Ученикът сам трябва да търси как да се прилепи към учителя. И разбира се, не става дума за преклонение и почитане на личността, а за приемане на неговото мнение. Това е напълно различно и се отнася към духовното.

Но тук има опасност – ще ти се струва, че слушаш учителя, а в същото време, слушаш своето его. Затова, трябва да почувстваш в себе си – къде е твоето мнение и къде е мнението на учителя, как ги поставяш едно срещу друго и преценяш едното спрямо другото.

И точно тогава изясняваш, с какво си съгласен, и с какво – не. И там, където ти е ясно, че изобщо не можеш да се съгласиш с неговото мнение, с радост вземаш това свое несъгласие и започваш да го реализираш в живота си. Именно това се нарича – да приемеш мнението на учителя.

Но ако срещу това не е било твоето собствено мнение, което ти се е наложило да потиснеш, то това не се нарича решение. Трябва да ти е ясно, с какво не си съгласен и какво по-различно би направил!

Ако няма два варианта, когато би искал да направиш нещата по единия начин, а си принуден да направиш обратното – това не е вяра над знанието. Само ако знаеш точно, как учителят би искал да постъпиш, а самият ти желаеш да направиш обратното – тогава вече имаш възможност да отидеш над своя разум. 

Защото, за да постигнеш подобието на свойствата, трябва да знаеш какво означава тяхната противоположност. Само тогава ще можеш точно да разбереш, какво трябва да бъде подобието. Защото подобието е винаги обратно на моята форма – срещу моето мнение е. А аз, един вид държа на своето мнение и над него, срещу него, противостоя сам на себе си и изграждам в себе си нов, по-висок разум.

Не можем нищо да направим – такъв е законът на природата. Висшият се намира на своята позиция, а нисшият – на своята, и за да се издигнеш на висшето стъпало, ти си длъжен да приемеш вярата над знанието, мнението на висшия. И разбира се, струва ти се, че той се държи някак странно и не разбира всичко. Но дали това е важно за твоето духовно напредване – доколко разбираш неговите действия?

Нямаш никакъв друг шанс да се издигнеш на следващото стъпало, освен с помощта на учителя, на висшия, който Творецът е поставил срещу теб. Тук не са възможни никакви компромиси или обиколни пътища.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 25.05.2011

[43942]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Шамати, статия 13 – „Същността на нара“: И колкото повече се извисява човек над знанието, толкова повече се запълва това опустошено място. Т.е. празнотата се запълва с извисяване, вървейки с вяра над знанието.

Необходимо е да молим Твореца да ни даде сили за извисяване. Тъй като, празнотата е създадена и дадена на човек не за да усеща своята опустошеност, а за да я запълни с величието на Твореца и  да приеме всичко с вяра над знанието.

Ние не знаем какво е това „вяра над знанието“. Това е пълно откъсване от всички наши сметки. Аз си спомням как 3-4 месеца след като започнах да уча при Рабаш, го попитах какво е това „вяра над знанието“. Написано е, че човек през цялото време трябва да бъде в нея. Тогава, аз дори си записах на ръката, че трябва да не забравям да мисля за вярата над знанието, даже без да разбирам какво е това. И ето, седнал зад волана на автомобила, поглеждайки написаното на ръката ми, аз попитах Рабаш какво означава това понятие.

Тогава той ми даде такъв пример, разбира се, ограничен в рамките на този свят: „Да предположим, че си дал на приятел 1000 долара назаем, а после той ти върне пакет, като че ли с цялата сума. Но ти откриваш в него само 1 долар. Т.е. приятелят ти казва, че там са 1000 долара, а ти виждаш 1 долар. Къде са останалите 999?“

И тук идва вярата над знанието, т.е. постигаш такова поправяне (а не просто опрощаваш дълга), че възприемаш този 1 долар като 1000 и приятелят ти не ти дължи нищо.

Как ще си върнеш останалите 999? Това се нарича сила на вярата над знанието. Какво е това – невъзможно е да се разбере веднага. Само когато тази сила се разкрие в нас, в резултат на вътрешните ни усилия, вътре в нашите желания, когато се променим, тогава ще видим, че действително може да запълним знанието с вяра и тази вяра е отдаване вместо получаване. Във всеки случай това ще е неразбираемо, докато човек не придобие това свойство.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 26.04.2011

[41537]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Има ли ”злото начало” собствено движение?

