Въпрос: Струва ли си да се четат кабалистичните текстове на иврит, дори когато не се разбира езикът?

Отговор: Тук, преди всичко, е важно доколко човек се въодушевява от самата идея.

Затова си струва да чете книгите на разбираем език. Той трябва да е с нас чувствено, а не граматически.

Геометричните форми на изписване на буквите съществуват само в нашия свят. На малко по-високото, духовно стъпало, това вече не е геометрия, а свойства, които по никакъв начин не са свързани с очертанията, които виждаме сега. Там контурите на буквите се сливат с усещането.

Така че, ако човек не знае иврит, нека слуша урока на който и да е език, който ще му позволи да вникне в същността, в идеята.

А всъщност, тези букви не принадлежат на езика иврит, а са символи на две сили – хасадим и хохма, получаването и отдаването, свързващи се помежду си по различни начини.

На иврит буква (от, אות) –  също така е и символ. Пред нас имаме не буквите на иврит, а геометрични форми, обозначаващи различни съотношения, съчетания на две свойства.

От урока по книгата „Зоар“. Предговор, 19.12.2010

[30165]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Разкажете ни, как установявате вътрешен контакт с хората?

Отговор: Старая се да търся и да се задълбочавам в онова място, където се разкрива духовното и всеки път отново да проникна там от нашия външен свят.

Чрез външната група, аз влизам навътре – там, където изчезват всички лица и материални характери, и остават само точките в сърцата. Задълбочавам се във връзката между тях, в тяхното съединение на едно място, и чрез него прониквам все по-дълбоко в духовните свойства.

Всеки път, трябва отново да започвам отначало тази работа, и това място все повече се разширява и придобива все повече съставни, хранейки се от духа на живота.

Докато на това място не започнат да се проявяват осезаеми форми на връзката – духовният парцуф, с влизането и излизането на светлината, пълната „ТАНТА” (таамим-некудот-тагин-отийот – вкусът на напълването, постепенното излизане на светлината, оставящ спомен – „букви”, инструменти за по-нататъшна работа), когато ти влизаш вътре и така усещаш това съединяване.

И мястото на вътрешното съединяване, постепенно се разширява върху цялото мироздание така, че ти започваш да чувстваш, че навсякъде около теб е само едно. А целият материален свят, който до този момент е заемал цялата твоя реалност, оставяйки по средата само една малка точка за духовното, се свива обратно. А тази духовна точка, все повече се разширява и заема цялото пространство!

И тогава, малкият свят изчезва, вече не е на първи план, сякаш неживото, растителното и животинското ниво не са най-важни за човека. Защото започваш да усещаш, че там, хората са изцяло управлявани свише и нямат никаква свобода на избора или независимост на личността. И затова, този свят изчезва от твоето възприятие.

Остава само онова място, на което се осъществяват всички тези духовни отношения. Там, ти различаваш висшето и нисшето, всички парцуфим и как те работят помежду си, започвайки все по-добре да го разбираш. И всичко зависи от това, доколко човек полага усилия, за да го разкрие.

Всеки път трябва да се връщаш отново към това, защото през цялото време ни изхвърлят от духовното, избутвайки ни надолу до този свят и ние се връщаме към външната картина, виждайки отново всичките тези лица и целия този свят, скриващи от нас вътрешната картина.

И човек отново започва да полага усилия и да се старае да проникне навътре, за да може вътрешният свят да се разшири и разпространи върху целия този свят. По този начин, духовното през цялото време ту се свива и връща в точката, ту отново се разширява – сякаш диша.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 10.12.2010

[30031]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Очертанието на всички букви е строго определено. Всеки детайл от буквите е геометрически символ на определено духовно свойство, породено от комбинацията на отдаване и получаване. Затова писането на иврит е останало непроменено през хилядолетията. Всички останали азбуки са се изменили с времето, понякога до неузнаваемост, но на иврит формите на буквите са определени от комбинацията на духовните сили и затова са се съхранили през вековете.

Хоризонталните детайли на очертанията на буквите символизират влиянието на светлината хасадим, а вертикалните символизират влиянието на светлината хохма. Хасадим принадлежи на силата на Бина, а хохма на силата на Малхут.

Това може да бъде сравнено с осцилограф, сигналът на който е винаги изграден от взаимодействието на две скали.

В действителност всичките картини в нашия свят са основани на комбинацията на две сили, но върху тях се наслагва и хронологично развитие . Това е причинено от проникването на клипа, която „разтегля” процеса във времето. В резултат се получава разлика между началото и завършека.

