Въпрос: Следвайки непроверената идея за произхода на човека, вие твърдите, че човекът е произлязъл от маймуната. Може би Баал а-Сулам също е грешал. Защо противоречите на Библията, в която се казва, че човек е създаден от Бога по негов образ и подобие?

Отговор: За това, че човекът е възникнал от маймуната, пише не само Баал а-Сулам, но и много други кабалисти.

Факт е, че когато говорим за човека, трябва да разберем какъв човек имаме предвид. Ако това е човек от нашия свят, от плът и кръв, то в такъв случай ние говорим за животинското и трябва напълно да се съглася с това, което е посочено в научните книги.

Още 300 години преди Дарвин, през XV-XVI век, великият кабалист Ари пише, че човек се явява следващият стадий след маймуната, която е един междинен етап между животинската природа и човека.
Още >

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Автори на статиите са членове на кабалистичната организация Бней Барух и мои дългогодишни ученици.

Професор Е. Елиав, Ph.D., Квантов химик

В. Плинер, Ph.D., химик

Науката на новото поколение

Повечето учени все по-често и по-често стигат до извода, че съвременната наука, а заедно с нея и цялата цивилизация, влизат в период на стагнация и самоунищожение. И в рамките на съществуващите обществени парадигми – морални, потребителски, политико-икономически, религиозно-етични и чисто научни, тази криза е непреодолима.

Ако тази криза е непреодолима в рамките на съществуващите обществени парадигми, то ние трябва да мислим как да излезем от тези рамки. Помните ли твърдението на А. Айнщайн за това, че е невъзможно да се реши проблема на същото ниво, на което той е възникнал? Изследователят трябва да „застане” на по-висока степен, за да има възможност максимално пълно да оцени и изследва някаква материална форма на съществуване на нашата реалност.

Всички неща в нашия свят се делят условно на нежива, растителна, животинска и човешка част. От нашето ниво най-пълно можем да изследваме „най-отдалечената” от нас, неживата част на природата, по-малко пълноценно растителната, още по-малко животинската, и вече остават само трохи за нашата човешка природа. Защо става така?

Защото в нас самите има всички нива на Природата и ние, всъщност, винаги изследваме част от самите себе си. Колкото по-близо до нивото „човек” е изследвания материал (от чисто физическите явления или растителните и животинските, до психиката на човека), с толкова по-малка точност можем да постигнем изследваното.

Затова, за разрешаване на кризисната ситуация е нужно да използваме друга научна парадигма, като абсолютна „свръх-наука”. Тя трябва да описва целия наш свят от по-висока степен.

Някои учени (квантови физици, еволюционни биолози, психолози) започват да предполагат за възможности да се работи на по-високи нива на реалността, които притежават единно универсално съзнание. Това става на основата на измененията на егоистичните връзки между хората и с природата на алтруистични.

Ако си спомним, че новото е добре забравеното старо, то такава концепция има. Тя е задълбочено разработена теоретично и изпробвана експериментално в съответствие с най-строгите научни критерии.

Тази концепция не е нещо повече от „науката кабала”, може би най-древната и в същото време логически последователна, интегрална и универсална наука, включително за съзнанието.

Често тя се почита като „религиозно-мистично”, езотерично течение в юдаизма, претендиращо за разбиране на ролята и целите на Твореца, природата на човека, смисъла на неговото съществуване. Това, че кабала претендира за разбиране на ролята и целите на Природата и Човека е истина, но в нея няма мистично, езотерично и религиозно. (отношенията на кабала и религията е тема на отделна статия).

Кабала, излизаща на авансцената като съвременна наука, произлиза от учението на великия учен кабалист на 16-ти век Ари (1534-1572), от неговата „Лурианска кабала”. Тя е станала основа на новата методология, която с усилията на поколения кабалисти: Баал Шем Тов, Авраам Кук (1865-1935), Йехуда Ашлаг (Баал а-Сулам) (1886-1954), Рабаш (1907-1991) и техния приемник Михаел Лайтман е била изчистена от мистификация и адаптирана към научно възприемане от съвременния човек.

