Конгрес в Гуадалахара „Едно сърце за всички”. Урок №1

В статията „Целта на групата” Рабаш пише: Ние сме се събрали тук, за да поставим основата за изграждане на група за всички тези, които са заинтересовани да вървят по пътя и методиката на Баал а-Сулам, който ни е описал целия този път – как да се издигаме по стъпалата на човека, а не да оставаме в категорията на животно.

В нашия свят има неживо, растително, животинско и човешко ниво на природата. Ако искаме да се издигнем над човешкото ниво, трябва да се съединим помежду си.

Ако се обединим над всичките пречки, отблъсквания, ненавист, нежелание, ние постигаме съединението между нас и извън това нищо друго не ни е необходимо. Науката кабала не ни обучава на никакви действия, освен на взаимното обединение.

Ако във всяка група, във всяка точка на света хората успеят да се издигнат над своето взаимно отблъскване и се съединят един с друг, тогава ще разкрият Твореца, висшата сила, висшия свят, техния вечен образ, наричан „душа”, тъй като във връзката между тях те създават условието за разкриване на висшата сила.

И затова науката кабала е толкова универсална, защото тя няма никакви ограничения освен едно: да се съединиш над своя егоизъм с такива хора като теб, желаещи да се обединят заедно, за да разкрият Твореца. А освен това, няма никакви условия.

И към това Баал а-Сулам добавя: Няма какво да се надяваме, че ще дойде време, когато ще можем да постигнем целта на нашето развитие по друг начин. Несъмнено, ние я достигаме само чрез обединяване между нас. Тогава ще видим, че висшата сила подтиква всички към съединение – и неживото, и растителното, и животинското, и човешкото ниво.

И ще видим как всички се съединяват, желаейки това или не, все повече и повече, под натиска на всевъзможни проблеми и страдания. Светът влиза във все по-голямо обединение, техниката и средствата на връзките се развиват в това направление. Така висшата сила, единствено действаща в мирозданието, подтиква целия свят към обединение, но с помощта на голям натиск и страдания.

Докато на нас ни се открива нов, по-различен път: можем да напредваме към обединяване сами, да увеличаваме скоростта на нашето обединение, да работим помежду си като в лаборатория – през цялото време все повече да се съединяваме и да виждаме какво постигаме при това.

Затова, съгласно съветите на кабалистите, се обединяваме в десятки, в малки групи, за да ни е по-удобно, по-лесно и да можем с по-гъвкав, подвластен на нас начин, да се съединяваме все повече и повече и да виждаме как разкриваме висшата сила. Разкриваме я съгласно типа на нашето обединение, тъй като нашия съсъд определя разкриването на светлината в него.

Затова не трябва да напредваме по неволя към крайната цел, където всички части на природата се обединяват заедно в интегрална, глобална форма, като едно цяло. Ние можем да изпълним тази работа не под натиска на страданията, а с разбиране, осъзнаване, самоконтрол, да изберем скоростта на придвижване и да видим как правим това, също и да увлечем цялото човечество след нас.

Защото, ако ги присъединяваме, увличайки ги след  нас, то ще станем по-силни и тогава висшата сила ще се разкрива с по-голяма мощност, тъй като се обединяват вече не хиляди хора, както в нашата световна група, а милиони и дори повече.

По този начин, разкриваме мощта на висшата сила в цялата ѝ дълбочина, в целия ѝ обхват, във всичките нейни системи, ние постигаме как се възцарява тя във всичко и управлява всичко, как цялата тази система работи. Това се нарича разкриване на Шхина.

Няма по-голямо наслаждение от това,  да се види тази хармония, как всички части на творението – различни, разхвърляни, ненавиждащи се една друга, далечни една на друга, идват за обединяване помежду си и между тях се разкрива не просто връзка, а взаимна любов. Това ни напълва и ни дава усещане за вечен живот.

