Рабаш, 1984, „Човекът да помогне на ближния”, текстът на статията е отделен с черен шрифт.

Аз не мога да напредвам без помощта на ближния, защото само обединявайки се с него, ще намеря мястото, в което се разкрива духовния свят – във връзката между нас.

Не ми е нужна помощ от силния, богатия, добрия, умния, както е в нашия свят. Необходима ми е помощ от равния и подобния на мен по цел в живота.

Следва да се разбере, с какво човек може да помогне на другаря. Може ли да се реши този въпрос именно там, където има бедни и богати, умни и глупави, силни и слаби?

В нашият свят нужда от помощ има там, където има разрив между хората, там се разкрива възможност да се помогне. Ако обаче двама са равни, тогава няма място за помощ. Помощта в нашия свят изхожда от пълноценния към непълноценния.

Но ако всички са богати или умни, ако всички са силни и т.н. – с какво човекът може да помогне на другия?

Най-общо казано, ние не изпадаме във възторг, ако ни се наложи да се обърнем за помощ към някого. В мен се разкрива срамът, гордостта, завистта. Ние не искаме да се показваме като нуждаещи се от нещо, като зависими от някого и се стремим към разединяване.

Но пък виждаме, че има нещо, от което всички се нуждаем – от разположение на духа. Казано е: „За тревогата в своето сърце, нека другите да разкажат”. Защото нито богатството, нито мъдростта ще помогнат на човека да бъде в бодро настроение.

Приповдигнатото настроение се явява следствие от усещането за увереност в доброто бъдеще. А ако знае, че трябва да спаси себе си и сам няма да се справи, тогава той изпада в депресия.

Човекът може да помогне на другия, именно когато види, че той е изпаднал в униние. За това е казано: „Човек не може сам да освободи себе си от затвора”.

Ако затворът е нашия свят, тогава да се измъкнем от него на свобода, в усещането за висшия свят, ще ни помогне само другарят по цел.

Именно другарят е способен да предизвика в него приповдигнато разположение на духа, тоест да му даде увереност за постигането на целта.

Казано по друг начин, другарят го повдига от състоянието, в което се намира, в състоянието на духа на живота. И той отново започва да придобива сила и увереност от живота и напълването.

Моето отчаяние е било предизвикано от невъзможността да постигна духовната цел без външна помощ. Не мога да задължа никого, но намерих другар, който иска да ми помогне. И той ще може да ми помогне не със своите знания или богатство, а само с желанието да постигнем общата цел.

Оттук следва, че всеки трябва да обърне внимание и да помисли за това, с какво може да помогне на другаря си, предизвиквайки в него приповдигнато разположение на духа.

Тъй като в това, което касае разположението на духа, всеки може да намери в другаря място на недостиг, което е способен да напълни.

Това не означава, че трябва да развеселяваме другаря. Ние сме длъжни да предизвикаме във всеки другар по цел чувство на увереност в нейното постигане, за да го изпълни духът на живота, приповдигнатото разположение на духа – над този живот, по-високо от този свят, който му се струва затвор. С другар, човекът е уверен, че може да излезе от този затвор.

От урок по статия на Рабаш, 26.09.2010

[21944]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Зоар, глава ”Ваехи” , п.103: „ В светлината е образа на Царя и живота, и желанието Негово, както облак с есенен дъжд”.

Понеже когато те приемат образа Шхина на Твореца и заемат тези системи, от които произлиза животинският свят, т.е. животните, явяващи се носители на системата, както е казано в Йезекил, тогава за тях се отнасят думите: „В светлината е образа на Царя-животът”

Всичко зависи от излъчването свише. „Свише”, както и всичко, се намира „вътре в човека”, в нашите усещания, но се отнасят към висшите издигнати състояния.

В духовния свят, в усещанията няма време, пространство, преместване, а всички различия между всичко са само във важността- голяма или малка относно свойството отдаване на Твореца.

Ако се появява сила/ свойство, което ми носи голямо свойство на отдаване и то за мен е най- важното свойство, т. е. „по-висше” от предишното,  то се нарича „излъчване свише”.

От урока по Книга Зоар, 29.08.2010

[21845]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Какво да направя ако стимулаторът не ми дава никакво въодушевление и важност?

Отговор: Това не е важно! Стимулаторът е задължение. Аз не се въодушевявам от поръчителството, но съм задължен да го осъществявам.

Длъжен си да внасяш в него усилия отново и отново. А докато влагаш в него, като че ли губиш, защото се грижиш за него, даваш му всичко от „себе си”.

