В нашия свят има едно много странно явление – явлението човек, който се развива от поколение на поколение. Той развива своя разум и за сметка на това, променя обкръжаващата го среда.

Но разумът сам се развива за сметка на обкръжението и затова не се издига над постигнатото от това обкръжение, над използването. С това той не се различава много от животното. Човек просто малко повече използва природата, обкръжението.

Желанието на животното е ограничено, не расте от поколение на поколение и се напълва от обикновени, простички неща: храна, секс, продължаване на рода. Това е всичко, с което живее животното.

В човека ги има същите тези удоволствия, но освен тях, има още богатство, власт, знания. Затова хората са много по-активни и действени, а също и по-егоистични, отколкото животните. Тъй като в тези човешки напълвания силата на егоизма не е ограничена от нищо, човек желае да погълне целия свят и затова му вреди. Той разваля своята обкръжаваща среда до такава степен, че става трудно да се живее в такъв свят, който като че ли е построен за благото на човека.

А нали човек е получил разум, за да се устрои по-удобна и добра среда. Но тук се намесва нещо, което разваля всичко това –нашето егоистично желание.

Ако оценим целия досегашен живот от такава гледна точка, то би било по-добре да не се раждаме и да не се обричаме на такива страдания. Баал а-Сулам пише в статията ”Мир в света”, че ако човек би направил разчет и би претеглил наслажденията и страданията в този свят, то би предпочел да не се ражда.

Но има особена цел, поради която се намираме в този свят. Само по тази причина съществува цялата нежива природа, растенията, животните и особено хората. Тя определя характера ни и всички вътрешни и обкръжаващи ни условия. Всичко това е предназначено за нашето духовно развитие.

Духовното развитие – е подем от текущото ни състояние в духовния свят, който означава единство, любов и отдаване на ближния. Но така той се определя спрямо нас, а по същество, духовност се нарича Творецът, светлината, даряващият и любющият.

Всичко това разкриваме като природа на Твореца и го наричаме духовно. Нашата природа е материална, тъй като произлиза от материала на желанието за наслаждение. А природата на Твореца произлиза от светлината, от силата на отдаване и любовта и затова се нарича духовна. Нейна основа е духът, противоположен на материята.

От урок по статията ”Даряването на Тора”, 13.05.2014

[134931]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Винаги сме мислили, че се развиваме посредством собствените си сили, без да осъзнаваме, че тази инициатива не е наша, а идва от природата. Сега тази вътрешна сила сякаш се е обезценила и човек не знае, какво да прави.

Това се вижда добре по младото поколение, което не се суети много, не се нуждае от някакви постижения, много-много не се интересува, а предпочита просто да минава времето.

Младите хора не притежават някогашната сила, позволяваща да се изграждат и извършват велики дела. Не им достига енергия, заинтересованост и всичко това се обяснява с вътрешните причини: с това, че висшата сила не действа вътре в тях, не пробужда човека, а само организира външните обкръжаващи условия.

По такъв начин, сякаш природата ни казва, че трябва сами да разберем в какъв свят живеем. Сами трябва да се замислим: как искаме да се развиваме и в каква посока? Как да получим тази сила за развитие, разум и как да я реализираме?

Преди, това се е осъществявало от само себе си в разума и в сърцето на човек, карайки го да действа инстинктивно. Благодарение на това, ние виждахме как трябва да се развиваме, как да изградим живота си, да се учим, работим, да учим децата. Но днес това не се случва автоматично, а ни е дадено да си го откупим.

В резултат, започваме да чувстваме и да разбираме, че по-рано ни е развивала силата на природата и ние сякаш знаехме накъде трябва да вървим. Това желание само се е пробуждало вътре в нас.

Но сега то не се пробужда и започваме да осъзнаваме, че наистина е настъпило някакво ново време. Ние не разбираме, какво искат от нас, защото ние не искаме нищо. Тоест вътре в нас не се пробуждат никакви желания и какво да правим?

Обкръжаващите ни условия стават все по-тежки. Скоро ще разберем, че няма да има какво да ядем и пием, все по-малко са възможностите за нормални жизнени условия. Външните условия ще се влошават все повече, за да накарат човек вътрешно да избере някаква цел и метод за развитие.

Човек става сякаш стопанин на своя живот и съдба, но откъде да знае, как да я управлява в нашия свят, при положение, че всичко е така свързано едно с друго: държави, народ, общество.

Това ни води до необходимостта да имаме методика за управление на нашия живот. Във всички отминали поколения човек е бил умен заради пробуждащите се в него сила, желания, стремеж. И независимо, че се е обърквал и грешил по кой път да тръгне и как да се развива, той е решавал това инстинктивно и е знаел, как да изгради живота си.

