Въпрос: Човешкото съзнание индивидуално ли е или колективно?

Отговор: Съзнанието винаги е колективно, но нивото на осъзнаване на света от човека, зависи от това, доколко той се включва в общото съзнание. При това ние се включваме в него в холографски вид.

Тоест, от една страна, аз винаги се намирам в общото съзнание. А от друга страна, моето възприятие зависи от това в каква степен участвам в него. И се получава, че макар моята картина от една страна да е холографска (така наречените „десет сфирот“), от друга страна, тези десет сфирот се проявяват в индивидуален мащаб.

Ето защо, ако се говори за по-висше възприятие на следващото ниво, то макар и да съм в съприкосновение с цялото мироздание, но моето ниво зависи от моето индивидуално участие в общата холограма.

Общата картина съществува изначално. Аз влизам в нейното усещане и в степента на моето съприкосновение с всички останали души, постигащи тази картина, усещам себе си във все по-голям и по-истински свят.

Но, въпреки това, то се усеща само в мен. Ние не излизаме извън рамките на десетте сфирот.

Реплика: Няма никой освен Твореца и мен?

Отговор: И Него го няма. Той е в мен. В крайна сметка, няма нищо друго освен мен.

От ТВ програмата „Кабала и науката“, 07.10.2015

[168549]

Filed under: Възприемане на реалността | Add Comment/Ask Question→

 

Максимум наслаждения при минимални загуби

Въпрос: Каква сила от гледна точка на кабала движи цялото мироздание? Какво заставя всичко да се върти?

Отговор: В света съществуват само две сили. Едната е силата на желанието да се насладиш, да напълниш себе си.

Тя е свойствена на всяко творение, започвайки с най-малките частици на атома, всяка молекула, всички обекти от този свят: неживата природа, растенията, животните, хората.

Желанието е материала на творението, който може да се съдържа в мислите, в желанията, във физическата материя. Целият свят е желание за наслаждение, за съхраняване на своя живот, за по-удобно и приятно съществуване. Осъзнато или не, всяка секунда се стремим към тази цел.

Енергията на наслаждението движи материята. Ако материалът встъпва в контакт със силата на светлината, с енергията на живота, той се чувства напълнен, уравновесен, намиращ се в най-приятното и добро състояние.

Същата тази сила движи всеки човек, същото желание да се наслади, само че човек е способен да направи сметка за бъдещето, действайки за да се наслади след ден, след месец, в края на живота си или дори след него.

Целият ни материал работи по една формула: „Да получи максимум наслаждения при минимални загуби“. Само че всеки получава наслаждения съгласно своя характер, от различни места. Един иска да напълни корема си, друг – ума, трети – чувствата.

Съществуват три телесни напълвания, свойствени също за животните: храна, секс, семейство и допълнителни, чисто „човешки“, напълвания: богатство, почести, знания. Няма нищо повече, всичко се включва в тази класификация.

Каквото и да прави човек, той се мотивира само от наслаждението. В това няма никакви съмнения, тъй като нямаме възможност да постъпваме по друг начин. Всеки се стреми да получи повече наслаждения или да избегне страданията.

Нищо не може да се направи против този закон, заложен в основата на нашия материал – такива сме се родили и съществуваме. Всички сме егоисти, желаещи да се насладят във всеки момент от своето съществуване, в миналото, настоящето и бъдещето .

Колко човек ще се наслаждава за сметка на другите, вече зависи от възпитанието му, от страха от наказание, от влиянието на обкръжението. На това основание той си прави разчет: струва ли си да открадна, за да стана богат, или дори да убия? Но в основата на този разчет винаги стои наслаждението, което е в основата на всяко действие.

И така действа не само човекът, но въобще цялото творение: търсене на максимално наслаждение при минимални загуби. По тази формула може да се разчете поведението на всяка частица и на всяко създание, и няма да сбъркаш.

От програмата по радио 103FM, 29.11.2015

[171309]

Filed under: Развитие на егоизма | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Намирам предназначението си предимно в любимата ми работа. Кажете ми, движа ли се в правилната посока? Може би съм намерила призванието си, а съм изгубила предназначението си?

 Отговор: Наистина, да намериш интересна работа, да се включиш в нея и да се разтвориш в нея е огромно щастие. Това означава, че сте намерили призванието си.

По това време аз по същия начин се опитвах да намеря себе си. Разбира се, любимата работа увлича и напълва, но по-късно разбрах, че не в това е смисълът на живота.