И така ще е дотогава, докато всички  не се съединят толкова, че да разкрият първата духовна степен т.е. тогава ти ще усетиш своите усилия на отдаване не като загуба, а като награда.

А дотогава, това действително е загуба и твоите близки, обкръжението, гледат на теб с удивление: „В какво ти влагаш себе си?!“

И нищо не можеш да им обясниш, както и на себе си, докато не получиш отговор  за всичките си усилия. Затова трябва да се постараем по-бързо да завършим този процес.

От урока по статията на Рабаш, 22.09.2010

[21751]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Може ли отчаянието да изгаси искрата на духовното ми желание?

Отговор: Разбира се. Защото вече съм се отчаял от този свят и не усещам повече в себе си свързаните с него желания.

В това време, в мен свети някаква „искра”, пробуждане свише, което ме води при учителя и групата.

Между моето отчаяние и искрата възниква напрежение, вектор, сила на желание, произлязло от техните различия. Накъде е обърнато аз точно не знам, но то вече е подсъзнателно ориентирано към отдаване.

Това кли вече е устремено нагоре, подобно на дипол (съвкупност от два противоположни заряда)

За да използвам правилно своето желание, аз помествам егото в „магнитното” поле, т.е. в групата. Тогава нейните сили направляват моят дипол, привеждат го в движение към целта, свойството отдаване и любов.

В обкръжението/групата се намират мощни полюси: голямо разочарование в този свят и важността на отдаване. Според връзката ми с тяхното поле, общото желание, въздейства на мен и ме увлича към целта.

Частиците (диполи, заряди, частни желания) сами по себе си са безсилни. За да ги усилим и раздвижим ние правим ускорители.

Също и моята искра, желание, група (общото желание) се разпалва в голям огън. Принципа е прост: аз влизам в общност и ускорявам, и облекчавам, за сметка на общото желание своят път към целта.

Когато вляза в групата мен ме учат как да се разтворя в нейното поле/общото желание към отдаване и любов. И аз не получавам просто желание от обкръжението.

Защото се намирам не в обичайно егоистично общество, а в обкръжение на кабалисти, които искат да разкрият в своето общо желание/поле, Твореца.

Аз се сближавам не само с групата, но и със скритата в нашето общо желание Висша Отдаваща Сила. И затова в отговор на моите усилия да се обединя, аз получавам от обкръжението силата на Твореца – светлината, възвръщаща към Него, към източника.

Обкръжението, построено от човекът се отзовава на неговите усилия с обкръжаваща светлина (ОМ).

От урока по статията на Рабаш, 21.09.2010

[21668]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

 

Въпрос: Какво се случва, ако не полагам усилия докато уча kабала?

Отговор: Ако не полагаш усилия, тогава ще бъдеш оставен сам за кратко и след това ще си пробуден отново. Ако и тогава не полагаш усилия, тогава ще си оставен, защото доказваш, че си недостоен. И тогава може да бъдеш оставен с години или дори до следващото ти прераждане.

Първия път на човек му се дава възможността да постигне себереализация. Втория път му се напомня, дава му се нова възможност и наказание. Всъщност, не е наказание, а е поправяне, защото той е „ужилен” от негативни усещания, за да бъде насочен, въпреки че изглежда като нещо друго. Човек е изгубил времето си без да бъде продуктивен и сега изведнъж му се случва нещо лошо . Може да бъде свързано с работата, с парите или с нещо друго.

Това е като напомняне, все едно се казва: „Искаше да се почувстваш комфортно в този свят, вместо да продължиш своето духовно пътуване, така че виж сам колко недружелюбен може да бъде този свят.”

И ако това не помогне и ти продължиш да търсиш други пътища, които не следват духовната посока, тогава ще бъдеш оставен. Написано е: „Този, който е прегрешил отново, отсега нататък му е позволено”, сега можеш да правиш каквото си искаш. Твоят ред за поправяне ще дойде само след като другите души са се поправили. Но да достигнеш до толкова голямо разделение е крайно нежелателно.

От урока по статия на Рабаш, 22.09.2010

[21812]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

„Зоар”, глава „Ваехи”, п.376: Навсякъде, където е необходимо да се извършват благославяния, Творецът, т.е. Малхут, трябва да бъде благославян първи. Ако Творецът не бъде благославян първи, то благословиите не се осъществяват”.

В светите книги, ние четем за духовните състояния, през които трябва да преминем в бъдеще. Все още не усещаме текста, написан в такава форма от кабалистите.

