Въпрос: Ако в духовното няма думи, то как кабалистите предават постиженията си един на друг и пишат книги?

Отговор: Кабалистите използват така наречения „език на корените“. Духовният свят е коренът, а от него ние възприемаме, чрез земните ни сетива, някакъв материален отпечатък, наречен „клон“.

Затова дори можем да опишем на нашия език, с думи от нашия свят, духовни явления, защото всичко, съществуващо в духовния свят има следствие, корен в материалния свят.

Да допуснем, че аз и ти сме кабалисти. Как да ти разкажа за духовния свят, ако духовното осъзнаване и постижение е лично? Аз усещам някаква картина, форма, огромен свят, разкриваща ми се неограничена реалност във всички насоки и оси. И ти усещаш нещо. Как можем да се свържем един с друг, за да обменим впечатленията си?

Наистина за нас е спасение, че се намираме тук, в нашия свят, в тела. Затова можем с помощта на телата си да говорим един с друг, да пишем текстове, да си предаваме някакви намеци и възгледи. Затова ползваме земния си език.

Например, в духовният свят има сили, наричани „стол“, „маса“, „чаша“, „въздух“, „стена“, „прозорец“ и т.н. Използваме тези наименования от нашия свят, но подразбираме вътрешния им смисъл в духовния свят.

Казвам „прозорец“, но подразбирам „прозорец“, съществуващ в духовния свят, и ти разбираш за какъв прозорец говоря. Казвам „отвори прозореца“ и ти разбираш, какво означава да отвориш прозореца в духовния свят, въпреки че ти го казвам със земни думи.

Така кабалистите разговарят помежду си и така пишат книги. Това се нарича „език на корените“, който е приет от всички кабалисти. На този език е написана Тора, но никой от обикновените хора не знае за това, защото кабалистите са я написали, за да си говорят помежду си за духовния свят. А хората си мислят, че става дума за нашия свят. В това е тайната на Тора.

Въпрос: Излиза, че когато четеш в кабалистичните книги някакви думи, те за нищо няма да ти говорят, ако не разбираш техния двоен смисъл?

Отговор: Вярно. Аз чета само тези думи, защото знам езика, но не разбирам нищо повече от този, който не знае иврит. Нещо повече, ако човек не знае иврит, то това дори е по-добре, защото той няма да се обърка и няма да си представя, че става дума за нашия свят.

От Тв програмата „Среща с кабала“, 07.07.2015

[162592]

Filed under: Език на кабала, Тора | Add Comment/Ask Question→

Каквото и да правим в нашия свят, ние го правим само на базата на вътрешни егоистични пориви и по никакъв начин не можем да се издигнем над това.

Ето защо, всяко развитие, каквото и да ни се е струвало – романтично, светло, нравствено, винаги довежда до крах, до смъртта, до това, че създаваме такива уреди и механизми, такива ситуации, които задължително водят само до потискане и умъртвяване!

От една страна, ни е интересна науката, много обичаме знанието. В нас има голяма потребност за разкриване тайните на природата.

Но, от друга страна, трябва да осъзнаем, че този стремеж ни води към страдания, които в крайна сметка ще ни доведат до извода, че е необходимо да се занимаваме с нашето нравствено възпитание. Тогава ще започнем да разкриваме природата по съвършено различен начин, опитвайки се да намерим в нея свойството на взаимната връзка.

Това ще бъде съвсем различна наука, която не прилича на науките в нашия свят, които са на базата само на егоистичното разбиране, на неговата природа. Защото, когато имаме алтруистичен поглед върху света, започваме да виждаме в него именно взаимната връзка, допълването, поддръжката.

Ще видим, че в света царуват съвсем други закони, на други нива, ще проникваме в дълбочината на връзките на всички части на природата заедно. Няма да тръгнем от разделянето на някаква малка връзка, а ще разкрием картината на всеобщата взаимовръзка. И това ще бъде науката на нашия свят, която се нарича науката кабала.

На всяко ниво: механично, физическо, зоологично, биологично и друго, кабала разкрива една единна обща връзка на цялото творение и Твореца, съществуваща вътре в тази връзка.

Най-истинската, най-голямата потребност на човека е постигането на хармонията на творението. Тя толкова ще ни погълне и напълни, че ще бъде нашата награда. Нищо не може да бъде по-добро.

Сега това все още е скрито от човека, но постепенно ще се разкрива и ще видим как всички сили заедно, се преливат хармонично. Именно хармонията на взаимното допълване в огромната взаимна подкрепа и проникване изпълват душата.

