Вярата над знанието изисква специален ум. Работата е това, че човекът в този свят: ти и аз, всеки от нас, е изграден от егоизъм, от желание за наслаждение, в рамките на което усеща цялата действителност.

Ние чувстваме само онова, което може да ни донесе удоволствие, или напротив, да предизвика страдание, тоест плюса или минуса по отношение на нашето егоистично желание да живеем приятно.

Но тук от нас се изисква специален подход: аз не искам да чувствам какво е приятно или неприятно за мен, а се старая да се откъсна от тази зависимост, да се издигна над нея и да оценя реалността по отношение на това, кое е добро или лошо за другите. Само по този начин ще започна да виждам това, което е извън  мен. В противен случай нищо не виждам, целият свят за мен е само онова, което определя собствената ми изгода.

А по този начин  много ограничавам себе си, не излизам от рамките на животното, което мисли само за своя живот или на малкото наивно детенце, което разбира само своето удоволствие, без да държи сметка за другите.

После детето расте и започва да се грижи за другите, по-добре вижда и разбира света. Но на практика ние не виждаме света, а просто все повече разширяваме полето на нашите интереси и можем да преценим какво ще ни бъде от полза и какво ще ни навреди.

Сензорът, чрез който възприемаме действителността,  е създаден единствено от желанието за наслаждение и трябва да го осъзнаем. Ние живеем вътре в нашето желание за наслаждение и се наричаме творението на този свят. На практика няма този свят, бъдещ свят, висши светове, всичко е една действителност, която зависи само от нашето възприятие, от отношението ни към случващото се.

Има явления в света, които изобщо не усещаме, тъй като нашето възприятие се определя само от това, което е добро или лошо за нас. Нищо друго не забелязваме.

Ако сигналът не се улавя от моя егоистичен сензор, желанието за наслаждение, като положителен или като отрицателен, изобщо не го усещам. Може около мен да се случва нещо грандиозно, но аз нищо не виждам.

Кабалистите, които са постигнали висшия свят, казват, че той е точно тук. Няма нужда да летим до другия край на вселената, до друга галактика, всички светове са вече тук, заедно с нас.

Само ние не ги чувстваме, защото възприемаме действителността само по един тясно приложим параметър: „чувствам се добре”/“чувствам се зле“. Оказва се, че цялата реалност се ограничава само в рамките на примитивните ни егоистични интереси.

А как да видя повече, да почувствам повече, да разбера повече, да започна да излизам от моя пашкул? Това е възможно само, ако се издигна над усещането  „чувствам се добре”/“чувствам се зле“ и ако придобия свойството отдаване, което се нарича вяра. Тогава ще усещам не по отношение на моята полза, а по отношение на другите.

Ако започна така да оценявам действителността,  се издигам над себе си и придобивам нов орган за чувстване: вяра над знанието. Така влизам в ново, външно възприемане на действителността, независещо от моя егоизъм. Аз ще мога да почувствам това, което усещат другите извън мен и по този начин моят поглед става относително обективен в зависимост от това, доколко мога да се отделя от собствения си интерес.

Аз започвам да виждам обективната реалност, която мога да разкрия: 125 духовни стъпала, пет висши светове и постепенно развивам моя поглед, докато не видя всичко, което се намира извън мен. А намиращото се извън мен, се нарича „Творец“ (Бо-ре), тоест „ела и виж“. Сега, в моето желание да се насладя, не виждам нищо, но имам възможност да постигна Твореца, действителността, която е извън мен.

Тогава ще разбера къде всъщност живея, какво е природата и какво се случва с мен. Затова тази методика се нарича „кабала“ (получаване), защото тя ни учи, как да получаваме усещания за цялата безгранична действителност. А човекът, развиващ такива усещания се нарича кабалист, доколкото възприема действителността обективно: не изкривено в собственото си егоистично възприятие, а такава, каквато е.

Дори самото първо излизане от собствения егоизъм ни позволява да усетим, че висшата духовна реалност съществува! Така започвам да разбирам къде се намирам, заради кого и за какво, какъв процес трябва премина и какво състояние трябва да  достигна. Преди това сме абсолютно слепи, безчувствени и нямаме никаква възможност да погледнем извън егоизма. Само вярата над знанието позволява да се откъсна от  него .

