Ако се стремя към отдаване над знанието, ако прилагам усилия, за да се доближа до останалите и моля висшия за помощ, то всеки път получавам тежест в сърцето. Изгнанието и освобождаването следват едно след друго. Изгнание – това е падение, а освобождаването – подем. Така през цялото време ту се издигам, ту падам.

Но кабалистите ни обясняват, че ние се придвижваме и от паденията, и от подемите, както е казано: ”От Циона (от изходите, от паденията) ще излезе Тора”. Освобождение се нарича, че аз с цялото си сърце се сливам с някой друг, готов съм за връзка с него. И всичко това над своята ненавист и неприязън – аз нищо не туширам, а се придвижвам в средната линия.

А когато ми се отдаде да постигна определено съединение, то веднага усещам хлад в отношенията с човека или групата и те ми стават безразлични. Но трябва да се разбере, че това равнодушие и ожесточаване на сърцето принадлежат вече на следващото стъпало.

Онази вяра и стремеж към обединение, които съм имал преди, сега се превръщат в желание да се отделя. И отново ми се налага да работя, за да мога, с помощта на групата, с нейната подкрепа, поръчителство и светлината, възвръщаща към източника, да се върна към съединение. Но след това отново ме очаква охлаждане.

Известно е, че при нисхождението отгоре надолу Малхут на висшия парцуф се превръща в Кетер на нисшия. Затова веднага след като се издигам, достигам до своя Кетер, който се явява максимално отдаване, което мога да си представя и да си пожелая, той веднага се превръща в Малхут на висшия – в егоистично получаване. На този принцип се осъществява подемът.

Възможно е това да се обясни и от гледна точка на решимот: ако в долния парцуф е имало двойка решимот ”0/1” (решимот де–авиют и решимот де–итлабшут), то на следващото стъпало вече ще бъде ”1/2”, след това ”2/3”. По такъв начин през цялото време се извършва смяна: изгнание – освобождаване, освобождаване – изгнание, с една дума въртележка, тъй като едното се развива за сметка на другото.

Затова за нас най-главното е да не се впечатляваме от своите падения и възходи, а да мислим само за скоростта на промените. Колкото повече промени, толкова по-добре! Исраел – това е, което ускорява времето, ”осветява го”. За нас времето, т.е. скоростта на развитие – това е основното.

Не трябва да обръщаме внимание на състоянията, през които преминаваме. Не трябва да се вглъбяваме в състоянието и да се ровим в него. Тъкмо обратното – основното е повече промени.

От подготовка към урока, 25.03.2014

[130931]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам, Шамати, статия 59, „Тояга и змия“: Човек анализира дали напредва в Кдуша (Святостта) или напротив, защото другият бог е безплоден и не ражда плодове.

Само една сила действа в природата. Можем да я наречем Бог или да и дадем друго име, но най-главното е, че това е една сила, управляваща всичко, сътворяваща всичко, проверяваща и поправяща всичко. Няма друга сила, която действа в творението.

Всичко се намира под нейно управление, на неживото, растителното, животинското и човешкото ниво. От една страна, ни е предоставена възможност да анализираме и проверим, че тази сила е единствена, а от друга, имаме възможност въпреки тази сила да мислим, че с помощта на различните усилия, които прилагаме, правим така, че да се съгласим с нея.

Всъщност тези мисли, насочени срещу единствената сила, срещу Твореца, се наричат „зло начало“.

Ние всъщност нищо не правим, а само показваме своите чувства и мисли, които са противоположни на Твореца, т.е. състоянието, което е противоположно на Него. Това състояние се нарича „наш свят“.

Да предположим, че мисля отрицателно за някой друг, което означава, че в моето въображение този човек е лош. В неговия образ, който се намира вътре в мен, чувствам, че го мразя и се отнасям лошо с него – това ме измъчва и в следствие на това аз се чувствам зле. Но ако обичам някого, аз се чувствам добре.

