Въпрос: Съхранява ли се логиката на нашия свят в духовното? Например, две плюс две също ли е четири?

Отговор:  В духовното логиката на нашия свят не се съхранява. Там няма такава аритметика, но има много други различни изчисления в зависимост от това, с което се занимаваш. На различните нива всеки ще има различна математика.

Въпрос:  Духовната аритметика гематрия на думите ли е? Това свързано ли е с желанието?

Отговор:  Разбира се, защото всяка буква представлява съчетание на различни сили на отдаване и получаване, които създават тази или друга базисна форма. Затова 22-те букви на еврейската азбука са базисни.

Първите девет букви съответствуват на деветте сфирот на Бина, вторите девет букви – на деветте сфирот на Зеир Анпин и последни четирите букви – на четирите сфирот на Малхут. Има още пет допълнителни букви, които се образуват от парса.

Въпрос:  Всеки елемент на буквата: точка, хоризонтална линия, вертикална линия – всички те сили ли са?

Отговор: Да. Определеното съчетание на силите за отдаване и получаване са буквите. Няма друга комбинация.

Творецът е създал желанието /черна точка/ . В процеса на развитие на желанието Той постоянно въздейства върху него, събирайки всевъзможни комбинации на своето въздействие. Затова, когато черната точка се отразява на фона на бялата светлина, тя придава съответствието между висшата светлина и себе си, своето желание. Получават се двадесет и два шаблона.

Законите не гематрията са еднакви навсякъде, десетте сфирот не се променят. Но в математиката на нашия свят това не се отразява. Гематрията е един от езиците за описание на Висшия свят и неговите процеси. Това е езикът на кабала.

От урока на руски език, 25.02.2018

[229108]

Filed under: Език на кабала, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Началото е в поста Свят, който няма място

Цялата материя желае да се наслаждава – неживата, растителната, животинската природа, хората. Осъзнато или неосъзнато, но всички искат само едно, да им бъде хубаво във всеки миг. Това е единствения естествен стремеж на всеки.

Въпрос: Сега аз се стремя да ми е хубаво. Как с това са свързани буквите?

Отговор: Буквите се намират в твоята материя, желанието за получаване, и отпечатват върху нея своя печат. Буквите идват към нас във всеки миг. Точно като клавишите на пишещата машина, те през цялото време чукат по твоя материал, желанието да се насладиш, и ти постоянно получаваш всевъзможни впечатления, желания, мисли. И така е за всичко.

Въпрос: Но как буквата чука по мен? Къде?

Отговор: Сега ние се намираме в телевизионното студио, около нас работи снимачната група, а зад стените му се случват други събития. Всичко това отпечатват буквите в материала – нежив, растителен, животински и човешки, за да съществува всичко и да се развива в някакво направление.

Всички нас ни привеждат в действие с помощта на това, че някой свише натиска клавишите на своята печатна машина, отпечатва текста, и съгласно този текст действаме. Това е както програмен код в компютъра.

Въпрос: И този код ме привежда в действие?

Отговор: Да. Той определя какво ще пожелаеш, какво ще помислиш, какво ще решиш, какво ще направиш, и какво ще се случи. Всичко се случва в този код. Всичко! Затова всички искат да знаят буквите, но им е неизвестно какво са те.

Следва продължение…

От 479-та беседа за новия живот, 21.12.2014

[151292]

Filed under: Възприемане на реалността, Език на кабала - Няма коментари→

Книгата Зоар, глава „Насо“, п.180: Благословията на коените. ”Да те благослови Творецът”, ”да те озари Творецът”, ”да те промени Творецът”, … ”Благославянето” е АВАЯ. Има три имена на АВАЯ в благословията на коените, отговарящи на трите линии, т.е. на трите букви „йудי„ на името АВАЯ с напълване от САГ, „йуд-вав-далет יוד“ „хэй-йуд הי“ „вав-алеф-вав ואו“ „хэй-йуд ה”. Тоест ”йуд’ ” с напълването от САГ се явяват като трите начални букви на тези три имена на АВАЯ.

При кабалистите съществува следният проблем. Всички науки от нашия свят, такива като физика, химия биология, зоология, ботаника, имат свой език. Но няма език на усещанията, защото в нашия свят ние не можем да ги градуираме, да ги измерим, да ги разложим на всевъзможните им оттенъци и т.н.

