В продължение на много поколения жените остават в сянка, но в днешно време те започват да се събуждат и да излизат на преден план, защото живеем в „последното поколение“, в последния етап от развитието на човечеството, в който трябва да стигнат до  обединение всички мъже и всички жени , а след това да се обединенят мъжете и жените с Твореца.

Кабалистите пишат за появата на „последното поколение“ и всички негови признаци се потвърждават, съдейки по глобалната епидемия от коронавирус , както и други събития, които престои да се случат.

Прогресът през  21 век ни доведе до състояние, в което няма какво да правим, освен да се обединяваме  и да се издигаме на духовно ниво. И тук, при раждането на ново човечество, жените трябва да изпълнят своята неизменна роля.

Каква е разликата между работата на жената в новия,  пост-коронавирусен свят от стария? Все още не го разбираме и чувстваме, но вече  виждаме  как коронавирусът ни заключи по домовете, вътре в семейството, оставяйки ни насаме със съпруга или съпругата, с децата, с всички проблеми.

Започнахме да гледаме на живота по съвсем различен начин, защото бъдещето е покрито с неизвестност. И дори сега, с отслабването на карантината, привидно връщайки се към нормалния живот, не знаем какво ще се случи и се страхуваме от нова вълна от коронавируса. И е възможно,  освен него да има много други опасни вируси.

Трябва да разберем, че всичко това идва, за да направи от нас  едно човечество. И най-важното е да се  организират жените да се обединяват и да водят света. Ако хората прекарват повече време у дома, това означава, че жените получават много голяма сила.

Мнозина ще изгубят работата си, а други ще работят от вкъщи през интернет, тоест мъжете ще бъдат вкъщи през повечето време. И ако всичко е съсредоточено в къщата, тогава със сигурност  жената ще има по-важна, висша  и решаваща позиция. Къщата се управлява от жената, а не от мъжа.

И затова, ако действаме разумно и деликатно, жените могат постепенно да привлекат мъжете към поправянето на света, която вече трябва да дойде и вече се задава, нямаме избор. Трябва да го обясним на нашите мъже и да ги убедим да участват.

Жената трябва като майка да се грижи за децата  и съпруга си, за да ги насочи в правилната посока към поправяне. И тогава със сигурност ще можем да постигнем мир в семейството и мир в света, както и да се издигнем, за да се свържем с Твореца.

Затова последното поколение ще бъде времето на жената, ако тя успее да изпълни ролята си. А ако не успее, ще трябва да продължим към поправянето чрез удари и страдания.

От  урока на тема „Ролята на  жените  в новия  свят“, 09.05.2020

[ 264942]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовността на жената, Здраве, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Влияе ли намерението на човека да причини зло на другия на неживата и растителната природа? Кабала казва, че това се проявява под формата на разрушителни урагани и други стихийни бедствия. Как да разбираме това?

Отговор: Тъй като цялата природа е интегрална и напълно взаимосвързана, то нашето въздействие на която и да е от нейните части, влияе на всички останали части. Колкото по- високо е нивото на природата, на което влияем, например, на хората, толкова повече засяга предишните нива – животинско, растително и неживо.

И обратно, ако влияем в някакво отношение само на неживата природа, то в по-малка степен това влияе на растителната, по-малко на животинската и още по- малко на човека.

Оказва се, че лошото ни отношение към другия човек пронизва абсолютно цялата пирамида. Това е проблемът на екологията и всичко останало. Ние сами предизвикваме ураганите, стихийните бедствия и останалите проблеми.

Преди не сме били в състояние да променяме нещо с намеренията си, но от началото на миналия век всичко се е променило. Погледнете какво сме направили през ХХ век! Това е защото човечеството, както казват кабалистите, е навлязло в съвсем ново състояние.

Ако в началото на ХХ век населението на Земята е било 2 милиарда души и това е примерно толкова, колкото може да издържи планетата, то днес то е нарастнало до 8 милиарда. Това говори, че през последните 100 години сериозно сме извадили от равновесие нашата система.

Въпрос: Тоест 2 милиарда човека не могат да издържат нивото на днешния егоизъм и е трябвало да стигнат до 8 милиарда?

Отговор: Ако се развиваме правилно, не биха били нужни 8 милиарда човека.

От урока на руски език, 25.03.2018

 [230746]

Filed under: Криза, глобализация, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Човек има разум и чувства, които съставят неговото „Аз“, а също и нещо, което лежи над разума и чувствата – духовна степен, духовен Човек.

