Всичко е създадено от една мисъл и тя обхваща и включва в себе си всичко – от началото на творението до неговия край. Там е заключено всичко, което изхожда оттам заради нашата непоправеност, и ние се виждаме като разделени на части и противоречащи си един на друг до крайна степен.

Но цялото това разделяне и отдалечаване, целият „антагонизъм“, разделящ тези части и тяхната противоположност, съществува само в нас самите, в нашето възприятие. На нас просто не ни достига единство, за да ги видим като едно цяло, където всички детайли се допълват взаимно.

Ако поправим своето желание, въоръжавайки го с намерение „заради отдаване”, то тези два полюса (левият и десният) ще се свържат и ще се съединят в средната линия. И тогава за нас всичко ще се съедини в едно – и силата на Твореца, и силата на творението. И така ще разберем, че всички сили на разделянето, които са ни разкъсали на части, са били необходими само, за да се разкрие нашето единство. Иначе не бихме могли да го постигнем! Защото преимуществото на светлината ще се узнае от тъмнината.

Преимуществото на светлината – единството, отдаването, любовта, се постига от тъмнината – от обратните състояния. В противен случай няма да мога да постигна това, да разбера и усетя вкуса на сливането. Човек разбира всичко само от контраста на двете противоположности.

Затова в замисъла на творението има само едно свойство, а в творението има две противоположности – за да може да поправи себе си и да ги съедини в едно. Тогава то ще стане подобно на Твореца.

Съвършенството на Твореца е в едно Негово свойство – в отдаването. А творението е съвършено, ако съдържа в себе си двете качества – желанието за получаване, но заради отдаване. Неговото намерение е отдаването, а като противоположност на това то притежава желание да получава напълване. И заради разликата между тях постига единство.

Затова е казано, че „колкото е по-голям човек – толкова е по-голям неговият егоизъм”. А най-голямата разлика и противостояние се проявяват преди постигането на самата Безкрайност. Там човекът чувства безкрайния разрив между получаването и отдаването, невъзможността да ги съедини и допълни едно с друго. По този начин усеща нещата, преди да направи своето последно поправяне.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 15.05.2011

[43098]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ние трябва да се изменим, за да постигнем Твореца, защото Го постигаме в новите келим/свойства на възприятие, в новите желания. Разбира се, самите тези желания не са нови, но те се съединяват в нас по нов начин.

В нас има желание за наслаждение и желание за отдаване. За да разкрием Твореца, ние трябва да създадем в нас такава връзка между тези желания, че да Го разпознаем.

Творецът има 125 форми за разкриване, следващи една след друга, когато Той ни се разкрива все по-близо и по-близо, все по-ясно и по-ясно. Това са 125 стъпала, издигайки се по които, ние можем да Го видим и усетим все по-добре.

Как разкриваме Твореца? В момента, в който създадем между нашето желание за наслаждение и желанието ни за отдаване такава връзка, че на първото стъпало – желанието  за отдаване да властва над желанието за наслаждение, придавайки му форма, подобна на Твореца, ние на мига виждаме през тези желания, през техните съединения – Твореца.

Тоест, аз трябва да създам в себе си общото свойство между желанието за наслаждение и желанието за отдаване, за да бъде то тъждествено, равно, подобно на Твореца на първото, най-ниско стъпало на Неговото разкриване. Тогава аз ще видя, ще разбера и ще почувствам Него.

В нашия свят също съществуват различни явления, за възприемането на които аз трябва да поумнея, да придобия допълнително усещане, да се науча на още нещо – и тогава ще започна да усещам, какво става, по какъв начин и какво представлява това явление.

