Независимост
Posted on.26th март, 2010 at 15:48
Това беше истинско чудо.
Posted on.26th март, 2010 at 11:00
Въпрос: Какво придвижване в духовното получихме след конгреса „Зоар – 2010”?
Отговор: Ние осъществихме много големи промени. Аз почувствах, че народа на Израел не просто получи книгата Зоар, а се върна към нея!
Това не е получаване на нещо ново, а радост на хората, които са намерили това, което някога са загубили.
Може би и самите те не са способни да си обяснят, какво се е случило с тях, но аз виждам, че именно така са го усетили техните души.
Те почувстваха, че са намерили това, което са загубили две хиляди години назад и сега не изучават книгата Зоар, а си я припомнят…
Именно така – не научават нещо ново, а се радват от връщането на някога загубеното.
Затова аз мисля, че народа на Израел получи голям, добър духовен подем и не само тези хиляди хора, които бяха с нас на конгреса.
Придвижи се цялосното разпространение на науката Кабала сред народа на Израел, към което сега се присъединява цялото човечество – така, че целия Вавилон, цялото човечество се връща към своя духовен източник.
Има надежда, че всички души се съединяват в една душа Адам още в наши дни и ние ще достигнем състояние на пълно поправяне, света на Безкрайноста, поправената обща душа.
Аз вярвах и очаквах, но успехът надмина очакваното. Аз мисля, че свише ни се откриват огромни възможности в поправянето на нашата природа.
Предстои ни особена и трудна работа. Но тя е необичайно важна и възвишена и е нужно да сме благодарни, че Твореца е решил чрез нас да изпълни своя велик замисъл.
Сега само е нужно, с помощта на всички тези хора, които заедно с нас участваха на конгреса, да продължат разпространението на кабала сред народа на Израел и с нейна помощ, със силата на светлината на книгата Зоар, както пише Баал Сулам (вестник „Аума”, предговор към книгата Зоар, п.70), той да се обедини в един народ.
Това е възможно само благодарение на съединяването на сърцата, а това е възможно само със силата на светлината, връщаща към източника, която ни повдига над нашия егоизъм.
Искам да благодаря на всички хора, които дойдоха при нас от много страни, от всички краища на света, за да участват в конгреса.
С която то сега се разпространява, това трябва да се случи много скоро.
Още не е дошло времето да се разкрие истинската дълбочина и величие на извършаващото се, но може да се каже, че сме направили големи и мощни вътрешни поправяния, и скоро това ще се прояви в нас и в света.
Случи се чудо!
Откъс от вечерния урок по книгата Зоар, 25.02.2010
Нагоре и надолу в люлката на поправянето.
Posted on.25th март, 2010 at 16:06
Цялoтo нашe поправяне протича, както люлеенето нагоре и надолу. Малхут се издига в Бина и се включва в нея. Тогава Бина разбира, какво иска Малхут.
След това Малхут взема от Бина нейната сила и се спуска назад и сега вътре в Малхут има включване на Бина.
Тоест, получават се четири части: чиста Бина, чиста Малхут, включване на Малхут в Бина и включване на Бина в Малхут. От техните включвания една в друга се ражда думата „любов”.
И сега, когато в Малхут и в Бина вече има свойства на едната и другата те започват една друга да се разбират и поправянето става възможно.
И не просто Малхут се присъединява към Бина, учи се в нея и поправя отдаващите желaния Галгалта ве-Ейнаем, но и след това може заедно със силата, получена от Бина, сама да се спусне надолу на своето място и да поправи своят АХАП.
Така завършва поправката на една степен и започва следващата,постоянно повтаряйки тези колебания и движения нагоре-надолу.
Откъс от урока по книгата Зоар 19.03.2010
Тайният ключ към книгата Зоар.
Posted on.24th март, 2010 at 17:57
Започвайки да чета книгата Зоар, трябва преди всичко да се настроя за нейното правилно възприемане.
Тази книга е затворена, тайна, зашифрована, за разбирането на която трябва да се знае особен код.
Как да рзбием този код и да разкрием тази книга, като сейф?
Ключът към книгата Зоар, това е правилното възприемане на реалността. Написано е: „Човекът, това е малък свят” и в това се заключава цялата тайна!
Светът, в който аз усещам, всичко което чувствам – всичко това се намира вътре в мен. Всеки човек, който виждам до мен, го възприемам вътре в своя мозък.
Макар и да мога да се докосна до всичко, което чувам и виждам е сякаш отвън, чуствайки външните миризми и вкусове, т.е. мойте органи на усещане ме рисуват, сякаш се срещам с нещо намиращо се извън мен.
Науката Кабала казва, че съществува само желание и нищо повече. Това желание се раздела на пет части: зрение, слух, мирис, вкус, осезание.
В такъв вид възприемам впечатлението вътре в моето желание и ми се струва, сякаш нещо се намира извън мен, някъкъв външен свят. Аз незнам, какво е това външно – това е някакво усещане, че обекта не е вътре в мен, а отвън.
Така ми се представя вътре в желанието, което се е разделило на две части: аз и външния свят или ако говорим с термините на науката кабала на: аз това е 1.корен, 2.дух, 3.тяло и външно пространство това е 1.облекло, 2.дворец.
Коренът, душата, тялото – това е моето усещане за себе си, а облеклото и двореца – явления които ми се струват външни. Но те само ми се струва, че произхождат извън мен.
Така съм устроен, че част от своето вътрешно усещане го възприемам отделно от себе си, като чуждо, външно.