От 1-ви урок на конгреса в Гуадалахара, 17.07.2015

[163417]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

 

Конгрес в Гуадалахара „Едно сърце за всички“. Урок №1

В статията „Същност на науката Кабала“ Баал а-Сулам пише, че науката кабала представлява ред от спускания на корените, обусловени от връзката на причината и следствието, подчиняващи се на постоянни и абсолютни закони, които са свързани помежду си и насочени към една възвишена цел – разкриване на висшата сила от нейните творения, намиращи се в този свят и искащи да я постигнат.

На пръв поглед, тук има някакво объркване. Преди всичко, казано е, че тези корени се разпространяват и се спускат отгоре надолу. А после е написано, че те са свързани и насочени към една възвишена цел, сякаш са отдолу нагоре – разкриването на Твореца (на върха) от творението, човека (долу) в този свят.

Как кабалистите са постигнали цялата тази система и са я описали за нас, за да можем по техните книги да я разкрием? – Точно така, както и ние. Само е било доста по-трудно за тях – не са имали учител, нямало е група.

В продължение на много поколения хората са търсели как да разкрият висшата сила, какво става в нашия свят, по какви закони се държи тя, как можем да влияем на своята съдба, да я опознаем като стабилна, правилна форма, какво се случва тук.

Виждаме, че в света има много мнения, религии и вярвания. Човекът постоянно се променя и от поколение на поколение не знае какво става с него.

Той не може да обедини цялата реалност в една картина. Защото има наука и психология, вяра в това или онова, стават някакви явления, но не знаем откъде произхождат. Не можем да намерим отговори на въпросите за това какво е станало преди нас и какво ще бъде после. А основно, не знаем как да се държим във всекидневния живот.

В продължение на цялата история много хора са задавали подобни въпроси, докато не се е появил човек, наречен Адам Ришон (Първият Човек). Нарича се първи, защото наистина е получил отговор на въпроса за това какво става.

Той е разкрил цялата система, как си представя цялата реалност, вътре в която съществува, как зад този свят действат различни сили, системи, наричани „светове“, как всички те се спускат към него, защо изведнъж той желае да постигне всичко това, какво става нататък, когато започва да ги постига, как се движи и разкрива за себе си цялото мироздание.

Цялата картина се е открила пред него, целият му бъдещ път, докато не разкрва напълно цялата реалност, бидейки независим от своето животинско тяло, вече над него, над живота и смъртта.

Всичко това е започнал да разкрива и е описал в книгата „Разиел а-Малах“ („Тайният Ангел“). От това е започнала науката кабала.

Как е стигнал до това разкриване вторият човек, а после третият, четвъртият и нататък? Защото в тях също,  се е пробудило желанието да узнаят: „Кой съм аз, защо съм се родил, за какво съществувам? Каква е съдбата ми? Кой ме управлява, кой властва над мен? Искам сам да властвам над своята съдба! Каква е причината за всичко, ставащо в света и с мен?“

Понеже всички се намираме в обща система, то като електрическите заряди в магнитно поле се привличаме към корена, както къс желязо към магнита. Така сме стигнали тук, където можем да получим знания за науката кабала, всеки със своята насоченост, сякаш случайно.

Така също, вторият човек е отишъл при Адам Ришон и е започнал да се учи от него. А после са отишли и още. Но всички, макар и да се учат от своя учител, то разкриват по същия път, както и той. Защото учителят може само да им помогне с обяснение как да излязат на пътя на разкриването, но да разкрие – всеки човек е длъжен сам.

Какво разкрива той? – Редът на корените, които се спускат към него, пробуждат го, дават му желание да ги постигне. Ако реализира това желание, то по тези корени достига висшия корен и така разкрива цялото мироздание. Какво разкрива? Замисълът на творението – да наслади сътворените.

В края на нашето развитие достигаме състояние, в което се напълваме в разума, в чувствата, в осъзнаването с вечното и съвършено наслаждение. Усещаме хармонията, царяща в цялата реалност, разкриваме скритото от нас, сега. И всичко, което разкриваме, се нарича „Замисъл на творението“.