През цялата си история, човечеството се е развивало егоистично: нараствали са разумът и чувствата и ние свикнахме с това, приемаме това положение и смятаме, че е правилно. За нас това е развитието: в чувствата си и разума си различаваме все повече щрихи на възприятие, все повече детайли от нашия свят и ни се струва, че по този начин прогресираме.

Действително, а какви други варианти може да има? Колкото по-добри са микроскопите, телескопите, толкова по-дълбоко проникваме в наблюдаемото; колкото по-ясни са радарите, толкова повече долавяме… В крайна сметка, разширяваме диапазона на петте си сетива, а разумът предоставя на този процес „интелектуално съпровождане“.

Но има развитие от абсолютно различен вид и за него говори науката кабала – развитие в други органи на чувствата, в други свойства, които днес нямаме и които наричаме „сила на отдаване“. Би ни се сторило, че такава сила има и в нашия свят, но казваме: „Не, тук става дума за намерение“. Защото ако разгледаме внимателно което и да е действие, което човек уж прави „въпреки егоизма си“, ще открием, че чистият алтруизъм е недостигаем и че в крайна сметка всички действат само заради собствената си полза.

Свойството отдаване, лежащо над реалността, не може да бъде придобито с обичайните способи. Вследствие, аз изобщо не разбирам, не знам какво е това духовност. И за да разреша този проблем, ми е нужна особена, точна наука, която ме прекарва през „иглено ухо“ – през малка „вратичка“, водеща в духовния свят. Тя е малка, защото не мога да взема нищо със себе си, освен основното решимо – духовната искра, Божествената част свише. Тя е заложена в мен и именно затова мога да премина през едва забележимата пролука между световете.

И така, пред мен е стена, през чието отвърстие може да се провре само искра, докато всичко останало остава отзад. Действително след това, заради целите на взаимодействието с другите хора, които засега остават от тази страна на стената, ще ми се наложи да се „облека“ в предишната си „кожа“, но самият аз вече съм преминал в новия свят и той по никакъв начин не е свързан със стария – те действат по различни схеми, по различни принципи: тук цари получаване, а там отдаване.

Сега нямаме никаква възможност да разберем, да разпознаем принципа на отдаването, неговите свойства. По никакъв начин не можем да се приближим до него или да си въобразим нещо съответстващо на истинското. Всички наши материални усилия са призвани само да ни объркат, да се успокоим с някакви сурогати, и нищо повече. В действителност, светът на отдаването е „преобърнат свят“ и неговата противоположност се отразява на самата същност на нещата, а не на тяхната форма, както е в нашия свят.

(още…)

Filed under: Ежедневен урок - Няма коментари→

Цялото човечество е в система, подобна на нашето тяло, която се състои от части, свързани помежду си. Тази връзка вече съществува, проблемът е само в това, че не работи правилно.

След разбиването на желанията, всяко парче е започнало да действа за себе си. Отношенията между тях се запазили, но те станали обратни на това, което трябвало да бъдат, защото всеки иска винаги да получава само за себе си.

Така се развивала тази система след разбиването, ставайки все по-зле и по-зле. Защото желанието за наслаждение се разкрива с все по-голяма сила, и хората смятат, че макар връзките им да са егоистични, те им помагат да се развиват. Икономистите все още мислят, че конкуренцията е добро, полезно нещо, защото води човечеството към просперитет, към успех.

Но тя само изглежда полезна, на пръв поглед, защото човек се чувства все по-комфортно в своя егоизъм. В действителност, обаче, цялото това развитие е предназначено само за да разкрие злото, затворено в егоизма ни. И като резултат на цялото егоистично развитие, ние най-накрая ще разкрием точно това.

В процеса на историята егоистичната връзка между хората (или между разбитите души) постоянно расте. И сред тях, ту тук, ту там започват да се показват души, които не желаят да съществуват по силата на конкуренцията и получаването, а във взаимно отдаване и помощ един към друг.

Тези хора разкриват метод за ново алтруистично съединяване, позволяващо им да се издигнат над своя егоизъм в отдаване на ближния. Като поправят себе си, тези хора стават положителна част от общата система. Това са кабалистите – специални хора, разкрили вътре в системата силата на отдаването, която, благодарение на тях, се влива като жива кръв в това общо тяло, в общата душа.

От това общата душа започва да оживява, да се пробужда. Целият този механизъм започва да възкръсва сякаш от мъртвите. Тъй като целият е бил разрушен, а сега в него се появяват обекти, които започват да го съживяват, да се свързват помежду си.