Из урока на тема „Вяра над знанието“, 30.04.2020

[263978]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността, Духовна работа - Няма коментари→

Реплика: Моля, коментирайте няколко цитата от Алберт Айнщайн.

Първи цитат: „Само тези, които правят абсурдни опити, могат да постигнат невъзможното“.

Отговор: Да. Невъзможното е абсурдно. Този, който се опитва да постигне нещо с помощта на напълно абсурдни действия, е  съгласен с тях и върви над разума си, което в кабала се нарича „вяра над разума“,  той  може наистина да се движи напред. А останалото е деградация. Вярата също е знание, само че то е винаги над мен.

Въпрос: Тоест, вие не възприемате земната логика…?

Отговор: Земната логика е животинска логика. Това, което мога да осъзная с моя разум, какъвто и да е той, е животински разум, животинска логика.

Айнщайн е бил велик с това, че макар да не е бил кабалист, е мислел като кабалист. Тоест, приемам природата, въпреки моя разум: „Такава скорост, такава маса, – не се променя, постоянна ли е? – Променя се“. Масата се променя. Как може да се променя? Променя се и това е.

Времето може да тече обратно. Защо? Не знаем защо. Нека да приемем, че  е така. Това, което усещаме в нашите сетивни органи, няма да приемаме априори, като вечна константа.

Цитат: „Този, който иска да види резултатите от своя труд веднага, трябва да стане обущар“.

Отговор: Да, добре казано. Като цяло е добре, когато правиш нещо и на място веднага виждаш резултата. И пари получаваш. И изобщо, завършил си деня си, направил си  ботуши, получил си малко пари, пийнал си, хапнал си и си легнал да спиш – хъркаш спокойно.

Реплика: Но това иска човека. Да сложим отметка: „Денят мина достойно“.

Отговор: Животното го иска. Във всеки от нас животното само това иска! Да легне на пухеното легло, да захърка и това е всичко.

Въпрос: Вие казвате, че това е животинско състояние? А човешкото не е ли такова?

Отговор: Човекът не може да се успокои с това. Нищо не можеш да направиш! Ти си създаден така, че да не можеш да се успокоиш!

Въпрос: Има ли все пак покой в живота?

Отговор: Не. В живота няма покой. Всичко зависи от природата на човека. Бих искал да има, но няма.

От друга страна, не бих искал! И как можеш да искаш това?!

Цитат: „Всички знаят, че това е невъзможно. Но идва невежа, който не го знае и  прави откритие“.

Отговор: А най-важното , казват  му, че трябва да го направи ето така, а той не може. Той не е съгласен. Той не иска да го прави така.

Въпрос: Но тези, които го казват, знаят ли, че това е невъзможно?

Отговор: Да. А той все пак прави нещо по свой начин, развива го. И в крайна сметка разкрива нов път.

Въпрос: Тоест, Вие смятате, че в науката трябва да идват, в по-голямата си част, невежи?

Отговор: В науката трябва да идват тези, които могат да отричат науката и всеки път да напредват по този начин.

В крайна сметка, самата наука напредва с вяра над знанията. Като Айнщайн. Като Тесла, въпреки, че за него знаем малко. Такъв тип революционери.

Цитат: „Не зная с какво оръжие ще се води третата световна война, но четвъртата  –  с тояги и камъни“.

Отговор: Това е абсолютно точно, напълно съм съгласен с него. Напълно съгласен!

Аз не мисля, че хората ще се спасят в близката световна война, ако се случи. Това зависи само от изпълнението на историческата функция на евреите. Ако се обединят, тя няма да се случи и ние ще стигнем до обединението по добрия път. А ако не, чрез огромни страдания – за нас и за целия свят.

Въпрос: Вие мислите, че в последната война, ако се случи, човечеството няма да се удържи от прилагането на оръжия за масово унищожение?

Отговор: Това, че няма да се удържи, е абсолютно точно! Всичко зависи само от това, в какви рамки няма да се удържи! Защото има хора, които казват, че може да се водят ограничени атомни войни. Но аз не мога да си представя, че ще могат да се удържат. Все пак днес атомно оръжие имат много държави, които тихо седят и мълчат.

