Отгоре към нас идват само добри сили, но ако не сме готови да ги приемем, ги усещаме като удари. Така е и с коронавируса. Ако бяхме готови да приемем тази сила, която като следствие дойде при нас под формата на епидемия, ако се бяхме обединили, за да станем вътрешно по-близо един до друг пред лицето на опасността, тя нямаше да се появи.

Вижте как животните се обединяват срещу общата беда. Когато бягат заедно от наводнение или горски пожар, не се нападат. Усещат, че трябва да спасят живота си, затова хищническият инстинкт се потиска от инстинкта за самосъхранение.

Сега ние сме в същата ситуация. Ударите, които чувстваме от страна на природата или Твореца, висшата сила, трябва да ни подтикнат към правилните изводи как да се измъкнем.

Хубаво е да видим как се държат животните: бягайки от опасността, не се атакуват едно друго. Инстинктът на хищника изчезва, остава само инстинктът на борбата за живот. Ако вземем този пример от животинското ниво, ще победим епидемията, правилно и успешно ще излезем от това състояние.

Но проблемът е, че не сме на животинското ниво, ние сме разглезени животни, защото имаме човешки егоизъм, който отравя всичко. Затова не можем да мислим за обединение, единство, сближаване, за да се спасим от епидемията. Дори в условията на пандемия правителствата и отделните хора се опитват да спечелят и да се възползват от другите вярвайки, че това ще им донесе богатство и успех.

По този начин те влошават бедата двойно, причинявайки двойни проблеми. Вместо да бъдат заедно с останалите и по този начин да смекчат силата Гвура, те умножават силата на злото. Затова трябва да се учим по пътя на страданието.

Епидемията не идва, за да разболее хората или да ги убие, а за да ни научи как да се държим един към друг. Но засега виждаме, че не се учим, а вървим в обратната посока, тоест по пътя на страданието. Всяка страна мисли, че може да успее да спечели за сметка на другите страни и народи. Това е грешката.

Обаче постепенно под тези удари ще се спуснем до простото оцеляване на животинско ниво и тогава ще започнем да виждаме, че си струва да си помагаме и да не причиняваме вреда на другите, когато заедно бягаме от общата беда.

От урока на тема „Разбиването като възможност за поправяне“, 16.07.2021

[284891]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Здраве, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Спомням си много добре когато станах дядо. Видях внука и сърцето ми изведнъж се напълни с любов. Държах го в ръце и исках да си играя с него, да му подаря нещо, да направя за него нещо хубаво и приятно. До този момент не бях изпитвал толкова силни емоции.

Гледайки милото крехко същество в ръцете си, помислих, че ненапразно се казва, че светът се управлява от любовта. Защото светът наистина е създаден само за нея. Ние идваме на този свят, за да усетим любовта. И не само естествената, инстинктивната, като дядо към внук, но и по-възвишената – към всички хора на планетата без изключение.

Истина е, че постигането на такава любов не е много лесно. Нещо вътре в нас ѝ се противопоставя, не позволява да отворим сърцата си, за да се обединим с другите. Трябва да преодоляваме тази съпротива. Въпреки, че по принцип всичко в нашия свят е изградено върху преодоляване на съпротивлението.

Преодолявайки топлината на разтопената повърхност, на Земята се е образувала твърда кора. Процесът на формиране на планетата също е придружен от много „войни“, в резултат на които са възникнали уникалните условия,  които са позволили зараждането на живота. Но, когато е възникнал, животът е бил принуден да се бори за правото си на съществуване. Растенията, животните и човека, всъщност всичко, са се развивали в процеса на преодоляване на съпротивлението на околната среда.

По същия начин човекът, неговата вътрешна същност, се формира на фона на непрекъснато противопоставяне на другите. Още от раждането постоянно се борим „за място под слънцето“ – конкурираме се, състезаваме се с другите, опитваме се да ги контролираме, защото в противен случай те ще ни контролират.

Но тези отношения просто ни свеждат до животинското ниво. Животните си взаимодействат, като се подчиняват само на инстинктите. На човека е даден разум, така че нека да го използваме и да започнем да изграждаме други отношения между нас. Над отношенията на животинското ниво – добри, приятелски, сърдечни.

Да, ще се наложи да преодоляваме вътрешната си съпротива, но в крайна сметка затова сме наречени Хора, за да можем сами да се сътворим.