Спомням си как един учен ме посъветва да взема един период от историята, например 30 годишната война и да се задълбоча в изучаването и.

 – А после какво?

 – А после, ако отдадеш живота си на нея, ще бъдеш специалист за 30 годишната война.

Аз, като голям егоист, сметнах, че не си заслужава да платя с живота си за някаква 30 годишна война, която се е случила преди 400 години. Цената ми се стори доста висока.

Животът тече, човекът се развива и изведнъж започва да разбира, че се занимава с пусти неща. Там, където по-рано е царяло напълване и възторг: „Колко е интересно, колко добре се получава!“, изведнъж се образувала пустота, разочарование и недостиг на вътрешна енергия. И това е ужасно.

Къде отлетяха годините? Защо? А сега какво да търся? Вече ги няма силите, желанията и възможностите. И се получава, че в този живот не си заслужава да се заиграваме с материални забавления, а трябва да изберем това, което ще има дълготрайна ценност, най-великата и най-голямата, която ще бъде неизменима и над нашия живот.

Но над нашия живот може да бъде само вечността. Именно тази вечност трябва да намерим, а не да си губим времето с разни дреболии.

И тук възниква въпросът: ще се отдам ли на това или не. Ако съм съгласен, то за мен не може да има никакви прегради, а само постигане на вечността! Такава трябва да бъде човешката цел, а иначе той се спуска до нивото на животно.

Затова трябва да се опитаме да разберем именно това ниво, на което се достига вечността. И не просто вечност, защото безкрайното съществуване на материалното ниво няма смисъл – на нас не ни трябва такава вечност.

Може да спрете всеки един човек на улицата и да го запитате: „Искаш ли завинаги да си останеш такъв?“ Малко вероятно е той да се съгласи. Само животинския страх от смъртта ни принуждава да живеем – по принцип всичко е напълно нецелесъобразно. Затова всеки трябва да разбере висшата си цел.

Въпрос: Но в същото време човек трябва да има професия?

Отговор: Всеки трябва да има професия, за да може нормално да бъде обезпечен, да бъде полезен за себе си и за хората, да се занимава с всяка работа и да чувства, че тя не е загуба на време. Но освен това, ако може, той трябва да направи така, че всяка една минута от живота му да бъде малка крачка към великата цел – достигане на вечността и съвършенството.

От урока на руски език, 25.10.2015

[170325]

Filed under: Въпрос-отговор | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: В съвременната физика законът за съхранение на информацията става най-фундаменталният закон. Ако по-рано за главен се е приемаше законът за съхранение на масата, на енергията, то сега той е на информацията.

Физиката като правило, определя информацията като величина, обратно пропорционална на ентропията, на хаоса. Как душата/съзнанието е свързано с тази информация?

Отговор: Информацията представлява точно постигане на връзките между частите на този свят, който ние разкриваме в кабала.

Информацията е възприемането на мрежата от сили, техните зависимости, взаимовръзките между обектите в тази мрежа и в нейните възли. При това тя е точно градуирана, постоянно се променя, прелива се като море, между всички частици на неживото, растителното, животинското и човешкото нива на природата.

Информацията се намира във всяка точка на мрежата от сили на всички горе изброени нива. Тя се стреми да запълни със себе си целия обем, да стане не мрежа, а кълбо, сфера и когато достигне своя абсолютен, пълен обем, тогава творението ще стигне до съвършенство, до абсолютната информация. Практически абсолютната информация е това, което наричаме Творец.

Всичко останало, което съществува, освен информацията, е мрежата на взаимните връзки между творенията, която позволява да се изяви за нас информацията, запълваща този обем.

Самата информация съществува изначално в пълен обем и се проявява само относно нас. Тя се постига от нас според степента на разширяване на нашето съзнание, даващо ни възможност да я разкрием.

В нашия свят разделяме тази информация на съвършено различни, произволни сектори: физика, химия, биология, астрономия и така нататък. Но това говори само за тесногръдие и слабости на нашето възприятие.

В действителност, информацията в духовния свят не се възприема като съществуваща фрагментарно, в различните науки. Тя се възприема като едно общо цяло и затова възприемането дори на малките ѝ частици, се нарича разкриване на Твореца. Тоест, законът за съхранение на информацията гласи, че в затворената система количеството информация е постоянно.

В нашия свят съществува само слабо светене на тази информация, която се спуска от висшия свят. Към него се стремят и учените, но са притиснати от махсом – потенциалната бариера между двата свята.