Така и в науката кабала. За да предизвикам съчетаването, взаимното проникване на желанието за наслаждение и желанието за отдаване във всеки от нас, по правилен начин, на първото стъпало и по-нататък на всички 125 стъпала, ми трябва светлината, която би извършила в мен това изменение. Сам, аз не съм способен на това, защото се намирам на най-ниското стъпало и нямам никаква представа за това, какъв трябва да стана на следващото стъпало – подобно на детето, което не знае как трябва да изглежда след година. По-нататък…

Затова ни е дадено ученето. Ние трябва да седим и да учим от първоизточниците, а най-силният първоизточник за привличане на светлината, това е Книгата „Зоар”. Когато ние заедно изучаваме тази книга, и всеки при това мисли как да се съедини с другите, защото в съединяването между нас, ние създаваме формата на Твореца, правилното съчетание между желанието за наслаждение и желанието за отдаване, за да може желанието за отдаване да властва над желанието за наслаждение, придавайки му правилната форма – това се нарича „вяра над знанието”.

Ако по време на учението аз искам да се случи така – това е достатъчно, няма по-големи заповеди, и няма нищо по-важно. Тогава аз привличам светлината, за да може тя правилно да подреди в мен тези желания. А светлината вече върши това. Повече от това не ми трябва да знам. Така малкото дете иска да се развива – и затова бяга, играе и прави всичко. Така и аз, като детето, правя всичко – само за да дойде светлината и да ме върне към източника, към Твореца.

От урок по Книгата „Зоар”. Предисловие, 18.02.2011

[35681]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Заповеди, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Творецът е създал съвършеното състояние, където се намираме в съвършенство и в сливане с Него. Но за да усетим това състояние, ние трябва да развием в себе си възприемчивост към него, да се научим да различаваме неговите съставни.

Тази възприемчивост трябва да идва именно от нас, ние трябва да овладеем духовното усещане. А усещане е невъзможно да се получи отвън, макар Творецът да е всемогъщ.

Творението трябва да усети своето състояние в сравнение със състоянието на Твореца, да се наслади на сливането и на съвършенството във взаимоотношенията между тях, да се почувства подобно на Твореца, тъй като няма нищо по-съвършено. А за това то трябва да побере в себе си двете състояния, двата детайла на възприятието, двете свойства: с което се явява самото то и с което се явява Творецът. Творението трябва да умее да прави разликата между тези свойства в цялата им дълбочина. Само тогава то ще почувства цялата висота и ценност на сливането с Твореца.

И така, творението трябва да включва в себе си двете противоположности. И затова ние, произлезлите от съвършеното състояние създадено от Твореца, трябва преди всичко да опознаем собствената си природа, като че ли Твореца го няма. А след това последователно да преминем етапите на запознаване с природата на Твореца.

И тогава ние ще достигнем целта: ще усетим своята природа и природата на Твореца в разделянето и единството между нас. В крайна сметка това ще ни придаде мощта и силата на съвършеното състояние, в което ние се намираме изначално.

От урок по статия на Рабаш, 22.02.2011

[36056]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Извършваме ли ние сега приношение за Скинията на Завета или Творецът я събира на части и кой е архитектът?

Отговор: Ние, естествено, нищо не разбираме в своята работа, също както двугодишното дете расте и не знае какъв трябва да стане на три години, не планира процеса на своя ръст и не формира себе си на възраст три години. Точно така правим на менора (седмочисленик), хвърляме къс злато в огъня и тя се появява от самосебе си. Как така „от самосебе си”?

Работата е в това, че ти нищо не можеш да направиш сам. Ако подготвяш свое намерение (не действие, а само намерение!), ако го изградиш в средната линия, то от твоята материя светлината прави именно такава форма, която тази материя трябва да приеме. Тази материя не може да приеме никаква друга форма! С други думи, тя вече се намира в тази форма, ти си длъжен само да я разкриеш за сметка на това, че твоето намерение ти разкрива тази картина.

