Книгата Зоар, глава “Бемидбар”, п.36: …И изясни се смисълът на движението на знамената на прехода, когато Изтокът ббеше в началото, т.е. изчезващия Даат, или началото на светлината, което се явява корен на светлината Хесед, разкриващ се от Аба ве-Има.

И затова след него идва Югът, явяващ се негов клон. А след него Запад, т.е. Малхут, чието лице трябва да бъде обърнато на Юг.

А след него – Север, защото обратната страна на Малхут трябва да бъде обърната на Север.

Както е казано: “Лявата Му ръка е под главата ми, а дясната ме обгръща”. А “под” означава “обратната страна”.

Тук се разкрива, в каква форма цялата структура на човека се развива и придвижва напред, в какъв порядък се изменят всички негови качества.

Всеки от нас е АВАЯ и освен това се разделя на три линии, 12 колена, 4 страни на светлината и т.н.

В каква форма се променят в нас всички тези качества през периода, когато “вървим през пустинята”, т.е преминаваме през своите нечисти сили-желания, през своите непоправени свойства, които се наричат пустиня?

По какъв начин, като се сблъскваме с трудностите, препятствията и проблемите, все пак да започнем все повече да изясняваме своите качества, за да се приближим към земята на Израел (желанието към Твореца)?

“Знамена” – това са нашите основни свойства, с които се опитваме да се придвижим напред, променяйки ги едно по едно.

В зародишът буквално последователно се появяват ръцете, краката, мозъка, сърцето, черния дроб, а след това изведнъж и очите. Има някакъв определен ред, по който човек се развива от капка семе.

И това нещо е напълно вярно, и по отношение на духовното. Книгата Зоар ни обяснява, в какъв порядък се развиваме след като се родим, когато излезем извън своето егоистично желание.

Откъс от урока по книгата “Зоар”, 07.03.2010.

Filed under: Зоар | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Каква е връзката между книгата Зоар и глобалната природа?

Отговор: Книгата Зоар обяснява как да се свържа с глобалната, съвършена природа и как да моля, да искам, да извлека тази особена обединяваща сила, за да ми подейства.

Книгата Зоар е свързващото звено между мен и глобалната природа. Иначе човекът в този свят няма връзка с нея.

Сега откривам, че природата е глобална, че целият свят е глобално село и всички сме свързани заедно, и аз завися от всички.

Ако аз завися от всички, то искам да бъда сред тях такъв, каквито са те, да стана приятел с всички, да се отнасям с добро към тях, за да се отнасят и те по същия начин с мен. Как да направя това?

За целта ми е необходима някаква инструкция за връзка. Трябва да знам как да се свържа с тях. Да допуснем, че има група хора.

Необходимо е да знам как да установя връзка с тях, да се сближа, да разговарям с тях, да разбера какво им е нужно от мен и какво аз бих искал от тях.

Цялата тази система, наречена „книгата Зоар”, е система за връзка между човека и природата, за да може природата (или Творецът) да въздейства на човека и да го направи интегрална част от нея.

Откъс от урока по книгата Зоар, 05.03.2010

Filed under: Зоар | Add Comment/Ask Question→

Науката Кабала ще бъде много търсена, защото иначе човекът няма да може да оцелее в този свят, в който сега се разкрива пълната му глобалност във всичко.

Защото ние нямаме желания и свойства, които да съответстват на света, който сега се разкрива пред нас.

Какво прави Книгата Зоар? Нейната светлина създава в нас усещане и разбиране за глобалното единство.

И тогава ти получаваш възможност да разбереш този свят, да го видиш правилно през матрицата, която светлината е създала в теб.

Аз искам силата на природата, която е създала глобалния свят, който сега ми се разкрива, да въздействаи на мен и да ме направи подходящ за него, за да може моята вътрешна система да бъде подобна на системата на заобикалящата ме природа.

Винаги ми се е струвало, че съм над нея и че аз я управлявам. Но сега разбирам, че това не е така и искам да се обединя с природата, която е глобална, интегрална, огромна, цялостна и съвършена.

Искам да се възползвам от нейната интегрална сила, от нейното единство. Виждам, че само аз съм единственият и негоден елемент, нейната единствена неинтегрална част. Само моето его ме отделя от природата.

Нека силата на природата отмени моя егоизъм и ми позволи да бъда заедно с всички!

В това аз виждам своето спасение!

Откъс от урока по книгата Зоар, 05.03.2010

Filed under: Зоар | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: В какво намерение трябва да се намира жената по време на изучаването на книгата Зоар? Необходимо ли е да се опита да намери в себе си онова, за което се говори в текста?

Трябва ли да иска книгата да и повлияе, да мисли за своето обединение с другите, да моли за обединението на мъжете?

Или жената трябва да се занимава само с обслужването на мъжете и с разпространение, а обучението не е толкова важно за нея?

Отговор: Най-важно за жената е разпространението. Но за да го прави, тя трябва да знае какво разпространява, да усеща важността на разпространението, за да има сили за него.

Безусловно, разпространението е единственото средство, чрез което жените могат да напредват. Иначе тя ще бъде като жена, която не ражда деца.

