Въпрос: Къде се пресичат кабала и обикновеният живот?

Отговор: Те не се пресичат никъде. Обикновеният живот си тече вътре в кабала. Както, например, Земята е обкръжена от атмосферата, така и кабала – това е атмосферата, а Земята отвътре – е нашият живот.

Кабала е система, в която ние съществуваме, независимо от това дали знаем или не знаем за това, представяме ли си го или не.Това не зависи нито от човека, нито от нещо друго. Кабала е система за управление на нашия свят.

Въпрос: Всяка наука е призвана да облекчи живота на човека, Може ли да се каже същото за кабала?

Отговор: Има хора, които се занимават с кабала , защото искат нещо да разберат и узнаят, това са философите. Кабала се изучава в 1800 факултета по света., но само от гледна точка на философията, без практическото й приложение.
Но има и хора, които изучават кабала, за да я прилагат на практика, Тези хора се наричат кабалисти.

По принцип кабала се занимава с това, че ни разкрива управлението на нашия свят. И затова човек започва да вижда, да разбира, да усеща и да проверява в себе си, в обкръжаващото общество, в пространството, наистина ли това е така. Този, който идва в кабала, става естествоизпитател.

Въпрос: Как се идва в кабала? Къде е тази врата, на която можеш да почукаш? Трябва ли да знаеш адреса или сам можеш да отидеш?

Отговор: Когато бях тийнейджър, аз много се увличах от физика и електроника, След това се появиха компютрите, аз се заинтересувах от тях и постъпих в институт по тази специалност. После ми се стори, че са интересни не самите компютри, а техните биологични модели и започнах да се занимавам с биокибернетика. Тоест, човекът се води в живота от вътрешното си желание.

Така е и в кабала. Хората идват от далеч, изобщо не разбирайки за какво, как, защо – случайно са чули, нещо им се сторило интересно, някъде е попаднала книга, чрез познати и така нататък. Към кабала подсъзнателно се примъкват тези, които търсят смисъла на живота.

Въпрос: Но нали това е въпрос, на който, по принцип, няма отговор. А ако кабала дава отговор, навярно това не става веднага?

Отговор: Може веднага да се чуе , но да се постигне – не. За да се постигне смисъла на живота, трябва „да се изяде един пуд / около 16 кг / сол”

От уебинара на zahav.ru. 10.02.2016

[177627]

Filed under: Въпрос-отговор, Кабала - Няма коментари→

Четейки „Зоар”, ние трябва да се грижим за намеренията. Без намерение книгата няма да ни помогне и ученето няма да бъде ефективно. Всички поправяния произтичат само съгласно намерението. Защото имено то създава различията между всички части на природата – неживо, растително, животинско и човешко ниво.

Имено намерението строи в нас образа на човека. Целият заключен в нас слой желания (авюит), всички негови възможни напълвания, различни състояния, всичко това слиза свише. Отдолу трябва само да добавим намерението, какво именно желаем. Ако не задействаме намерението си изкуствено, със сила, то все пак ще се прояви, но в своя естествен, егоистичен вид. И тогава ще напредваме по пътя на страданията.

Ако искаме да напредваме по краткия и добър път, по пътя на Тора/светлината, трябва само да добавим намерение. У нас няма нищо повече. Затова всички наши надежди и очаквания трябва да разкрием по време на четенето на книгата „Зоар”.

Човек трябва да провери как си представя своето напредване в духовното, в земния живот, какво му е угодно, какви са намеренията му, които може да присъедини към четенето. Това е процесът на самопознание: какъв съм аз. Защото в намерението всъщност има и човек. А всичко останало е Творецът.

Намерението ни строи, създава образа на човека чрез съвкупност от чувства и разум. Защото те, в крайна сметка, са цялата кръгла сфера на Малхут на Безкрайността, съвкупност от всички усещания и разуми. И после какво? Какво искаме да построим от целия този материал? Това е и намерението – екранът и отразената светлина, които строят духовния парцуф. Без намерение няма парцуф, няма образ, няма форми.

От урок по книгата „Зоар”, 29.08.2011

[52950]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава – да се занимаваш с вътрешна работа?

Отговор: Човек трябва 24 часа в денонощието да се занимава с вътрешна работа. И може да се случи така, че той дотолкова е погълнат от нея, че идвайки на урок, не вижда нито една дума написана в книгата. Но това, не е важно! Главното е онова – което произтича вътре в него.

