Новата формула на успеха

Въпрос: Механиката на развитие на желанието в нашия свят е проста и ние вече я знаем от хиляди години опит. Какво ново ни дава науката кабала в използване на желанието?

Отговор: Кабала дава намерение – повече нищо не ни трябва! Творецът е създал желание за наслаждение и го пробужда за развитие.

Това желание е егоистично и постоянно е подтиквано да напълни себе си с желаното. Така действа неживото, растителното и животинското ниво.

Но след хилядите години на своето развитие, сега сме достигнали до едно съвсем различно ниво – до „човешко“ ниво, Адам. Човек не зависи от неживото, растителното и животинското.

За него главното е намерението: „за какво“ в мен има неживо, растително и животинско? За какво живея?! Затова у него възниква въпроса за смисъла на живота, с който идват в кабала.

Това е напълно нова тенденция. Аз не завися вече от цялото предишно развитие на своето желание. Е, вече съм се развил, и какво по-нататък? По-нататък пред мен има нещо съвсем ново, което е неразбираемо и неизвестно.

Днешната криза на човечеството е криза на формулата на нашето предишно развитие, която вече не работи!

Завърши периодът, в който действаха само светлината и желанието, наслаждението и гладът. Този подход към живота е изчерпан. А какво да правим по-нататък – никой не знае.

Аз виждам, че има напълване и желание, но не разбирам връзката между тях. Някога това работеше много просто: колкото е по-голямо моето желание, толкова по-голямо беше напълването и наслаждението.

А днес така ми се иска да получа наслаждение – хващам го, наслаждавам се за миг и всичко изчезва. Вече дори не ми се иска да преследвам наслажденията. Но трябва с нещо да запълня себе си? Разбирате ли каква катастрофа е това?

И човечеството не знае какво да прави. Като резултат това води до войни, престъпност, жестокост, терор, тъй като когато човек чувства такава вътрешна празнота и скука, той е готов на всичко, само и само да намери някакво напълване, макар и за миг!

Намираме се в преходен период. Егоистичното желание е завършило своето развитие на неживо, растително и животинско ниво.

Сега трябва да расте като „човек“, което означава „подобен на Твореца“ – тоест, в напълно нова форма, като работи за отдаване – противоположно на всичко, което е било преди.

Но ние не разбираме това действие, нито откъде да вземем сили за него. Нямаме нито разума, нито желанието, нито необходимото обкръжение за това. Има само науката кабала – за тези, които са я открили за себе си.

Затова полагаме усилия за нейното разпространение, за да ускорим развитието и да предоставим лекарство, още преди да се стовари ударът.

Защото иначе никой няма да знае какво да правим с живота си: нито политиците, нито социолозите, нито психолозите и никакви учени.

Всички ще вдигнат ръце и ще приемат какъвто и да е живот, само за да скрият случващото се и някак да продължат …

От урока по статията „Предговор към „Паним Меирот““, 30.08.2010

Как се проверява правилността на пътя

Много просто може да се определи дали един път е духовен: всичко, с което сме съгласни, не се отнася към духовното!

А към духовния път се отнасят именно противоположните неща, които не се възприемат от нашите разум и чувства, те са нежелани, ненавистни. Именно над тях си струва да работим.

Ако не усещам полза от някое състояние нито в чувствата, нито в разума, то именно повдигайки се над това състояние, ще мога да започна да строя духовното.

Тъй като тук навярно няма да бъда подкупен и няма да търся егоистична изгода, за да се повдигна над него ще се нуждая от помощта на Твореца.

Т.е. през цялото време проверявам себе си доколко тялото ми се съпротивлява на моята работа. И това за мен е знак за правилното ми придвижване.

А по-нататък трябва да видя защо правя това. Може би искам да се повдигна над самия себе си и преследвам някакви собствени цели.

А може би искам да намеря любовта на Твореца, която е противна на „тялото” ми – на егоистичното ми чувство и разума? И искам любов, която е изцяло построена върху ненавистта към егоистичните мисли и желания за самия себе си.

Но често не се опитваме да се повдигнем над телата си, а съжаляваме че не можем да работим с разума и чувствата, заключени в тялото. Вместо това да търсим състояния, които са над чувствата и разума и да желаем да бъдем в него.

Преди всичко трябва да отблъснем тялото надолу, с всички негови чувства и разум и да бъдем над тях – без да ги вземаме под внимание. Т.е. аз ги отчитам, но само за да се повдигна над тях. Тогава това се нарича вяра над знанието.

А вместо това аз съжалявам защо не ми се разкрива всичко в разума, за да постъпя като здрав човек и да знам че имам ум и собствени сили за правилно придвижване…..

От урока по статията на Рабаш, 30.08.2010

Точката, откъдето идва спасението

Непрекъснато се повтаря един и същи въпрос: защо светлината от самото начало не е могла да създаде готово творение, вече подобно на Твореца?

