Въпрос: Какво означава „предаване на дрехи“ от баща на син?

Отговор: Дрехи (левуш) се нарича поправяне на тялото (егоизма).

Животните не се нуждаят от поправяне. Те се наричат ангели, т.е. създания, които просто изпълняват мисията си. Човекът, за разлика от животните, не е приспособен да живее без дрехи.

Например, дрехите на великия свещеник (на коена) били: ботуши, панталони, риза, колан под формата на оплетено въже, халат и шапка тип тюрбан. Останалите носели нещо сходно, но не в такава величествена форма.

Освен това човекът е имал дом, който е представлявал шатра, направена от кожата на животни. Шатрата е най-полезната среда за човека. До шатрата е била част от двора, от който се измервала определена линия, ограждаща двора.

Дворовете се обединили в селище, а селището било обкръжено от стена. От стената първоначално се отмервали седемдесет лакътя (ама), представляващи територията, обкръжаваща селището, а след това още две хиляди лакътя били отмервани.

Всичко това символизира пространствата, в които съществува душата. Същото се отнася и до долните дрехи. Виждаме колко всевъзможни облекла се намират над душата ни, което е аналогично на това как се обличаме и организираме живота си в нашия свят. И дори ако нямаме нищо, ние все още инстинктивно съществуваме в такова съставно пространство.

То ни е необходимо, защото вътрешния строеж на човека изисква всичко да бъде устроено именно така: моята квартира, двор или градина, която обкръжава къщата ми, улица, район, град и т.н. Всичко казано му е необходимо и дори ако той построи нещо, което напълно излиза от тези рамки, в последствие ще направи промени.

В това се проявява вътрешната потребност на душата да устрои материалния свят по аналогия на нейната система.

Въпрос: Какво означава всичко това на моя път към свойството отдаване?

Отговор: Благодарение на факта, че правилно организирам живота си: вътрешния, външния, още по-външния, и ги поправя в съответствие с тези размери (на желанията ми), аз напредвам.

Въпрос: Кое е по-лесно да се поправи: „дрехата“, която е по-близко до тялото (вътрешното желание) или по-далеч (външното желание)?

Отговор: И едните и другите желание се поправят едновременно, защото колкото повече излизаш от себе си, толкова по-дълбоко проникваш в себе си. По същия начин е и в нашия свят: колкото човек е по-вътрешен, толкова по-далеч трябва да вижда и да излиза от себе си, т.е. трябва повече да мисли за света.

Невъзможно е да се задълбочиш само в себе си и напълно да забравиш за обкръжението. И обраното: ако искаш да излезеш в света, трябва в същото време да се издигнеш.

Въпрос: Какво означава „да предадеш дрехите си“?

Отговор: Дрехите символизират поправянето на душата. Така бащата предава на сина поправянията си, тъй като синът се явява негово продължение, следващото стъпало.

Затова в материалния свят е прието дрехите да се предават от баща на син. Единственото ограничение се отнася до обувките, защото обувките са последното стъпало – разделението между небето и земята.

От телевизионната програма „Тайната на вечната книга“, 29.06.2015

[170751]

Filed under: Духовна работа, Тора | Add Comment/Ask Question→

 

Намираме се на такова равнище на развитие, когато истинският смисъл на Тора е скрит от нас и е невъзможно да го предадем. Говорейки за тайните на Тора, не трябва да забравяме, че сегашната тайна се заключва в това, че не трябва да я споделяме, защото човек не може да възприеме това, което му разказваш.

Как, например, можеш да обясниш на детето сложно понятие или непознато свръхсекретно устройство, разполагайки пред него чертежи и таблици, то все едно ще си остане за него тайно. Тъй като, трябва да си подготвен за разкриване на тайната .

Затова можем само малко да пооткрием завесата на тайната, показвайки какво има там, за да разбере човек, че Тора не е сборник с истории. А по-нататък, всичко зависи от него.

Ние сякаш открехваме вратата и казваме: “Виждаш ли – това е следващото стъпало, там е следващия свят, вход във висшето измерение. Ти можеш и сега да се повдигнеш там, да видиш, да чуеш, да разбереш, да го изучиш и да съществуваш в него едновременно с нашия свят.

Тебе нищо не те ограничава, освен ти самият. Можеш да разшириш своето познание, впечатления, твоите органи за усещане до състояние, когато те ще включват в себе си цялата безкрайност. Но това зависи от теб! Положи усилия и ще успееш“.

