Въпрос: Казват, че Ари е Машиах бен-Йосеф. Какво означава това?

Отговор: Силата на поправяне „Машиах бен-Йосеф” извършва подготовката преди „идването” (разкритието) на силите на поправяне „Машиах бен-Йосеф”. Защото Йосеф съответства на сфира Есод, а Давид – на Малхут. Есод подготвя своето въздействие на Малхут, за да я поправи.

Машиах (Месията) – това не е човек, не е самият Ари, не е неговото физическо тяло, а неговото учение, методика, неговата сила. Това е душа, която е действала в общата система на душите така, че да открие пътя на светлината и да освети с нея всички души.

Тя стои на пътя на светлината отгоре надолу, съединява висшите поправени души на миналите кабалисти, с тези души, които още не са се поправили, приема върху себе си светлината, в нейната висша форма и я облича в съответствие с нашите души, разпределя я по стъпала, приближавайки светлината към нашите души.

И затова, започвайки от Ари и по-нататък, душите са започнали масово поправяне – както по времето на Баал Шем Тов, при възникването на хасидизма. И така човечеството е започнало да напредва духовно.

Ако не е бил Ари с неговата методика, нямало е да го има Баал Шем Тов с неговото движение хасидизъм (множество кабалистични групи сред народа). А без Баал Шем Тов – нямаше да го има Баал а-Сулам, а без Баал а-Сулам – нямаше да ни има всички нас, изучаващите днес кабала.

Тези етапи се наричат „Крачките на Машиах” – тоест това е развитие на методиката и практиката на поправяне за нейното окончателно завършване. А ние с вас – сме първите, които реализират окончателния етап на поправяне, защото използваме силата на „Машиах бен-Йосеф”, за да достигнем разкриването на силата на „Машиах бен-Давид” и да поправим самата Малхут – общото събрание на всички души с общ екран.

Въпрос: Ще се появи ли в нашия свят човек с особена душа, реализиращ методиката на поправянето, който ще се нарича Машиах бен-Давид?

Отговор: Възможно е, Машиах бен-Давид – това е нашето общо желание, което в крайна сметка ще осъществи такова действие, а не е особена личност. На нас са ни интересни не хората, живеещи в този свят: Ари, Баал а-Сулам или даже Рабаш, а тяхното влияние в системата на душите. Става дума за душа, която ни разкрива светлината на поправянето.

И ние действаме така: заедно създаваме система от души, за да привлечем светлината свише и да я предадем на всички непоправени души. Ние изпълняваме действие, което вече се отнася към Малхут на Давид.

От урок по статията „Предисловие към Паним Меирот“, 22.02.2011

[36082]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Разпространение на методиката - Няма коментари→

Раби Шимон ”плаче” (сълзите са символ на малкото състояние/”катнут”) сякаш не разбирайки, как може тази огромна светлина, разкрита от него, заедно с 10-ма свои ученици, да я проведе към нас, за да може душите, започвайки от нашето поколение да я използват.

И тогава той открива, че е възможно да направи това с помощта на своя ученик, раби Аба. Той обяснява, че раби Аба е умеел да разкрива тайните ”скрито”, защото притежавал специална душа ”от околната светлина”. И затова чрез него, чрез околната светлина ние можем да получим всички поправяния.

И въобще всички поправяния, които получаваме, идват само чрез книгата „Зоар”, тоест чрез раби Шимон и раби Аба, чрез околната светлина. А източникът на всички останали кабалистични книги е също „Зоар”, всички те, са написани на основата му.

Без Зоар нито един кабалист, живял по времето след написването му, не би могъл да разкрие духовното и да създаде нито една книга. Той не би могъл да се присъедини към светлината, тъй като „Зоар” – това е неговият източник.

А когато кабалистите вече достигат постиженията чрез Зоар, тогава те започват да пишат сами, както се е случило с кабалистите от всички поколения: Ари, Рамбам, РАШИ, Агра и други. Но всички те са имали един източник. Разбира се, не става дума за тези, които са били до Рашби: за Авраам или Моше – това са части на висшата система.