Това е невъзможно! Невъзможно е пряко да се предаде свойството отдаване от Твореца на творението.

Затова ни се налага да преминаваме през разбиване на световете (в света Некудим) и душите (грехопадението от Дървото на Познанието).

Иначе не можем да се обединим, да включим едно в друго свойствата отдаване и получаване, Бина и Малхут, освен чрез разбиването, греха (разбиването) на Адам или разрушаването на Храма.

Но какво е накарало човека да вкуси плода (ябълката) от Дървото на познанието?

Това е както понякога ти виждаш наслаждението и разбираш, че е вредно, чувстваш срам, но въпреки това си готов да го престъпиш, защото изкушението е твърде силно и е невъзможно да се откажеш дори под смъртна заплаха.

Наслаждението не потушава срама, ами заедно с това, те принуждава да продължиш!

Ето тук трябва да направиш изводи и да се научиш, защото именно в тази точка ти откриваш прегрешението на Адам на общия егоизъм (Дървото на познанието), за което е казано: „Ядох и още ще ям!“ – той не може да се въздържи. Наслаждението е над него, макар да знае, че е забранено.

Това е именно точката, където се разкрива разликата между светлината и желанието. И ако ти я усетиш и поискаш да я поправиш, ще почувстваш колко ти е необходима светлината, възвръщаща към източника!

Няма избор – само така можеш да почувстваш, че си загубен и може да те спаси само чудо свише! И тогава ти изискваш светлината и получаваш спасение.

Спасението идва само от точката на човека. Творецът не призовава „животните” да излязат от Египет. Вече „човек“ излизайки, повежда след себе си и „добитъка“…

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот““, 29.08.2010

„Стимулаторът“ – това е духовното

„Стимулаторът“ – това е духовното. Тъй като стимулатор означава, че строим нещо между нас, желаейки да породим наше общо духовно състояние, съществуващо извън нас, като външна точка на връзка помежду ни, с която мога да се съединя, да бъда в постоянна връзка с нея, през цялото време да влагам всичко, на което съм способен и да получа от там духовната си сила, живота.

Затова стимулаторът е духовно свойство, като Бина. Именно така трябва да се отнасяме към него. И затова сме длъжни да превърнем това виртуално пространство в наше вътрешно, духовно пространство.

Длъжни сме да «хвърляме» в него всички наши стремления, всички надежди и очаквания. Не знаете какво е това група, къде е поръчителството? – Там! Хвърляйте всичко в тази «пощенска кутия».

Ако всички влагаме целите си усилия и стремежа си към духовното в това пространство и получаваме духовен живот само от тук – именно това е и нужно.

Това пространство – виртуално във външен план, а във вътрешен – там са съсредоточени всички наши желания, стремежи, намерения. И затова това пространство е духовно, в него се намира Твореца.

Тъй като ние сами строим Твореца, Той не се намира извън нас. Всичко това е много сериозно. Дошло е време да се занимаваме сериозно с практическа работа.

Въпросът е в това, счита ли човек този «стимулатор» главно дело на живота си – както и духовното, и желае ли да получи въодушевление от него, а не от нещо друго.

Тогава това въодушевление е духовно, тъй като той се впечатлява от съединението между нас, а то се въплащава в този стимулатор.

В крайна сметка трябва да видим в него предмет на нашата обща грижа и източник на живот за всички.

Ежедневен урок по Кабала на проф. д-р Михаил Лайтман – 02.09.2010 г.

Част 1: Трудове на Рабаш, „Шлавей аСулам (Стъпалата на стълбата)“, статия 9

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Част 2: Избрано от „Книга Зоар“, глава „Ва Йехи“, п. 165

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

ТЕКСТ: англ.; рус.; ивр. ; pdf (ивр.)

Част 3: „Талмуд Есер Сфирот (Учение за Десетте сфирот)“, том 1, част 4, стр. 270, п. 71.

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Част 4: Въведение към книгата „Паним Меирот уМасбирот“, п. 20

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Страданията на любовта са сладки

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Малко ли са ни обичайните страдания в този свят, та ние си  добавяме още страдания, стремейки се да достигнем висшия свят?

Излиза, че стъпвайки на духовния път, човек удвоява страданията си?

Отговор: Да, ти умножаваш своите страдания, за да изминеш по-бързо този път! А какво още може да те подтикне напред?

Но на нас не ни изпращат страдания свише, а искат ние сами да разкрием в себе си страданията на любовта….

Светлината, възвръщаща ни към източника, предизвиква в нас любовни мъки към нея – и ние се устремяваме напред с тях, а не подгонени от жизнените страдания, като нищо неразбиращи, бягащи от ударите на съдбата, подлежащи на изтребване животни.

