Накърняване на егото
Posted on.21st март, 2010 at 22:31
Пример за разкриване кода на Зоар в себе си.
Posted on.21st март, 2010 at 19:08
Книгата Зоар, Глава „Шмини”, п.98: „И казал Твореца (основното свойство на отдаване в мен), Моше (друго свойство) и Аарон (още едно свойство. Т.е. съществува част между различните части вътре в мен, които се съединяват), казал им:
Това животно (хая), е което вие може да ядете, от всички животни на земята”. Казано е тук „Аарон”, тъй като на него винаги му предстои да разделя нечистото и чистото.
Свойството в мен, което разделя чистите желания и нечистите, се нарича Аарон.
Защото Аарон е Хесед, а светенето на светлината хохма е Хая. И цялата разлика между нечистите животни и чистите (в мен) е само в Хесед (в чистото отдаващо желание има свойство хесед – милосърдие).
Защото нечистите се държат за лявата линия, отделена от дясната (дясната страна – това е отдаване, а лявата получаване), Хохма без Хасадим, от която произлизат тогава всички затъмнения и всички ограничения.
Ако в мен има светлина Хохма без светлина Хасадим, то аз се намирам в тъмнина. Но как може да бъде тъмно при светлината Хохма? Самата светлина Хохма – това не е тъмнина, но ако аз я получавам егоистично, заради себе си, тогава усещам тъмнина, т.е. не виждам духовното. Това се нарича тъмнина.
Ние с вас сега сме потопени в абсолютна тъмнина, не виждаме духовното, защото на нас не ни достига светлината Хасадим, светлина на любовта и отдаването.
Ние потъваме в океана на светлината Хохма, в света на Безкрайноста, точно сега – но не чувстваме от тази Безкрайна светлина даже малка капчица.
Защо?! Всичко е затова, защото в нас няма светлината Хасадим. Когато в нас се появи светлината Хасадим, желанието на творението е да отдава, което трябва да дойде от страна на самото творение, в този миг в него се облича светлината Хохма.
Нужна ни е само светлината на отдаване и нищо повече, светлината Хохма около нас е в изобилие. Но без светлината Хасадим тя се усеща като тъмнина или както в нашия случай, безсъзнателно състояние.
А чистите се държат за лявата линия, включена в дясната, когато Хохма е облечена в Хесед и от нея произлизат всички благословения и цялата святост…
И цялата разлика между чистите животни (хая) и нечистите е само в Хесед, свойството „Аарон”
Откъс от урока по книгата Зоар, 15.01.2010
Врата на радостните сълзи.
Posted on.18th март, 2010 at 16:28
На нас сега съвсем не ни е ясно, как е възможно да искаме нещо, ако аз вече съм радостен и като че ли нищо не искам?
Но моята радост е само в това, че аз съм стигнал до тази молба за силата на отдаване, аз не моля да изменя нещо в своето състояние или да дам напълване на моето желание за наслаждение, аз съм напълно доволен и не се нуждая от нищо.
Ти не можеш да отидеш при Домакина, само съществуващ в реалноста и да плачеш. Това ще покаже, че ти си недоволен от Него, че ти отблъскваш всичко, което Той е направил – защото на теб ти е зле в Неговия свят!
Но за какво молиш ти? – Само да те направи подобен на Него. Затова тази молитва се нарича „врата на сълзите” – в отговор аз искам още повече да отдавам на Него.
Но всичко това се случва в радост, нали ние вече сме като двама обичащи приятели, разбиращи връзката, която ни съединява.
„Домакинът” на този свят и неговия „гост” достигнаха съюза и сега изясняват, как още по-силно да се съединят и да се напълнят един друг.
Радостта – това е много добър показател. Спомнете си за това, когато видите хора, които плачат и се разкайват в молитва, защото си мислят, че за това ще има награда.
Ние искаме да бъдем в радост, защото само тогава оправдаваме Твореца и можем да се обърнем към Него с молба за своето поправяне, от което се нуждаем само в своите желания за отдаване.
Аз съм радостен от това, че съм стигнал до тази молба – до вратата на сълзите, които са пълни с радост.
