Въпрос: Как да преподаваме методиката на обединението, ако връзката с другите предизвиква рязко неприемане в някои слоеве на обществото?

Отговор: Да, има такива слоеве на обществото, където се отнасят рязко отрицателно към връзката един с друг и преднамерено си развалят отношенията, за да очертаят границите на владение на всеки: това е мое, а това е твое и не се намесвай на моята територия.

Днес така става навсякъде: всеки се старае максимално да се отдели и никого да не засяга, за да не го докосва никой и него. Цялото поведение на човек е доста “политически коректно”: аз не ви безпокоя и вие не ме закачайте. Но заедно с това, в такова общество има много проблеми, болести, нерви, стресове. Всичко това се предава на семейството, на отношението с децата.

Човек не е създаден от природата, зa да се намира постоянно в продължителен стрес. Това, че стресовото състояние вече става навик, е още по-лошо. Това е известен проблем и много силно се усеща от хората в скъпите райони.

Основно, това е проблем на средната класа. По-обикновените хора са по-открити и живеят по-иначе. Затова те имат по-малко медицински проблеми, не им трябва личен психолог за всеки, както за “белите” или “небесни вратовръзки”.

Колкото са по-обикновени хората, толкова им е по-лесно да се обединят и толкова са по-здрави. Но обезпечените хора, имащи всички възможности да се погрижат за себе си, страдат много повече от тежки заболявания.

В такива условия защитната сила на организма принуждава човек да се затвори към останалите с вежлива маска и да пази своите граници. А навикът става втора природа и е много трудно да се избавим от нея. Още повече, че това се поддържа от обществото и е станало норма на живот.

Това е много проблематично отношение, навличащо ни много неприятности на всички нива: от най-ниските, тоест здравето, до отношенията с децата, към природата, пораждаща всички пороци на съвременното общество и генетични изменения.

Човек не е устроен, така че да се чувства самотен и да се отнася към другите само като към чужди хора. Създадени сме от природата такива, че по степента на своя растеж, все по-тясно, в съответствие с възрастта ни, да сме свързани със семейството. Но ние не правим това.

Бебето е неразривно свързано с майката на телесно ниво, а с възрастта, тази връзка става по-душевна, но външна. По степента на възмъжаването си от бебе до дете, до подрастващ и накрая до възрастен човек, все повече се отдалечава от майката.

Сякаш, вече не се нуждаем от нейната грижа и не се молим – “на ръце”. Но е необходимо да допълним тази връзка на душевно ниво. А ние не го правим и в това е причината за всички проблеми. Всички проблеми и болести са предизвикани именно от липсата на връзка.

От урок по писмо на Рабаш, 20.05.2014

[135569]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Здраве, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Можем да си намерим много извинения, но ако сме изправени пред закона на природата, сме принудени да му се подчиняваме. Науката кабала говори за неизменни закони. Кабалистите ни обясняват как е изградена системата на реалността. А ние смятаме, че това не са строги закони, а нещо, което можем да изменим според нашето желание: според отношенията между хората, отношенията между човека и природата, съдбата, времето, някои събития от вчера или утре.

Всички тези илюзии произтичат от непознаване на системата, от неразбиране, че тя е ясно определена и не е по силите ни да я променим. Не може да се направи нищо – всичко това е така, а не по друг начин! Дори към науката се отнасяме така, сякаш можем да я заобиколим по някакъв начин. Това идва от неспособността да усетим, че сме свързани със системата чрез хиляди свързващи нишки, милиарди нервни влакна.

Представи си, че от теб се разклоняват безкраен набор от кабели, които те свързват с цялата вселена и всички те са супер чувствителни, като оголени нерви. Всеки знае каква непоносима болка е, когато внезапно се докосне оголения нерв в болен зъб. Всеки го е изпитвал някога. И от теб излизат милиони, милиарди такива оголени нерви, които те свързват с другите. Целият си омотан в тези тънки бели влакна, сякаш си потопен в желе.

Представи си колко си чувствителен към всичко, което става някъде, на което и да е място. Ти зависиш от всички, а те на свой ред, зависят от теб. Твърдо сме обвързани с тези тънки нервни влакна абсолютно във всичко. Каквото и да се случва, за теб е важно, дали това засяга някой твой нерв или не.

