Всички задават един и същ въпрос: щом като Творецът може всичко, тогава защо, през целия този живот, Той ни прекарва през страдания, които могат да бъдат по-лоши дори от смъртта?

Ако Той се отнася към нас с любов, защо ни хвърля в такива ужасни състояния?

Ако няма никой друг, освен Него, тогава как е възможно Той да е направил такова нещо? Защо е трябвало да ни създаде в зла природа и да изисква да стигнем до доброто, по такъв дълъг път на страдания?

Работата е в това, че в Твореца няма недостатък, а ние трябва сами да стигнем до усещането за недостатък. А това е невъзможно без тежка работа.

И ти работиш тежко, не за да получиш изпълване, а за да усетиш недостатък! В това се състои същността на целия процес, който преминаваме.

Струва ни се, че се стараем да напълним себе си – но не е така! Ние работим само върху това да изградим, в себе си, отдаващо „кли”, т.е. желание за отдаване и толкова .

И колкото по-високо се издигам, толкова повече се увеличава, в мен, недостатъка на отдаване, т.е. потребността да отдавам.

Не е важно изпълвам ли себе си или не. Същността на действието се състои в това, че през цялото време аз увеличавам, в себе си, недостатъка на отдаване.

Когато достигна Безкрайността, това ще бъде безкраен, празен съсъд (кли), с безкрайно усещане за недостатък на отдаване. Това е най-голямото достижение на творението.

От тук става ясно, че не е възможно да се премине, иначе, през този процес. Защото в Твореца, първоначално, няма недостатък. Въобще не съществува такова понятие, че на Него нещо му липсва.

А ние трябва да стигнем до усещане за недостатък, именно, на отдаване.

Но нима, Неговото желание да наслади творенията е недостатък? Не! В Твореца, това желание изхожда от съвършенството.

Не сме способни да разберем това, защото нашето желание е следствие от недостатъка.

Затова, ние и Той, стоим един срещу друг, взаимно отдавайки един на друг, с еднакво желание, но нашите желания са коренно различни.

Неговото желание изхожда от съвършенството, защото Той, от самото начало, е съвършен, а моето желание – от недостатъка, който аз съм развил сам в себе си!

Затова този недостатък не ми е в ущърб, а се явява мое достойнство – аз съм го достигнал сам. Аз сам съм развил, в себе си, любов към Него, защото недостатъка на отдаване, т.е. желанието за отдаване – именно това е любовта.

От урока по статията на Баал Сулам „Даряване на Тора”, 03.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Как да не угасим в себе си потребността за отдаване?

Отговор: Потребност за отдаване, изхождаща от любовта, никога не гасне. Ти никога няма да можеш да кажеш: „Стига!”.

Точно обратното, колкото повече ще отдаваш, толкова по-голяма потребност ще усещаш да отдаваш.

Иначе това няма да се нарича любов! В любовта е невъзможно да кажеш „Стига! Само дотук, а по-нататък аз не обичам”. Ако казваш, че твоята любов има граница – значи това не е любов.

Ако на теб това не ти е понятно, попитай своята жена, и тя ще ти обясни. Жената усеща това със силата на природата си.

Мъжът иска да ограничи своята любов, та нали  неговия духовният корен – това е силата на анти-егоистичния екран, който казва: „Дотук, по-нататък не съм готов да вървя”.

А жената, която иска да усети неговата любов, не разбира как у нея може да има някакви граници. Така е заложено в нашата природа.

Но наслаждението никога не може да погаси желанието да обичаш – то пробужда още по-голямо желание. Нима когато ти даваш на своите деца, можеш да кажеш: „Стига, аз повече няма да ви дам!”?

Възможно е да не си способен да дадеш повече и да си ограничен от външни условия, но не можеш да решиш сам какво в отдаването на децата има граница.

Любовта отменя всички граници. Ние не разбираме какво е това истинска любов и мислим, че то е да напълним собствения си стомах.

Но любов – това е напълване на чуждото желание, стремеж да напълниш другия.

Аз усещам, че някой е чужд и между нас има дистанция. А от друга страна, в мен има потребност да го напълня.

