Пред празника Новата Година „Рош Ашана”, в периода на покаянията „Слихот”, изясняваме цялото си егоистично желание, определяме го като зло.

Тогава се отсичаме от предишната година и желаем да се издигнем към следващата година, към нови промени (Рош Ашана).

Също си изясняваме, че не сме способни сами да направим каквото и да е със себе си – това състояние се нарича Съдният Ден (Йом Кипур).

И тогава решаваме, че изходът е само един – да възвеличим свойството на отдаването, това, което е презирано от егоизма ни.

Да увеличим важността на духовното, да не се занимаваме с егоистичните ни желания, а да увеличим желанието за отдаване. Това символизира празника на Колибите „Сукот”.

Вземи желанието за отдаване, което днес ти се струва като маловажно, „боклуците”, и ги повдигни нагоре, в оценката на тяхната важност.

И не се занимавай с егоистичните си, получаващите желания, а влез във „временно жилище”, в желанието за отдаване.

Ти трябва да излезеш от своя постоянен егоистичен „дом” и да построиш ново здание, така че най-важният детайл в него – покрива – да бъде свойството на отдаването.

Това показва, доколко ти можеш да се уподобиш на светлината, намираща се над покрива на колибата (Суката). Тя ще ти свети в тази степен, в която ти ще можеш я приемеш. В това е смисълът на празника „Сукот”.

От урока по статията от книгата „Шамати“, 21.09.2010

[21680]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Какво точно трябва да искам от групата, какво изясняване?

Отговор: Аз трябва да си изясня какво е това ”отдаване” – нали това сега не зная! То е скрито вътре в моята връзка с другарите.

Трябва заедно да положим усилия, да се постараем да разкрием ”отдаването” между нас. И не някъде там на небесата, а тук на земята (арец), тоест в нашите желания (рацон).

И тази земя/желание ние трябва да направим ”земя на Израел” (ерец исра-ел, яшар-кел), за да може разкриващото се желание във връзката между нас да бъде толкова правилно, силно и установено, че в него да се разкрие първото свято име – първото за нас разкритие на Твореца. Към него е необходимо да се стремим.

Но такива изяснения се правят заедно, съвместно, а не лично от всеки. Това изясняване прави групата в зависимост от това, доколко всеки иска то да се случи.

От всичките тези желания ние изграждаме едно общо, силно желание, за да изясним заедно какво е това ”отдаване”, което искаме да постигнем и в каква форма ние искаме да го разкрием, тоест в свързването между нас. Доколко сме готови да се обединим като един човек с едно сърце заради тази цел, това желание.

Чрез всичко това, формираме в себе си потребност за получаване на Тора – помощ свише от светлината, връщаща към източника. Точно този народ не е получил в планината Синай нищо освен способността да се възползва от помощта на висшата светлина.

А в резултат, на тях им се разкриват всевъзможни препятствия и прегрешения, разкриването на злото като съсъд за разкриването имената на Твореца.

През цялото време се разкриват разбитите желания, които ние изправяме и в тях разкриваме Неговото свято име – Свойството за Отдаване!

А преди това се открива точно противоположното егоистично свойство – ”получаване”. Тоест работата се заключава в това чрез ненавист да се стигне до обединение, до единство.

От урока по статия на Рабаш, 11.08.2010

[21847]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група | Add Comment/Ask Question→

Издигайки се по духовните стъпала, човекът в същото време се спуска в своето его.

Да допуснем, че съм проявил и изправил само най-висшия, много тънък слой от своето желание.

На това ниво аз съм се свързал с групата, разкрил съм важността на целта и съм привлекъл светлината, връщаща към Източника. Все пак, за да се издигна на първата духовна степен (1/125) ми е необходимо да премина още два етапа.

И ето, разкриват ми втория слой от желания. Тук съм много по-зле, много ”по-груб”, тук аз проклинам, не желая да слушам, отхвърлям, презирам.