Когато започваме да разкриваме желанието за наслаждаване и вътре в него различното напълване, съгласно величието на желанието и неговия характер в трите линии, на всички нива на авиюта/ дебелината му – тогава се нуждаем от език, за да опишем кой е извършил това.

Да допуснем, нотното записване в музиката – това не е език. Аз само изобразявам някакъв символ, който трябва да бъде изсвирен от някого, за да бъде усетен – и тогава той може да разбере, какво чувство съм искал да му предам, независимо от това, че за него това може да означава съвсем друго. Това е много голям проблем.

По тази причина психологията и психиатрията не се смятат за точни науки, доколкото те са основани на онзи неголям опит, който можем да натрупаме за нашия живот и не повече от това. Тъй като нямаме възможност да измерим усещанията със сетивните си органи, да ги подредим с помощта на някаква таблица, чертеж, графика, за да стане това желязно правило.

Кабалистите са изобретили записването на духовните постижения с помощта на гематрията (числовото значение на буквите и словото) – и това наистина е станал лаконичен език, способен да включи в себе си много точни детайли, които могат да се предават от един на друг. При това, за разлика от музикалните произведения, където всеки може да си фантазира, какво е мислил композиторът, тук не можеш да сбъркаш. Тъй като за да разкриеш гематрията, трябва да постигнеш онова място, онова явление, да се включиш в онази душа, която е оставила това записване – и тогава ще усетиш същото това състояние, защото се сливаш с нея и затова си уверен, че наистина си получил посланието.

От урок по книгата Зоар, 08.01.2013 

[97727]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как да постигнем толкова силно желание към духовното, че то да ограничи всички останали желания на тялото?

Отговор: Във всеки от нас има ”613” желания, които трябва против своето разбиране да настроим към величието на любовта и отдаването, обединението, взаимното поръчителство. Всичко, което е зад пределите на моите лични интереси, трябва да стане по-важно за мен, отколкото егоистичните желания на тялото ми.

Ако човек разделя вътрешните и външните желания така и се насочва в посока от себе си навън, за сега това е достатъчно. Всяка секунда трябва да се проверяваме отново и да се опитваме да се задържим в същото направление на мислите.

В крайна сметка, навикът става втора природа и за сметка на приложените от мен усилия, към мен се спуска светлината. Още малко усилия – и още малко светлина. От такива мигове започвам да се изграждам, защото ”Няма другo поправяне за човек, освен да се устремява към всички бъдещи мигове, така че да са обвързани и насочени към Неговото велико име” – още и още малко. Тъкмо от такива ”изходи” (от Циона) и излиза Тора.

Защото когато усещам, че съм излязъл от правилното намерение, у мен се поражда желание да се върна и искам светлината, възвръщаща към Източника, която се нарича Тора. Излиза, че тъкмо от Циона, от такива видове (ециот) се ражда Тора: не от подемите, а от паденията, изходите от правилното намерение.

Така, през цялото време прибавям още една и още една ”буква”, докато през мен не премине цялата книга Тора.

От урока на Рабаш, 29.10.2012

[91918]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Светлината, свойството отдаване поражда мрак, съсъд, желание, свойството получаване. А след това светлината го развива по 4-те стъпала, стадия, състояния, които следват едно след друго, докато желанието не започне да усеща себе си съществуващо и не осъзнае най-накрая какво иска от него светлината, неговият Създател. Светлината иска да се съедини с него, за да постигнат пълно сливане, което се нарича светът на Безкрайността.

Но желанието за наслаждение не може да издържи такова състояние, защото чувства своята противоположност, пълна неспособност да се слее със светлината. След като творението се е развило и се е запознало със свойствата на светлината, в контраста си с нея е познало само себе си и е видяло, че е точно обратно на нея по свойства.

В крайна сметка, Творецът иска сливане, любов, такива отношения с творението, които се наричат свят на Безкрайността. Като богаташ, който кани в дома си беден приятел, дава му цялото си богатство и го пита какво още иска той? А бедният отговаря: „Бих искал всичко това да е спечелено от мен“. Но богатият не може да му даде това…

И тогава Творецът помага на творението да реализира това желание и да постигне самостоятелност, за да отговори на Твореца със същото отношение от своя страна и по своя воля. Затова Той спуска творението от първото състояние на света на Безкрайността до най-ниското състояние на нашия свят, за да попадне в ситуация, в която всичко зависи от него.

