Миналото, настоящето и бъдещето се намират в едно пространство.

[173333]

Filed under: Възприемане на реалността, Клипове, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как правилно да използваме времето: миналото, настоящето и бъдещето? Струва ли си да ловим текущия момент, за да живеем само тук и сега?

Отговор: Ако усещахме само този момент, а не миналото, настоящото и бъдещето, или бихме се издигнали над времето, или бихме умрели. Едно от двете.

Мъртвите са свободни, защото не усещат времето, затова не усещат и промените, но това не е онази свобода, която търси човекът. Животните и растенията някак си усещат миналото, настоящото и бъдещето и дори в неживия камък се натрупва спомен, за онова, което се случва с него.

Независимо, че не сме запознати с това явление, но камъкът усеща външните въздействия върху себе си и някак си възприема миналото, настоящото и бъдещото, съгласно своето съпротивление на влиянията отвън.

Затова да усещаш само едно от трите времена означава да загубиш усещането за живот. По-интересно е да се издигнеш над усещането за минало, настоящо и бъдещо и да вземеш връх над тях, т.е. да управляваш преминаващите процеси. Трябва да изясним, как можем да управляваме миналото, настоящото и бъдещето, под формата на въздействие върху нас от някакъв външен източник.

Ако аз се обединя с този източник и го изучавам, то започвам да властвам над трите времена и се превръщам в господар на времето, ставам стопанин на своя живот. Мога свободно да се премествам от миналото в настоящето, в бъдещето и обратно от бъдещето в настоящето и в миналото. Мога да се издигна много над тях и да не бъда вече зависим от тях.

Сам ще променям времето, а не времето ще променя мен. И всичко това зависи от това, как ще преодолея желанието си да се наслаждавам – органът, с който усещам промяната на времето. Ако се издигам над своето егоистично желание и се освобождавам от него, то преставам да усещам миналото, настоящото и бъдещото като свой живот.

Пита се: тогава с какво се асоциирам аз? Аз трябва да зная цялата ос на развитие на своето желание: как то е било създадено, как се е променяло и каква форма трябва да придобие. За да разбера всичко това, трябва да се издигна на друго стъпало, наречено програма на творението.

Всяко нещо в света има своето минало, настояще и бъдеще, т.е. причина и следствие. Постоянно трябва да се обръщам към причината и тогава много по-лесно ще мога да изследвам и да видя следствията. Ако причината ми е точно известна, то дори без да виждам резултата, аз вече ще зная какво ще се случи. В причината вече е заложена бъдещата формата на всички следствия.

По такъв начин, достигам до основния въпрос в моя живот: „Къде е неговият Източник? Откъде съм дошъл? Какво е това човек? Кой ме е създал? Каква сила ме управлява и към каква цел ме води?”

Ако можех да отговоря на всички тези въпроси, то бих могъл сам да управлявам живота си и бих се освободил от пътя на времето.

От 353-та беседа за новия живот, 17.04.2014

[137039]

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността, Духовна работа - Няма коментари→

Всеки човек изменя реалността чрез своето отношение. Цялата работа е в това да се организира социална поддръжка на обединението. Трябва сами да се възпитаваме. Никой друг няма да направи това. Взаимността, топлината трябва да са причинени не от ракетите, а от вътрешната работа между нас. Няма друг избор. Във взаимното поръчителство трябва да виждаме нещо специално, добро бъдеще. Защо да сме непокорни деца, които се учат само от наказанията?

[93045]

Filed under: Движението "Поръчителство", Поръчителство - Няма коментари→

Една китайска пословица предупреждава: «Ако не сменим посоката, то много скоро ще приключим нашия път там, накъдето се движим». Отнесено към съвременното човечество, това ще бъде катастрофа. Ако ние не променим посоката, то ще се окажем на пътя към свят, който ще се характеризира с : увеличаващ се демографски натиск и бедност; нарастваща запалаха от социални и икономически конфликти; стихийни и организирани войни; ускоряващи се изменения в климата; дефицит на храна, вода и енергия; задълбочаващо се промишлено, градско и селско-стопанско замърсяване на околната среда; продължаващо разрушаване на озоновия слой; съкръщаване на биологичното разнообразие; а също и намаляване на атмосферния кислород. Заедно с това съществува риск от мега-катастрофи, предизвикани от ядрени аварии и изтичането на ядрени отпадъци, разрушителни наводнения и торнадо като резултат от промяната на климата, повсеместни проблеми със здравето, както заради природните катастрофи, така и вследствие на човешките фактори, като например натрупването на токсини в почвата, въздуха и водата. (още…)

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Наслаждението и страданието – това са две сили, посредством които се управлява нашият живот. Собственото ни вътрешно естество – желанието за наслаждения – ни принуждава да действаме съгласно изначално зададеният шаблон за поведение: да получаваме максимално удоволствие в замяна на минимални усилия. Винаги и навсякъде човек по необходимост избира наслаждението и избягва страданията. По това ние никак не се отличаваме от животните.