Но ти не трябва да се укоряваш. Вътрешната работа –е когато през цялото време се опитваш да удържиш в себе си сливането с вътрешната същност на групата. И тогава, отваряйки книгата, ти виждаш там не външните знания, а доказателства за своето обединение с другарите в групата. И даже не в групата, а в общата душа.

Ти започваш да виждаш, че в Учението за Десетте Сфирот, и в Книгата „Зоар” и в другите кабалистични източници се говори само за различните видове връзки между теб и останалите. И, ако ти всъщност желаеш да изясниш тези връзки, – тогава започваш да изучаваш Тора (думата Тора, на иврит означава светлина „ор” и „ораа” – инструкция).

Въпрос: Означава ли, че моята работа се състои в това, да проявя тази вътрешна мрежа която ни свързва помежду ни? А как да използвам за целта нашия свят?

Отговор: Целият наш свят – това е онази същата мрежа от хора, но в своята най-външна проява. Затова ние усещаме тази връзка като развалена. А във вътрешната връзка на мрежата между нас, на нас последователно ни се разкриват 125-те стъпала на все по-голямата връзка на обединение .

Но нашето състояние във външния свят е задължително: именно с него ние започваме и съществуваме в него, за да се предвижваме все по дълбоко в тази връзка.

На нас ни трябва основа, която няма връзка с движението навътре. Това се нарича външна мрежа на връзката помежду ни, в която ние съществуваме в този свят. И само сега ни се открива цялата степен на негодност на тази връзка – по-рано ние просто не сме мислили за това. И това ни задължава да направим поправката.

От урока по статия на Рабаш, 25.03.2011

[45711]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Световен конгрес”WE!”, Ню Джърси, урок N:7

Въпрос: Следвайки съвета ви да разширя своя свят, аз присъединих към себе си, доколкото можах, подобни на мен частици. Но аз виждам как хората, намиращи се извън нашата група страдат, тъй като ние не донасяме до тях науката кабала и съществуващата между нас степен на връзка.

Отговор: Аз вече ви говорих как да се разпространява науката кабала. Дайте да почетем най-простата и лека книга, например ”Вавилонската кула – последният етаж”, на един човек, на втори, на трети. Открийте при вас неголяма библиотека и по този начин ще видите, заинтересовани ли са хората от това или не. Усещат ли те, че наистина има причина за този хаос? Разбират ли, че има решение?

Така е най-добре да се действа, защото когато започнете да говорите с тях, вие навреждате и на себе си и на тях. Най-доброто разпространение е – дайте им да почетат книга.

Въпрос: Но какво мога още да направя, за да укрепя връзката между тези, които изучават науката кабала?

Отговор: Това е друг въпрос. Заслужава си да се обедините с другите жени, за да може с общо усилие, желание, безпокойство и стремеж да подтиквате мъжете да работят повече между тях над разрушаването на техния егоизъм и укрепване на взаимната връзка.

Вие даже не си представяте, колко голямо е влиянието на жените над мъжете! Аз много пъти в своя живот съм получавал отлични съвети от жена си – буквално, сякаш от ангел от небесата. Често тя ми предлагаше решение в най-критичните състояния – говоря за духовни решения.

Вие, жените, можете да влияете на мъжете и не трябва да се отклонявате от тази задача.

От 7-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 03.04.2011

[41462]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовността на жената, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Ако започваме своя път в пълна тъмнина, не виждайки истинското вътрешно състояние на групата, а само лицата външно, не можейки да оценим учителя, нямайки представа за какво говорят кабалистичните книги, или още по-лошо, мислейки, като че ли разбираме, за какво е писано там – какво ще ни помогне да не сбъркаме по този път?

Отговор: Надявай се на помощ свише. Но трябва наистина да си в постоянен страх, че можеш да пропуснеш великия шанс, който ти е предоставен, и да се отклониш от този път.

Баал а-Сулам пише в едно от писмата до свой ученик: преди една година ти беше в по–напреднало положение, отколкото сега. Но не губи надежда за милост от страна на Твореца и продължавай, възможно е и да върнеш предишната възможност.

Невозможно е да оценим, според нашите егоистични критерии, стъпките,чрез които напредваме – те не се поддават на земния ни разум. Струва ни се, като че ли стават някакви случайности, съществува някаква протекция или, напротив – нещастен случай, когато един обърква другия. Но всичко е пресметнато свише – освен собствената ти „чувствителност на изтънчената душа“.

