Въпрос: Как можем всички заедно да изравним вдлъбнатините на духовния път и да го направим равен, ако всеки в различно време преминава през подеми и падения?

Отговор: Така специално е направено, за да преминаваме асинхронно и да си помагаме един на друг.

Но ако след някакво голямо събитие (като конгрес) ние заедно падаме, то ни е нужна някаква външна, чужда сила, която да ни помогне.

Ако бяхме построили истинското общество, ние не бихме паднали. Бихме се поддържали и уравновесявали един друг, като органи, поддържащи баланс вътре в здравото тяло.

Но на нас се разкрива недостатък в равновесието на по-висока степен, егото расте и ни води към дисбаланс. Какво може да се направи, ако това се случва?

Необходима ни е някаква външна система, относно която да се провери равновесието, да се подравним и отново да се съединим.

Разкрива ни се недостатъка при съединението, който е причина за всичките проблеми. И сега е нужен някакъв чужд, външен фактор, който да ни помогне да се съединим на нова степен, преди всичко разкриващ „грешници”.

За това ни е необходим „Стимулатор” – ежедневен въпросник, на който всички отговарят. Той ще ни помогне да построим системата, където всеки ще e задължен да изрази отношение, а тя в отговор ще ни повлияе.

Откъде тази система ще вземе сила да ни подейства? От това, че ние сами сме я построили, вложили сме своите усилия! Тя работи като взаимоспомагателната каса.

От урока по статията на Рабаша, 15.08.2010

[19201]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Написано е, че на празника Сукот трябва да се радваме. Какво е това радост на празника?

Отговор: Радостта е следствие от постижение и съединение. Радост от това, че си доставил радост на Твореца.

Има свят на Безкрайността, пуст – това е съсъда на Твореца. А аз Го напълвам чрез групата . Това напълване на Твореца предизвиква в мен радост.

Отначало съм се чувствал празен и съм искал напълване от Него. Но благодарение на обучението в група съм разбрал, че мога да се напълня само ако напълня Твореца. Отдаването на Твореца ме напълва, така както майката се напълва от напълването на младенеца.

За мен не е важно получавам ли или отдавам –  главното е да се напълня, а това мога да постигна само като напълвам Него. Като напълвам Него, аз пълня себе си. Но ако напълвам Него заради себе си – това е егоизъм (клипа), подобно на това, както аз работя за отплата.

А ако напълвам себе си, за да напълня Него – това е отдаване (святост). А ако напълвам Него, за да напълня себе си – това е получаване (нечистота).

Нечистота: 1-2) Аз напълвам Него, 3-4) за да се напълня аз самият

Святост: I) Отправям към Него МАН, II) за да ми даде Той напълване, III) за да мога за сметка напълването на себе си, IV)  да напълня Него.

И в този и в другия случай и двамата сме напълнени. Но всичко се определя от намерението – за кого извършвам това действие. Ако между нас има любов, то колкото повече се напълвам, толкова повече напълвам Него. В нашия свят няма друг пример, освен майката и детето.

От урока по писма на Баал аСулам, 22.09.2010

[21803]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Кабалистите говорят сякаш на архаичен език – назовават Твореца „Цар”, използват думи, които вече са излезли от употреба.

Формулировките, стилът, цитатите отделят съвременния човек от вътрешното съдържание. Необходимо е да се преодолява това препятствие и да се извлича същността на текста.

Всъщност, потапяйки се в статията, усещайки, как тя се реализира в духовното пространство, човек се съгласява с такова подаване на текста.

Той наистина нарича Твореца „Цар”, макар това явление да не съществува в действителността, защото ние живеем в демократични държави с идеали за свобода и равенство.

Оказвайки се в духовната реалност, човек се запознава със стълбата на духовните степени и усеща силната връзка между тях.

У него няма друга дума, с която да характеризира Твореца, освен думата „Цар”. Той по естествен начин се съгласява с определенията, които кабалистите са дали на различни явления от духовния свят .

И все пак, наш дълг е да приближим кабала към съвременността и затова трябва да превеждаме материалите за начинаещи на съвременен език.

От урока по статията на Рабаш, 22.09.2010

[21821]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала | Add Comment/Ask Question→

Скъпи, приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата за цитатите на великите кабалисти.

Бележките в скобите са мои.

Закон за корена и клоните

Материалът на първия, най-висш свят, е „най-тънък” в сравнение с всички по-низши. А материалът на (следващия след него) втория свят, е с по-груб материал от първия, но по-тънък от всички низши по отношение на него.

И такъв ред се спазва до нашия свят, материалът в който е най-груб и „тъмен” в сравнение с предшестващите светове.

В същото време, формите във всеки свят са неизменни и еднакви с всички подробности както по количество, така и по качество .

И това може да се сравни с отпечатък на оригинал, когато и най-малките детайли на печата (висшия свят) напълно се прехвърлят при отпечатване (нисшия свят).

Баал аСулам „Същност на науката кабала”

[21836]

Filed under: Баал Сулам, Език на кабала, Кабалистични източници | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: По какво се отличава осъзнаването на злото от поправянето на злото?