От 1-ия урок на конгреса в Гуадалахара, 17.07.2015

[163126]

Filed under: Духовна работа, Изучаване на кабала, Кабала, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

 

Конгрес в Гуадалахара: „Едно сърце за всички”. Предварителен урок

Науката кабала е методика за обединение на хората, която казва, че преди всичко е необходимо поправяне на човека и тогава всичко, което той прави, ще е за добро.

Ако се опитваме да се обединим според своя естествен, вътрешен стремеж, без да сме се поправили, започват конфликти и проблеми.

Видяхме до какво доведе подобно обединение на Европа в единен европейски пазар. Вместо да направят това обединение полезно за всички, европейските страни се скараха помежду си. Тъй като те предварително не поправиха отношенията помежду си, ограничавайки се единствено до делови сделки, в крайна сметка се прояви егоизмът.

Науката кабала ни обяснява как да се обединим правилно. И затова тя е толкова важна за нас, именно в наши дни, когато се разрушава семейството, прекъсват се връзките с приятелите и хората се стремят да живеят сами. Ако се обединяват, то е единствено с егоистична цел, която в края на краищата води до експлозия, до развод.

Егото порасна дотолкова, че на нас ни се налага да се учим на методиката на обединението. Психолозите, социолозите не могат да обяснят защо се случва това. Но напоследък те вече достигат до извода, че това е обща тенденция в целия свят и изпадат в объркване.

Науката кабала трябва да се разкрие в съвременния свят като методика на доброто обединение. Тя е необходима навсякъде, където човечеството открива своята неспособност да се обедини по добър начин и започва да разрушава връзките.

Като резултат виждаме разводи в семействата, кавги между децата, ужасни битки в училищата, конфликти между родители и деца, на работа между работодателя и работниците.

Конфликти стават навсякъде: между държавите, в международната политика и във всяка страна, между партиите. Във всеки народ има стълкновения на множество противоречиви мнения, течения и фракции.

Скоро ще се почувстваме съвършено разединени, разпръснати, отделени един от друг. Разединението достига до такива мащаби, че човек даже вътре в себе си ще започне да усеща толкова различни стремежи, че ще изпадне в объркване, изгубвайки всякакво спокойствие и вътрешно равновесие.

Човечеството ще изпита пълно отчаяние и безсилие, и тази криза постепенно се развива, стъпка по стъпка. Има страни, в които тя се проявява повече, а в други засега по-малко. Но разединението се разпространява като епидемия и в крайна сметка ще обхване целия свят.

То ще стане толкова огромно, че нито един човек няма да знае как да се свързва правилно с другите, в него ще се появява такъв вътрешен ступор, неразбиране, безчувственост. Затова се разкрива науката кабала, която е призвана да обедини хората в един човек с едно сърце. Тя има достатъчна мощ, за да направи това.

Тъй като, без връзка помежду ни, без правилна комуникация, ние ще спрем своето развитие.

Вече виждаме симптомите на такава деградация в света, съдейки по това, което се случва с младото поколение, какво разделяне има между мъжете и жените, нежелаещи да създават семейство, да раждат деца, колко популярни станаха наркотиците. Човек иска да се вглъби вътре в себе си и колкото е възможно по-малко да чувства външния свят, в който няма нищо приятно.

Затова науката кабала, която се занимава именно с правилното обединение между хората, ще стане толкова търсена и необходима за всички.

От предварителния урок на конгреса в Гуадалахара, 17.07.2015

[163270]

Filed under: Кабала, Криза, глобализация, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Откъде идва силата на живота, благодарение на която съществуваме – от Земята, от Слънцето?

Отговор: Силата на живота се нарича „светлина“ и излиза отвсякъде, от цялата природа. Ние съществуваме вътре в това поле.

Но понеже сме егоисти и искаме да получаваме само в своя полза, то можем да усвоим от нея едва мъничка искра от живота, минималната сила, поддържаща нашето материално животинско съществуване.

Цялата природа е напълнена с енергията на живота, но нашето егоистично желание позволява да усвоим от нея само мизерна порция, способна да оживи тялото ни за някакво ограничено време.