Според кабала, Творецът е единната управляваща сила, която се проявява в нашия свят като Природата. В статията „Същност на науката кабала” Баал Сулам е дал следното определение на тази наука:

„Тази мъдрост представя себе си ни повече, ни по-малко като ред на слизането на корените, обусловен от връзката между причините и следствията, подчиняващи се на постоянните и абсолютни закони, които са свързани помежду си и са насочени към една възвишена, но много скрита цел, наречена „разкриване Божествеността на Твореца на Неговите творения в този свят“.

Изчистена от мистификации и адаптирана към съвременните условия, кабала съдържа пълно и точно описание на цялата йерархична система на нивата на реалността, включваща нашия физически свят, като краен случай на по-висшите светове.

Всички светове (висшия, духовния и нашия материален) се разглеждат в кабала като части на единен организъм, като части на единна Природа, на едно мироздание. То (мирозданието) се създава във висшия свят, който действа като опитен програмист, съставящ алгоритъм на комплексна програма, реализираща се в явленията на нашия свят под действието на т.н природни закони.

Тези закони, сформирани първоначално в информационен вид, се проявяват в нашия свят съгласно причинно-следствени връзки, за които пише Баал Сулам, и се възприемат от индивидуалното съзнание на човека в материална форма на 4-те нива на природата: неживо, растително, животинско и човешко. Тук те, както е написано по-горе, могат да бъдат частично постигнати от човека-експериментатор, който, както и всичко останало, също се явява продукт на материализацията на описаното по-горе външно програмно обезпечаване.

Важно е да отбележим, че петте органа на чувствата, чрез които човек постига реалността, сериозно казано, не са такива. В действителност, вместо петте сетивни органа, ние имаме пет прегради. Ретината на окото, тъпанчето, обонятелния нерв, вкусовите рецептори, покритието на кожата са непроницаеми прегради, които изцяло отделят вътрешния свят на човека от нещо външно.

От тези пет „сензора” информацията постъпва в мозъка на човека във вид на „електрохимични сигнали”. Но тези информационни потоци по никакъв начин обективно не отразяват „картината” на външния свят, който ни обкръжава, защото, строго казано, ние не можем определено да утвърдим, че точно в тъпанчето се чука. Ние не знаем това!

Нашето съзнание извършва анализ на слуховите образи, избирайки от предходния „жизнен опит”, нужната аналогия, чукането на вратата или плача на детето, например. Същата е ситуацията и с другите ни „сетивни органи”, било то ретината на окото, обонятелния нерв или вкусовите рецептори, или клетките на кожата.

Кабала се придържа точно към този строг подход. Ние нямаме развити сетивни органи, способни да постигнат външната реалност. Но ние точно знаем, че тя съществува! Кабалистите, постигнали тази реалност, я наричат висш свят. Именно оттам постъпващите към нас сигнали съзнанието ни интерпретира като променящи се материални образи на „нашата реалност”.

В действителност не човекът постига тайните на Природата, а Природата ни ги разкрива като добър учител, „в нужното време и на нужното място”. Мъдрата Природа разкрива на хората само такива тайни, които те на дадено ниво на развитие са способни да разберат. Така работи т.н. „закон за подобието” или „закон за резонанса”.

И ние досега не можем да усетим висшия духовен свят, защото по свойствата си не сме подобни на това, което се случва там (както котката не може да постигне красотата на произведенията на Бетовен). Но кабала е методика, позволяваща да се развие във всеки човек способността да усети висшия духовен свят.

Зад картините на нашия свят човекът започва също да вижда и духовната реалност, чувствено да познава както самите явления в нашия свят, така и взаимовръзката им един с друг чрез техните духовни корени. С това ново ниво човекът вече може обективно да изследва нашия свят!