Отговор: ”Злото начало” и светлината работят заедно, защото обратната страна на света това е ”зло начало”. Това не е просто някакво желание, което прави това, което му хрумне. Такова няма в реалността.

Напротив, Творецът, с помощта на светлината пробужда в човека всевъзможни усещания или състояния на тъмнината – точно те се наричат ”зло начало”. Кой може да има собствено движение в този свят?! У кого? Никой не се движи по собствено желание.

Само според това как човек може правилно да разпознае ”злото” и ”доброто” начало, да се намира във ”вяра над знанието”, той разкрива някаква възможност да бъде свободен. Свободен от какво? От Твореца? От ”злото” или ”доброто” начало? Да бъде свободен – означава, че човек сам се съгласява да извърши действие, което така или иначе се осъществява от Твореца.

Няма никаква реалност, която би съществувала сама по себе си. Светлината работи над всички решително и безвъзвратно и няма какво повече да се говори. Всяка добавка, наричаща се ”човек” се заключава в това, че той разбира, усеща и се съгласява с действията на Твореца. Ние добавяме единствено съгласието си, до такава степен, че Твореца ни показва:”Направи вместо мен!” и ние правим същото това, което и Твореца. Това зависи от нивото на разбиране, от висотата на постиженията.

Но, ако не това, то какъв избор ти остава?… Всичко е предрешено, както е казано: ”И отвергнатият, не ще бъде отхвърлен от Него”. Всичко – е в пълната му власт. Нищо не работи, освен светлината. Ние добавяме отъждествяването си със светлината, с Твореца. И затова, за да ни доведе до това съзнание е създадено ”злото начало” – в негов противовес, за да възникне у нас желание да кажем напук: ”Аз не искам!”

Специално така е направено, за да ни се даде възможност да изследваме и да разберем – от борбата между доброто и злото, от нашето нежелание и несъгласие, подобно на упорито дете, противопоставящо се на родителите си.

Но постепенно ние изследваме, съгласяваме се и виждаме, колко е съвършено всичко. И тогава, даже ако не беше Твореца и я нямаше неговата власт – аз искам, всичко да се осъществява така, както Той е направил. Това се нарича ”съвършен праведник” – той изцяло оправдава Твореца. Да се надяваме, че ние ще се доближим до това.

От урока по Книгата „Зоар”, 12.05.2011

[42857]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

На творението са му необходими две страни, две свойства, без които не може да направи разлика между себе си и Твореца. То усеща само онова, което се намира в него – и затова няма Творец извън творението.

Само първото действие – създаването на „съществуващо от нищото”, е било един вид външно, изхождащо от вечната, съвършена същност. Кабалистите разкриват това по следния начин: свойството отдаване създало черната точка на творението – нещо извън себе си.

Всички останали действия се извършват вече в творението – в същата тази точка. В нея започва да се разпространява светлината, започва да се проявява свойството отдаване, и спрямо него, тя познава себе си, разбира разликата между получаване и отдаване.

Постигайки своята природа, творението изпитва много силен порив за поправяне, за постигане на максимално равенство, за подобие с изначалното свойство отдаване.

Част от този процес се осъществява принудително. Двете противоположни свойства, въздействащи си едно на друго, предизвикват слизането на световете, докато техните взаимоотношения не породят нещо особено – средното свойство, което е неутрално и не се отнася нито към получаването, нито към отдаването – нито към свойството на Твореца, нито към свойството на творението.

Вътре в творението, между лошото и светостта, възниква клипáт нóга – неутралната част. Тази нова реалност дава независимост на творението, способност да изразява себе си. Нещо повече – сега творението не само е способно, но и длъжно да реши какво представлява само по себе си, към какво отнася себе си.

Това изисква особена работа. Защото творението трябва да приема наравно двете противоположни сили. Но как тогава да реши кое е добро и кое лошо?

Тази дилема оказва влияние и върху нас – проявява се като светлина и тъмнина, като помътняване на чувствата, като вяра над знанието, като нещо възникващо и изплъзващо се. Това средно свойство намира израз в нашите мисли и желания, докато накрая не придобием независима позиция, за да разкрием в нея своята самостоятелност според собственото си решение.