Докато човек е млад, той е способен да извлича от природата повече жизнени сили. Колкото повече остарява, все повече се уморява и получава все по-малко и по-малко жизнена енергия, докато съвсем не изсъхне.

Въпрос: Всеки човек мечтае да разкрие тайната на вечната младост, защо се изморява той?

Отговор: Защото хората не знаят тази тайна, която дава възможност да живеят вечно. Тайната се състои в това, че човекът трябва да поправи себе си, ставайки подобен на висшата сила на природата, толкова отдаващ и любящ. Тогава ще може да получи голямата енергия на живота.

Тази жизнена енергия е неограничена и се нарича светлина на безкрайността. И само ние, егоистите, ограничаваме своите възможности да я получим с това, че искаме всичко да използваме заради себе си и затова получаваме от този безкраен източник едва мъничка искра от живота.

Човек сякаш стои край бурна, пълноводна река и загребва от нея с малка чашка енергията за поддържане на своя живот. Докато е млад, все още му се удава нещо да гребне. Но после старее, уморява се и не му стигат силите, за да си гребне от тази жизнена енергия.

Но той сам може да стане подобен на този поток от светлина и да съществува вътре в него. Засега човечеството не е разкрило тази тайна. Това е патент, предназначен за всички, но трябва да го разкрием постепенно. Необходимо ни е да сме готови за него и да сме развити толкова, че да разберем как да се възползваме от него.

Защото за това ни е нужно да се издигнем над своята природа, която е напълно егоистична и е насочена към получаване, поглъщане, напълване на себе си.

А тук за човека е необходимо да достигне до противоположния подход, за да получи само необходимото за своето тяло и повече да не се тревожи за себе си, а да се грижи единствено за това как да предаде тази голяма жизнена светлина на цялото човечество.

Започвам да мисля не за себе си, а за всички останали и по такъв начин ставам подобен на висшата сила, на светлината на живота. Тогава влизам в нея, като в река и ставам също вечен и съвършен.

От 580-та беседа за нов живот, 02.06.2015

[161138]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве | Add Comment/Ask Question→

 

Мнение: Съзнанието е това, как ние възприемаме нашия свят, нашите мисли, същността на знанията, нашите намерения. Но търсенето на съзнание в мозъка прилича на търсенето на диктора в радиоприемника.

Съзнанието е основата. А материята е производна на съзнанието. Ние не можем да излезем зад пределите на съзнанието.

Твърдението, че „съзнанието създава реалността“ може да означава, че можем да формираме и да създаваме всяка реалност, която искаме. Как става това?

Новата физика признава, че наблюдателят създава реалността. Като наблюдатели лично участваме в създаването на нашата собствена реалност.

Принудени сме да признаем, че Вселената е „ментална“ конструкция. Знанието ни насочва към немеханичната реалност. Вселената започва да изглежда като Велика мисъл, а не като огромна машина.

Разумът повече не ни изглежда като „случаен злосторник“ в областта на материята. По-скоро трябва да го приветстваме като създател и управник на царството на материята. Приемете неоспоримите изводи: Вселената е нематериална, ментална и духовна.

Реплика: До тези изводи достигат изследователите на природата. Днес вече не се страхуват да преминат от изследване на материята към изследване на силите на желанията, мислите, намеренията.

А материята да отхвърлим, като съществуваща само в нашата субективна представа. После да признаем всичко (силите), като съществуващо само в нашето субективно усещане.

Продължава в „Учението за Десетте Сфирот“ т.1. „Вътрешно съзерцание“.

 [160876]

Filed under: Възприемане на реалността | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Целият ни живот е театър. Има ли някакъв план за това, което става с нас, закономерност? Този спектакъл има ли режисьор?

Отговор: Изследвайки природата, виждаме, че в нея всичко функционира по точните закони на физиката, химията, биологията, зоологията.

Очевидно е, че и човешкият живот също е задължен да протича по определени закони. В човечеството се съединяват всички частни закони на природата и ни управляват.

Ние се намираме в силово поле, което ни движи към такова състояние, когато ще започнем да питаме: каква е тази игра, къде ни води, за какво живеем, заради каква цел?

