Въпрос: Вие обяснявахте, че текстът, който четем в ТЕС и Книгата Зоар, описва силата на връзката между нас. Може ли да приведете пример за такава връзка?

Отговор: Ако ти беше в духовното, то щеше да разкриваш на практика всичко, за което четеш в книгата. Ти би разкривал силите на връзките между нас, тяхната мощ, характер, как действат, как се съединяват заедно в свързваща ни мрежа.

Ти би участвал в системата на тези сили, в нейната работа – в светенето на Шхина. Ти би виждал доколко можеш да вземеш активно участие в нея, колко можеш да добавиш от себе си. Четейки текста, ти би виждал как се държи цялата тази мрежа.

Но ако не се намираш в духовно постижение, няма как това да ти бъде предадено. Както пише Баал Сулам в своето стихотворение: „Това, което ще видят вашите очи, ще видите вие и никой друг”.

Но докато не усещаш духовното, трябва да четеш тези текстове с надеждата то да ти се разкрие. Защото ние четем кабалистичните текстове в качеството на „сгула” (чудесното свойство), а не във вид на факти.

Например, аз съм сляп и слушам от учителя по физика за законите на оптиката: да допуснем – как лъч светлина се разцепва на няколко цвята. Но аз просто слушам. Аз не разбирам за какво става въпрос, а само слушам, че съществуват такива явления.

Така мога да се уча цял живот, без да разбирам за какво става въпрос. Но ако правя особени усилия и започна да усещам тези явления, за които съм слушал, те стават моя живот – това се нарича „Вкусете и се убедете колко сладък е Твореца”. Трябва да опитаме – да получим тези светлини и да усетим техния вкус.

Истинската наука Кабала започва чак след това усещане.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 06.12.2010

[28935]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

От кабалистите, постигнали основите на творението, ние знаем, че Творецът е създал желанието за наслаждение.

Това желание е задължено да се уподоби на Твореца, да стане съсъд, който да се напълни със светлина, съгласно закона за подобието на свойствата.

Такава е единствената форма, която Творецът е установил и създал първоначално. Всички други форми съществуват само във възприятието на получаващите.

Единното творение, единното желание за получаване на наслаждение пребивава в подобие с висшата светлина, напълнено със светлина, единство и сливане.

На него му се струва, че е отделено от Твореца и се различава от него по свойства, разбито е, разделено на множество части и т.н.

Сега ние от своя страна сме длъжни да решим, какви действия са необходими, за да се върнем към единственото съществуващо истинско състояние – там където „Той и Неговото име са едно”, където светлината и съсъда, творението и Творецът са слети един с друг.

Науката Кабала отделя особено внимание на текущия етап – подготовката за подем към първата, най-ниска степен по стълбата.

Там душата учи човека, там ние винаги можем да потърсим помощ в книгите, да получим примери, да съберем опит, да се учим от минали състояния.

Целият проблем е точно тук, преди първата степен. Тук е нужна голямата подготовка, тук състоянията са неясни, а светът е противоположен на духовната реалност.

И затова ние трябва да използваме особените средства, които ни предоставя науката Кабала.

От урока по статията на Рабаш, 27.10.2010

[25038]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Откривам книгата Зоар и започвам да чета: „Казал Бог: „Да бъде небосвод във водата…””. Това са описания на духовната реалност и аз трябва да я усетя в себе си.

„Бог” –  в мен,”е казал” – в мен. Небосвод, вода -също са в мен. Всичко това трябва да усетя в себе си. Книгата Зоар или всяка друга кабалистична книга трябва да предизвикат в мен чувствена картина.

А след това в коментарите „Сулам” ми обясняват, че „Бог” е Бина, „небето” е Зеир Ампин, „земята” – Малхут и към чувствената картина се добавя разбиране на свойствата и тяхната връзка.

Представи си, че си се родил в нов свят и нищо не знаеш за него, не го разбираш, само чувстваш нещо неизвестно, като дете. И започват да ти обясняват, какво е около теб, а на чувствената картина се налага обяснение.

Кабала е наука, подобна на естествените науки в нашият свят. Тя обяснява, какво именно аз усещам в разкриващия ми се нов, висш свят.

В нас все още няма духовна картина и ние не можем да свържем кабалистичните обяснения с нея. Но в началото аз трябва да усетя самата картина, така че думите от книгата чувствено да прозвучат в мен. А след това вече ще изуча същността на тези сили и свойства, и техните взаимодействия.