Това не е никак лесно – природата ни подготвя, за да станем самостоятелни извън нея, извън творението. Тогава и Творецът, и творението, и цялото мироздание ще наблюдаваме отвън. Ето за какво ни подготвят двете противоположни сили.

Използвайки като основа средното свойство, ние включваме в себе си и светостта, намираща се над него, и лошото, намиращо се под него – за да изградим пълноценен духовен парцуф. В него Творецът и творението се сливат в едно – благодарение на това, че правилно използваме тези две сили и поемаме в себе си цялото мироздание.

От урок на тема „Принципи на единното възпитание”, 27.03.2011

[39231]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ние трябва да се изменим, за да постигнем Твореца, защото Го постигаме в новите келим/свойства на възприятие, в новите желания. Разбира се, самите тези желания не са нови, но те се съединяват в нас по нов начин.

В нас има желание за наслаждение и желание за отдаване. За да разкрием Твореца, ние трябва да създадем в нас такава връзка между тези желания, че да Го разпознаем.

Творецът има 125 форми за разкриване, следващи една след друга, когато Той ни се разкрива все по-близо и по-близо, все по-ясно и по-ясно. Това са 125 стъпала, издигайки се по които, ние можем да Го видим и усетим все по-добре.

Как разкриваме Твореца? В момента, в който създадем между нашето желание за наслаждение и желанието ни за отдаване такава връзка, че на първото стъпало – желанието  за отдаване да властва над желанието за наслаждение, придавайки му форма, подобна на Твореца, ние на мига виждаме през тези желания, през техните съединения – Твореца.

Тоест, аз трябва да създам в себе си общото свойство между желанието за наслаждение и желанието за отдаване, за да бъде то тъждествено, равно, подобно на Твореца на първото, най-ниско стъпало на Неговото разкриване. Тогава аз ще видя, ще разбера и ще почувствам Него.

В нашия свят също съществуват различни явления, за възприемането на които аз трябва да поумнея, да придобия допълнително усещане, да се науча на още нещо – и тогава ще започна да усещам, какво става, по какъв начин и какво представлява това явление.

Така и в науката кабала. За да предизвикам съчетаването, взаимното проникване на желанието за наслаждение и желанието за отдаване във всеки от нас, по правилен начин, на първото стъпало и по-нататък на всички 125 стъпала, ми трябва светлината, която би извършила в мен това изменение. Сам, аз не съм способен на това, защото се намирам на най-ниското стъпало и нямам никаква представа за това, какъв трябва да стана на следващото стъпало – подобно на детето, което не знае как трябва да изглежда след година. По-нататък…

Затова ни е дадено ученето. Ние трябва да седим и да учим от първоизточниците, а най-силният първоизточник за привличане на светлината, това е Книгата „Зоар”. Когато ние заедно изучаваме тази книга, и всеки при това мисли как да се съедини с другите, защото в съединяването между нас, ние създаваме формата на Твореца, правилното съчетание между желанието за наслаждение и желанието за отдаване, за да може желанието за отдаване да властва над желанието за наслаждение, придавайки му правилната форма – това се нарича „вяра над знанието”.

Ако по време на учението аз искам да се случи така – това е достатъчно, няма по-големи заповеди, и няма нищо по-важно. Тогава аз привличам светлината, за да може тя правилно да подреди в мен тези желания. А светлината вече върши това. Повече от това не ми трябва да знам. Така малкото дете иска да се развива – и затова бяга, играе и прави всичко. Така и аз, като детето, правя всичко – само за да дойде светлината и да ме върне към източника, към Твореца.

От урок по Книгата „Зоар”. Предисловие, 18.02.2011

[35681]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Заповеди, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Защо духовната работа се нарича също „бреме”?

Отговор: Защото човекът трябва да я приема с вяра над знанието. Защото всеки път той е пред поправянето в егоистичното желание. А затова, приемайки върху себе си тази работа, устремена към намерението заради отдаване, той не вижда в нея никаква изгода и я възприема като бреме.

Моето поправяне не може да се базира на изгодата. Ако на мен нещо ми е изгодно, то аз действам егоистично. А обратното, ако в своето желание за наслаждение аз приемам свойството Бина, която е по-високо от Малхут, то тя става за мен „бреме” – нещо такова, което стои над разума, чувствата и всякакъв разчет.

