Баал а Сулам пише в статията си „Даряване на Тора“, че „отдаването“ се реализира както посредством действията на човек спрямо останалите хора, така и действията му спрямо Твореца.

Но и двете са насочени към една и съща цел: Достигане на частично подобие (125 степени на световете), а след това и пълно подобие (света на безкрайността, състоянието на сливане) с Твореца.

И когато човек извършва някакво действие заради отдаване, а не за собствена наслада, той не усеща разлика дали отдава на друг човек или на Твореца, защото всичко което излиза извън пределите на тялото му, се усеща като чуждо.

Какво означава да се работи заради Твореца? Как си Го представя?

Аз се обединявам с приятелите (хората със същата цел), заради което се издигам над егоизма си.

В това единство започвам да усещам по-вътрешно желание, което определям като Творец. Чрез връзка 1 въздействам на Него (връзка 2). Двете връзки ми въздействат с реакцията си.

Групата и Творецът това са два модела на „околните“, които се намират вътре в мен. Аз ги отличавам един от друг. С двата работя за отдаване, над своето Его.

И тук кръга се затваря… Повече няма никой друг. Оказва се, че всичко това ми се е представяло вътре в моето Его, чрез моето желание да се насладя.

Аз се издигам над егоизма си в състоянието „Друг – 1“ и над него още по-високо – в състояние, което се нарича „Друг – 2“.

Но всичко това се намира вътре в мен. Когато се казва: „От любовта към творенията към любовта към Твореца“ – става реч за две степени на поправянето на моето егоистично желание.

Когато аз „отдавам на ближния“, това означава, че искам да бъда подобен на Твореца, т.е. да се съединя с Него.

Всичко се намира вътре в мен. Един път моето желание се нарича: група; обкръжение; човечество; души, а друг път, в по-дълбоко усещане, то се нарича Творец.

Но всичко това, произтича вътре в моето желание, изправено на отдаване. Просто аз имам две нива на отношения – и към Твореца ми е по-трудно да се отнеса с отдаване, както и към приятелите.

От урока по статията на Баал а Сулам „Даряване на Тора“, 05.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Всички думи – това са названия на свойствата на Малхут и само за тях четем в кабалистичните книги.

Макар, че вие може да възразите, че буквите произлизат: 9 – от ЗАТ де Бина, 9 – от Зеир Анпин, а в Малхут има само 4 последни букви от азбуката. Защо тогава всички думи произлизат от Малхут?

Защото, ние всичко получаваме като отпечатък в Малхут – не е важно от къде е дошло.

Всяко име – това е желание да се насладим в действието отдаване (получаване заради отдаване). Намерението за отдаване придава на желанието определена форма.

Ние назоваваме с имена не само желанието и не само светлината – а тяхната връзка, отношението между желанието и светлината. Само то има име.

Например: „растение” – това не е просто желание за наслада, а такова желание, в което има сила на светлината, формираща от него растение – желание на растителния вид.

Изходното кли АВАЯ – това още не е име, а само неговата основа. Имената – това са напълвания, заключени вътре в това име – светлина, които могат да се облекат в този материал, съгласно подобията на свойствата.

Затова всички названия произлизат от Малхут.

От урока по книгата „Бейт Шаар Каванот”, 04.05.2010

Filed under: Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Защо желанието да се насладим трябва така силно да страда, да претърпява толкова много удари, докато се превърне в желание за отдаване?

Ако аз усещам, че отдаването е добро свойство, защо е толкова трудно да се откажа от желанието си за получаване?

Отговор: Ти усещаш ударите и тежестта, защото отъждествяваш себе си с желанието за наслаждение и не може да видиш, че то не ти принадлежи .

Тези две желания – получаващото и отдаващото – са ангели, сили на Твореца, които са ти изпратени.

Това са две линии, които идват до теб свише. Ти си длъжен да се отъждествиш със средната линия, която се състои от тях двете, но не им принадлежи, а се намира над тях.

Тогава ще започнеш да усещаш, че имаш нова реалност, съвършено отделена от тях.

Те само ти помагат, подобно на два магнита, които от разстояние въздействат, от двете страни, на един къс желязо.

Ти си свързан с тези сили, но само по такъв начин, че в резултат от въздействието им да установиш себе си в средната линия.

Но ти не отъждествяваш себе си с нито една от тях – нито с желанието за наслаждение, нито с желанието за отдаване.

Творецът е създал желанието за наслаждение като „нещо от нищо“. А желанието за отдаване, това е самият Той – „съществуващо от съществуващия“.