Ти влизаш в свят, който е готов от по-рано! Когато ти се разкриват „топка и цветя”, „менор”, „маса”, „платнище”, „оникс и други камъни”, на теб ти се разкрива това, което вече съществува, ти обновяваш своето възприятие, ти разкриваш; това се разкрива пред теб, в теб. Ти изграждаш своето видение, възприятие, разбиране, съгласие. В съответствие с величината на твоето съгласие, ти виждаш не външната форма, а виждаш, че всичко се намира вътре в теб, че твоето зрение е вътрешно.

Сега това, което виждаш, ти се струва външно, а в духовното ти виждаш, че всичко се намира вътре, твоето възприятие е същинско. Нямаш тази илюзия, в която се намираш сега, когато ти се струва, че светът съществува извън теб, че има „ти и света”. В духовното я няма тази лъжа. Чувстваш, че всичко се намира вътре в теб, вътре в душата, с която отъждествяваш себе си.

От урок по седмичната глава, 04.02.2011

[34523]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Молитва, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Какво представлява науката кабала?

Отговор: От висшият корен (замисълът на творението), отгоре надолу, през всички светове, към нас, се спуска някакво въздействие, достигайки накрая крайната точка, този свят. То включва в себе си външната част и вътрешната: 5 висши светове и творения.

Цялото мироздание това са светове и души, които се намират вътре в световете. Науката кабала изучава всичко, с изключение на самият корен: как това се е разпространявало отгоре надолу, а после се връща отдолу нагоре – и всичко относно постигащия това човек.

Вътре в тази система се намира някой, наричащ се „човек” (ние засега не знаем кой е той) – и това, което се разкрива относно него, се нарича наука кабала.

Аз сега се намирам в реалността на този свят и усещам всичко чрез пет сензора – петте органа на осезание: зрение, слух, вкус, мириз, осезание. С тяхна помощ аз разкривам и възприемам нещо, случващо се отвън.

А какво се случва всъщност там – аз не знам. Физиците ще кажат, че ни въздействат вълни и няма нищо друго освен вълни. Химиците ще кажат, че тези реакции са между някакви вещества, молекули. Но главното е, че аз улавям някакви въздействия и реагирам на тях. Това е моето вътрешно възприятие, някой друг може да реагира по друг начин.

Ние всичките сме устроени еднакво и затова възприемаме приблизително същото. Някакво друго създание ще усеща съвсем друга реалност. Всеки усеща света в зависимост от своите свойства, характер, информационни гени – хора, животни, насекоми, растения, дори камъните – всеки по различен начин усеща себе си и своето обкръжение.

Но кабала говори само за това как човекът възприема света. Въпреки че и тук има различия, все пак имаме някакво общо възприятие. Ние все пак се разбираме един друг! На неживо, растително и животинско ниво нашите впечатления дотолкова съвпадат, че ние сме напълно солидарни един с друг относно тях.

Само на човешко ниво, там, където започва психологията, индивидуалните особености на възприятията и усещанията – там започва сложността в разбирането.

Ако се разглежда само въздействието върху петте органа на чувствата, неизкривените особености на психологичното възприятие, то всичко, което усещаме в тях се нарича възприемане на този свят – върху което още не са наложени твоите нерви и мисли. Ако по този начин постигаме всичките 5 духовни свята, то това се нарича науката кабала: цялото спускане отгоре надолу, от началото до края и от края отново към началото, всички цели и системи, причини и следствия, всичко, до последния детайл.

По такъв начин кабала обяснява: какъв е човекът, за какво е създаден, защо е било необходимо спускането отгоре надолу и какво ни чака в края на подема.

Тази наука включва в себе си всичко – включително физиката, химията и живота на човека в този свят… Всичко е там, вътре!

Кабала това е разкриването на цялата реалност вътре в постигащият я човек.

Човек се издига в световете и постига реалността в някакъв неин срез: 1-во стъпало, 2-ро, 3-то… Когато той се издигне на следващото стъпало, то е ясно, че всички предишни са вече включени вътре в него.