Наред с това, психологията е запозната с този факт, че може да се промени системата на приоритетите на всеки човек и да се обучи да си прави сметка за изгодата от своите действия. Ако убедително се опишат преимуществата, които ни поднася бъдещето, човек ще се съгласи да търпи сегашните трудности заради растящите приходи. Например: ние сме готови усърдно да се занимаваме, за да придобием професия, която с времето ще ни обезпечи висока заплата и уважавано положение. Всичко зависи от сметките, които си правим за предмета на очакваната изгода. Човекът изчислява  вложените усилия от предполагаемото наслаждение и ако остатъкът се окаже положителен, значи действието ще бъде осъществено. В това няма нищо освен сметката за цената, която ще ни се наложи да заплатим за бъдещия приход. Така сме устроени всички ние. (още…)

Filed under: Възпитание, Природа - Няма коментари→

По материалите от доклада на д-р Михаел Лайтман пред  „Световния Съвет на Мъдреците“ който се състоя в Ароса, Швейцария на 22-ри Януари 2006 г.

Не е тайна, че човечеството е в разгара на дълбока криза. Много от нас вече я усещат върху себе си. Безсмислеността на съществуването, чувството на отчаяние и опустошение са проникнали в живота ни. Семейството и образователната система като институции се сриват. Наркоманията, икономическата и политическата неувереност в утрешния ден, опасността от ядрена война, екологичната заплаха – това са само част от проблемите, помрачаващи текущата ситуация и перспективите за бъдещето. Очевидно, ние сме загубили способността да контролираме живота си и хода на световните събития.

Както е известно, правилната диагноза е вече половината от пътя към излекуването. Затова, за да намерим решение на нашите проблеми, трябва да разберем причината им. Най-надеждната основа за това е познанието за човешката природа и природата на света. Само след като изучим собствена си природа и законите, които ни въздействат, ще разберем къде грешим и какъв е пътят за изхода от създалото се  положение. (още…)

Filed under: Криза, глобализация, Михаел Лайтман, Природа - Няма коментари→

През 2007 година аналитиците от Великобританското Министерство на отбраната публикуваха интересен анализ. Според тях, сред най-различните картини от бъдещето, нас ни очакват редица неприятни събития. За какво предупреждават предсказателите?

В близките три десетилетия ситуацията по света ще се влошава: ще нараснат заплахите от страна на ислямския фундаментализъм и международния тероризъм, ще се появят нови опасни видове оръжие. Ще настъпи усилване на напрежението между ислямския свят и западната цивилизация.

Ще бъде създадена технология за имплантиране на микрочипове в човешкия мозък, чрез които ще могат да се управляват действията на хората. Ще се увеличи международната престъпност. Климата ще стане по-нестабилен, което ще създаде заплаха за неочаквани природни катаклизми и застрашаващи изменения в природата. И това още не е всичко, четем по-нататък. (още…)

Filed under: Духовност, Егоизъм, Криза, глобализация - Няма коментари→

Развитието на езика винаги съпътства развитието на обществото. Ако у нас се появява ново понятие, ние трябва или да измислим нова дума, или да използваме стара дума с ново значение. В българския език думата  „духовно“ има две основни значения. Първото – духовно, свързано с религията, второто – културно явление, не свързано с религиозните направления – също наричат духовно действие. Но в последните години тази дума придоби още едно значение, за което и искаме да поговорим.

Отдалечаването от религиозното мислене през последното столетие предизвика ново отношение към духовното. Ако за религиозния човек понятието за Твореца е абсолютно непостижимо и се приема като даденост, то човекът на науката, на техническия прогрес, не е съгласен да приема информация без проверка. Той сам открива, сам иска да бъде творец. Именно затова стана изместване на смисъла на понятието  „духовно“ от религиозните насоки към културното творчество. (още…)

Filed under: Духовност, Образование - Няма коментари→

Неспособност да се концентрират, неумение да бъдат внимателни, избухливост, граничеща с жестокост, – все по-често виждаме деца, за които такива прояви са станали норма. «Хиперактивност» – намерили сме подходящото определение на проблема. Сега можем и да го лекуваме. Подбирайки нужното лекарство, ние тръгнахме в настъпление срещу собствените си деца, стремейки се да не изпуснем момента от самото начало, да не им дадем да се развият, да ги подтиснем и победим. Но може ли така, с таблетки, да победим тази болест? Борейки се с нейните симптоми, а не с причината? А и болест ли е това?

Спомнете си, преди такива деца бяха единици, обявяваха ги – замислете се само! – за изоставащи в развитието си, изпращаха ги в специални болници, и проблемът, по този начин, се решаваше от само себе и ние продължавахме да крачим уверено към светлото бъдеще. (още…)

Filed under: Възпитание, Образование - Няма коментари→

Отдавна е известно, че ако по даден научен проблем се издигат едновременно няколко противоречиви едно на друго твърдения, то това означава, че просто не е намерено удовлетворително решение.Точно такава картина ние виждаме днес при обсъждане на въпроса за глобалното затопляне. Както се вижда, единна теория, едно обяснение на този проблем няма. Някои, които са мнозинство, се позовават на стопанската дейност на човека, с която замърсява атмосферата с парникови газове, или го обвиняват в изсичането на горите. Малцинството се позовава на естествените причини, една от които е нарастващата активност на Слънцето. Подозренията също падат и върху цикличните промени на земната орбита, на океанските течения и даже на промяна на местата на полюсите. (още…)

Filed under: Възпитание, Криза, глобализация, Образование - Няма коментари→