Аз се разкъсвам от радост, от величие на състоянието, където накрая се намирам срещу Твореца с молба, която сега се приема и води към мен поправяща светлина, позволяваща ми да извърша действието отдаване.
Такова състояние се нарича „врата на сълзите” – всичко е наобратно, в сравнение с това, което смятат постоянните жители.
Така става в духовното, където всички наименования се дават с термините на отдаването и затова те малко се отличават, от тези които са ни привични.
Става дума не за плач и смях в нашия свят – а за духовни състояния, които имат такива наименования.
Откъс от урока по книгата Зоар, 27.12. 2009
Най-силнодействащото лекарство.
Posted on.17th март, 2010 at 22:35
Книгата Зоар, глава “Бемидбар”, п.36 … Югът, т.е. Хесед, се опира на Изтока и зависи от него, както клона от своя корен.
Тъй като изчезващия Даат, т.е. началото на слънцето, неговата основа – Тиферет, наречена слънце и изток, и единствено издигнал се в йуд-хей той станал Даат.
И в началото сфира Даат във Висшите Аба ве-Има, станал корен за разкриване на Хесед, защото благодарение на него извършват зивуг Висшите Аба ве-Има и пораждат Хесед (любов и милосърдие).
Нужно ни е от всяка дума в книгата Зоар да извличаме поправяне, лекарство. Светлината трябва да ни донесе изменение на нашите свойства в съответствие с този източник, от който тя произлиза. Така е необходимо да се отнасяме към четенето.
А от друга страна трябва да се стараем, щото прочетеното да ни става все по-ясно. Всичко произлиза от първоначалното АВАЯ (йуд-хей-вав-хей).
Това е основния скелет – четирите стадия на пряката светлина – всичко се облича посредством тези четири стадия, четири букви, три линии и Малхут, получаваща от тях, всичко произтича от това съединение.
Преди всичко ние сме длъжни да се стараем да поправим разбитото в себе си, за да може всеки миг и всяка дума от книгата “Зоар” да проникват в нас като балсам, спасително лекарство.
Нали Тора е създадена като “подправка” към желанието, като средство за неговото поправяне.
А когато поискам да се свържа с текста, да го отворя, той се разкрива и се съединява с мен в едно цяло.
Откъс от урока по книгата “Зоар”, 07.03.2010 г.
Трудно е да призная, че съм егоист.
Posted on.16th март, 2010 at 21:52
Въпрос: Защо е трудно да си призная, че съм егоист и да намеря злото в себе си?
Отговор: Тъй като човек е живо същество, в него има защитна сила, нали е длъжен да защитава себе си, своя живот, своята природа, своето собствено «аз».
Така, както кората (клипа) защитава ябълката, докато расте. Ако кората е повредена, ябълката загнива, без да узрее. Кората трябва през цялото време да пази плода.
Егото- това е клипа, и трябва да го пазим, докато в него расте желание.
Когато желанието «узрее», можем да махнем клипата и да го използваме, да изядем ябълката, която е вътре.
Затова, докато растем, нашият егоизъм през цялото време ни защитава, като не ни дава да осъзнаем злото. Това зло още е недостатъчно. Ако я нямаше клипата, аз бих викал като дете, което плаче и вика майка си за всяка дреболия, която му се случва.
Затова нашето его ни затваря вътре в себе си, прави от нас «каменни сърца», за да не искаме да молим: «Аз съм мъж и няма да Те моля! Аз съм упорит, и Ти ще правиш каквото аз поискам!»
Ние се противопоставяме на Твореца и се борим с Него за власт, както е казал Фараона: «Кой е той -Твореца, че да слушам Неговия глас?»
Искаме Творецът да изпълнява всичко, което си пожелаем. Аз се обръщам към него не с молба, а с изискване. Изискване трябва да има, но идващо от пълното его, от «злото начало». Минава време и на човек му е много трудно да се съгласи, че е егоист.
Но в последствие, под въздействието на светлината човек достига до такова състояние, че се пречупва. Това се нарича «вратата на сълзите», когато човек чувства, че няма вече нищо, и е готов на всичко.