Това означава, че злото начало изначално ни е било дадено, за да почувстваме състояние, противоположно на Твореца. Доколкото поправяме своето зло начало, т.е. нашия егоизъм, в отдаване и любов, в уподобяване на Твореца, чувстваме в това поправено желание какво усеща Творецът. Така се свързваме с Него, приближаваме се до Него, прилепваме се и се сливаме с Него. Затова всичко, което ни е дадено, е само да проверим своите усещания.

Всъщност всичко е наред. Ние се намираме в напълно поправено състояние, но ни е дадена възможност да поправим себе си и да се уподобим на Твореца със своята свобода на волята.

Какво означава това? Творецът можеше да ни сътвори като неживата, растителната или животинската природа, извършваща автоматично всички действия на общата природа. На тези нива действително се усеща, че няма друга сила освен тази, която управлява всичко! Но човекът има определени чувства и мисли, които не са част от нашето материално съществуване, а под някаква форма принадлежат на Твореца.

Това са мисли и чувства за нашето предназначение, за нашата съдба, за това кой ни управлява, за това какво се случва отвъд нашето материално състояние, отвъд физическия ни живот. Едно животно няма такива мисли – то не разбира и не възприема това. То инстинктивно се плаши от смъртта и болката и не може да мисли за нищо по-висше.

Това произхожда именно защото нашите решимот (духовни гени) се намират на едно ниво по-високо от нас. Когато се издигнем от долу нагоре и реализираме решимо 1/0, то единицата представлява решимо от следващото ниво. Тя се явява точката в сърцето и ни води напред.

Всеки един има точка в сърцето, но в повечето тя все още не е разкрита. Тези, в които е била разкрита, се превърнали във велики кабалисти в предишните поколения, които постигнали творението и Твореца. Днес решимо 1/0 се проявява в нас самите – 1:0 в наша полза.

В другите, решимото все още се намира на нулева позиция 0/0 – тяхното противопоставяне е 0.

Но тази нула непрекъснато набира обороти. Противостоенето работи и непрекъснато обръща числата (решимо в този свят), докато нулата стане единица и човек започне да усеща точката в сърцето, и тогава трябва да напредва.

От урока на руски език по статията „Тояга и змия“, 21.07.2013

[113268]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ясно е, че напредъкът е възможен само като се издигаме над порочното егоистично желание, което от ден на ден се разкрива все повече, т.е. всеки път. Само като го превъзмогваме и се стремим към духовните цели, във вярната посока, ние постепенно напредваме към пълно поправяне.

Главното е човек да започва ”всеки ден като нов”, т.е. всеки миг. Трябва да усетиш как от миг на миг в теб се пробуждат желания, мисли, съмнения, несъгласие с целта, егоистични пориви. Започваш да критикуваш пътя, обкръжението, учителя, книгите, първоизточниците, отвличаш се с различни странични неща.

Също така е важно, доколко се вглъбяваш и задълбочаваш в самия себе си, защото те могат да те погребат под тежестта си. Не трябва да се задържаш в тях повече от определеното време – само толкова, колкото да усетиш къде се намираш и веднага да напуснеш тази чернилка. За това още от самото начало трябва да имаш правилен подход.

Ако разбираш, че целият напредък се основава на изясняване на недостатъците, то ги благославяш и продължаваш да напредваш. И няма да се страхуваш, че всеки миг правиш все нови и то неприятни открития. Тъкмо обратното! Колкото повече извършваш такива ”изходи” и ”входове” относно целта, духовните качества, отдаването, любовта, съединението, толкова повече ще се радваш, че животът ти е изпълнен с поправяния.

И дори когато се подготвяш предварително, пребиваваш на някакво голямо мероприятие, на голям конгрес и правиш интензивни вътрешни изяснявания, с цялата си прямота и преданост. А вече, на следващия ден трябва да се радваш, че отново започваш всичко от начало: от онези проблеми, поправяния, с които вече си се срещал и отработвал.

Независимо, че нищо не се повтаря – на човек просто така му се струва. Но той трябва да свикне, че всеки път започва на чисто, докато всички изяснявания не се натрупат до краен предел и подсигурят на човека ново стъпало за работа. И на него също, независимо, че това е съвсем нова работа, тя всеки ден пак ще започва от начало.