Главното е човек да види: тайната не е в това, че от него нещо скриват, а в това, че той не е дорасъл до нея. И ако той прилага усилия, то тази тайна ще стане явна. Тя от нищо не е защитена, освен от неговите вътрешни ограничения на разума и усещанията.

Когато се разсейва мъглата, пред човека се открива огромно поле за действие – безкрайността.

От ТВ програмата „Тайните на вечната Книга“, 29.06.2015

[170706]

Filed under: Духовна работа, Тора | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Конгресът е винаги голям изпит за нас. Как между конгресите да проверим, дали се намираме в правилното направление, дори когато ни спохождат различни отрицателни чувства?

Отговор: Не мога да ви кажа кога се намирате в правилните чувства и кога – не. Ако сте заедно с нас, то вие напредвате и тук разстоянията нямат значение.

Повтарям, напредвате само тогава, когато се намирате в общи действия с нас, защото пропускайки няколко урока, пропускате толкова много материал, който на следващите уроци вече няма да успеете да разберете. Няма вътрешно да разберете! Няма да имате нужното напълване и насищане.

Винаги давам уроците с постепенно увеличаваща са сила: все по-нагоре и по-нагоре. Може и да ви се струва, че това е повторение или, че моментния материал, не се отнася към предходния. Не! Винаги вървя напред! Може и това да се случва под друга форма, изразяване и стил, но – винаги нагоре.

Затова изобщо не трябва да се пропускат уроци! И, ако вие по някаква причина не сте ги слушали няколко дни, то независимо от това, след това, трябва да ги изгледате. Проблемът е в това, че много наши приятели, пренебрегват ежедневното присъствие на уроците, а аз градя своето преподаване именно на това. Ученик е този, който върви стъпка по стъпка след мен.

От урока на руски език, 10. 02. 2014

[127472]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Учител и ученик | Add Comment/Ask Question→

 

Съобщение: Признакът за развитие на капитализма е преобладаването на износа на капитал над износа на стоки от икономически развитите капиталистически страни към периферията на световния капитализъм.

Страните от „златния милиард“, получавайки за сметка на износа на капитал инвестиционни доходи, се превърнаха в държави рентиери.

Първата вълна от икономическа и финансова глобализация заля света в началото на XXвек. Това беше началото на износа на капитал от развитите страни към колониите, в това число и Русия.

Втората вълна на икономическа и финансова глобализация започна през 90-те години на XX век. Днес тя е завършила и налягането „в котела“ на световния капитализъм бързо нараства: забавяне и спиране движението на капитала в периферията и дори неговото обратно връщане.

Процесът на глобализация завърши. Капиталът усвои цялата планета. На фона на нарастващото натрупване на капитал в света, доходността клони към нула.

Лихвените проценти на банките на някои от страните на „златния милиард“ падна до нулата и дори достигна до отрицателни стойности. Нещо подобно вече се случи в началото на XX век. В резултат започна Велика война.

Коментар: За да не се повтори случилото се през първата половина на XX век, има само един изход: преустановяване на капиталистическите взаимоотношения, замяна на материалните взаимоотношения с духовни и изкачване на следващото ниво на развитие, намирайки се в необходимото материално обезпечаване и максимално духовно развитие.

[170418]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Какво мислите за Черния Петък – специален ден в годината, около който има голямо вълнение по цял свят и всички стоки се продават с голямо намаление?

Отговор: Проблемът на нашето време е, че съвременната икономика е абсолютно неразбираема както за обикновените потребители, така и за големите икономисти.

Достигнахме състояние, в което не сме способни да продължаваме предишните икономически отношения. Защото в действителност, 90% от произвежданата продукция е абсолютно ненужна. Не можем да спрем производството, защото, ако се закрият предприятията, няма да има с какво да бъдат заети хората.

И производителите, и собствениците на предприятията няма какво да правят, ако им се отнеме икономическия стимул, стремежа за получаване на печалба. Светът ще престане да се върти.

Затова мисля, че ще бъде намерен друг изход. Вече се дават съвети да се раздават по сто долара за покупка, за да се стимулира производството и търговията. И без това печатаме книжни пари, които не са обезпечени с нищо. Така че, хайде да дадем на всеки гражданин нормална заплата или още по-добре талони за покупки, за да не трупа пари.