Но ние нямаме друг източник за разкриване освен „Зоар”. Затова Баал аСулам пише за това, как ние трябва да бъдем благодарни на такава душа като Рашби, тъй като без него светлината не би дошла до нас и ние бихме останали отрязани от цялата висша система.

От урок по статията ”Слугинята , наследяваща своята господарка”, 14.12.2010

[30363]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Струва ли си да помня наизуст чертежите от ТЕС или е по-добре повече да се старая да ги усетя вътре в себе си, без разбиране?

Отговор: Ако отидете в нашия архив, ще видите чертежите на Рабаш. Ако отворите книгите на другите кабалисти, дори книгата „Ецира” или ръкописите на Ари – също ще видите чертежи. А ако отворите книгата „Зоар”, там няма чертежи, но има всевъзможни таблици.

Защото кабала е наука. Разкриваме нов свят, а там действат сили и ние искаме да знаем каква е формулата, по която тези сили се съчетават помежду си – във всяко място, във всяко състояние. Ако познаваме това съчетаване на силите, когато придобием екран, ще можем да постигнем същото състояние.

Да допуснем, че имам екран, имам сили или сила на желанието да помоля силите. Тогава, аз получавам знание, сили и пример от висшето. Трябват ми тези три съставни – знание, сили, пример. Пред мен, нисшия, се намира висшият парцуф. Той ми дава пример, спускайки към мен долната част на своя парцуф (реглаим, крайници).

Както е написано в статията „Съчетаване на степените на милосърдие и осъждане”, висшият ми дава тъмнина, но по нея, аз мога точно да определя какво трябва да допълня, за да засвети тя като светлината. Така работим ние.

Намираме се в пространство на сили, действащи по определени закони и трябва много точно да работим, знаейки колко да вземем от тази или от другата страна, как да се издигнем и спуснем, как да установим връзка, с какви свойства. И всичко това е съпроводено от изключително силни усещания, впечатления, разкрития, но едновременно с това – с ясно и точно знание.

В нашия свят, мога просто да се наслаждавам на хубавата музика – и нищо повече. Но не е възможно да сравня моето впечатление от нея с това на истинския музикант, който я възприема не само в чувствата си, но и в разума, потапяйки се много дълбоко в нея.

Ако хората подходят правилно към това, а не егоистично, стараейки се да принизят произведенията на другия, тогава колкото повече разбират от обекта, толкова повече разум присъединяват към своите чувства, и разумът увеличава усещането. Но в нашия свят, като правило, разумът измества усещането, защото изхожда от нашето его и ние искаме да принизим другия.

Докато в духовното, това става по друг начин. И затова, ние можем да гледаме чертежите и едновременно с това да се впечатляваме от тях. При всички случаи, чертежът ми дава възможност да разбера съотношението между духовните сили и свойства – сам по себе си, той не изразява обект.

Гледайки чертежа, където Аба ве-Има се обличат от пе до хазе на Арих Анпин, аз не получавам впечатление от това. Но то ми дава възможност да се впечатля, ако знам какво е Арих Анпин, какви са неговите свойства от пе до хазе, защото аз ги усещам. Освен това, какви са свойствата на Аба ве-Има, какво могат да получат те от Арих Анпин, обличайки се в него, как могат да реагират и т.н.

Чертежът е като формула, която сама по себе си не е жива, защото това са само букви. Но всичко зависи от това, какво внасяш вътре в тези букви, каква същност.

Затова, ние сме длъжни да знаем основните чертежи. Баал а-Сулам пише, че така, както не можем да съществуваме в този свят без основните знания за ставащото в него, така човекът не може да съществува в духовния свят без базисните знания за него.