Ясно е, че не можем да се обичаме по заповед. Не можем да кажем на сърцето си: „Обичай!“ – то просто няма да ни послуша. Желанието трябва да се подхранва, за да разцъфти отвътре. И тук е необходимо пълно съгласие, защото е безполезно да се съпротивляваме на природата си. Не можем да обичаме чрез сила, това е лицемерие. Но и не говоря, че трябва да променим природата си.

Когато говоря за преодоляване, имам предвид борбата с апатията към липсата на любов. Виждаме колко болка има по света, колко войни и страдания, бедствия и епидемии, и всичко е заради липсата на любов. Като не изпитваме любов към нашата планета, ние на практика я разрушаваме.

Като не усещаме другите хора близки до нас, ние си позволяваме да ги мамим и ограбваме. И смятаме, че това поведение е нормално. „Се ла ви“, както се казва, такъв е животът. Всички го правят, аз също – така  е устроен светът.

Ето срещу този вътрешен звяр, който седи в нас, който ни приспива, спирайки всякакви опити да променим нещо към по-добро, трябва да се борим.

Ако не се съгласяваме с апатията, преодолявайки я, ще видим, как животът ни ще започне да се променя. Ще почувстваме, че всъщност другите хора изобщо не са ни далечни. Само ни се струва, че са враждебни и груби, и искат само да ни дразнят, и  да тровят съществуването ни.

В действителност когато в нас се събуди чувството на близост ще видим, че всички сме един организъм, едно голямо семейство, в което никой не иска да навреди на другия.

Това ще бъдат първите кълнове на любовта. Любовта не е просто естествена, както на дядото към внука, а е безкрайна, вселенска, която прониква в сърцата ни, свързвайки ги в единно, живо, биещо сърце. И то ще ни издигне на ново, абсолютно различно ниво на съществуване, в което няма място за омраза, страдание и болка.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман | Add Comment/Ask Question→

 

Наводненията в Германия поразяват със силата и скоростта, с която се случиха. Броят на жертвите продължава да расте с всеки изминал час и повече от хиляда човека са в неизвестност. Наводнени са пътища, разрушени са основи, има рухнали мостове.

Разрушенията са като след война. А зоната на наводненията все повече се разширява, продължава да обхваща нови области в Германия, Белгия и Австрия.

Това е катастрофа. Но ние учим, че има само една причина за отрицателното отношение на природата към нас, тоест на висшата сила, на Твореца – когато прекрачим разрешените граници. Природата иска да ни види в идеално състояние: обединени като един човек с едно сърце. И тя е готова да търпи, ако малко се отдалечим от това единство, но само в определени рамки.

Ако прекрачим тези граници, природата излиза от равновесие. Това се случи и ще продължава се случва. Влязохме в конфронтация с висшата сила, без да вземаме под внимание нашите действия по отношение на природата. И затова природата ще протестира все по-силно и по-силно с наводнения, пожари, епидемии и много още, като в египетските наказания: „Кръв, жаби, въшки…“

Предстоят голямо количество подобни катаклизми, които се ще наложи да преживеем през следващите 10-20 години. Но в същото време ще започнем да усещаме как те ни задължават да се приведем в равновесие. Историята на египетските наказания се повтаря: всички „египтяни“ вътре в нас, егоистичните сили, ще получат десет удара, докато не вдигнем ръце и не кажем: „Стига, повече не можем да останем в Египет!“

Но докато узреем за това бягство, ще се наложи да преминем през много удари, страдания, проблеми: наводнения, пожари, всякакви епидемии и т.н. Такава е прогнозата за следващите 10-20 години. До 2040 година бедствията ще се разпространят по цялото земно кълбо, във всяка страна и област по свой начин.

Ще видим, че пред общата беда хората ще започнат повече да си помагат, да проявяват солидарност. Но природата ни предявява още по-големи претенции: не просто малко да подобрим живота и отношенията си. Става въпрос за кардинално поправяне на характера на човека, за поправяне на неговата природа, за да разкрием, че всички сме егоисти и сами да поискаме да установим други отношения между нас.

Задължени сме да станем по-добри един към друг и с тази добра връзка между хората да повлияем на всички останали нива на природата: нежива, растителна и животинска, да ги доведем до спокойствие и хармония. Такъв ще бъде ефектът от промените, които ще се случат в нас, в отношенията ни един към друг.