Става дума за духовното кли и науката кабала, а не просто за целувки и прегръдки. Цялата природа действа на този принцип: недостатък и напълване, и всичко се управлява от любовта.

На този принцип всичко в природата се съединява и се протяга едно към друго или се отделя. Единствено тази сила действа, та нали Творецът – това е силата на любовта. Затова няма нищо друго, освен любов и ненавист (т.е. любов със знак минус).

Любовта към ближния – това не е красив лозунг, а закон на природата. Да напълниш желанието на другия означава да почувстваш себе се над времето, движението и пространството, всичките ограничения на нашия свят, т.е. да излезеш в духовния свят.

С това аз достигам вечен живот. А без него живея като животно, ограничен от своето материално тяло в този свят.

От урока по статия на Баал Сулам „Даровете на Тората”, 03.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Мъжът и жената | Add Comment/Ask Question→

 

Зоар, глава „Eмор“, п.129: Отвори Ми входа с размер на иглено ухо и Аз ще ти отворя висшите порти. …

Затова Давид, когато искал да влезе при Царя, казал: „Отворете ми портите на справедливостта „. Това са портите към Твореца. „Портите на справедливостта“ – Малхут, това е предверието на входа към Царя.

Това са портите към Твореца, за да Го намеря и да се слея с Него, и затова: „Отвори ми, сестро моя, възлюблена моя“, за да се съединя с тебе и да пребъда в съвършенство с теб завинаги.

В едно от своите послания Баал Сулам пише за входа в духовното: пред нас има стена, ние вървим покрай нея, търсим вход и не можем да намерим.

Но в мига, когато човек стане подобен на намиращия се зад стената, в стената се появява вход.

Така се влиза в духовното: пред тебе – глуха стена, и няма в нея никаква пролука. И изведнъж пред тебе се открива вход.

В материалния свят ние знаем, че на това място има врата, тя е затворена, но тя може да се отвори.

В духовното няма врати, нищо не се вижда предварително, всичко е напълно скрито. Дори е невъзможно да си представиш, че тук може да се открие нещо.

И изведнъж входа се открива. Всичко става съгласно подобие на свойствата на човека, стоящ пред стената, и на Твореца – зад нея.

Ако между тях има подобие на свойствата, макар и само един процент, човек може да влезе вътре – при условие, че той желае да влезе само на този процент, а всичко останало да остави навън ,тоест, да се свърже с Твореца само в съответстващите на Него желания.

Тогава пред него се открива вход и той попада в духовното.

Поправянето на нашите желания, в крайна сметка, ни довежда към такова желание, което се нарича „порти към Твореца“.

Откъс от вечерния урок по книгата Зоар, 30.04.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: След няколко дни започва кабалистическият конгрес в Съединените Американски Щати.

Във връзка с това, много хора пишат за възникващи пред тях препятствия, пречещи им да дойдат, и за своя страх и внезапно нежелание да пътуват. Какво да правят с това?

Отговор: Аз мисля, че ако човек има възможност да дойде на нашата среща – няма такава причина, която би му попречила.

Даже, ако му се наложи да изхарчи за това пари и да пожертва отпуската си. Но аз не мога да си представя, какво може да бъде по-важно, от това да бъдем заедно няколко дни – това е чисто духовно вложение.

Ние не разбираме до колко такова съединение между хората подпомага за тяхното израстване.

Аз разбирам, че сега става ожесточаване на сърцето и ни се добавя егоизъм – но това е хубаво! Тъкмо това е състоянието, в което ние трябва да действаме.

Затова човек е длъжен да си направи само отчет – по каква причина не може да дойде. Тук се намира неговата точка на свободния избор – да се предвижва или не в духовното.

Само при условие, че е в затвора и не може да излезе – тогава, това се подразбира.

Мен ме питат: а ако изучавам кабала от три седмици и нямам група наблизо – не ми ли е рано да участвам?

Но даже, ако човек за пръв път е чул за кабала, и разбрал, че се провежда такъв конгрес – все едно има смисъл да участва.

