Въпрос: Вие говорите за два типа вътрешно търсене при четене на книгата Зоар.

Един повече от рационален – търсещ вътре в себе си всичко, за което в нея се говори. Другият – чувствен, опитващ се всичко това да усети.

Аз се опитвам да усетя и нищо не чувствам, старая се да го потърся в себе си и нищо не намирам. Какво да правя?

Отговор: Да се търси. Аз искам да потърся вътре в себе си всичко за което разказва книгата Зоар. Всичко това се намира в мен: Творец, човек, животно, риби, свят, хълмове, планини, дървета, крокодили – не е важно какво точно.

Няма нито една дума, казваща нещо извън мен. Та нали всяка дума се състои от букви. А буквите – това са желания, съсъди на възприятиято (келим), подредени съгласно светлината. Аз искам да си ги представя.

Всяка дума, това е някакъв код, модел, име на Твореца. Какво значи „име на Твореца“? Това е желание, получаващо някакво подобие на светлината.

Затова за него има дума и то вече съществува. Аз искам да узная тази дума, да я усетя -това значи да бъда вътре в тези букви – желания, напълнени със светлина.

Всяка дума, това е модел, връзка между мен и Твореца, висшата светлина. Аз искам да усетя този модел — къде е той в мен? Да допуснем, че аз чета думата „лимон“ и веднага усещам в устата си неговия вкус.

Точно така искам да почувствам всичко, за което чета в книгата Зоар – без излишни размишления. На мен ми е нужно усещане. А усещането е общо за всички. Всеки човек на света, чувайки думата „лимон“, ще почувства едно и също.

Може да се обърнете към учените и те ще обяснят, защо усещаме такъв вкус, какъв е химическият състав на лимона.Може да се обърнете към кабалистите и те ще ви кажат какво значи „лимон“ от гледна точка на каббала.

Може да се обърнете към домакинята, тя ще разкаже, как използва лимона в храната. Но у вас има някакво общо усещане.

Затова, четейки книгата Зоар, ние искаме да достигнем преди всичко такова общо усещане, а след това и неговото по-детайлно, дълбоко постигане, спускайки се по четирите стадия и изследвайки неговият корен. Но всичко това също се разкрива по естествен начин.

„Естествен начин“ означава, че ние се стремим към светлината, която въздейства на желанието и ни разкрива вътре в него всички корени на усещането, защо аз така чувствам.

Следствие усещането аз започвам да разкривам разума. И тогава мога да кажа, че когато ти чуваш думата „лимон“, звуковата вълна от тази дума достига тъпънчетата, предава се на главният мозък, сравнява се с информацията, която се пази в твоята памет, пробужда определен сигнал и в резултат ти действително чувстваш вкус на края на езика, като че ли вземаш в уста късче лимон.

В науката каббала достигаме до разбиране в резултат на развитие на желанието, а не в процеса на изучаване, както е в този свят.

Откъс от урока по книгата Зоар, 04.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Когато четем книгата “Зоар” трябва да усвоим 2 неща:

1) Да разберем, че нищо не разбираме и това е самата истина! Това свидетелства за нашата противоположност на тази книга. Книгата “Зоар” ни показва, че нашата природа е обратна на природата на кабалистите, написали тази книга.

2) Да разберем, че към тази книга трябва да се отнасяме, като към “чудодейно средство”, като към източник за нашето поправяне – единственото, което можем да искаме.

Не бива да търсим разбиране! Дори да ми се струва, че сякаш разбирам, за какво става дума: за някакви парцуфим и сфирот или Моше, Авраам, Египет, познати за мен думи – всичко това не е истина, нали в книгата “Зоар” под тези думи се подразбира съвсем не това, което аз мисля.

Има две форми на природата: получаваща и отдаваща, като и двете се описват с едни и същи думи, с еднакви буквени символи.

Но онова, което се крие зад тези думи, какво сочи всяка дума в света, действащ заради получаването и в света, действащ заради отдаването – това са две огромни различия, между които няма нищо общо.