Тоест всичко зависи от това, доколко по-фино и по-точно през цялото време ще настройваш себе си на това, което си представяш като духовно. Макар засега да не знаеш какво е това, но провери, действително ли духовното е такова?

Да се надяваш на помощ свише, не значи, да чакаш и да си оставаш пасивен. Помощта се дава на този, който сам я призовава! Не смятай себе си за най-умен, всезнаещ, чувстващ, разбиращ и умеещ сам да взима решения, но също така, не говори, че всичко зависи от Твореца, и ние нямаме какво повече да правим, от нас нищо не зависи.

Не отивай нито в едната, нито в другата крайност! А през цялото време се чувствай като закачен във въздуха. От този свят не можеш да вземеш никакви показатели за своето духовно напредване, но и отгоре не можеш да ги получиш, нямайки връзка с тях. И какво ще правиш?

И тук, попадайки в абсолютно безнадежно състояние, ти започваш да търсиш и да си изясняваш, какво представляват книгите, учителя, групата. Тъй като това не са материалните им образи: не е подвързаната книга, не е човекът, който няколко часа на ден ми преподава урок, не са приятелите, с които идвам да поседя около масата.

От своето безпокойства и страх, аз започвам да търся тези вътрешни понятия.

От урока на тема „Подготовка за конгреса в Ню-Джърси“, 28.03.2011

[39382]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Допълнителната сила за прехода от неживо състояние към растително, идва за сметка на вътрешните изяснения. Самото развитие вече е заложено в програмата на творението, и от човека не се изисква да създава от себе си човек! Той трябва само да направи изяснения.

След разбиването, ние съществуваме между доброто и злото, и през цялото време правим изяснение между тях. Отначало то става на неживо ниво: между електроните и елементарните частици, молекулите и диполите – както през всичките милиарди години на формиране на Земното кълбо, преминаващо периоди на нагряване/разширяване и охлаждане/сгъстяване.

С тези изяснения човекът привлича към себе си светлината, възвръщаща към източника, и в резултат достига следващата степен, започвайки изясненията на растителната степен, която вече се развива и приема различни форми.

Неживото само поддържа своето съществуване, породено от взаимодействието на двете противоположни сили: електроните, позитроните и другите частици, съставящи неживата материя.

В растенията, освен материя, има и още едно следствие, правещо го в нещо подобно на Твореца. Растителната материя започва да показва, че вътре в нея действа светлината.

Това е точно в четирите стадия на развитие на пряката светлина. Става понятно, че 1-ят стадий се развива, когато тя преминава във 2-ри стадий, желаещ обратното в сравнение с 1-я. Така и растението, в което има сила, съпротивляваща се на това да бъде неживо, противостояща на мъртвото, неживото и желаеща да се развива. Благодарение на тази сила то се обръща в своята противоположност, преобръщайки своята основа, природа.

Тази сила и се нарича сила на живот – сила на растеж, раждаща се от силите на неживата материя. Това е силата на Бина, противоположна на силата Хохма – 2-я стадий (бхина бет), обратна на 1-я стадий (бхина алеф).

След това започва развитие на още по-високо, животинско ниво, притежаващо „двойна” жизнена сила относително неживата материя. Точно като Бина, раждаща от себе си Зеир Анпин, който включва в себе си вече двете сили: Хохма и Бина. Затова на животинско ниво се проявяват много повече свойства, подобни на Твореца.

Животното е подобно на Твореца по това, че се размножава само, свободно се придвижва – то има много по-голяма свобода, отколкото растението. Но цялата тази свобода му се дава свише, за да може в края на неговото развитие да му се покаже, че изобщо не е свободно!

Но за да разбере това, отначало то трябва да се усети живеещо свободно, като господар на живота си и на цялото Земно кълбо – както си мислят всички хора, защото човек съществува на нивото на животинското тяло.

А след това от животинското ниво се ражда човешката степен, но цялото развитие става под влиянието на висшата светлина. На неживо, растително и животинско ниво – то е задължително, зададено свише, и светлината се привлича автоматично. Но на човешкото стъпало вече възниква въпросът за самостоятелното развитие – за свободата на волята, създаването на обкръжение.