Ето защо в нашето разпространение има толкова малко вътрешната светлина. Има, но е съвсем малко. Ние трябва на всяка цена, а точната цена е поръчителството, да пробудим в себе си духовната картина…

И това е възможно само ако укрепим нашето обединение. Тогава ще видим в себе си за какво четем и ще разберем, че външната картина също се рисува вътре.

Написвайки своето тълкуване, Баал Сулам е обединил две части. Той е взел книгата Зоар и добавил научно обяснение към картината, която тя описва.

Но отначало на мен ми е нужна само картина! Затова сме облекчили текста, направили сме го по- близък, за да играе той с чувствата. А след това проникваме в него плътно и без проблем можем да разберем това , което усещаме.

Това е и науката кабала, подобна на естествените науки на нашият свят – наука за духовната природа.

От урока по статията „Поръчителство”, 19.09.2010

[21486]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Човек расте така, че отначало получава нови желания и напълвания, необходими за неговото развитие, които работят за негово добро.

Ето това е направлението, дадено му от природата, която иска от него да порасне, да стъпи на краката си – както растат децата в този свят.

Това не се смята за забранен път на наслаждение, защото сме длъжни да преминем този естествен път на развитие, докато станем „възрастни”. Ние виждаме как децата обикновено са препълнени с различни желания и се наслаждават на този живот.

Но когато станем възрастни и сме длъжни да започнем да се развиваме и растем съзнателно, а не по силата на природата – всички наслаждения, които получаваме са ни във вреда, защото не ги насочваме към отдаване.

Преди, цялата отговорност е била на природата – Творецът е определял нашия път и ни е водил по него, да кажем до преди 15-20 години. И всичко, което сме вземали от живота е било за нашето развитие.

Но с приключването на този „детски” период на развитие, сме длъжни сами да започнем да определяме направлението си. Необходимо е да добавим от себе си намерение за отдаване – иначе всяко получено наслаждение няма да ни помага да растем и да се повдигаме, а ще ни убива!

То по обратен път ще ни води към това, което чувстваме, че е неправилно, че не трябва да се върви по пътя  на егоизма, а по пътя на отдаването.

Затова всички наслаждения, които човек получава след като порасне са в негова вреда – като човек, който разкървавява раната си.

Колко дълбоко трябва да потънем в това зло, за да разберем, че не трябва да продължаваме така – като пораснали деца, на които природата вече не позволява безгрижно да се наслаждават на живота, а ще поиска от тях отдаване.

Колко дълбоко ще се налага да „разкървавяваме раната”, това вече зависи от нас – дават ни се всички средства и обяснения. Водят ни към учене, книги, група – там, където можем да се замислим, какво трябва да добавим към живота си, за да се развиваме правилно.

А ние добавяме – изясняването на истина-лъжа, в допълнение към сладко-горчиво, в противоположност на децата, които разбират само сладко-горчиво.

И за да не останем деца цял живот, както е казано: „Какво да правим с децата, които пораснаха?” – трябва да започнем да работим по принципа истина-лъжа.

Но без да махаме сладко-горчиво, а над него да строим ново отношение към живота. А това е възможно само като привличаме висшата светлина чрез изучаване на Кабала.

От урока по статията „Предговор към „Паним Меирот““, 18.07.2010г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Откъси от моята бъдеща книга „Пътеводител към книгата Зоар”

Поправянето на отношенията в кабалистичната група от любов към самия себе си на любов към ближния, е възможно само с помощта на онази висша сила, която е създала „злото начало”, нашия егоизъм.

Само тя може да превърне злото начало в добро, както е написано: „Аз съм създал злото начало и съм дал Тора за неговото поправяне” – казал Творецът – „защото заключената в нея светлина възвръща към източника”, т.е. към обединение и любов.

Всъщност ние и сега се намираме в правилната реалност –  в тясна връзка помежду си, като частите на едно тяло, във взаимна любов със създалата ни висша сила, пълни с блага и изобилие. Трябва само да се пробудим за усещането и осъзнаването на тази реалност, като човек в безсъзнание, който трябва само да се съвземе, за да се усеща жив.

Това пробуждане, оживяващата ни сила, светлината, възвръщаща ни към източника, можем да получим само в случай, че се съберем заедно.