В момента сме откъснати от това разбиране, но по малко се приближаваме към него по пътя на страданието. Свределът още не е достигнал до нерва, той само пробива дупка в зъба и понякога предизвиква известна болка, която все още може да се търпи. Понякога дори успяваме да избягаме от лекаря, да се откажем от лечение, да става каквото има да става.

И тук е невъзможно да се направи анестезия и да се премахне болката, защото болката е мярка за проблема. Благодарение на това, че болката те насочва към проблемното място, ти можеш да го поправиш – да отидеш на лекар, да вземеш лекарство. В този случай, ако можеш да излекуваш материалната болка, се допуска да използваш анестезия. Но не е възможно да се направи духовна анестезия, защото си длъжен да поправиш нейната причина. А за това трябва да разкриеш цялата система от връзки.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 01.02.2013

[99690]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

В живота ни съпровождат две противоположни желания: желанието за създаване на нови отношения и желание за освобождаване от връзките. Само чрез другите хора и близките отношения с тях, човек се самооткрива и открива обкръжаващия го свят. Затова обкръжението има такова значение.

Тези ранни контакти с другите се усвояват от детето и създават после неговия вътрешен свят. За нас те стават опора, еталон за човешки взаимоотношения. Всички нови реални отношения, които после възникват по жизнения ни път, ние изграждаме и оценяме съответно с този еталон.

Извод: Ако човек не усещаше обкръжаващото го, той не би усещал и себе си. Да усещаш себе си или да усещаш обкръжаващото те е едно и също. Към това постоянно ни подтиква природата, еволюцията. Нарастването на връзките достига качествено изменение – преминавайки от линейно, егоистично, индивидуално развитие на интегрално и глобално ниво.

При това се озоваваме свързани в мрежата на връзките на всички с всички. А между това се разкрива, че цялата природа, всеки неин най-малък елемент е свързан с всички видими връзки, с всички елементи – чак до безкрайното пълно образование, наричано Създание.

[96326]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

От урок №2 на конгреса в Берлин

На нас ни се струва, че всеки от нас има своите въпроси, своите проблеми. „Аз искам да постигна духовното, а спрямо останалия свят нямам никаква работа. Понякога мисля за него, но по принцип, каква е разликата? Къде е светът и къде съм аз?”

Разбира се, това е обикновено егоистично чувство. Но какво да правиш? Може да се направи само едно: много добре да се помисли за това как сме свързани един с друг. Кабала говори за това, че цялото човечество е взаимосвързано. Това го усещаме, сега сега повече или по-малко разбираме.

Вярно е, че резултати засега няма. Ние виждаме, че и правителствата, и отделните хора, дори умните, все едно не могат да се променят и все така пребивават във вътрешната си лична егоистична обвивка. А проблемът всъщност е глобален и се решава само във връзката между нас.

Науката кабала казва, че всички ние представляваме отделни личности и сме свързани помежду си чрез различни съединения. Това е огромна, сериозна, много объркана и изключително многообразна схема от седем милиарда взаимосвързани части.

В нея може да се усети собственото „Аз” вътре в себе си – и тогава аз усещам нашия свят. Или аз мога да усетя онова, което е извън мен – други части, връзки между мен и всички останали. И тогава аз ще усетя висшия свят извън мен.

Той се нарича висш, защото аз съм ръководен от това, което постъпва от всички към мен. Всичко, което се случва в мен, се случва защото към мен се протягат връзките от всички седем милиарда части. 

Как да се реши днешният проблем, който Природата поставя пред нас? Защото ние сме длъжни да намерим добрата връзка между нас, защото именно от общата система, към нас постъпват всички недобри сигнали.

За това, трябва да излезем от себе си и да започнем да усещаме околното пространство. А извън мен се намира света на Безкрайността. По такъв начин ние всички трябва да излезем навън и да усетим онова поле, което съществува между нас. Нито един човек няма да успее да го усети в себе си.