Тези части действат в системата все по-активно и укрепват своята връзка помежду си, съживявайки цялата система и вливайки в нея сила за отдаване чрез естествените връзки, които съществуват между всички нейни части: и повредени, и поправени, и намиращи се в процес на поправяне. В резултат, всички части на системата получават малко захранване с енергия, вдъхновение от тези специални части, които поправят себе си. Защото праведният е в основата на света.

Това показва, че дори и да не се занимаваме с широко разпространение, въпреки това, нашата работа и огромните усилия да се съединим помежду си, в крайна сметка, ще повлияят на тези части на системата, които не са в състояние да открият този метод сами. В края на краищата, всички ние сме в една мрежа, в един общ организъм. Но за да ускорим развитието, сме длъжни да провеждаме външно разпространение.

Баал а-Сулам пише за необходимостта мъдростта на Кабала да се разкрие в статията „Време за действие“, публикувана във вестник „Народ“. Защото това помага за бързото пробуждане на хората, тъй като съответства на нашето време, което е изключително ускорено.

Така всяка част ще има възможността да се събуди и да осъзнае, че не случайно сме в криза и че не трябва пасивно да страдаме през целия си живот. Кризата е знак, че се нуждаем, колкото може по-бързо, да приемем метода за поправяне.

Светлината, силата на поправяне и напълване, силата на отдаване, влиза в общата система само чрез нейните поправени части. Поправените части на системата се наричат Исраел („направо към Твореца“), като броят им постоянно се увеличава, тъй като все повече и повече частици се пробуждат за поправяне. Те се наричат вътрешната част на общата душа.

А останалите части, които засега не се поправят, се наричат външна част, народите на света. Но в крайна сметка, всички се свързват и достигат пълно поправяне.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 15.08.2012

[85578]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Разпространение на методиката - Няма коментари→

Съгласно висшата програма се намираме в процес на развитие, който трябва да завърши с пълно освобождаване. И преди всичко, трябва да разкрием, че се намираме „в изгнание” от нещо.

Но какво е то, откъде съм изгонен и от какво съм разделен днес? И тук ще науча, че съществува някаква висша реалност – истинска, постоянна, вечна, съвършена, а аз съм отделен от нея и се намирам в някаква лъжлива реалност! Живеем във въображаем свят, както наричат кабалистите нашия свят. Той ми се представя така, както халюцинира човек, който е загубил съзнание.

Трябва да използвам тези въображаеми картини толкова, доколкото съм способен и доколкото ми дават, за да се издигна. Сякаш свише ми казват: „Това е достатъчно, във всичко останало ще ти помогнем отвън. Но намирайки се в безсъзнателно състояние, си длъжен сам да направиш някакво усилие, за да излезеш от него”.

Виждали ли сте как довеждат човека в съзнание? Разтърсват го и го събуждат, не му дават да  потъне вътре в себе си, принуждават го да отвори очи, да започне да гледа, да реагира. Колкото повече работят върху теб и те пробуждат, толкова по-добре това ти помага да стигнеш до чувството, да събудиш в себе си вътрешните сили. И тогава започваш да възприемаш заобикалящите те, а не потъваш в себе си.

Има такива мигове, когато само от теб зависи къде в крайна сметка ще се окажеш – в съзнание или в безсъзнание. И за нас е необходимо да се пробудим и да пробудим света.

Няма съмнение, че ако съществува програма за развитие, която ни вози като във влак, то сме длъжни да пропътуваме от началната точка до крайната, до пълното освобождаване. Но в самия край на този път има участък, в който трябва сами да участваме в своето движение към целта.

И тук също нямаме избор – ако не искаш да участваш, ще те принудят. Не може без изобщо да участваш в програмата, да стигнеш до нейния край. Няма да почувстваш тази крайна точка, ако до този момент не си участвал в движението към нея.

Участието ти е необходимо за теб самия – за да те развие, да те научи на нещо. Само тогава ще можеш да почувстваш какво означава пълно освобождаване.

А без това няма да успееш нищо да почувстваш. Ние и сега се намираме в света на Безкрайността – но нима го усещаме? Усещаме напълно противоположното – заради неразвитостта на възприятието.

Затова, нашето развитие, започвайки от този момент и до окончателното освобождаване, трябва да премине с нашето активно участие. И всичко това също е заложено в замисъла на творението и в програмата на неговото развитие.

Просто настъпи моментът! Както детето, което расте, и колкото по-голямо става, толкова по-голямо участие трябва да взема в своя живот. Трябва да се научи какво е необходимо да прави самото то – дори и да е само това, да събира своите играчки. Докато не порасне и не стане възрастен, който може сам да се обслужва и да служи на другите хора.