Затова е безполезно да се опитваме да обясним и тълкуваме написаното в книгата “Зоар”. Но със самото си желание да го разбера, аз се стремя не към пряко разбиране (което е невъзможно), а към придобиване на втора природа.

Отначало ще получа светлина, връщаща към източника, която ще ми въздейства и ще измени моята природа. И взависимост от степента, с която се променя моята природа, аз ще разбера какво е написано в книгата “Зоар”, това изведнъж ще ми стане ясно и книгата ще ми се разкрие.

Ето защо към четенето трябва да се отнасяме като към чудесно средство и да проумеем, че нашето неразбиране е правилно и така трябва да бъде. И да разчитаме само на силата скрита в тази книга и въздействаща на този, който я чете.

Колкото повече желая да я разбера за сметка на изменението на моята природа, толкова по-силно ще ми въздейства тази книга.

За да разберем за какво ни говори свещената книга “Зоар”, преди всичко трябва да постигнем тази природа, в която са се намирали написалите книгата “Зоар” кабалисти и в нейната форма са изразили своите мисли.

Откъс от урока по статия от книгата „Шамати“, 29.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Излиза, че всички усилия на човека в опитите му да разбере за себе си ли получава или отдава, не допринасят с нищо за неговото духовно придвижване?

Отговор: Кабалистите ни съветват:

– да изберем обкръжение, което ще ни помогне да осъзнаем важността на вътрешното постижение,

– да обичаме своите другари, да се съединим с тях, представяйки си ги като частици от своята душа,

– чрез съвместен, вътрешен стремеж, чрез четенето на книгата Зоар, да се опитаме да разгледаме в себе си свойството отдаване,

– да вярваме, че с това ние привличаме поправящата ни светлина (ОМ).

Средства:

– наставник, който през цялото време те насочва как правилно да четеш,

– другари, увеличащи стремежа ти да разкриеш в себе си духовните сили,

– книги, чрез работата над които откриваш висшата, вътрешна реалност,

– разпространение, за да привлечеш повече хора, които още по-силно ще укрепят обкръжението и едновременно с това стремежа на всеки към висшата цел.

Практическата реализация се осъществява по време на изучаването на книгата Зоар. Това е единственото съприкосновение със светлината връщаща към източника.

През това време ти се намираш между два свята – висшия и низшия и се стараеш да намериш връзка между тях.

Откъс от урока по книгата Зоар, 13.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Желанието завинаги ще остане желание за наслаждение, включващо в себе си различни, неприличащи си части, несвързани една с друга.

Както в човешкия организъм е невъзможно да се съпоставя работата на черния дроб, сърцето, мозъка, бъбреците – всеки орган си има свои собствени клетки, противоположни една на друга.

Ако вземем част от един орган и я присадим на друг, тя би го отровила и убила – дотолкова те са различни и чужди. Но общата работа в хармония, заедно, в името на една цел, ги обединява и прави от тях едно единно тяло.

Затова, когато четем за всички тези големи духовни системи вътре в тялото на душата: Йов, Фараон, Израел, Авраам – те ни се струват противоречащи си една на друга.

Но не трябва да се унищожава нито едно свойство! Трябва само да се поправи всяко така, че в края на краищата да се включат в едно намерение – заради Твореца.

И тогава ще се намери място и за Фараона, и за Йов, Билам, Балак и даже за Амалек. Няма такова желание, което не би се присъединило към това единствено намерение за отдаване.

Желанията ще си останат различни, но никой няма да чувства тези разлики! Защото всички части на системата ще работят в хармония и взаимовръзка, обединени, за да станат подобни на Твореца, такива като Него.

Да станат такива като Него – това означава да се повтори същата система, която Той ни показва чрез книгата “Зоар”, като пример. Ние буквално даваме пример на детето, какво поведение трябва да има в този свят и то се стреми да му подражава.

Така и на нас ни е нужно да пожелаем да узнаем, как да съединим всичките си желания, целия си устрем, мисли и намерение в такава система, за която слушаме от книгата “Зоар”.