Ролята на жената в нашия свят е да роди потомство. А ролята на мъжа – да обезпечи жената със всичко, за да може тя да роди – да и построи дом, да и даде всичко необходимо, но единствено с тази цел. Така сме устроени и така съществуваме.

Жената е централната точка, около която се върти всичко, защото тя ражда и това е най-важното действие в нашето съществуване на земното кълбо.

Поколението в духовното – това е разпространението, тъй като то способства за духовното раждане. Именно затова то е по-важно от всичко.

Но за да се занимава с разпространение жената трябва да участва в учебния процес, да изучава книгата Зоар. Но при нея всичко това трябва да бъде средство за разпространение.

Докато при мъжа ученето, разпространението и най-важното – обединението, са средства за придобиване на правилното намерение.

И по този начин мъжката и женската част се допълват.

Откъс от урока по книгата Зоар, 26.02.2010

Filed under: Зоар | Add Comment/Ask Question→

Filed under: Клипове | Add Comment/Ask Question→

Книгата Зоар: „Тъй като прекия път на Твореца” и неговият път е истина. И затова, „праведниците ще преминат по него”, нали всеки, който се занимава с поправяне чрез Тора, знае и върви по нейния път и не се отклонява вдясно или вляво. „А грешниците се препъват в тях”.

Не става дума за материалния свят – а само за моята душа, ако аз използвам всички средства и с всички сили се стремя да привлека поправяща светлина, за да се слея с Твореца. Аз искам да се движа по правия път, но по него се усеща ту нощ, ту ден.

Тогава в мен се пробуждат всички тези „грешници”, за които разказва Тора: Ейсав, Билам, Балак, Ахашверош, първородната Змия, Фараон, а от друга страна, „праведниците”: Ааврам, Ицхак, Яаков, Давид.

Аз ту падам в състояние на тъмнина, страх, войни, беди, ту се пробуждам, постигайки успехи и вървя напред.

Аз извършавам множество „прегрешения” по духовния път, защото трябва да разкрия цялото свое непоправено егоистично желание, да почувствам доколко то е противоположно на духовните цели и само след това ще узная, каква светлина е нужна, за да го поправи и превърне в отдаващо.

Ние нямаме друг материал, от който можем да научим, какво е направил за нас Твореца и как Той действа вътре в нас – само вътре в това желание да се насладим, тези празни кухини разкриващи злото в нас.

С помощта на светлината започваме да превръщаме това зло в добро – дотолкова, доколкото знаем, как да го направим.

Тоест в началото ти трябва да прегрешиш, да разбереш, че използваш своето желание да се насладиш в зло – против всички и против Твореца, че ти си пълен с егоизъм, който властва над теб.

Преминавайки през тези състояния, ти се наричаш „грешник”, а поправяйки ги, ставаш „праведник”. Затова, дай Бог, трябва да станем тези грешници, за които разказва Тора – това са високи състояния.

Те идват при човека, който е готов да види своето зло, ако той не се навежда пред тях, а ги разбира и ги чувства.

На него му свети особена светлина, позволяваща му да разгледа тъмнината вътре в себе си. Както преди празника Песах проверяват хамец на светлината на свещи, така и човек единствено със светлината на свещ трябва да се спусне в своя тъмен погреб и да започне да проверява, къде е там хамеца и къде е храната подходяща за Песах.

За Песах са пригодни само отдаващите келим, а всичко останало е забранено. Нужна ни е макар и малко светлина на свещ, за да се спуснем в свойте подземия и да започнем проверка.

Така се подготвяме към изхода на своя Египет – разкривайки в себе си злото и очиствайки се от него, човек прави стъпка нагоре и излиза от изгнанието към висшия свят.

Откъс от вечерния урок по книгата Зоар, 26.12.2009

Filed under: Зоар | Add Comment/Ask Question→

Как работи „духовният асансьор”, този необикновен духовен ескалатор? Ние сме свързани така, че всеки може да помогне на другия.

Затова всеки със своята горна половина се намира вътре във висшето, а със своята долна половина се намира във низшето.

Получава се така, че аз винаги съм свързан с висшето – горната част на моя духовен парцуф (Галгалта – Ейнаим) влиза вътре в долната част на висшата степен (АХАП).

Вътре в АХАП-а на висшето, аз усещам тъмнина, защото той е по-отдаващ! А за мене голямото отдаване е тъмнина, нали аз не я искам!

Но ако аз преодолявам своя егоизъм и правя себе си „малък”, Г”Е, само отдаващи келим, ако искам да се прилепя към висшия, независимо от онова, което се случва в него, отменяйки своето его, АХАП, егоистичното желание и не искам да го чувствам сякаш то не съществува, то тогава аз се съединявам с по-висшия в едно цяло.

Моите Г”Е (Кетер, Хохма) и АХАП на висшия (Бина, Зеир Анпин и Малхут) заедно образуват цял парцуф, с 10 пълни сфирот (гадлут де мин аалеф).

Но висшият от своя страна, се намира в същата връзка със своя висш – и така всички ние заедно се обединяваме и действаме като едно общо тяло.