Кой знае какво може да ни се случи утре? В крайна сметка той може да спечели в този живот, докато му се дава такъв шанс…

От урока по статия на Баал Сулам ”Даряването на Тора” 03.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

С Лаг ба Омер отбелязваме напускането на този свят на великия кабалист рав Шимон Бар Йохай, автор на книгата Зоар.

Той е особен човек, а направеното от него разкритие означава даряване на Кабала – науката за поправяне на целия свят.

Човечеството се е развивало поколение след поколение в родилни мъки, докато не стигнало до Авраам, който разкрил науката кабала в условията на кризата, разразила се в древен Вавилон.

А след това народа на Израел го чакало египетско робство и изходът от него, строителство на Първия и Втория Храм, възходи и падения.

Всички ужасни злополучия на този народ и въобще цялата история на човечеството представляват едно непрекъснато страдание.

Но целият път, изминат от нас до идването на Раби Шимон, е бил само за да подготвим себе си за поправяне.

След разрушаването на Втория Храм народът на Израел окончателно губи усещането за духовното и излиза в изгнание от него.

И тогава получаваме този подарък от небесата – идва човек, мъдрец от времената на Храма (тана), кабалист от огромна величина, който благодарение на своята особена душа е включвал в себе си всички предидущи души, съединявайки ги в себе си.

Затова заедно със своите ученици, той е могъл да достигне необикновени висоти – окончателно поправяне на своето поколение.

Баал Сулам пише, че в историята никога не е имало повече постижения, колкото по времето на РАШБИ и неговото поколение и подобно нещо може да се случи отново само в Края на поправянето, на прага, на което се намираме сега.

Зоар – това е название на светлината, разкриваща ГАР на света Ацилут, в неговата Корона, в особено място – в «скрития разум» на системата Арих Анпин.

Раби Шимон е бил уникален с това, че е съумял да съедини такава висока степен с нашия свят.

Със своите постижения той всъщност се е намирал на степента на окончателно поправяне, както до разрушаване на Храмовете, и заедно с това – в обикновения материален живот, съществувал след разрушаването на Втория Храм и пълното падение на народа от висотата на братска любов в безпричинна ненавист, от което е изчезнало всяко усещане за духовното.

Поради това, че е съединявал в себе си два такива полюса, Раби Шимон е могъл да напише тази Книга, т.е. да направи разкритие.

А без тази книга ние не бихме имали възможност да поправим душата си и да привлечем светлината, връщаща ни към източника.

От лекцията към празника Лаг ба Омер, 01.05.2010

Filed under: Зоар | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Аз дойдох в науката кабала – наука за получаване, за да получавам. И изведнъж виждам, че в нея се изучава как да увеличим желанието си. Къде е тук получаването?

Отговор: Това всъщност е получаване. Ако аз получавам от Твореца особена сила, наричаща се „любов”, за която ние нямаме никакво понятие, то с помощта на тази сила присъединявам към себе си всички желания, съществуващи в реалността.

Всички те стават мои желания, и аз ги получавам вече напълнени.

Това и се нарича наука кабала – как да се получат желания, напълнени с всички блага. Всички те са твои. На теб само не ти достига да усетиш към тях любов.

Тогава ще откриеш, че те пребивават в края на изправянето, и всичко това е твое.

Намирайки силата на любовта, ти започваш да усещаш желанията на ближния по- добре, отколкото той самият. И тогава ти го напълваш съгласно своите усещания. Та нали майката усеща какво му трябва на детето?

В духовното висшият знае по-добре от какво се нуждае нисшият. Нисшият просто вика, разкривайки на теб своето желание. Но ти знаеш всичките съставни на неговото желание, а не той самият. Та нали ти си висшият!

Ако ти си отдаващият, ако го напълваш, тогава си неговият висш и знаеш за него повече, отколкото самият той.

Такъв е висшият закон на любовта, нямащ нищо общо с онези представи, който ние свързваме с думата „любов” в нашият свят.

От урока от статия на Баал Сулам „Даряването на Тора”, 03.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец | Add Comment/Ask Question→

 

Отначало в света Некудим малхут се включва в бина – възниква малкото състояние (катнут).