Ние така малко от нея разбираме, както малкото дете, което с голямо усилие проумява, за какво говори майка му. То все още нищо не знае, а само се старае да узнае!

Колко е трудно за детето да разбере своята майка, какви огромни усилия полага! То не разбира нито разговорния език, нито езика на жестовете, не познава света, в който съществува – изобщо нищо!

Представете себе си на неговото място – това е същото състояние, което в момента ни рисува книгата “Зоар”.

Аз съм застанал срещу големи, възрастни хора (кабалистите), които ми разказват за един неизвестен свят, за който аз абсолютно нищо не зная и не разбирам.

Но има една разлика между детето в нашия свят и мен, младенецът в духовния свят – нали детето има естествен, природен инстинкт за познаването на света! Това е такова огромно желание, то определя целия негов живот.

А ние трябва сами да създадем в себе си същото огромно желание да познаем духовния свят, възприемайки го от обкръжението – т.е. от органите на същото това тяло, от частиците на моята собствена душа, които съединявам заедно и присъединявам към себе си, за да узная цялата тази система.

Откъс от урока по книгата Зоар, 17.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Докато не започнахме изучаването на книгата Зоар нашите вътрешни състояния, падения и възходи, бяха повече уравновесени, а сега станаха доста по-драматични, по-крайни – както черното и бялото. Защо се случва това?

Отговор: По този начин въздейства книгата Зоар. Това е огромна сила. И ние я четем всички заедно.

Преди всичко книгата Зоар ще ни подейства така, че ние ще започнем повече да усещаме дали сме свързани помежду си или не.

Нали тази книга дойде до нас от група кабалисти, съединени помежду си с изцяло пълноценна взаимна връзка, напълно поправени, на нивото на всичките 125 степени.

Затова, когато от такъв източник светлината идва и ни въздейства, тя пробужда в нас разбиране за нашето състояние относно нея.

Разбира се, ние ще преминем през много драматични и остри състояния – обърканост, въодушевление, вълнение, пълно безсилие, безчувственост и т.н….

По такъв начин, изграждаме себе си, за да усетим духовното.

Откъс от урока по книгата Зоар, 11.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Светът – това е резултат от моите вътрешни свойства, от моите органи на възприятие.

Ако аз мога неограничено да разширя свойте органи на усещане, при това не само да увелича тесния диапазон на моите пет органа на възприятие – зрение, слух, вкус, обоняние и осезания, но също така да излезна от желанието само да получавам, да поглъщам в себе си и да възприемам света на принципа „на мен ми е добре – на мен ми е зле”, ако аз мога да възприемам света такъв, какъвто той съществува извън мен, а не преминава през мойте пет органа на усещане, това ще означава, че аз усещам Безкрайноста, съвършенната реалност, без всякакви граници.

Въпросът е в това, как да излезна извън себе си? Аз мога да разбера, какво означава да разширя диапазона на свойте органи на усещане. Те се намират в мене и аз по някъкъв начин ги разкривам. Но как мога да излезна извън себе си?! Ако цялата природа – това е желание за наслаждение, то не трябва да се излиза извън него.

Кабалистите казват, че съществува такава възможност, ако ти започнеш да усещаш това което чувства ближния.

Също така, когато разкриваш света чрез себе си, ти можеш да се свържеш с другаря, в който има такива духовни цели и да усетиш света чрез него, а след това чрез втори човек, чрез трети и т.н.

Когато разкриеш цялата духовна реалност чрез другите хора, ще откриеш, че тя се намира извън теб.

Затова условието за усещане на духовното е „обичай ближния, като самия себе си”. В нашия свят това ни се струва остарял и отегчителен лозунг.

Но не! Кабалистите подразбират съвсем друго условие. Коагато аз обичам ближния – това означава, че аз усещам какво се случва в него.

Тоест, аз присъединявам към себе си неговата душа, неговите органи на усещане, неговото възприятие. Или иначе казано, по такъв начин аз излизам от себе си и започвам да разкривам това, което се намира извън мен, в него.