В сравнение с това, по-рано съм бил като малко дете, а сега са ме отблъснали много по-силно. За какво? За да ми се предостави възможност, да достигна по-голямо единство, привличайки много по-силна Висша светлина.

Така аз се придвижвам след време, разкривайки все по-силен егоизъм. Когато човек се издигне високо, злото начало се възвисява над него.

Разбира се, той е подготвен за това, но все пак по време на падението нищо не действа и той пада в минус безкрайност.

Действително падението – това съвсем не е падение, а състояние на подем, за какъвто ти все още не си готов.

Теб сякаш са те преместили в шампионския състав, тъй като твоят треньор знае, че ти вече можеш да се присъединиш към най-добрите. За теб са създадени всички условия, трябва само да се постараеш и да станеш също като тях.

От урока по статия на Рабаш, 22.09.2010

[21815]

Filed under: Кабала | Add Comment/Ask Question→

Човекът, пренебрегващ другарите, не получава от тях желание и важност на целта. Няма кли за хора, които искат да се развиват самостоятелно.

Ние сякаш седим около обща маса. Тази маса е Малхут на света Ацилут (Шхина).

Каквото човекът сложи на общата маса, онова, което вложи в общата връзка – точно това духовно и придобива. Затова той трябва да извърши много действия, докато те не се натрупат и разкрият пред него.

Ако не участвам в живота на групата, тогава моята сила е противоположна на нейната. В резултат, моята собствена сила (Р1) и общата сила (Р2), която е многократно по-мощна ме отблъскват от масата.

Просто ме отхвърлят навън – заради това, че пренебрегвам единствената възможност, която имам на разположение. Това не е желателно.

Как да се справя с отделянето, при което се „отдръпвам” от групата и групата ме „отблъсква”?

Чрез отблъскването ми се показва какви усилия се изискват от мен – тук и сега, за да се задържа.

Тук се разкрива злото, и ако след въпросителния знак действително ме отблъскват настрани, значи това е истинско отблъскване.

А ако, задавайки въпроса положа усилия и се опитвам да се върна при масата, то отблъскването се превръща в покана за единство.

От урок по статия на Рабаш, 22.09.2010

[21807]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Вие обяснихте, че на всяка една от 125-те степени, предварително са ни подготвени и желанията (лявата линия) и светлината (дясната линия), а човек се изкачва на тяхната степен чрез правилното им съединяване заедно. Какво практически означава това?

Отговор: В природата има две сили – отдаване и получаване, „+” и „-” – дясна и лява линии. И двете произлизат от Твореца, а аз трябва да ги събера в средна линия.

Лявата линия е силата на получаване, дясната –  силата на отдаване. Трябва да ги съединя, поставяйки между тях „съпротивление” (R) или „мотор” (M). Аз ги съединявам и тогава те работят с моето усилие (R или М).

Резултатът от моите действия, работещото съпротивление или мотор, се нарича „душа” или „човек”.

Да допуснем, аз съм построил в себе си човека на първа степен. Сега пред мен е следващата степен. В какво е разликата между „човек” на първа и на втора степен?

Длъжен съм да повиша „вярата над знанието” (отдаването над получаването), да създам екран, който ги съединява заедно, да доведа кли към подобие на светлината, да привлека обкръжаващата светлина, за да ми помогне да построя екран (съединение между дясната и лявата линиии).

Желанието с екран трябва да бъде подобно на светлината. Степента на получаване в лявата линия трябва да бъде  равна на степента на отдаване в дясната линия. Ако достигна до това, аз придобивам следващата степен.

От урока по статия на Рабаш, 22.09.2010

[21754]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

След много кръгообороти живот, в определен момент, в човек се възбужда начално пробуждане – точка в сърцето (решимо). То се състои от две сили:

– опустошение от безсмислеността на временното тленно битие и отчаяние във възможностите на този свят да напълни себе си.