И затова, както в този свят сме длъжни да завършим училище и тогава можем правилно да контактуваме със света и хората, само по същия начин можем да влезем в духовния свят и да се ориентираме в него. Невъзможно е да стане по друг начин! Всеки е длъжен да има минимален набор от знания. Това му дава входен билет за духовното.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 15.12.2010

[29848]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

„Каква е целта на творението? За какво живеем? Защо е необходим животът на Земята?” – Тези въпроси са интересували човечеството във всички времена, но от тях особено се интересува нашето поколение.

И въпреки че често слушаме за различни форми на съществуване на живот във Вселената, на практика виждаме, че сме сами.

Ние наистина сме сами в цялата тази огромна система на мирозданието и съвършено не разбираме, че пребиваваме на планетата Земя в особени условия, които са способствали за възникването на живота тук, а това е много сложно нещо.

Даже за зараждането на материалната форма на живот се изисква натрупване на сили и формиране на условия, позволяващи нейното създаване, да не говорим за състоянието, от което трябва да се развива животът в духовния свят.

Всички тези неща винаги са будели изумление у великите умове на човечеството във всички поколения: как се е случило това и защо? Каква необходимост има в природата или висшата сила, създала всичко именно в такава форма?

И ако не съществуваха кабалистите, реално разкрили духовния свят и достигнали до същата тази точка, в която се е зародил животът, то така и нищо не бихме узнали.

Известно ни е, че физиците, изпитващи колайдера в Швейцария, искат да достигнат тази точка, в която е започнал така нареченият Голям взрив. Тоест опитват се да възпроизведат искрата светлина, промъкнала се в този свят и донесла със себе си цялата материя, която след това се е образувала в него.

Но кабалистите вече са излезли със своите постижения извън пределите на нашия свят и са преминали целия път от началото на творението в духовния свят до окончателното поправяне и са ни разказали за всичко, което се е случвало там. За това можем да разберем от книгата „Дървото на живота” на Ари.

Кабалистите, постигнали духовния свят, ни разказват, че висшата сила, създала и сътворила цялата реалност, е действала на основата на програма и решения и че всичко това се нарича Замисъл на творението.

Те ни обясняват, че съществува Ацмуто (Същност на Твореца), за която не говорим, тъй като не можем да Го постигнем.

Единствено постигаме действията, изхождащи от Него – именно те се наричат Замисъл на творението, мисъл или програма. Тази програма преминава през нас и постоянно се проявява в нас, доколкото ние се явяваме нейно производно действие.

От една страна, казват кабалистите, тази програма се изпълнява непосредствено от нас, но от друга – ние се явяваме не просто управлявани от нея части, а можем да я разберем, усетим, присъединим и даже да участваме в нея, доколкото тази непостижима за нас сила иска ние да станем Нейни партньори.

Затова именно ти стартираш своя вътрешен колайдер, който те води право към началото на вселената. А през началото на вселената ти се връщаш в духовния свят.

И вече от низшия духовен свят Асия се издигаш нагоре към световете Ецира, Брия, Ацилут, Адам Кадмон и света на Безкрайността. И когато се включваш в света на Безкрайността, придобиваш безкрайно постижение, усещане и разбиране извън времето и пространството.

И чак след като се обединим заедно, като един човек с едно желание, ще можем да достигнем това.

От лекцията в аудиторията „Кабала за народа“, 16.11.2010

[29118]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал Сулам  е достигнал много високо духовно постижение.

Но от друга страна той се молел за това,  да го спуснат от неговото ниво, за да може да донесе науката кабала до хората.

И  главното, което  е помогнало в това, е включената в него душа на АРИ (ибур нешама).

Цялата методика на науката кабала, относно последният етап на поправянето, идва при нас от АРИ,  и ни обяснява как да излезем от последното, четвърто изгнание и да достигнем пълно духовно освобождение.

Затова, веднага щом се разкрила методиката на АРИ, нито един разбиращ кабалист повече не се занимавал по други книги, написани преди него.