При това кабала отговаря с най-строгите критерии на истинската наука: емперичност, последователност и безупречност на логичните построявания, наличие на развит и адекватен понятно-математичен апарат и език, повторяемост на резултатите от експериментите от независими изследователи при условията на изпълнените от тях всички методологични изисквания.

Кабала е щателно коригирана от практичен хилядолетен опит научна методология за построяване на следващото ниво на съзнателната и целенасочена еволюция на човека. Нивото, характеризиращо пълната хармония между човешкото общество и Природата.

Кабалистичното познание на реалността произлиза, в крайна сметка, не от нивото на егоистичното възприемане на света от индивида, а от по-високото алтруистично ниво на човечеството, като единен жив организъм, обладаващ синергични чувства и разум. Тя, в крайна сметка, разрешава изброените по-горе кризи, както в науката, така и в обществото, а също позволява на човека, работейки сякаш от друго измерение, да хармонизира цялата система на мирозданието.

[196944]

Filed under: Кабала - Няма коментари→

Въпрос: Може ли да се каже, че Вие разпространявате популярна кабала, тоест кабала за всички?

Отговор: Кабала действително е предназначена за всички, защото в наше време това знание постепенно става необходимо на цялото човечество.

Но популярна се опитваме да я направим само за начинаещите. А след това нашите курсове водят човек до състояние, при което, занимавайки се много години, той постига много високо ниво на своето развитие.

Обучаваме всички само по оригинални кабалистични източници: „Книга на Съзиданието“ на Авраам, „Книгата Зоар“, написана преди 2000 години от раби Шимон, трудовете на великия кабалист от XVI век Ари и последните кабалисти, най-близки по методика на изложението и стил до нас, Баал а-Сулам и Рабаш.

Кабала е разкриване на висшите сили на човека в нашия свят. Всеки от нас може с помощта на правилното изучаване на кабала да разкрие цялото мироздание, включително управляващата го висша сила. Висшата сила или Твореца, по принцип е Природата, само че на нейното най-високо ниво, в което е заложена цялата програма, целият замисъл на творението.

От интервюто по RTN в Ню-Йорк, 21.07.2015

[163966]

Filed under: Кабала, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Някога кабалистите, желаещи да разкрият духовния свят, трябвало да започнат с нашия свят и да работят чрез него, чрез всевъзможните науки, чрез огромни усилия и страдания – т.е. направо от самия материал да изтеглят себе си към разкриване на духовния свят и да открият правилната система за връзка между хората.

Но после се разкриват произведенията на Ари, в които той разказва за вътрешните връзки, съединяващи ни чрез всевъзможни особени системи на отношения: ЗО”Н, ИШСУ”Т, Аба ве-Има, Арих Анпин и т.н. С това ни обяснява, в какви форми на връзки можем да се намираме, как ни влияят разните им съединения и как самите ние можем да им повлияем и да пробудим тези форми на връзки. Случва се всичко това, което и в нашия свят, но само в свойството на отдаване.

Как в нашия свят можем да задействаме някакви видове връзки, за да могат те, от своя страна да започнат да ни влияят – същата тази мрежа от отношения ни свързва и в духовния свят, само че по-вътрешна. По такъв начин, от материалистичната психология преминаваме към духовната и тогава ни се разкрива дълбоката връзка между душите, хората, които живеят сега и които са живели преди. Не е важно съществува ли човек в дадено време в този свят или не – главното е да се включи в тази мрежа. Тогава нашият свят сякаш се изпарява, губи важността си, защото е само външен отпечатък, чрез който трябва да влезем навътре.

Ари разказвал за всичко това, а Баал Шем Тов е научил, как трябва да се работи, с цялата преданост на душата (месирут нефеш), казвайки: ”Творецът е твоята сянка”. И сега, след всичко това, можем за сметка на работата в групата (също възстановена от Баал Шем Тов, после и от Рашби) да притеглим към тази мрежа от връзки светлината, възвръщаща към източника. Достигаме я не просто с желанията си и със силите си, а привличаме върху себе си отгоре от тази връзка светене, наречено светлина възвръщаща към източника, светлината на Тора, обкръжаващата светлина.