Сега творението има възможност да поправи това състояние и да го доведе до съвършенство, отново връщайки се вече със свои сили в първото състояние в света на Безкрайността, в сливане, създадено от Твореца. Така творението става съвършено и достига до пълна взаимност с Твореца.

Желаейки да облекчи работата на творението, Творецът разделя работата на светлината над съсъда на отделни стъпки, така наречените „22 букви“, за да може творението да изпълни също такава работа по отношение на светлината. Творението започва работата си отдолу, така да се каже, в обратна посока, отдавайки на Твореца, и като строи намерение за отдаване, а тя се дели на същите стъпки, същите „22 букви“. Въз основа на това, което творението научава от 10-те сфирот на пряката светлина, то изгражда свои 10 сфирот на обратната светлина, своето отношение към Твореца.

Творецът е създал творението като „нещо от нищото“. Но творението трябва да започне да работи дори не от това състояние, а от минус, издигайки се от нечистите светове, клипот, противоположни на Твореца. Творецът е в диапазона от нула до плюс безкрайност. Творението трябва да започне с минус и да се издигне до плюс.  И всеки път то разкрива и изправя все по-голям минус, превеждайки в съответствие съсъда и светлината, и преминавайки от минус Безкрайност до плюс Безкрайност.

Оказва се, че всичко, което получава творението от Твореца: сили, желания, съсъди („работа с буквите“), всички стъпала на стълбата, са вече предварително създадени и не са свързани със сметката на творението – сега се прехвърлят на неговата сметка. Всичко това сега се счита за действие на творението, а не само подготвени и дадени му от Твореца. Тъй като то само постига мъдростта, как да извърши всички тези действия и да използва правилно своя материал.

То само разкрива, че в него по природа действа силата на получаване, а не на отдаване, и става съвършено равно на Твореца във всички тези действия. И за това творението трябва да започне с разбиването, за да може само да постигне всички „букви за работа“ в противоположни, обратни състояния.

Това се нарича „реч“, „пара, излизаща от устата“ – тези действия, които създава желанието за наслаждение с екрана и отразената светлина. Получава се, че Творецът сякаш разрушава, а праведниците възстановяват и изграждат. И така, чрез силата на словото творението достига равенство с Твореца и съединение „уста в уста“.

От урока по статията „Пряко и косвено въздействие“, 07.08.2012

[86951]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ако си пожелаваме един на друг добър окончателен подпис и хубава година, то вътре в тези думи е заключена висшата сила, тъй като сме свързани един с друг чрез съвместната подготовка, с правилен списък, където сме описали всичките си свойства на бял фон.

Белият фон е същото това поръчителство, което може да се представи, като ”белилото” на групата, относно което изяснявам своите желания, свойствата си и виждам доколко те са ѝ противоположни и пригодни за съединението ми с групата. И все пак завършвам този списък и не се предавам, а продължавам и продължавам да анализирам своята противоположност.

Тази работа от последния месец преди началото на новата година се определя от условието: ”Човекът, стремящ се към Твореца (Исра – ел), светлината възвръщаща към Източника (Тора) и висшата сила Твореца – са единни”. Исраел – е човекът, желаещ да достигне съединение с останалите, Тора – е светлината на поправянето на егоистическото начало, която се разкрива само чрез работата в групата. Защото само в нея се проявява Егоизма ми – като черно на бял фон, ако си представям групата съвършено ”бяла”, поправена.

И ако искаме да достигнем тази обща ”белота” да разкрием Твореца във връзката между нас – Той се проявява и ние получаваме Неговия ”Подпис”.

