение ще е още по-лошо от сегашното. Значи трябва да направим така, че жената да е свободна – да не е заета, а напротив, свободна.

Не я заключваме сякаш тя се намира в домашен манастир или в замък. Напротив, тя трябва да се учи, да посещава университета (без значение на каква възраст е, даже и през целия живот), да премине през различни курсове, които да я просвещават постоянно, за да стане просветителен елемент за децата и мъжа. Тоест мама, майка, която се чувства като истинска стопанка в дома си, като истински стълб в семейството, от който цялото семейство получава знания, отношение към живота, възпитание и прочее.

Защото мъжът винаги се намира под въздействието на жената. Кой не се вслушва в жена си и тайно не се бои от нея? Защото всичко идва от майката – ние разбираме собствената си психология.

Затова е много важно постоянно да издигаме жената, да я просвещаваме, да я напълваме. И чрез нас това напълване ще премине вече към останалото общество. Тоест тя трябва да взема най-активно участие както в собственото си развитие и обучение, така и в обучението и възпитанието на членовете на семейството.

Ако не извършим такава революция, то ще загубим семейството, децата, демографското общество и т.н. Можем да направим всичко това чрез жената. За това е нужно само малко участие на средствата за масова информация. Трябва да бъде не само правителствена, но и световна програма.

От беседата за интегрално възпитание, 28.05.2012

[82718]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Действията са безвъзмездни, обществената молитва – това е над човешките сили.

Даже да молиш за това, са нужни сили. С какво да се започне, откъде ще дойде сила да изпълни такива действия над нашата природа.?

Отговор: Ние можем да разберем това с примера на човешкото развитие.  Той се е появил в резултат на съвместните действия на бащата и майката, изминава дълго развитие в майчината утроба, ражда се, в него се появяват собствени сили, но разбира се несъзнателно.

Макар да казваме, че той реагира, всъщност е ясно, че това все още не е той самият, това са натрупващите се в него сили, който предизвикват реакцията. Но в някакъв момент ние започваме да виждаме в това същество личност?

Разбира се, може да се каже, че силите на природата предизвикват реакции, характер, поведение, наклонности, но свойствата са се струпали в него в определено съчетание и придобили лична форма.

Къде започва да се проявява самостоятелността – в молитвата, в молбата за себе си или за другите … ?

Висшата светлина – единствената действаща ни сила, ни влияе без нашето съзнание, както природата въздейства върху плода на детето.

А ние се стараем да предизвикаме нейното по-голямо въздействие и с това да ускорим своето развитие. Затова трябва просто да положим усилия, от нас се изисква само това.

От урока по статия на Рабаш, 14.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

За да разберем и почувстваме къде сме, трябва да израснем духовно. Както в материалния свят, сперматозоидът започва да расте в утробата на майката, а след това продължава да живее в по-голямо пространство, идвайки на този свят  и така става човешко същество. Подобен процес се случва с нашето вътрешно духовно развитие.

На определен етап от нашите земни животи, ние започваме да чувстваме в себе си капката духовно семе, която се нарича „точката в сърцето” – желание за духовно развитие. Това означава, че точката се е разкрила.

Ние не сме съществували в света преди нашите родители да ни дадат живот. По подобен начин  се раждаме духовно от нашите баща и майка (наречени още „Аба ве Има” в Кабала).

Духовното израстване става под влияние на сила, наречена Висша Светлина. Тя ни води през скривания и разкривания на Светлината. Тя ни „разтърсва” като ни се разкрива и ни показва реалността и тогава пак се скрива от нас. Тя си играе с нас и увеличава, и намалява нашия стремеж към нея. Светлината ни влияе като променя състоянията, през които преминаваме: добри и лоши,  яснота и  объркване.

Ако нашата реакция е правилна, ние се развиваме: още един момент, още един ден и още една седмица.

Нашето развитие може да продължи хиляди години или ние можем да го завършим за година или две. Всичко зависи от човека. Всичко, което трябва да знаем е как да реагираме на силата, която задейства нашето развитие и да започнем да свързваме всичко с един източник: „Няма никой освен Него”. Той се крие зад нашата видима обвивка от реалността.

Започвам да Го различавам и да дълбая по-дълбоко в тази реалност.  Правя това, за да почувствам тази сила и да разбера как работи тя през всичките „покрития” на този свят, включително: близки приятели, непознати, природа и дори мен самия, когато тя ме променя вътрешно.

С вътрешните промени, започвам да чувствам себе си като черна кутия, която разбира и чувства в малка степен влиянието, под което е тя. Започвам да разбирам, че моята единствена задача е да реагирам на това, което ми се случва. Подбуди идват от видимата реалност, от тези, които за са ми близки, от непознати, приятели и врагове; всички те са сенки, които спират Висшата Светлина за мен.

Ако успея да се свържа с Твореца през това скриване, това се нарича „сянка на святостта” тъй като  изграждам моята връзка с  Твореца през съпротивлението на скриването. В този момент започвам да разбирам представлението, което Той прави за мен и чрез това Го постигам.

От  урока по статия от книгата „Шамати“ – 04.06.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Вътрешна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Трябва ли всеки от нас да знае своята функция в общата система, за да я изпълнява точно?

Отговор: Сега ти не знаеш за тези неща, но с течение на времето ще разбереш.

Колкото повече напредваш и вече действаш осъзнато, заедно с другите, ще разбереш как вие сте свързани; какво точно трябва да правиш и как тази система ти въздейства.

Ще започнеш да разкриваш един прозрачен, многопластов свят. Освен това, което виждаш в него сега, ще го разкриеш в дълбочина и ще видиш действащите в него сили и как да ги задействаш.

Въздухът изведнъж ще се стане плътен и ще се напълни с множество сили, но ти ще знаеш как да ги използваш!

Като малко дете, което разкрива нов свят и изведнъж вижда, че около него има множество интересни неща: нещо може да отваря и затваря, да се върти и всяко е свързано с другите.

А когато се ражда, то нищо не знае и не чувства, то дори не вижда и не чува. Минава известно време докато то започне да чува, да вижда, да различава вкусове. И това същото се случва с нас в духовният свят.

Това, което ти сега правиш се нарича „сила на чудесата” (сгула). Ти активираш системата, без да знаеш как.

Точно така, когато си бил малко бебе и си викал, без да разбираш нищо. Но твоят вик е действал на майка ти и тя се е грижила за теб.

Така и сега, ако ти пожелаеш, твоето желание като „вик” ще подейства на висшата майка, Има Илаа, която същото се нарича (Бина се нарича Има – майка) и тя ще се погрижи за теб.

И на теб нищо повече не ти е  нужно да знаеш, както когато някога си ревал и не си знаел какво именно да поискаш. Ти не си обяснявал на майка си каква бутилка да ти извади от хладилника и до каква температура да я сгрее.

Ти просто си викал! И същото е сега относно духовното.

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Зоар - Няма коментари→