Защото, ако изучаваме строежа на тази система и се стремим към нея заедно, желаейки да организираме между нас същите тези връзки, даже не е важно разбираме или не, но усилията ни ще пробуждат въздействието на тази сила в нас.

Както и в нашия свят, ако искаме да познаем някаква система, то се включваме в нея, изучаваме във всевъзможни форми и постепенно започваме да я чувстваме. Внезапно в нас се създава картина на тази система и разбираме, какво е това и как можем да се свързваме с нея и да работим. Точно така се случва и в духовния свят – променя се само намерението на човек. Когато се включва във висшата система, то го прави заради това, за да й се отдаде. Колкото повече се включва в нея, толкова повече напредва в разкриването й.

За това се изисква голяма работа: с учителите, с другарите, с целия свят и с ученето. Всичко това се свързва заедно.

От урок по писмо на Баал а-Сулам, 02.10.2011

[56245]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Книгата като инструктор и като обкръжение

Съществува свобода да се избере среда от такива книги, другари и учител, които ще извикат във вас добри мисли. И ако не направите това, а влезете в случайна среда, четете случайни книги – и, разбира се, попадате в лошото обкръжение на приятели и книги, които винаги са повече от добрите, и те ще ви отвлекат в дълбочините на този свят. А наказание ще понесете не за лошите мисли и дела, които извършвате, а за избора на лошото обкръжение, т.к. именно и само в това сте имали възможност за избор. (Баал а-Сулам. Статията „Свобода на волята“)

Инструкция за всички добри разпорядки

Отворете тези книги, и вие ще намерите там целия добър порядък на живота, който ще се разкрие в края на дните. От тези книги вие ще получите добри съвети, как още днес да се готвите за този свят. И ето пред вас е книгата, в която е описана и разяснена цялата държавна мъдрост, а също всички пътища на личността и обществото, които ще се реализират в края на дните. (Баал а-Сулам. Книгата „Последното поколение“, Предисловие)

Книга, автор, разказ

Книга, автор, разказ. Книга – състояние преди Сътворението (замисъла на творението). Автор – стопанинът на книгата, Творецът. Единението на автора и книгата се разкрива като „разказ“. Необходимо е да „получим разказа“, тоест Тора (методиката на поправяне) заедно с Даващият Тора (Твореца). (Баал а-Сулам. Шамати, Статията „Книга, автор, разказ“)

Светлината, скрита в книгата

Чудодейно свойство

Съществува неоценимо чудодейно въздействие върху занимаващите се с науката Кабала: макар те да не разбират това, което учат, но благодарение на силното желание и стремеж да разберат изучавания материал, пробуждат върху себе си светлината, обкръжаваща техните души. (Баал а-Сулам. „Предисловие към ТЕС“, п.155)

Главната тема на книгата

Белият фон в кабалистическата книга нищо не ни говори, но именно той е носител на цялата мъдрост, защото свети около всяка буква и вътре в нея, придавайки на всяка буква нейната особена форма, и определяйки особено място на всяко съчетание. (Баал а-Сулам. „Въведение в Книгата Зоар“, п.28)

Въодушевлението от книгата

Когато човек, се задълбочава в книга по Кабала, получава някакво светене и въодушевление, той обикновено счита това за случайно. Обаче всичко това става строго по системата на управление на Твореца. (Баал а-Сулам. Шамати. Статия „Две състояния“).

