Природа през цялото време ни подбутва чрез страдания към духовното. Днес ние навлизаме в нов етап на развитие — масовата интеграция на човешкото общество, обединяване въз основата на взаиморазбиране и отстъпки.
[152829]
Винаги сме мислили, че се развиваме посредством собствените си сили, без да осъзнаваме, че тази инициатива не е наша, а идва от природата. Сега тази вътрешна сила сякаш се е обезценила и човек не знае, какво да прави.
Това се вижда добре по младото поколение, което не се суети много, не се нуждае от някакви постижения, много-много не се интересува, а предпочита просто да минава времето.
Младите хора не притежават някогашната сила, позволяваща да се изграждат и извършват велики дела. Не им достига енергия, заинтересованост и всичко това се обяснява с вътрешните причини: с това, че висшата сила не действа вътре в тях, не пробужда човека, а само организира външните обкръжаващи условия.
По такъв начин, сякаш природата ни казва, че трябва сами да разберем в какъв свят живеем. Сами трябва да се замислим: как искаме да се развиваме и в каква посока? Как да получим тази сила за развитие, разум и как да я реализираме?
Преди, това се е осъществявало от само себе си в разума и в сърцето на човек, карайки го да действа инстинктивно. Благодарение на това, ние виждахме как трябва да се развиваме, как да изградим живота си, да се учим, работим, да учим децата. Но днес това не се случва автоматично, а ни е дадено да си го откупим.
В резултат, започваме да чувстваме и да разбираме, че по-рано ни е развивала силата на природата и ние сякаш знаехме накъде трябва да вървим. Това желание само се е пробуждало вътре в нас.
Но сега то не се пробужда и започваме да осъзнаваме, че наистина е настъпило някакво ново време. Ние не разбираме, какво искат от нас, защото ние не искаме нищо. Тоест вътре в нас не се пробуждат никакви желания и какво да правим?
Обкръжаващите ни условия стават все по-тежки. Скоро ще разберем, че няма да има какво да ядем и пием, все по-малко са възможностите за нормални жизнени условия. Външните условия ще се влошават все повече, за да накарат човек вътрешно да избере някаква цел и метод за развитие.
Човек става сякаш стопанин на своя живот и съдба, но откъде да знае, как да я управлява в нашия свят, при положение, че всичко е така свързано едно с друго: държави, народ, общество.
Това ни води до необходимостта да имаме методика за управление на нашия живот. Във всички отминали поколения човек е бил умен заради пробуждащите се в него сила, желания, стремеж. И независимо, че се е обърквал и грешил по кой път да тръгне и как да се развива, той е решавал това инстинктивно и е знаел, как да изгради живота си.
А в наше време, в това ново състояние, ние трябва да получим всичко свише, но вече за сметка на собствените ни усилия. Само че не знаем как да получим свише вътрешната част, необходима за нашето развитие: разума, чувствата, посоката. Ние само усещаме, че нещо не ни достига и че без методиката, която ще да получим свише, няма да се разминем.
Преди тя е действала инстинктивно, отвътре. Но сега, за нейното получаване е необходима предварителна работа, усилия, молби, молитви, МА”Н. И затова се нуждаем от науката кабала.
Но това осъзнаване е по пътя на естествения ход на нещата (беито) – дълъг и труден път. Това са така наречените ”400 години на изгнание”, докато не преминем докрай всички стадии на своето вътрешно развитие: 1-2-3-4, за да може с помощта на болката и ударите да разкрием желаната форма.
Но успоредно с това, в света вече не случайно методиката на кабала съществува, тя вече е дадена на хората, адаптирана и преведена на много езици. И затова ние можем да я използваме, изучавайки и организирайки я в правилна форма. Тогава ще напредваме по пътя на ускорението, т.е. по пътя на ахишена.
По пътя на ”ахишена” ние трябва да достигнем чрез страдания онази част от пътя, която би трябвало да изстрадаме съгласно естествения ход на развитие на всичките 4 стадии.
Тези разбирания ни се дават без страдания, както е казано, ”праведникът взима със себе си в Райската градина не само своята част, но и частта на другаря си”. Всичко това идва при нас за сметка на нашите усилия и обединение. С това ние значително съкращаваме времето и страданията. В това се състои работата ни.
Затова трябва да развием широко разпространение: преди всичко за народа, намиращ се на земята на Израел, а след това за целия свят. И всичко това, за да не позволим на човечеството само, слепешката да търси пътя на развитие, защото това ще доведе до огромни нещастия. Това ще бъде такова развитие, както по-рано, за сметка на непрестанни войни.
От урок по статията ”Удостоил се – ахишена”, 25.04.2014
[133547]
Конгрес в Санкт-Петербург. Урок №4
Въпрос: Как се преминава от показност и неясни фрази към истинско чувство и изразяване?
