Човек напредва, когато е способен да устои пред двете линии – дясната и лявата.

В линията, простираща  се отгоре надолу, той изпитва упадък, разочорование, отчаяние, безсилие и угнетеност. А в линията, която идва отдолу нагоре, всичко е обратно – тук стигаме до анализа.

Например, аз чувствам пълно физическо, ментално и морално изнемощяване – невъзможно ми е да си събера мислите, съзнанието ми е замъглено, нищо не е важно за мен. Както в романса: „Искам да се забравя и заспя”, за да не усещам нищо.

Но, издигайки се макар и за миг над това състояние, аз го оценявам като добро. Както е в псалма: „Умрелият е свободен!”. Именно сега, аз съм свободен от своя егоизъм – той е мъртъв и нищо не иска от мен.

Ако дойде малко повече светлина, аз ще разбера причината за това състояние – че то ми е изпратено от Твореца. Той иска да започна да се ориентирам в него – да разбера защо ми е желание, което не желае и не е способно на нищо, защо Той ми го е изпратил?

Светлината нюансира настоящото упадъчното състояние, преоткрива причините за него, които стават за мен отправна точка за ново израстване.

Както е казано от мъдреците: „Където егоизмът пада, там праведникът се извисяват” – егоистът в мен е паднал и от него се е родил праведник. В едната линия виждам, че съм паднал на дъното, а в двете линии започвам да се издигам.

Цялото спиране е само заради действието на светлината – за да може тя да добави в мен втората линия, за да ми помогне да започна да мисля над самото усещане – да се издигна над усещането „горчиво/сладко” към анализа на „истина/лъжа”.

Винаги е необходимо да поставям себе си под светлината, за да може тя да ме издигне над усещането и да ми покаже истината, причината – Кой прави това.

Дори неявното усещане/знаене на причината – Твореца, рисуващо в мен картината на света, променя нейното възприемане от мен в противоположно – аз съм радостен от това, че Творецът ми е дал толкова негативно и низко усещане, слабост, позволяваща ми да действам.

Ситуацията ми е ясна и сега имам цел и средства. Вече пробудил се, аз започвам да се изправям.

От урок по статия на Рабаш, 04.10.2010

[#22514]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въведение в коментара на Сулам: Дясната линия се бори с лявата и иска да отмени светлината Хохма на лявата линия, за да властва само светлината Хасадим.

А лявата линия иска да отмени светлината Хасадим на дясната линия и да остави да властва единствено светлината Хохма.

И заради този спор и двете не светят, защото в светлината Хасадим на дясната линия не достига сиянието на Хохма и тя е като тяло без глава.

А светлината Хохма на лявата линия – съвършената тъмнина, защото не може да свети без светлината Хасадим.

И да поправи този спор може само средната линия, която се създава  от човек, издигайки се там с молитва, съединявайки се с висшия свят и принуждавайки лявата линия да се съедини с дясната.

Двете линии – дясната и лявата са ни приготвени свише, но средната линия – това е нашата работа.

Ние издигаме молба (МАН) за екран и така достигаме изправяне – дясната и лявата линии се съединяват, допълвайки се една друга и достигат компромис.

Тук става дума за желанието на човека, който се включва във вече готова, механична система на дясната и лявата линии и поражда ново качество.

Аз действам с вяра, по-висша от знанието, с желанието, което не зависи от нищо, каквото и да се случи. Мен не ме вълнува нито дясната, нито лявата линии, нито Хасадим, нито Хохма – за мен важното е съединението с Твореца.

Затова аз не възприемам това като компромис (защото едната линия не е способна да отмени себе си пред другата), а само като средство за постигане на единство. Затова този компромис е възможен!

Все едно, аз идвам при двама души, които с ярост спорят по между си и нито един не е готов да отстъпи от своето мнение.

Но аз не смятам да ги съединявам и да ги помирявам. Аз имам по-възвишената цел – да достигна нещо по-висше. Използвам силите и на двете  линии.

Аз си поставям целта: да стана подобен на Твореца и да се слея с Него, по-високо от всичко. И тогава двете линии могат да се съединят и допълнят една друга и, по отношение на тази цел, те чувстват съвършенство.

Всяка от тях не достига това,  което иска, но се успокоява от своята съпричастност към постигане на целта.

На тях им свети средната линия – тя е малка в сравнение с другите две, но постига съвършенството на Твореца.

И това е по-високо съвершенство, отколкото всяка една от тях би могла да постигне сама, защото то идва  от сливането с Твореца.

Откъс от урока по статята „Предисловие към коментарите „Сулам““, 30.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

[youtube id=“cMY_Bm4kIY0″ w=“495″]

Filed under: Клипове - Няма коментари→