Източници

Книгата на небесата

В научните книги на нашия свят, в техния бял фон и цвета на буквите, отсъства духът на живота. И разкриването на тяхната мъдрост е само в разума на изучаващия. Докато в истинските кабалистични книги – мъдростта се разкрива в промяната на самия изучаващ и в разкриването от него на нова действителност. (Баал а-Сулам. Въведение в Книгата „Зоар”, п.10)

За Книгата Зоар

Раби Шимон бар Йохай се е изразявал специално така, че неговите думи да не бъдат разбрани от масите, а само от намиращите се в постижение на висшия свят. Затова „разрешение“ да напише Книгата „Зоар” е било дадено именно на него, а не на неговите учители, независимо от това, че те, безусловно, притежавали знания по-големи, отколкото той. От казаното става ясна важността на скриването на истинския смисъл на Книгата „Зоар“, която е написал Рашби, където далеч не всеки кабалист е способен да разбере казаното в нея. (Баал а-Сулам. Статията „Разкриване на педя, скриване на две“)

За трудовете на АРИ

С появата в света на книгите на Ари, всички кабалисти оставили книгите, написани преди него, и се съсредоточили само към изучаване на трудовете на Ари. По такъв начин, истинските, основните източници в науката Кабала се явяват книгата „Зоар“ и трудовете на АРИ. (Баал а-Сулам. Статията „Разкриване на педя, скриване на две“)

За коментара „Сулам“ на Книгата „Зоар”

Дълбочината на мъдростта в книгата „Зоар“ е затворена в хиляди замъци, а езикът човешки е оскъден, за да донесе в достойна и достатъчна форма пълния смисъл дори на едно предложение от книгата „Зоар“. Затова разясненията, направени от мен в коментара „Сулам“, не са повече, от стъпало в помощ на изучаващия, да разкрие и изучи, изложеното в самата книга. (Баал а-Сулам. „Въведение в Книгата Зоар“, п.10)

Разпространение

Науката Кабала като спасителна връв

Като на потъващият в реката човек, хвърлят въже, за да го спасят, така и Тора (методиката за нашето поправяне) е подобна на връв, която Творецът е хвърлил на хората, за да ги спаси и да ги извади от егоизма. И няма човек в света, който не би могъл да се хване за нея. (Баал а-Сулам. „Статия към завършването на Книгата „Зоар”“)

Аз се радвам, че съм бил създаден в такова поколение

Аз се радвам, че съм се появил в поколение, когато е вече разрешено да се разкрие науката Кабала. А ако ме питате, откъде знам, че е позволено? Аз ви отговарям, защото ми е дадено разрешение да я разкрия. И затова цялата ми заслуга в разкриването на Кабала е определена от моето поколение. (Баал а-Сулам. Статията „Науката Кабала и нейната същност“)

Разкриването на книгата е предварителното условие за избавление

Разкриването на тайната мъдрост в широките маси се явява предварително и задължително условие за пълното избавление. Свидетелство за това са книгите, в които са ми дали възможност да разкрием висшата мъдрост. В тях знанията от първостепенна важност са разкрити пред всички. И разрешението за тяхното разкриване, което аз съм получил, е вярно свидетелство за това, че ние стоим на прага на избавлението от нашата егоистична природа. И се раздава вече призивът на тръбящият рог, макар и да не се разнася засега още неговия призив далеч по цялата Земя. (Баал а-Сулам. Статията „Рогът на избавление“)

Възнаграждението на разкриващия тайната

Тайните на Кабала не само не е забранено да се разкриват, но напротив, да се разкриват – е велика заповед. И с голямо възнаграждение се удостоява този, който умее да ги разкрива и ги разкрива. Защото от разкриването на тази светлина много зависи избавлението на целия свят в наши дни. (Баал а-Сулам. „Предисловие към ТЕС“, п.30)

Езикът на небесата

Както буквите на азбуката и различните техни съчетания са достатъчни за разкриване и описания на същността на всеки предмет или знание, така понятията и съчетанията на десетте сфирот са достатъчни за това, да се разкрие цялата мъдрост, съдържаща се във висшия свят. (Баал а-Сулам. „Въведение в Книгата Зоар“, п.2)

