Въпрос: Бихте ли могли да разкриете подробно основните принципи на методиката за възпитание в кабала?

Отговор: Първият принцип е: човек не може сам да възпита себе си! И нито един преподавател или възпитател не може да го възпита!

За това има група, така наречената десятка, чийто член е той, и има ръководител извън групата, който обяснява по какъв начин трябва да  взаимодействат помежду си, за да се устремят към висшата положителна сила. Висшата отрицателна сила вече е в нас, това е нашият егоизъм.

А как да привлечем към себе си положителната сила? Това става в резултат на правилно взаимодействие вътре в групата, доколкото десетте егоисти се стремят да се обединят един с друг. При това всеки отменя себе си спрямо другите, като се старае да възвиши, да възвеличи в очите си останалите девет другари, опитва се да направи тази връзка абсолютно равноценна, равнозначна, уравновесена.

Всичките десет човека изграждат помежду си взаимна връзка при равни условия: всеки над другите, показвайки, колко желае да отдаде на всички останали това, което има в себе си; всеки е по-ниско от другите, демонстрирайки желание да създаде правилната мрежа на взаимна връзка помежду си. По този начин в тази мрежа присъстват и положителната, и отрицателната, и неутралната сили.

И когато те постепенно, доколкото могат, култивират и регулират всичко, сякаш изплитат мрежа от правилните сили, и при това преминавайки през подеми, падения, преодолявайки всевъзможни проблеми, светлината им въздейства по положителен начин, защото те се стремят към нея. В крайна сметка светлината започва да се разкрива в тях.

Получава се така, че всеки дава от себе си отрицателна сила, и всички заедно получават положителна сила. Те започват да съществуват в този „сандвич“ между общата положителна и общата отрицателна сила, уравновесявайки ги помежду им, и по този начин образуват равновесна система от две сили, наречена „душа”.

В нея те усещат Висшия свят – циркулация на особени сили, чувства, свойства. И това е реализацията на методиката.

От урока на руски език, 03.07.2016

[199646]

Filed under: Десятка, Егоизъм - Няма коментари→

Човек в този свят се намира под постоянното въздействие на две противоположни сили, които го движат и развиват, подобно на зародиш в утробата на майката. В живота няма никаква случайност.

Всяко едно събитие е обмислено и програмирано в природата, дори детето, счупвайки чиния. Всичко, от началото до края, се случва съгласно програмата на творението.

Колкото повече изучаваме природата, толкова повече се убеждаваме, че природата е затворена, интегрална система, в която действат строги закони и няма никаква случайност. Но човек възприема всичко случващо се съгласно нивото на своето развитие: доколкото той е солидарен със системата на управление на природата или не.

Обикновеният човек нищо не знае за висшата система на управление, а просто инстинктивно, неосъзнато минава през живота. Той на сто процента изпълнява всички указания на системата и няма никаква свобода на волята, нито едно свободно действие, мисъл или желание.

И поради това е невъзможно да го съдиш и да кажеш, че му се полага някакво възнаграждение или наказание, защото той расте както дървото в полето съгласно своята природа и обкръжаващите го условия.

Въпрос: Накъде природата води човека?

Отговор: Природата желае човекът да се запознае с нейната система, да се включи в нея и осъзнато да взаимодейства с цялата природа. Природата се нарича Творец, висша сила, и тя ни държи под пълен и непрестанен контрол.

Въпрос: Системата на природата управлява всеки човек лично или всички заедно, като цяло?

Отговор: Това е и общо, и лично управление, защото всичко се включва в една интегрална система.

Природата е огромна система, която се развива до такова състояние, когато всички нейни елементи: неживи, растителни, животински и хората се свързват правилно помежду си, осъзнато и с разбиране, и вътре в тази връзка разкриват висшата сила на тази система, нейния “мозък“, който от самото начало е действал в нея, но е бил скрит.

Когато човек разкрива тази сила на природата, той се отъждествява с нея и се прилепва за нея. В това се състои и крайната цел на еволюцията на природата и на всички нейни части. Да се прилепиш към природата означава да вземеш върху себе си цялото нейно управление, цялото поправяне, всички нейни функции. Човек започва да действа вместо Твореца.

Всичко остава така, както е било. Но преди висшата сила (Творецът) е управлявала всички творения: нежива, растителна, животинска природа и хората, които не са осъзнавали и инстинктивно са изпълнявали нейните заповеди. А сега човек осъзнава какво въздействие се оказва върху него свише и сам започва да действа така, както висшата сила, тоест слива се с нея.

Следва продължение…

Имаме ли охрана свише? ч. 5

Предишни публикации:

Имаме ли охрана свише? ч. 1

Имаме ли охрана свише? ч. 2

От 818-та беседа за нов живот, 26.01.2017

[204652]

Filed under: Природа, Свобода на волята, Творец - Няма коментари→

Какво е нужно, за да разкрием доброто? Защо този, който се е родил в изобилие, не го цени? Казваш на децата: ”Вижте с какво изобилие сте заобиколени! Колко съм ви дал! Аз като малък нямах нищо!” А те се отдръпват от теб и не искат да слушат.