Ти нямаш отношение нито към едното, нито към другото, иначе не разполагаш с независимост. Твоята независимост е в това, посредством тях двете да създадеш своето собствено „Аз“.

Защо сега се чувстваме зле? За да се освободя от желанието да се насладя и да не отъждествявам себе си с него, а да се издигна над него.

Първоначално ударите идват във вид на срам и унижение, за да те отделят от желанието за получаване, понеже в него ти само страдаш.

Но след това е обратното: Ти искаш това желание още повече да расте, защото над него, както над магнит, ти строиш себе си.

От урока по книгата Зоар, 04.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

Цялият проблем в духовното придвижване се състои в това, че ние подхождаме към кабала, към разкриване на висшия свят, като към научна теория, която трябва да постигнем с разума си и да реализираме с нашите сили.

А кабала ни предлага нещо съвсем необичайно – придобиване на нови свойства. И докато в човека не се появи това ново свойство, той не ще узнае за какво говори кабала.

Цялата кабала е методика за развитие на ново свойство в човека, на «любов към ближния» (именно то се нарича «Творец») – от Неговото пълно отричане до пълното му разкриване. Изходните ни «земни» чувства и разум изобщо не се отнасят към разкриване на Твореца.

Разкриването на Твореца – това е създаване на неговите свойства вътре в човека. Кабала е методика за формиране в нас на нови свойства на отдаване, състояния на Твореца. Цялата наша реалност се състои от две съставни – чувства и разум.

Човек създава в себе си образа на Твореца, получава нови разум и чувство, вместо предходните, и по такъв начин преминава от възприемане (усещане) на този свят към възприемане (усещане) на висшия свят.

Новото усещане в човека се нарича Творец – «Боре» означава «ела и виж». А също се нарича и «душа».

Главната трудност на начинаещия е неспособността му да свърже цялото свое развитие със светлината, която трябва да ни промени, с тази сила, която трябва да ни донесе нови чувства и радост.

Ние се вкопчваме във външните форми и искаме да възприемем текста, написан от кабалистите, със своите земни чувства и разум, приспособявайки духовното към земното съществуване.

Но във всичко, описано в Кабала, няма нито една дума за нашия свят. Нашето състояние ни е нужно само за да привлечем чрез занятия и група силата на светлината, връщаща ни към източника и да чакаме в себе си раждането на нови чувства и разум. Те ще ни дадат възприятие на новата реалност.

И цялата борба със собствената ни природа се състои в това как преди всичко да преминем към нови инструменти за възприемане на света, а след това към усещане в тях и познание.

Из урока по статията на Баал Сулам „Даряването на Тора“, 04.05.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: В нашият свят отдаваме егоистично, като получаваме наслада от своето отдаване.

И във висшите светове, отдаването също носи наслада – какво е тук преимуществото?

Отговор: Ако на мен в този свят отдаването ми дава наслада, то аз през цялото време ще отдавам!

Но въпросът е защо го правя – за насладата? В това е цялото различие между материалния и духовния свят.

Дори и в този свят, хората са готови да дадат всичко само, за да получат наслада. Основното е насладата, а самото действие няма значение.

Ако ние обичаме някого, сме готови да му дадем всичко, включително и живота си. Вътре в нас действа, като че ли някакъв прибор, отделящ наркотика на любовта, на насладата.

Но ако не обичаме, няма да отдаваме, защото не чувстваме наслада в това.

Сега въпросът е, за какво ни трябва любовта – за отдаване или за наслада?

В това е и разликата между двата свята…

От урока по статията на Баал Сулам „Даряването на Тора”,04.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Има в Тора крилата фраза, станала доста популярна по света: „Прелом след прелом, око за око, зъб за зъб„. От гледна точка на Кабала какво означава това?

Отговор: Това е просто. Там, където има разбиване, трябва да стане поправяне – на тази степен, на това ниво, в тази форма.

Там, където желанието е изкривено, ние сме длъжни да го поправим, да го направим пригодно за използване.

Длъжен съм правилно да разпозная къде е станало разбиването и да го поправя в точно това място. Защо?

По този начин, аз изучавам какво е направил Твореца, как хитроумно всичко е устроил, как ме поставя на колене във всяко състояние, така че да поискам помощ от Него и да се уча от неговата работа.

Цялостната дейност по поправянето се нарича работа на Твореца, доколкото аз разпознавам изкривяването, хващам Го за ръка, водя Го до това място и моля Той да го поправи.

