Науката кабала работи с вътрешните качества на човека, с неговата скрита природа, свързана със силата на общата природа. А с помощта на своите природни сетивни органи ние можем да възприемем само нищожна част от реалността.

Както домашната котка, която знае само своя дом и двор и не подозира, че има още нещо друго, така и обикновеният човек живее в своя малък затворен свят. Не виждайки, че  е заобиколен от цялата Вселена и излиза в космоса, той е много ограничен в усещането на самия себе си и света.

Дари ако човекът опознае целия свят, все едно, това възприятие ще бъде ограничено, защото той не е запознат с управляващата ни система, в която се намира нашата Вселена. Но тя  е съществувала още преди появата на човека преди хиляди години и как се е управлявала? И ние самите сме произлезли в процеса на нейната еволюция.

Ако погледнем  творението става очевидно, че то се развива по поредица от причини и следствия, по особена програма, в края на която се появява човекът, и неговото появяване не е случайно.

Някога мислехме, че цялата еволюция се е зародила случайно, а Вселената съществува безкрайно. В училище са ме учили, че Вселената няма начало и няма край. Но днес учените оценяват възрастта на вселената на 14 милиарда години. Тоест, нашите възгледи се променят и ние трябва да опознаем  по-широка реалност, от тази, която ни се представя.

Ние живеем в някаква сфера, която постепенно се разширява според действието на нашето изследване. Но, все пак нашите чувства и разум остават ограничени.

Както котката притежава ограничени органи на възприятие и не е способна да види света така, както го вижда човекът, така и човекът е ограничен и не е способен да види по-широка сфера. А главното е, че ние не разкриваме програмата, която управлява цялото мироздание. Тя е напълно скрита от нас.

Ние не само не знаем какво ще се случи с нас в следващия миг, но и въобще не осъзнаваме защо и за какво съществуваме. Историята ни учи, че  не само не разбираме случващото се, но дори не можем да се учим от преживяното, през цялото време повтаряйки едни и същи грешки. С цялото си високо развитие човечеството не излиза от проблемите.

Затова, имаме ли право, при всичките допуснати от нас грешки и проблеми на построеното от нас общество, да съдим за това, колко е добра или лоша е методиката на кабала, ако цялото ни развитие ни е довело до безизходица.

Струва си преди всичко да проверим инструментите, с които ще проверяваме,  изследваме и  правим изводи. Способни ли сме да съдим обективно при нашия ограничен разум, ограничена природа и егоистичен интерес на всеки?

Наричаме се хора, но кои сме ние в действителност? – Егоистични системи, които мислят само за самите себе си и са готови на всичко,  само за да докажат своята правота и да спечелят на всяка цена за сметка на другите. Как можем да се издигнем над тези ограничения и да проверим какви средства ни предоставя науката кабала?

Защото тази наука говори за това, какво се намира над нашата природа, т.е. над нашия егоизъм, а не някъде си в небесата. Кабала не е мистика, тя говори за човека, който се издига над своето его, над своята земна егоистична природа. И тогава той може да изследва същността на своя живот, неговата цел: какво е  животът, какви са хората.

Издигайки  се над егоизма, вече е възможно да има обективно мнение. А всички останали изследователи съдят от своя егоизъм и именно затова критикуват науката кабала.

От програмата „Причини за негативното отношение към кабала“, 19.07.2017

[210631]

Filed under: Кабала - Няма коментари→

Въпрос: Какви критерии ни позволяват да разглеждаме кабала като свръхнаука?

Отговор: Проблемът е, че кабала не може да бъде достъпна за всеки, който се е учил няколко години в университет и вече се счита за учен.

В кабала е необходимо да се премине през вътрешни изменения, когато започнеш да възприемаш света съобразно със своите нови вътрешни лични свойства, които се проявяват в теб под въздействие на усвояването на методиката.

Тогава ще започнеш да усещаш света в по-обширна форма, издигайки се над предишните си свойства и наблюдавайки предишните си и настоящите си усещания отстранни.

Тази нова реалност ти позволява да изследваш себе си, защото, намирайки се на по-високо ниво на разбиране, едновременно ще усещаш и сегашното си материално ниво. Ние го наричаме животинско, защото се възприема само от физическото ни (животинското ни) тяло.

Кабалистът е човек, който се намира на нивото на постижение на своите нови свойства; чрез тях той възприема света, който му изглежда съвършено друг, и едновременно с това наблюдава изминалите си състояния. Тоест той вижда и това, което възприема чрез петте телесни сетивни органа, и онова, което възприема чрез петте си нови духовни органа на усещане.