Те не могат да оценят твоето добро, защото нямат с какво да го сравнят. И затова не разбират, каква благодарност очакваш от тях. Искат на кино – моля, искат компютър – добре, нов мобилен телефон, да пътешестват – всичко, каквото им се поиска. Те имат всичко и затова нямат желание за нищо.

Разказваш им как на тяхната възраст си си направил кола от кутия за обувки и с нея си играл две години. А те ти се присмиват. И те са прави, защото всичко се измерва според желанието.

Те вече се чувстват на някакво ниво на задоволеност и от него наникъде няма да поемат. Първо трябва да се спуснат до минус Безкрайност, за да могат след това да усетят плюс Безкрайност.

Затова е казано: ”И ще вкусвате отдавна приготвеното”, т.е. нищо в света не се променя, освен нашето осъзнаване. Ти и сега се намираш в света на Безкрайността, но вместо него усещаш само нашия свят, защото нямаш инструменти за възприемане на Безкрайността.

От едната ти страна има чувал със златни монети, а от другата – с брилянти. А пред теб, маса, затрупана с ароматни ястия, но ти умираш от глад и се измъчваш от зловонни миризми.

Всичко зависи от твоите инструменти за възприемане. Ти се намираш в света на безкрайността, която не се променя. Всичко зависи единствено от желанието, а желанието се изгражда над пропастта, която всеки път ни се разкрива все повече и повече.

Затова на нашите деца им е толкова трудно да усетят вкус в този живот, тъкмо защото практически те имат всичко. Баал а-Сулам ни разказва притчата за Царя, който заключил сина си за 20 години в зимника и го огорчавал с това, че му показвал чуждите успехи. Другите седят в бара или гледат световното по футбол, а ти седиш в тъмния зимник редом с мишките и проклинаш баща си.

И това продължава дотогава, докато детето не разкрие, че баща му е действал така, подбуждан от милосърдие и любов. Бащата е страдал от това, че огорчава сина си. Но ако ти, от сърце даваш на децата си всичко, каквото си пожелаят, това означава, че ги ненавиждаш.

Въпрос: Излиза, че трябва да ограничавам насила детето, за да го възпитам?

Ответ: Ти го ограничаваш, защото му желаеш доброто. И затова си готов да страдаш. Правиш това за доброто на детето, за да може в бъдеще да му е добре. Не сега да му е добре, задоволявайки егоизма му – а в бъдеще.

Или ти искаш да ти е приятно, мислейки си, колко си му дал. Ти си мислиш ”Аз не можех да си го позволя, но поне нека синът ми да се развлича. ” Нима това се нарича любов?

Утре ще ти се наложи да му дадеш в няколко пъти повече, защото иначе той няма да усети, че живее. Трябва много мъдро да изградиш ”зимника” и да нагласиш сина си в него, така, че ти самият да страдаш много повече от него. И тогава ще го подготвиш за добър живот.

Затова ние имаме методика, съгласно която можем да напредваме към доброто напълване, не по пътя на злото, а за сметка на неговото осъзнаване. Това е уникален патент. Трябва само да разберем принципа му и това е напълно достатъчно. Тогава няма да е необходимо повече да се страдаме, защото и не бихме издържали да вървим по тежкия път на страданието.

Творецът е създал особена система, стига само да осъзнаем злото, което съществува срещу доброто, за да го получим във вид на съсъд и в него да усетим напълването. Тъй като не сме способни да се спуснем до минус Безкрайността.

От урок по статията ”Поръчителство”, 12.06.2014

[137199]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Изследване: Когато новородено се ражда, в мозъка му се намират 100 милиарди неврони. Невроните са клетки, които отговарят за способността да се мисли, вижда, чувства, в процеса на живота броят им почти не се увеличава.

Невроните могат да образуват взаимовръзки чрез малки участъци в мозъка – синапси. Свързаните чрез синапсите неврони образуват системи, които осъществяват всички мозъчни функции. През първите осем месеца на човешкия живот невроните образуват до 1000 трилиони синапси. Но синапсите работят според принципа: „Ползвай ни или ще ни загубиш“.

За да работят дълго връзките между невроните, те трябва да бъдат укрепвани чрез ежедневни упражнения и стимулиране. Ето защо е толкова важно общуването на родителите с детето. Обикновено се запазват само половината от синапсите. Най-обикновеното общуване с детето може да се превърне в решаващо за образуване на връзките в мозъка.

Всички човешки деца се раждат недоносени в сравнение с другите бозайници – на тях им трябва приблизително една година, за да започнат да ходят, а животните вече ходят няколко часа след раждане. Ако човешките деца биха се раждали с мозък, развит по подобен начин, тогава главата им би била прекалено голяма, за да мине през родилния канал.

Това означава, че развитието на мозъка на детето пряко зависи от обкръжението, в което то се ражда, особено от неговото социално обкръжение. Човешкото дете не е окончателно формирано. То се явява на света готово към това, възрастните да го програмират. Синапсите, които се използват често, стават силни, а тези, които се използват рядко – отмират.