От ТВ програма „Беседи с Михаел Лайтман”, 27.05.2015

[161232]

Filed under: Кабала | Add Comment/Ask Question→

Науката кабала е била скрита в продължение на две хиляди години от момента на написването на книгата Зоар. Израелският народ попаднал в изгнание, падайки от духовната висота на любовта към ближния в безпричинна ненавист, което се нарича разрушаване на Храма.

По такъв начин, науката кабала се оказала скрита и останал само традиционният юдаизъм, който е известен на всички до наши дни.

През цялото това време, до наши дни, кабала е трябвало да бъде скрита. А през 20-ти век се появил великият кабалист Йехуда Ашлаг, който написал кабалистични книги, с помощта на които ние можем да се пробудим за учене, да започнем да се обучаваме, за да узнаем,  почувстваме,  разберем,  разкрием за себе си този истински свят, в който живеем.

В същност, нашият свят е само мъничка сфера, намираща се вътре в огромен свят, който ние не усещаме. Съвременната физика изяснява, че съществува някаква  реалност по-висша от нашия свят, но не е способна да я разкрие.

Тъй като, за да се разкрие духовният свят, управляващ целия ни живот, са необходими други инструменти, които се придобиват само чрез изучаване на науката кабала.

Рав Йехуда Ашлаг е написал книги, с помощта на които ние можем да започнем да се учим и да разкрием в какъв свят се намираме, за какво живеем,  каква е целта на нашия живот.

Той е написал коментари към книгата Зоар, благодарение на които можем да разберем тази книга, множество статии и шесттомника „Учение за Десетте Сфирот“ – най-големия съществуващ учебник по науката кабала.

Изучавайки всички тези първоизточници, ние можем да разберем какъв е смисълът на живота, в каква реалност живеем, в какъв процес на развитие се намираме, кой ни управлява и как можем да станем свободни хора, получавайки свобода на избора. Кабала позволява да се издигнем над смъртта и над този материален живот – всичко това е в наши ръце.

В статията „Науката кабала и нейната същност“ Йехуда Ашлаг определя науката кабала така:„Какво представлява науката кабала? Като цяло, науката кабала е разкриване на висшата сила по всякакъв начин във всички нейни свойства и проявявания в световете, както и тези, които ще бъдат разкрити в бъдеще, с всички способи, които може да се използват до края на всички поколения.”

Тоест науката кабала е методика за разкриване. Тя ни разкрива цялото мироздание и етапите на неговото развитие от сегашния момент и до края на всички поколения. Можем да разкрием това, което е било в миналото и това, което ще се случи в бъдеще, свободно премествайки се над времето, в каквато и да е посока от тази точка, където се намираме сега.

От програма на радио 103FM, 07.06.2015

[161524]

Filed under: Кабала | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Духовната красота женско качество ли е?

Отговор: Духовната красота е именно женско качество, защото човек, който умее да достигне такава вътрешна светлина, има желание да я получи заради отдаване.

Желанието за получаване се счита за женско качество, а желанието да предадеш тази светлина на другите е мъжко свойство. Тоест, в такъв човек се съвместяват две духовни качества: мъжкото и женското.

Духовната красота се ражда вследствие на нашето желание да достигнем огромно отдаване. И тогава човек спира да обръща внимание на външната красота.

Въпрос: Какво трябва да направи една жена, за да излъчва вътрешна красота?

Отговор: Ако жената иска да запази своята младост и красота вечни, тя трябва да се грижи за своята вътрешна красота, т.е. да мисли за това, как да помага на другите, как да обича всички и да им показва добър пример. Тогава тя ще бъде много красива.

Въпрос: А обикновените хора, гледайки я, ще видят ли тази духовна красота в нея?

Отговор: Ако истински човек (адам), тоест „подобен” (доме) на Твореца, погледне такава жена, той ще види нейната вътрешна красота. А за физическото тяло не става въпрос.

Каквито и методи да прилагаме за подмладяване, тя все пак някога ще остарее. Дори и да успеем да удължим живота до двеста години, то до сто години човек би изглеждал и би се чувствал млад, а след това още сто години би живял като старец.

Медицината може относително лесно да удължи живота на човек до сто години, но има ли смисъл в това? Не е ли по-добре за колкото се може по-кратък срок от време от живота в това материално тяло да развием своята душа и да започнем да живеем в нея?