След това бина се включва вътре в малхут, и това означава, че бина и дава сили и и се струва, че може да достигне голямото състояние (гадлут). Такова действие осъществяват Аба ве-Има на света Некудим.

Но в малхут има и такова желание – „малхут де-малхут”, което е неспособно да включи в  себе си свойствата на бина, и остава проста малхут.

И от това всички се разбиват, та нали във всяка частица, във всяко желание има част от това желание  „каменното сърце” (далет де-далет), неспособно да се смеси с бина.

Отмяната на второто съкращение (цимцум бет) довела до разкриване на такива желания, които са неспособни да възприемат бина, отдаването.

Невъзможно е да се знае предварително, че в малхут има такива желания, които винаги остават егоистични. Само разбиването може да ги разкрие!

Затова след разбиването се образува светът Ацилут, който вече знае какво трябва да се избере за изправяне: бина в малхут, малхут в бина, чиста бина, а чистата малхут да не се използва. И всичко това е благодарение на разбиването.

Затова ние сме длъжни, вървейки по нашия път нагоре, да получим впечатление от разбиването – т.е. човек се „пречупва”, вижда, че тук нищо не може да се направи.

Той се опитва да се съедини с другите, да им отдава, да ги обича, да приеме тяхната любов, но вижда, че е неспособен на това. Това свойство ние трябва да разкрием в нас, което означава, че ние разкриваме онази същата малхут, която не може да включи в себе си бина.

И тогава човек се разбива и плаче – и именно от тук трябва да дойде изправянето. Та нали всичко останало не е проблем да се изправи?! Главното е да се отдели малхут де-малхут от всички останали желания, поддаващи се на изправяне.

Този анализ на разделянето ние трябва да направим най-напред. А след това да изправим онова, което е възможно.

От урока от книга „Бейт Шаар Каванот”, 18.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Лаг ба Омер (33-ят ден на Омер) е особен ден, когато от висшите сфирот, светлината започва да влиза в Малхут.

Светлината идва към нас от света на Безкрайността, преминавайки света Адам Кадмон, след това света Ацилут и през неговите парцуфим Атик, Арих Анпин, Аба ве Има и Зеир Анпин стига до душите.

В Зеир Анпин са 7 сфирот по 7 сфирот всяка – всичко 7×7=49. А Малхут е 50-тата. Така се отброяват дните на Омер – влизането на светлината в ЗА и на 50-тия ден в Малхут, когато нашите души, които са включени в нея, започват да получават светлина.

Съединяването (зивуг) на ЗА с Малхут става на 50-тия ден, но светлината влиза напълно в ЗА на 33-тия ден, когато той влиза в сфира Ход де – Ход.

И така: Хесед, Гвура, Тиферет, Нецах – по 7 сфирот във всяка, получава се 28 и още 5 сфирот в самия Ход (Хесед, Гвура, Тиферет, Нецах, Ход) = 33 (ламед-гимел – Лаг).

В този ден, ние празнуваме влизането на светлината в Малхут на Зеир Анпин – тоест висшата светлина влиза в системата, под която тя вече се отнася към душите.

Ако тя е стигнала до това място, то няма съмнение, че ние ще получим тази светлина – ще започнем да я усещаме и да се подготвяме за нейното разкриване.

От 33-тия до 50-тия – това вече е само подготовка. Светлината се спуска все по-надолу и приспособява себе си така, че да влезе в душите.

Човекът, който вече се намира в духовния свят, чувства тази подготовка, която става преди получаването на тази особена висша светлина, наричаща се Зоар.

Затова ние празнуваме този ден. Раби Шимон напуснал този свят, защото завършил своята мисия.

Не било необходимо да прави нищо повече в този свят, защото предал висшата светлина през всички сфирот включително до Малхут де-ЗА, и с това приключил своята работа.

Заедно със своите ученици, той прекарал през себе си цялата светлина на Безкрайността, като през особен филтър и я подготвил за получаване от нашите души. Това е най-важната работа, която те извършили.