«Прави каквото искаш! Нека да не получа нищо, нека да нямам нищо, нека да не бъда самия себе си! Изтрий всичко, само ме извади от това състояние! Не мога да го търпя, защото съм противоположен на отдаването!»
Това е точката на вътрешна криза, която е длъжна да се разкрие в човека.
Откъс от урока по книгата «Зоар», 03.03.2010
Вървя с едно и също намерение със светлината.
Posted on.15th март, 2010 at 17:31
Въпрос: Обикновено, за да влезеш в духа на текста на книгата Зоар, ти е необходимо време. Как да се ускори това влизане?
Отговор: Това зависи от състоянието на човека.На мен са ми необходими от 20 до около 40 минути, за да започна да чувствам книгата Зоар и да се свържа с нея, да започна да работя слят в едно дихание с нея, настроен на нейната вълна.
Трябва да четеш и да очакваш това да се случи. Но времето за подготовка не отива напразно- това е голяма работа, когато ти вярваш, че още малко и книгата Зоар ще ти се разкрие.
Ти вече имаш предишен опит и знаеш как става това. Разбираш, че е необходимо само да продължаваш и в резултат ще се открие някаква връзка.
А благодарение на тази връзка, започваме да усещаме книгата Зоар, да я възприемаме по- близко .И от нея започват да ни озаряват малки проблясъци, и текста си играе с нас, като предизвиква в нас промени.
За това е необходимо време. Времето за подготовка при създаване на връзка с книгата е много важно. Трябва да се отнасяме с търпение към това, като му отделим толкова време, колкото е необходимо.
Убеден съм, че това непременно ще се случи, и го чакам, и го желая.
А след това ще почувстваш, че не само ти се прояснява някаква картина, но и влизаш в море от усещания и вътрешни промени.
Ти ще започнеш да преживяваш внезапни подеми и спадове, когато книгата Зоар ще те мести наляво и надясно в духовните усещания.
Ти ще почувстваш вътрешно много ясни и резки явления, като усещаш по какъв начин ти въздейства висшата сила.
Придвижването е в очакването всичко това да ме поправи и да ме доведе до свързване, любов към ближния, сливане с Твореца – заради това чета и прилагам усилия.
И тогава аз ще вървя в едно (единно ?) намерение със светлината.
Откъс от урока по книгата Зоар, 07.03.2010
За да разберем написаното в книгата Зоар.
Posted on.14th март, 2010 at 21:09
Книгата Зоар ни разказва за това, какво се случва в духовния свят – за действията по отдаване на творението. Затова ние не можем да го разберем, нали засега сме неспособни да извършваме такива действия.
Намираме се в своите егоистични желания и знаем само как да получаваме напълване, наслаждение и как да действаме, за да можем да достигнем до това наслаждение.
А действията за които се говори в книгата Зоар, ни се струват описани на някъкъв непонятен език, като секретен код, сякаш става дума за нещо нереално: или на езика на кабала, термини сфирот, парцуфим, светове или като някакво иносказание, където се случва като в приказка, слънце, луна, планини, хора и животни.
Всичко това не го разбираме и не го чувстваме, защото се намираме не в свойството на отдаване, а в свойството на получаване.
Получавайки вместо своите земни егоистични свойства, висши свойства, духовни, отдаване и любов, ние веднага бихме разбрали, какво ни се разказва в книгата Зоар и заедно с неговото четене бихме разкривали висшия свят. При това, не както в приключенски роман, във фантазия, а наяве.
Но тъй като в мен няма още духовни свойства, то описваното в нея е нереално. Затова нашето четене на книгата Зоар се нарича „сгула” – особен метод! В какво се състои той?
Ние четем и се стараем да извикаме върху нас сили от този свят, това ниво, за което се говори в книгата. Даже ако не разбирам текста, но желаейки да се променя, желаейки да го усетя, върху мен „свети светлината връщаща към източника” (О”М – обкръжаваща светлина).
Тази сила ми действа и разкрива в мен нови свойства – свойства на отдаване, за които се говори в книгата Зоар. Нали той целия е написан в природата на отдаване, а не на получаване и само съгласно природата на отдаване можем да разберем, какво е написано там.
Откъс от урока по статия от книгата „Шамати”, 29.01.2010