Всичките тези ”записи” записваме на сърца си – всеки на своето. Сърцето на човека – това са неговите”613” засега непоправени желания, злото, разбитото, непоправеното сърце. И се стремим да го поправим. А поправянето се състои в това, да съединим сърцата си. Бъдещото състояние е съединение на всички сърца, на всичките ни мисли, така че разумът и сърцето да се сливат в едно цяло, и ние всички ставаме един човек. С надеждата да постигнем такова състояние и всеки да напише своето писмо…

И ако го пишем така, то това не е просто писмо – ние пишем Тора в своето сърце. Защото цялата Тора всъщност ни разказва за разкриване на злото в нас и за поправянето му, което в такъв случай получаваме отгоре, от висшата ”белота”. Затова отделяме черното от бялото, за да пишем с него на белия фон. Но трябва да научим свойствата на самото ”бяло“ – на обкръжаващата светлина. И цялото това обучение да пишем – е едва само подготовка, за да дойде обкръжаващата светлина и да ни освети отвътре.

Черното ще си остане черно, а бялото ще си остане бяло – както основите на нашето изграждане. Но ние включваме в себе си и двете и навлизаме все по-дълбоко навътре, в тъй наречените ”тайни на Тора” – там, където черното и бялото се сливат в едно. Такова сливане вече е невъзможно да бъде описано в писмо. А онова, което не се изразява в писмото, точната форма на записа, не са дописани ”некудот”(точки), ”таамим” (вкусове), ”тагин” (коронките над буквите) – така е, за да ги попълни сам човека, за сметка на своята вътрешна работа и да ги добави към буквите.

Всъщност ние скриваме своята чернота относно групата, представяйки си я окончателно поправена, в съвършено ”бяло” състояние. А завършвайки тази работа, усещаме, че сме достигнали такова състояние, когато Творецът трябва да завърши окончателно работата ни и да се подпише.

От урока по статия на Рабаш, 25.09.2011

[55672]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

”Учението за Десетте Сфирот”, ч.1, ”Вътрешно съзерцание” п.32): Буквите от 4-ри буквеното име (йуд, кей, вав, кей) посочват величината на възбуждането на желанието (кли), т.к. белия цвят на страниците в свитъка на Тора ни насочва към светлината, а черния цвят на буквите в свитъка на Тора показва качеството на келим.

Когато Баал а-Сулам говори за белия и черния цвят в книгата си, той няма предвид материалните хартия и мастило, или пергамент, направен от животинска кожа. Става дума за онова, къде и как ще разкрием 4-тата степен ”далет” (последната степен, отговаряща на най-външното кли – ”кожа”).

Аз вземам ”кожата на животното”, т.е. своето животинско начало, неговата последна 4-та част, и я разделям, разцепвам на две части, отделяйки вътрешния слой от външния. И тогава, от вътрешния слой на кожата се получава ”пергамент”, на който аз мога да пиша букви.

Това е моята последна степен, която все още мога да поправя. Най-външния слой на желанието, останал след това разделяне – аз не мога да поправя. Така се разкрива светлината и тъмата вътре в творението на най-високата степен. От това повече е невъзможно! По-голямо разкриване на светлината ще има само в Края на поправянето (Гмар тикун), където ще разкрием, че там вече няма букви, няма пергамент, и можем да поправим цялата ”кожа” – цялата Малхут се включва в поправката. И тогава буквите пропадат, и се получава ”Той и Неговото име – са едно цяло”.

Малхут и Бина напълно се обединяват и достигат стъпалото на Кетер, както е казано: ”И ще тръгнат Те заедно”. Затова буквите, произлизащи от сфира ЗА”Т де-Бина (долната половина на Бина) и по-ниско от нея – изчезват. Повече няма разлика между черното и бялото.

Тора ни е дадена само до Края на поправянето. А след това, тази методика няма да ни трябва. Ако сме завършили поправянето, Тора (светлината, възвръщаща към Източника) не ни трябва – ние ще се намираме в друго, ново състояние.

От урока по ”Учението за Десетте Сфирот”, 31.05.2011

[46804]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Конгрес в пустинята Арава, Израел.Урок 2.

От година на година се стараем нашите уроци да стават все по-близки до хората, до света и това е необикновено сложно. Баал а-Сулам пише в своето Пророчество, че е молел, умолявал е Твореца Той да му помогне да се спусне от своята степен, за да може да обясни на хората методиката за разкриването на Твореца.

В духовното е много тежко да понижиш своята степен, защото там всичко е разбираемо, съвършено прозрачно и ясно. Защото висшата степен – това е съвършенство и да се спуснеш от нея сам е „още по-невъзможно”, отколкото да се качиш на нея! А няма думи да обясниш едни усещания.

