Въпрос: Защо не мога да се откъсна от кабала?

Отговор: И защо да се откъснеш? Какво друго  остава в живота на човека? Ако аз някога бях се откъснал от кабала, какво щях да правя по цял ден? С какво бих се занимавал? За какво щях да живея? Просто бих пропилявал годините? Да кажем, още година-две. И по-нататък какво

Въпрос: С какво вие живеете днес? Какво ви движи?

Отговор: Ако в денонощието имаше четиридесет часа, за мен би било още по-добре.

Въпрос: Какво искате да постигнете, какво още не сте постигнали?

Отговор: Аз бих искал всички хора да са започнали да разкриват Висшия свят. Тогава нашият свят ще стане друг.

Въпрос: Кабалистите от това ли се наслаждават?

Отговор: Това е една душа! Затова кабалистите получават огромна радост, когато други хора са привличат към този процес, започват да разбират, усещат, възприемат, напълват се с невероятна информация — състояния извън времето, вечността, съвършенството.

При това кабалистът чувства как тласка хората към Създателя, предизвиква в Него специално състояние.

Въпрос: А това, че тези хора са вашите ученици, носи ли ви особена радост?

Отговор: Не. Аз не чувствам, че това са „мои“ ученици. Аз отдавам и това е. Нямам усещане, че това е „мое“. Аз искам всички да имат възможност за излизане в следващото измерение и копнея това да се случи.

На хората давам всичко, което мога. А по-нататък, това не е мое, това е тяхно.

От урока на руски език, 18.02.2018

[229387]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа - Няма коментари→

Животът – това е резултат от съединяване

Въпрос: Вие казвате, че всички сме свързани в една мрежа, всички – като една голяма душа. В наши дни тази тема вълнува много хора по света: в интернет има много сведения за такива изследвания, много песни, статии. Хората имат усещане, че сме части от една голяма система. Наистина ли всички ние сме части от една душа?

Отговор: Всички ние сме една душа. Душата – това е голямо желание за живот, за съществуване, присъщи на всички нива на природата. В неживата природа всеки атом и всяка молекула искат да съществуват, съхранявайки своето съединение. Заради това, за да се разруши някакво съединение, е необходимо да се приложи енергия, топлина или натиск.

В края на краищата, всяка част от природата се стреми да се съхрани. Този инстинкт за самосъхранение се нарича желание за получаване, за наслаждение, за самосъхранение. Според степента си на развитие различните вещества все повече се съединяват помежду си, увеличавайки количеството части, включени в съединението, а след това и неговото качество. Така на земното кълбо се развива животът.

Постепенно, от амебите и примитивните организми са се развивали все по-сложни същества, обитавали първо водата, а след това излезли на сушата.

Ние виждаме, че целия живот идва от съединяването на части. Именно тяхното съединение поражда количествено и качествено развитие на все по-високо ниво, докато се стигне до човека. Физиологичното тяло на човека е необикновено сложно устроено, от огромен брой компоненти.

Но освен това, в него има абсолютно уникална способност за умствено и чувствено възприемане на света, това което ние наричаме човешки разум и сърце.

С разума и сърцето си човек излиза извън границите на своето тяло, желаейки да постигне това, което не се отнася към нашето триизмерно пространство и обикновения живот, стремейки се да се пренесе през огромни разстояния, за да  излезе в космоса, да направи скок във времето и пространството.

И всичко това е благодарение на вътрешния човешки дух, сложността на който се определя вече не от атомите и молекулите, а от сложността на нашите усещания над материята. Всичко това материално и така нареченото „духовно“ развитие се случва чрез много сложна организация, голямо свързване, възникване на нови връзки.

Това развитие е подобно на еволюцията на компютрите. Първите калкулатори са били чисто механични, със зъбчати колела. След това те са се развивали, станали са отначало електрически, а след това електронни.

Но всичко произлиза от простите операции с нули и единици. Както и в нашия живот, има или плюс, или минус. Големият плюс са много единици, а големият минус – много нули. Но това е единствената мярка за измерване, като всичко останало произлиза от свързването, освен него няма нищо.

Цялата сложност и вечност на мирозданието, цялото величие на човешкия разум се определя от това, че в мозъка  има милиарди клетки, всяка от които е или минус, или плюс – нула или единица.

Но свързани заедно, те ни дават възможност за записване на бездна от информация и за съпоставяне помежду си. В резултат на сравнението на чувствената  и интелектуалната информация възниква все по развито човешко възприемане на света.