Религиозните хора решават този проблем много лесно. Те вярват, че има висша сила, която ни управлява и не трябва да се замисляме за това, какво ще стане с нас. Кабала казва, че решението е в това да се разкрие тази висша сила, да се отворят очите и да се види цялото мироздание – този свят и висшият, духовен свят.

Тогава ще започнем да живеем във всички светове и с достигнатата от нас висота, ще стане видимо как се управлява всичко и защо е необходимо да се постъпва именно така, а не иначе.

Всъщност се приближаваме до това, защото висшата сила ни отвежда толкова далече в тази игра, че за нас става ясно: ако не опознаем условията на тази игра, ако не станем нейни осъзнати участници и партньори на висшата сила, то нашият живот е в опасност.

Въпрос: Какво означава да спечеля в тази игра на живота?

Отговор: Да спечелиш в тази игра можеш едва тогава, когато откриеш, че това наистина е игра и разбереш къде води тя, каква е програмата на режисьора на висшата сила и как да станеш неин активен изпълнител. Кабала ни учи как да направим това.

Когато разкриваме тази игра, то виждаме, че е най-възвишена и прекрасна. Тя преминава по точни закони, които е невъзможно да се нарушат и ни водят до чудесна, висока цел. Цялата тази игра е предназначена да ни обърка и да предизвика в нас остра потребност да разкрием тайната на играта на живота.

Целта на играта е да направи цялото човечество подобно на Твореца, да ни доведе до абсолютно добро състояние, до вечен, съвършен живот. Накрая ще получим безкрайно напълване, но по пътя към това, сме задължени да открием своята пълна загуба, незнание, неразбиране, кризата, която преживяваме днес. И всичко това е, за да разрешим загадката на тази игра.

От програмата на радиостанция 103FM, 31.05.2015

[160518]

Filed under: Духовна работа, Кабала | Add Comment/Ask Question→

 

Конгресът в Гуадалахара „Едно сърце за всички„. Урок №1

Напредвайки към Замисъла на творението – да наслади сътворените, всеки път получаваме корегиращо въздействие, за да не се отклоним по какъвто и да е начин от прекия път.

Именно за сметка на натиска от различни страни ние се насочваме все по-правилно в нашите усещания – не само в нашите пет земни сетивни органа (зрение, слух, вкус, обоняние, осезание), а в нови органи на възприятия.

Например, ако човек изучава музика, той развива музикален сетивен орган, а не просто слух. Ако човек учи химия, той започва да усеща химическите вещества, да чувства какво ще се получи в крайна сметка от тяхното съединение. Той започва да строи в себе си модела на това, което изучава.

Така е и с нас по духовния път. Ние преминаваме през поправяния, които за нас   са неприятни, ние се объркваме, падаме, отстраняваме се, всичко ни омръзва, преставаме да разбираме каквото и да е.

Но именно такива вътрешни промени ни помагат да се настроим правилно, за да разпознаем новите детайли от възприемането по нашия път. Така ние придобиваме нов сетивен орган – духовен.

Често по духовния си път не сме съгласни с това, което се случва с нас. За какво  са ни такива разочарования, объркване, липса на разбиране, усещания, умора, загуба на желания?.. А след това изведнъж всичко се променя, поправя се и ние чувстваме, виждаме сякаш с други очи, в новото желание.

Именно такъв е пътят към раждането в нас на новите органи за усещането   на духовния свят, към който изначално в нас няма никакви сетива и затова той по такъв начин се строи в нас.

Така трябва да напредваме. Главното е да бъдем във връзка един с друг, да се подържаме взаимно, за да можем по-бързо да се върнем на пътя – към учението, обединението, участието. По този начин човекът спестява множество състояния и време.

Ще настъпят такива състояния, в които човекът ще види, че цялата цел не се състои в това щото човекът да бъде потопен в страдания, а за да може всеки път да разкрива наслаждение – след натискa, обърканостa, той все едно ще получи   ново, по-добро усещане. Така ние разкриваме висшата система, висшата сила.