А в наше време, в това ново състояние, ние трябва да получим всичко свише, но вече за сметка на собствените ни усилия. Само че не знаем как да получим свише вътрешната част, необходима за нашето развитие: разума, чувствата, посоката. Ние само усещаме, че нещо не ни достига и че без методиката, която ще да получим свише, няма да се разминем.

Преди тя е действала инстинктивно, отвътре. Но сега, за нейното получаване е необходима предварителна работа, усилия, молби, молитви, МА”Н. И затова се нуждаем от науката кабала.

Но това осъзнаване е по пътя на естествения ход на нещата (беито) – дълъг и труден път. Това са така наречените ”400 години на изгнание”, докато не преминем докрай всички стадии на своето вътрешно развитие: 1-2-3-4, за да може с помощта на болката и ударите да разкрием желаната форма.

Но успоредно с това, в света вече не случайно методиката на кабала съществува, тя вече е дадена на хората, адаптирана и преведена на много езици. И затова ние можем да я използваме, изучавайки и организирайки я в правилна форма. Тогава ще напредваме по пътя на ускорението, т.е. по пътя на ахишена.

По пътя на ”ахишена” ние трябва да достигнем чрез страдания онази част от пътя, която би трябвало да изстрадаме съгласно естествения ход на развитие на всичките 4 стадии.

Тези разбирания ни се дават без страдания, както е казано, ”праведникът взима със себе си в Райската градина не само своята част, но и частта на другаря си”. Всичко това идва при нас за сметка на нашите усилия и обединение. С това ние значително съкращаваме времето и страданията. В това се състои работата ни.

Затова трябва да развием широко разпространение: преди всичко за народа, намиращ се на земята на Израел, а след това за целия свят. И всичко това, за да не позволим на човечеството само, слепешката да търси пътя на развитие, защото това ще доведе до огромни нещастия. Това ще бъде такова развитие, както по-рано, за сметка на непрестанни войни.

От урок по статията ”Удостоил се – ахишена”, 25.04.2014

[133547]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

В днешно време неувереността в утрешния ден става все по-забележима. Развили сме високи технологии, психологически методи за промяна на обществото и човека, инструменти за управление на човешките маси и за тяхно объркване – и при всички тези знания и постижения в науката за това, как да управляваме човека, ние не властваме над самите себе си.

Тъй като всеки следващ ден за нас е с въпросителен знак. И това е основният проблем, че човек не властва над своето бъдеще: дори над най-близкото, над следващия миг.

Възможно е да не усещаме нужда от такава власт, защото сме свикнали ден след ден да живеем без такова знание за бъдещето. В действителност, това е голяма трагедия. Тъй като, ако знаехме, сигурно бихме били уверени в това, как да се отнасяме към бъдещето, това би ни избавило от всички погрешни действия спрямо самите нас и природата. Това би ни издигнало на следващото стъпало на развитие.

Тук възниква въпросът: способни ли сме на това? Знанието ни за бъдещето – това означава яснота по въпроса за живота и смъртта, отношението към децата и тяхното възпитание, което трябва да им дадем, да ги насочим как да си изберат специалност, как да създадат семейство. Това би ми позволило да разбера, струва ли си изобщо днес да се ставам от леглото или не.

Такова виждане и усещане за бъдещето би ни избавило от многобройните проблеми. Не бихме се въвличали от множеството действия, които в крайна сметка не водят до никаква полза, а само до вреда. Тъкмо обратно, бихме използвали това време за нещо полезно.

Целият проблем е в нашето отношение към бъдещето. И тъй като не знаем как да се докоснем до тази точка, ние се чувстваме нещастни. Подсъзнателно човек се захваща за мига, като животно, при всичкото си желание да разбере бъдещето. Усещането на това  несъответствие между ”аз искам” и ”аз съм неспособен” унижава човека и го превръща в още по-жалко създание от обикновеното животно.

Животното просто живее, както живее, а като му дойде времето – умира. То не се замисля върху живота и смъртта, действа инстинктивно. Обикновените хора се отнасят към живота по същия начин, без да си задават въпроси за бъдещето и за тяхната реализация. Но човек, който се е издигнал поне малко над ежедневието, замислящ се за съдбата си, изграждащ планове, надежди за светло бъдеще, вижда доколко това не е в негова власт.

Много човешки знания са посветени на този стремеж за разкриване на бъдещето, за прогнозиране на явленията, в краен случай, на времето. С това се занимават психологията, философията, политикономията, икономиката. Но всички тези икономически прогнози и многочислени графики в крайна сметка не отговарят на реалността.