Сега, когато гледаме в тази книга, дори не разбирайки нито дума, ние, благодарение на своето желание се съединяваме с тази система, която те са подготвили за нас и чрез нея получаваме светлината.

 

От лекцията за празника Лаг ба Омер, 01.05.2010

Filed under: Духовна работа, Зоар | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Трябва ли всеки от нас да знае своята функция в общата система, за да я изпълнява точно?

Отговор: Сега ти не знаеш за тези неща, но с течение на времето ще разбереш.

Колкото повече напредваш и вече действаш осъзнато, заедно с другите, ще разбереш как вие сте свързани; какво точно трябва да правиш и как тази система ти въздейства.

Ще започнеш да разкриваш един прозрачен, многопластов свят. Освен това, което виждаш в него сега, ще го разкриеш в дълбочина и ще видиш действащите в него сили и как да ги задействаш.

Въздухът изведнъж ще се стане плътен и ще се напълни с множество сили, но ти ще знаеш как да ги използваш!

Като малко дете, което разкрива нов свят и изведнъж вижда, че около него има множество интересни неща: нещо може да отваря и затваря, да се върти и всяко е свързано с другите.

А когато се ражда, то нищо не знае и не чувства, то дори не вижда и не чува. Минава известно време докато то започне да чува, да вижда, да различава вкусове. И това същото се случва с нас в духовният свят.

Това, което ти сега правиш се нарича „сила на чудесата” (сгула). Ти активираш системата, без да знаеш как.

Точно така, когато си бил малко бебе и си викал, без да разбираш нищо. Но твоят вик е действал на майка ти и тя се е грижила за теб.

Така и сега, ако ти пожелаеш, твоето желание като „вик” ще подейства на висшата майка, Има Илаа, която същото се нарича (Бина се нарича Има – майка) и тя ще се погрижи за теб.

И на теб нищо повече не ти е  нужно да знаеш, както когато някога си ревал и не си знаел какво именно да поискаш. Ти не си обяснявал на майка си каква бутилка да ти извади от хладилника и до каква температура да я сгрее.

Ти просто си викал! И същото е сега относно духовното.

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Зоар | Add Comment/Ask Question→

 

Най-важното за човек желаещ да разкрие духовното е – да се старае всеки път да му е като за първи път.

С една дума все едно, че съм се родил сега и започвам на чист лист. Не знам в какъв свят се намирам, кой съм аз.

Сега аз чета някаква статия – и понятие си нямам, за какво става дума там. Все едно не знам нищо за това.

Аз изтривам всички предишни мнения. Все едно съм паднал от някаква звезда и нищо не разбирам от устройството на света. Аз искам да възприема това като нещо ново.

Защо? Обучавайки ни кабалистите желаят да ни покажат, че в нашия свят съществуват такива явления, които се наричат духовни.

Само че те са скрити от нас. Ако в нашия свят нямаше духовно, той нямаше да се нарича скрит.

Затова ние трябва да се стараем да разпознаем духовните явления в нашата реалност. Но как?

Каква особена светлина, какви лъчи трябва да излъча, за да мога вътре в светлината да видя духовното в нашата действителност? Аз не знам. На това трябва да се науча.

Кабалистите казват така: ако искаш да разпознаеш духовното, скритото тук, в този свят, ти можеш да го възприемеш в новата връзка между теб и обкръжението.

Именно там се крие входът към духовния свят и ти можеш да пробиеш.

През този процеп, който откриеш ти ще започнеш да виждаш новия свят. Входът към него се намира в твоята връзка с обкръжението, но в нова връзка, която ти внезапно ще разкриеш.

Изведнъж ти ще видиш, че от обкръжаващия те свят има вход в друг свят. Никой не го разпознава. Ти сякаш вървиш по улицата и изведнъж зад завоя попадаш в духовната реалност.

Този вход се отваря, когато гледаме на нашия свят по друг начин, все едно, че ние съвсем не се познаваме с него и възприемаме реалността „аз и обкръжението” за първи път.

От урока по статия на Рабаш, 30.04.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→