Страхувам се, че Айнщайн е прав. Ако има световна война, тя ще върне човечеството назад  много, много хиляди години.

Предишна публикация:

Цитати от Айнщайн, част 1

От ТВ програмата Новини с Михаел Лайтман, 26.02.2019

[243224]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Цялата духовна работа върви чрез вяра над знанието. Нарича се вяра, защото тя не се одобрява в моите обикновени, материални сетивни органи, в желанието, с което съм се родил.

Но аз получавам свише такова осветяване, което ме удържа в състояние, наречено „вяра” и ми позволява да работя, независимо от това, че не усещам висшето стъпало.

И дори самият аз не искам да я чувствам, не искам да работя заради своите приятни усещания, да стана техен роб, а се стремя да се издигна над тях, над своята природа. И за това, моля да ми дадат силата на вярата.

Независимо, че не виждам, не чувам, не разбирам  как действа силата на отдаване, но действам съгласно нейните закони, за да се облече тя в мен.

Хората в този свят във всичко се ръководят от силата на получаване и се насочват от своето желание да се насладят, несъзнателно му се подчиняват, като кукли, облечени на  ръцете на кукловод. А аз искам да се обличам с другата Му ръка, която  се нарича  ръка на вярата, за да започне тя да ме управлява,  превземайки целия ми разум и сърце.

Но в същото време не оставям предишната си природа. Аз искам да я усещам и да направя сравнение, колко тя се различава от другата, за да работя във вяра над знанието. А аз ще имам  разум и в добавка вяра, която  е над него, тоест силата на отдаване ще властва над силата на получаване. А аз ще зная и разбирам, как властва  силата на отдаването и сам  ще я направлявам. Тя ще се намира под моя контрол.

Това се нарича вяра, защото не искам знание  за това, как действа силата на отдаване, а само искам тя да вземе връх над силата на получаване.

Следователно, цялата духовна работа започва с това, че придобивам силата на вярата, силата на отдаване над силата на получаване, която се нарича знание. В същото време оставам разумен човек, а не се извисявам във фантазии, като че ли вървя с едната вяра и съм готов на всякакво отдаване. Аз не съм готов за нищо, абсолютно реално гледам на нещата. Вярата над знанието се опира на реална сила, още по-мощна, отколкото силата на получаването.

Работя с пълното включване на чувствата и разума, със своето обкръжение и с целия свят, но само по нов начин, променяйки стила на работа. Така става влизането в духовната работа.

От сутрешния урок на 22.10.2018

[235385]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа - Няма коментари→

Както са казали мъдреците: „Виното и животът е според мъдреците и учениците им“. И се пита, защо само според мъдреците, а обикновените хора – не? Но работата е в това, че когато казват: „Лехаим“ (в превод – „За живота!“) имат  предвид висшия живот.

И когато се пие вино, трябва да се помни, че то има своя корен, като „опияняващото вино на Тора“. Идващата светлина опиянява, и именно затова казват: „Лехаим!“. Трябва да се притегли светлината на Тора, която се нарича „живот“.

Докато земният живот сред мъдреците се нарича: „Грешниците през живота се наричат мъртъвци“. Затова именно за мъдреците е казано: „Виното и животът“. Тоест само те са готови да притеглят духовния живот. А обикновения човек няма такива желания.[Баал аСулам, „Шамати“, статия 173]

Виното олицетворява светлината на мъдростта (светлината Хохма), която аз искам да получа заради отдаване (в светлината Хасадим). Ако аз мога да съхранявам светлината Хохма в светлината Хасадим и не нарушавам съответствието помежду им, за да усещам живота, тази енергия влиза в нас положително.

Но ако аз имам недостатъчно светлина Хасадим, то става разбиване на съсъда и аз отново падам в егоистичните желания. Така, че аз през цялото време проверявам имам ли достатъчно светлина Хасадим за приемането на светлината Хохма, за да се получи обличане на едната светлина в другата. И тогава светлината Хохма се проявява и в мен се разкрива следващата степен.

Такава проверка се нарича „лехаим“ – „за живота“, за отдаване  „с вяра над знанието“. Получаване заради отдаване – това е и процесът на прием на храната, който се изразява с думата „лехаим“, тоест аз правя това в името на духовния живот.