От 2-ия урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34028]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

От Ели Винокур
В заглавията по света доминират статии за финансовата криза, но възможно ли е да разберем подхвърлящите ни се цифри? Според Asian Development Bank (ADB), приблизително педесет трилиона долара са били елиминирани от световните финанси като резултат от кредитната криза. Джон Алан Паулос, професор по математика, изчисли че ако банкер е в състояние да преброи пет едно-доларови банкноти за една секунда, то ще му отнеме триста и двайсет години за да преброи пет милиарда долара! Триста и двайсет години!
Това означава – дръжте се здраво – че за последната година шестдесет и три процента от цялата световна печалба се дезинтегрира. И никой нищо не спечели, парите не бяха трансферирани от един човек на друг и не достигнаха до малка група от богати хора. Парите просто изчезнаха.
Разбира се великите финансови сили веднага се опитаха да спасят икономиката от голямото свличане което предстоеше. Съединените Американски Щати инвестираха сто милиарда долара в банки и финансови институции, като допълнение към над стоте милиона долара в помощ на авто индустрията, студентите, безработните, ипотечни къщи и т.н.
Петстотин милиарда Евро бяха прехвърлени към финансови институции и още пет милиарда към годишният фискален план на Германия. Англия не направи изключение, като инвестира малко над сто милиарда във финасови институции и различни департаменти. Над двеста и двайсет милиарда долара изчезнаха от Руската хазна в опит да възтанови рублата и да спре изтичащите инвестиции. Листата с държави засегнати от финансовата криза продължава, но мисля че разбирате ситуацията.
Тук възниква същественият въпрос: Ще помогнат ли изчисленията с нещо на пазарите? „Оставате ме намира, нямам идея“, би бил най-правилният отговор, който бихте чули от анализатори и икономисти. Затова те изчисляват, но тези изчисления отразяват девалвацията на пенсии и спестявания принадлежащи на хора като вас.
Какво бихме могли да направим?
Първо трябва да осъзнаем, че финансовият срив и невъзможноста на световните лидери да се справят сочи към нуждата за нов подход. Намираме се в реалност в която индивидите са свързани един с друг от самото си зараждане и не е достатъчно да инжектираме успокоителни в една сриваща се система. Какъв е смисълът да наливаме милиарди в банките, ако финансовите институции пазят парите са себе си? Нито безкомпромисните регулации или закупуването на допълнителни „токсични имущества“ – две от предложените решения идващи от лидери на страни от Г20 – ще бъдат в състояние да възстановят опустошението от последните няколко години.
За да намерим разрешение за кризата, трябва да разберем, че външни регулации не биха сработили в текущата ситуация. Вътрешна, човешка регулация е недобходима, основана на връзките между хората. Това е коренът на кризата, криза в заимотношенията между хората. Средният гражданин загуби доверие в банките, а това се пренесе и в загуба на довери в компании, частни търговци, правителствени управници, които от своя страна нямат доверие в гражданите си.
С други думи, въпреки че светът е достатъчно богат за да удоволетвори всички нас, единственото ни липсващо качество е връзката между хората. За да издърпаме света от кризата, лидерите трябва да събудят интересът в хората. Невъзможно е да предизвикаме регулиращ режим на пазарите, така както не можем да задържим вода в пробита кофа – даже ако се опитаме, водата ще изтече през дупките.
Въпреки, че е невъзможно да принудим хората да ограничат себе си, човек сам може да достигне до решението да взима под внимание другите. Единствената регулация, която ще сработи е когото всеки човек достигне до ясното чувство, че цеият свят зависи от него и той е зависим от другите. Такава промяна на взаимотношенията между хората и заобикалящата ги среда, ще създаде желаната от финансовите министри и лидери регулация.
От къде да започнем?
Трябва да започнем да създаваме среда, която ще повиши нашето съзнание от съществуващите природни закони, в свят, в който ние сме свързани в едно цяло. За да излезем от финансовата криза, всеки един от нас трябва да осъзнае, че единственият начин да оцелем в този нов свят е като анулираме егоистичните мотиви във връзките между нас. Ако медиите и световните лидери обяснят на всекиго, че егоизмът е действителният източник на кризата и че животът в Глобалната Ера се нуждае от нашето обединение и взаимопомощ към всеки един от нас, ще станем свидетели на промяна на посоката на пазарите.
Представете си следната сцена: Аз мисля за другите и те мислят за мен. Аз съм напълно уверен, че докато правя това, от което се нуждаят другите, всички мои нужди ще бъдат запълнени от обществото. Времето, което аз отделям в мисли за оцеляването ми изчезва. Никой в света не чувства недостиг и всички се отнасят един към друг с любов и взаимопомощ, така както към семейство. Дали вярваме в това или не, това е посоката чрез която ние прогресираме. Това ще разреши финансовите неволи.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→