Намесват се някакви неочаквани фактори: войни и отношения между държави и хора, които не могат да бъдат предвидени предварително. Цялата човешка история, в резултат на която ние сякаш натрупваме опит и поумняваме, изобщо не ни помага за бъдещото ни развитие. И това ни довежда до още по-голямо отчаяние, представящо ни бъдещето още по-тъмно и неизвестно.

Ние по мъничко осъзнаваме колко сме незначителни и нещастни. Нанотехнологиите се развиват до такава степен, че ни предоставят необикновени възможности, да изграждаме от молекулите всичко, каквото пожелаем, започвайки от храната. И в същото време, тази власт се разпростира дотолкова, доколкото ни е дадено в ръцете. А въпросът за бъдещето си остава тъмен: За какво и защо? Дори да удължим живота си до 200 години или до 500, бъдещето си остава не по-малко плашещо ни, отколкото днес.

Още като деца сме питали: ”Какво е това животът и смъртта? Какво е днес и какво е утре?”. Пораствайки, ние забравяме тези въпроси, отвлечени от тях от хормоните, учението, кариерата. Но каквато и да е продължителността на живота ни, ако в нея има нещо неизвестно и следващият миг не може да бъде предсказан, то това задрасква човешката ми същност.

Така стигаме до откритието, че съществува сила по-висша от човешката, която управлява човека и човешкото общество, еволюцията. Разбира се, че ние не създаваме сами историята, както някои обичат да казват. Съществува програма за еволюцията на човека, която се задвижва все по-интензивно, секунда след секунда, сравнявана с еволюцията на неживата, растителната и животинската природа.

И ние сме подвластни на тази програма на еволюцията така, както и животните. Ние само реализираме желанията си, мислите, които се пробуждат в нас всяка секунда – разкриваме ги в себе си съгласно някаква висша програма и сме принудени да ги изпълняваме.

Излиза, че в природата има някаква скрита програма, действаща относно цялото неживо, растително и животинско ниво в света, а също и по отношение на човечеството. Независимо, че човешката програма видимо се отличава от онази, действаща в останалата природа. В крайна сметка, в своето развитие ние все пак достигаме до въпроса: ”За какво живеем?”, а животните – не.

Този въпрос: ”В какво се състои смисълът на моя живот?” ни безпокои все повече и повече. Аз мисля, че този въпрос вече е в центъра на човешкото общество и подсъзнателно човек се върти около него, правейки всичко, само и само да разбере, за какво той живее. Или в крайна сметка се опитва да изтрие този въпрос от своето полезрение и да не го забелязва повече, съществувайки днес, както вчера, а може и утре – без да си трови живота с липсата на отговора на този въпрос.

Затова цялото развитие, което ни се е случило за последните години, е необходимо за изясняването на този въпрос. Човечеството все повече се стреми към това. И ако това не се случи, то човечеството напълно ще деградира, повсеместно ще се разпространят наркотиците, антидепресантите, семействата ще продължат да се разпадат, хората ще загубят вяра в бъдещето и няма да искат да имат деца. Ако няма ясен отговор за утрешния ден, то и днешният не струва нищо! Затова човек ще се старае да изживява всеки ден така, че да страда по-малко, т.е. ще глътне някакво хапче, за да се потопи в полу дрямка и така да приключи живота си.

Тоест, въпросът за смисъла на живота все повече се пробужда в човечеството и чака отговор. Тъй като някъде през 70-те години на ХХ век, т.е. преди около 50 години, човечеството се е развило до такова ниво, че теоретически може да обезпечи всеки спрямо нуждите му. Човек се избави от страха за насъщния. Ако някъде не достигат някакви продукти, то това е от липса на достатъчна организираност. Но по същество, цялото човечество произвежда стоки в достатъчен обем, за да осигури цялото земно кълбо.

Никога до сега в историята не е имало токова състояние. Хората винаги са живеели подобно на животните във вечно търсене на прехрана за днешния и утрешния ден. Ако днес някъде не достигат продоволствията, то това е поради липса на ред, на взаимна помощ, на правилна връзка между нас. На практика, може да подсигурим всеки. Но тъкмо в най-развитите държави проблемите са и най-големи, свързани с нежеланието на хората да живеят.

Всичко е в упадък: културата, образованието, науката – никъде в нищо не става обновяване. Няма устрем напред, няма мотивация. Младото поколение е наистина нещастно поколение. А нали вече не се борим за самото оцеляване и задоволяване на животинското тяло. Ние не можем да отговорим на човека в нас на въпроса: Какво ни носи бъдещето, за какво живеем? Излиза, че животното е нахранено, а човекът няма отговор на своя въпрос и няма и да го получи. Затова се спускаме до животинското ниво и някак си преживяваме. Хората не желаят да се учат, не искат да работят, задоволявайки се с минимума за съществуване, и така съществуват.