В групата ние се стремим да бъдем винаги във връзка и любов помежду си, да се издигнем над естествените си егоистични чувства. Заедно четем книгата Зоар.

Тази Книга ни разказва за обединението помежду ни, за нашето поправено състояние и затова съвместното четене на книгата Зоар с намерение да достигнем единство пробужда светлината, която ни връща от небитието.

Постепенно ние започваме да чувстваме връзката и в тази връзка усещаме Твореца. По такъв начин достигаме до реализация на същността на науката кабала, разкриването на Твореца от творението.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Откъси от моята бъдеща книга „Пътеводител към книгата Зоар”

За да ни подготви към духовно развитие, Твореца пробужда в нас две усещания. Първото е пустотата на този свят, а второто – стремежът да постигнем източника на живота – пробуждането на  „точката в сърцето”.

Точката в сърцето ни води като заряд, движещ се в електрическо поле към място, в което можем да я усетим и напълним. Тава място е групата.

И действително можем да видим, че хората, в които се пробужда точката в сърцето по естествен начин се привличат един към друг, както се случва обикновено и в човешкото общество: притежаващите сходни желания се сближават един с друг и се събират в групи.

Групата – това е мястото, където хората на практика реализират връзката с ближния на основата на новите принципи на любовта и обединението, вместо ненавистта и разединението.

И затова  работата в групата е необходима и задължителна, за да достигнем разкриването на Твореца. Тя позволява на човек истински да оцени своето отношение към ближния и да не изпада в илюзии относно духовното и неговата лична връзка с Твореца. Понеже Творец – това е свойство на любов и отдаване, царящи в поправените връзки между нас.

По време на цялата човешка история винаги са се създавали такива групи. Променяйки отношенията помежду си в групата на взаимно отдаване и любов, хората създавали условия, необходими за усещането на висшата, истинска реалност.

Четенето на книги, които те са написали за разкрилия се пред тях свят, ни позволява да използваме натрупания опит като най-кратък и ефективен път за достигането на новия живот.

Такава група се нарича група от кабалисти. Тяхната цел е да се обединят помежду си, както е написано в Тора „като един човек с едно сърце”, „не прави на другия това, което е ненавистно за теб”, „възлюби ближния като самия себе си”. С това те поправят себе си и достигат подобие с Твореца.

Filed under: Духовна работа в група, Зоар - Няма коментари→

Откъси от моята бъдеща книга „Пътеводител към книгата Зоар”

Поправеното желание работи по формулата: ”Исраел, Творецът и Тората са единни”.

„Исраел” – това съм аз, или по-точно казано, моето вътрешно желание да достигна до Твореца и да се уподобя с Него (Исра-ел на иврит означава „право към Твореца”).

Творецът – това е целта, към която се стремя.

„Тора” е поправеният механизъм на връзките между душите, в любовта между тях.

За да илюстрирам това, ще разгледаме човешкия организъм. Всички негови органи взаимодействат правилно помежду си, помагат си взаимно, във връзка на  поръчителство и единство.

Така трябва да действат и душите. Системата за връзки в любовта (пълното взаимодействие) между тях се нарича „Тора”.

Тя включва в себе си 613 (таряг) правилни връзки между всяка душа и останалите души, и между всички души като цяло (последната връзка, заповед, свързва  всички  в едно цяло, чрез любовта).

Ако между душите няма връзки на любов, а обратно – свързва ги ненавистта, това означава, че Тора е изкривена и скрита.

Душите, които не усещат връзката помежду си, се определят като намиращи се в изгнание от Тора и Твореца – неподобни по свойства,  откъснати от правилната връзка (Тора) между тях и светлината (Твореца), напълваща тяхната правилна връзка.

Това наподобява разликата между здравия организъм и болния, който се разрушава и неговите системи спират да функционират.

Вътрешните поправяния, които извършваме в  желанието си да го приведем от изкривено към поправено състояние, се наричат „заповеди”.

Затова е казано: „Възлюби ближния като самия себе си” – основно правило в Тора, включващо в себе си цялата система на правилни връзки между душите.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Творец, Тора - Няма коментари→

Откъси от моята бъдеща книга „Пътеводител към книгата Зоар”

Тъмнината, която се усеща в желанието да се насладимя, може да се превърне в светлина, само ако сменя посоката на желанието – от „получаване за себе си” на „отдаване на ближния”, т.е. ще използвам своето „желание да се насладя”, за да отдавам на ближния и ще се наслаждавам от това, че му отдавам.