Баал Сулам получил от Твореца  отговор на своята молба, разкриване в него душата на АРИ, и затова  е могъл да напише коментарите „Сулам“ на книга Зоар и коментари „Учението за Десете Сфирот” на всички произведения на АРИ, където се говори за строежа на духовния свят.

Нито един кабалист преди него не е могъл да опише метод на „трите линии” за изправяне  на душите. Защото цялата Тора това е средната линия, поръчителството – това е средната линия.

Нашата главна работа и разкриването на Твореца е в средната линия. Затова разкриваната ни методика е работа в  средната линия и се явява за нас духовно спасение.

Няма кабалист подобен на АРИ –  откривателя на тази методика, и няма кабалист, подобен на Баал Сулам, предаващ  я на нас и обясняващ ни работата с нея.

Затова неговите книги са източник на висша светлина за нас.

От урока посветен в памет на Баал Сулам 16.09.2010

[#21319]

Filed under: Баал Сулам, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако АРИ е бил Машиах, син на Йосеф, то кой ще бъде втория Машиах, син на Давид и кога той ще се появи?

Отговор: Сулам нарича „тръбния зов на Машиаха” – разпространението на науката кабала сред всички народи. Машиах – това е сила, поправяща душите.

Дали това ще се изразява в действието на някоя личност или само на ниво управляващи сили? Това не е толкова важно, понеже целият този процес се нарича „Машиах бен Давид”.

Ние живеем във време, когато знанието за кабала се разпространява по целия свят, което води до всеобщо поправяне. Затова този период можем да наречем времето на Машиаха – това е неговото начало.

Светът трябва да разбере, че всички проблеми и катастрофи са предизвикани от нашето непоправено състояние.

Разбирането на причините за случващото се – това вече е разкриване на злото, произтичащо под въздействието на висшата светлина. Затова то се отнася към времето на Машиаха.

Духовното освобождаване (геула) – това е разкриването на общата сила за отдаване. Написано е, че „Машиахът ще доведе целия свят в Йерусалим” за да изучават Тора.

„Тора” – това е сила, пораждаща в нас свойството отдаване, а „Йерусалим” – желанието, чрез което ние достигаме контакт с Твореца.

Разкриването на светлината за поправяне на тези желания, докато не достигнем до пълно освобождаване, произтича със силата на Машиаха, със силата на светлината, постепенно разкривайки ни се.

Но Машиахът няма да дойде, докато ние не достигнем максимално разпространение на науката кабала в света. Той не може да дойде, докато целия свят като цяло не осъзнае необходимостта от поправяне.

От урока „Предисловие към „Паним Меирот””, 05.08.2010

Filed under: Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

От статията на Баал аСулам „Предисловие към книгата Паним Меирот”, п. 8: Нашите мъдреци са казали „Няма поколение, в което да не са били Авраам, Ицхак и Яков.” Наистина, този човек на Твореца, нашият Рав Ицхак Лурия се е погрижил и ни е дал най-голямото знание. Той е направил много повече от своите предшественици, и ако можех да говоря добре, щях да възхваля деня, в който неговата мъдрост се е появила, почти колкото деня, в който Тора е била дадена на Израел. Няма достатъчно думи, за да изразим важността на неговата свята работа за нас.

Целият метод за поправяне е дошъл при нас от АРИ. Той е осъществил всичко, което е било приготвено от всички Кабалисти преди него. Душата на АРИ има толкова особено място в общата система на душите, че след неговото време Светлината започва да действа върху всички души като ги води към окончателно поправяне (Гмар Тикун).

Преди АРИ цялото развитие се е случвало през етапите 0,1,2,3 и само АРИ, чрез неговото поправяне в системата на душите, е влязъл в 4-тата степен и е започнал изграждането на истинския Малхут в неговата окончателна форма. Той е Сфира Есод (последната преди Малхут) и затова е наречен Машиах бен Йосиф (Месия, син на Йосиф, където Йосиф означава Сфира Есод), след като самият Малхут започва поправянето си.