Аз предварително си представям, как това състояние трябва да се поправи и когато Той го поправя, аз го допълвам, вървя заедно с Него. По такъв начин сме свързани с Твореца.

Ако аз мога сам да направя това поправяне, нямаше да имам връзка с висшата сила. Ако Творецът може да направи това без мене, то кой съм аз и защо съществувам? И само така ние работим с Него и си партнираме.

Творецът съжалява за разбитите желания (келим) и от една страна иска да ги поправи, а от друга – в общата система, Той е неспособен да направи това без моята молба, потребности и точни указания, къде и какво да поправи.

Затова ние с Него ставаме истински партньори.

От вечерния урок по книгата Зоар, 30.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

Творецът е чистото желание за отдаване, Той получава наслаждение, когато отдава. И Той създава творението, т.е. желанието за получаване, за да му отдава.

Съществува ли в Твореца удоволствие от това, че отдава? Да! Той отдава, за да получи наслаждение.

Той получава удоволствие дори само от това, че иска да отдава. Ние  говорим, че Той страда от това, че не искаме да получаваме Неговото наслаждение, и това е само относително самите нас.

Ние сме желание за получаване и се наслаждаваме само когато получаваме. Не е възможно да изтрием в себе си това желание, можем само да го изправим. Това означава, че то се наслаждава, когато се изпълва и се изпълва, когато изпълва другият.

Как е възможно това? Аз да мога ли да изпълвам себе си? Да! Но само за сметка на това, че аз изпълвам другият и го усещам така, както да изпълвам самият себе си. Както майка изпълваща детето си и получаваща от това наслаждение.

Но както майката обича детето си! Забележително, аз също трябва да постигна тази сила на любовта. Ако мога да обичам чуждото желание, то всичко, което то получава ще изпълни и мен.

Любовта ще съедини нашите желания в едно. И даже много повече – любовта за мен ще направи чуждото желание още по-важно, отколкото моето природно, собствено.

Затова, всичко което ми е нужно, е силата на любовта! А за да я получиш може само от Твореца, защото Той е любящият.

Любовта е Неговото природно свойство. Помоли се и Той ще я сподели с теб… и ти ще се научиш да обичаш и любовта ще те издигне над твоята ненавист.

В това се заключава даряването на Тора (кабала): да дойде висшата силата, която съединява твоето желание и желанията на другите хора и ти започваш да ги обичаш както самият себе си.

”Както самият себе си”, което означава още повече от самият себе си и като се грижиш най-напред за тях – до такава степен теб те задължава твоята любов. Както майка, която е готова да отдаде всичко заради своето дете.

На животинско ниво, самата природа ни задължава да действаме така, която се явява Творецът. Но за да се случи това на човешко ниво, ние трябва да го достигнем сами.

От урока по статията на Баал Сулам „Даряването на Тора”,03.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Написано е, че удоволствието е в достигане свойствата на Твореца. Оказва се обаче, че ние се наслаждаваме когато получаваме?

Отговор: Удоволствието е в това, че ставам подобен на Твореца. А самото действие – получаване или отдаване вече не е толкова важно.

Целта е сливане с Твореца и това е високата летва, която се стремя да достигна. Сливането се достига за сметка на това, че аз Му отдавам, а не Той на мен.

Но, за да отдаваме един на друг ние сме длъжни да получаваме един от друг! Иначе, между нас не може да има връзка.

А затова, за да има връзка между нас и взаимно получаване и отдаване, ни е необходима любов един към друг.

Любовта, това е средство. Получаването и отдаването е също средство. Всички те са средства за постигане на сливането.

А самото действие няма значение. Ако аз обичам някого и ме обича, то нима е важно дали отдаваме един на друг или получаваме? Ние просто се наслаждаваме един на друг.

Колко удоволствие създава бебето на майката, когато получава от нея! Разбира се тя му дава, но той й дава много повече.

Но какво то й дава?! През цялото време иска, плаче и цапа пелени. И при всичкото това й дава възможност за наслаждение… Това всички го разбират и не е нужно да се обяснява.

В духовното е същото, както в действия, които се случват в материалното, но целият смисъл е в намерението: за какво правя всичко това. А самото действие: давам или получавам, въобще не важно.

Още по ярък пример: човек взима нож и разкъсва корема на друг. И тук главното е с какво намерение го прави.

В интерес на ближния, действайки като лекар, или за собствени интереси – действайки като крадец и убиец. В това е цялата разлика.