Въпрос: Спуска ли се от висшия свят някакво подхранване в нашия свят?

Отговор: Без съмнение! Нашият свят постоянно получава все по-голямо подхранване от висшия свят.

Това се развива по определена програма и ни подтиква към по-нататъшно развитие. Ако няма такова светене и проявление в нашия свят на все повече и повече информация, ние не бихме се стремили към нея. Човекът не може дори подсъзнателно да се стреми към това, което го няма. Затова отначало идва информацията, а след това се пробужда желанието към нея .

Тоест, материалният свят е отворена система, в която отвън постоянно постъпва информация. Това допринася за качественото развитие на човечеството.

Затова се надявам, че все по-голямото преминаване от кабалисти на потенциалната бариера (махсом) между нашия свят и следващото ниво, ще породи добра, хубава връзка между тези, които се намират под и над тази бариера, че ние взаимно ще си помагаме един на друг, за да се превеждат през махсом все по-голям брой хора, по-точно, тяхното възприятие.

Тогава ще разберем, че и физическите тела на практика нямат място в нашия свят, тъй като това е само едно от нашите субективни усещания на уж материалното съществуване.

От ТВ програмата „Кабала и науката“, 07.10.2015 г.

[168756]

Filed under: Без категория | Add Comment/Ask Question→

 

Реплика: Сега във Франция ръководителите на 140 държави са се събрали на поредната XXI международна конференция по екология.

Интересното е, че американският президент е подчертал, че вредата от нанесените от човека щети върху климата на планетата са доста по-мащабни и сериозни, отколкото предполагат мнозинството от хората.

Отговор: Независимо че политиците разполагат с такива данни, те все още не разбират, каква мизерна част е спрямо това, което природата ни е подготвила.

Всъщност тях малко ги вълнува всичко, което не представлява непосредствена заплаха за креслото и живота им: след нас ако ще и потоп!

Те смятат, че екологичните катастрофи ще бъдат заплаха за нас в перспектива от 50 до 100 години. Но проблемът е в това, че заплахата е надвиснала сега над нас и тя изисква огромни капиталоволожения, за да можем поне по някакъв начин да смекчим ситуацията, тъй като вече не можем да говорим за предотвратяване.

Всичко е много по-страшно и по-лошо, отколкото си мислим. Политиците частично вече разполагат с такива данни, но те забраняват да бъдат огласени в пресата или ефира, за да не станат достояние на широката общественост.

В действителност положението е застрашително и много по-лошо от всички игри помежду им, като игрите на момчетата в двора: този се наскърбил, онзи се обидил, на този му казали нещо и т.н.

Тук Природата решава всичко, а не просто политиците да се карат един с друг, а останалите да ги разтървават. Тук няма арбитър. Приближаваме се към екологичен крах. Заплашват ни най-силните урагани, изригвания на вулкани, на открито място земята  изведнъж ще се размества, а температурата от +70^о ще стане обичайна.

Въпрос: Вие смятате, че политиците докладват за това?

Отговор:  Те притежават всички тези сведения, защото прогнозите минаха всякакви граници: включи се червената лампичка. Седим във влака, движещ се към задънена линия, а отпред скала, която още малко ще се откърти и влакът няма да може да спре.

Реплика: Говори се, че в дългосрочна перспектива всичко това може да доведе до поредния етап от човешката еволюция.

Отговор: Друг етап няма да има, еволюцията скоро ще завърши. Главното е да успеем да изминем този път нормално с помощта на методиката за обединение.

Въпрос: Какво искат политиците?

Отговор:  Те искат в крайна сметка да отложат този проблем, ако не го изключат по някакъв начин от човешката история, затова ще забраняват някои производства и технологии, които променят екологията.

Но природата вече е прегряла до степен, в която никой не може да помогне, така както не помагат обезболяващите лекарства преди смърт. Затова не вярвам, че тези конференции ще променят нещо.

Единствената възможност на човека да спре природата, която сам е изкарал от равновесие – е да внесе в нея баланс. Но това не може да се осъществи на материално ниво, както правим обикновено: където е топло – охлаждаме, където е хладно – затопляме, забраняваме да се изпуска газ в атмосферата и т.н.

Равновесие в природата може да бъде постигнато само на по-високо ниво – на нивото на мислите на човека, на разума, на менталното му, психологично и духовно влияние на природата.