Започвайки по такъв начин да се уча, какво се намира извън мен, аз също така разкривам Висшата сила, Твореца. Това се нарича „от любов към творението – към любов към Твореца”.

Тази фраза може да изглежда религиозна, но всъщност тя говори за нашето чувствено развитие.

Науката Кабала ни помага да се научим да усещаме ближния и в съвместната ни работа заедно, ние строим общ съсъд на възприятие (кли), наречен „Шхина” – такъв огромен орган на усещане, че в него да усетим Твореца.

В това се състои цялата методика на кабала – как да възприемеш, как да получиш всичко, което се намира извън теб, без всякакви ограничения.

Откъс от урока по книгата Зоар, 19.12.2009

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Човекът, който може да се включи в група, работи за обединяване желанията на всички другари към една цел, за да достигне единство с останалите в обединяване на желанията и в разкриване в обединеното единно желание на единното свойство на взаимовръзка и любов, т.е. Творецът (това свойство е и Творецът), лети заедно със всички в този порив напред, в поривът, който създава в нас четенето на книгата Зоар.

Който не се включва в това вътрешно движение, ще бъде изхвърлен навън посредством силата на влияние на книгата Зоар. Защото книгата Зоар прави селекция: този, който се стреми към обединение остава и още по-силно се устремява към целта, става все по-силен и устремен, а този който не се стреми към обединение, за достигане на целта, ще бъде изхвърлен навън от силата на движението, изтласкан от групата.

Книгата Зоар носи в себе си сила, която привлича човека към центъра, нейната сила създава групата и затова тя е била написана именно от групата на най-великите кабалисти в историята.

Затова, с пристъпване към четене на книгата Зоар, всеки е длъжен отново да провери своето включване по отношение на целта, както е казано при получаване на Тора: „Да бъдем като един човек с едно сърце“ – това е условието за разкриване на духовното.

Или по друг начин казано: „Тук ще бъде мястото на вашето погребение“, вас ще ви изхвърли същата тази духовна сила във вашия мъртъв свят.

Докато бяхме в последните години на периода на подготовка, ние не усещахме върху себе си такава строга селекция в процеса на изучаване на Кабала.

Но силата на книгата Зоар веднага определя, кой е задно с нея и кой е против нея. И само по този принцип се съди човекът „кой е към живота и кой е към духовната смърт“.

Откъс от урока по книгата Зоар, 01.01.2009

Filed under: Духовност - Няма коментари→

Раба“ш: този човек е действал така, както нито един кабалист не е успял да стори това преди него. В тези времена това е била истинска революция. Той е тръгнал против семейството си, против близките си, против цялото ортодоксално обществено мнение. Решавайки се на това той е извършил истински пробив. Започнал е да пише статии и да провежда уроци за начинаещи и за светски хора. Извършвал е всичко възможно за разпространяването на Учението.

Раба”ш за първи път в историята на изучаване на Кабала е започнал свободно да приема ученици. По това време, четиридесет момчета от Тел-Авив идват при 77 годишния Раба”ш. Той не се е побоял да ги вземе за свои ученици, въпреки че през целия си живот е живял в град Бней Брак, който се намира в ортодоксална еврейска община, с всичките нейни забрани и ограничения. Те са отишли при него именно да изучават Кабала и въобще не са мислили да се връщат към религията! Той е преподавал Кабала и на светски момчета от Тел-Авив!!! С това той извършва истинска революция, и насочва целият свят към изправление!

Това е било съвършено ново явление, подобно на което не е имало дотогава в историята на изучаване на Кабала. С това започва широкото разпространение на науката Кабала и именно тези четиридесет ученици след това продължават неговия път.

Раба“ш е бил истински революционер. Той е обладавал огромна вътрешна сила, която му е позволила да направи всичко това, въпреки своите хасиди и роднини!

Той е бил единственият човек, който е разбрал Баал аСулам и е продължил пътя му. Той е предал методиката на няколко от учениците си.