Но не е възможно духовното да бъде описано по друг начин, а само ако бъдат взети думите от материалния свят. Защото в духовното няма думи. Как да се разкаже за него? Как да бъдат обяснени явленията, които не съществуват в нашия свят?.

Необходимо е от нашия свят да се вземе нещо, което е подобно и с тези думи да се опише духовното. Но при всички случаи, човекът, който не се намира в духовното, не знае за какво става дума „там” и просто чете.

Но ако четем за духовното, дори да не го усещаме, желаем да се присъединим към онези, които са го разкрили и са писали за това в своите книги – към раби Шимон и неговите ученици, към авторите на „Зоар”, към Баал аСулам, който е добавил към „Зоар” своите коментари, ако желаем да се съединим с тях, за да може тяхното постижение и сила да ни въздействат, ние се развиваме така естествено, както малкото дете, което иска да бъде редом с възрастния, за да се учи от него, да извлече за себе си всичко, което е възможно и по този начин да расте.

Затова, по времето когато четем „Зоар”, ние трябва да бъдем колкото се може по-близо до нейните автори. А в духовното, близък се нарича онзи, който се намира в същото свойство, за разлика от измерването на по-близо или по-далеч според разстоянието. В духовното аз се смятам за намиращ се близо до някого, ако се намирам в неговото свойство, ако съм подобен на него.

Свойството на авторите на „Зоар” е отдаването, а нашето е получаването. Как да направим така, че да се намираме по-близо до тях? Ако си представя, че се намирам заедно с другарите, отменям себе си пред тях, постигам състояние, когато всички ние сме заедно, в едно желание да се съединим, стараем се да се присъединим към авторите на книгата „Зоар” – ние вече се приближаваме към състоянието на единение, което въздейства върху нас.

Самото състояние (в което ние сме повече свързани един с друг, тоест в по-голяма степен се съединяваме с отдаването, с притежателите на свойството отдаване – с авторите на книгата „Зоар”, с текста, който са написали) въздейства върху нас.

И макар да не разбираме за какво ни разказват те, като деца желаем да получим от възрастните, защото те са възрастни. Тогава цялата тяхна сила и постиженията, които са вложили в тези книги, подготвяйки ги за нас, ни въздействат и ние, подобно на детето започваме да се променяме. Такава е нашата работа – в същите естествени условия, през същите етапи на развитие, както е и в нашия свят. Така напредваме.

Затова, четейки книгата „Зоар” не бива да забравяме какъв е начинът, по който можем да се съединим с нейните автори. Тогава ще ни се разкрие вътрешният смисъл, ще влезем и ще станем участници в нея.

От урок по книгата „Зоар”, 24.09.2010

[21910]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

 

Ние не можем да си представим какво е това свобода на волята. В една или друга степен се чувстваме свободни, но в действителност сме напълно управлявани, включително в мислите за свобода. И затова не разбираме какво е това духовен свят.

Там ние усещаме себе си пред Твореца, усещаме Го като сила, която реализира, решава и определя всичко. И в същото време имаме някаква точка на подготовка, в която ние можем да се изключим от Него.

Тогава ни се разкрива възможност за избор, след което повтаряме съкращението и започваме да изграждаме формата на своята свобода.

А засега сме като плод в майчина утроба. Дали той е самостоятелен в нещо? Не – него го развиват. Реалността му е отзвук от бъдещето, неговата свобода е занапред.

В нашия свят човекът представлява набор от зададени свойства, където няма условия за свобода на избора, а ако има, е само нейната илюзия в белтъчна материя.

Изначалното условие за свободата е да бъдем подобни на Твореца, ”без подсказване”, от нулата. Ако нещо предварително се е пробудило в теб, това вече не е свобода.

Ето защо в нас се събужда особената точка на Твореца, която развиваме и противопоставяме на своята егоистична природа.

”Точката на желанието” и срещу него ”точката на света” – двете са се появили в резултат от разбиването и като поправяме връзката между тях, ние достигаме до свободното независимо подобие с Твореца. Без тази ”подготовка”, ние не бихме се появили и не бихме могли да станем творение, равно на Твореца.

Горе: ГЕ – святост, долу: АХАП – мръсотия, а в средата: средната третина Тиферет. Това особено състояние се нарича ”клипат нога”. По-високо е свойството на Твореца, по-ниско е свойството на творението, а по средата е моята ”неутрална територия”.

Тук в мен наравно се сражават светостта и мръсотията, а аз определям изхода от тяхната борба. Именно тук успявам правилно да управлявам тези две сили, които Творецът е създал специално, за да изграждам между тях своята свобода и независимост.