От урока по статията „Обобщаващо въведение (Птиха колелет)“, 27.05.2011

[44156]

Filed under: Без категория, Възприемане на реалността, Вътрешна работа, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Защо кабалистите толкова малко говорят за нашия свят?

Отговор: Обикновено хората се гордеят със своите знания за нашия свят. За тях е важно да обсъждат сортовете вино или как им вървят работите, защото те нямат нищо друго.

Кабалистът изобщо не го интересува всичко това , той се намира над този свят, него не го интересуват всички тези условности, които хората са измислили. За него е важно още повече да се издигне над този свят.

Въпреки, че за този свят и неговите структури и движение, той знае много повече от всички учени по света. Но мислите му са по-високо.

[22928]

Filed under: Въпрос-отговор - Няма коментари→

Въпрос: Вие така педантично се стараете да ни обясните механиката на духовните светове, описана в ТЕС, а аз така и нищо не разбирам…

Отговор: Аз не мога да се отнасям педантично към това, защото има множество детайли, които вие не можете да запомните.

Проблемът е в това, че човек е способен да запомни усещания, а не просто механически данни. Даже и тях, той превръща в усещания и чак след това ги запомня.

Макар да ни се струва, че паметта се отнася към разума, но вътре в клетките на паметта се запомнят чувствени състояния.

Да допуснем, че аз сега внасям някаква информация в паметта на компютъра – но това е в следствие на моите чувствени преживявания, защото моята материя е чувстваща.

Тя възприема лошото и хубавото в множество различни видове. А когато аз внасям тази информация в паметта, аз давам определение на моето усещане – иначе то няма да се запише там.

Необходимо е да му отделя определено място в паметта, да му дам име, определение, подобно на това, както в препратката на страницата в интернет, ние точно определяме пълния път чрез множество наклонени черти. Така се определя и „адреса” в нашата памет.

И макар тази памет да е „механична”, тя записва усещания. Ако аз започна да си спомням събитие от далечното минало, то в мен изведнъж ще изникнат забравени усещания, и аз ще си спомня някакъв мирис, звук…

И затова, ако никога не сме усещали духовния свят, не можем да запомним информация за него.

Затова Баал Сулам така се е разсърдил, срещайки “кабалистите” в Йерусалим, които се опитвали механически да заучават теорията и смятали, че всичко се изчерпва с това.

Ние не действаме така. Ние се опитваме да изучаваме ТЕС, но не оценяваме нашият духовен напредък според нашите знания, а според нашите усещания!

Какво можете да знаете, ако не усещате думите, както е казано „Вкусете, колко е прекрасен Твореца”? Знае ли човек, какво означават тези думи, почувствал ли е някога какво означават те? Ако не, то неговите знания нищо не струват.

Ние се учим, за да привлечем светлината, възвръщаща към източника! Нашето желание да разберем написаното в Книга Зоар и в Учението за Десетте Сфирот, ни дава възможност да се свържем с материала.

Но ние не разбираме, какво е това З”А, потопяващ се в сън, или повдигащият се с МАН в Бина – за нас това засега са просто думи.

Затова, цялата кабала – това е засега празна наука, но тя ни дава основа за желанието, подготовка, причина за разкриването. Аз искам да разбера, защото се говори за мен, за случващото се в моята душа!

Кой се повдига от Малхут в З”А и Бина? Моята душа, там тя получава напълване и се връща надолу!

Всички тези действия стават в мен и точно сега, само че аз не ги чувствам. Аз искам най-накрая да усетя какво е това! Защо в мен изведнъж има такъв стремеж? В мен се е събудил духовният ген, решимо….

От урока по „Учението за Десетте Сфирот“, 07.10.2010

[22845]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Целият свят, както говори Баал Сулам, е едно семейство.

Затова системата, която искаме да създадем, трябва да работи над всеки човек като над кабалистична група, за да го доведе до нови връзки, ново отношение към самия себе си, към другарите си и целия свят.

Ние искаме да реализираме цялото това изграждане в Интернет – така, че всички да бъдем свързани в една система, независимо от езика за нейното ползване, от местоположението и т.н. – система, която сама по себе може да ни придвижи.

С други думи, ние искаме да построим изкуствена система за духовна връзка между нас – подобно на връзката, съществуваща между душите, която ние желаем да достигнем.