Мисля, че това ще отнеме двадесет години, тъй като такава промяна не може да се случи за една нощ. Все пак започваме от днешното, абсолютно противоположно състояние, с пълна неподготвеност да вземем предвид природата, с неразбирането, че сме изправени пред системата от висши сили, дошли, за да ни променят.

Ние отказваме да видим в това ръката на Твореца и да я приемем като помощ за наше добро, за което трябва да благодарим. Всички проблеми са резултат от противопоставянето ни един на друг и затова сме противоположни на природата.

Невъзможно е да заобиколим пътя.  В края на краищата, египетското робство е продължило много години и е завършило със сериозни удари. Вижте как Фараона, нашата егоистична природа, упоритото каменно сърце протестира и не иска да отстъпи.

Все едно Фараона се съгласява да ни пусне, за да вървим към обединение и любов. А след това отнема своето разрешение, отказва да ни пусне, и отново се връщаме към това състояние.

Ще се наложи да прекараме няколко години в този спор. Освен това е необходимо да осъзнаем, че всичко се случва в световен мащаб, между всички народи и държави. Докато правителствата и народите започнат да се съгласяват, ще отнеме много време и много страдания и удари. Всичко е, за да се смирят хората и да приемат изпълнението на принципа на любовта към ближния като към самия себе си.

От беседа с журналистите, 18.07.2021

[285019]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Много хора вярват в силата на проклятието, разбира се и се страхуват от него. Имах приятел, Виталик, който ми разказваше, че в рода му по мъжка линия живее и действа проклятие вече десетилетия, почти столетие. Именно по мъжка линия. И той дори чувстваше, че идва неговият ред. Той загина буквално седмица след нашия разговор.

Какво е проклятието? Има ли го или не?

Отговор: Има урочасване, проклятие, всякакви заговори и прочие. Всичко това го трябва да го отчитаме.

Въпрос: Но има разлика между урочасване и проклятие? Урочасването може да бъде  някак случайно, а проклятието е целенасочено убийство.

Отговор: Има хора, които имат лоши очи, както се казва. Има хора, които притежават отрицателна енергия. Когато те общуват с другите по някакъв начин, не е важно какъв, дори и без докосване, не отблизо, при това те могат мислено да разрушат човек и да го доведат до болезнено състояние.

Въпрос: А ако това се прави умишлено?

Отговор: Умишлено – в наше време такива специалисти няма, освен в “органите”, както се казва. Да, да, не се шегувам. Но такива хора днес рядко се срещат.

Въпрос: А как да се защитим от проклятие или урочасване? Можем ли да се защитим?

Отговор: Само чрез връзка със свойството отдаване и любов – това, на което учи кабала. Няма друг начин

Проклятието не достига този, който се движи към светлината, към любовта? Макар да съм познавал кабалисти, които по принцип  обръщаха  внимание също и на такива действия. Хора са били в усещането за  духовните сили, все едно, са вземали това предвид, че има уроки, че дори обикновените хора, не кабалисти, които не работят върху своя егоизъм, а обратно, работят върху използването на егоизма, те имат сили.

Въпрос: Това връща ли се към този човек, който, например, проклина другия?

Отговор: Това вече е сложна система. Бих предпочел да не говоря за това, ще кажа само защо. Защото човекът, който използва тъмните сили на природата, има цяла система, по която работи, защо го прави и така нататък. Той не може да работи против Твореца, както се казва. Не може да работи против доброто, против любовта, защото тази система е по-висша, по-силна.

Но ако има някакви проблеми, неизправности в тази добра система, тогава злата система веднага може да се включи и да направи своето лошо дело.

Въпрос: Трябва ли да се страхуваме от това?

Не, трябва да мислим за доброто – само за него! В никакъв случай да не се страхуваме и нещо да правим срещу това зло, а да разбираме, че злото също е в ръцете на Твореца и ако то наистина е необходимо, то ще и ние трябва да се примирим по някакъв начин.

Въпрос: Вашият главният съвет е..?

Отговор: Любов. Тя поправя всичко.

[284051]

 

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността, Здраве | Add Comment/Ask Question→

 

Кръгооборотът на душите е загадъчна тема, за която има много различни мнения. Има религии, които вярват, че човек живее много животи ту в един, ту в друг вид. Наистина ли съществува явлението кръгооборот на душите?