Следва продължение

От програмата на радиостанция 103FM, 18.11.2015

[170713]

Filed under: Възприемане на реалността, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

В сегашната реалност аз усещам себе си, моите близки, своята група, другите групи, държавата и накрая света, което съответства на петте нива на авиют, на ”дълбочина на желанието” – от нулево до 4-то ниво. Като цяло, тази реалност е душата, или с други думи, желанието за получаване, но поправено. Сега то е разбито на части, но поправяйки връзките между тях, аз ги връщам към една структура,  в едно единно желание – Малхут на света на Безкрайността (∞). И тогава тази душа се напълва от светлината на Безкрайността, или Твореца (НаРаНХаЙ).

Друго няма, и само за това ни разказва науката кабала – за поправените желания, които ни се струват отделени в една или друга степен. За мен е създадена измамната външна картина, групата с другарите и аз трябва да приближа всеки към себе си. Това е работата.

Става дума за моята душа, за моя вечен духовен съд, в който живея. Та нима и по-нататък се надявам да усещам само материалното битие в своето днешно ”аз”? Ако желая да изляза по-нататък навън и да започна поправянето на своята душа, да я приобщя, да я присъединя към себе си, да живея в нея, тогава трябва да споя в едно всичките и части. И тези части са заложени във всеки. Така работя, преодолявайки своя егоизъм, за да се съединя с другарите – с частите на своята душа.

При това интегрирам техния външен облик, т.е. виждам не лица, а тъкмо частите на душата. Всичко външно се неутрализира, благодарение на това, че работя над любовта, вместо над ненавистта.

От урок по статията ”Мир в Света“, 25.07.2013

[113625]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Конгрес в Арава. Урок 1

Тук се събраха множество искри, във всеки от нас гори голяма искра – да се постараем да ги съединим заедно! А светлината чака, за да ни съедини в една душа (едно кли).

В този миг, когато достигаме първото съединение между нас, много леко и слабо – наистина първоначалното по стълбата на духовните стъпала оттам и до света на Безкрайността, вече разкриваме в него светлината, присъствието на Твореца между нас.

Да се надяваме, че това ще се случи! Всичко зависи от нашите усилия. Нашата задача е – да се издигнем над телата си, над всички лични мисли и желания и да живеем заедно – над тях, само в едно желание и една мисъл. И всеки миг все по-силно да се стараем, колкото може по-малко да чувстваме тялото си – а да усещаме само тази висша реалност, където всички сме съединени заедно.

Духовният свят – това е съединение, единство. И макар тук да са се събрали толкова много съвършено различни хора, именно благодарение на това е възможно по-бързо и успешно съединение.

Много се радваме, че пристигнаха наши приятели дори зад граница – само за един ден. Погледнете, за колко особено и важно считат това събитие. Трябва да направим това усилие, има още милиони хора по света, които са свързани с нас и ни гледат.

Ние сме централната група, и от нас светлината вече се разлива по всички и идва наоколо. Почувствайте важността на тази задача и това огромно напрежение. Няма никакви външни пречки, няма външен свят – само ние, обединени в едно сърце и една мисъл, и в това съединение между нас да разкрием висшата сила.

От 1-ия урок на конгреса в Арава, 18.11.2011

[61177]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

”Учението за Десетте Сфирот”, ч.1: ”Въпроси и отговори за смисъла на термините”.

Въпрос 28: Какво е това източник, отсичащ душите (махцевет а-нешама)?

Желанието да получаваш наслаждение, присъщо на душите от природата, ги отделя и ”отсича” от висшата светлина, тъй като различието по свойства разделя в духовното. Понятието отсичане на душите – това е преход от света Ацилут към света Брия.

Творецът е създал една душа, една структура – желание, което иска да се наслади, ”създадено от нищото”.

Това едно единствено свойство. В духовното не съществува място, затова едно свойство означава точка, капка семе, един параметър. Това е просто желание да получи наслаждение и затова в него има само един атом, ”елементарна частица”.

А всичко останало, което съществува вътре в желанието, идва при него от желанието на Твореца за отдаване. Когато Творецът напълва желанието на творението, Той също му предава своето свойство – свойството отдаване, усещането на Твореца. И от това желанието на творението започва да се развива.

Същото става под табур на Галгалта, където е невъзможно да се работи, защото там се оказва желанието за наслаждаване, неспособно да действа за отдаване. Затова силата на Бина, силата за отдаване (Некудот де- СА”Г ), внася себе си, своето свойство за отдаване, като се разпространява под табур на Галгалта и се слива с Малхут.

От тава Малхут се разделя на две части: горна, в която се е разпространило свойството отдаване, и долна, която така си остава с желанието за наслаждаване. В тази част е забранено да се получава светлина, защото тя не може да работи за отдаване и на нея може да се направи само съкращаване.

