Въпрос: Какво е това свойство на свързване?

Отговор: Свойството свързване е когато се опитваме да се съединим над нашия егоизъм, над егото на всеки. Ти си егоист, аз съм егоист, но ние се опитваме да потиснем нашия егоизъм и вместо него се настройваме за връзка помежду ни. Настройката за връзка именно е духовното кли /съсъд/.

Това, което получаваме над нашия егоизъм, се нарича „вяра над разума“. Само по такъв начин можем да получим висшата светлина. В самото желание тя не може да влезе, а влиза чрез намерението за обединение.

От урока на руски език, 16.02.2020

[261927]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа - Няма коментари→

От статията на Рабаш „Не добавяй и не изваждай в работата“: Дясната линия означава вяра над знанието, т.е. човек трябва да си представя, че вече се е удостоил с усещане за Твореца и вижда само доброто управление на света от Твореца.

И дори ако разумът му казва, че всичко е на обратно, той трябва да работи с вяра над знанието, сякаш наистина вече усеща милосърдието на Твореца. От това той получава важността на целите и жизнеността, т.е. радост от приближаването си към Твореца, възможността да Го оправдае и да благодари.

А след това идва време да премине в лявата линия и да провери вътре в знанието как той действително възприема важността на Царя, наистина ли е готов да работи само за Негово добро? И когато види с разума си, че няма никакви сили за това и цялата важност на духовното усеща само с вяра над знанието, това предизвиква в него такава болка и съжаление от своята незначителност, че поражда в него молитва от дълбините на сърцето му за това, което му липсва.

Човек трябва да си представи две точки: как вижда всичко с разума си и над разума. Тогава той ще пожелае наистина да се издигне над разума, да се издигне до следващата степен и да стигне до молитва. Така ще може да напредва.

Той трябва да анализира своето текущо състояние и да се издигне над него с вяра над знанието, за да види доброто управление на Твореца във всичко, което има. Той проверява себе си абсолютно във всичко и оправдава Твореца над разума си.

А след това гледа би ли могъл и вътре в знанието да вземе същото това решение? И вижда, че не може. В крайна сметка, знанието му е основавано на това, което виждат очите му. И тогава от тази разлика между това, което вижда над знанието и вътре в знанието, израства молитва.

Но това е при условие, че човек пребивава в радост. Правилната молитва в духовното се състои от противоположни елементи. От една страна, трябва да се радвам, че имам връзка с Твореца и има към кого да се обърна. Уверен съм в Неговата помощ, че Той носи само добро и благо и всичко е прекрасно!

Никога не моля Твореца да подобри състоянието ми – моля Той да промени моето възприятие на състоянието ми. В края на краищата, сега съм в океан от абсолютно добро и освен това няма нищо друго, но само поради моята неизправност, виждам нещо друго. Ние никога не сме напускали света на Безкрайността, но трябва да установим своето правилно отношение към него.

Всеки път, когато ми се разкриват нови детайли, трябва да коригирам своето възприятие, т.е. намерение. Затова се обръщам с молитва, Творецът да ме поправи, позволявайки ми да видя Неговото разкрито милосърдие. Това е много важен момент: трябва да моля не за поправяне на състоянието ми, сякаш моля Твореца да поправи Своите действия, а да моля да поправи мен, за да видя Неговото творение такова, каквото е в действителност, т.е абсолютно добро.

От подготовката за урока, 01.01.2013

 [97281]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Винаги имам някакво отношение към ставащото с мен, към средата ми, към хората, които обичам и към света. Ако присъединя Твореца към това отношение, аз започвам да изяснявам защо това се случва, за кого, кого ще облагодетелства и т.н.

Правейки това, аз се въвличам в истинска война за всяко едно състояние. Ако изясня тези състояния „в знанието“, това се нарича „гръцки подход“, тоест според моя разум, чувства, разбиране и всички мои представи. От друга страна мога да напредвам с „вяра над знанието“ и да търся силата на отдаването, желаейки да видя всичко от тази гледна точка. В този случай не искам да получа знание и разбиране в желанията, които се пробуждат в мен, а искам с помощта на тези желания да изляза от себе си. Искам да изляза навън, да вляза в другите и там да получа цялото знание и напълване с вяра над знанието, вътре в келим на отдаването.

Напълването, което съм способен да получа вътре в себе си се нарича „този свят“. Онова, което мога да получа от вън, излизайки от себе си, се нарича Висш свят. Аз се боря за този подход, който искам да поддържам и това се нарича Войната на макавеите срещу гърците. Гърците са символ на рационалното мислене, което съществува в света, на човешкия разум, научния подход. Макавеите са над това, защото олицетворяват работата на жреците (Коханим), която принадлежи изцяло на отдаването.