Да, съществува, както е написано в кабалистичните книги: Ари в книгата „Кръгооборот на душите“ и в книгата Зоар. Но съвсем не е това, което си представят обикновените хора, които мислят, че кръгооборотът на душите е, когато моята душа се вселява в друго тяло, живяло преди сто години. Всъщност кръгооборотът на душите изобщо не се отнася до телата.

Всичко минава през кръгооборот, всяко желание. И всички желания се съединяват в една система, която се нарича Адам и включва всички нива: неживо, растително, животинско и човешко. И всяко желание циркулира, тоест се развива постепенно и с това влияе на всички останали желания, свързвайки се в десетки, в стотици, в хиляди и т.н. Това се нарича кръгооборот на душите.

Но това не означава, че в предишния си живот човек е могъл  да бъде котка, цвете или камък. Кръгооборотът на душите не се отнася до промяната на външната, биологична обвивка от плът и кръв.

Душата е частица от божественото свише, силата на отдаване и любов, която е в човека. И ако човек няма такава сила означава, че още няма душа. Всички системи на материалния свят, в който живеем днес, усещайки се във физическо тяло, не се отнасят до кръгооборота на душите.

Добре е, че темата за кръгооборота на душите е покрита с воал на тайнственост. Той спира човека, принуждава го да бъде по-сдържан към другите. Понеже той се тревожи за следващия живот в този свят и в света на бъдещето, затова се отнася по-добре с другите. И всъщност, да правиш добри дела за другите, за всички, да бъдеш добър човек, със сигурност е най-печелившият вариант.

Но всички разкази за това, какъв е бил човек в минал живот са пълна измама. Кръгооборотът на душите не се отнася до нашето тяло, а до живота на душата, каквато обикновеният човек няма. Той трябва да работи много усилено, за да достигне до състоянието  кръгооборот на душата и да види как може да усъвършенства своето желание с помощта на екран, отразена светлина, ударно сливане и да започне да се издига от стъпало на стъпало.

Това се нарича кръгооборот на душите (нешама), най-висшата светлина, защото светлините Хая и Ехида не влизат в духовния съсъд до края на поправянето.

За да се постигне кръгооборот на душите, първо трябва да се развие душата – желанието за отдаване. Желанието за отдаване се нарича душа. Това е готовността да даряваш на всички, да правиш добро на всички, все повече и повече да излизаш от своя егоизъм. И тогава ще откриеш, че в този процес има кръгооборот, защото всеки път обновявам моето егоистично желание, мога да го поправя и да извърша още повече действия на отдаване, любов, единство.

Така, чрез кръгооборотите, стигам до любов към целия свят, придобивам свойството всеобща любов във всички мои желания. И това се нарича „ Край на поправянето“. Цялото желание за наслаждение, което съм имал, разбито и егоистично, сега е поправено и аз виждам, разбирам и чувствам цялата реалност. Оказва се, че целият свят наистина ми принадлежи!

От ТВ програмата „Поглед отвътре“, 24.05.2021 г.

[282832]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Методът на кабала ни позволява да променим характера на човек, така че вместо за себе си, той да започне да се грижи за другите. И за прилагането на тази методика се използват семинари в кръгове, „кръгли маси“. Какво представлява кръглата маса?

Отговор: Кръглата маса е групово действие, в което участват мъже, жени, деца. Кабала е метод за разкриване на Твореца на творенията в този свят и това е възможно само при условие на  съответствие по свойства. Това означава, че трябва да придобием свойства, подобни на по-висшата сила и тогава ще можем да я разкрием, тъй като всеки локатор трябва да бъде готов за онези явления, които трябва да открие.

Например детекторът за дим е проектиран да реагира на дим, а не на сладък, горчив или кисел вкус. Така че и тук, ако искам да разкрия по-висша сила, тогава трябва да формирам в себе си сетивен орган, който все още не притежавам, подобен на природата на Твореца. И тогава ще мога да намеря Твореца, подобно на куче следотърсач, което е поело по следите. Нуждая се само от този нюх, за да открия къде се крие Той.

Кабалистите казват, че Твореца се крие между нас. Ако между нас царят хубави, добри отношения и взаимопомощ, любов към приятелите, сякаш сме един човек с едно сърце, това подсказва, че наистина искаме да се почувстваме като едно цяло.

