Въпрос: Когато дойде духовно падение, аз мога ли веднага да разбера, че трябва да го премина  и да се потопя в него?

Отговор: Ти се стремиш към изправено състояние и само тогава падаш. Иначе, ако ти максимално се опитваш да постигнеш добро състояние, няма да можеш да разкриеш своето егоистично падение.

Падението не е грешка по пътя, а е разкриване на допълнителен нов егоизъм в себе си. Това е все едно да си вдигнал щанга: събрал си всичката си сила, за да я вдигнеш, вдигнал си 100 кг, и изведнъж – тя пада! Какво се случва? Ти изведнъж осъзнаваш, че са добавили 10 кг, по 5 кг от двете страни. Затова си залитнал и паднал – почувствал си тяхната тежест.

След като си почувствал допълнителната тежест, вече знаеш каква сила ти трябва, за да я преодолееш. Тази аналогия в духовното е това, да знаеш над какво трябва да се издигнеш, да знаеш какво да искаш от силата за поправяне. Ти си паднал с тези добавени желания, допълнителните 10 кг. Почувствал си тежестта на добавените желания, които са ти разкрити и които се противопоставят на твоето желание. Сега имаш тези нови Келим (духовни съсъди, инструменти). Ако  сега помолиш за допълнителна сила за тях, ще можеш да повдигнеш 110-те кг.

Това означава, че не може да получиш тежестта в сърцето, докато не успееш! Само когато успееш, можеш да получиш допълнително егоистично желание. Разбира се, че ще паднеш. Това, обаче, е знак за твоя успех! Сега ти си успял да получиш допълнителна сила за поправяне.

Може да попиташ „Кога успявам, ако всеки път, когато се изправям,  веднага ме хвърлят обратно надолу? Защо не ми позволят да прекарам малко време, наслаждавайки се на постиженията си? Защо не получавам медала, който заслужавам?А след това мога да продължа“.

Това е невъзможно. Това се прави с цел да се научиш да се наслаждаваш от самата работа и да виждаш награда в това, че са ти дали възможност да дадеш още малко .

Откъс от вечерния урок по книгата Зоар, 26.05.2010

Filed under: Духовна работа, Егоизъм - Няма коментари→

Как работи „духовният асансьор”, този необикновен духовен ескалатор? Ние сме свързани така, че всеки може да помогне на другия.

Затова всеки със своята горна половина се намира вътре във висшето, а със своята долна половина се намира във низшето.

Получава се така, че аз винаги съм свързан с висшето – горната част на моя духовен парцуф (Галгалта – Ейнаим) влиза вътре в долната част на висшата степен (АХАП).

Вътре в АХАП-а на висшето, аз усещам тъмнина, защото той е по-отдаващ! А за мене голямото отдаване е тъмнина, нали аз не я искам!

Но ако аз преодолявам своя егоизъм и правя себе си „малък”, Г”Е, само отдаващи келим, ако искам да се прилепя към висшия, независимо от онова, което се случва в него, отменяйки своето его, АХАП, егоистичното желание и не искам да го чувствам сякаш то не съществува, то тогава аз се съединявам с по-висшия в едно цяло.

Моите Г”Е (Кетер, Хохма) и АХАП на висшия (Бина, Зеир Анпин и Малхут) заедно образуват цял парцуф, с 10 пълни сфирот (гадлут де мин аалеф).

Но висшият от своя страна, се намира в същата връзка със своя висш – и така всички ние заедно се обединяваме и действаме като едно общо тяло.

Ние всички сме свързани в такава верига, където всяко звено влиза в другото и между тях съществува обща част.

Разликата между обикновената верига и нас е само в това, че във веригата на нашите души изобщо няма свободни части – винаги моята горна част е свързана с висшата степен, а долната част – с низшата, и в мен няма нищо, което да е свободно от връзка с едната или с другата. Аз винаги и напълно съм свързан с всички и именно в това е цялата моя същност!

И в таз връзка е и нашето спасение, ние винаги можем да се възползваме от нея. Затова във всяко състояние, когато ми е зле или добре, незабавно трябва да се обърна за помощ към тези, които са близо до мен – към тези хора, които се стремят към същата цел.

Ако се обединя с тях, ще мога да взема цялата сила, която имат. Аз имам за това всички възможности да го направя, нали съм свързан с тях – трябва ми само да пробудя тази връзка!

Ако човек е попаднал в такова състояние, когато не разбира и не чувства нищо, усеща безразличие, тъмнина, лошо настроение – това означава, че той не действа достатъчно.

Това зависи само от него, нали за него вече е приготвено всичко необходимо.