Как да се сдобия с това? Аз се включвам в обкръжение, и то ми въздейства, показвайки ми какво трябва да направя. По такъв начин, все пак имам изгода, но от друг вид: тя е предизвикана от обкръжението, а не идва от моите представи. И тогава, намирайки се под влияние на обкръжението, аз получавам от него осъзнаване за важността на целта.

Без тази важност нямаше да мога да работя, но тя се строи върху предпочитането на отдаването пред получаването. С това аз сам не бих се справил. Само обкръжението може да ме задължи и така да измени моите ценности, че все пак да поискам това.

Ето какво означава да приемеш „бремето на небесното царство”. Това е невъзможно без обкръжението, което построява в мен съответстваща ценностна скала. При това аз работя над разума, над рационалния подход, над логиката.

Питам се, защо ми е да извършвам отдаване? Какво ми обещава това? Със своето егоистично желание аз не мога да обясня, какво струва това. В какво ще ми бъде по-добре? Добре, ако можех да видя поне някаква потенциална полза, но тук става въпрос за истинско „бреме”, когато в мен няма никакво оправдание на тази работа, в нищо. Но групата ми помага да осъзная важността, и тогава аз все пак работя.

Без тази важност не бих могъл да работя, не бих могъл да отделя на отдаването даже частица внимание. И затова групата като средство е важна за мен в тази степен, в която е и целта.

От урок по статия на Рабаш, 20.02.2011

[35822]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Рабаш, „Даргот Сулам“, статия 903, „Ту би-шват“: „Творецът желае за човека, който изпълнява заповедите, явяващи се плодове, дървото и плодовете да бъдат еднакви на вкус, тоест неговото намерение също да бъде „лишма” – заради отдаване.”

В нашата работа, трябва да преминем през няколко етапа. Преди всичко, трябва да се спуснем на стъпалото, за което е казано: „Аз създадох злото начало”. Тук, човекът започва да се запознава със своята природа и вижда колко е лош, т.е. противоположен на доброто.

Доброто – това е светлината, свойството отдаване. Къде да видя свойството отдаване, за да се измеря в сравнение с него и да определя, в какво зло се намирам? Къде е това зло и къде е Творецът, създал злото начало? Аз трябва да постигна Твореца, който е създал злото начало в мен, а срещу него трябва да бъде Тора като добавка.

Защото не може да има тъмнина без светлина и светлина без тъмнина. Ние не постигаме нищо само по себе си, а само сравнявайки го с противоположността. И затова, човек постига заложената в него лоша природа, само според своите добри дела. Само по този начин можем да постигнем злото.

Така, че грешниците, за които говори Тора, са особени и велики хора. Стъпалото грешник е много високо. Човекът работи по отношение на доброто, стараейки се да преодолее злото в себе си и да постигне благото. Тогава, познава злото, разкрива греховете на Адам и влиза в процеса на поправяне. Така, разкриването на злото начало се явява част от този процес.

И само след това, постигайки злото, човекът започва да проверява еднакви ли са „дървото” и „плодовете”, устремени ли са в една посока – към отдаването. Защото „плодовете” са отдаване, а не самонапълване. Човекът се старае да бъде над своя егоизъм, определяйки го като зло, над което трябва да се издигне. Той отново и отново открива какво иска и от какво може да се наслаждава, и определя за себе си, какво представлява египетското наказание. Готов е на всичко, освен на това да се самонаслаждава.

И тогава се издига над всички възможности за наслаждение и стига до истинските плодове – до отдаването. Наслаждение от отдаването – ето какво е плодът на Дървото на познанието. Това е вярата над знанието – вярата, израснала на Дървото на познанието.

Само по този начин, човекът израства – издигайки се над злото, над разкриващото се в него свойство получаване и под никаква форма не желае да го използва. И тогава в него израстват плодовете.

Именно това символизира Ту би-шват, „Новата година на дърветата”. Защо на дърветата, а не на плодовете? Защото засега, човекът придобива свойството отдаване, а след това е необходимо да се научи да получава заради отдаване.

По духовния път непрекъснато разкриваме неправилните форми в себе си. Както пише Баал а-Сулам в „Предисловие към ТЕС”, само онези, чието търпение е било голямо и е устояло се удостояват да влязат в царския дворец, в онази „градина”, в средата на която стои Дървото на познанието.