От урока по статията „Същността на науката кабала“, 23.01.2011

[33956]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

От урок №2, в Москва

Проблемът с усещането на духовния свят, т.е. пълния обем, в който съществуваме днес, е проблемът на неговото възприемане. Сега също се намираме вътре в този обем, заедно с нашата природа, която все още е скрита от нас. Но ние със своите земни, телесни усещания чувстваме една малка част от него.

Ние трябва да настроим себе си, така че да усещаме не само това, което влиза в нашето малко егоистично желание. В крайна сметка, за егоизма е достатъчно да желае нещо и изведнъж ние възприемаме това, което по-рано не сме забелязали.

Например, когато започна нова работа, аз започвам да работя с нови материали и нови явления, и по някое време започвам да усещам с какво работя. Ние настройваме себе си към по-фино възприятие, създаваме вътрешни модели на тези явления и обекти, с които се занимаваме. Например този, който работи с метал, чувства метала по неговия звук и по движението на резеца. А хората, свързани с природата, я разбират чрез знаци, които са непознати за нас.

Ние сме създадени така, че заобикалящият ни свят обрисува за нас триизмерна координатна система. Но действително ли е така? Други същества възприемат света по напълно различен начин: посредством обонянието, температурните вълни, ултравиолетовите вълни и т.н. Но без значение колко разширяваме обхвата на възприятие на този свят, ние винаги достигаме до едно и също съкращение: себе си, със своята способност да получаваме или да поемаме вътре.

Така ние ограничаваме своето възприятие и не усещаме огромния свят, който е около нас. Постепенно се приближаваме към разбирането на това явление или поне до усещането, че това наистина е така. Но на нас ни е трудно да се справим с това и да работим с този труден проблем, защото по този начин са създадени нашите тела.

Така, в резултат на своето земно развитие, става ясно, че ние просто сме слепи. Ние не виждаме къде сме и как да живеем. Това ни води до огромни страдания, които се натрупват все повече и повече. От една страна, ние се развиваме, но от друга, не знаем къде и как или какво да направим със себе си.

В резултат, за нас просто става необходимо да разрушим бариерата, разделяща ни от действителния свят. Необходимо е да го разберем, защото не можем да продължаваме да съществуваме по този начин. Ние вече виждаме, че тук има някаква психологическа бариера. Било то в нас или извън нас, ние трябва да я преодолеем.

От урока по статията на Рабаш, 16.01.2011

[32971]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: За да не се губи от духовната цел, човек трябва да се държи за нещо, необходими са му закачвания, „засечки” на пътя. Така че, за какво да се държим?

Отговор: Може да се приведе такъв пример: всеки се чувства като изгарящ елемент на електронна система. Такъв е и неговият живот. Струва му се, че чувства другите, а в действителност той усеща наоколо своите прегарящи свойства: неживи, растителни, животински и самия себе си.

Когато пристъпваме към поправянето на системата, човек започва да чувства програмата на творението, силата на творението, токовете, пробягващи в поправената система. Сега нейните елементи са споени един с друг и отлично функционират, съгласно общия замисъл, който и е Творецът. Човек започва да усеща своя живот в системата и нея цялата като единно цяло.

Защото ако аз не съм съединен с другите и се чувствам като изолирана от системата част, ако ”живея за себе си” – тогава моето възприемане се ограничава с този свят, с реалността, която се рисува на моя вътрешен екран в задната част на мозъка, както пише Баал а-Сулам.

Ако се измъквам от самия себе си и виждам външния свят, то ще премина към същинската реалност. Тя ми се показва като разбита, не поправена, зависеща от моето отношение. И само аз, сам самичък, съм способен да реализирам връзката между всички.

При това вече си представям другите не като тела, а като свойство на отдаване. Всеки от тях фактически е поправен, но за да ги свържа един с друг, не достига връзка, свойството отдаване от моя страна. И тогава всичко ще заработи.

Казано по друг начин, общата система вече е пронизана от правилните взаимовръзки, а за нея аз съм като захранващ блок, батерия. Без моята енергия системата стои. Задължен съм да стана източникът на тока и тогава всичко ще оживее.