Вече се приближаваме до времето, когато няма да има никаква връзка между това колко печели човек и колко купува. Както при комунизма: всеки ще получава толкова, колкото му е необходимо за нормално, балансирано съществуване. А ще работи толкова, колкото е необходимо на обществото.

Фабриките няма да произвеждат излишна продукция и в резултат на това всичко ще се успокои. Но най-първият етап ще бъде, да се дадат на всеки по хиляда-две хиляди, които той трябва да изхарчва всеки месец.

Държавата ти дава пари, отиваш в магазина и купуваш. Някой трябва да произведе стоки, за да запълни купеното от теб. Фабриките ще започнат да работят, търговията ще се оживи, цялото колело ще се завърти. Така ще поддържаме икономиката.

Това действие прекъсва връзката между факта колко печели човек и колко потребява. Заработването и потреблението се превръщат в два независими механизма. Това е първата крачка, всеки да работи толкова, колкото е необходимо за обществото и да получава нужното за своето комфортно, разумно съществуване.

Въпрос: Какво е това, завръщане към кибуците ли? Нали социалистическата система рухна?

Отговор: Социалистическата система рухна, защото свързвахме дохода на всеки с неговата производителност. Но сега сме достигнали до тавана в производството на стоки и това вече не е необходимо.

Новото разпределение ще произлиза от излишъка на стоки, а не от недостига им. Затова вече не може да се нарече кибуц или социализъм. Това ще бъде променена система на обществото, в която ще има пълно изобилие и ще е необходима само поддръжка на стандарта на живот на оптималното ниво, прието като норма от всички.

Няма никаква необходимост да се работи повече от това. Но за построяването на поправена система на обществени отношения, са нужни поправени хора. Тоест, системата на интегралното образование.

От програмата на радиостанция 103 FM, 29.11.2015

[171785]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Какъв ще бъде човекът на бъдещето?

Целта на човешкото развитие е да променим свойствата си до толкова, че заключените ни глухи сърца да се отворят за другите.

Тази цел ни е поставена от природата. Когато я преследваме, ние откриваме нови усещания и подменяме егоистичните си желания с желанието да отдаваме. Това ново за нас отношение ще ни позволи да открием един нов свят.

Въпрос: Какво представлява желанието за отдаване?

Отговор: То е желание да даряваш, да споделяш, да се грижиш за другите. От цяло сърце и душа да искаме да бъдем свързани с това, което е извън нас.

Но засега не можем да се държим така с другите, тъй като заобикалящите ни хора се държат егоистично и държейки се алтруистично с тях ние няма да постигнем нищо друго, освен това, че ще се възползват от нас. Затова започваме да работим в малка група, в която всеки се старае да анулира егоизма и да се свърже с другите. Започваме да усещаме една нова реалност, проявяваща се в нашето общо, благосклонно, взаимно желание.

Въпрос: Ще бъдат ли хората от бъдещето толкова различни от нашите съвременници, сякаш са извънземни?

Отговор: Единственото нещо, което ще бъде различно, е тяхното отношение към различните нива – неживото, растителното, животинското и човека. В бъдещето хората ще усещат другите, както себе си.

Но това е постепенен процес. Ако започнем да се държим с другите алтруистично сега, те просто ще ни се качат на главата. Затова отваряме сърцата си само за тези, които са готови да откликнат по същия начин.

Трябва да се обединим като един човек с едно сърце. Ако успеем, ще усетим новия свят чрез нашето съвместно желание и общо сърце.

От предаването „Нов Живот“ по KabTV 9/8/15

[167544]

Други статии на тази тема:

Програмата на живота, част 1

Програмата на живота, част 2

Програмата на живота, част 3

Програмата на живота, част 5

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос:  Така чаках „черния петък“, за да си купя електрически велосипед… Накрая го купих и желанието ми веднага изчезна, още преди да се докосна до него. Защо се получава така?

Отговор: Винаги се получава така. Когато те влече към нещо, което нямаш,  имаш желание  и стремеж да се насладиш. Затова си представяш наслаждението от недостига на неутоленото желание и го усещаш двойно.

Когато получаваш желаното, наслаждението влиза, напълва желанието и на теб вече много не ти се иска това,  след няколко часа или след ден желанието напълно изчезва. Точно така е и когато започваш да ядеш нещо невероятно вкусно, някакво специално ястие, на което много си искал да се насладиш, но наслаждението завършва.