От урок по статия на Рабаш, 20.01.2011

[33231]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

В битката на Моше (Моисей) с Фараона се разкрива особеността на нашата духовна работа. Ние работим с егоизма си, с желанието за получаване, но не го отменяме, а го отглеждаме и развиваме.

Казано е: „Аз създадох злото начало и създадох Тора – подправката за неговото поправяне”. Тора е само подправка за егоистичното желание – малко пипер, щипка сол за цялото това голямо ястие, което се нарича наш егоизъм, желание за наслаждение.

В крайна сметка, какво не ни достига? Трябва да добавим малко от Тора, за да можем да превърнем целият този егоизъм в свят на Безкрайността.

Формата на истинската духовна работа е превръщането на тоягата в змия, а на змията – в тояга. Всички зависи от това, как човекът използва всички съществуващи в него свойства и предпоставки.

Той не унищожава нито лошото, нито доброто, не се отказва от никое от своите свойства! Трябва само да промени начина на тяхното използване.

Ако човекът хвърли тоягата на земята, тя се превръща в змия, а ако хване змията за опашката – тя пък се превръща в тояга, с помощта на която напредва.

Тояга (мате), идва от думата „долу” (мата), тоест човекът се смалява и благодарение на силата, която се нарича „вяра над знанието” се издига над своя егоизъм до свойствата на Бина, свойствата на Малхут.

Всеки път, в десетте нечисти сфирот, в десетте проявления на Фараона, се разкрива все по-голям егоизъм, който може да се поправи с помощта на десетте египетски наказания.

Човекът, който се намира в състояние на излизане от Египет, е готов да премине през всички тези 10 наказания. С помощта на тоягата, той сам предизвиква ударите върху себе си и те му помагат да се издигне над егоизма.

Човекът възприема тези удари като лекарство. Така, както сме готови да приемем всяко болезнено и неприятно лечение, за да оздравеем.

От програмата „Седмична глава“, 23.12.2010

[32996]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Защо свойството отдаване е скрито от нас?

Отговор: Свойството отдаване се разкрива по отношение на моето егоистично желание! Ако свойството отдаване би се разкрило от само себе си, то, разбира се, аз бих го пожелал.

А защо не го искам? Защото има противоположност между желанието да отдавам и моето желание – да получа, да напълня себе си.

Ако бих могъл да видя света само през призмата на отдаването, то той би ми се показал забележителен, пълен с добрина, по-добре нищо не би могло да бъде! Просто Рай, свойството Бина!

Но ако гледам на него през своите егоистични желания, които властват над мен, то не мога да се съглася с такива определения.

А кога, все пак, ще се съглася? – Ако с помощта на силата, която получавам от групата, аз възвеличавам важността на отдаването над егоистичното получаване, то у мен се появява свободата на избора.

Но да направя това мога само с вяра над знанието – да поставя мнението на групата над своето.

От урок по статията ”Прякото и косвеното въздействие”, 22.10.2010

[24640]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как трябва да работя с вяра над знанието ако сърцето не се отваря?

Отговор: Трябва да си търпелив. Това е трудна работа, която вършим в Египетското робство, когато продължаваме да строим нови „пирамиди”, полагайки огромни усилия докато сърцето изведнъж не започне да чувства. И в тази работа разпространението на Кабала помага много; тя е в помощ на самия човек. Колкото повече инвестира в другите, дори мотивите да са егоистични, толкова по-бързо той почва да усеща как сърцето се разкрива.

Виждам това в много хора, които полагат много усилия в ученето, но не се включват в разпространението на Кабала. Не е достатъчно само да се учи и да се стои в групата. Сърцето няма да се отвори! Всеки трябва да открие за себе си някаква работа, без значение колко незначителна е тя, за да я превърне в постоянна грижа, така че да знае – „Това аз отдавам за другите, чрез мен мъдростта се разпространява”.

Това е магически инструмент, както показва опитът ми. Онзи който разпространява напредва много по-бързо. Затова аз я препоръчвам на всички.

От урока по статия на Рабаш, 02.12.2010 г.

[28501]

Filed under: Духовна работа, Разпространение на методиката - Няма коментари→