Според степента, в която поправяме нечистите сили, те  се присъединяват към единното цяло,  приближавайки началното и крайното състояние, до пълно единство, докато самото понятие време не изчезне.

От урока по статията „Предисловие към книгата „Зоар“”, 15.12.2010

[29821]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Докъде достигат буквите в процеса на сътворението на световете?

Отговор: До седемте долни сфирот на Бина (ЗАТ), до ИШСУТ. Тук се намират деветте букви от алеф (א) до тет (ט).

По-надолу, в Зеир Анпин, се намират девет букви от йуд (י) до цади (צ). А в Малхут са четирите последни букви: куф (ק), реш (ר), шин (ש) и тав (ת).

Този порядък произтича от Второто съкращение (Ц”Б), когато Малхут се издига именно до ЗАТ на Бина, внасяйки там своя келим, своето желание. Да се издигне по-нагоре тя не може.

Като следствие свойствата на Бина и Малхут, отдаване и получаване, се смесват и образуват контурите на буквите. Свързвайки се една с друга, включвайки се една в друга, силите на Малхут и Бина произвеждат различни форми на взаимно съчетаване.

Защо всички тези форми са всичко на всичко 22, а не повече? По законите на Второто съкращение ние не използваме самата Малхут, а само нейната връзка с Бина. В Бина и в Зеир Анпин има по десет сфирот, при това сфира Малхут е забранена за използване.

По такъв начин като сбор те имат 18 „работни” сфирот. А освен това четири сфирот на Малхут се обличат в Зеир Анпин. Общо – 22.

Съществуват също така пет форми МАНЦЕПАХ, отнасящи се към парса – други очертавания на определени букви в края на думите.

Целият процес на образуване на букви протича в света Ацилут. Оттук те са призвани да извършват отдаване на световете БЕА и на разбитите души.

От урока по статията „Предисловие към Книгата „Зоар““, 15.12.2010

[29824]

Filed under: Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво са „буквите” в духовен смисъл?

Отговор: Буквите са сили, свойства на висшето въздействие на Малхут. Сама по себе си Малхут е събиране на всички души. Тяхното обединение трябва да поеме всичките 22 букви и 5 от техните крайни форми (МАНЦЕПАХ), включително техните всевъзможни форми в Тора: започвайки с първата дума „в началото (Берешит)” и завършвайки с последната дума „Исраел”.

Въпросът е: каква е основната буква, основният „сигнал”, която, получавайки я, човек със сигурност ще достигне поправяне? Дори свойствата, интегрирани в структурата на Бина, която управлява цялото поправяне, и дори формите на общуване с Твореца и връзката с Него, която е включена в Бина, като самех (ס) и мем (מ), не ни гарантират успех.

Буквата самех обозначава горната част на Бина. На пръв поглед, какво може да е по-възвишено от това? Тя не желае нищо за себе си и се нуждае само от отдаване, желае само да бъде включена в Отдаващия, да съществува над своите желания, без значение от вътрешните изригвания.

Буквата мем съдържа в себе си самех, а освен това е напълнена с желанията на другите да може да им отдава. Какво повече може да има, ако вече нищо не желая и особено, ако аз се грижа за всички останали, подобно на майка?

Свойствата на самех и мем отговарят на всички условия на отдаване: те съответно съответстват на съжаление от страх и съжаление от любов. Защо не можем да бъдем поправени чрез тях? Какво липсва?

Това, което не достига, е буквата бет (ב) символизираща благословение, т.е. чудотворното свойство, особена сила от висшето. Тя ни показва, че нищо не е от значение: нито разума, нито сърцето, нито времето прекарано в учение, нито, честно говорейки, нещо, на което можем да му направим разчет. Нито едно от тези неща не ни вкарва в духовния свят.

Това е главната идея на статията за буквите от „Предисловие към книгата „Зоар“”: ние се нуждаем само от благословия.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 14.12.2010

[29723]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Ние не можем да постигнем ГАР, първите три сфирот на всяка степен. Те не се отнасят към творението. „Буквите”, творенията, желанията, в които стремежът за подобие с Твореца се пробужда, започват само със ЗАТ, нисшите седем сфирот.

Затова всеки парцуф е разделен на две части. Горната част включва Кетер, Хохма, Бина и горната част на Бина (ГАР де Бина), която е част от Твореца, от Висшия, от Създателя. Долната част на Бина (ЗАТ де Бина), Зеир Ампин и Малхут на всяка степен принадлежи на творенията.