Човек винаги трябва да води тази война докато се издигне над бойното поле. В тази война ти имаш „шпиони“, които си изпратил на пазара, т.е. на мястото (желанието), където цари „многовластие“. Сред мислите и желанията ни, някои все още са управлявани от „мнозина“, склонявайки ги ту в една посока, ту в друга заради своя егоизъм. Това продължава, докато само една власт не се издигне над всички желания. Когато това стане, ти напускаш „пазара“ и влизаш в своя „дом“.

„Пазарът“ се превръща в „дом“, а „шпионите“ го напускат, както е написано: „Докато последният крак напусне пазара“. Оставаш насаме с Твореца, заедно с него, в сливане, в твоето желание/дом.

В духовния свят не се местим от едно място на друго. Съществува само едно място/желание. Но ти го променяш, изграждаш го, изменяйки оношението си и така то се превръща от „пазар“ в „къща“, в която запалваш свещ, „прославяйки чудото“ (Персума де ниса).

От урока по писмото на Рабаш, 01.12.2010

[28340]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Има две състояния в напредването към духовната цел:

Първото състояние е  когато човек има усещането, силата и подкрепата на групата и на Твореца. Човек усеща важността на свойството отдаване и това го кара да върви към Твореца.

Той има усещането и желанието, Творецът му показва, че си заслужава да работи за духовната цел. Човек усеща, че има награда, тоест, че не зависи от вярата: свойството отдаване в него. Усещането събужда любов към приятелите и към Твореца.

В такова състояние човек сключва съглашение за любов към приятелите и към Твореца завинаги, за в бъдеще. С кого сключва това съглашение?

Не може да е с Твореца, защото в състояние на падение, когато  се отдалечавам от Твореца и няма да усещам Неговата близост,Той няма да ме обвърже.

Ето защо съглашението трябва да бъде направено с групата, която може да се усеща и в състояние на падение. Чрез групата ние сключваме съглашение с Твореца: винаги да вървим по пътя на отдаване на Твореца и на групата. Групата е гаранция за съглашението. Сключвайки съглашение – цялата група се задължава да се подкрепят един друг и постоянно всеки да бъде в намерение за отдаване. Те получават помощта на Твореца в зависимост от силата на тяхната връзка.

Второто състояние – идва след известно време, когато състоянието на въодушевление и обединяване е заместено от безразличие, неспособност да усетя важността на целта, Твореца или наградата за добро отношение към приятелите и Твореца. Човек е неспособен да мисли за любов, обединяване и отдаване.

А) Ако човек не получи подкрепата на групата, той пропада, мислейки, че Творецът не е важен и че няма никакво напълване или награда. Той може напълно да напусне пътя.

Б) Ако връзката с групата го пробужда и го привлича, той не може да захвърли всичко и си спомня за съглашението, което е сключил. В състояние на падение важността на отдаването изчезва, защото наградата изчезва. И тук взаимното поръчителство, съглашението и връзката с групата трябва да дойдат на помощ.

По този начин човек се връща към съглашението, към доброто състояние, към любов и съединение. Като си спомня, че трябва да върви с вяра над знанието, над своето сегашно състояние на безразличие – все едно, че усещането, което му е давало сили съществува и е дори по-силно!

Така човек иска да върви с „вяра над знанието” (отдаване над наградата). Тогава той разбира, че може да получи сили от Твореца. И това го води до молитва.

От урока по статия на Рабаш – 05.09.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Какво да правя, ако всеки път когато чуя „вяра над разума”, веднага си представям някаква егоистична полза?

Отговор: Ние не можем да мислим по друг начин. Всяко алтруистично свойство, което може да се появи в човек, идва свише под влияние на висшата светлина, възвръщаща към източника, към подобие с Твореца.

 И ако, засега, не усещаме нужда да отдаваме без някаква лична полза, трябва да направим всичко възможно да накараме висшата светлината да ни повлияе и да ни даде това свойство.

Ако разбирам, че не съм способен да желая безкористно отдаване, това вече показва добро разбиране на нашата природа, което обикновено човек не притежава. Това знание също е резултат от въздействието на светлината и е знак за нашето напредване към духовното.

Висшата светлина „рисува” своите качества върху моя егоизъм и затова мога да разбера какво означава отдаване „извън мен”. По същия начин, тя влива в мен желанието да притежавам свойство на безкористно отдаване, което не изисква никаква взаимност.

Ако човек достигне това знание, той е на пътя към  входа (Махсом) към духовния свят.