Отговор: Желанието е създадено (от светлината) и не може само да се промени. Извън светлината, желанието е „0” – то не съществува! Напълно зависимо е от създалото го въздействие върху него – от светлината.

В творението няма нищо повече, освен светлина и създаденото от нея желание. В зависимост от въздействието на светлината върху желанието, то може да бъде от ”напълно егоистично” до „напълно алтруистично”.

Всичко зависи от това, доколко интензивно му въздейства светлината. Когато говорим за желанието, ние трябва да кажем какво е то – че изцяло се определя от светлината.

То е подобно на късче желязо, над което се намира магнит и цялото поведение на това парче желязо зависи от поведението на магнита.

И винаги, и вечно, ние напълно зависим от светлината, от нейното въздействие върху нас. А ако то бъде прекратено, ние ще изчезнем!

Напълването на желанието със светлина, извиква в нас наслаждение.

Опустошаването на желанието, предизвиква страдание в нас.

Почти пълното отдалечаване на светлината от нас (от желанието), предизвиква в нас прекъсване усещането на светлината като източник на нашето съществуване (скриване на Твореца).

Приближаването на светлината от нейното скриване, извиква в нас усещане за осъзнаване на злото, на нашия егоизъм срещу нейните свойства отдаване и любов, дори ако още не усещаме нея самата.

Още по-голямото приближаване на светлината, се усеща вече като осъзнаване на егоизма като неприемливо свойство. В такова състояние Творецът (светлината) се явява гарант за това, че човекът повече няма да използва своя егоизъм. Но ако светлината се отдалечи, то несъмнено човекът отново ще падне в своя природен егоизъм.

Науката Кабала ни обяснява, как можем да управляваме влиянието на светлината върху нас и по този начин, бързо и леко да постигнем съвършенството, вместо да се движим към него чрез осъзнаване на злото, изпитвайки го върху себе си.

При всички случаи, ние вечно ще зависим от светлината. И това е прекрасно, защото тя със сигурност ще ни доведе до съвършенството.

[21842]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Защо човек трябва да бъде радостен на Сукот?

Отговор: Радостта е знак за съгласие с Твореца да добия Неговите качества. Аз (душата) получавам свойството на отдаване, светлината Хасадим (милост) под влиянието на Ор Макиф (Заобикалящата светлина), която „идва към мен през покрива на храма” благодарение на екрана, който изграждам от „харман и винарна”.

В хармана се добива зърно (светлината Хасадим), но люспите остават. Виното се прави във винарни, но остава кюспе. И все пак, от отпадъците, които нямат стойност за моя егоизъм, създавам най-хубавото нещо в  живота си – екран, т.е.  издигам важността на свойството за отдаване над получаване точно в тези две Светлини или сили на природата: Хасадим и Хохма (мъдрсот).

Променям намерението на желанието  на тези две светлини (напълвания) от получаващо на отдаващо. Виждам стойност в „отпадъците от хармана и винарната”, издигам се над  егоизма си, моето зло и предпочитам да съществувам в това да напълня желанията на другите, вместо моите желания.  Правя това, за да разкрия Твореца впоследствие.

Радостта показва, че съм в състояние на отдаване. Това е резултатът от моето пълно съгласие с Твореца и оправдаване на Неговите действия.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 21.09.2010

[21678]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Мъдростта на кабала не може да бъде постигната с разума. Тя, чрез въздействието на светлината, постепенно създава в нас усещане за картината на действията на Твореца.

От тази картина, ние постепенно възприемаме мъдростта на кабала – духовния, нашия вътрешен свят. Разкриваме в себе си нова реалност, която не може да бъде разбрана със земния (телесен) разум.

(В началото, било сътворено желанието, а след това се развива разумът, за да бъде постигнато желаното. Затова, ако ние все още нямаме желание за отдаване, то не притежаваме и разум, чрез който да разберем кабалистичните текстове).

Всички съвети на кабалистите са предназначени единствено за това да се подготвим и предизвикаме в себе си промяна на свойствата от получаване на отдаване. И съгласно изменението на нашите желания, ние ще започнем да усещаме, а от усещанията ще преминем към разбирането.

Цялата мъдрост на кабала е насочена към разкриването на Твореца. Ако си поставя за цел просто разбирането, тогава се лишавам от духовното постижение – от усещането. Това е така, защото започвам да работя със земния разум, който става по-важен за мен.

И това се превръща в преграда по моя път към разкриването на Твореца! Земният разум блокира възможността ми да вляза вътре в картината на духовните свойства.

Затова Баал Сулам се ядосал много, срещайки в Йерусалим „кабалисти”, които механично заучавали текстовете от  „Зоар”.

От урока по книгата „Учение за Десетте Сфирот”, 20.09.2010

[21588]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала | Add Comment/Ask Question→

Всичко произхожда от висшата сила, всичката тази бъркотия „аз и света”, се движат от една сила „Няма никой освен Нея” – и всичко произтича, за да ме приведе до Нейното разкритие.

В „Няма никой освен Него”, се крие предупреждение, че всичко произтичащо с теб е предизвикано от една единствена сила. Във всеки момент тя те върти, така че да я разкриеш – или по добър път, или по лош.