До крайното поправяне (Гмар Тикун), ние работим само в ЗАТ, долната част на всяка степен – това е нашата област. Тоест ние действаме, където Малхут се издига в Бина и може отново да се спусне. Само в тази област, където се смесват Малхут и Бина, милосърдие и съд, е възможно да съществуваме, да научим и да усетим нещо, но нищо повече. Малхут не се издига над ЗАТ де Бина.

А какво ще се случи, когато се отмени условието на Цимцум Бет (второ съкращение) и започнем да работим в условието на Цимцум Алеф (първо съкращение) е неизвестно. Ние учим всичко чрез своите желания (келим, съсъди).

Но не е ясно как може да постигнем нещо, което няма желание за получаване – в Кетер, Хохма и ГАР де Бина няма келим, това не е творение. Това е един вид мозъкът на Твореца, Неговият план, как да те направи човек. Затова те се отнасят към Него, а не към теб.

За мен е достатъчно да се изкача до средата на Бина, когато разривам Твореца. Там аз Го постигам и с цялата придобита сила на Бина, аз се спускам обратно към Малхут и постигам нивото Хохма и Кетер.

Първо аз целия се издигам в Бина и постигам степента на „отдаване заради отдаване”. След това от Бина се спускам обратно и постигам „получаване заради отдаване”. Аз дори постигам Кетер, но го опознавам само „чрез Неговите действия”. То се намира в ГАР, а не в мен.

Точно така, както учим нещо в този свят – ние постигаме не същността на самото явление, а впечатлението за него, нашата реакция към „нещо”, тъй като всичко се случва само вътре в нашите собствени келим и усещания.

От урока по „Учението на Десетте Сфирот”, 03.12.2010

[28886]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Всички думи – това са названия на свойствата на Малхут и само за тях четем в кабалистичните книги.

Макар, че вие може да възразите, че буквите произлизат: 9 – от ЗАТ де Бина, 9 – от Зеир Анпин, а в Малхут има само 4 последни букви от азбуката. Защо тогава всички думи произлизат от Малхут?

Защото, ние всичко получаваме като отпечатък в Малхут – не е важно от къде е дошло.

Всяко име – това е желание да се насладим в действието отдаване (получаване заради отдаване). Намерението за отдаване придава на желанието определена форма.

Ние назоваваме с имена не само желанието и не само светлината – а тяхната връзка, отношението между желанието и светлината. Само то има име.

Например: „растение” – това не е просто желание за наслада, а такова желание, в което има сила на светлината, формираща от него растение – желание на растителния вид.

Изходното кли АВАЯ – това още не е име, а само неговата основа. Имената – това са напълвания, заключени вътре в това име – светлина, които могат да се облекат в този материал, съгласно подобията на свойствата.

Затова всички названия произлизат от Малхут.

От урока по книгата „Бейт Шаар Каванот”, 04.05.2010

Filed under: Ежедневен урок - Няма коментари→

От книгата „Шамати”: Книга, автор, разказ. Книгата – това е състоянието до Сътворението (замисълът).

Автор – собственикът на книгата. Единството между автор и книга представлява „разказ”.

Трябва „да получим разказ”, т.е. Тора, заедно с Даващия Тора.

Ние се намираме в някаква реалност и сме длъжни да я изследваме, да разберем какво означава тя. Илюзия ли е или истина, или това е едно и също нещо? В мене се разгръща някаква програма с причини и следствия, но кой е нейният автор? Ще позная ли автора на разказа, който чета вътре в себе си?

Самата книга (цялата тази реалност) вече е съществувала, когато съм започнал да чета и да разказвам.

Но цялото разкритие е вътре в мен, от това как чета този разказ, преминавам през тази книга от начало до край и как се впечатлявам от нейните течения.

И вътре в този разказ, според мярката на моето познаване и включване – разкривам автора на книгата. Влизам вътре в книгата и разказът и започва да ме изгражда, и да ме подготвя, да стана неин автор (преписвач).

Разказът това е Тора, водеща ни към пълно разкритие на цялата книга, в която се намираме заедно с даващия Тора.

Всеки от нас я разкрива сам отново, но на него му трябва учител, който може да му прочете тази книга.

Както в нашия свят възрастният чете на детето, докато то не порасне и не се научи само да чете. Така и в науката Кабала, (духовно) възрастният, е длъжен да помогне на детето, защото то не може само да я открие, а само чрез преподаването на учителя.

Докато не се научи само да чете тази книга и да преминава през този разказ, за да разкрие автора.

Постепенно сами ставаме този автор, пишем Тора върху материала на своите желания, всеки път приемащи нови форми – букви.

Независимо, че книгата е написана от Автора, превръщаме се в неин автор и преминаваме този разказ от начало до край, сравняваме се и се обединяваме с книгата, и с автора, и с разказа.