Тогава аз ставам неограничен в своите действия, тъй като да се отдава може без всякакви граници.

Ако аз се наслаждавам на отдаването като Твореца, то ставам Нему подобен и усещам живота изпълнен с любов и отдаване, като вечен и съвършен живот.

Само че какво не ми достига, за да реализирам това ново напълване? Да придобия любов на ближния и да открия напълването, с което ще мога да го реализирам.

Любов към ближния мога да получа от Твореца, с помощта на светлината, възвръщаща ни към източника. И светлината на изобилието, с която да напълня ближния, също мога да взема от Твореца.

Тогава аз ставам партньор на Твореца във всичко сътворено – такъв като Него.

Това е процесът на поправяне на намерението, с което действа желанието за  наслаждение.

Filed under: Духовна работа, Зоар - Няма коментари→

Откъси от моята бъдеща книга „Пътеводител към книгата Зоар”

Вътре в общата система  има вече поправени души. Ако ние също желаем да достигнем разкриването на Твореца, но чувстваме, че Той е скрит от духовна гледна точка това означава, че ние пребиваваме в „мрака”, на „нощта”.

Именно в „нощта” ние трябва да положим усилия и да отправим нашата молитва, и тогава онези издигнати души, в които се е възцарил Твореца, започват да ни въздействат чрез книгата Зоар.

Книгата Зоар е написана специално за да създаде връзка между нас и тези души. Четейки Зоар, ние осъществяваме връзка с тях и чрез тази книга те ни изпращат в отговор сила, наричаща се „светлина, която ни възвръща към източника на доброто”.

Независимо, че тази светлина още не е проникнала в нашите души и не ги е напълнила, поради липсващото съответствие (подобие по свойства) между душите ни и светлината, тя ни действа като майчина утроба – повива ни, милва ни и ни прегръща.

Така светлината постепенно ни поправя до такава степен, че ние започваме да я усещаме, също така усещаме поправените души, с които сме осъществили връзка, четейки книгата Зоар, и Твореца, царстващ  в системата на душите.

Тази светлина се нарича обкръжаваща светлина. Според сепента в която се поправяме, тя влиза в нас, изпълва ни и става „вътрешна светлина” на душата, наш духовен живот.

Вътре в майчината утроба, която създава за нас обкръжаващата светлина, израства средната линия. Средната линия – това е моят точен разчет, максимално съчетаващ двете сили на природата – силата на желанието и силата на светлината, така че светлината да поправи желанието.

Онази част на желанието, която се е поправила в този процес и се е уподобила на Твореца, се нарича средна линия. Тоест средната линия – това е степента на моята способност да се уподобя на Твореца.

Това е образът на Твореца, който аз съм изградил в себе си, от себе си, в този процес. А той започна с онази молба – молитва, която аз отправих в „нощта”.

Filed under: Духовна работа, Зоар - Няма коментари→

Откъси от моята бъдеща книга „Пътеводител към книгата Зоар”.

В нашия свят ние се раждаме и растем редом с обичащите ни възрастни. Независимо че не разбираме какво те желаят от нас, вземаме пример от тях, повтаряме след тях всички действия, всички чути думи, дори без да знаем тяхното значение, а самото разбиране идва по-късно. Така е устроена природата, че ние се учим чрез нашето съучастие, а не чрез нашия разум.

Това е най-естествения метод, позволяващ ни да опознаем обкръжаващия свят, и точно така ние влизаме и в духовния свят. За нас е подготвена същата система – ние имаме духовни „баща и майка”, които ни поднасят текстът на книгата Зоар.

И даже ако не разбираме прочетеното, самото четене с желание за разбиране и стремежа да израстем в духовното, ни развива както новороденото, и ние постепенно започваме да усещаме текста.

Всичките неразбираеми имена и наименования постепенно ни се изясняват и започваме да разбираме езика на духовния свят, точно както сме се учили от мама на нашия земен език.

Затова е необходимо да се знае, че „не умникът се учи” и постига духовните светове, а само онзи, който е настойчив и не оставя книгата Зоар, старае се отново и отново да се връща към нея, да я отвори и да разбере, какво иска да му каже тя.

Filed under: Възпитание, Зоар, Учител и ученик - Няма коментари→