Всички души преди него са се отнасяли към подготвителния стадий на поправянето. И само с АРИ започва пробуждането на душите. Очевидно, този процес отнема стотици години, но АРИ отваря пътя на Светлината от предните три етапа към последния, четвърти етап, откъдето започва поправянето.

Месия е разкриването на Светлината в общата система на душите. Тази Светлина влиза в Малхут през Есод.  АРИ отваря вратата за тази Светлина и затова е наречен Месия, син на Йосиф. Месията е силата на поправяне. АРИ разкрива тази сила, която слиза през неговата душа. Докато той се намира в общата система, той извършва поправяне на душата си и сега Светлината влиза през него в Малхут и действа върху душите.

Сега, обаче, е наша работа да подготвим своите души за издигане на Малхут в Бина. Този процес се отнася към поправянето на Малхут, Месия бен Давид (Месия, син на Давид).

От  урока  по статията  „Предисловие към книгата „Паним Меирот”, 05.08.2010

Filed under: Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Какво е прибавил Баал Сулам към поправянето на душата, което АРИ (рав Исаак Лурия Ашкенази) е започнал?

Отговор: АРИ нищо не е написал сам. Неговият ученик, Марху (Хаим Витал), написал всичко и неговите записи били публикувани три поколения след смъртта на АРИ.

Баал Сулам обяснил и систематизирал всичко от учението на АРИ. Преди него учението на Исаак Лурия не било подредено и затова било невъзможно да се учи. Заради това много хора, които са започнали да го усвояват се отказали и вместо това учели по работите на Рамак.

Аз също учех по Рамак, докато не открих Баал Сулам, и срещнах много кабалисти учещи него вместо АРИ, защото всичко е ясно и подредено в книгите на Рамак. Трудовете на АРИ не били подредени. Баал Сулам ги систематизирал, детайлизирал, обяснил и им дал форма: три линии, първо и второ съкращение, Творец и творение, определения на световете, Сфирот, Парцуфим, НаРаНХаЙ (Нефеш, Руах, Нешама, Хая, Йехида), КаХаБ (Кетер, Хохма, Бина), ЗОН (Зеир Анпин и Нуква). Създал сборник чертежи на Висшите светове – Книгата Аелан.

Въпреки че определени части липсвали, които той също могъл да подреди (като Адам Ришон и нечистите светове на БИА (Брия, Йецира, Асия), очевидно Баал Сулам не искал да работи по тях. Без него нямаше да имаме учението на АРИ и нямаше да е  възможно да бъде разбран.

Сега, когато четете други кабалисти, вие ги разбирате, защото сте запознати с трудовете на Баал Сулам. Без него щяхте да сте объркани. Няма значение кой текст гледате, дали книгите по Хасидут, Агра, Рамак или други, ще ги разберете, защото сте учили Баал Сулам.

Без статиите на Рабаш не бихме могли да разберем какво се изисква от нас и какво представлява работата за Твореца. Без тези двама кабалисти Баал Сулам и Рабаш, които се допълват един друг, не бихме имали правилния подход към методиката на поправяне.

От урока по „Въведение към книгата Паним Меирот уМасбирот”, 08.08.2010 г.

Filed under: Баал Сулам, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

От писмо на Баал Сулам N 39: Ицхак Коен, един от учениците на Ари каза, че е влязъл в стаята на Ари, когато той е умирал и е плакал, защото учениците са загубили надеждата, която са имали през живота на учителя, да видят свят, пълен с добрина, с мъдрост и със Светлината на Твореца. Ари отговорил „Ако имаше дори и един праведник между вас, тогава аз нямаше да бъда взет от този свят преди моето време.”

Ученикът го попитал „Какво да правим сега?”, на което Ари отговорил „Кажи на приятелите от мое име, че от този ден нататък те няма да учат науката, на която аз ви учих, защото вие не я разбрахте правилно. Затова само Хаим Витал ще продължи да учи тихо и тайно.”