Напиши на скрижалите на своето сърце

Независимо от това, че мъдреците са ни оставили книгата Тора, има заповед всеки да я напише сам. Защото мъдреците са я написали (разкрили) на своето сърце (поправените желания), и са ни дали пример, всеки да напише (да разкрие в себе си) своята Тора. (Рабаш. Статия „Да напишеш книгата Тора“)

[46317]

Filed under: Баал Сулам, Изучаване на кабала, Кабалистични източници - Няма коментари→

Списанието „Physics Essays“ (А.Сорли, Д.Фискарлети, Д.Клинар): Идеята на Нютон за времето, като абсолютна величина, е невярна. Повече съответства на картината на света: времето, измерващо порядъка на промените.

Обикновено ние смятаме времето за абсолютна физическа величина, независимата променлива (t на хоризонталната ос на графиките, демонстрираща еволюцията на физическата система). Но в действителност ние никога не измерваме самото t. Ние измерваме свойствата на обекта: честота, скорост и т.н.

Иначе казано, реално съществува изменението на свойствата на обекта и (образно) движението на стрелките на часовника, а ние съпоставяме първото на второто, за да измерим свойството на обекта. t – само по себе си се явява математическа величина и не съществува в реалността.

Това не означава, че времето не съществува, а показва, че то е свързано с пространството, а не съществува само по себе си, че времето не е абсолютно.

Това е посочвал още Айнщайн: «Времето няма независимо съществувание, освен реда на събитията, по които ние го отчитаме. Времето – това е последователност от събития».

Реплика: Така и мнението на учените се приближава към знанието на кабалистите. Веднага в глава 1 на «Учението за Десетте Сфирот» се дава определение за времето, като последователност на събития, а не като съществуващо самостоятелно. Това определение прави АР”И (16 век), а той го е взел от книгата «Зоар» (2в н.е.).

[44544]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Бележките в скобите са мои.

Работниците на Твореца правят Тора суха

Ако човек от народа на Израил принизява важността на кабала, разказваща за пътя на поправянето на душите, относително механичното изпълнение на религиозните обичаи, – с това той предизвиква унижение за синовете на Израил, и усилване на разрушителите на света в народите на света, които ще унижават синовете на Израил, считайки ги в нещо ненужни и вредни в света.

Баал аСулам. Предисловие към Книгата Зоар. п.69.

Срещал съм се с най-знаменитите кабалисти в Йерусалим. Те много години са изучавали трудовете на АРИ и ЗОАР и практически са ги знаели наизуст. На моят въпрос, имал ли е техният Учител постижение във вътрешната същност на текстовете, те ми отговориха, че няма никакво вътрешно постижение, а това което е написано, то се и предава от учител на ученик. А АРИ е получил знанието за вътрешната част от Елиаху, който е знаел, защото е бил ангел. И моето търпение да остана с тях се изчерпа.

Баал аСулам. Предисловие към книгата „Устата на мъдрия“.

Filed under: Баал Сулам, Заповеди, Кабалистични източници, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Вчера един приятел ми изпрати откъс, от който аз много се впечатлих. В него се казваше следното, че човек, след като неговия Рав е напуснал този свят, изведнъж е разбрал, колко му е било леко докато е бил жив и това е било най-доброто време за неговия пробив в духовния свят, – но той не го е използвал…

А сега, когато Рав си е тръгнал от този свят, човекът вижда, че му е станало още по-тежко и практически невъзможно да достигне духовното…

Отговор: Вярно, така е. Всъщност така се случва. Ние виждаме от примера на кабалистическите групи, че ако Рав напуска този свят, то с него изчезва силата на групата, поддържаща учениците. Така се е случило с групата на Ари, Баал а-Сулам и много други.

След заминаването на Рав, неговите ученици преминават през други трудни състояния. Висшата сила вече не властва над тях, Учителят с нещо се е отделил от тях. И макар едното да няма връзка с другото – духовната връзка, не се определя от физическата близост, но за учениците, които още не са достигнали духовното, те са взаимосвързани.