Затова ни е трудно да говорим за точност, повторяемост и истинност на това възприятие, защото то се явява част само за онези, които са достигнали до тези изменения в себе си. Но всички, които са ги преминали, постигат, като цяло, съвършено еднакви усещания. Те започват да разработват свой собствен апарат от записи, възпроизвеждания и реакции.

По принцип, те се занимават точно с такава наука, както и науките от нашия свят, с тази разлика, че тя се намира на друго, по-висши ниво на развитие. Единственият проблем е да се издигнем на това ниво, да породим в себе си новите органи на усещания, за да може чрез тях да възприемаме нашия свят, но в по-широк вид.

Въпрос: Но всеки човек има свой корен на душата, което означава, че у всеки тя се проявява по-различен начин. Излиза, че кабалистът е субективен до тогава, докато не настъпи общо пълно поправяне и стане ясно какво, къде и за какво?

Отговор: Да. Кабалистът може да говори само за това, което възприема. Само на това ниво той има право да изразява себе си и в много ограничен вид, защото научното и точното разбиране на всяко духовно ниво е свързано с всички останали нива, до пълното поправяне на възприятията ни.

Затова, дори в най-малките междинни стъпала остават някакви не напълно постижими от нас части и в тях усещаме своята ограниченост.

Изкачвайки се по стълбата на духовните светове, ние преминаваме през 125 стъпала. Но всяко от тях е като ограничение по ширина и дълбочина. С други думи, невъзможно е да разберем всички стъпала до края, докато всичките не ги преминем. Кабала признава и приема това и затова в нея съществува съвършено ясно разбиране за ограниченията.

От ТВ програмата „Кабала и наука“, 07.10.2015

[167781]

Filed under: Без категория - Няма коментари→

Въпрос: Известният американски учен Ричард Файнман говори за квантовата физика като за наука, която никой не разбира, въпреки че много хора правилно я използват. Аналогична ли е ситуацията в кабала?
Много от вашите ученици се оплакват, че не разбират „Учението за Десетте Сфирот“. Те могат ли да го използват по някакъв начин ?

Отговор: Не, те не могат да използват това учение, освен тези, които вече се издигат по духовните стъпала и се намират на по-високи от обичайните постижения на нашето тяло.
Четейки „ Учението за Десетте Сфирот“, моите ученици не разбират какво е написано там. Това е само изучаване на методиката, развиваща в човека нови сетивни органи.
Когато той чете, изучава и много желае да постигне това, което е написано, вътрешният импулс на неговото желание развива още неразкрити в него свойства и той постепенно започва да разбира и чувства за какво става дума.
По принцип е подобно на това, как човек се развива в нашия сват. Когато се родим, ние нищо не разбираме. Нас ни тласка напред любознателността, завистта, чувството за съревнование и така ние се развиваме, не знаейки към какво.
Детето автоматично повтаря това, което говорят възрастните, нищо не разбирайки от смисъла на думите и несъзнателно прави такива движения, както и възрастните. Такa е и в кабала.
Въпрос: Всъщност, както казва професор Файнман, физиците не разбират корените на физичните закони, а само ги използват. Способни ли са кабалистите да обучат физиците на физика, на основите, на които тя стои?
Отговор: Най-простите неща, които в същото време са най-сложни, стоят в основата на цялото мироздание.
Аз мисля, че някога ще бъде установена връзка между кабала и всички останали науки, методики и теории, които използва човечеството. Явявайки се наука за възприемане на общото мироздание, мироглед, възприятие, кабала може да даде основа на всички останали науки в базовата основа на тяхното съществуване.
Но не мога да кажа кога ще се случи това, защото аз лично не зная как да намеря контакт с учените, за да се определи общата рамка на кабала и науката. Ние трябва да се опитаме да се разберем помежду си.

От ТВ програмата „Кабала и науката“, 07.10.2015
[167941]

Filed under: Без категория - Няма коментари→

Въпрос: Защо във висшия свят трябва да изследвам всичко относно себе си, а в този свят не?

Отговор: Това е така, защото в новата реалност съществуваш в нова форма. В нашия свят получаваш всичко в тялото си, усещаш всичко в органите си на възприятие и затова виждаш тази стая, стените, прозорците, масата и мен.

Как знаеш, че всичко това съществува? То се обрисува във възприятията ти.