Свише човек го довеждат в групата, дават му книги, точка в сърцето, всички компоненти за развитие – но да го реализира той трябва сам. Иначе ще го придвижват по пътя на страданията.

На човешко стъпало ние трябва сами да построим всичко недостигащо за своето допълнително развитие, и сами да привлечем към себе си светлината за сметка на своите намерения. С това ние правим себе си подобни на Твореца.

С това, че аз привличам светлината – аз сам строя световете, парцуфите, човека. Намерението – това е моето особено действие на човешкото ниво, каквото няма на никое от другите стъпала. Освен намерението, създавано по време на ученето, когато ние притегляме светлината, силата на живота, която развива нашия материал – всички останали процеси произтичат автоматично без всякакъв избор.

От урок по „Учение за Десетте Сфирот“, 16.01.2011

[35519]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Какви изяснения трябва да направя, за да напредна в духовното?

Отговор: Изясненията, които ние правим по духовния си път, се свеждат до въпроса: какво именно искам да разкрия? Всички тези изяснения стават, когато ние слушаме или изучаваме материалите, разказващи ни за духовната реалност.

Отваряйки книгата, аз искам да разкрия тази форма, тази картина на духовния свят, да видя себе си там – това изясняване ще е проверка: кой съм аз по отношение на това, което ми се разкрива.

От лекцията в Натания, 12.12.2010

[32935]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Със започването на кризата, много хора приемат това, за което кабала говори, съгласяват се, че ни е необходимо обединение и че за всичко е виновен егоизмът.

Но те питат: „А какво конкретно трябва да се прави?“ Нали не можем да накараме всички да учат «Зоар»?

Отговор: Разбира се, че не можем да накараме всички да изучават кабала, ако нямат стремеж към това. Но за тях е необходимо да изучат основните понятия, за които говори Баал а-Сулам в своите статии, само че в лека и достъпна форма: за обществото, за всеобщата връзка, за необходимостта от съединяване, за друго отношение един към друг. Това вече е достатъчно, за да привлекат към себе си силата на развитието.

Както създаваме книга за деца, на разбираем за тях език, с цветни картинки. Но тя ги учи и развива. А на възрастния, трябва да се даде друга книга, съответстваща на неговото развитие. Но това е същият материал, само че опростен, приспособен към всяка група – за мъже, жени и деца.

Ако се съкратят и адаптират статиите на Баал а-Сулам, то те могат да стигнат до ума и сърцето на всеки човек.

Ако веднага попитат какво да правят физически, то отговорът е: „Нищо не трябва да се прави!“ Ако започнем да действаме самофизически, ние ще разрушим методиката. Преди всичко, трябва да променим своята мисъл – тя ще подреди всичко останало! „Всичко се изяснява в мисълта“ – невъзможно е да се започне с действия.

Единствените наши действия са по разпространението и това, което спомага за вътрешното обединение. Не са необходими никакви други действия. Всяка трапеза или конгрес – това е единствено възможност да се обединим. Всичко е насочено само навътре.

Ако можеше да се мине и без тях – не са нужни никакви действия. Всички действия са само вътре, в сърцето на човека. Ние трябва да поправим сърцето.

Тези статии, просто трябва да станат „народна собственост“ – всички трябва да ги разбират, обсъждат, да се запознаят с тях. И в зависимост от това, как човешкото общество едновременно ще преминава през очакващите ни нелеки събития, вие ще видите, как едното ще се свърже с другото.

Човекът ще се окаже по средата. От една страна, Творецът ще го притиска и външно и вътрешно с нарастващата криза.

А от друга страна, ще бъде науката кабала в достъпна форма, прикрепена към човека – и той ще започне да се променя. Той ще се окаже между тези две въздействия: от една страна – страданията, а от друга – методиката на кабала, светлината.

От урока по статията „Кабала и философия“, 29.12.2010

[31169]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Книгата «Зоар» е била скрита за много поколения и се е забранявало дори да се поглежда към нея. Кабалистите сами са разпространили тази забрана.

Тайната, която се крие вътре – това е светлината, връщаща към Източника. Но да се добереш до тази светлина, можеш само, пробивайки щита, поставен от раби Аба, който е преписал този текст.

Когато кабалистите пишат книги, те изразяват така написаното, че то се крие в специална „дреха”, през която трябва да проникнем навътре. Написаното е разкриване, но разкривайки една педя, те скриват двойно повече.