Самият Учител, не ги е напуснал, той се намира в тях, но те не могат да го използват както по-рано, доколкото са биле свързани с неговото външно облекло, с тялото на парцуфа, с физическото му присъствие. И ако физическото присъствие отсъства, – Учителят сякаш не съществува. И тогава те отслабват.

Ако те разбираха и се стараеха да задържат усещането, че той присъства сред тях много повече, отколкото преди, тъй като сега се намира на много по-високо стъпало и може още повече да им помогне… Но съответствено на това стъпало те са длъжни още повече да укрепят връзките си с него и помежду си. Ако те бяха задържали усещанията си, че той присъства в тях повече от когато и да било, – те биха напреднали. Но това е много трудно… Нищо не можеш да направиш. Така се израства.

От урока по книга Зоар, 13.05.2011

[42947]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Учител и ученик - Няма коментари→

Световен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №5

С вас сме потопени в силата на Твореца. Нашите точки в сърцата се движат подобно на малки заряди в електромагнитно поле, насочвани от него – съгласно закона за подобие на свойствата.

Уподобявайки се на полето в своето отдаване, аз се движа към неговия център – към света на Безкрайността. И обратно- колкото по-малко е моето подобие, толкова повече се отмествам към периферията в световете Адам Кадмон, Ацилут, Брия, Ецира и Асия.

Моята точка в сърцето се намира извън всички тези светове, а пред мен е групата. Тя е като асансьор: приобщавайки се към нея, започвам да се издигам заедно с нея, разкривайки че тя е моето обкръжение, намиращо се на нивото на света Асия, след това – Ецира, после – Брия, Ацилут, Адам Кадмон. И накрая я разкривам като Малхут на света на Безкрайността.

Винаги съм бил „опакован” в групата. Издигайки се с нея, в един момент виждам, че ме заобикалят не другари, а точки в сърцата. Те се намират пред мен, но вече не виждам телата.

После в зависимост от това как се издигаме от света Асия в световете Ецира и Брия, внезапно откривам сред нас Рабаш, Баал а-Сулам и други кабалисти от все по-древни времена – Ари, Рамбам, Рамбан, раби Шимон и т.н. чак до Адам. Ние ще усетим, ще видим тези души сред нашите точки.

Защото всъщност разкриваме общата система. В нея откриваме и всички души, които все още не са се поправили. От една страна ги виждаме поправени – такива, каквито са отвътре, а от друга– чувстваме, че още не осъзнават това. И тогава разбираме, на кого и как да помогнем. Както в организма- когато в някой орган възникне проблем, цялото тяло се втурва да му помага.

Иманно по този начин се издигаме все по-високо.

Важно е да помните: неслучайно сме се събрали с вас – става дума за разкриване на системата. Не можем да променим нашата връзка, нашата взаимна зависимост, и затова всеки трябва високо да цени другите. Защото зависим един от друг – всички се отнасяме към онзи пласт на душите, който сега се издига и поправя. Не можем да си позволим да се разпръснем, да се разпилеем – напротив, трябва по-плътно да сгъстим редиците, ускорявайки по този начин поправянето

От 5-тия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 01.04.2011

[39919]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

В наше време всеки желаещ може да разкрие Твореца

В предишните времена, за да се постигне Твореца е трябвало да се премине през всички външни науки, да се живее в аскетизъм. И независимо от всичко това, малко са намирали благоволение в очите на Твореца (разкривали са Го).

Но откакто ние сме удостоени с учението на Ари и духовната работа по системата на Баал Шем Тов, това действително е възможно за всеки човек, и на хората вече не им трябва гореспмената подготовка.

Баал а-Сулам. „Плодовете на мъдростта“, Послания, стр.116, писмо 38, 1927 г.

[36598]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници - Няма коментари→