Светлината, която получавам отгоре, аз пропускам през мен, предавам я на другите, иначе тя няма да влезе в мен – това е законът на Висшия свят. Това е състоянието, когато аз получавам заради отдаване, предавайки себе си на другите, а те на свой ред правят същото, предаването през мен се нарича „лехайм“.

Затова, когато пием вино, ние казваме: „Лехайм!“, тоест напомняме за това, че трябва да се безпокоим за правилното получаване на светлината на живота, за постигането на висшето ниво.

От урока на тема „Въпроси и отговори“ на руски език, 17.04.2014

[133442]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Сутрешни Уроци - Няма коментари→

От Псалм 143: Побързай, отговори ми, о Господи, изнемогва моят дух, не крий лика си Ти от мен, а то ще заприличам на слезлите в гроба. Дай ми да чуя Твоята милост на сутринта, тъй като аз се позовавам на Теб, покажи ми пътя, по който да вървя, тъй като възнесох душата си към Теб. 

Спаси ме от враговете ми, о Господи, при Теб е  моето убежище. Научи ме да изпълнявам волята Ти, тъй като Ти си моят Бог, добрият дух Твой, ще ме изведе на равнината. Заради името си, Господи, оживи ме, с Твоята справедливост изведи от бедите моята душа. И с милостта си изтреби враговете мои и погуби всичките тирани на моята душа, защото аз съм раб Твой. 

Тук виждаме какво ниво на вяра над знанието притежава човек. Бъдещето освобождение трябва да се случи набързо, както това вече се е случило в материалните клони на духовния корен на това освобождаване при изхода от Египет.

Изходът произлиза от състояние, в което вече никой не се надява, че може да излезе, никой не мисли, че е възможно това да се случи в такова време, в такава ситуация – и изведнъж това се случва в най-неподходящия момент!

Кабалистите винаги са скривали връзката на кабала със закона на любовта към ближния като към самия себе си, не желаейки да разкриват на обикновения човек, че всичко зависи от любовта, обединението, предаността на душата, от изхлизането от себе си на среща с другите, от възприемането на реалността извън желанието на човек, над неговия егоизъм.

Те разбирали, че това ще отблъсне хората от науката кабала, от поправянето. Егоистът не може да чуе, че трябва да работи само за връзка с ближния, когото той пренебрегва съгласно природата си. Човек мисли само за себе си и не е способен да мисли за някой друг и то безкористно, без каквото и да е възнаграждение. Тоест той няма да мисли за другия, а за възнаграждението, което ще получи.

Ако говорим на хората за такава любов, то те, разбира се, никога няма да се доближат до поправянето. Затова, вместо методиката за поправяне, кабалистите насочили хората за момента да се занимават с определени материални действия – да изпълняват заповеди, които се научават в детството. Детето се учи от ранно детство на такова поведение, за да порасне и да мисли, че така трябва и да бъде, и че такова е желанието на Твореца.

Затова сред тях има винаги противници на науката кабала. И те разбират, че все някога ще трябва да достигнат отдаване и любов към ближния, към съединяване на всички части на разбитата душа – но не и сега. Още няма явни признаци за това, че това време е дошло, от страна на висшето управление, съдейки по общото състояние на света и по състоянието на народа на Израел.

И наистина, едва през ХХ век видяхме такива признаци. А главното, което ни казват кабалистите, е, че времето е настъпило. Но колкото повече приближаваме разкриването на всички истини, до обяснението, за какво всъщност се говори в науката кабала и как тя се реализира в действителност чрез обединяване, това толкова повече отблъсква хората. На тях им е трудно дори да запомнят това.

Инстинктивно човек не се стреми към съединение – това не е на преден план, не е нещо, за което той мисли, пробуждайки се сред нощ или ставайки сутрин. Затова в зависимост от по-нататъшното напредване, ние ще видим колко хора ще се присъединят към нас и колко ще отпаднат. Защото тази цел не привлича обикновения егоист.

Привлекателни са различните мистични и измислени теории, използващи данните на науката кабала за предсказване на бъдещето, кръговрата на живота, на тайните сили. Но разкриването на Твореца – това е разкриване на свойството отдаване. Човек е готов на това, ако има някаква егоистична изгода, т.е. готов е да отдава, ако има личен интерес. Но това е забранено да се показва.