Това желание е до такава степен откъснато от мен, че не чувствам, че се отнася за мен, нещо което там се случва. Че някой е заболял, аз не чувствам. Умира някой, аз не усещам.
Нещо повече, то е толкова отделено от мен, че аз мога да се наслаждавам от това, че то страда, до такава степен съм сляп!
В нашият свят също така има такива ненормални отклонения, когато някои хора получават удоволствие от това, че причиняват болка на себе си.
И така, оказва се че всеки от нас и всички ние, сме още големи мазохисти! Просто, доколкото така се чувстват всички без изключение, това се счита за норма…
Откъс от урока по книгата Зоар, 15.01.2010
Връщайки себе си към живот.
Posted on.23rd март, 2010 at 23:16
Книгата Зоар трябва да се чете отново и отново, докато не започне да ни действа светлината.
Отначало четейки книгата Зоар, човек изпитва голямо въодушевление, което продължава първите месец-два.
Той още нищо не разбира, но силно се впечатлява от случващото се. А по-късно това усещане пропада и всичко започва да му се струва сухо…
При изучаване на Книгата Зоар това се чувства много бързо – ние внезапно няма за какво да се хванем и четем, просто разбирайки, че така трябва, сякаш ни е безразлично, „безвкусно” прочетеното, то даже отблъсква.
Така ни се разкрива допълнително егоистично желание, отежняващо връзката между нас. Книгата Зоар ни свети само в границата на нашата връзка.
В самото начало ни се дава връзката точка в сърцето. И когато ние с тази подарена ни връзка започнем да четем книгата Зоар, тогава нашите точки, даже тези които преди това са били скрити, се пробуждат и желаят да разкрият нещо ново и неведомо. Самото име книгата Зоар ни впечетлява.
Ние започваме да четем, осветява ни обкръжаващата светлина и ни помага малко да повдигнем тези точки в сърцето над нашия обичаен егоизъм, оставяйки го отдолу.
И затова в началото чувстваме връзка между нас и стремежа kъм общи духовни цели. Всичко благодарение на обкръжаващата светлина (ор макиф – О”М), която идва и създава за нас това състояние.
А след месец-два за сметка на въздействие на светлината, нараства нашето егоистично желание.
От една страна, светлината ни донася въодушевление, а от друга страна, нашия егизъм става по-голям и в резултат, всеки вътре в себе си усеща тежест и сила, дърпаща го надолу.
Спасението е само едно – да усилим връзката между всички нас. Нищо друго няма да помогне.
Трябва по всякакви начини, даже и изкуствени, някак си да обновим тази връзка. Ако тази връзка макар и малко се усили, аз ще мога да се повдигна над обременяването на сърцето и над своя. Нали тогава ще се върна към тази свързана система на творението.
На мене ми разкриха малко от моята болест, показвайки ми колко съм отделен от останалите. Ако аз действам срещу нея, към мен незабавно (!) се връща впечатлението и въодушевлението от книгата Зоар. Това действа просто мигновенно!
Когато чувстваш тежест, веднага започни някак си да укрепваш връзката с сдругите – даже просто вътре в себе си: започни да мислиш, как искаш да се съединиш с тях и да стнаеш близък с тях, за да се свържат душите.
Достатъчно е само един такъв неголям стремеж, чрез сила и веднага ще почувстваш, как силно ти въздейства светлината, тежестта изчезва и се връща това въодушевление и възторг от книгата Зоар, което си изпитвал на първите уроци.
Така работи това. Нужно е да приложиш цялото необходимо усилие, в това няма да има никакво снизхождение.
А усилието е само в това, да се стараем да съединим помежду си, докато не закрещим, че ни е нужна обкръжаващата светлина.
Защото само тя може да ни даде макар и малко въодушевление, за да почустваме отново величието на книгата Зоар. И тогава този текст изведнъж ще стане за нас жив.
И така всеки път, отново и отново връщайки себе си към живот!
Откъс от вечерния урок по книгата Зоар, 25.01.2010
С какво може максимално да се помогне на хората?
Posted on.22nd март, 2010 at 20:25
Въпрос: След конгреса в мен се появи желание да помагам на хората. Как да провериш, че правиш в тази посока максимално възможното?
Отговор: Максимална помощ е, когато, през цялото време на своето съществуване, човек се опитва да мисли за изправяне на себе си и на света.
Защото в началото е станало разбиване в световете, а после и на общата душа, и сега разбитите души се намират в разбит свят,
А изправянето е възможно само по метода на кабала, която ни помага да привлечем висшата светлина, изменяща нашето намерение от егоистично на отдаващо.
Тази сила, тази светлина, която е създала цялото мироздание, тя трябва да ни повлияе и да изправи всичко.
Затова ние можем да помогнем на другите само чрез разпространение на науката кабала, докато не достигнем до пълно освобождение.
А засега, докато светът все още се нуждае от изправяне, то трябва да се стараем да му го донесем.
По време на конгреса ние получихме голяма сила от взаимното свързване, от това, че заедно нещо по- добре разбрахме и почувствахме.
И сега трябва заедно да извършим мощни действия за общото изправяне- на нас и на света, Именно заради тази цел ние сме получили придвижване и заради нищо друго.
Нито един от нас не би получил това, което получи: нито възможност да участва в такова събиране, нито да разбере, нито да почуства, ако не би могъл, със своето изправяне, да повлияе на изправянето на света.
От урока върху статия от книгата «Шамати», 05.03.2010