От урока по статия на Рабаш,  26.07.2010

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Какво е „вяра над разума”? „Вяра” е отдаване, а „над разума” означава, че отдаването е по-важно от получаването. В нашето състояние, това свойства се проявява чрез моето отношение към групата, защото само в група наистина мога да видя в моите действия и мисли, че предпочитам благополучието на групата пред моето собствено.

От ежедневния Кабала урок – 08/08/2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

За човека настъпва време да познае Твореца и поради това, Творецът леко се разкрива пред него, проявявайки своята доброта.

А после Той увеличава егоизма в човека, поради което на човек му се струва, сякаш Творецът е лош.

Творецът прави това, за да може човекът да се извиси над егото си и да  каже: „Всичко е добро – аз чувствам лошото само с егоизма си ”.

И тогава Творецът леко се разкрива в доброто, развивайки с това моя егоизъм, зад който Той се скрива повече от преди.

Човекът отново не се чувства добре, но той трябва да се издигне още по-високо над егоизма, чрез вярата над знанието и да разбере, че цялото зло се разкрива единствено в егоизма. А в действителност, Неговото управление е винаги добро.

Всъщност, колкото по-високо се издигам, толкова скриването се засилва повече. Но в мен има все по-голяма сила да се издигна над  егоистичните си желания и да разбера, че скриването съществува единствено спрямо моя егоизъм.

Когато премина в желание за отдаване – скриването изчезва. Т.е., не скриването изчезва – а ние се издигаме над скриването.

Всички тези етапи: двойното скриване, единичното скриване, разкриването – ние сами създаваме в обикновената, неизменна светлина.

Искаш да получиш светлина – извиси се над егото и получи светлина върху екрана, т.е., в желанията за отдаване. Разкриването на отдаващи желания в себе си – това именно означава да разкриеш Твореца.

Но пребиваването в скриване – това означава да чувствам, че не ми достига разкриване, отдаващи свойства.

Ти страдаш поради това, че в теб няма отдаващи свойства? – с това се мери степента на твоето скриване. И все пак, нараства ли скриването съобразно нашето развитие или изчезва?!

Аз израствам – и скриването постепенно изчезва, тъй като аз достигам до разкриване, а в мен остава по-малко скриване. По качество, обаче – то е по-силно и страдам повече от него.

Аз съм поправил част от желанието си и в него съм подобен на Твореца, достигайки разкриване, но в останалата част –  все още съм в скриване.

И там аз чувствам, колко ми липсва Той, как Той е скрит, защото аз съм толкова лош и непоправен.

И колкото по-високо се издигам, и колкото по-голямо е моето разкриване – толкова по-малко е скриването, все едно, да допуснем, са останали  някакви 10%?!

Но аз страдам заради тези 10% значително повече, отколкото заради 99%-те, когато съм бил долу… Това е моята „нечистотия”, тя е стерилност, но в очите ми изглежда като „нечистотия”. С цялата сила на 90%-то разкриване, сега  виждам, какво не ми достига.

Излиза, че степента на скриване намалява, но усещането за неговия недостатък нараства – докато не достигнем до пълно разкриване…

От урока по статията „Предисловие към ТЕС”, 09.06.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Пред нас има цел. Тя може да ни изглежда привлекателна или не. Нашата перспектива е някак си като на дете, което желае това, което е приятно за очите му (бонбони), а не това, което е добре за него (спанак).  Въпреки нашата неохота, ние трябва да намерим и да приемем правилната форма на поведение, за да се издигнем до новото желание за отдаване, вместо да останем в нашето сегашно желание за получаване.

Това означава, че трябва да приемем над нашето желание и природа, че целта и Висшето управление са добри и необходими, защото се отнасят към различно ниво, нивото на отдаване. И кабалистите ни казват кой е най-добрия начин да се движим към целта, нивото на отдаване.

Начинът е лесен, те ни го казват:  трябва да приемаме факти, които са ни неприятни. Искаме да променим света, така че той да ни приляга, докато ние самите искаме да останем непроменени. И все пак, кабалистите ни съветват да приемем света такъв какъвто е (той е добър и съвършен, просто аз не го виждам такъв) и да анулираме себе си.

Така че, човек върви, използвайки вяра над разума, тоест над неговото егоистично сърце и разбиране, и иска да види света в Светлината на отдаване, както е описано в Кабала. Ако се опитаме да видим правилния свят, групата и себе си, ние ще започнем да изискваме светлината, възвръщаща към източника. Ето защо, трябва да проверяваме себе си и света всеки момент, да критикуваме и да вървим над критиките!

Откъс от урока по статия на Рабаш, 01.06.2010

Filed under: Вътрешна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→