Вече започваме да се запознаваме със състоянията на духовната работа, независимо, че ни е трудно да се съгласим и да свикнем с тях. Всеки път се затрудняваме в това, да ги оправдаем, тъй като духовните състояния идват така, сякаш отново се раждаш. С тях изведнъж нещо се случва и човек повече не познава самия себе си, не познава света, в който се намира, не разбира неговата реакция, въздействията, приятелите и враговете, помагат ли му или не.

Човек се обърква. Иска му се да разбере вътрешната реалност, в която се е озовал, но няма сили за това. Сякаш е получил нова вътрешна програма и затова не разпознава себе си и света. Всички негови реакции му се струват нови и неестествени. Той губи предишната увереност, предишното отношение към всичко, озовавайки се в нов свят.

Трябва да се свиква с това! Независимо, че е невъзможно да се свикне с това, защото всеки път попадаш в съвършено ново състояние. И колкото повече напредва човек, толкова повече състоянията се различават едно от друго, сменят се едно след друго. Независимо от честотата на промените, самите състояния стават все по-контрастни и откъснати едно от друго.

Състояние, случило се преди няколко дена, може кардинално да се отличава от днешното и човек се чувства много объркан, загубил равновесие в света, сякаш напълно пропада. Неговите състояния стават все по-полярни и скоростта, с която се променят, все повече нараства. Всеки път при смяна на състоянието настъпва такъв момент, когато човек съвсем не разбира какво се случва, независимо, че вече притежава голям опит.

Когато настъпва ново състояние, то дотолкова се отличава от предходното, че изтрива всичко, което е било преди. А в следващото състояние на човек нищо не му е познато, и затова не разбира, какво се случва с него, сякаш му се случва за първи път. И наистина, такова състояние се поражда за първи път, тъй като се разкрива нов информационен ген (решимот), нова реалност. Това не може да се обясни на страничните хора, тъй като те няма да разберат нищо. На тях не им е ясно, как изведнъж човек може да стане нищо незнаещ, объркан – как е възможно това, голям кабалист изведнъж да не е способен да взема решения, да разбира, усеща и най-простичките неща, които са достъпни за всеки земен, обикновен човек. Но такъв е нашият живот, и така извоюваме всяко следващо стъпало от духовната стълба.

Главното е да обичаш тези състояния и да разбереш, че те все повече ни приближават към разбирането на Твореца, към Неговото подобие. Няма по-добро състояние от това, човек да усеща неразборията, тъмнината, безпомощността, разбирайки, че се разкриват същите онези съсъди, с които той скоро ще може да работи и в тях да придобие свойството отдаване, доста по-вярно отношение към своето състояние.

Всъщност, по такъв начин от него махат скритието. Някога, в детството си четох разказ за конете, теглещи колички с въглища под земята. Те никога не излизали на повърхността и затова не били привикнали към светлина. Затова, когато остареели и не били пригодни за работа, преди да ги издигнат от шахтата, на главите им надявали по няколко чувала. А горе постепенно махали чувал след чувал – за да могат конете да привикнат постепенно към светлината.

Ето, че и ние се намираме в същото положение. Всеки път, когато се променя състоянието ни – сякаш от нас смъкват още един чувал. И така ще бъде дотогава, докато не привикнем към истинската светлина.

Ако човек разбира, че с него работят, за да привикне към светлината и да може да съгледа в своя свят Твореца и Неговите действия, то той приема тази работа с голяма благодарност. Той разбира, че тази работа в здрача, в тъмнината е много ценна, тъй като тъкмо тя формира в него новите инструменти на възприятие за разкриване на истинския духовен свят.

Цялата тази работа се нарича изпълнение на заповед, а ако човек и се радва, то тя се нарича заповед на радостта.

От подготовка към урока, 03.09.2013

[116174]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво трябва да бъде отношението ни към приятел, напуснал групата и изучаването на Кабала?

Отговор: Приятел на иврит е “ хавер “, от думата “хибур“ – връзка. Връзката съществува само в резултат на подобието на свойствата, действията, целите. Бил е като всеки от нас, но с напускането ни вече не е, станал е различен от нас – значи той вече не ни е приятел, защото нямаме връзка. По такъв начин той изчезва от моята памет. Дори и да съм бил силно привързан към него. В духовното времето не съществува, всичко се определя само от състоянието, т.е. духовното състояние е мярка за подобието.

Въпрос: В последно време се сблъскваме със ситуация, при която наши приятели се откъсват от обучението. Как да се отнасяме към тях? Аз не желая да прекъсвам контактите си с тях, но като че ли не трябва да го правя ? На какви мероприятия те не бива да присъстват?

Отговор: Трябва да направим така, че всички откъснали се от групата да получат възможност за връзка с нея, да се върнат обратно, освен онези, които носят вреда. Случва се човек да поизостане по пътя, да прекрати участието си в  общото групово движение, а след това отново се пробужда желанието му за постигането на целта в живота и се включва в групата. Ние се разрастваме и затова не бива да поставяме твърди условия. Освен при вземането на решения, такива колебаещи се хора могат да участват във всякакви дейности. Подобна е ситуацията при ръководителя на руския отдел за разпространение Санилевич.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос от Stamp: Вече 6 години се занимавам с Кабала. През последните 1-2 години все по-често ме преследват спомените за извършените от мен в миналото негативни постъпки по отношение на други хора. Посъветвайте ме как да се избавя от това.

Отговор: Всичко, което се е случило с Вас в миналото е било „подставено“ от Твореца. От този момент вие сте като новородено и затова започнете да „пишете в книгата на живота“ на чиста страница своите желания, мисли, действия …

Въпрос от Addept: Защо ако няколко дни не отворя книгите по Кабала или не слушам Вашите лекции, усещам „регрес“ в своите състояния? Къде отива постигнатото от мен в миналото?

Отговор: Вашият егоизъм постоянно расте и затова трябва непрекъснато да го подплатявате с методиката за поправяне – иначе регресът е неизбежен.

Въпрос от Slesh: Случайности няма! Тогава как да се науча да осъзнавам следващото духовно състояние и физическа постъпка?

Отговор: Следващото духовно състояние е непредсказуемо, защото ще можете да го усетите във Вашите нови желания и свойства.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→