Забележка: на иврит има дума Сойер , която означава едновременно автор и преписвач.

Счита се, че авторът е един – Твореца, който е написал само една книга Тора, която включва в себе си всичко, а ние само я преписваме – всеки в себе си.

От подготовка кум урока, по книгата „Шамати“, 18.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Разкриването винаги е лично, него не бива да го получаваме от някой друг – можем само да се научим да четем.

Но нас трябва някой да ни научи да четем, защото четенето и писането са на човешко ниво, а ние, когато започваме да се учим сме на животинско ниво. Трябва някой, който се намира на степен „човек”, който да ни помогне, за да се повдигнем на човешко ниво, да ни научи да четем и пишем.

Книгата – това е цялото Творение, първоначалния замисъл въплътен до последното действие.

За да го разкрие човек, трябва да премине през разказа и да го напише върху сърцето си („запиши цялата Тора върху твоето сърце”), да подготви своите духовни съсъди. Четейки Тора той се учи от висшето, а записвайки я – става подобен на нея и започва да Го разбира. Така се повдига на степента на замисъла на Творението – в края на книгата.

Книгата е замисълът на Творението, който откриваме в края. Разказът четем и преписваме върху себе си, като променяме желанията си и строейки от тях букви.

Така сами ставаме автори, като разкриваме нейният Автор. Ние правим копия на книгата – в това се състои нашата работа.

Авторът не измисля Книгата в главата си – пред него е готовата книга в небесата, а той само я преписва. Той не работи със собствения си ум, дори не умее да чете и пише – първо трябва да се научи.

Ако се научим да четем и пишем, и съумеем да препишем Творението на Твореца, то ще получим този автор. Творецът не е автор, защото нищо не е написал. В него всичко се реализира чрез мисълта.

Но ние откриваме Неговия замисъл в поправените си желания и после, Неговата мисъл се разделя за нас на книга, автор и разказ.

Ако се уча да чета, то Неговият замисъл започва да се разкрива в моя материал и аз се измервам според това как се справям с нея и как преписвам.

Замисълът на Творението – това е дясната линия, моят материал – това е лявата линия, а в средната линия преписвам този замисъл на своята лява линия.

Книга, автор и разказ – това са Творецът, Творението и връзката между тях , която се нарича Тора.

От подготовка към урока, по книгата „Шамати“, 18.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

От книгата „Шамати”: Книга, автор, разказ. Книгата – това е състоянието до Сътворението (замисълът).

Автор – собственикът на книгата. Единството между автор и книга представлява „разказ”.

Трябва „да получим разказ”, т.е. Тора, заедно с Даващия Тора.

Ние се намираме в някаква реалност и сме длъжни да я изследваме, да разберем какво означава тя. Илюзия ли е или истина, или това е едно и също нещо? В мене се разгръща някаква програма с причини и следствия, но кой е нейният автор? Ще позная ли автора на разказа, който чета вътре в себе си?

Самата книга (цялата тази реалност) вече е съществувала, когато съм започнал да чета и да разказвам.

Но цялото разкритие е вътре в мен, от това как чета този разказ, преминавам през тази книга от начало до край и как се впечатлявам от нейните течения.

И вътре в този разказ, според мярката на моето познаване и включване – разкривам автора на книгата. Влизам вътре в книгата и разказът и започва да ме изгражда, и да ме подготвя, да стана неин автор (преписвач).

Разказът това е Тора, водеща ни към пълно разкритие на цялата книга, в която се намираме заедно с даващия Тора.

Всеки от нас я разкрива сам отново, но на него му трябва учител, който може да му прочете тази книга.

Както в нашия свят възрастният чете на детето, докато то не порасне и не се научи само да чете. Така и в науката Кабала, (духовно) възрастният, е длъжен да помогне на детето, защото то не може само да я открие, а само чрез преподаването на учителя.

Докато не се научи само да чете тази книга и да преминава през този разказ, за да разкрие автора.

Постепенно сами ставаме този автор, пишем Тора върху материала на своите желания, всеки път приемащи нови форми – букви.

Независимо, че книгата е написана от Автора, превръщаме се в неин автор и преминаваме този разказ от начало до край, сравняваме се и се обединяваме с книгата, и с автора, и с разказа.

Забележка: на иврит има дума Сойер , която означава едновременно автор и преписвач.

Счита се, че авторът е един – Твореца, който е написал само една книга Тора, която включва в себе си всичко, а ние само я преписваме – всеки в себе си.

От подготовка кум урока, по книгата „Шамати“, 18.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→