А главното е – ние разкриваме, че тази реалност, наричана „висша сила“, действително изпълва всичко, цялото пространство, включително и в нашия свят. Всяко движение, всяко изменение – в желанието, в мислите, във физическото действие, винаги се извършва от тази всеобхватна сила, която ни управлява.

Целта на тази сила е да ни доведе до поправено състояние, когато ние сами, правилно, здраво, с разбиране, осъзнаване, с желание бихме разкривали все повече и повече тази вечна система и по степента на включване в нея бихме станали вечни и съвършени като нея.

До такава степен, че нашето тяло може да умре, но ние вече се отъждествяваме с висшата система и не чувстваме, че се разделяме с него. Висшата сила, която постигаме, властва над всички и управлява всичко и ние ставаме такива като нея.

От 1-я урок от конгреса в Гуадалахара, 17.07.2015

[163188]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

 

Егоистичните желания управляват света. Опитваме се да погълнем в себе си колкото може повече и виждаме, че тези желания не могат да бъдат напълнени. Всички опити да ги удовлетворим, ни водят до смърт.

С какво и колко не сме се напълвали – с храна, секс, семейни радости, открития, знания и т.н., все едно, стигаме да това, че в нас не остава нищо. Обратно, идва още по-голяма празнота, плюс разочарованието.

Изглежда ни, че наслаждението, което искаме да получим е равно на желанието, но когато наслаждението влезе в желанието, го увеличава два пъти и оставаме двойно пусти. Защото светлината и желанието се анулират едно-друго, оставяйки двойна празнота.

До днес това се явява резултатът от живота на всеки от нас. Човек идва на света гол, а от живота излиза двойно по-гол. Преминаваме много кръгообороти, докато не започнем да разбираме, че не си струва да гоним нещо – това нищо не дава.

Постепенно в човечеството се проявява осъзнаване на това и започваме да търсим истината. Тя ни води до методиката, с помощта на която можем действително да се напълним.

Но това напълване не влиза направо в желанието за получаване, а се осъществява чрез напълване на другите. Затова тук е необходима любов към другите и тогава ще имаме безкрайна възможност да ги наслаждаваме, при това да се наслаждаваме сами, напълвайки любимите.

В нашия свят има примери как това действа на инстинктивното, животинско ниво на природата, когато напълваме децата и тези, които обичаме.

В духовния свят всичко е много по-силно, понеже там се напълваме един-друг, не защото изначално обичаме някого, а раждаме в себе си любов към напълно странични и даже неприятни за нас хора. Тази любов се появява не просто така, а с помощта на висшата светлина.

Когато човек заставя себе си да обслужва другите, в него постепенно започва да се заражда чувство на любов към тях, защото му стават скъпи, както приемното дете в семейство, защото по степента на своето влагане в него, родителите започват да го обичат, даже повече от своите деца.

Науката кабала ни учи как да отдаваме на другите и при това да се напълваме. Но става дума не за отдаване заради получаване. Главно е получаването, за да се отдава.

Тогава напълвам себе си, едновременно напълвайки другите. Целта ми е да ги напълня! Но в резултат, напълването остава в мен. Ето тук, възниква неразбираното днес за нас „ разклонение“, което постепенно човек започва да постига, занимавайки се с кабала.

От ТВ програма „Беседи с Михаел Лайтман“ 10.06.2015

[161810]

Filed under: Духовна работа, Кабала | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Какво представлява висшата сила и каква е нейната връзка с природата?

Отговор: Чрез природата можем да разкрием висшата сила, както това е направил някога праотецът Авраам. Писано е, че Авраам е излизал през нощта, гледал е звездите, наблюдавал е заобикалящата го природа и е питал: „Къде е тази висша сила, която е създала целият този свят, която го поддържа и управлява?