Възприятието на истинската реалност се разкрива само във висшия свят. В нашия свят си ограничен и живееш в аквариум, скъпи мой! Заключен си вътре в себе си, твърдейки, че не се нуждаеш от други сетива, освен тези, които имаш в рибеното си тяло. Те са достатъчни, за да чувстваш този материален живот, не се нуждаеш от нищо повече.

Не вярваш, че зад стените на аквариума има един различен свят и не се опитваш да изследваш зад тях. Но аз вече имам желание, което е началото на едно по-висше ниво на желания. Това са същите пет вида възприятие, но се намират на следващото ниво. Възприемаш всичко на своето ниво в желанието за получаване, а аз развивам възприятията си в желанието за отдаване.

Реплика: Но аз използвам обективни прибори за измерване, без да внасям субективните си усещания.

Отговор: Така си мислиш, но бъркаш.

Реплика: Но намирайки се вътре в аквариума, не мога да разбера своята ограниченост и своето влияние на картината, която ми се представя?

Отговор: Можеш. Съвременната наука говори за това, защото е достигнала до ограниченията на този свят. Айнщайн първи е говорил за относителното възприятие на нашия свят, а след това физикът Хю Еверет и други учени.

В момента, в който разберем, че всичко е относително, вече имаме проблем. Всичко да е относително означава, че по никакъв начин не можем да измерим каквото и да било по правилен обективен начин. Всеки път трябва да добавяме изречението, че наблюдаваното е по отношение на наблюдателя, който се намира в определена отправна рамка и при определени условия. В този случай нищо не е абсолютно и няма никакви обективни факти. Още

Filed under: Възприемане на реалността, Вътрешна работа, Духовна работа, Изучаване на кабала, Наука, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Потиска ме и дори ядосва нарисуваната от вас картина: нима цялото ми възприятие на света е чисто субективно и ограничено от моите усещания?

Отговор: Защо те потиска нашето възприятие на света? Ако погледнем рибката в аквариума, то тя си живее спокойно. За нея този аквариум, водата и всичко, което има в нея е нейният живот.

Рибата има желание да живее и да съхранява себе си, и тя е доволна от живота в аквариума. Защото за нея е важно да има вода, наситена с кислород, и храна. Няма желание за повече.

Аквариумът е нейния свят. Рибата не знае какво съществува извън аквариума. Ето така и ние живеем в този свят, в такъв аквариум, не знаейки какво става извън него. Науката кабала е наука за възприемане на действителността, позволяваща на човека да разшири своите хоризонти.

Въпрос: Но рибката не се дразни от живота си в аквариума. Защо нас ни вълнува какво има зад стените?

Отговор: Защото сме избрани от всички създания, да бъдем родени и да се развием с такова желание, което излиза извън границите на аквариума. Искаме да се измъкнем от аквариума и да узнаем какво съществува извън него. Това е ново желание, което не се отнася към човека от този свят. То принадлежи вече към следващата степен, намираща се извън нашето тяло. Него трябва да изследваме.

Аз чувствам, че трябва да разкрия какво се крие там, зад стъклото на аквариума. Този живот вътре в аквариума ме задушава, чувствам се като в затвор. По-добре смърт, отколкото такъв живот, защото моето желание е много по-голямо от това, което може да ме напълни в този свят.

Искам да получа знание и усещане на широката реалност, за външния свят. И затова чувствам себе си в този свят, сякаш съм затворен в карцера или живо погребан. Макар и жив, но усещайки себе си като в тесен гроб, и рия навън.

Макар че има хора, които напълно ги устройва живота в аквариума, и такива са 99%.

Въпрос: Но всички хора са също недоволни от нещо?

Отговор: Те са недоволни, че в аквариума не сипват навреме храна, или лошо се помпи кислород. Тяхното желание не отива по-далеч от това. Но има хора, желанието на които е доста по-голямо и те искат да разкрият какво има извън пределите на аквариума.

От програмата „Среща на световете“, 12.05.2014

[151104]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос: Защо е нужна цялата тази игра между силите на доброто и злото? Не би ли било по-добре, ако имаше само една сила  на доброто?

Отговор: Точно с това и егоизмът разваля целия ни живот, тъй като иска само едно: на него да му е добре. Той не разбира, че силата на злото трябва да бъде използвана така, както и силата на доброто, но привеждайки  двете в равновесие. На егоизма това не му е удобно.