– някаква вътрешна „искра” го устремява нанякъде си, непонятно къде, но отвъд този свят.

От една страна (долу) – е отчаянието, от друга страна (горе) – е искрата, и в резултат човек поема по определен курс. Като цяло тези две сили образуват в него решимото – новото направление в неговото съществуване.

Това решимо го води към учител и група, изучаващи кабала. А по-нататък той сам постепенно осъзнава, че само в съединение с подобни на него решимот, може да изгради с тях сила на отдаване, подобна на Твореца. И в това е единствената свобода на избора в живота му и неговата свободна постъпка.

Успехът зависи от това, доколко ще му се отдаде да усили своята искра с помощта на групата, въпреки всички лични проблеми. Ако я усили, то ще усети потребност от вяра (отдаване) и от ближния (от средството).

Всичко определя успеха в получаването (възприемането) на въздействието на духовното обкръжение (съветите на учителя и общото мнение на групата).

Обкръжението е не просто групата, другарите, а Шхина. Връзката с тях, която придобивам – това е връзка с Шхина, Малхут на света Ацилут, общата душа Адам.

Сплотяването на другарите, за да анулират егоизма си и да постигнат свойството отдаване, предизвиква реакция на Шхина и получаването от нея на светлината на поправянето О”М.

По такъв начин човек встъпва във взаимодействие с обкръжаващата светлина О”М, която го придвижва към разкриване в себе си на свойството отдаване (вяра), а в нея –  на вътрешната светлина О”П.

Цялата работа се състои в това, за сметка на правилното обкръжение да се увеличи желанието за свойството на отдаване и неговата важност. На това няма как да се научим, за тази работа е казано „ще направим и ще чуем”.

Човек прилага усилия за връзка с групата, дори ако не чувства необходимост от това, а в отговор получава поддръжка и обща потребност, желание, което другарите акумулират помежду си – потребност от вяра, от отдаване.

От урока по статия на Рабаш, 21.09.2010

[21672]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Защо когато душата (Нуква) завършва някакъв етап от поправянето, върху нея все пак остават ограничения?

Анализът на желанията, осъзнаването на злото става над 100% от желанията (келим), а поправянето, тоест използването на желанията заради отдаване – доколкото е възможно, тоест само на част от тях. А останалите желания тя съкращава, ограничава се.

Известно е, че част от желанията се отнасят към ”каменното сърце” (лев а-евен) и че не е възможно да се използват за получаване заради отдаване до самия край на поправянето (Гмар Тикун).

Но защо трябва да се чака, защо не може да се изправи това ”каменно сърце” още сега, заедно с другите желания?

Това, че през цялото време поправяме само част от желанията (оставяйки лев а-евен), ни подтиква да намерим допълнително желание и затова  ограничението  действа в наша полза.

Налага се човек ясно да раздели своите желания, вземайки решение за всяко желание и за всеки детайл: къде е ГЕ, къде е АХАП, кое е ”получаващо”, кое ”получава заради отдаване” или ”отдава заради отдаването”.

Той вижда такива различия във всички желания именно поради това, че в тях частично присъства ”каменното сърце” и това помага на човек да определи границите на желанието.

Именно на граничните изяснявания на възможностите, в нас възниква усещането за контраста на свойствата по закона ”преимуществото на светлината пред тъмнината”.

Ограниченията, когато ние чувстваме, че можем да стигнем само до тази граница, но не по-нататък, ни дават способността да възприемаме различните свойства и техните комбинации (смесвания).

На граничната черта между желанията ние разкриваме нови свойства, разкриваме Твореца над творението.

От урока по ”Учението за Десетте Сфирот”, 21.09.2010

[21674]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Какво означават „Четирите символа на празника Суккот” (арба миним)?