От подготовката към урока, 07.07.2013 

[111654]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Какво показва, че човек напредва по трите линии, а не се самозалъгва, сякаш във всичко оправдава Твореца?

Отговор: Признак за напредък е това, че той не просто казва за всичко „Слава на Бога“, а понякога изпада в състояния, в които не може веднага да оправдае Твореца. Въпреки че истинският герой, който е високо в духовното, се чувства по този начин. Необходимо е да се постигне огромно поправяне, за да можеш през цялото време да анализираш така себе си и да притежаваш сили да благодариш на Твореца за всичко лошо като за добро.

А до това трябва да се извърви дълъг път, през множество състояния и понякога човек попада в такива ситуации, когато не може да се съгласи с висшето управление, не иска и не го приема. Разкрива се лявата линия и в него започва да говори Фараонът, грешникът.

Нужно е известно време, за да се разкрият в нас всички грешници, за които разказва Тора, всички престъпления. И когато човек попада в такова престъпно състояние, разсъждава именно така, както Тора казва: „Кой е Творецът, че да Го слушам?!“ Той ругае Твореца, попада на мястото на знаменитите грешници: Билам, Балак, Аман, тъй като се изисква да разкрие цялата лява линия.

Ако от самото начало навлезе в дясната линия, не за да намаже с мехлем раните си, а с цел да напредва, то излиза от нея в лявата линия. И тогава управлява и двете. В противен случай това се нарича не дясна линия, а просто самодоволно състояние. Линия е нещо ясно ограничено и от двете страни.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 17.10.2012

[90534]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Написано е, че ”мнението на Тора е противоположно на мнението на еснафите.” Онзи, в който не се е събудила точката в сърцето, никога няма да може да разбере в какво се състои напредъкът на човек по пътя към Твореца. На него му се струва, че главното е  да научи повече, да произведе повече действия, да стане по-умен, по-съобразителен, да разбира по-добре усвоеното от книгите, да владее теоретически материала.

Такова е мнението на еснафа, т.е. на онзи, който действа съобразно своя егоизъм, съобразно своята природа. И разбира се, че не може да го осъждаме за това, защото такъв е създаден от Твореца. Но съществува противоположност между мнението на Тора и мнението на еснафа. Ако човек притежава точка в сърцето, е способен да придобие мнението на Тора, състоящо се в отдаване и любов към ближния – противоположно на онова, към което се стреми егоистичното желание на еснафа.

Такъв поврат се постига за сметка на връзката със светлината, с Твореца, чрез работата в група. И това е точно обратно на онова, което смята обикновеният човек, висейки над книгата, спорейки с другите за някакви детайли, като се опитва по такъв начин да си изясни материала. Но ако човек действа съгласно призива на точката в сърцето, започва да търси как да се промени.

Той не търси как да удовлетвори своето желание и разум със знания, за да разбира теоретично написаното в тях. За него е важно, доколко той се променя и уподобява на Твореца. Той не се смята за стопанин, а желае да се промени. Неговата придобивка е в това, доколко се е освободил от самия себе си, от своите собствени свойства и се стреми да придобие подобие с Твореца, за да стане човек, Адам, което означава ”подобен” (доме) на Твореца.

Затова този път е противоположен на обичайното земно съществуване. Той върви ту нагоре, ту надолу, тъй като човек трябва да се промени. Той се намира в обкръжение, което го поддържа, за да се занимава с учението, което пробужда в него такива намерения. Благодарение на това учение и обкръжението, върху него въздейства висшата светлина и го променя.

Преди всичко, човек се освобождава от това, кой е бил преди, постепенно заменяйки всичките си ценности. От страни почти не се забелязва, че в него се случват такива значими промени. Вижда се само, че понякога той става силен, разсеян, или превъзбуден. Скоростта на промяната зависи от интензивността на неговата работа, от това, колко сили прилага, дали използва всеки миг от живота си, всяко състояние за това, колко усилия е способен да приложи за своята промяна.