Откъс от вечерния урок по книгата Зоар, 25.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Развитият човек се отличава с това, че е готов дълго и много да страда за да постигне целта си, която е велика и точно поради това изисква много усилия и време за да бъде постигната.

С това се определя нивото на развитие на човека – колко сили той е готов да вложи и колко време, за да се удостои с награда, защото е способен да си представи цел, която заслужава това.

Виждаме в нашия свят, че има хора, които живеят от случайна заработка.

Сутрин те излизат от къщи, намират каквато и да е работа, заработват от нея, за да се изхранят и се връщат обратно в къщи.

Някога имах съсед, който казваше: «Днес имам 50 шекела и това ни стига, за да отидем цялото семейство на море. Стигат за садвичи за целия ден, можем да си позволим почивка.

Аз се удивлявах: «А утре?!» А той отговаряше: «Нали има за днес!». Ето ви и отношение към живота!

А друг излиза от дома си потопен в грижи. Питаш го: «Да не се е случило нещо? Да не би да нямаш храна за семейството?» – «О-о не, всичко е наред», «А какъв е проблема?» И той започва да ти разказва за «световните» проблеми, или за такива които могат да се случат след няколко години.

А ако му предложиш почивка със семейството му на море, той и там не ще може да се отдели от мислите си.

Колкото по-развит е човек, толкова по-широк е кръгът на неговите грижи. Колкото по-голяма е целта му, толкова повече и по-дълго е готов да страда, за да я постигне.

Така е и по отношение на духовното: достига го само този, който се намира на неговия път, който без да се съсредоточава на собствената си критика и несъгласие е готов да влага сили и да чака години, защото целта стои по-високо от целия негов живот.

Единственното, което му е нужно, това е усещането, че той върви към тази цел и не е важно кога ще я постигне: сега, незабавно или в безкрайността. Ако получим такова усещане – значи сме поправили своите келим.

Ако целта ми е да постигна отдаване – то аз въобще не питам за възнаграждението.

Искам да почувствам, че нищо освен нея не ми трябва и не ми е важно кога ще я постигна – когато и ще да е… И това означава, че аз съм вече в нея!

Така човек навлиза в духовното, а съвършенството усеща като потопен в океан от доброта.

Filed under: Духовност - Няма коментари→

Преди урока по книгата Зоар трябва да се настроя така, като че ли искам да го възприема, разбера и почувствам вътре в себе си, като мой материал, за да ми се разкрие светлината и да ме открехне, а не да се унасям във фантазии.

Освен това не трябва да забравяме, че само в единство и съединение, във възстановяване на връзката между нас, там където тя се е разбила, единствено там постигаме всички форми на връзка между светлината и келим.

Нашите келим са разбити, т.е. ние сме длъжни да разкрием разбитата връзка между нас и да почувстваме, как трябва да я поправим.

И развалянето и поправянето, всичко се намира в мен, и тези две чувства трябва да се проявят в мен като тъмнина и светлина, и да определят за мен формата на буквите, формата на връзка, моето усещане на висшето.

Те изразяват особенно отношение между разбитото кли (съсъд) и поправеното и именно от тези две форми аз постигам себе си, Твореца, отношенията между нас и нашето единство.

“Нищо не изчезва в духовното” – това е закон. Т.е. всяка моя предишна форма, разбита форма, която разкривам чрез моите престъпления, грешки, проблеми и препятствия, също не изчезва.

Те ми позволяват да полагам усилия за тяхното разкриване и да привличам обкръжаващата светлина, която поправя това, което е съществувало преди.

Но неизправността си остава вътре, за да може именно над нея да построя поправянето. Тези две състояния трябва да съществуват, а да не е едно просто безметежно съвършенство, в което нищо да не почувствам и нищо да не разбера.

Именно поправянето над повреденото, остава да съществува, когато тези две състояния се поддържат едно друго (мракът отдолу и светлината над него) и пораждат в мен разбиране и усещане за отношенията между мене и Твореца и всичко, което следва от това…

Откъс от урока по „Въведение в книгата Зоар“, 28.12.2009

Filed under: Духовност - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава разпадането на келим, когато свойствата на Твореца проникват в свойствата на творението?

Отговор: Аз съм създаден да бъда получаващ и разбирам само от напълване. Висшата светлина ми подейства и ме потисна – показа ми свойството отдаване и ми е внуши срам заради моя егоизъм.

Това е извършено върху мен със силата на светлината. Засега я виждам, готов съм да и подражавам, но вътре в себе си оставам предишния.

Сякаш съм попаднал в изискана компания, в която говорят за музика, литература, живопис и на мен също ми се иска да бъда такъв.