Не трябва да се разкрива, какво носи проявата на висшите сили на творението. Баал а-Сулам пише, че ако хората знаеха, какво им дава това, то биха се съгласили да си отсичат ръцете и краката по седем пъти на ден, само и само поне за един миг да усетят сливането с Твореца. Но ако на човек му се даде такова усещане, то той вече няма да се раздели от това впечатление и няма да може да мисли за нищо друго.

Тогава как би могъл някога да се издигне до вярата над знанието и да поиска да постигне отдаване? Ако първо се разкрие светлината Хохма, то светлината Хасадим вече никога не ще го поправи. Отново ще се повтори разбиването и то още повече, отколкото преди. Затова, за поправянето на човек са необходими три съставни.

Първата съставна е коренът на душата, решимо.

Втората съставна – светлината, която някога е била в решимо-то и желае да го напълни заради отдаване, но го е напуснала и сега е във вид на обкръжаваща светлина. Тоест, тази светлина отдалеч присветва, осветява от разстояние и чака кога решимо-то, намиращо се в желанието за наслаждаване, ще получи от това желание подкрепа.

Желанието за наслаждаване е напълно егоистично и затова не може да подържа решимо-то. Но то може да се съединява с другите решимот с така наречените точки в сърцето и от тях да получава впечатления. Така тези решимот се съединяват и приближават едно към друго. Доколкото решимот и точките в сърцето се сближават, дотолкова те пробуждат светлината, възвръщаща към Източника.

Светлината, възвръщаща към Източника, може да бъде лична и обща. Личната светлина винаги поддържа и се грижи за решимо-то, постепенно предвижвайки го. А общата светлина се пробужда за сметка на това, че решимот се сближават за сметка на действията на хората, и ги поправя, тъй като тези решимот са разбити.

Така се получават трите фактора: решимот, обкръжаващата светлина и нашите опити да се съединим, т.е. единство, което може да бъде постигнато за сметка на физическите тела, на този въображаем свят.

Така ние работим и главното е да не се тревежим за преходните състояния, които са особено тежки преди самото разкриване. Ние не разбираме, кое ни помага да напреднем, кое е близко до духовното и кое не. Обикновено това е противоположно на нашия разум и чувства.

От подготовка към урока, 14.04.2014

[132676]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Трябва да се стремим да виждаме другаря си като най-велик от поколението реално, осезаемо, както се нарича „вътре в знанието“ – защото всъщност наистина е така, а не както ни се представя от нашия егоизъм. Тъй като егоизмът винаги иска да се чувства по-добре, по-удобно и затова той инстинктивно принизява всички наоколо, за да се окаже на висота. За него главното е той самият да властва.

Затова, да приемем мисълта за необходимостта от съединение с другарите като средство за достигане на връзка с Твореца, е възможно само с вяра над знанието, тъй като ние, разбира се, не можем да се видим един друг в истинския ни вид. Само въз основа на този неголям външен критерий – стремежът на човека към една или друга цел, неговата готовност да приеме всички условия, необходими за напредване към тази цел, ние започваме да се отнасяме към него като към другар, като средство за съединение с Твореца.

По такъв външен признак решаваме да започнем работа над своето отношение към този човек. Ако той е готов на съвместна работа, то ние отменяме всички други претенции, които обикновено предявява нашето его, и започваме да се сближаваме с човека, да се съединяваме, за да разкрием осезаемо нашата връзка, а не само с вяра над разума.

Според това, как достигаме истинска, чувствена връзка, ние се приближаваме до построяването на духовен съсъд, в който се разкрива Творецът. Връзката може да възникне над знанието – когато ми се струва, че другарят ми не заслужава, но независимо от това, се свързвам с него. Използвам го като средство, нарича се период на подготовка, когато ценя другарите си не защото ги виждам извисени. Според моите усещания аз съм над тях, но вървя над своите усещания, не се съгласявам с тях и си представям другарите големи.

За да се премине от вяра над знанието в знание, т.е. допълнително да ценя другаря си, трябва да поправя възприятието си. Поправянето се състои в това, че започваме да работим над съединението ни, независимо от обратното мнение. Строим такова общество, в което всеки внушава на останалите усещане за величието на групата и целите.