Отговор: В нашия свят човек е свикнал през цялото време да играе пред другите: да се държи по определен начин, да говори, да подражава на героите от телевизионните сериали. Защото ние се учим от примери: каквито примери виждаме в живота или на екрана, така се държим и ние.
Целият ни живот, цялото ни поведение се състои от по-рано подготвени в мозъка ни щампи. Как да седим, да стоим, да разговаряме и т.н. – всичко това се състои от най-малките картини, които се намират в главата ни и ние през цялото време ги проявяваме и по такъв начин играем на тях, сякаш пускаме грамофонна плоча: една, втора, трета… Така се държим.
А сега за първи път трябва да играем самите себе си. И тук човек недоумява, не разбира, какво да прави. Той е разтреперан като малко дете, което като маймунка повтаря всичко след възрастните, докато не се научи да подражава на всички и не набере тези клишета. И тогава то вече действа в съответствие с тях. То знае, че тук трябва така да се държи, а тук – по друг начин. Възрастните се смеят и то се смее, макар и да не знае на какво.
Но ние нямаме примери за поведение в духовното. Това е отделна, сложна тема. Затова опитайте се да бъдете самите себе си, непредсказуеми – ето, аз съм такъв от сърце. Не обръщайте внимание на нищо! Както отбелязаха тук някои от говорещите: изплъзна им се така и това е – такива трябва да бъдем постоянно.
Въпрос: А какво ще стане, ако кажа нещо не според правилото?
Отговор: Не е важно! Какви могат да бъдат правилата? Ако говориш от сърце – всичко е подходящо.
От 4-тия урок на конгреса в Санкт-Петербург, 12.07.2013
[114171]
Баал a-Сулам, „Мир в света“: Цялото противоречие между получаването за себе си и отдаването на ближния е чисто психологическо. И само ако се промени векторът от получаване за себе си на отдаване, човек ще се наслаждава на всичко, изработено от него без безбройните страдания.
Днес, когато произвеждаме много повече от необходимото за всеки един, животът ни, по идея би трябвало да е много щедър, изобилен, умиротворен. С такива ресурси бихме могли да се избавим от всякакви беди и проблеми, разбирайки, че тялото ни има нужда само от насъщното, а всички останали усилия трябва да влагаме в равновесие с Природата, с Твореца, уподобявайки Му се. Каквото и да ни разкрива Той, ние трябва веднага да се устремяваме към подобие по свойства, към сливане – нека да е дори егоистично. С това ние придобиваме здраве, добро отношение в семейството и т.н.
Всъщност тук, в този свят ние имаме едно единствено средство за постигане на спокоен живот – да произвеждаме насъщното и необходимото, а всичко останало да пренасяме в духовната сфера. В противен случай, ние сами си вредим, защото произвеждаме само излишни проблеми.
Какъв е правилният ред? Да допуснем, десет часа на ден посвещаваме на духовното и от време на време отделяме по някой час за материалните нужди на обществото. Автоматизацията напълно позволява да се премине на такъв режим.
Тогава ще видим, че нашият свят наистина е завършил предходния етап на индустриалното развитие и е преминал към следващия етап, към развитие на духовното. Такъв ще бъде финалният, поправен образ на живота в този свят: човек живее, за да подсигурява необходимото за своето ”’животинско стъпало” и за да се развие на стъпалото Човек – на нивото на подобие с Твореца. Ето какво е пред нас днес, съобразно с еволюционните процеси, и нищо друго не може да се добави тук.
И затова на дадения етап ние трябва все повече и повече да се включваме в работата за изграждане на новото общество, на нови отношения, на новия човек. Тогава ще видим, как се разкриват всички онези наслаждения, които така сме желали и не сме постигнали на предходния етап. Да ги постигнем можем само на човешкото стъпало, защото формата за тяхното реализиране трябва да е подобна на Твореца.
От тук ни става ясно, че няма за какво да чакаме нови наслаждения в този свят. Напротив, отсега нататък ни очакват само стадии на израстване, които все едно ще ни накарат да приемем вярната форма, или ще се потопим в беди. И бедите в крайна сметка ще извършат своето – чрез тях ще натрупаме нужния ум и разум и ще преминем към правилните решения.
От урок по статията ”Мир в света” 31.07.2013
[113477]
Природата не се променя – променя се нашето възприятие на природата, степента на нейното разкриване. Човекът се променя, става по-умен, получава по мощни и по-фини инструменти за изследване и затова все по-дълбоко изучава природата. Самата природа не се променя – мени се човек и разкрива в нея нови явления, нови закони, свойства, връзки.
В реалността нищо не се променя – всички промени се случват само по отношение на нас. Човек въобще не прави нищо сам. Или напълно го управляват свише, без каквото и да е участие от негова страна, или го управляват с негово собствено участие. С това участие, той може само да ускори развитието.