Тази тенденция се отразява на съвременна култура и образование. Затова, ако питаме за мястото на човека в природата, то е най-неблагонадеждно, по-лошо от цялата нежива, растителна и животинска природа. Човек се спуска по-ниско от всички останали – такъв се оказа крайният резултат на нашето развитие.

От 305-а беседа за новия живот, 23.02.2014

[128446]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Хората в света дори не чувстват, че се ненавиждат един друг. Те мислят, че всичко е наред: „Аз не правя никому зло, плащам си данъците, не убивам, не крада, приветлив съм с всички, живея според законите на обществото – какво искат от мене?“

Ние не разбираме, че законите на нашето общество са анти-природа, те са насочени против общия закон на природата, противоположни и разрушителни.

Ние трябва да се променим, ние трябва да разкрием на хората в целия свят истинското значение на понятията глобалност и интегралност. Трябва да се разказва колкото се може по-просто за това, с помощта на анимации, филми, истории, песни и т.н., за да научат хората, какво представлява природата като единна система.

И съобразно с това трябва постепенно да разкриваме чрез психологични термини, колко противоположни на природата са нашите взаимоотношения. Тъй като обикновеният човек не чувства това. Той мисли, че всичко така трябва да бъде. Наистина: убийците убиват, крадците ги вкарват в затвора, и какво искаш ти от нас?

Всички като един казват: „Ние не сме виновни!“ Всеки е просто «цвете»! Послушай радио, погледай телевизия: всеки е прав, всеки се грижи за другите. „Изберете мен! – казва политикът. – Аз толкова ви обичам, аз ще направя за вас толкова добри неща!“ Разбира се, след това го хващат в кражба, или в нещо друго…

Ето, че излиза, че ние не чувстваме злото. Да се осъзнае злото трябва в сравнение с доброто. А „доброто“ за човечеството в настоящия момент – това е природната система. Докато не постигнем равновесие с нея, пътят ни води към гибел.

Защото от ден на ден тази система става все по-интегрална, глобална и неразривно свързана, изисквайки и от нас да станем глобални, интегрални, и свързани. А ние не се променяме по съответния начин.

Като резултат разликата и противоположността на двете системи ни донася страдания, проблеми и кризи. Те са пред нас. Пророците са писали за такива изпитания, които просто е невозможно да се преживеят.

Но да се говори за това трябва нежно и с любов, като със свои деца. Ние се стараем да обясняваме на хората, какво ни очаква и как да поправим ситуацията – да обясняваме меко, но постоянно. Това е нашият подход към света. 

Тъй като развитието на егоизма завърши. Като следствие, се изостря депресията, наркоманията, самоубийствата и прочие проблеми. Достигнахме финалната черта, и всички вече разбират, че няма да става по–добре – само да не бъде по-лошо. Но пред нас виждаме само дълго спускане, без надежда за подобрение. Това е признакът, че вече сме се изправили пред интегралната система.

Сега е настъпило времето за разпространение на науката кабала. Ето защо Баал а-Сулам пише, че е радостен да се роди в такова поколение и в такова време, когато вече може да се разкре тази наука и да се започне поправянето на отклонението между нас и природата, която според гематрията означава: „Бог“.

От урока по статия на Рабаш, 15.04.2011

[40796]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Днес, ние стигаме до предела на своето егоистично развитие, завършващо цялата наша хилядолетна история и това е причината, поради която човечеството усеща криза във всички области на своята дейност.

Ние не виждаме накъде повече да вървим и какво още можем да направим, затова светът потъва в депресия и наркотици.

И тук се появява науката кабала, която е очаквала точно това време – края на 20-ти век, когато е трябвало да се разкрие, за което е написано както в книгата „Зоар”, така и в други кабалистични книги.

Това се случва именно сега, когато всички разбират или започват да усещат, че се намират в безизходица, защото нашият егоизъм няма накъде повече да расте.

Ако егоизмът продължаваше да расте, ние щяхме да бягаме след него, без да се замисляме, че сме го правили във всички наши минали жизнени кръговрати, през цялата наша история, всеки път, опитвайки се да постигнем нещо в този живот, да спечелим, да създадем дом, семейство, деца, професия.

Всяко поколение е като редица от войници, преминаваща от живот в живот, от въплъщаване във въплъщаване.