Ученикът възкликнал „Значи за нас няма никаква надежда?!”. Ари отговорил „Ако заслужите, ще дойда да ви уча.”

Ученикът възразил „Как ще дойдеш да ни учиш, когато ти вече напускаш този свят?”. Ари отвърнал „Какво разбираш ти от скритите тайни и пътища на моето завръщане при вас!”. С тези думи той веднага починал, за да влезе в живота на бъдещия свят…

Наистина, това е тъжна картина. Всичко е било подготвено от Горе, така че по време на смъртта на Ари неговата група от ученици да не бъде с него. Само един ученик е бил там, Ицхак Коен. Дори Хаим Витал, първият ученик на Ари, на когото той предал пътищата на тази мъдрост, не е бил там до своя учител по това време.

Очевидно Ицхак Коен не е притежавал голямо постижение по това време, тъй като той дори не е разбирал какво се случва и е попитал „Как ще дойдеш да ни учиш!”. Това означава, че той още не е разбирал, че няма разлика между световете и че Висшето ниво винаги може да слезе и да се прояви на по-ниските нива, когато те са готови да го приемат!

Ари ни казва „Когато направите усилия и сте готови, аз ще се свържа с вас! Когато се издигнете на духовното ниво, ние веднага ще се срещнем и там ще получите цялото напълване и помощ от мен!”

От ежедневния Кабала урок – 15/07/2010, Баал Сулам

Filed under: Ежедневен урок - Няма коментари→

Книгата Зоар, главата „Ки-тиса“, п.24: „Подобно на бременна жена, която при започване на раждането се превива, крещи от своите мъки”.

„Подобно на бременна”, тъй като заченалата обичайно преминава девет пълни месеца на бременност.

Необходимо ни е време, за да почувстваме цялото свое зло. В началото просто започваме малко по малко да го усещаме, но това все още нищо не означава.

Всяко състояние трябва да премине през всичките 4 стадия, докато напълно не го постигнем заедно с неговите корени и можем да решим, че това не е нещо случайно или временно, а е лошо изначално в самия си корен и ние трябва да се избавим от него. Тогава в нас се появява силата да го изкореним.

Но има много такива по света, които са преминали само ден или два от деветия месец, а всички схватки и напъни на тази бременна са вече в деветия месец.

И едновременно с това, макар и да е минал само един ден от деветия и месец се смята, че е преминала напълно всичките девет месеца.

Тук Зоар говори за разкриването на злото, за изгнанието и освобождението, и за това, че не е необходимо да чакаме края на 6-те хиляди години, ако се намираме в усещането, че вече е дошъл деветият месец на „бременността” и родилните мъки на изгнанието, което означава, че вече можем да завършим целия този процес на поправяне.

И също така Исраел, тъй като са изпитали вкуса на изгнанието, ако се върнат към разкаяние, им се зачита сякаш над тях са преминали всички бедствия, споменаващи се в Тора.

Нещо повече, изпитали са толкова страдания още от времето, когато е започнало изгнанието.

Тоест периодът на изгнание не зависи от времето. То зависи от него само до срока „9 месеца”. Ние трябва да преминем първите „8 месеца” на тази бременност, в това няма съмнение.

Но когато започнем да чувстваме макар и първия ден на 9-тия месец, по-нататък всичко зависи от това усещане, от нашето осъзнаването на цялото наше зло сравнено с неговия корен.

И тогава вече можем да излезем от изгнание, нали „ще ни се зачитите, сякаш над нас са преминали всички бедствия”!

Има период, който се нарича „8-те първи месеца” – време на подготовка, време на изгнание, което сме длъжни да преминем. И няма възможност да го избегнем или съкратим – това е периодът до времето на Ари.

А от Ари и по-нататък започва вече друго време, което можем да съкратим все повече и повече – колкото по нататък се придвижваме, толкова по-силни стават „родилните мъки” на нашето развитие и можем да го завършим много преди края на 6-те хиляди години.

Откъс от урока по книгата Зоар, 08.02.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→