Няма съмнение, че без книгите на Раба”ш не бихме могли да намерим връзката с произведенията на Баал аСулам. Без обясненията му е невъзможно да се „разкрие” съдържанието на книгите на Баал аСулам. Това, че днес можем да напредваме духовно според методиката на Баал аСулам, да виждаме, да слушаме, да чувстваме и да разбираме написаното от него е преди всичко заслуга на Раба”ш.

Най-главното са неговите статии и неговия дух. Раба”ш е написал над четиристотин статии (по една статия седмично), в които е изложил цялата наука Кабала относно всичко, което касае вътрешната работа на човека. Посредством тези статии той ни дава възможност да постигнем усещане на духовния свят, обяснявайки всичко методично, в проста и лека форма, близка до съвременния човек. В статиите си той цитира много източници като Тора, Талмуд и т.н. Така той ни дава възможност за връзка с оригинални източници, тълкувайки записаното в тях от авторите им – кабалисти. Раба”ш, по своята същност е мост между всички велики кабалисти (от Авраам до Баал аСулам) и нас. Посредством духа си, той ни е предал науката Кабала и ние живеем в неговото кли и той ни поддържа. Това което имаме днес отнасящо се до изучаването на науката Кабала е заложена от него – формата на занятията ни, обясненията, формулировките.

Трябва да сме благодарни на Твореца за това, че ни е дал такава душа, която и днес ни включва в себе си и продължава да ни развива. Всичко духовно в нас е негова заслуга, негова действаща сила в нас. И затова ние се наричаме с неговото име „Бней Барух” – „Синовете на Барух”. Нека се надяваме, че един ден действително ще станем синове на Барух Ашлаг, Раба”ш.

Filed under: Велики кабалисти - Няма коментари→

Когато знанието за науката Кабала, разкрито на някои особени, избрани личности от народа на Израел, е станало достъпно чрез тях за мъдреците от народите по света, това е стимулирало развитието на света, но от друга страна, е нанесло огромна вреда. Хората са започнали егоистично да разбират системата за строежа на мирозданието, да изучават законите на природата и жестоко да я експлоатират, заради използването на другите хора за собствени интереси, за своя изгода и експлоатиране на ближния си, което е довело до всички разрушения, съществували в миналото и понастоящем..
И всичко това, въпреки че кабалистите са крили науката Кабала, а и самата тя е толкова скрита, че човек, който не е готов за нея, не е способен нищо да разбере от тези книги. Той трябва да поправи своите качества в отдаване и любов към ближния и едва тогава ще му се разкрият могъщите сили на природата.
Но с помощта на традиционните науки, получавайки известни знания за външните сили на природата, ние успяваме до известна степен да ги използваме, което води до технологичното им развитие – разбира се също в наша вреда.
И в резултат на това ние откриваме, че целия построен от нас свят, в продължение на цялата човешка история, цялото това развитие не е било от полза за човека, тъй като е служило на неговия егоизъм. И цялото получено знание за природата, всички открити закони и примери, които той се е опитвал да използва за свое благо, в резултат на това са се обърнали в негова вреда.
Това е натрупващ се процес и сега той се превръща в глобална всеобща криза – на всички нива и във всички области на човешката дейност. Всичко, с което човек се е занимавал хиляди години в течение на своята история, сега му се разкрива като зло. Ние буквално слагаме чертата под цялото предходно развитие на човешката цивилизация. Започвайки от тази точка, ние сме длъжни честно да си дадем сметка за всичко, което сме сторили до сега и да решим как ще се развиваме по-нататък.
А по нататъшното ни развитие се получава много просто. Нали ако цялото ни знание за законите на природата, цялата ни наука се обръща в наша вреда, защото сме я превърнали в прислужница на собствения си егоизъм, – тогава нека да обърнем всичко наообратно! Ако ние използваме цялата наука, цялото свое знание по добър начин, действително за благото на човека, то тя ще се превърне в помощник и ще ни донесе истинско процъфтяване. Повече няма да разрушаваме природата, своята окръжаваща среда и самите себе си, застрашавайки се със самоунищожение, а точно обратното, ще се издигнем на съвършенно ново равнище.
Тези две противоположности, когато използваме силите на природата в своя вреда или с добра цел, се наричат прислужница, която властва вместо своята госпожа, и госпожа, която с помощта на прислужницата се издига и разкрива себе си. „Госпожа“ – това е науката Кабала, която ни учи по какъв начин да поправим собствената си природа и благодарение на нейното правилно използване да разкрием още една, огромна част от природата и нейните могъщи сили. Всичко това ни е дадено за използване и вечно съществуване.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как да променим нашата природа от егоистична на алтруистична за толкова кратък период от време, ако досега сме се развивали в продължение на хиляди кръгообороти ?