Тя се опитва да ми каже нещо чрез всичко, което ме заобикаля, но аз не съм способен да я чуя. Моите уши са затворени и сърцето ми е глухо, аз трябва да ги разтворя, за да започна да чувам и усещам.“

Така Авраам е открил, че главната преграда пред възприятията на човека е неговият егоизъм. Затова е нужно да се повдигнем над егоизма и да започнем да се отнасяме един към друг с любов, както цялата природа. Авраам е видял, че природата се управлява от силата на отдаването и любовта, която се обръща към него чрез всичко наоколо.

Мисля, че нашият стремеж да се върнем обратно към природата се състои не в търсенето на естествена храна или отказ от обезболяващи при раждане, а в искрения стремеж на човека да открие вътрешната сила на природата, Твореца. Само когато сме във връзка с тази сила ние ще почувстваме, че действително се връщаме към природата.

Да се надяваме, че ще успеем да направим това бързо и леко, а няма да тръгнем по дълъг заобиколен път, докато не стигнем до задънена улица и бъдем принудени да се върнем назад от отчаяние.

Трябва да разберем, че не си струва да се отделяме от природата, а заедно с това можем да си изградим добър, удобен живот. Не губим никое от преимуществата на техническия и технологичен прогрес, ако това връщане към природата се съпровожда от сливане с вътрешната част на природата, с Твореца.

Въпрос: Защо е толкова важно да не се отделяме от природата?

Отговор: Защото нарушаваме равновесието и след това ни се налага да заплащаме висока цена за това. Ние се храним със синтетична храна. Възможно е скоро да печатат храната на принтер: и месото, и сладоледа, и виното, и млякото – всички са пълни с химикали.

Човек ще яде и ще мисли, че това е кокошка с ориз, вино, салата, а в действителност всичко това е направено от една и съща изкуствена маса с различни вкусове и ароматни добавки.

Тоест, ако се движим само в посока на изкуствения живот, ние губим своята форма. Не се усъвършенстваме, не ставаме по-добри и богати вътрешно, а се превръщаме в роботи. Скоро и децата ще печатаме на принтер по същия начин.

Затова да се надяваме, че все пак ще се върнем назад към природата, което значи завръщане към вътрешната природа, към висшата сила, включваща всичко в себе си. Това по никакъв начин не противоречи на техническото развитие, а само го привежда в равновесие. По този начин можем да се придържаме към средната линия, както се казва, към златната среда.

От 591-та беседа за новия живот, 30.06.2015

[163176]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве, Интегрално възпитание, Природа | Add Comment/Ask Question→

 

Въведение

Свидетели сме на ново изригване на конфликта между почти банкрутиралата Гърция и водещите членове на Евросъюза.

Покрай търсенето на конкретно решение, тази ситуация предизвиква множество въпроси от по-общ характер – за отношенията между държавите в разклонената система от взаимовръзки, за силните и слабите, за това как си влияят една на друга, за разположението на силите в Европа.

Трябва да отбележим, че не за първи път Гърция преживява икономическа криза. Органите на държавно управление в тази страна се отличават с ниска ефективност, а понякога и с корупция. Когато тя постъпваше в Европейския съюз, всичко това беше достатъчно ясно на всички и въпреки това, те я приеха с разтворени обятия.

Оттогава Гърция е длъжна да се подчинява на общото законодателство, на Европарламента и евро-бюрокрацията. Тя няма право да разработва собствена програма за спасение и всъщност се намира под външно управление. При това ключова роля в това управление играят Германия и Франция, които са икономически силни държави, диктуващи свои условия.

В резултат на това, от една страна, Германия предлага помощ, а от друга, гърците виждат в това „мечешка услуга“, чиито условия те не са в състояние да понесът.

Съюз на силните

Въпрос: Как в действителност се изграждат взаимоотношенията в Европейския съюз?

Отговор: В моите очи Евросъюзът винаги е бил като болен, когото не желаят да лекуват. Отначало са го „породили“, създали го по такъв начин, че той да е обречен да страда, а в крайна сметка –   на смърт и на разпадане.

Всъщност това не е никакъв съюз. Нищо не обединява участниците в него. Свободната икономика сама по себе си не може да служи за сплотяващ фактор, тъй като в нейните рамки всички водят борба помежду си.