Отговор: Четирите символа на празника Суккот – това са лулав (1 палмова клонка, йесод), адасим (3 клонки от мирта, ХАГАТ), аравот (2 клонки от речна върба, НЕХИ), етрог (цитрусов плод от типа на лимон, Малхут).

Цялото поправяне на душите, обединяващи се в Малхут на света Ацилут (Шхина), става чрез спускането в него на светлината на поправянето от Зеир Анпин (ЗА), висшия спрямо Малхут парцуф (система).

ЗА, който за поправянето на душите в Малхут, се групира в три линии, съединявайки своите сфирот Хесед – Гвура – Тиферет и от тях изпраща светлината на поправянето в Малхут, към душите.

За да предизвикаме такова действие от ЗА към Малхут, ние, т.е. душите, готови за поправяне, т.е. готовите да се обединят в Малхут, предявяваме в него своето общо желание за поправяне.

Малхут предава това желание на ЗА. И то предизвиква в ЗА желание да се съедини с Малхут в духовно съвкупление и да излее в него своята светлина на поправянето.

От урока по статията от книгата „Шамати“, 21.09.2010

[21703]

Filed under: Без категория | Add Comment/Ask Question→

Скъпи, приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата за цитатите на великите кабалисти.

Бележките в скобите са мои.

Закон за корена и клоните

Определено е от мъдреците в кабала, че четирите свята, наричани Ацилут, Брия, Ецира и Асия, започвайки от най-висшия сред тях, наричан Ацилут, и завършвайки с този материален, усещащ се свят, наричан Асия, имат еднакъв строеж, напълно съвпадащ във всички детайли.

Това означава – реалността и всичките й проявления, съществуващи в първия ( най-висшия) от световете, съществува и във втория, разположен под него, по-нискостоящ свят без каквито и да е изменения. И така във всичките следващи светове, до този, усещан от нас свят.

И няма никакво различие между тях в количеството детайли, а разликата е в качеството на материала (качеството на желанията) на проявената реалност, което определя степента на всеки от тези светове.

Баал аСулам „Същност на науката Кабала”

[21656]

Filed under: Баал Сулам, Език на кабала, Кабалистични източници | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Защо като че ли и най-дребните желания могат да отклонят човека от пътя?

Отговор: Отначало се създава впечатление, че ме отвличат от целта само сериозни въпроси, които не трябва да се пренебрегват. Но после аз все по-ясно виждам, че дори дребните спънки ме отвеждат встрани.

И все пак тези дребни пречки имат много голяма точна настройка. Работата дори не е в това, че съм се отпуснал и не мога да се справя с тях.

Себе си аз чувствам ”дрипа”, откривайки все повече собствената си немощ. Все пак това е моят субективен поглед върху нещата. А всъщност, аз работя с много по-силни желания.

Преди би могъл да ме отклони от духовния път някакъв сериозен проблем в живота, а сега е достатъчно малко затруднение и аз откривам, че нямам вече осъзнаване за важността на целта, че нямам желание да прибягна до такива средства като групата и учението.

Най-малката пречка може да ме отдалечи от посоката на целта. Аз чувствам, че съм станал много по-слаб.

В действителност откриваш, че ти е необходимо сега да положиш много повече усилия, отколкото преди, за да останеш на пътя на духовното. Ти отиваш напред и затова от теб изискват все по-голяма точност в насочването към целта.

Групата също преминава подобни състояния. Всяка пречка е точно проверена съгласно духовните стъпала, специално за твоето състояние и ти винаги имаш възможност да се издигнеш над нея, можеш в следващия миг да излезеш на ново стъпало.

Жалко, че хората изпускат тези възможности. Тук много помага разпространението – то тласка човека напред. Ако не участваш в разпространението, в живота на групата задържането може да се проточи с месеци.

Тъй като цялата печалба от реализацията на кабала е именно, вместо с няколко кръгооборота, да се завърши цялото поправяне в този живот.

От урок по статия на Рабаш, 22.09.2020

[21758]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→