От урока по статия от книгата ”Шамати”, 24.09.2010

[21913]

Filed under: Без категория | Add Comment/Ask Question→

 

Науката кабала говори единствено за желанията. За светлината няма какво особено да се каже. Тя е статична и съществува в пълен покой. Тя само отдава и има само това единствено свойство на отдаване. Ако желаете да получите от нея, тогава действията ви трябва да са подобни на нейните. Светлината не се изменя; изменя се вашето желание, което я предизвиква да ви въздейства.

Това е подобни на един източник на енергия. Аз мога да се приближа до него или се отдръпна от него, да подходя от едната или от другата страна. Това е като със слънцето – ние можем да се изгорим от него или да го използваме в наша полза. И както слънцето, светлината е напълно постоянна. Вие може да ѝ се молите или да ѝ крещите, но тя не ще се измени.

Всички изменения се случват единствено вътре във вас, без значение дали крещите или благодарите. В зависимост от вашите изменения, вие получавате различни резултати от нейното влияние. Светлината не се изменя. Вие разкривате постоянно, неподвижно поле. До степента на вашите вътрешни изменения, вие разбирате как да усещате различните ѝ състояния. И все пак, вие сте тези, които усещат различията, докато светлината не се изменя.

Светлината е като слънцето, което никога на спира да свети. Вие може да използвате енергията му както желаете: да затопляте, да охлаждате и прочее. Самата енергия няма форма и вие сте тези, които ѝ дават форма.

Така е и с Твореца: „Добрият и Творящ добро на лоши и добри”, на всеки, който желае. Той прави ли добро също и на лошите? Да, Той прави. Но, тъй като свойствата са обратни (противоположни) на тези на Твореца, тогава до степента на тяхната противоположност с Него, те получават удари вместо добро. Това им помага да осъзнаят злото на егоизма и постепенно ги изменя. 

Но има по-добър вариант: да получим инструкции за правилното използване на светлината. Съобразно това, кабала ни позволява да изменим себе си под влияние на светлината, бързи и лесно.

От урока по статията „600 части на душата“, 20.09.2010

[21662] 

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Творец | Add Comment/Ask Question→

 

Съобщение: Публикуван е Топ-10 на въпросите „без отговор”, вълнуващи човечеството през последните десет години (според британската версия на търсачката Ask Jeeves).

1. В какво е смисълът на живота? – В разкриването на източника на живота – Твореца, придобивайки с това вечно съществуване и пълен смисъл.

2. Има ли Бог? – Не, има природа, закон за подобие с Твореца – свойството отдаване и любов.

3. Блондинките ли са по-забавни? – Защото са по-глупави ли?

4. Коя е най-добрата диета? – Да се храниш както животните – с това, което е полезно.

5. Има ли извънземен живот? – Има, на висше ниво, в желанието да отдаваш, в противоположност на земния живот в желанието за получаване.

6. Кой е най-известният човек на света? – За всеки това са неговите родители.

7. Какво е любовта? – Напълване желанията на другия.

8. В какво е тайната на щастието? – Не да получаваш, а да отдаваш – тогава ти си неограничен и щастлив.

9. Мъртъв ли е Тони Сопрано? – Не знам кой е той, и за мен това  абсолютно не  важно.

10. Колко ще живея? – Главното е – до края на живота си да достигнеш безсмъртието.

[21841]

Filed under: Въпрос-отговор | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Има несъответствие: от една страна е казано, че „Няма никой друг освен Него”, тоест всичко изхожда от Твореца. Но тогава как да се отнасям към човек, който ми причинява гадости?

Отговор: Казано е: „Творецът твори добро чрез достойните хора и наказва посредством лошите” – затова тези, които вършат лоши постъпки, трябва да се наказват не заради това, което са направили, а за това, че са заслужили Творецът да вкарва посредством тях в нашия свят зло. Излиза, че наказанието не е наказание, а поправяне както на човека, така и на света.

Въпрос: Защо казахте на един журналист, че не сте професор, и някак си сте равнодушен към изказванията за Вас, та нали това се отразява на разпространението на кабала?

Отговор: А когато обиждат, това е много полезно. Това е профилактика против гордостта. Така и е казано: „Когото Творецът обича, него го притиска”. И праща против него обвинители и унижаващи го, за да му помогне да се справи с гордостта и егоизма.

Освен това, както в действията против клипот „Маим ахроним”, „Сеир ле азазел” и т.н. – има задължение, остатъците да се хвърлят на кучетата…

Истинското разпространение само ще спечели.

[21843]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа в група, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→