Ако погледът на родителите е доброжелателен, тогава мозъкът на детето асоциира добрия поглед с внимание от страната на родителите – и синапсите, които са свързани с този „урок“, стават по-силни. На тяхната основа се създава структурата на мозъка. Челната кора е една от мозъчните области, отговарящи за емоциите, тази област се развива най-бързо от раждането до три години.

По-малко развита челна кора означава, че ви е трудно да разпознавате емоциите у другите хора. Това води до недостатъчното съпреживяване, което се явява една от причините за насилието, в стресови ситуации човек се държи капризно или агресивно.

Реплика: Всичко се определя от възпитанието. Но кой се занимава с възпитанието на родителите, кой ги обучава как да създават правилни връзки помежду си, с децата…

Виж разделът „Интегрално възпитание“

[134346]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Въпрос: Често хората, които дълго време живеят заедно, по същество не се познават един друг. В интегралната методика има упражнение „Запознаване”, когато съпрузите започват отново да се запознават един с друг: жената казва, как тя вижда мъжа си, а той – как той вижда себе си и т.н. Сравнявайки това, те разбират, че не знаят много един за друг. Възможно ли е такова упражнение да се направи с подрастващи?

Отговор: Това упражнение е много полезно, но то трябва да се прилага бавно. Защото на човек му е много трудно да излезе от себе си и да започне да възприема света чрез друг, още повече противоположен на него. А е още по-трудно в този процес да се включи детето, тъй като то винаги вижда родителите си да общуват на чисто битово ниво. Затова за него е най-добре да се присъедини към интегралното взаимодействие, когато родителите говорят помежду си за някакви общи проблеми.

Аз знам това по себе си. Родителите ми бяха лекари, майка ми – гинеколог, баща ми – зъболекар. Те често разговаряха на професионални теми. Майка ми се занимаваше с научни изследвания в своята област и разказваше за това на баща ми, а аз подслушвах.

Като момче ми бяха интересни сексуалните проблеми и проблемите в гинекологията. След това аз задавах на майка ми въпроси относно тези теми и тя много деликатно ми обясняваше всичко. Впоследствие, това ми даде много.

По този начин детето се формира под влияние на тези разговори и дискусии, които се провеждат между родителите. Работата не е само в това, че то е включено в професията на родителите си, то се включва в технологията на връзка, на комуникация между тях.

Въпрос: Как да постъпят родителите , ако при обсъждане на семейните проблеми виждат, че детето им подслушва?

Отговор: Нека да подслушва, а после може да го повикат и да му обяснят за какво са говорили. Това ще го научи на правилно взаимодействие и впоследствие, то точно така ще построи своето семейство. Знаем по себе си доколко са ни въздействали тези стереотипи, които сме получили от родителите си, виждайки как те общуват помежду си, обсъждат различни житейски ситуации, спорят, съгласяват се един с друг. Всичко това се наслагва и влиза в нас.

Може специално да изчакате, когато детето се прибере от училище и умишлено да започнете разговор по каквато и да е тема, красиво да я обсъждате, като не се карате, опитвайки се да намерите общо решение. Да предположим, че вие говорите в кухнята, а то ходи наоколо и се вслушва в разговора ви. Можете дори да го попитате за мнението му, включвайки го съвсем неочаквано в дискусията. А след това, постепенно то само ще проявява желание да участват в семейните съвети.

От ТВ програмата „Беседи с Михаел Лайтман“, 11.12.2013

[131299]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Във висшата светлина е заложена специална програма, която въздейства на желанието да се насладиш, създадено просто като изходен материал, съвършено безжизнен пластилин или глина.

И самият процес на развитие по 4-те стадия е заложен вътре в светлината, и силата, обезпечаваща това развитие. Тази, именно светлина създава желание „от нищото“. Всичко е заключено вътре в светлината!

Светлината – това е силата за отдаване, която развива желанието за наслаждение, за сметка на това, което може да му даде все повече и повече – и по количество, и по качество.

Светлината, идвайки към желанието, през цялото време ражда в него нови потребности. Стадий „2“ (Бет) се отделя от стадий „1“ (Алеф) именно заради това, че усеща недостиг. След това, когато светлината я напълва, в нея изведнъж се разкрива пустота, и тя разбира, че в нея няма нищо от това напълване!

Тя мисли: „Как така, аз се напълних със светлината Хохма, но нима аз чувствам това напълване? Не, аз съм съвършено пуста!“ – Но нали ти си напълнена със светлината Хохма? – „Не, аз не чувствам това“.

Стадий Алеф сякаш говори: „Що за напълване е това? Това въобще не е напълване, а пустота! Аз искам друго – аз искам да се напълня със светлината Хасадим. Ти ми донесе такъв подарък, който Ти искаше – а аз искам нещо съвсем друго. Това не е това, което аз молех!“. (Много навярно са чували нещо такова от своята жена).

Тоест светлината, която напълва творението, всъщност го опустошава – за по-висшите степени. Светлината напълва желанието на ниво „1“, а желанието се чувства пусто от това. Такива трикове умее да прави само светлината.

Ето, да се научим на такъв похват при възпитанието на децата.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 29.05.2011

[44256]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→