Въпрос: Какво означава равновесие между силите на злото и доброто? Аз искам да бъда в хармония с доброто, но как бих могъл да съм в хармония със злото?

Отговор: Не може да има хармония само с доброто или хармония само със злото. Хармонията съществува само между двете, в тяхната взаимовръзка, в равновесие. Затова животът ни трябва да се състои от добро и зло, в противен случай това не е живот.

Въпрос: Но представяте ли си колко би било чудесно, ако в света имаше само едната сила –  на доброто?

Отговор: Трябва да престанем да наричаме едната сила добро, а другата зло.  Доброто и злото са относителни понятия. Ти им залепяш едни етикети, а аз мога да им залепя точно противоположните.

Има две противоположни сили, които са ни дадени от природата. Това, което възниква между тези две сили, се нарича „живот”, съществуване. Камъните, растенията, животните, хората съществуват само, защото са създадени от преплитането на тези две сили, взаимно уравновесяващи се една с друга. Такава е природата.

Ние съществуваме в този свят в животинско тяло, и ето защо трябва да съхраняваме този баланс, към който природата заставя всяко едно животно.  А това, което е над животинското ниво, което получаваме благодарение на човешкия си разум и чувства, трябва също да уравновесим, но не, за да го използваме на животинско ниво, а като хора.

Човешкото стъпало предполага съвършено различно равновесие между силите на доброто и злото. Като човек, аз трябва да се отнасям обективно към силите на доброто и злото и да призная правото на съществуване и на двете сили, решавайки какво може да бъде между тях. По такъв начин формирам своето възприемане за света, осъзнавайки, че трябва да използвам и едната, и другата сила в тяхното взаимодействие, в баланс, в правилна взаимовръзка.

За мен не съществува добро и зло. Когато се съчетаят помежду си, тези две сили ще произведат моето добро състояние, т.е. по-напредналото, по-висшето състояние. Хармонията между тези две сили се превръща за мен в добро. Не някаква си една или друга сила – а връзката между тях.

Въпрос: Това вече е добро и зло в своя абсолютен вид, спрямо нашето развитие. Но аз, обикновеният човек ще възприема ли това развитие като добро, или не?

Отговор: Това зависи от човека, от неговата подготовка, образование, възприемане на света. Докато не порасне, новороденото до определена възраст, не разбира нищо, и върви след своето желание, просто като животно. То по естествен начин избира това, което му харесва или не му харесва.

Затова ни се налага да го ограничаваме, защото то, вече от самото си раждане – не е животно, а малък човек. В животното е заложена вътрешна програма, позволяваща му правилно да използва силите си.

Животното няма да падне от високо, няма да изяде това, което е вредно за него, няма да увреди себе си. Докато при човека – още от първия ден на раждането, ние сме длъжни да започнем да го възпитаваме.

Животното няма нужда от възпитание. Ако малките му са захвърлени в гората, но наблизо има храна, те могат да оцелеят. Те самите знаят какво могат да ядат, какво не трябва да вкусват, от какво трябва да се пазят и – ще останат живи. Но новороденото човече няма да оцелее само.  Трябва през цялото време да го обучаваме на това, какво е добро и какво е лошо за него, и как трябва да използва вещите, за да може да порасне.

А детето трябва и да расте не само физически, въпреки че и на това да трябва да го учим. Когато поотрасне и се научи да живее в този свят, да се грижи за своето тяло, тогава трябва да го обучаваме ментално, вътрешно, психологически.

Разбирането за доброто и злото означава, че детето умее да използва тези две сили, които се намират около него, вътре в него и в другите, съхранявайки постоянното си  равновесие със своето обкръжение. Всъщност животът – е вътрешно равновесие и равновесие със заобикалящото ме. На това трябва да научим малкия човек: как да постигне вътрешно равновесие и баланс с обкръжаващата го среда на животинско ниво, където се намира нашето тяло, и на човешко ниво – в обществото, във връзката с останалите хора.

От „Беседа за новия живот № 392“, 03.06.2014

[149276]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Въпрос-отговор - 2 коментара →

Въпрос: Каква е връзката между смисъла на нашето съществуване и постигането на висшата сила?

Отговор: Това е най-първичната сила на природата. Тя е висша, защото именно тя управлява всичко, тъй като е сила на отдаването, на любовта, която се разпространява около всичко, което е в нея: енергия, напълване. Тя специално е създала силата за получаване, за да я напълни и да я доведе до особено ниво на съществуване.