Действието може да бъде оценено само според неговото намерение – поради какво е направено и с каква цел.

А вие обсъждате: получаване или отдаване… Каква е разликата?! Важно е заради какво го правя: за да създам с това наслаждение или, за да получа.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Ако ние сме отдавали на Твореца благодарение на желанието, което той е построил у нас, – може ли да има по-фалшива любов?!

Получава се, че аз Го обичам, защото Той ме е направил такъв, за да го обичам. В любовта не може желанието да не излиза от мен!

Затова не е възможно да ни е създал с готово желание за любов към Него. Това просто би било отвратително.

Любовта трябва да бъде съвършено искрена в своя корен, да възникне на съвършено пусто място, абсолютно безкористно, независимо от всичко, независимо от получаваните удоволствия.

А как мога да достигна толкова вечна, абсолютна, чиста любов, която не търси в отговор никакво възнаграждение, която да е съвършена и безкористна?! Да постигна точно такова отношение на творението към Твореца, каквото е на Твореца към творението?

Излиза, че това желание, тази потребност за отдаване, е необходимо да я построим сами и в това се заключава цялото наше развитие от тук и до света на Безкрайността – достигане на потребност от любов!

И този недостатък от любов не изчезва, защото ние сами го създаваме в себе си. Ние сами се държим за този недостатък и благодарение на него можем да отдаваме и да обичаме.

И затова този духовен съсъд никога не се препълва! Той не може да се напълни – ние само го покриваме отгоре, както е казано: „Всяко престъпление ще го покрие любовта!„.

И от това покриване – недостатъкът става още по- голям. Аз отново го покривам – той отново расте. Все едно винаги се разгаря все повече и повече.

Затова протичащият процес в нас не може да бъде различен – той излиза от крайния замисъл. Творецът иска да ни привлече към взаимната любов, такава каквато е неговата към нас, ние нямаме друг избор.

От върха, от крайната точка към нас, към началото на пътя, вече се разгръща стълбата на степените и ние сме задължени да извървим този път, както сега вървим.

От урока по статията на Баал Сулам „Даряване на Тора”, 03.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

„Зоар”, глава „ВаЕра (И Аз се появих)”, п. 90: …”И ти ще обичаш Краля, твоя Бог, с цялото си сърце”,  означава с двете твои наклонения – Доброто намерени и  Злото намерение, така че лошите качества на Злото намерение ще станат добри… Тогава, със сигурност, няма да има разлика между Доброто намерение и Злото намерение, и те ще са едно цяло.

В нашия свят ние не знаем за качествената разлика между добро и зло, и затова не разбираме, че те се определят и подкрепят взаимно и едното без другото не може да съществува. Ние искаме незабавно да унищожим цялото зло и да оставим само доброто, т.е.  което смятаме за добро в този момент.

Духовността, обаче, се разкрива от контраста между противоположните качества, а не като се опитваме да премахнем или унищожим едното от тях. Двете качества съществуват, за да можем да ги разграничим, и духовното състояние се изгражда от двете – Светлината и Тъмнината заедно.

Първоначално, ние нямаме правилните вътрешни определения; не разбираме какво е светлина и какво е тъмнина.  След като ги идентифицираме и знаем какво е светлина и какво тъмнина, и след като изберем Светлината пред тъмнината, само тогава можем напълно да ги използваме, за да изградим духовното състояние.

Ние не заличаваме нито едно от тях, защото ако го премахнем, то другото също би изчезнало. Изграждаме средната линия и от двете. В нашия свят тази структура не съществува. Този феномен – средната линия, е непознат за нас. Ние винаги се мъчим да премахнем всичко, което не желаем или чувстваме като неприятно. На нас ни се струва, че в света сякаш няма място за тях.

Обаче, в духовността има място за всичко и всичко трябва да остане завинаги. Само, когато двете неща се обединят едно с друго по правилен начин, има място за съществуването и на двете в света, и едното не съществува без другото.

Затова грешник и праведник, получаване и отдаване, вяра и знание, се изграждат едно друго. Следователно, те са еднакво важни за постигането на целта. Написано е „Човек трябва да е благодарен за лошото, така както и за доброто.”

Поправянето на злото се състои в използването му правилно – заедно с доброто. Тогава и двете участват еднакво, и заедно разкриват техния Източник, Твореца. Средната линия, душата е създадена от двете. Това е разкриването на техния Източник, Твореца.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→