Работейки заедно, ние привличаме светлината, възвръщаща към източника, и в крайна сметка от вяра над знанието преминаваме вътре в знанието и така се извисяваме все по-нагоре и нагоре. И разбира се, всяка от последните степени е все по-трудна. Отначало другарите ми се струваха, че не са нищо особено: в нещо са лоши, в друго добри. Когато е трябвало да се издигна над знанието, можех с лекота да го направя и да ги приема като равни, съратници по пътя или дори велики хора от поколението. И тяхната цел, и те самите ми се струваха важни.

Но след това става утежняване на сърцето и разкривам множество недостатъци в тях. Става все по-трудно и трудно да ги признавам за велики и да видя зад тях Твореца, да подгрявам себе си така, че никой да не забележи, освен другарите, за да станат те всичко за мен.

Всеки път става все по-трудно и трудно, докато не преодолея тези пречки и не изпълня положената ми мяра. Тогава всичките ми усилия да вървя над знанието преминават в знание, превръщат се в правилен съсъд, в който става първото разкриване на истинското свойство отдаване, т.е. човек се изпълва с усещането за Твореца.

По такъв начин, принципът на вярата над знанието винаги действа между стъпалата при подем от едно на друго. Но при построяването на нашия съсъд, ние трябва максимално да се стремим да го пренесем вътре в знанието.

От урока по статия на Рабаш, 03.06.2013

[109091]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

От нас, на този път, се изисква преданост на душата, самоотмяна, или това, което се нарича „поемане върху себе си бремето на властта на Твореца“, т.е. себеотрицание. Наблюдаваме тези качества в животните: едно куче чувства много добре, ако със стопанина му се е случило нещастие или някакъв проблем, и е предано на стопанина си. За същата тази преданост на душата ли става дума или не?

Каква е разликата в предаността на неживото, растителното и животинското ниво от човешката? Робът свиква с господаря си, чувства своята зависимост от него и му става предан, като куче. По какво се различава той от роба на Твореца?

Робството на Твореца е преданост към природа, противоположна на моята собствена. Вътре в това себеотрицание се оказвам между две разделили се полярни точки. В мен е собственото ми желание за наслаждение, в което чувствам своя егоизъм, всякакви оплаквания, проблеми, разочарования. Чувствам всичко това и не го отричам, то живее в мен. Но над всичко това, над него бавно, стъпка по стъпка, придобивам осъзнаване и разбиране, преданост на душата към противоположно на моето свойство.

За мен е ясно видима, позната и разбираема разликата между двете форми на природата, намиращи се в мен. Моята преданост се издига над моето знание. Колкото повече е знанието, толкова по-високо се издигам над него, в обратна форма. Това различие, напрежение, разстоянието между егоистичната и алтруистичната природа, между намерението за получаване или отдаване, за себе си или за Твореца – разликата между тези две крайности расте все повече.

Казано е: „Колкото по-високо е човек, толкова повече е егоизмът му“ и „Невъзможно е да изпълним заповедта, без преди това да сме я нарушили“. Това означава, че трябва да паднем и да изпитаме все по-голямата дълбочина на своя егоизъм, злото начало, змея и само от там можем да се издигнем до още по-голяма висота на себеотрицание и робска преданост.

Тези две точки не се изключват взаимно – цялата дистанция между тях запълваме със своето осъзнаване, разбиране, любов, издигащи се над омразата. „Всички престъпления покрива любовта“. В това е разликата между нашата духовна преданост и простата религиозност.

Религията изисква от човек да върви със затворени очи – колкото по-малко разбира, толкова по-предан й е той. Той изпълнява всичко, което му кажат, без да търси разбиране. Колкото по-малко съмнения, колкото по-уверено върви напред със знамето в ръка и с фанатичен поглед, толкова повече похвали получава.

В кабала именно съмненията, объркването, различните вътрешни проблеми и изяснения определят богатството от вътрешни понятия, мисли, идеи. Всички те са противоположни на Твореца и работата заради отдаване, но именно над тях човек изгражда своята преданост, защото благодарение на тях той е способен да разбере и да почувства.