Но политиците не го разбират това, не вярват в него, те са реалисти, а техният реализъм е много ограничен. Те не знаят, че в природата има вътрешни сили, потребност от равновесие, а човекът го нарушава.

Те мислят, че екологичните катастрофи се случват заради затоплянето или охлаждането, които са резултат от нашите физически действия. Те не разбират, че най-голямото възмущение в природата предизвикваме с отношенията си един към друг.

Тъй като природата е глобална, тя се стреми към единство и това е целта за развитието на човечеството и цялата природа на неживо, растително, животинско ниво. Ако хората се бяха устремили към връзка помежду си, за да приведат природата в една, единна система, тогава те биха повлияли благотворно върху нея и тя би достигнала до равновесие. Такава възможност съществува.

Но ако човечеството не го направи, то ще напредва с „тоягата към щастието“. Затова ще се „пържим“ на бавен огън, докато не поумнем.

И тогава на Земята ще остане шепа хора, които все едно, ще проумеят, че само по пътя на обединението може да се достигне до равновесие на най-високото, ниво на природата и оттук вече това равновесие ще въздейства на по-нисшите слоеве.

Въпрос: Излиза, че всички егоцентрици, които са се събрали на конференция, трябва да разберат, че между тях няма никаква връзка. Нима те могат да достигнат до такова нещо?

Отговор: Все някога ще достигнат. А сега ще си седят спокойно в креслата, ще включват климатиците, ще отделят още няколко милиарда средства за отопление или охлаждане на жилищата на населението, и това е всичко.

Преди два дни се върнах от Москва, там беше +5^оС, без сняг. Може би ще падне мокър сняг и температурата ще се понижи, а може и обратно, да удари силен мраз и навсякъде да се образуват непроходими снежни преспи. Природата е излязла от равновесие и попада от една крайност в друга.

Въпрос: Значи природата се е лишила от равновесие, защото ние сме излезли от него?

Отговор:  Да, хората отдавна трябваше да достигнем до равновесие, още през XVI век – по времето на Ари. А вместо това, ние сме започнали да развиваме науката, културата и т.н. Всички тези столетия са били период на бурно развитие на прогреса и техническата революция, а не на духовната.

През всичките тези години човекът е ставал все по-груб и по-егоистичен, съсредоточавайки в ръцете си все по-мощни средства за наука и техника. Мислел е само за това, как да покори природата, вместо да покори себе си. В това е целият проблем, защото равновесието – е основен закон на природата, а ние сме причина за нарастващия дисбаланс. Точно това се разкрива сега.

Затова или трябва да слушаме кабалистите и да насочим всички свои сили към изпълнение на принципа „възлюби ближния като себе си“, който е главен закон за равновесие, създаващ всеобща добра връзка между всички части на природата, включително и хората, или ще достигнем до това, но по много неприятен път, така както учат неразумните деца.

Въпрос: Какви са пожеланията ви към ръководителите на държавите, които са се събрали на конфренеция?

Отговор:  Нямам никакви пожелания към тях, аз дори нищо не пиша и не говоря за това. Този форум е същият като Г8, Г20. Ще мине още една конференция, и още една, на която ще крещят, ще си изясняват отношения. Едва тогава, когато всичко действително започне да се разпада, тогава може да започнат да слушат.

А дотогава те ще ни критикуват: вие не сте прави, това не е възможно и т.н. Ще повикат философи, политикономисти, предствители на религиите, всевъзможни антисемити, които всички като един са настроени против кабала: ще крещят, че еврейската наука отново ни устройва поредните машинации.

Историята, както винаги ще излъже; светът както винаги по своя път ще подскача на кокили, но в крайна сметка, той все едно, ще бъде принуден да осъзнае единствеността на решението и да се обедини.

От ТВ програмата „Новости с Михаел Лайтман“, 30.11.2015

[171259]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Мнение (Стивън Ърланджър, Ню Йорк Таймс): Западът изведнъж се обърка от съмнения.

Вековете на неговото превъзходство и глобално влияние сякаш достигнаха нов връх с падането на Съветския Съюз и изглеждаше, че западните държави, западните ценности и западната цивилизация като цяло са спечелили тъмната и трудна битка с комунизма.

Тази победа изглеждаше особено сладка, след като Китай се отвори към капитализма, което мнозина счетоха за предвестник на бавната му еволюция в посока искания за права на средната класа и прозрачна съдебна система – все стъпки към демокрация. Но неизбежно ли е приемането на западните ценности? Дали тези ценности, в основата си юдео-християнски, са наистина универсални?