Проблемът в нашия свят е в това, че когато започнем да получаваме наслаждение в желанието и то се напълва, както стомаха с храна, откриваме, че наслаждението има край. Така свърша всичко, дори и живота.

Възниква въпрос: мога ли да получавам наслаждение така, че то да бъде безкрайно и непрекъснато да се увеличава, вместо да намалява? Може ли да се направи така, че колкото повече получавам, толкова повече и повече да се наслаждавам, без край? Тогава нашият живот ще стане неограничен, безкраен, вечен. Всъщност, в това е тайната на вечния живот и тя зависи само от това как използваме нашето желание.

Въпросът е как да направим така, че през цялото време колкото повече получавам, толкова повече да желая и никога да не се стига до това, че съм се напълнил или ми е омръзнало да получавам наслаждение толкова много, че да ми опротивее. Възможно ли е това?

Науката кабала (на иврит „ кабала“ от думата „ да получа“/„лекабел“) се нарича „наука за получаване“, тъй като говори за това как да получаваме, как да се напълваме в безкрайна, неограничена форма.

Ако се свързваме помежду си и наслаждението преминава през мен, аз предавам на теб, ти предаваш на другия, другия на третия и така нататък, то постоянно циркулира между нас. Наслаждението никога не спира, затова никой не се напълва толкова, че да не иска  повече.

Напротив, наслажденията преминаващи през всички постоянно се обновяват. Всеки  започва да усеща наслаждение, което се връща към него от всички и наслаждава всички. Излиза, че то съществува в нас безкрайно по величина и по време. Това се нарича достигане на бъдещия свят, на вечния и съвършен живот.

Това се случва ако знаем как правилно да използваме получаването на наслаждение. Затова тази мъдрост се нарича наука за получаване, науката кабала.

Въпрос: Кой пръв започва да отдава? Аз? Или трябва да чакам докато ми се даде и тогава  аз също да отдавам?

Отговор: Не. Вие отивате в малка група, където ви обучават как можете да се свързвате заедно така, че наслаждението да преминава от единия към другия. Създавате циркулация на енергията между вас така, че да усетите, като че ли се повдигате на летяща чиния, над нашата материя, над цялата тази временност, ограниченост в движението, пространството, наслаждението. Тогава излизате в друго измерение, над всички ограничения на този свят.

Елате и опитайте!

От програмата на радиостанция 103FM, 23.11.2015

[171738]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Кабала | Add Comment/Ask Question→

 

Духовна антиматерия

Въпрос: Какво лошо има в стремежът на всеки да получи по-голямо наслаждение? Защо в нашия свят това носи толкова много проблеми и страдания?

Отговор: Проблемът е в това, че се наслаждаваме за сметка на другите. Когато се наслаждавам, аз откъсвам от насладата на другите, крада от тях, ограничавам ги. Това е причината за войната между хората.

Освен това сме създадени със зла, егоистична природа и искаме да се наслаждаваме именно на това, че имаме повече от другите. Наслаждението за сметка на другите е много голямо удоволствие.

Достатъчно е да погледнем как се държим на пътя, засичаме се един друг и не се пропускаме. Наистина ли всеки толкова закъснява, че допълнителната минута е решаваща за живота му? Съвсем не, просто получаваме наслаждение от това, че шофираме пред всички. Това е нашето зло начало.

В самия стремеж за наслаждение няма нищо лошо, той е характерен за всяко животно. Но човек иска да се наслади именно за сметка на другите, да се издигне над тях, да ги притисне и това разрушава нашето общество. Затова светът е в такава криза.

Въпрос: Но има много хора, които даряват в полза на обществото.

Отговор: Те също действат от желанието си за наслаждение. Всъщност никой не мисли за другите, самите те просто не разбират истинския мотив за своите действия.

Ако отнемете от хуманистите наслаждението, което получават, помагайки на ближния, те няма да могат да направят никакво действие. Ако майката изведнъж спре да усеща удоволствие от бебето, то ще умре от глад.

Целият материален свят работи само на този единствен принцип. Но има още един свят, наречен духовен, който не се усеща от нас и работи на друг принцип – отдаване, а не получаване. Духовното е основано на даването на наслаждение, а не на получаването. Това е антиматерия, „обратен“ свят.

Духовният свят съществува, дори обикновената наука открива някои гранични явления, но ние не можем да ги уловим с помощта на нашите уреди. Въпреки това, човек може да достигне до усещането за висшия свят, на антиматерията и точно с това се занимава науката кабала.