Извън рамките на истинската консолидация са останали банките, промишлените сектори, потребителските фондове, а най-вече хората и техните желания – базовата „субстанция“ на Съюза.

Ако наистина се обединяват в нещо –  трябва да се започне от основата. Нашата основа е желанието за наслаждаване. И „обединение“ означава, че аз приемам желанията на другите като свои собствени.

Обединяваме желаниетята си и се отнасяме към тяхната съвокупнсот като към едно  цяло. Цяла Европа за нас е като един човек. В такъв случай няма слаби и силни – всички са равни. С други думи, всеки обезпечава благото на всички.

Но нима Еврозъюзът  е създал такова равенство? Напротив, Германия и Франция в самото начало са оформили идеята за обединение по такъв начин, че да преуспяват, да забогатяват, да станат силни, а не да помагат на слабите, изграждайки равенство, общност и повсеместно да изравняват жизненото равнище.

И като резултат, в продължение на всички тези години на съществуване, европейският „съюз“ служи на това, че експлоатира слабите.

Съдбата на неудачниците

Представете си: отивам в банката и откривам, че сметката ми е на минус.

Защо трябва да страдате от това – ми казват – По-добре да ви отпуснем заем под два процента.

Вземам заема, но след известно време става ясно, че не мога да го изплатя навреме. И минусът започва да расте.

– Няма нищо – ми казват – Ще ви дадем друг заем, но под 4 процента.

И отново поради липсата на изход, нагълтвам въдицата. Тъй като банката има интерес от това. Точно с това тя се храни. В действителност, на нея не й трябва аз да върна дълга. Напротив, колкото повече заем вземам, толкова повече процента ще олихви, толкова по-добре за нея.

Така излиза, че страна от типа на Гърция, получавайки заем от Евросъюза, с годините ще потъва в дългове.

С други думи, европейските управляващи са заинтересовани от съществуването на страни-неудачници. Те преднамерено създават ситуация, при която страните от Южна и Източна Европа да остават слаби и да страдат от тежестта на непосилните дългове.

А като цяло, на този принцип е построена цялата световна икономика. Тя се „опира“ на слабите, на които е съдено да остават длъжници и да връщат процентите, които съставляват по-голямата част от дълга.

Друг известен пример са американските студенти, които вземат заем за обучение, който след това изплащат дълги години. И дори ако не всички успеят да го върнат, банките са доволни – за тях това е постижение.

В крайна сметка още много страни ще се окажат на границата на краха и в последния момент ще бъдат принудени да вземат заеми с продиктуваните им лихви. А само две страни, предимно Франция и Германия, ще спечелят от това.

Такава е текущата ситуация, макар че и на тази игра ще й дойде краят.

Ето защо аз предполагам, че в гръцкия колапс няма нищо непланирано предварително. Всички знаеха, че в тази страна няма развита промишленост, че тя живее основно от селско стопанство и туризъм.

Още отдавна на нея й предложиха да продаде своите малки острови  и макар че за Гърция това да означава да си продаде душата, тя няма какво друго да направи, щом хазната й е празна…

Икономическата слабост прави гърците силно уязвими пред всякакви стълкновения и кризи в Европа. В случай на сериозни сътресения те могат да се лишат от доходи от селскостопанската продукция, от туристически поток – и тогава нищо не остава, освен да закриеш страната…

Въпрос: Защо се получава така, че един народ е икономически силен, а друг – обратно?

Отговор: Някои изследвания показват, че в православните страни е прието друго отношение към работата. Това се отнася до Русия, Украйна, Грузия, Армения и др. Многовековното влияние на православието е насадило у хората определена безучастност към усилията, вложени в работата.

Проблемът тук не е във вярата като такава, а в подхода, който се съхранява и в този смисъл отслабва народа. От друга страна, в католическите и протестантските страни се насажда друга трудова етика.

Така или иначе, във всеки случай характерът на народа не може да бъде променен за един час и затова силните държави безусловно ще използват бедите на слабите.

От 598-а беседа за новия живот, 12.07.2015

[163131]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→