Ние всички сме свързани в такава верига, където всяко звено влиза в другото и между тях съществува обща част.

Разликата между обикновената верига и нас е само в това, че във веригата на нашите души изобщо няма свободни части – винаги моята горна част е свързана с висшата степен, а долната част – с низшата, и в мен няма нищо, което да е свободно от връзка с едната или с другата. Аз винаги и напълно съм свързан с всички и именно в това е цялата моя същност!

И в таз връзка е и нашето спасение, ние винаги можем да се възползваме от нея. Затова във всяко състояние, когато ми е зле или добре, незабавно трябва да се обърна за помощ към тези, които са близо до мен – към тези хора, които се стремят към същата цел.

Ако се обединя с тях, ще мога да взема цялата сила, която имат. Аз имам за това всички възможности да го направя, нали съм свързан с тях – трябва ми само да пробудя тази връзка!

Ако човек е попаднал в такова състояние, когато не разбира и не чувства нищо, усеща безразличие, тъмнина, лошо настроение – това означава, че той не действа достатъчно.

Това зависи само от него, нали за него вече е приготвено всичко необходимо.

Откъс от вечерния урок по книгата Зоар, 25.01.2010

Filed under: Зоар | Add Comment/Ask Question→

Filed under: Клипове | Add Comment/Ask Question→

Науката Кабала твърди, че сама по себе си реалността не съществува извън нас.

Цялата действителност се намира вътре в човека, който я наблюдава и усеща. А извън него няма нищо.

Проблемът е в това, че ние не сме свикнали с такова възприемане на действителността.

Родили сме се в този свят, т.е. с такива усещания и възприемаме реалността в своите пет органа на чувствата. Това много ни ограничава и ни е трудно да се отнасяме по друг начин към нашите възприятия.

Защо ни е необходимо да възприемаме действителността по друг начин? Когато започна да мисля, че реалността зависи единствено от моите качества – това ме принуждава да се замисля, какви са моите качества, какви трябва да бъдат, какво трябва да поправя в тях.

Защо да ги поправям? За да изградя в себе си истинска, неизменна, вечна реалност, в която съществуваш без всякакви изменения.

Тази реалност се нарича истинска. Преди това ти живееш на различни нива от фалшивата действителност – в неистинско, несъвършено състояние.

Кабалистите ни обясняват, как да постигнем възприемането на истинската реалност. За какво е необходимо това? Те казват, че ти сам определяш своя живот.

Ако започнеш да усещаш живота си в съответствие с новото възприятие – “всичко се намира вътре в мен”, то целия свят, който виждаш отвън, ще вместиш в себе си.

И тогава няма да умреш, защото целият свят си остава вътре в теб, ти го включваш в себе си и продължаваш с него по-нататък.

По този начин възприемането на реалността, което в началото ни се струва като отвлечена философия, нещо виртуално и нереално, се превръща във въпрос на “нашите живот и смърт”.

Ако достигна такава промяна на своите качества, своето възприятие, че всичко, което сега виждам отвън започна да възприемам и усещам вътре, да чувствам целия свят като свои вътрешни явления – това е и моето неизменно, вечно, съвършено състояние. И няма нищо, което би се променило, провалило и умряло.

Променяйки своето възприемане на действителността от външно на вътрешно, приближавайки тази реалност към себе си и вмествайки я вътре в себе си, аз се издигам по 125-те степени на възприемане на реалността и достигам такова състояние, при което напълно се включвам в безкрайността – само за сметка на това, че възприемам всичко вътре в себе си.

Откъс от 7-я урок на конгреса „Зоар 2010“, 24.02.2010

Filed under: Зоар | 1 коментар →

Въпрос: Ако ние четем в книгата Зоар за разни зли сили, ние не ги ли притегляме към себе си?

Отговор: Ако човек чете за всички грешници, описани в Тора: за Аман, Амалейк и разбира, че всички тези грешници се намират вътре в него и поправяйки ги вътре в себе си, той поправя тяхната проява във външният свят, който сега му се струва съществуващ, то в него не ще има никакви проблеми.

.Точно обратното,той по този начин сам ще предизвика светлината, а не страданията ще го подбуждат.

Ако човек се стреми към своето поправяне, чрез усилие към единение и изучаване, той пробужда в себе си злото и го поправя, както улавят изпълзяващия змей.

Нашата работа е в това, да останем в дясната линия и доколкото е възможно да бъдем готови към пробуждане на лявата линия, за да я използваме за издигане.

Ако в нас не се разкрие лявата линия – този змей, имащ всевъзможни имена и образи, ние не можем да се придвижим.

Затова е нужно с всички сили да се прилепим към дясната линия и тогава, донякъде би ни се разкрила лявата линия – това всичко ще ти бъде само от полза.

Главното е от нищо да не се страхуваш…Нали вървиш по много тесен мост – в разкриване на светлината Хохма в светлината Хасадим, а това е много тънка линия, тесен мост от Малхут до Бина.

Откъс от вечерния урок по книгата Зоар, 13.02.2010

Filed under: Зоар | Add Comment/Ask Question→