Чрез специални упражнения можем да трансформираме нашия материал в нов – в желание за отдаване, вместо желание за получаване. И тогава ще можем да се наслаждаваме на отдаването, а не на получаването.

От програмата на радиостанция 103FM, 29.11.2015

[171341]

Да живееш и да се наслаждаваш, ч.1

Да живееш и да се наслаждаваш, ч.3

Filed under: Възпитание на децата, Развитие на егоизма | Add Comment/Ask Question→

 

Изследване: Народите се развиват при различни условия, като едновременно с това се развиват и езиците им. Характеристиките на езика зависят от околната среда, в която са възникнали, от климата и ландшафта.

Народите, чиято култура произлиза от горещи и горски региони говорят на езици с по- малко съгласни и прости срички, защото горещият въздух и растителността затрудняват предаването на високочестотните звуци ( към които се отнасят съгласните) . Честотата на гласните е по- ниска, а простите срички е по-малко вероятно да се изкривят, отразявайки се в дърветата.

При развиващите се в планината срички е по-просто. Използват се повече гласни. На част от екологичните фактори (средногодишното количество валежи, средногодишната температура, количеството дървета и планинския регион, надморската височина) се дължат 25% от различията между съотношението на гласните и съгласните в различните езици. Акустичните характеристики на околната среда влияят върху формирането на различията между езиците.

При птиците, обитаващи горските региони, горните тонове и диапазонът от тонове е по-нисък, отколкото на птиците в откритите пространства. При изследване на един вид птици се забелязва, че живеещите в градовете пеят по-високо от събратята си в селските райони. Птиците се приспособяват към градския шум. Това е адаптация към средата в рамките на един вид.

Езикът на гражданите също постепенно се приспособява към градските условия. Не живеем достатъчно дълго сред градския шум, но някога ще разберем.

Реплика: Цялата природа е свързана в единна система, в която всичко е под обща взаимовръзка. Целта на природата е да доведе всички части до пълно взаимодействие, в което може да се разкрие единната сила на природата и всичко да се запълни от свойството на единството, от Твореца.

Основният закон на природата е равновесие, хармония и затова е неизбежно пълното влияние на всички свойства, на всички части на природата върху всичко. Такъв е законът на интегралния свят.

[170814]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Защо на някои хора е дадена възможност да виждат бъдещето?

Отговор: Такива явления се случват действително, само че кабала не се занимава с предсказания. Тя работи само над това как да поправи света, а предсказанието тук не може да помогне, защото какво от това, ако само узная бъдещето? Нормалният човек е устроен така, че за него е по-добре, ако не знае какво го очаква.

Ако човек иска да се изгражда, то той обратното, всеки следващ миг строи сега, в настоящето и по такъв начин определя живота и бъдещето си.

Затова, няма смисъл да завиждаме на ясновидците. Техният живот обикновено не е много добър и в живота те не са толкова щастливи, както обикновените хора.

Но това явление съществува от една страна, за да ни обърка още повече. А от друга – то ни приближава към осъзнаването, че в природата има сили, излизащи извън рамките на неживото, растителното и животинското стъпало, на които ние сме ограничени.

То ни заставя да се замисляме над това, как можем действително да се научим да управляваме бъдещето си, за да не сме просто като стадо, вървящо към постепенното си заколение в този живот, а да умеем да балансираме и формираме своето бъдеще във всеки миг и за по-продължителен период.

Въпрос: На хората е присъщо вроденото любопитство – да разберат какво ги чака…

Отговор: Разбира се! Но за какво ни е да знаем за събитията, които ни очакват? Човек би ли искал да знае, че след няколко месеца ще умре? Представете си какъв би станал животът му след такова известие! Ако той е сигурен, че предсказанието ще се сбъдне, това означава, че е съкратил своя живот до този срок – от деня, в който е научил вестта и до деня на смъртта си. Какво хубаво има в това?

Преди всичко, е нужно да получим сили, които ни издигат над природата и ни позволяват да я управляваме. В природата действат две сили: добра и зла, между които формираме своето състояние.

Ако с помощта на кабала се научим да управляваме тези две сили, като две юзди, и да водим себе си по добрия път, с ясна цел към пълното равновесие, което се нарича сливане, то тогава ще можем да виждаме всичко.

Още…

Filed under: Възприемане на реалността, Въпрос-отговор | Add Comment/Ask Question→