Отговор: В продължение на хиляди прераждания ние сме се развивали на неживо, растително, животинско нива, а през последните 5769 години – сме развивали желанията на “ човешко “ ниво – стремеж към слава, власт, богатство, знание под въздействие на завистта (ревността).
Нашият егоизъм нараства от поколение в поколение, докато не достигнахме състояние, в което той е вече интегрален, свързва ни в едно цяло. Днес ние сме свързани един с друг, зависими сме напълно един от друг.
Нашето развитие прилича на пирамида. Върхът на пирамидата е много малък. И затова времето за поправянето ни е много кратко. Ние сме длъжни да завършим това поправяне в рамките на едно поколение. Така се спестява време – в съответствие с издигането ни от основата на пирамидата до върха и.

Въпрос: Защо досега кабалистите са мълчали и не са ускорили нашето историческо развитие ?

Отговор: До момента на нашето съединение в една система (през втората половина на 20.ти век), егоизмът се е възприемал като двигател на прогреса. Сега, след като не ни свързва, а ни противопоставя един на друг, той вече се възприема като зло. По-нататък той все повече ще се проявява като източник на цялото зло по света – и ще ни принуди да го превърнем в неговата противоположна форма на общуване – внимание, участие, любов.
В днешно време кабалистите са длъжни да помогнат на света бързо да осъзнае причините за страданията, да разкрият нашата егоистична природа като източник на цялото зло, да обяснят смисъла на произтичащото в нас и в окръжаваща ни природа, като сила, принуждаваща ни да постигнем висшата цел – достигане на съществуване на нивото на Твореца.
В миналото процесът на развитие на света е бил скрит от масите. Но сега вече се разкрива и изисква обяснение. И освен диагноза – също и лекарства.
Доколкото съществуваме само в света на егоизма, желанието (силата) за получаване, то не можем сами да се променим и дори да разберем, по какъв начин е възможно това. Затова ни е дадена науката Кабала, чрез чието изучаване ние можем да привлечем към себе си силата на отдаване, силата на Твореца – “ Светлината, връщаща ни към Източника “ (сила, трансформираща егоизма в отдаване и любов). Тя е и средството за нашето изцеление.

Въпрос: Откъде да вземем сили за преодоляване на подема?

Отговор: Принудителното слизане от съвършенство към несъвършенство е изключително „бавно“, доколкото егоизмът трябва да се разкрива постепенно и да се избави от властта на Твореца. Докато нашият подем отдолу нагоре протича под въздействието и „със скоростта на светлината“.

Въпрос: Как е възможно да извършим подем за няколко години, когато след спускането от висшите светове в нашия свят, на материята са и били необходими милиарди години развитие?

Отговор: Ние сме способни да приключим с поправянето за няколко години. Та нали то протича под въздействието на светлината. Съвършенството се разкрива само, от несъвършеното състояние, само благодарение на нашето отношение към него.
Цялото действие за поправянето ни – подобно на желанието на една капка семе да стане човек – колко е незабележимо то в сравнение с действията на бащата и майката при зачатието, развитието, раждането и формирането на човека.
И така: освен незабележимото желание да станеш Адам (от думата Доме – подобен на Твореца), всичко останало върши Твореца. Да свършим онова, което Той очаква от нас и ще станем като Него.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→