Въпрос: Свързана ли е душата на човека с неговото тяло, както духовният корен с неговите клони?

Отговор: Душата не е свързана с тялото. В душата има 613 желания, които трябва да поправя с помощта на 613 светлини. Тези желания изобщо не са свързани с нашия свят, те отсъстват в обикновения човек.

Появяват само при изучаващите Кабала с намерение за създаване връзка между тях, на основата на отдаването и любовта. Т.е. да поправят единната душа Адам, разпръсната на части, на отделни души.

При неизучаващите Кабала такива негодни желания и взаимна ненавист не възникват, и те нямат какво да поправят.

Това поправяне преминава през два етапа:

1. да не се използват 613- те желания – се нарича изпълване на „613 съвета на Тората” (еитин).
2. получаване на 613-те желания заради отдаване – се нарича изпълняване на  „613 указания на Тората” (пкудин).

Желанията, които били негодни, егоистични, с намерение „за себе си”, а след това поправени, и вече са с намерение да ги използват „заради другите” – преминали през изпълнението на заповедите – онова което е заповядал Творецът „да поправим нашите души”.

Това духовно действие не зависи от физическото тяло. Човек може да няма крака и ръце, или даже да няма тяло, и все пак той ще може да изпълни тези действия.

Поправянето на желанията не е свързано с физическата плът, намиращото се в духовния свят няма връзка с този свят.

Та нали всичко се усеща само вътре в желанието. Материята – това е желание. Усещането в най-малкото желание ни пресъздава картината на нашия свят – реалността в която ние живеем.

Това най-ниско стъпало „този свят” е невъзможно да бъде поправено – това е нежива степен, която не подлежи на поправяне.

Но освен неживото ниво на желанието „този свят”, на мен ми се дава мъничко желание от следващото стъпало, „точката” от по-високото стъпало, която не е свързана с материалното.

Това желание се нарича „точка”, защото в аз нея усещам само стремеж към нещо, което е извън този свят.

И него аз мога да  развия, притегляйки светлина, която ще ни обедини с точките на другите хора, иначе казано, ще обедини моята душа с душите на останали те. Във възникналото съединение аз ще започна да усещам духовния свят.

Когато към точката се присъединят още точки, се образува система, светлината я оживява и всички участващи в нея усещат живот.

От урока по статията на Рабаш, 01.08.2010

Filed under: Ежедневен урок, Заповеди - Няма коментари→

Въпрос: За кого аз моля светлина, възвръщаща към източника – за моите сякаш поправени другари, или за себе си?

Отговор: Човек моли, изхождайки от дълбоката вътрешна потребност на желанието. Желанието трябва да бъде за обществото. Нали ако говорим за достигане на духовното, то в духовното няма лична сметка с никого.

Няма такова нещо, че в духовното съществувам аз. Аз – това е общност на души, в които съм включен. И затова човек не може да остава там сам, откъснат от другите.

Така че за какъв живот той моли сила? Сила на живота – за общо тяло на една душа.

Значи той е длъжен да моли за сила, за да отдава на това тяло. Целият му живот се определя от това колко той отдава на общата система.

Затова даже ако молитвата му е предизвикана от желание да получи сили, тази молитва е за това да има сили у него да отдава на общото тяло на душата. И затова моли ли се той за всички или моли за себе си – това е една и съща молитва.

Когато говорим за това, че има „молитва на единия” и има „молитва на многото” – това е все още непоправена молитва. Няма друга молитва освен „молитвата на многото” – молитва за обществото.

Но докато човек все още не се намира в напълно поправено състояние, той изцяло моли за себе си, а частично за обществото. Съгласно това го поправят, коригират неговото направление, за да се чувства къде по-добре, къде по-зле, и така го довеждат до правилната молитва.

От урока по Книгата „Зоар”, 24.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Всички тези прегръдки и песни на конгресите и събранията на приятелите ми се струват нелепи и изкуствени. За мен е по-просто да уча чрез Интернет и да се занимавам с разпространение, отколкото да участвам в такива действия, свързани с обединяването…

Отговор: Вие сте абсолютно прав – тези действия изглеждат по детски нелепо, изкуствено, преиграно. Но именно така трябва да се извършват. Всички, които са се събрали разбират, че играят – играят срещу своя егоизъм. С тези свои насилствени действия и усилия над себе си, те привличат висшата, поправяща ги светлина. Нашата игра, както играта на детето е най-сериозното занимание в света – именно в нея човекът израства! Разликата е в това, че Природата принуждава детето да играе за да се развива, а ние сме длъжни, сами себе си да принудим да играем – в това е нашата свобода на избора за духовно израстване.

Въпрос: Аз Ви слушам отдавна и всеки път, когато говорите, че ние сме една душа, и по неволя цялото човечество е свързано помежду се, много ме дразни и възмущава да го слушам всеки път. И защо е толкова тежко да го приема и разбера?

Отговор: Защото това подсъзнателно вреди на Вашия егоизъм, задължава и ограничава.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→