Историята през последното десетилетие е в мощно противодействие на подобно лесно мислене. Възходът на авторитарния капитализъм подейства като удар по предположението, популяризирано от Франсис Фукуяма, че либералната демокрация се е доказала като най-надеждната и устойчива система на управление.

С падането на комунизма, г-н Фукуяма обнадежден написа следното през 1989 г.: „…може би това, на което ставаме свидетели, е крайната точка на идеологическата еволюция на човечеството и универсализацията на западната либерална демокрация като финалната форма на човешко управление.“

Но ако съберем затягането на китайския авторитаризъм с руските тенденции към реваншизъм и диктаторство, а след това добавим и нарастването на радикалния ислям, грандиозната победа на западния либерализъм ще изглежда куха, а ценностите му – под заплаха, дори и в собствените му общности.

Скорошната вълна от мигранти и сирийски бежанци беше радушно приета в голяма част от Европа, особено Германия и Австрия. Но това им навлече критики от страна на не толкова преуспяващите европейски държави, хули от крайно десните партии и нови притеснения за разрастващото се влияние на исляма, най-вече радикалният ислям, в Европа.

„1989 г. беше смятана за победата на универсалността, крайната точка на историята, но за останалите светът не беше свят след студената война, а следколониален свят“ – казва Иван Кръстев, директор на Центъра за Либерални Стратегии, София, България и сътрудник на Таймс.

На много хора в Африка и Азия им изглежда сякаш иде края на западното идеологическо надмощие, тъй като и либерализмът, и комунизмът са западни изобретения с универсални амбиции.

Моят коментар: Вече е невъзможно напливът от мигранти към Европейския съюз да бъде спрян. Новите ценности не са нито европейски, нито американски, а са отвъд този свят и ще бъдат преродени в нов свят.

[167392]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Как може човек да защити себе си от колективната агресия на масите, не физически, а емоционално?

Отговор: Само чрез обединение! Не е важно от кого или от какво произхожда агресията. Всяка отрицателна емоция на всякакво ниво може да бъде неутрализирана само чрез положително отношение, което не е насочено към определен човек или източник, а е по-скоро добро отношение между нас.

Целия свят ни мрази – не му обръщайте внимание. Обединете се помежду си и ще видите как целият свят ще ви се „поднесе на тепсия“.

Въпрос: А какво да правим с някой съсед, който ни мрази? Да седнем ли на маса и да се опитаме да си поговорим с него?

Отговор: Директният разговор няма да помогне. Трябва да създадем обща атмосфера. Когато говориш с някой лице в лице, ти сякаш му даваш решение на нивото на нашия свят. Най-вероятно няма да проработи, освен може би в единични частни случаи. Затова трябва да се мине през целия народ, през общата система.

Трябва да създадем атмосфера на взаимна доброта и благожелателство помежду си, защото чрез обединението си ние създаваме купол на безопасност над целия народ.

Въпрос: Коя е първата стъпка по пътя към единството?

Отговор: Нека да започнем с осъзнаването му, с това да говорим и мислим за него. Няма нужда от нищо друго.

Въпрос: Това означава ли, че науката кабала е против действането?

Отговор: Не, разбира се! Много доброволци, например, посещават болници или се грижат за възрастните хора и т.н.. Ако тези действия се извършваха с цел да обединят хората, то те биха се увенчали с успех. Много е важно вътре в себе си да запазиш на фокус, че правиш всичко това заради обединението. По този начин се активира системата на висшето управление.

Простите, механични действия няма да дадат резултат. Нашият свят е само следствие от висшия свят. Ако искаш да му влияеш, това може да стане само чрез намеренията ти. С действията си няма да повлияеш на висшето измерение.

По тази причина е необходимо да изучаваме как се прави това. Призовавам всеки да посети нашите уеб сайтове, да учи, да ни пише, да участва в нашите занимания. Присъединете се към нас в удобно за вас време. Ако се обединим в единна система, ще видите как това ще промени цялата сегашна атмосфера.

Науката кабала е сърцевината, душата на нашия народ, от която той е възникнал. Не само ще откриете много нови неща, но и ще разберете как можете да промените собствената си съдба, както и съдбата на целия свят.

От предаването „Конфронтацията. Как работи наистина?“ по Kab.TV, 28.10.2015

[170036]

Filed under: Израел днес, Практическо обединение | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Защо не сме били направо поставени в състояние на щастие?