Гордея се със себе си и ме е срам да си спомня, какъв съм бил допреди да попадна в компанията.

А след това излизам от там и виждам, че всичко е позволено, които и да са желания не са срамни, нито която и да е мръсотия и лъжа и аз също започвам да смятам и да постъпвам по този начин, мислейки, че това е житейската правда.

Т.е. творението е било под влияние на светлината, но това не е негова вътрешна същност, не е поправено.

Необходимо е мракът да засияе като светлината и да се поправи цялата мръсотия вътре в творението, неговото егоистично желание, изначално противоположно на Твореца – а не просто да се съкрати.

Как да се излъже творението, така, че да бъде заставено да разкрие себе си? Като че ли се прилепваш към някого и оставаш прилепен докато не му кипне, и не покаже истинското си лице. Именно това се случва с творението при разбиването на келим-свойствата.

Но творението засега нищо не знае за това. То се намира под въздействието на светлината. Като че ли съм се присъединил към една прилична компания и също се чувствам достоен, солиден и чист.

След това изведнъж ми дават някаква задача и се разкрива цялата истина – всички ще разберат какъв съм. Какъв позор, какъв крах!

Аз желаех да правя като тях – да получавам заради отдаването, а на практика се разкрива цялата ми злина.

Творецът и творението се намират един до друг, разделени от тънка преграда, която се нарича „парса”.

И ако разбием тази стена, то творението ще разкрие цялото зло затворено в него – в сравнение с всичкото добро, съществуващо в светлината.

Те са били един вид заедно, но изведнъж стената (парса) между тях се е разбила и те са застанали един срещу друг!

Ти виждаш колко добър и отдаващ е Твореца – а сега погледни на себе си! – Без такова разкриване на своята природа, противоположна на Твореца, няма да можем да постигнем подобие с Него.

Filed under: Духовност - Няма коментари→

Въпрос от английския блог: Неотдавна попаднах на Кабала и тя много ме заинтригува. Кажете, как мога да изуча материала, за да го преподавам впоследствие? Съществуват ли някакви школи, или вие набирате ученици, или пък трябва да се опитам сам да уча? И още. Ако нещо не ми е ясно, откъде мога да получа необходимата помощ?

Отговор: Има АРИ он – лайн курсове. Ако ги завършите успешно, ще можете да продължите по-нататък, а също така и да преподавате – имаме голяма нужда от учители!

Въпрос от английския блог: Преди три седмици започнах да се занимавам с Кабала, но много ме смущава това, което казвате – че не съществува нищо, освен онова, което описва Кабала. Не ограничава ли това нашите възможности?

Отговор – въпрос: Но нали Кабала говори за цялото мироздание, за неговите корени и природа, от които всичко следва?

Въпрос: В последно време слушам вашите уроци и изучавам „Въведение в науката Кабала“. Явяват ли се ненапълнените желания – свойства, зародиши (корени) на келим? Желанието да затворим в тези желания светлината, тоест отдаването – това ли е завършването на създаването на келим? Ако е така, то посредством моето желание аз поправям ли се по подобие на свойствата?

Отговор: Вие правилно разсъждавате и оценявате своето състояние – продължавайте така и ще се създаде келим!

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос : Вие твърдите, че преди разрушаването на Храма, целият израелски народ се е намирал в духовно постижение. Милиони хора, при това не само за стотина години. Какъв е техният принос за развитието на нашата цивилизация ? Каква е ролята на тези милиони ? Та нали ние се ползваме от “ плодовете на труда “ на единици от тези хора ? Не са ли живели тези хора без да ни оставят нищо друго, освен генофонда си ?

Отговор : Те са ни завещали своят духовен генофонд – своите поправяния в общата душа и сега участват в поправянето заедно с нас. Духовният свят – това е постоянно съществуваща конструкция, нищо не се губи , нищо не изчезва.

 Въпрос : Душите се поправят, чрез коригиране на егоистичните желания и се връщат към своя корен – общата Душа. Като се поправяме ние изграждаме нашите келим и оставаме в тях след физическата си смърт, усещайки духовния свят. По какъв начин нашите келим са свързани с онези души, които чрез нас са постигнали своето поправяне ?

Отговор : Душа – това е свойството отдаване, което човек може да придобие, само докато живее във физическо тяло, в този свят. Онова , което усеща докато е във физическото си тяло, ще усеща и след смъртта. Ако живее в свойството на отдаване, човек чувства себе си свързан с всички останали души – с тези, които са постигнали поправяне чрез него и с онези, чрез които той сам постига поправянето си.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→