На тази основа той изгражда своето разбиране и усещане, възприема света отначало до край в двете форми на природата, във всички възможни чувства и понятия. Той не гледа с тесен поглед и не върви със затворени очи, а с пълно осъзнаване на егоизма, изгражда своето отношение към свойството отдаване, знаейки, че точно то е свойството  на Твореца.

Той издига свойството отдаване над свойството получаване и самостоятелно, осъзнато предава себе си в служба на отдаването и любовта. Те стават за него негови Богове.

От подготовката към урока, 22.01.2013

 [98502]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

След разбиването, под въздействието на информационните гени, разбитите желания преминават през различни състояния на отделяне от духовното на неживо, растително и животинско стъпало.

И тогава те започват да разбират, че някой ги е потопил в нашия свят, в това състояние, в което те усещат себе си, вътре в особеното желание, наричано ”тяло”. Сякаш са хвърлили частица от висшия свят долу и са я потопили в някаква течност, където тя е останала.

Сега пред човек стои дилемата: или да работи за този свят, заради получената добавка, за благото на тялото – или да работи за благото на душата. Трябва да избере едно от двете.

И разбира се, този избор не зависи от човек, това е следствие от всички преминати кръговрати на живота на неживо, растително и животинско ниво, където той е изяснявал своите състояния. Душата, доближила се до своята реализация, се нарича извисена душа, душа, с която човек вече може да реши, че ще действа заради душата, а не заради тялото.

А за да действа за благото на душата, на него му е нужен целия този свят, който му помага да достигне трепет пред Твореца. Трепет е духовен съсъд, желание, насочено към отдаване. Вътре в това желание, по-точно е да се каже, вътре в построеното над него намерение, се облича светлината свише, наричана светлина на душата.

Това намерение, което се образува от дълбочината на желанието (авиют), екрана и отразената светлина – се явява духовен съсъд на човека. И естествено той може да се развие само в този свят – повдигайки се над него, нагоре, на височина 125 стъпала.

Хората, съгласно своите решимот, които са се доближили до тази реализация, се събират заедно. Висшата светлина въздейства на всички еднакво, но ако се разкриват информационните гени, които са узрели за поправяне, то те стават много близки помежду си и се стремят да се обединят. И като следствие в този свят, човек идва в групата.

Но след като е дошъл, над него действа вече друг разчет, предоставяйки му право на свободен избор. Тъй като реализацията на тези решимот трябва да се осъществява по желание на човек.

Независимо, че е казано, че ”Творецът е първи и последен” и ”няма никой, освен Него”, подготовката за това разкриване, за осъзнаване на величието духовната цел от тъмнината на изгнанието – се намира изцяло в ръцете на човека.

И тук вече нищо не може да бъде направено. Дали този товар ще изглежда на човек лек или тежък – зависи от висотата на целта, от неговата оценка за Онзи, на когото той служи. Ако той пренебрегва учителя, групата, а следователно и Твореца, никой не може да му помогне. Тъй като тези три компонента са неразделни един от друг и се явяват висши за човека. Ако той не ги цени, накрая ще се отдели от този път и ще остави духовното развитие.

Ако работи над това, прилагайки всички възможни усилия, то само това ще го спаси. Това ще му помогне не само да принизи егото си, своя земен разум, ”ценния му” животински опит, оказващ се напълно безполезен пред новото състояние, което му предстои да измине, ще му даде и сили, гориво, за да се движи по този път.

Всичко това е възможно само при условие, че величието на целта, на групата, учителя и Твореца означават много повече за човек, отколкото величието на собствения му егоизъм.

От урока по статия на Рабаш, 09.10.2012

[89846]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Нашето развитие е резултат от разгръщането на веригата на решимот. Всяко решимо – това е целият свят. То ми дава усещане за света. Всичко, което сега чувствам, е свързано с пробудилото се в мен решимо. Всяка секунда в мен се сменят десетки, а и повече решимот – както се развива макарата на кинолентата. Всеки кадър ми показва картина от света посредством петте органа на чувствата, при това за всеки от тях – в негов темп: за честотата на зрението смените на кадрите са по-бързи, отколкото за слуха, а слухът малко превъзхожда обонянието, вкуса и осезанието.

По такъв начин, всяко следващо решимо включва огромно количество частни решимот, обрисуващи детайлите на моето възприятие. В крайна сметка, именно решимо усещаме всеки миг.