И по време на всичките тези жизнени кръговрати, ние не сме преставали да преследваме своето его, защото желанието ни е подтиквало. Не е важно, че то е било ерудирано, и че сме минали през това неведнъж – ние сме го гонили и сме правили онова, което то иска.

Но тъй като днес, това егоистично желание е стигнало до своето пределно ниво, ние започваме да чувстваме, че пътят свършва. Хората, вече дори не искат да създават деца, защото не вярват, че следващото поколение ще живее по-добре от сегашното.

И тук идва науката кабала и казва: „Вие можете да се присъедините към доброто!” То е бъдещето на цялото човечество. Но това добро не е в нашите егоистични представи и на плоскостта на този свят – тук вече не може да има нищо хубаво.

Защото, ако всеки иска да получи нещо вътре в своя егоизъм, той никога няма да може да се напълни. В мига, в който започне да напълва себе си – неговото наслаждение вече свършва.

Наслаждението и напълването са противоположни едно на друго, и напълването гаси желанието. А ако вече не изпитвам недостиг, тогава не се наслаждавам от получаването и не ми е необходимо да търся нещо ново

Така преминава целият ми живот – в безмислено търсене. Но за онези хора, които усещат, че трябва да намерят нещо, което е над този материален живот, кабалистите разказват как да се присъединят към доброто.

Защото аз, вече усещам, че този свят се е изчерпал и чувствам необходимост да намеря нещо, което е над него, за да разбера „за какво” и „защо”? Къде е източникът на живота и в какво се състои неговата цел? Какво е било преди него и какво ще бъде след него? Аз искам да знам какво има по-нататък, отвъд границите, в които ме е затворил този свят.

Трябва да знам причината за всичко, случващо се и да видя какво има около този свят – как започва и завършва всяко нещо, как всичко е свързано! Без това се чувствам зле – така е устроена нашата душа, която започва сега да се разкрива.

И затова се появява кабала – методиката за разкриване на душата. Защото всичко, което сме опитвали досега, е било усещано в животинското тяло, с неговите пет сетива. Напълвали сме го с вкусове, на които то се е наслаждавало или сме преживявали в него страдания.

Ние сме приключили с този свят – напълнили сме се и сме почувствали разочарование, и сега трябва да продължим нататък! Егото ще продължи да расте, но вече в друго измерение – по-високо от твоето тяло.

Това се нарича развитие на душата – още една вътрешна част, която ще се развие в теб и благодарение на нея ще постигнеш висшата реалност. И това не зачерква твоя днешен свят – той ще продължи да съществува.

Но ти ще постигнеш и онова, което е над него – всички онези сили, които се спускат отгоре и управляват нашия свят. Ще разбереш всичко, което се случва тук, долу, защото ще се издигнеш към висшите корени и ще разкриеш връзката на корена с клоните.

От 1-ят урок на конгреса, 09.11.2010

[27255]

Filed under: Конгреси и събития, Развитие на егоизма - Няма коментари→

От страна на духовното поле – безкрайният океан от светлина, върху мен действа само един закон, една неизменна сила, желаеща само едно – да ме привлече към неговия център, към доброто.

Моето егоистично желание (моят заряд) постоянно расте и се развива. И затова аз се оказвам във все по-голямо неравновесие с духовното поле.

Все повече се отделям от центъра на доброто – но полето е постоянно, променям се само аз. Промяната на моите желания към по-лошо протича не по моя воля, а автоматично. Поради това моето състояние само се влошава.

В това поле съществувам не само аз, а заедно с още седем милиарда такива като мен, малки егоистични „заряди”. И всички ние, в една или друга степен усещаме, че ни е „зле”.

В края на нашето егоистично развитие, максимално се отдалечаваме от центъра на доброто в най-отдалечения кръг и започваме да се чувстваме свързани помежду си.

Това допълнително усилва нашето неприятно състояние. Всеки започва да се усеща зависим от всички. Това ни кара да ненавиждаме всички и да страдаме за всички…

Нашето състояние може да се оприличи на родилните болки. В течение на деветте месеца бременност (еволюцията на човечеството), майката (природата) по всякакъв начин помага на плода (егото) да се развива.

И когато се достигне пълното (егоистичното) развитие (глобално, затворено), майката-природа принуждава плода да се роди.

Глобалната криза – това е въздействие върху общия зародиш, човечеството, за да го принуди да се роди духовно.

Плодът трябва да се обърне с главата надолу (да смени приоритета получаване на отдаване) и да започне да се опитва сам да излезе от своето егоистично състояние (да помага на майката да го роди).

Само по такъв начин той ще ускори родилните болки и ще се роди в света на светлината.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→