Кабалистите ни съветват: влез в група, започни да създаваш в нея отношения и ти постепенно ще реализираш такива връзки, както в духовното.

Откъс от беседата за социалната мрежа, 04.04.2010

Filed under: Ежедневен урок - Няма коментари→

Аз сам по себе си не съществувам. Аз съществувам, само ако пропускам през себе си механизъм, който се нарича обединяване на всички души.

И затова искам да разкрия за себе си книгата Зоар – защото нейната сила идва за това, за да осъществи това обединение между всички мои части, които сега ми се струват чужди.

Именно затова е предназначена книгата Зоар – иначе аз не попадам в нейния лъч светлина.

Този лъч е много тънък, като лъча на лазера и ако аз се отместя само на милиметър, вече не го виждам. Нужно ми е да се влезя точно в него, за да може да ми подейства.

Това условие ни обясняват кабалистите – ако вие правилно, взаимно се обединявате с всички души, тогава попадате вътре в този лъч.

Щом като обединението се наруши, тогава всичко се разпада в страни. Само този лъч е способен да ни удържа заедно.

Така става на всяка степен, по която ние след това се издигаме нагоре по този лъч – щом като се пуснем един от друг, тогава всичко се разпада, лъча светлина вече не може да ни удържи.

Това е единствената сила подържаща нашето обединение. И заради това обединение, ние желаем да привлечем светлина.

На нас ни е нужен Твореца, за да ни съедини! Това означава да привличаме светлина възвръщаща към източника.

Ти питаш, как може да усетя такова обединение? – Искай това от четенето на Зоар, то е длъжно да ти го даде!

За това кабалистите са написали тази книга, и ти можеш да ги питаш: „Къде е обещаното обединение, защо то не ми действа?!”

Ако всички ние заедно мислим затова, тогава то ще стане обща грижа, за която не можем да забравим нито за миг и тогава то ще проработи.

А сам човек нищо не може да направи…

Откъс от урока по книгата Зоар, 03.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Ако аз реша да премина към отдаване, започвам да се уча и да използвам всички средства, за да получа това свойство, то разкривам, че аз не искам това! Аз не мога заради това да се уча!

Аз съм съгласен да се уча само при условие, че разчитам да получа нещо – а да се уча за това, щото да отдавам на другите и да присъединя техните желания към себе си – аз на това не съм способен.

Но аз продължавам да се уча, мислейки: но да видим, може пък нещо и да излезе…И в това време ми действа обкръжаващата светлина, а също ми влияе и моето обкръжение и ми внушава, че отдаването и духовното – това са велики неща.

Разкривам, че духовното означава отдаване, а аз такова духовно не искам! Забележително, аз вече достигам състояние на скриване – единично или двойно, аз вече съм на път, присъствам в картината на духовният възход..

Но преди всичко, нужно е това усещане и осъзнаване, че не искам да отдавам, да обичам, т.е духовното така и не го искам. Но в мен вече живеят двама човека!

„Единият казва;“Ти си длъжен да се придвижваш към Твореца, иначе какво ще стане с теб?!“А другият казва:“За какво ти е нужно това, какво ще получиш с това?“

И в мен започва вътрешна борба, усещане на тъмнината. Целият свят започва да се променя, когато аз мисля “така или иначе“ – нали целият свят е вътре в мен.

Състояние на скриване – това е когато се скрива свойството отдаване. И така аз искам да го скрия, аз не го искам! А в същото време, аз го искам, въпреки всичко, а то се крие от мен.

Тогава в мен има вече раздвоение: аз искам да отдавам и едновременно не искам. И това ми се разкрива като тъмнина относно светлината – едното не може да съществува без другото.

Така ти искаш ли да отдаваш или не искаш?! Аз бих искал да отдавам, но вътре в мен няма такова желание. Какво мога да направя, ако такъв съм създаден?

.Tова се нарича сриване, несъвършенна работа – състояние „ло лишма“, когато аз съм готов за нещо, някаква част да отдам на Твореца…или или на другите, но обезателно съм длъжен нещичко да получа за себе си. Без това аз никак не мога.

.Това скриване не може да съществува без разкриване – това е особено състояие. Кабалистите пишат, че ако можехме да знаем, много бихме ценили състоянието на сриване, ло лишма.

Ние мислим, какво е лишма – това е много високо състояние, а ло лишма е нещо несериозно. Но това не е правилно, ло лишма е също много голямо състояние и да даде Бог векиму да го достигне.

Откъс от урока по книгата Зоар, 23.12.2009

Filed under: Зоар - Няма коментари→