Силата на отдаване е съвършена, тъй като не се нуждае от никого. А създадената от нея, сила за получаване, е изцяло ограничена и бедна, защото винаги нещо не ѝ достига, но тя е неспособна да си го набави.

Реплика: Хората са свикнали да си представят висшата сила, Твореца, като някаква личност, с която сме сключили съюз и която сега ни придружава. Трудно е да си представим това във вида, просто на  сила, на нещо безжизнено.

Отговор: Нима е трудно да си представим това? Даже в нашия материален свят има много различни сили, които са ни известни. Защо ни е трудно да възприемем съществуването на висша сила? Обратно, освен сили, нищо повече не съществува.

Всичко, което виждам около себе си, това са сили, които се формират в моето възприятие, във вида на сякаш, съществуващи материални образи: на неживата природа, на растенията, на животните, на хората. А всъщност, всичко това са проявите на тази висша сила.

Въпрос: Как да създадем отношенията с нея?

Отговор: Това е силата на „желанието“. Когато създаваме отношение с някого, по такъв начин използваме своите сили, че да се отдалечим или да се съединим, да се приближим, да установим контакт. В реалността съществува само сила и нищо повече. Даже физиката, една изцяло материална наука, в днешни дни достига до този извод.

При по-задълбочени изследвания, видимата за нас материя изчезва, съществува само в нашето възприятие. Целият, усещан от нас свят, е плод на нашето въображение. Съществуват само сили, които въздействат на нашия мозък, рисуват там картина, сякаш появяваща се пред нас. Но всичко това е резултат от работата на силите като изображение на екрана на компютър.

Въпрос: И всеки от нас е също сила?

Отговор: Човекът е само сила за получаване. Но тази сила се състои от различни получаващи сили, свързани в някакви отношения. И затова всички хора се различават, един от друг. Силата за получаване е силата на желанието да се наслади.

Човек  е  желание да се наслади. Но в него съществуват многобройни желания за различни напълвания, преплитащи се помежду си. Във всеки има негова, особена комбинация, свойствена за мъжете, за жените, за децата или за възрастните. Но всъщност, това е само желанието да се наслади от всевъзможни източници.

Въпрос: Какво се подразбира под „връзката на еврейския народ с висшата сила“?

Отговор: Авраам е научил хората, как да постигат целта на живота си, общата програма на природата, ако в тях съществува това желание. Това е възможно, ако човек познава силата за отдаване, намираща се по-високо от нас. А да я постигнем е възможно, при условие, че изградим, помежду си отношения, които ще бъдат подобни на силата за отдаване. За това ни е необходимо да постигнем любовта към ближния, както към самия себе си, взаимната любов.

Според степента, в която помежду си, започнем да разкриваме такива сили на любов, на единство, на взаимно участие, в тях ще разкрием силата за отдаване.

Въпрос: Ако помежду си, установим отношение на любов, на взаимност, то в тях ще разкрием тази най-висша сила, с която, както казват еврейският народ е сключил съюз? Що за висша сила е това?

Отговор: Това е висшата сила на любовта и на отдаването, желанието да направиш добро на другите, според силата на своята любов. Народът, притежаващ връзката с такава висша сила, се нарича еврейски народ, июдеи (егуди), защото разбира, че е необходимо единство (ихуд) между нас самите и между нас, и висшата сила.

Силата за получаване ни е дадена с раждането и е огромна, именно в този народ, заради което той е наречен „най-упорит“. Но ние разбираме, че тази сила ни е необходима, само за да успеем с нейна помощ  да разкрием силата отдаване. Силата на егоизма гори в нас и ни разделя, един от друг, принуждавайки ни да търсим силата за отдаване, за съединение.

Следва продължение …

[150663]

От „Беседа за нов живот, № 484“, 25. 12. 2014

Filed under: Възпитание на децата, Егоизъм, Творец - Няма коментари→

Усещането за външния свят ни е дадено специално, за да развием чувство сякаш на страничен човек. Мога да използвам този друг човек егоистично, приближавайки или отдалечавайки го, в зависимост от своята полза. Или мога да го използвам не за своето, а за негово добро, и по такъв начин да променям, да използвам себе си.

Веднъж, другарят е важен за мен, а всичко, нуждаещо се от промяна, изменям в себе си, за да направя на него по-добре. Друг път, съм важен аз самият и “въртя” другаря, както на мен е изгодно.

Борбата е именно между тези две възприятия: кой е важен и кой определя всичко. Тази борба е много важна за мен, защото ми помага да разбера, какво не ми достига, за да изградя орган за усещане на ближния.