Доброто и лошото са относителни: възможно е, Той да ме отделя от Себе си с успехите, а със страданията да ме привлича. Но ако аз съм усвоил, че всичко изхожда от Него, то всичко в живота се превръща в средство за връзка с Него.

Съществуват: аз и светът, около мен. Този свят за мен е демонстрация на отношението на Твореца към мен, аз трябва да Го разкрия посредством този свят, да започна диалог  с Него.

Но докато не успея да Го разбера, Той ми действа отвън, обръща се към мен на езика на отдаването, а аз се намирам отвътре с езика на получаването.

Аз съм закован вътре в своето его, а светът около мен – това е светлината. Само че аз не знам това, а го възприемам за такъв, какъвто ми се представя той в егоизма ми.

Ако се изменя, ще разбера, че този свят е света на Безкрайността. Всичко зависи от усещащия, както описва Баал аСулам в статията „Скриване и разкриване на Твореца”.

Аз виждам един отвратителен свят, защото аз съм такъв, а когато се изменя, ще го разкрия като съвършен и вечен. За това ни разказват кабалистите, преминали през такова поправяне на своите сетива от получаване на отдаване.

Затова, аз не мога да се отнасям към този свят така, както той ми се струва. На мен ми се вижда нещо в моите лъжливи свойства. Но аз мога да изменя свойствата си, и да достигна свойството отдаване над егоизма си.

И тогава ще виждам всичко като противоположно. Според степента на отдаването, която ще придобия – целият свят ще бъде усещан от мен като друг!

Това се нарича ново възприятие на действителността. А света няма постоянна картина – всичко зависи от получаващия. Затова е казано, че всеки съди според степента на собствените си недостатъци.

Този свят е само една обложка на истинският свят, но това е единственото, което аз засега усещам. След това изведнъж ще разкрия, че това пространство е пълно със силата на отдаването и любовта – аз ще ги видя така, както сега виждам този свят.

Трябва само да сменя свойствата си от получаване на отдаване, и ще видя „бъдещия” свят! Как да го направя? Затова ни се дават учител, група и книги.

От урока по писмото от Баал аСулама, 22.09.2010

[21762]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Всичко, ни се струва така непоклатимо в този свят – също както малкото дете усеща, че е защитено в своята люлка. Но ние трябва да излезем от нея и да проверим действително ли тя е така надеждна.

И най-важно е да излезем изпод влиянието на обкръжението. Ако човек влезе в така нареченото „временно жилище”, тоест да си създаде ново обкръжение, за да стане независим и да види този свят отдалече, като че от космоса – тогава той все повече се приближава към светлината.

Важното е, изживявайки всичко в „този свят”, без да се отказваме от нищо в него, да разкрием „света от другата страна” (от другата страна на егоизма), трезво да оценим нашия свят като временен и да добавим към него постоянния свят, връзката с Твореца.

Този свят ни е даден само, за да оценим света на Твореца като съвършен. За да се радваме и в този свят и в бъдещия е нужно сега вече да усвоим също така и висшия свят.

Това се постига, чрез подмяна на ценностите – вместо получаването – за нас важно трябва да стане отдаването, вместо отпадъците – да ценим основното, и – вместо временното – постоянното – да сменим местата им и да разкрием хармонията и съвършенството.

От урока по писмото на Баал аСулам, 22.09.2010

[21765]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Ние се намираме винаги в едно и също състояние – в света на Безкрайността, но той е скрит от нас зад 125 завеси.

Зад 125 степенното скриване, повреден при обратното спускането по 125-те степени, аз пребивавам в противоположност на природата. Но това даже и в малка степен не оказва ефект на обкръжението ми.

Дори и да не виждам, да не чувствам и да не действам по правилния начин – все пак аз пребивавам в духовния свят, поради което съм длъжен да знам неговите закони, защото иначе постоянно ще губя.

А от друга страна, дотолкова, доколкото аз съм отдалечен от света на Безкрайността, духовната система се отнася към мен по съответния начин.

Спрямо всеки човек, тя прилага критерии съответстващи на неговата степен. Естествено, аз съм противоположен на отдаването, но само на 1/125.

Ако се намирах в Безкрайността, бидейки напълно противоположен на нея, то аз не бих могъл да го понеса.

По такъв начин, аз винаги изпитвам чувството, че губя, че нещо не ми достига, защото усещам разликата спрямо своето сегашно състояние и следващата степен. Усещайки несъответствието – точно това ме кара да се придвижвам напред – това е моята движеща сила.

Дори и сега силата на моето зло ме дърпа надолу и по този начин аз чувствам, че се отделям от духовното. Отвращавам се от този свят и от това, че още не съм се повдигнал дори и на първото си ниво (1).

Системата на Безкрайността се променя спрямо нас, тя се отдалечава и създава скривания т.е. духовни светове.

Благодарение на това човек, подобно на дете, непрестанно стои пред необходимостта да израства. Всеки следващ път на него му се открива разликата между сегашната и по-високата степен, така че той да положи усилие, за да се издигне на нея.

От урока по статията на Рабаш, 22.09.2010

[21818]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→