Все пак кабалистите намерили думи за предаването на духовната информация, но те ги предназначават един за друг в своите кабалистични произведения. За всяка дума, която произнасят: „екрани” (масахим), „характерни свойства” (авханот), „подем на Малхут в Бина” и т.н., за специалните изобразявания на увеличените заглавни букви стоят духовни понятия.

Всичко това за тях е сякаш „нотната партитура” за музиканта, който гледа нотите – плаче или се смее. Те за него са като живи усещания, те веднага пробуждат в него усещания.

Все пак, опитайте да вземете нотната партитура и да я преразкажете с думи. Разкажете ми за усещането на симфония – какво можете да кажете?

Но на нас ни е необходимо някак да предаваме своите усещания. И въпреки че те още не са духовни, до входа са в духовния свят, но въпреки това нашите ученици и обикновения човек от улицата ги разделя дистанция от много и много години развитие. И ако предаваме своите уроци в непригоден вид, никой нищо не би разбрал. Затова е много сложно да се спуснем от тази степен, но трябва да се постараем да направим това. На нас ни предстои в това още голяма работа.

От 2-ия урок на конгреса в Арава, 31.12.2010

[31432]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Разпространение на методиката, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Тъй като засега, аз все още не разбирам иврит, какво да правя по време на четенето на «Зоар»? Да гледам буквите или само да слушам думите?

Отговор: Всички останали езици, освен иврит, са предназначени хората да говорят на тях в този свят. Докато иврит, не е разговорен език, а  запис на духовните действия, от ЗАТ на Бина (нейните седем долни сфирот), З“А и Малхут – на материала на Малхут. Тези символи са предназначени за тяхното описание.

Тогава, ти гледаш на текста пред себе си, като на последователност от команди в програмата на компютъра – това е просто запис на духовните свойства, сили и действия, които ти трябва да изпълниш вътре в себе си. Така аз виждам иврит. Не гледам на него, като на литературен език – с плавно движение на текста, както е на другите езици.

Освен това, четейки кабалистични статии, макар и обикновено да не гледаш буквите и техните съчетания, при всички случаи гледаш вътре в думата, в нейния вътрешен смисъл. Ти гледаш символа, тъй като буквата,  във всички случаи е символ.

В иврит има много информационни данни, скрити вътре в езика, което не може да се отрази в превода. Тъй като последователността на буквите в текста описва сфирот, последователността на действията. Как може това да се напише  на друг език?…

Във всяка буква, ние трябва да видим символа на духовното свойство, на действието, което тя посочва.

От урока по книгата «Зоар». Предисловие, 30.12.2010

[31257]

Filed under: Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Изкачвайки се по духовните стъпала, ние преминаваме през всевъзможни противоречия, много объркващи ни състояния, когато нищо не разбираме.

Случва се изцяло да си губиш разума. Тъй като, ако преминаваш от едно състояние в друго, желанието ти се променя.

А разумът се получава заедно с желанието, той само го обслужва. Колкото по-силно е желанието, толкова повече расте разумът, за да му служи, да му помогне да се напълни.Така сме устроени.

Ако желанието ти се смени с друго, ти получаваш ново желание и предишният ти разум изчезва.

А между стъпалата чувстваш все едно са изтрили цялата информация в „компютъра” ти – и край, вече не знаеш как да работиш. Разказват, че Баал Шем-Тов дори е забравял буквите и „наново” се е учил да чете.

Това е особено състояние. Така се показва на човека, че той е просто машина. Изчезва желанието, изчезва паметта и чувстваш, че вече не знаеш как да извършиш елементарни действия с ръка или крак, камо ли да помниш имената на хората или случващото се наоколо.

Това може да ни се стори като психическо отклонение. Но заедно с това човек разбира и усеща, че всичко това се случва с него, той се самоанализира, като че ли отстрани.

Съществува точка, в която чувстваш :”Това се случва с мен. Виж кой съм аз! Сега аз съм празен съсъд, без чувства и разум. Ще получа ново усещане и нов разум!”

Това е пълна промяна. Ти получаваш нов „компютър” и трябва да го запълниш с нови програми, всичко наново.Така напредваме.

От урока по статия на Рабаш, 24.12.2010

[30691]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→