Подобни картини човек трябва през цялото време да удържа в себе си – като че ли действително всичко е така. Всеки по малко ще свиква с тях и изведнъж пред нас започват да се очертават контурите на системата. Защото навикът става втора природа, което позволява реално да усетиш дори това, което преди по никакъв начин не те е докосвало.

От урок по статия на Рабаш, 29.12.2010  

[31135]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Обожавам конгресите, музиката, срещите с хора – но на урока умирам от скука. Какво да правя? Кога ще дойде светлината?

Отговор: Всеки човек има своите природни наклонности. Едни не могат да стоят на място, а други обратното – най-много им харесва да седят и да учат. Едни ги дърпа към физически действия, други – към размисли и анализи. Става въпрос за материалната природа на човек.

Но на пътя на духовния свят всички се свеждат под общ знаменател. Тъй като в духовното едновременно се разкриват чувствата и разума, действието и съзерцанието. В нашия свят те са разхвърлени по всички ъгли на възприятието ни, а там се свеждат в общата точка на контакт.

Кога ще настъпи разкритието? Когато с общи усилия ние привлечем светлината, възвръщаща към Източника, и всеки усети в сърцето си, че е готов да се предостави на групата, т.е. Малхут, където именно той е длъжен да разкрие Твореца – общата сила на отдаване – и да се научи да отдава на Него.

И ако в човек се очертае тази картина, ако е готов да се отдава за единството и да намери там Твореца, то той достига желаното. Но не и по-рано.

А дотогава ни е нужно да приложим големи усилия за това.

От урока по Книга Зоар. Предисловие, 08.12.2010

[29146]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книгата Зоар. Предисловие. Статия ”Роза”: ”В света, който Творецът е сътворил, в първия ден Адам е видял света от край до край”.

Въпрос:  Защо тук е казано ”от край до край”, а не ”от начало до край”?

Отговор: В своето възприятие ние се намираме между свойствата на съда и милосърдието, между двете линии. Целият наш свят се помества в границите на тези ”погранични” форми.

И затова в дадения контекст не можем да видим света от начало до край. Във всяко състояние светът се ограничава от пределите на нашето кли, което ние сме способни да видим.

От урок по Книгата Зоар. Предисловие, 29.11.2010

[28046]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Групата е моето копие, моята сянка –  по същия начин, както аз съм сянка на Твореца. Получавам от другарите си повече, отколкото влагам в тях.

И това не зависи от тях, от поведението им, а само от моето отношение към тях. Защото това обкръжение също е Творецът.

По този начин, Той ми е дал възможност да работя с Него, създавайки ми илюзията, че нещо съществува извън мен. Но извън мен е само Творецът.

Затова, ние трябва през цялото време да пробуждаме обкръжението, докато не постигнем състояние, в което това обкръжение да ми въздейства така, че да пожелая да се съединя с тях, за да мога чрез него да се съединя с Твореца.

Без обкръжението няма да постигна Твореца, защото то е нещо външно, в което аз ще видя образа на Твореца.

Ако не желая да се съединя с групата, тогава изобщо не съм насочен към целта, към Твореца. Защото, кой е ближният? Силата на разбиването, случило се в духовното ме е разделила на две части – „аз” и „ближния”. Защо? За да разпозная какво не ми стига за сливането с Твореца.

Ако мога да приближа към себе си това обкръжение, което ми се струва чуждо, аз съм способен да се приближа към Твореца. Специално са ми дали раздвоено възприятие, за да видя част от себе си като нещо чуждо и ненавистно.

Затова, „възлюби ближния като самия себе си” е главно правило на Тора. Тъй като само това поправя светлината – няма какво повече да поправяш. Ако ти не молиш за това поправяне – жалко за всички твои усилия. Всичко останало са безполезни викове в пустинята.

От урок по книгата „Зоар”, 05.10.2010

[#22633]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→