За 20-30 години мога да постигна своето общо поправяне, да построя своето духовно тяло и да започна да живея в духовния свят. Защо да разтягам своето съществуване в този свят, който е най-низкият и най-лошият от всички светове? Трябва по-скоро да изпълня своята задача в него и да се освободя от него, получавайки вечен живот. И тогава младостта и красотата ще изглеждат съвсем различни.

От 580-та беседа за новия живот, 02.06.2015

[161293]

Filed under: Здраве, Мъжът и жената | Add Comment/Ask Question→

Времето е вътрешен, личен, психологически, егоистичен параметър. Измервам времето, като разликата между момента, в който искам нещо, към което се стремя и момента, когато реализирам това желание. Винаги усещам времето като недостатък за напълване.

Ако получавах веднага щом поискам, ако желанието ми се реализираше на секундата, не бих усещал времето. Това се нарича да бъдеш над времето. Да допуснем, че получаването на пожеланото ставаше с безкрайна скорост, тогава времето би се стремило към нулата.

Цялата наша природа съществува със скорост по-ниска от скоростта на светлината и всички процеси се извършват с ограничена скорост. И затова съществува времето. Тъй като времето, скоростта и разстоянието са свързани помежду си.

Теоретически, ако веднага получавахме пожеланото от нас, не бихме усещали времето.

Кога ще мога да достигна състояние, в което времето би било равно на нула, т.е. скоростта би била безкрайна, а разстоянието се съкрати до нула, т.е. пространството би се обърнало в точка? – Когато ще мога да извърша действие и го извършвам в секундата, в която току-що съм го пожелал. Това е възможно само по време на действието на отдаване, което зависи от мен.

Ако бихме преминали от сегашната връзка между нас, в която всеки получава от другия, към такава връзка, когато всеки отдава на другия и може да отдава, има какво да му даде, а другият желае да получи от него, тогава не бихме усещали времето.

Времето е навик, чисто психологически параметър. Това вече го потвърждава и науката.

Всъщност, какво ни е нужно, ако говорим за истинска реализация в живота, за правилно управление на времето, което ни е дадено? Трябва да знаем как да постигаме действието на чистото отдаване, с помощта на което се издигаме на равнището, на което съществуваме извън времето, мястото и движението.

Защото, ако времето е равно на нула, тогава няма движение и няма пространство, всичко се намира на същото място, в точката. Такова състояние можем да постигнем само, ако променим нашето отношение от получаване на отдаване.

От 356-а беседа за нов живот, 22.04.2014

[160858]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Всеки се старае да изглежда по-млад. В наше време тази тема е станала толкова популярна, че около нея се е развил цял отрасъл за забавяне на процесите на старeeнето: медицина, козметика, центрове за здраве и красота. Защо е възникнало такова изгарящо желание да бъдем вечно млади?

Отговор: Работата е там, че ние сме объркани и живеем двойствен живот. Човекът живее в душата си, засега още неразвита и състояща се от една точка, а също така с живота на своето тяло, намиращо се на животинско ниво, а не на човешко.

Човек се нарича не нашето тяло – някаква си форма на белтъчна материя, а желанието, подобно на висшата сила на природата. Човек (адам), означава „подобен” (доме) на Твореца, т.е. притежаващ алтруистичното свойство на любовта и отдаването към ближния.

Такъв човек излиза от своя егоизъм и се намира не вътре в него, а в построеното от него желание вътре в другите.

Това го прави подобен на висшата сила на природата, скрито съществуваща в света, която се нарича „Творец”. Творецът е силата на абсолютното отдаване и любов, без всякакъв оглед на самия себе си, подобно на слънцето, което постоянно излъчва топлина, светлина, любов, добро за всички без изключение.

Ние живеем вътре в това добро излъчване на висшата сила, подобно на ласкавите лъчи на слънцето. Но проблемът е в това, че нашата форма е противоположна на неговата – егоистична, насочена към собствено получаване, поради което се стараем да се сдобием с колкото се може повече. Това ни прави обратни на висшата сила.

Постоянно абсорбираме в себе си и затова животът ни е ограничен. Преди всичко заради това, че зависим от този, който дава цялото напълване, жизнената енергия. Живеем докато получаваме тази жизнена сила и я използваме. Но постепенно тя отслабва и все повече стареем, докато съвсем не умрем.