Отговор: Защото тогава не бихме имали никакво желание да разкрием висшия свят. Бихме съществували в състояние на неосъзнатост.

Ние и сега съществуваме във висшия свят. Той е навсякъде около нас, но не го чувстваме, защото нямаме никаква потребност от него, нямаме необходимите сензори и желание да го постигнем.

За да се сдобием с тях, човек трябва да промени себе си така, че всички желания за неща от този свят да бъдат практически откъснати от него. Да бъде задоволен и от едно просто съществуване, в което са удовлетворени насъщните му нужди и което е с едничката цел да разкрие висшия свят.

Страданието е нещото, което води човека до тук. Не само той, но и целия останал свят трябва да достигне следващото ниво.

Въпрос: Трябва ли по някакъв начин да се справяме с това?

Отговор: Изучавайте науката кабала! Прилагайте методика за духовно развитие преди да се сблъскате със страдание! Тогава няма да има нужда от страдание, тъй като само едно малко ужилване ще бъде достатъчно да ви тласне към висшия свят.

[169027]

Filed under: Въпрос-отговор, Изучаване на кабала | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Какво става с душата след смъртта на физическото тяло?

Отговор: Душата няма никакво отношение към физическото тяло, ето защо, да се говори, че тя съществува в нашето тяло е абсолютно неграмотно.

Човек няма душа. Тя се появява само тогава, когато той излезе от своя егоизъм и започне да формира себе си в другите, да се грижи за тях, да им служи, в него възниква чувството на разтваряне в човечеството. Това чувство, че се разтваряш, т.е свойството отдаване и любов към ближния, се и нарича „душа“.

Съществува ли тя в човека? Този въпрос може да си зададе всеки от нас. Но преди всичко той трябва просто да погледне себе си: с какво се занимава от сутрин до вечер, в какво се състоят неговите проблеми и грижи. И в съответствие с това ще му стане ясно, колко далеч се намира от разкриването на своята душа.

Душата се намира сред другите, а не в човека. Живота ни е даден затова, да излезем от себелюбието, насочвайки се към любов към другите. Ако човек осъществява такава трансформация на своето „аз“, на своите чувства, мисли, радости, страхове, пожелания, тогава  придобива душа.

В „разтварянето“ в другите, той започва да усеща различно съществуване, ново ниво, друго измерение, което се нарича „бъдещ свят“, „душа“, разкриване на Твореца“.

Човек трябва да постигне това ниво още по време на живота във физическото си тяло. Тогава тялото му позволява да осъществи прехода от грижа за себе си, към грижа за другите. Това не е социалистическа философия, а практическа методика за излизането на човек от земното към духовното тяло. Земното тяло се нарича егоизъм, духовното – алтруизъм, отдаване.

Затова, в течение на живота на нашето материално тяло, ни се дава тази изумителна възможност. А тялото е абсолютно неутрално и съществува само за да ни позволи да извършим тази трансформация – от егоизъм на алтруизъм, след което вече може спокойно да престане да съществува.

Ако аз успявам да осъществя такава трансформация, то придобивам духовно тяло, ако не – то умирам както всяко едно животно, тъй като при това положение съм считан все още за животно. А придобивайки душа и съществувайки над своя егоизъм, влизам в състоянието, което се нарича „човек“.

От урока на руски език, 01. 10. 2015г.

[170845]

Filed under: Без категория | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Вие казвате, че ако мъжът и жената са взаимно свързани, това е мощно средство за разкриване на Твореца.  Голям късмет е, ако на човек му се предоставя такова поле за работа.

И за да я реализира, не е необходимо много време, достатъчни са няколко минути на ден. Какво точно е необходимо да се прави в тези няколко минути? Как най-добре да уча кабала заедно с мъжа си?

Отговор: Това не е толкова важно, колкото е важно усилието им да се чувстват  като едно духовно цяло, въпреки всички пречки, които постоянно ще усещат.  Да изградят над тях своето висше съгласие в името на духовното развитие.

Въпрос: Как най-правилно и хармонично, от гледна точка на духовното, да се държим в конфликтни ситуации с близките хора? Егоизмът постоянно намира всякакви трикове за разделяне. Страшно е да осъзнаваш своята безпомощност, а отношенията са много ценни.

Отговор: Постарайте се да разберете, че всички връзки между нас минават през Твореца – това уравновесява отношенията ви.

[171236]

Filed under: Духовността на жената, Мъжът и жената | Add Comment/Ask Question→