Но като ускорявам собственото си развитие, с това аз влияя на целия свят, тъй като съм интегрална част от голяма интегрална система. Затова всички останали нейни части също се менят заедно с мен.
Да допуснем, че сега за месец съм напреднал така, както би трябвало да напредна за сто години (ние с вас напредваме с такава скорост), но нима останалият свят може да остане на място? Със себе си теглим целия свят и ускоряваме неговото развитие, поправянето му. Променя се също и цялата картина: формата на живота ни, формата на напредване. Напредваме бързо, добре, меко, вместо да се тресем по неравните дупки в каруцата, получавайки подутини и синини, в такива проблеми и страдания, които ни преследват по време на цялото изгнание.
Всичко това зависи само от нас! Това означава, че Исраел (стремящите се направо към Твореца) ускорява, освещава времето. Състоянието край на поправянето (Гмар Тикун) е твърдо установено – това е закон. Но всички останали състояния, макар и да се случват съгласно същия този закон за развитие, човек сам определя тяхната скорост, характер, усещането си за тях. Ние трябва да вярваме, че това е така във всяка точка от пътя и едновременно с това, че всичко се определя от Твореца и че „Няма никой освен Него“.
От урока по книгата Зоар. Предисловие, 16.07.2013
[112761]
Въпрос: Защо твърдите, че развитието на науката е било във вреда на човечеството – нали без съвременните средства за връзка, сега нямаше да можем да се занимаваме с кабала?
Отговор: Ние не можем да си представим какъв щеше да бъде света, ако се развивахме по духовния път, а не егоистично, по пътя на научно-техническия прогрес.
Всичко, което се опитваме да направим с помощта на науката и високите технологии, е само жалка компенсация за онова, което бихме могли да постигнем в своите духовни съсъди.
Все едно, да си счупя крака и вместо да го лекувам, за да оздравее – да си направя патерици. Същото се отнася и за ръцете, както и за всички останали части на тялото.
И като резултат, вместо нормално и здраво тяло, което бих могъл да поправя и да му се наслаждавам, аз съм обременен от хиляди протези – от всички страни, а освен това се и гордея – вижте какви дървени крака мога да правя!
Така изглежда цялата наша наука и нейните постижения…
Ние сме я развили до своята егоистична, земна висота, защото не сме искали да се издигнем духовно и да извършим правилното поправяне.
Когато преминем към правилното вътрешно поправяне, ще престанем да чувстваме необходимост от всички постижения на съвременната наука.
Защо да общуваме чрез интернет, ако можехме да предаваме информацията и усещанията направо от сърце към сърце, от мозък към мозък – като по широка, неограничена тръба.
Ние просто не искаме да се съединим като един човек с едно сърце! И тогава, за да се свържем, няма да ни бъдат необходими всички тези кабели и препращане на съобщения.
От урока по статията „Кабала в сравнение с науките”, 21.10.2010
[24436]
Тема : Ежедневен урок, Кабала и другите науки, Криза, глобализация
Действието самоотмяна е присъщо на всичко по пътя на духовното развитие. На всеки етап творението отменя своето желание, създадено като съществуващо от нищото, и използва това, за да се уподоби на Твореца.
Отначало то отменя себе си като точка заради сдобиването с огромна потребност. Защо му е нужно? За да има кли, съответстващо на Твореца.
На втория етап то отменя тази потребност и се издига над нея. Отмяната на желанието означава преминаване на махсом. Издигайки се, творението става свободно от желанията и тогава преминава на следващия етап.
Там то възобновява желанието и даже започва да получава наслаждение в него, но не за собствено удоволствие, а за да наслади любящия го Творец и по този начин да Му покаже своята любов.
Тоест по протежение на целия подем по стъпалата на стълбата, водеща към Края на изправянето, творението отменя само себе си.
Излиза, че отменянето на себе си е едновременно средство, действие и резултат, с помощта на който ние напредваме по стълбата на ценностите, докато не достигнем висшата ценност, когато отмяната е толкова огромна, че води до уподобяване на Твореца.
Парадоксално, но именно действието по отмяна – отменяйки своята точка, съществуваща от нищото, аз постигам големината на Твореца. Опирайки се на нея, аз постоянно израствам за сметка на въздействието на нейната светлина.
В нашия живот ние не чувстваме Твореца, не различаваме духовните сили, не разбираме целта на творението. Пред какво можем да се отменим?
Пред групата: учител, книги и хора, стремящи се към същата цел. Относно тях аз се отменям, а не относно желанията от този свят, които не са свързани с духовното развитие.
Аз се разтварям в групата, все едно не съществувам: оставям от своята точка „съществуваща от нищото” (еш ми аин) втората половина (аин) и приемам техните мисли и чувства, отхвърляйки своите.