Затова отгоре чакат кога ще започнем да действаме. А ние си мислим: е добре, може да почакаме, докато свише не дойде помощ и всичко не се уреди.

А каква помощ може да дойде отгоре – само страданията на материалния свят, които ще ни принудят да вървим напред!

Но ако ти се включиш в група, то ще получиш духовни страдания и по-бързо ще се придвижиш напред.

Това усещане на духовна празнота е страдание на любовта. И тогава няма да има нужда да те подгонват с обичайните страдания.

Ако ти сам се стремиш напред с такава скорост, каквато ти е отредена, съгласно твоите първоначални духовни данни (решимот), то няма да има нужда да те подгонват „с тояга към щастието”.

Наистина, ако се издигаш толкова високо, че се свързваш с всичките останали души, то започваш да страдаш за тях, както майката страда за своите деца. Затова ни се струва, че кабалистите също страдат в този свят.

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот””, 01.09.2010

Пешеходец движещ се от точка А към точка Б

Въпрос: Възможно ли е през цялото време да се върви с вяра във висшето знание?

Отговор: Разбира се, че не. Но кабалистите не обсъждат можем или не да вървим така. Ние просто сме задължени!

А когато не можем, молим за помощ и Творецът ни създава тази работа! Цялата работа е работа на Твореца, а не на човека. Но на нас ни е нужно да Го помолим, за да изпълни тази работа.

Човек е задължен да доведе докрай опита да осъществи работата! Дори ако в началото му е ясно, че го очаква неуспех със собствени сили да достигне целта. Успехът е, че съзира това, което прави Творецът и знае как да го помоли.

Аз винаги се намирам в такъв процес, издигайки се по правата между началната (текуща) точка и крайната цел, до която непременно трябва да отида.

Крайната точка, това е отдаване, любов към Твореца и творението, вяра във висшето знание, отдаване над получаване. И излизайки от началната точка съм длъжен да достигна крайната.

А по пътя имам:

1-ва част: направи всичко, което е по силите ти! Това е преди всичко.

2-ра част: пълно разочарование от своите сили.

3-та част: разбиране, че Творецът единствен може да ме спаси.

4-та част: там, където започвам да работя заедно с Него в отдаване (хафец хесед) и любов.

Но намирайки се в самото начало, трябва да зная, че непременно ще отида до края и се надявам на своите сили! Аз не мога да сложа ръка и да чакам действията свише.

Ако не се облегна до край на първия етап, не направя всичко възможно, което е по силите ми, аз никога няма да дойда до отчаяние, да разбера своето безсилие, никога не ще осъзная, че се нуждая от помощта на Твореца. А как ще призова светлината, възвръщаща към източника?

Един етап се разгръща за друг, определя и строи следващото състояние. Човек не знае къде точно се намира и какво го очаква на следващия етап в следващия миг. Но цялото придвижване се осъществява за сметка на неговия натиск.

От урока по статия на Рабаш, 30.08.2010 г.

Кабалисти за кабалистите, ч.11

Скъпи приятели,

Моля ви да задавате въпроси на тема – тези цитати от велики кабалисти.

Отбелязаното в скобите е от мен.

Да вървим по пътя на кабалистите

Най-ефективният път за стремящите се да изучават тази наука е да намерят истинския мъдрец – кабалист, да му се подчинят във всичко, което ще им се възложи, докато не се удостоят с разбирането (в своите поправени желания) на науката (разкриването на Твореца) и с негова помощ, т. е. как от първоизточника (от самия Творец) и след какво да се удостоят с възприятие от уста в уста ( в екрана на съвместно постижение, сливане), което се явява и втората съставяща сила.

И само след това (вътрешно) разбиране на написаното, явяващо се третата съставяща, той с лекота ще наследи от своя учител цялата мъдрост и средства, с помощта на които ще му остане само да разшири и развива (своето разкриване на Твореца).

Баал Сулам „Науката Кабала и нейната същност”

Ежедневен урок по Кабала на проф. д-р Михаил Лайтман – 01.09.2010 г.

Част 1: Трудове на Рабаш, „Шлавей аСулам (Стъпалата на стълбата)“, статия 34

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Част 2: Избрано от „Книга Зоар“, глава „Ва Йехи“, п. 144

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Част 3: „Талмуд Есер Сфирот (Учение за Десетте сфирот)“, том 1, част 4, стр. 269, п. 67.

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Част 4: Въведение към книгата „Паним Меирот уМасбирот“, п. 20

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Какъвто въпрос, такъв отговор…

Dr. Michael LaitmanВъпрос: Къде е бил Адам когато змията е изкушавала Ева? Ако той е бил с нея в този момент, той може би е можел да прогони змията или да защити Ева от нея като я помоли да не слуша злата „изкусителка”?

Отговор: Той се е отклонил на ляво, към жената на змията.