Ето защо, за да живеем вечно, трябва да се уподобим на висшата сила, на отдаването и любовта, излизайки навън от самите себе си. Ако направим така, тогава ще получим неограничени жизнени сили. Тъй като няма да ги поглъщаме вътре в себе си, а ще ги приемем само, за да върнем това добро отношение обратно на Твореца: Той на нас, а ние на Него.

В такава форма може да се живее над времето. Не просто удължаваме своя живот на стотици или милиони години, а въобще излизаме от рамките на времето. Ако излезем от себе си, подобно на висшата сила на природата, постоянно излъчваща към нас любов, и също придобием нейните свойства на отдаването и любовта, ще станем такива вечни каквато е тя.

От 580-а беседа за новия живот, 02.06.2015

[161068]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве | Add Comment/Ask Question→

Изследване: Манфред Кетс де Вриес, антрополог изследовател, прекарал няколко години в горите на Камерун сред племе пигмеи, посочва седем принципа от техния начин на живот, които според него могат да подобрят живота на човечеството.

1.Членовете на групата се уважават и се доверяват един на друг. В тежките условия в гората е възможно да се оцелее само заедно. Не винаги храната е достатъчна, а излизането на лов може да бъде опасно. И тук са необходими доверие и помощ.

В отношенията между мъжете и жените има равноправие. Жените ловуват заедно с мъжете, занимават се с раздаването на храната, участват в обсъждания и изпълняват и тежка работа.

2.Членовете на групата се поддържат и защитават един друг. Няма физическо насилие по отношение на жените. Те отделят много време за обсъждане на разногласия, като запазват самоуважение. Поводите за конфликт трябва да бъдат преосмислени, което ги превръща в поводи за обединение.

3.Членовете на групата са отворени за диалог и общуване. Споровете се разрешават по неформални методи. Всеки има право да се обърне за помощ към друг в разрешаването на конфликт. Така цялото село участва в разрешаването на конфликта. Разрешаването на споровете не се отлага дълго, не остават негативни емоции под „повърхността”.

Техниката за разрешаване на конфликтите е подходяща и за работни екипи. Един от типичните методи са шеги и смях, отвличане на вниманието, така че хората просто да забравят за какво е възникнал спорът.

4.Всички членове на групата се стремят към обща цел. Най-добрия начин за хващане на дивеч е груповият лов, в който те подгонват животните към мрежа. Общата цел дава мотивация за работа в екип – жените подгонват животните в мрежата, а мъжете седят зад мрежата и убиват жертвата. След лов месото се разделя между участниците по точно определени правила.

5.Членовете на групата трябва да имат общи ценности и убеждения. За външен наблюдател животът на пигмеите може да се покаже весел и безгрижен, но това впечатление е подвеждащо. Под привидния хаос се крие порядък.

Всички пигмеи от ранно детство попиват правилата на поведение, които се предават устно от поколение на поколение. Готовността да споделят, да си сътрудничат, независимостта и автономията, поддръжането на мир сред членовете на групата са базовите ценности на обществото.

6.Интересите на групата са по-важни от интересите на нейните членове. Те не позволяват личните интереси да се поставят над интересите на групата. Груповата работа може да бъде успешна само в атмосфера, която приветства личната свобода и творчество, но в рамките на общите цели на организацията. За да се пази този баланс, всеки член на групата трябва да осъзнава докъде се простират границите на личната му свобода.

7.Членовете на групата са равноправни във взимането на решения. Няма „важни хора”, няма лидер, върховен съвет, водачеството не принадлежи на един човек. Всички членове на групата имат право да взимат решения. Възрастните се уважават заради техните знания и умения.

Реплика: Практически всичко повтаря списъка от условия за обединение в кабалистичната група, в която има и допълнителни условия за привличане на висшата светлина. Но условията за обединение са едни и същи, защото в кабала всичко става по законите на природата, които пигмеите са открили инстинктивно!

 [157731]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа в група | Add Comment/Ask Question→

Науката кабала ни дава възможност да разкрием и разберем какви светове са били създадени до появата на нашия свят, до момента на Големия взрив. Тя ни позволява, от мястото, от което се намираме сега по пътя на еволюцията, от 21-и век, да видим всички бъдещи етапи на развитие „до края на всички поколения“.

Кабала обяснява това, което не е способна да обясни съвременната физика. Палеонтологическите разкопки ни дават някаква информация за изминалите поколения и етапи на развитие, но обикновената наука не може да каже нищо за това, което е било до създаването на нашия свят и за намиращото се зад неговите предели, т.е. за това, което е недостъпно от нашите материални сетива: зрение, слух, обоняние, вкус и осезание.