Така възниква границата, наречена ”парса”, отделяща горната част, която се нарича свят Ацилут (което означава ”при Него”- „ецло” ). След това, когато се спуснала Бина, тя осветила и поправила това място така, че в него е станало възможно получаване заради отдаване – с една дума над табур на Галгалта.

Получава се, че от света на Безкрайността до Парса желанията могат да приемат светлина с цел отдаване. И затова съществува такава огромна разлика между Ацилут и световете БЕА (Брия, Ецира, Асия), намиращи се под Парса. Тази разлика (условие) се нарича ”Източник, отсичащ душите” (махцевет а-нешама).

Защото над тази граница, душите са съединени в едно. И ако ние издигаме своите непоправени желания от световете БЕА през Парса в света Ацилут, то попадаме в Шхина (събранието на всички души ) и се обединяваме с останалите. Това означава да се достигне Малхут на света Ацилут.

В Малхут на света Ацилут няма разсичане между душите – там съществува една, цяла душа, която се нарича Адам. Но по-ниско от Парса се намират нейните раздробени части – разбъркани, повредени, разпръснати, отделени една от друга със своя егоизъм.

Тоест ”източник, отсичащ душите” (махцевет а-нешама ) е линията, под която се намират частиците от душите, а по-високо от нея – обединената душа. Границата, разделяща световете, се нарича „Парса”. А условието, по което тя се е образувала, се нарича ”източник, отсичащ душите”. Тоест това е причината, по която общата душа се разделила на множество души – границата относно душите.

От урока ”Учението за Десетте Сфирот”, 23.06.2011

[46248]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да свържа всичко написано в Книгата „Зоар” със себе си и с обкръжението? Как мога чрез обкръжението да се отнасям към този текст?

Отговор: Всичко, което чета в „Зоар”, трябва да се разкрие във връзката между нас. В цялата реалност няма нищо освен състоянието, наречено „една душа“. Тази душа е напълнена със свойството за отдаване, висшата светлина, светлината на любовта.

А ние се намираме в объркано, мъгливо, неясно състояние, зад всички скрития – светове и трябва да разкрием единствено съществуващото, съвършеното състояние. А всички останали състояния само се бленуват в нашето безсъзнателно състояние, където не осъзнаваме духовното. Сякаш са ме зашеметили с удар по главата, загубил съм съзнание и сега постепенно идвам на себе си със своите собствени усилия.

Кабалистите ме обучават, с помощта на какви усилия мога да се върна в осъзнаването на духовното. В това се и заключава цялата наука кабала – разкриването на единственото, съществуващо състояние.

Затова „Зоар” ни разказва за състоянията в нашия духовен път – по-поправени, отколкото тези, в които пребиваваме. Разказва ми за стъпалата, по които ще се разкрие цялото съвършенство, защото авторите на „Зоар” са преминали всички 125 стъпала, от нашия свят до света на Безкрайността, и от височината на всички тези стъпала са написали това произведение, в което са ни разкрили единението между нас.

Ние четем – и в степента нашия стремеж към това високо състояние на нас ни свети оттам светлината, и така ние се поправяме, приближаваме се към него. Затова по време на четенето на Книгата „Зоар” от човек се изисква само да се стреми към това високо състояние, да го цени.

И така, ако ние заедно се стремим да разкрием това духовно състояние, за което разказва  „Зоар”, макар разбира се, да не го разбираме, защото нямаме никаква връзка с духовното, но тъй като желаем да разкрием – пробуждаме обкръжаващата светлина, която ни поправя и която ни приближава към разкриването.

От урок по Книгата „Зоар”, 16.05.2011

[43205]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Човечеството не може да направи връзката между тези екологични катастрофи и поправянето на егоизма. Как да обясним на хората, че връзка има?

Отговор: Ние трябва да търсим начини, да се стараем точно по време на бедствия да пишем статии, да формулираме обясненията, за да доведем хората до същността: че всичко това става заради нашата непоправеност.

Външният свят е копие на нашето вътрешно състояние. И затова всъщност става въпрос за вътрешните катастрофи, които ние възприемаме като външни. Всички народи са – части на една душа, но в нашите усещания те се представят като отделени, сякаш чужди части.

Все едно са ми вкарали местна упойка, и аз не чувствам как гори собственият ми крак, или как отсичат моята ръка… И на мен все още ми е смешно, но това се случва.

И затова аз искам към мен постепенно да се завърне чувството за принадлежност, искам “външните“ части да почувствам като свои. И нека тогава ми дадат възможност да поправя своето състояние, своето отношение към ближните.