Всъщност, човек свиква да минава през такива състояния и повече не се намира под тяхна власт. Опитът му помага да констатира, че сега се намира в падение, а след това във възход, и той разбира как трябва те да преминават. Започва да се отъждествява с тях, със самите тези промени, а не с животното, което ги усеща върху кожата си.

Това означава, че започва да се издига към екрана. Все още няма истински екран, но вече може да действа като експерт, наблюдавайки се сам, независещ от гледната точка, проверявайки и установявайки кой е той и какъв е. Така работи над самия себе си. Такива са първите, но много важни етапи на духовния напредък.

От урок по книгата Шамати, 04.10.2012

[89657]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как групата може да ме пробуди?

Отговор: В това се състои част от нашето поръчителство. Трябва да чувствам, че ако не пробудя другите, то и те няма да направят същото за мен. Тъкмо в това е основният проблем, защо заспиваме и не напредваме, и изоставаме от света. Вместо да теглим света след себе си към поправяне, ние изчакваме, докато светът не прояви до край своето заболяване, разбиването.

Ако в някой твой близък, например в детето ти, се проявява ден след ден някаква опасна болест и то се чувства все по-зле – ти би ли чакал спокойно до пълното му влошаване? Нима не би търсил лекарство за него и не би настоявал да го изпие?

Преживяваш ли така за целия свят? Ако не, то не изпълняваш своята мисия. Групата не те пробужда, и ти не я пробуждаш.

От урока по писмо от Рабаш, 14.09.2012

[88533]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпроси относно духовния напредък:

Въпрос: Уча с вас от три години чрез Интернет. Посещавах една местна група и дори присъствах на един от уроците ви. Откакто започнах да уча Кабала, станах мрачен и необщителен. Стана ми много трудно да комуникирам с хората, включително и с вас. Приятелката ми ме напусна и нищо в живота не изглежда да върви в правилната посока. Вече от няколко години планирам да ви напиша писмо. От друга страна, се справям по-добре: регистрирах се във форума и ви пиша писмо. Надявам се, че ще мога да поддържам поне виртуална връзка с вас. Много пъти ми се е искало да поговорим.

Отговор: Ако се давите трябва да се спасите. А ако нямате приятели кой ще ви спаси? Следователно успехът може да дойде само чрез включването в група, дори ако трябва да се насилите, за да го направите. Тогава приятелите ще ви подкрепят и тласкат към целта.

Въпрос: В една от лекциите виe казахте, че не бива да забравяме, че има подеми спадове, които водят човека към целта, само ако те произтичат от правилния стремеж. Какъв е правилният стремеж? Как да узная дали се стремя към правилната цел? Моите желания и стремежи зависят ли от мен?

Отговор: Ако стремежът ви се появява в резултат на обединяването с групата, тогава е правилен.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: През април започнах да уча Кабала, преподавана от Бней Барух, чрез сайта arionline.info. По онова време ми се струваше, че имам установен график и стабилен живот. Тогава узнах, че мъжът изучаващ Кабала трябва да има семейство за да може да напредва повече.

Докато се опитвах да си намеря приятелка се оказах дистанциран от обучението, все едно се намирах „в ръцете на жесток господар“. Прекратих връзката си с това момиче и в момента се опитвам да се върна към ученето, но чувствам как, гладът да задоволя телесните си нужди, увеличава провалите ми. Намирам се във вътрешна битка със себе си, която ме проваля отново и отново. Имам чувството, че колкото по-силен става Фараонът в мен, толкова повече нараства моята вътрешна омраза към отдаването. Опитвам се да видя Твореца във всичко това. Какво трябва да се направи?

Отговор: Липсва ви връзка с хора като вас. Само групата е способна да ви помогне да излезете правилно от състоянията на заблуда. Не се борете с егоизма сами -той винаги ще побеждава! Или ще ви заблуди, карайки ви да вярвате, че сте спечелили. Нека говорим, когато се срещнем на конгреса в Сейнт Луис!

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→