Въпрос: Решимот са положителни и отрицателни. От какво зависи?

Отговор: От теб. Готов ли си за разкриващото се в теб решимо? Защото то се проявява в твоите желания. Харесва ли ти обрисуваната от тях картина? Или обратно? Подготвен ли си? Признаваш ли, че Творецът е „добър и творящ добро и на лошите и добрите“? Издигнал ли си се над себе си? Приемаш ли всеки обрат като разкритие свише, идващо към в твоя полза?

Ако да, то при теб всичко е добре, и ти си поправен. Казано иначе, издигнал си се над егоизма с вяра над знанието и си приел силата на отдаване, която превишава силата на получаване. В такъв случай, разбира се, ти се радваш на всичко, което ти се разкрива, разбирайки, че всичко е към добро.

Решимот по веригата се сменят в теб до самия край на поправянето, и тази верига не зависи от това, как си подготвен. Тя си работи по своя начин. Решимот водят началото си от разбиване на съсъдите, когато получаващите и отдаващите желания са се смесили помежду си съгласно тяхната величина и дебелина, свойства и качества, и в края са създали многостранен конгломерат.

Като цяло, трябва да приемем всяка „картина“ като следваща стъпка по пътя – оптимална, най-добра, единствено възможна.

Тук възниква въпрос: как да се подготвиш към такъв подход? За това трябва съкращение, екран и отразена светлина. Тогава новото решимо пада в благодатна почва: то е – като младенец, роден в моето желание, вече подготвено така, че всичко му идва в негова полза. Идеално, че именно подобно на младенец решимо трябва да се разкрие в готовия за него съсъд.

От урока по статия „Свобода на волята“, 14.12.2011

[63128]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да използваме природните си качества за отдаване?

Отговор: Не трябва да мислим за това – то се получава автоматично. Не трябва да работя против природните си свойства и наклонности, а да се стремя някак си да ги изменя и ”поправя”. Защото засега изобщо не знам какво трябва да направя със себе си.

Цялата ни работа е в това да се включим в правилното обкръжение, просто със затворени очи, и да му дадем възможност да влияе върху нас колкото може по-силно. Разбира се, моята задача отначало е да проверя и да изясня дали именно това обкръжение ми е необходимо. Но когато вече съм проверил и съм влязъл в него, по-нататък искам само едно – то да ми влияе повече.

А по какъв начин силите, получавани от обкръжението, ще повлияят на природните ми свойства и наклонности – не мога да знам. Не предполагам какво ще се получи от това съчетание и връзка. Моят единствен избор и проверка е само в това дали обкръжението, което ми влияе, отговаря на разбирането и усещането ми за максимално възвишено и изключително, духовно, устремено към отдаване, към разкриване на Твореца общество.

Но как именно то работи върху мен и моите свойства и как едното влияе на другото сега не мога да знам. Това ще го узная после, когато започна да разкривам духовните степени и разбера как, в крайна сметка, работи това. И то не на степента, на която се намирам в момента, а само повдигайки се на по-високата и поглеждайки от нея към ниското, на вчерашния ми аз – тогава ще мога да видя това и малко да го разбера.

Цялата духовна работа идва от вярата над знанието, в получаването на силата на отдаване над силата на получаване и докато в мен не се построи тази система, няма да имам възможност със своите инструменти на възприятие да постигна и да разбера какво се случва. Само повдигайки се на степен и то не на една.

Това въобще не се явява наша задача. Докато човек се намира в отдаване заради отдаването, у него няма възможност за постигане предназначението на природните му свойства и влияние на обкръжението. Само когато започне да се свързва с всички останали души и да получава заради отдаване, тогава, благодарение на тази връзка, той започва да изучава самия себе си.

Никога няма да узная нищо за самия себе си, докато не започна да отдавам на другите, и тогава относно тях, по моето отношение към тях ще разбера самия себе си. Те ще станат такава система на отброяване, относно която ще мога да измеря. Защото винаги са ми необходими две точки, за да направя измерване. А ако съм само аз, тогава спрямо кого мога да измеря?

Затова само при условие, че установявам правилна връзка с останалите и ги изучавам, също така изучавам самия себе си!

От урока по статия на Рабаш, 23.09.2011

[55513]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→