С това действие аз се включвам в духовната система и започвам да получавам обкръжаващите светлини, които ме движат напред във висшия свят.
От програмата „Кабала за начинаещи“, 06.12.2010
[29220]
Ние се състоим от две части: животинско тяло и душа. За тялото, в съответствие с неговото обществено развитие е направено „необходимото” (средно преживяно, „ехрахи”).
Всички други усилия трябва да се насочат към развитие на душата. Защото заради това ние съществуваме тук своите години.
Тези занимания в нашия свят, в които няма жизнена необходимост, носят голяма вреда. Те отвличат хората от духовното развитие, пречат да се извърши поправяне по ускорения път.
Те объркват живота ни, изпълвайки го с преминаващи наслади. Колко сили ще ни струва да се освободим от всички тези отклонения и да започнем да изясняваме действително важното за нас!
А целият свят придава все по голяма значимост именно на тези отклонения. Все повече завишава тяхната важност и лъжлива необходимост и така цялото човечество се занимава в крайна сметка, с дейности ненужни на никого.
Ако хората, дори още неустремили се към разкриване на скрития свят, получат подходящо възпитание, то би ги насочило към правилно развитие и нашият свят би изглеждал съвсем друг!
А така, всички наши занятия са безполезни действия, само довеждат света към минало състояние…
Проблемът е в това, че можем много дълго да стоим на едно място в духовното развитие преди да направим следващата крачка напред.
Струва ни се че се менят много състояния, а всъщност това е ни повече ни по-малко тъпчене на едно място, когато човек се клати назад-напред или надясно-наляво (към властта над себе си в свойството отдаване).
Той все още не е в състояние да концентрира всичките си сили, за да отмени действително себе си (егоизма си) заради свойството отдаване, което трябва да придобие на следващата степен.
Та нали всяка следваща стъпка той прави в посока към все по-голямо свойство отдаване, което започва да властва над него.
Но готов ли е той да направи всички необходими приготовления? Да отмени егоизма си, да усети важността на целта и да съсредоточи над това мислите и желанията си, решавайки че му е нужно само това и нищо повече.
Ако човек има възможност да направи дори и най-малка стъпка към отдаване, по посока на Твореца, без всякаква надежда да получи възнаграждение, дори без да има сили, а само да се прилепи към нея дори и в една единствена точка и с това да изпита удовлетворение, независимо от всички останали свои огромни желания, които искат напълване – то той вече е достигнал съвършенство в тази точка (малхут в бина).
Той навлиза в съвършенството (свойството отдаване) през тази една точка (Ц“Б). Всичко останало е само нейно развитие. Както е казано: «Открийте ми отверстие колкото иглено ухо и Аз ще ви спася».
Ако аз се държа само за тази точка на отдаване, въпреки всички свои въпроси, съмнения и пречки – то възникващите нови желания (моите решимот) ме привлича в себе си все по-дълбоко и дълбоко, направо като нишка през иглено ухо в духовното свойство отдаване.
И аз виждам в своите желания вече картината на висшия свят.
В резултат на своето материално развитие, което хората така високо ценят, след цялата тази тежка „египетска работа с глина и тухли“, както е казано за египетското робство, за духовното изгнание, ние сега, приближавайки се към разкриване на духовният свят, виждаме с какво въобще се занимават хората в този свят?! С абсолютно ненужни неща никому! Изобретяват някакви всевъзможни хитроумни прибори, а дали без тях не може да се живее?
Виждаме, че хората, съгласно своето развитие, губят все повече време за безполезни занятия, все повече се отдалечават от жизнено необходимия минимум. Ако се занимаваме само с жизнено необходимото, то бихме останали без занимания. Или 5 на сто от населението ще работи, за да осигури необходимото за цялото човечество, или 5 на сто от времето си всеки ще работи за своята прехрана. А всичкото останало време е длъжен да посвети на духовното си развитие.
Нали ти не получаваш никаква полза от това, че се занимаваш с материални неща – само разваляш природата.
Ако човек не се занимава със своето духовно поправяне, то с какво да се занимава в този свят. Проблемът е, какво да се прави с пенсионерите, а нали всички трябва да осигуряваме нуждаещите се? Какъв е смисълът в това, ако мислим, че полза допринасят само активно работещите?
Но в действителност нашият живот е устроен на обратния принцип. Нужно е само да дадем на човека методиката за вътрешното поправяне и тогава за всеки ще се намери място. И всеки ще работи за вечността, знаейки, че душата няма възраст. И именно старите хора ще извършат големите поправяния.
Колкото повече се занимаваме с „глината и тухлите“ – толкова по-бързо се придвижваме до осъзнаване на робството – под неговата тежест човек се насочва към Твореца и се издига на ниво „човек“ и това е единствената полза, която извличаме от своето материално развитие.