Всъщност, ближният е Творецът, а цялата тази картина: този свят и висшите светове, намиращи се уж извън мен, са само инструменти за разкриването на Твореца. Изначално, не притежаваме такива инструменти, а само техния зародиш – точката в сърцето. Така, работейки в групата, с другарите, в разпространението, в големия свят, формирам този орган.

От една страна, си представям, че всичко се намира в мен, а това, че всички тези мои части ми се струват външни, това е моя илюзия. Ако прескоча през това възприемане, то ще го поправя и ще започна да изграждам усещане за отдаване, усещане за ближния.

От друга страна, си представям какво съм “аз” и “те”, намиращи се извън мен. Моето егоистично желание нараства и заявява, че съм задължен да се грижа за себе си, за тяхна сметка. Тоест, трябва да оставам постоянен, а другите да се променят за моето добро.

Представям си го ту така, ту иначе, и с това определям своите подеми и падения. По такъв начин в мен се развива допълнителен орган на чувствата. Когато той започне да работи, се нарича Шхина – усещането, в което се проявява Шохен, Творецът. По степента на развитие на това усещане, Го разкривам, чувствам и разбирам.

Затова, най-важното занятие в този свят, заради което се намираме на тази земя, през отредения ни за този живот период, е да развием чувството за осъзнаване на доброто и злото, да го копираме и усъвършенстваме, за да може с негова помощ да достигнем до усещането за Твореца.

Всичко това се постига чрез работа с публиката, по която мога точно да измеря, доколко съм се придвижил към тази цел, към развитието на инструментите за разкриване на Твореца, на любовта и на отдаването. Доколко групата и изобщо целият свят, намиращ се извън мен, за мен стават по-важни от мен самия, така че ги считам за постоянни, а себе си за променящ се спрямо тях – съдейки по това, мога да оценя своя напредък.

От подготовка към урока, 26.05.2014

[135962]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Становище (А.Гостев, д.п.н., проф., Институт по психология РАН): Нашите представи за света се материализират. Следователно, за правилното изграждане на света, за да върви той към добро, хората трябва да се стремят към правилно възприятие на света. Хората не осъзнават, че моралните закони са обективни, и за да превърнем нашите възприятия, трябва да култивираме в себе си морални усилия. Когато се намираме сред хора, с които духовно сме в унисон, влагаме позитивна сила в съвместното поле на общуване, защото сме ангажирани с една обща цел – да подобрим себе си и едва след това да подобрим света. Иска ми се хората да разберат взаимосвързаността на човечеството, да започнат да култивират в себе си любов един към друг.

Реплика: Просто бих посъветвал да изучавате новите взаимоотношения в нашия курс https://egonet.info/.

[93315]

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността - Няма коментари→

Лекция в Рим

В подема над егоизма, наред с другото, се крие удивително откритие: ние започваме да откриваме, че целият свят се намира в нас, а не извън нас. И това е логично, защото всъщност аз не зная какво има там отвън.

Човек възприема само това, което влиза в неговите органи на чувствата и чрез нервната система попада в мозъка, който обработва общата „картинка“. Така ние и усещаме света. Достатъчно е да прережеш нерв, за да изпадне някаква част от реалността от нашите усещания.

И така, издигайки се над себе си, човек вижда, че неговото възприятие съвсем не се намира отвън, а изцяло зависи от неговите органи на чувствата, от желанията, от мислите, от чувствата и разума. И затова, знаейки как да променяме тези параметри, можем да разширяваме своето възприятие, да се издигаме над ограниченията на петте сетивни органа.

Оттук е и името „наука кабала“ – което буквално означава „получаване“. С нейна помощ човек постепенно излиза от материалните органи на чувствата на своето животинско тяло и разширява усещанията си до безкрайността. Наред с живота в нашия свят, той напредва до такова ниво, когато вече не асоциира себе си с материалното тяло, тъй като над него вижда реалността като много по-голяма.

Сега той не обуславя своя живот на възприятието с петте си сетивни органа. И даже когато тялото умира, човекът остава в реалността, която е придобил над него. Той не усеща изчезване – защото новото измерение е проникнало в неговото възприятие още преди смъртта на тялото.

По такъв начин човек живее на две нива: на материалното стъпало, както всички ние, и на „извънтелесното“ стъпало, издигащо се над егоизма.

От лекция в Рим, 20.05.2011

[44614]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→