Те ни помагат с това скриване, което ни приближава, давайки ни да се докоснем до тайната. Тъй като, ако нямаше скриване, ние изобщо нищо не бихме видели.

Това е като невидимият човек, който не се вижда, докато не се облече в някаква дреха. Но щом като облече нещо – можеш да го забележиш.

Тоест скриването, което е направил раби Аба на раби Шимон, ни помага да се приближим до тази тайна! Но от друга страна, тя ни създава място за работа – ако преодолееш това скриване, ще стигнеш до раби Шимон.

Раби Шимон ни носи разкриване отгоре надолу и затова трябва да се скрие. Той желае да го предаде на всички, но не е в състояние да го направи, защото ние не сме готови да го приемем. И затова, той плаче (плачът е символ на малкото състояние).

Цялата тази огромна система, която се нарича РАШБИ (Раби Шимон бен Йохай) не е „човек“, а висша система, която е принудена да се съкрати (което се нарича „плач“), защото нисшите не са способни да получат нищо от нея.

И как да се приспособи, да направи „адаптор“ между себе си и нисшите, като между широка тръба и иглено ухо? И тук се включва още една система, която се нарича раби Аба – особена душа, която е способна да стане адаптор и да ни съедини с раби Шимон.

Тогава, светлината РАШБИ се разкрива чрез особената система раби Аба, която идва при нас във вид на книгата „Зоар“. Тя се нарича така по името на източника, от който идва нейната светлина (Зоар – висше сияние) – светлината на Безкрайността или светлината от главата на Арих Анпин.

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарка“, 14.12.2010

[29924]

Тема : Ежедневен урок, ЗОАР

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Аз винаги трябва да търся най-удобните средства, които ще ми помогнат да се вдъхновя възможно най-бързо от важността на целта. Това ще ми позволи да се стремя към „мястото” или „капката обединение”, в която се надявам да разкрия Твореца. По отношение на това, всичко зависи от моето сегашно състояние. Различни решимот непрекъснато се проявяват в мен. Като правило, аз започвам да изграждам намерение от неосъзнато, неясно и „сухо” състояние, без капчица чувство и разум.

Така аз трябва да се пробудя от тази „дрямка” и да се заредя с толкова силно желание, че ако не разкрия точно в този момент за какво пишат кабалистичните книги, то „ по-добре – смърт” отколкото този живот без висше постижение.

Ние трябва да търсим и използваме всичко, което може да ни вдъхнови и да ни докосне. Понякога групата ни помага, напомняйки ни за обединението, взаимното поръчителство и отговорностите. Понякога аз съм вдъхновен от мисли за Твореца като прекрасна, възвишена цел. Понякога съм развълнуван от самото действие и работата по обединение с другарите, въпреки пречките. Необходимо е да търсим средства, които ще породят в мен неразрушима духовна потребност, докато чета кабалистичните текстове по време на урока.

Подходът към тези текстове трябва да бъде балансиран. По принцип аз имам повод да се оплача. От една страна, ако не разбирам нищо, тогава няма за какво да се захвана. От друга страна, когато започна да обръщам внимание на съдържанието, аз подхранвам разума си и изгубвам намерението.

Затова Баал а-Сулам пише следното в „писмо 17”: „Най-добре е да се държиш за целта и да се стремиш по посока на Твореца. В крайна сметка, човек, който не познава пътищата на Твореца и пътя към Него, т.е. тайните на Тора, как той ще Му служи? Това е най-сигурната гаранция на средната от трите линии”.

Ние се стремим да разберем, какво трябва да направим: „Дай ни разума, дай ни силите, насочи ни, обясни ни, покажи ни чрез примери, така че да постъпим правилно.” Всичко това ти можеш да поискаш от Твореца, по начина, по който едно дете иска от своите родители. Отстрана на детето е нужно само желание, докато възрастният му предоставя всичко, от което то се нуждае. Аз набирам това желание в групата, от моите другари. Там лежи моята свобода на избора.

От висшето аз получавам всичко, от което се нуждая по духовния път, освен искането, което трябва сам да развия. То ще дойде единствено, когато се вдъхновя от обкръжението, от величието на целта. Тогава вдъхновението ще избухне от сърцето и аз ще се стремя по посока на Твореца с всичките си сили, за да се науча да Му служа.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 13.12.2010

[29620]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→