Защото ако външната реалност действително стане моя част, аз ще изпитам ужасно усещане. И затова, заедно с получената болест, аз се нуждая и от получаването на лекарство, възможност да подобря състоянието си. Ето за какво моля аз: за лекарство, заедно с проявяващият се недъг. Тогава ще успея да поправя недостатъците в мен – и като следствие ще утихнат “външните“ катаклизми.

Това е и, което ние трябва  да направим: да молим за вътрешно поправяне, което ще предизвика поправяне, струващо ни се на нас външно. Тогава ще видим всички проблеми в нас самите и ще ги изправим в себе си. Тези желания (келим) ще се обединят с нас, ще станат вътрешни, и всички стихийни бедствия, предизвикани от нашата вътрешна неизправност ще се прекратят.

От урока на тема „Екологичният проблем и пътят за неговото разрешаване“, 13.03.2011

[37934]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Всички ние сме били една душа, която се е разделила на множество егоистични части. Но всеки постига цялата обща душа.

В действителност, няма нищо, освен една душа. И тази душа се намира във всички синове на Исраел – във всеки (стремящ се към Твореца) напълно, както в Адам Ришон.

Защото духовното не се разделя на части, както това е характерно за материалното. А душата се разделя на 600 000 части и множество духовни искри по силата на тялото (егоизма) на всеки.

С други думи, отначало тялото (личния егоизъм) отделя от него сиянието на душата. Но със силата на Тора и заповедите (поправения егоизъм) тялото (егоизма) се очиства (от намерението заради себе си), и в степента на неговото очистване, общата душа свети в него.

Баал а-Сулам. „Плодовете на мъдростта“, Беседата, „600 хиляди души“

[37033]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Ние знаем, че един елемент, отнасящ се към нивото „човек” е равен на цялата съвкупност от елементи на животинското ниво.

Тогава, ако в нашето поколение живее макар и един кабалист, защо ни е да се напрягаме толкова?

Отговор: За да се появи един такъв кабалист, всички трябва да се напрегнем. Защото нито Моисей, нито Авраам, нито който и да е друг не може да постигне пълното поправяне на света, тъй като човечеството все още не е преминало през процеса на взаимното включване.

Още не се е разрушила Вавилонската кула, не е станало сгромолясването на Първия и Втория Храм, не се е случило смесването на душите на Исраел с тези на народите на света.

Казано е : „Народът на Исраел излязъл в изгнание само, за да присъедини към себе си душите на народите на света”.

Душите на Исраел са длъжни да се включат в душите на народите на света, длъжни са да се смесят с тях дотолкова, че на вътрешно ниво, между тях да няма никаква разлика. Ние не виждаме това, но днес то е постигнато.

Виж колко хора, отнасящи се към народите на света се пробуждат за поправяне! И защо?

Благодарение на взаимното включване на душите. За да се случи това е било необходимо да се премине през всички периоди на изгнание и особено през последното. 

Затова, днес се пробуждат точките в сърцата. И само ние, след завършването на целия процес на взаимно включване, можем да извършим поправянето.

Ако всички, заедно положим усилия, тогава безусловно ще станем една душа. Когато казват, че поправянето ще бъде направено от един, това означава, че ще станем като един – че ние ще го задължим да се включи във всички.

С други думи, един = всички. В това се състои смисълът на взаимното включване!

От програмата „ Кабала за начинаещи”, 27.10.2010

[26002]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Според това, как ние ще се обединяваме и ще участваме в общи действия (конгреси, вечери на единството, общуване в системата на „стимулатора”), през нас ще започнат да преминават общи вълни от висшата светлина, които постепенно ще ни приближават към брега на висшия свят.

И тогава ние ще открием, че заедно, много хора се включват на една вълна, извършвайки общо духовно действие!

А тъй като висшата сила действа синхронно на голямо количество различни хора, то мощността на това духовно желание и намиращата се срещу него висша светлина, която се разкрива в това съединение,  започва да влияе на цялото човечество – ето това въздействие се нарича разпространение на кабала!

Хората ще започнат подсъзнателно да усещат това явление, благодарение на това, че ние всички сме свързани в една душа. И даже тези, които не са видели и не са чули, ще започнат неизбежно да се настройват на тази вълна и да усещат присъствието в света на духовното движение. Светът ще стане по-чувствителен към въздействието на висшата светлина.

Така ние разлюляваме целия свят чрез вълните, които заедно създаваме: повдигаме  целия свят и го спускаме. Повдигаме искрите на отдаването и  спускаме  егоистичното зло. Все повече искри на отдаване  са отгоре– и хората ще започнат да питат за смисъла на своя живот. Така ние ще ускорим процеса на поправяне.

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот””,19.08.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→