Астрофизиката изследва развитието на вселената, започвайки от Големия взрив, от образуването на мястото, в което са възникнали галактиките, Слънчевата система и планетата Земя. За тях имаме някакви информация.

Но до Големия взрив не са съществували такива понятия като „място“ и „време“ – затова не е било възможно да направим някакви изследвания. Ние не можем да изследваме с обикновените методи, случилото се до преди създаването на мястото и времето.

Тук науката кабала може да ни помогне, тъй като ни дава нов инструмент, сетивен орган за възприятие, разширяващ нашите усещания и разум. По такъв начин можем да изследваме реалността, която е неуловима за обичайните ни сетива.

Въпрос: Как можем да изследваме това, което е било до Големият взрив, до създаването на нашата Вселена, ако до тогава е нямало нищо? Големият взрив не се ли явява началната точка?

Отговор: Големият взрив е началната точка на материалния свят, който е възникнал от взривът на искрите на висшата енергия. Астрофизиката не може да обясни как се е случило това. Всъщност как е възможно да се концентрира такава голяма енергия в една мъничка точица, в която е възникнал взрив?

Физиката достига до точката, в която духовната енергия се е преобразувала в материална. От страна на духовния свят, това е било микроскопична енергия. Тази духовна енергия е дошла от света на Безкрайността, преминавайки през пет духовни свята: Адам Кадмон, Ацилут, Брия, Ецира и Асия.

На границата на света Асия тя отслабнала до минимум, подобна на мъничка капчица в морето, взривила се и се превърнала в материална енергия, от която се родила Вселената.

Тя се явява и точката на Големия взрив, явяващ се начало на нашия свят. Всичко, което се е случило до тогава, се отнася само до духовния свят, т.е. до науката кабала.

От програмата по радио 103FM, 07.06.2015

[161661]

Filed under: Възприемане на реалността | Add Comment/Ask Question→

Изследване: Ефектът, който влюбването оказва върху организма на човек е като болест. Любовта е опасна болест, която причинява сериозна вреда на здравето. Когато човек е влюбен, преживява буря от емоции.

Това отрицателно въздействие върху тялото му, в крайна сметка завършва с куп болести. В момент на влюбване той не е в състояние, адекватно да признае, че неговото самочувствие се е влошило.

Еуфорията от състоянието на щастие пренебрегва здравия разум, а трагедиите, които влюбените преживяват при скъсване или други проблеми, свързани с партньора, могат да имат фатални последствия за човека.

Реплика: Всъщност, може да се каже и противоположното. Но е факт, че любовта в нашия свят е най-силният егоистичен шок, най-висшето егоистично желание, което хваща в своята мрежа и твърди обятия човека, напълно, до затъмняване на съзнанието и изключване на разума.

С помощта на това чувство, човек разширява своите егоистични желания и едновременно с това, ограничава себе си само в тях. Но ако любовта е истинска, т.е. алтрустична, от „себе си” към другите, не вземайки под внимание себе си, то тя не ограничава човека, а напротив, разкрива му нови чувства „извън него” и в тях той постига вън от себе си, света.

[160988]

Filed under: Здраве, Мъжът и жената | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Кой може да влияе на другите?

Отговор: Има хора, които имат огромно влияние над другите. Това произхожда от корена на душата им, родени лидери с особена харизма. Много е важно тяхното влияние да бъде положително.

Трябва хората да се възпитават така, че тези лидери, които се справят добре в интегралното образование, дори да имат малка харизма, да могат да водят масите.

Но харизматичността не е достатъчна, защото тя може да бъде с отрицателен знак, както при Хитлер. Затова е необходимо, на първо място, човекът да се поправя, а след това в него да се възпитава харизматичност.

Тя ще се прояви именно, от осъзнаването на величието на целта и на това, че той може да даде на човечеството своите зания, своите особени натрупани свойства.

Ако човек не се възпитава правилно, може да стане вреден за всички. Затова харизматичните хора, които искат да бъдат лидери, но не желаят да бъдат в системата на интегралното образование и да се поправят, са голям проблем.

Да се поправяш, означава всеки път да виждаш себе си все повече работещ, в полза на обществото. Когато човек разбере важността на своето участие в общата система, тогава той започва да води другите.

От ТВ програма „Беседи с Михаел Лайтман”, 13.05.2015

[160576]

Filed under: Възпитание на децата, Въпрос-отговор | Add Comment/Ask Question→