И в този стремеж ние започваме да усещаме, както кучето с носа си, присъствието на Твореца. Ние не го търсим някъде в други светове и пространства, а все повече се свързваме помежду си, за да намерим, къде и как можем да разкрием Твореца.

Ясно е, че изграждайки приятелски отношения между нас, ще разкрием по-висша сила в тях. Мрежата от връзки между нас, максимално добри, та дори до отношения на любов, се нарича Шхина, защото вътре в нея искаме да открием присъствието на Твореца, който се нарича Шохен.

Затова няма нужда да се преместваме в друго пространство, трябва само да коригираме мрежата от връзки между нас на взаимна любов и отдаване, съединение и единство до такава степен, докато не станем толкова вътрешно близки един на друг, че Твореца ще се прояви вътре в тази връзка. Единственото нещо, за което трябва да се притесняваме, е нашето обединение, а всичко останало ще се развие вътре в него.

За изграждането на такава специална връзка се работи в група от десет души, които искат да разкрият висшата сила. Ако следват съветите на кабалистите, те постепенно разкриват тази сила.

Желателно е такава десетка да се събира всеки ден, за да изучава науката Кабала, а също така да се опита да обедини всички приятели заедно, да говори за обединение, да чете кабалистични статии, да изпълнява всякакви упражнения.

И всичко това в името на изграждането на такива отношения между приятелите, в рамките на които ще се разкрие мрежа от връзки между нас. Тази мрежа вече съществува, но трябва да я извадим от скриването ѝ, също като мрежа от дълбоки води. Както рибарите вадят риба с мрежа, така ние ще извадим тази мрежа и ще разкрием Твореца.

Семинарът в кръг е действие, позволяващо ни да се уподобим по свойства на висшата сила. В това е цялата практическа наука на кабала, която говори за издигането на човека отдолу към върха.

Има част от Кабала, която обяснява структурата на мирозданието, спускаща се от света на Безкрайността надолу. А друга част от нея учи как да се издигнем от този свят обратно в света на Безкрайността и да разкрием Твореца. Тази работа се извършва чрез семинари в кръгове.

Следва продължение…

Семинар в кръга и практическа кабала, част 2

Семинар в кръга и практическа кабала, част 3

Семинар в кръга и практическа кабала, част 4

От 885-та беседа за нов живот, 20.07.2017

[214705]

Filed under: Вътрешна работа, Десятка, Духовна работа, Духовна работа в група, Практическо обединение | Add Comment/Ask Question→

 

Ерата на облачните услуги  не предвещава това, което мислим.

Компанията на Илон Мъск Neuralink показа на света маймуна, която играе компютърни игри със силата на мисълта. Благодарение на имплантирани в мозъка неврочипове и бананов коктейл, макакът Пейдж се справя чудесно с топка на екрана, без да има представа как го прави. Технологията сама по себе си не е нова, но все още не е прилагана на такова ниво.

Като биокибернетик, на младини вероятно бих се радвал на подобно постижение. То дава надежда на парализираните хора и като цяло отваря много перспективи. Хората, обаче, са хора и не се ограничават с добронамерен бизнес. От незапомнени времена искаме да направим света по-добро място и упорито се опитваме да поправим, закърпим, компенсираме всички недостатъци. В резултат, заедно с удобството нарастват и „разходите“.

Днес от висотата на науката кабала виждам, че самият подход е фундаментално погрешен. За да поправите света истински, трябва да започнете от себе си.

Едностранна връзка

Разбира се, нямам нищо против биотехнологиите и други научно приложими постижения. Аз съм против надеждата, че можем да се справим с тях. Не можем. С тях в крайна сметка ще стигнем до задънена улица и ще бъдем принудени да се обърнем към друго, кардинално решение. Това още не е станало очевидно, но контактуващият с компютъра Пейдж повдига въпроси далеч не само за невронното свойство.

„Закърпването“ на света продължава. Вероятно в бъдеще ще можем да „зашием“ мозъка и тялото на човека така, че дори най-смелата научна фантастика да стане реалност. Но какво да правим с нашата природа? Как да имплантираме нещо добро, качествено ново в сърцето си? В сърцето, което е душата? Как да вдъхнем любов и отдаване в нашата егоистична природа? Как да се променим вътрешно и с това да осигурим истински пробив, истински просперитет в целия човешки род?

За да го направим, трябва да променим нашето възприятие за света и за себе си в него. При това, не да променим компютърните алгоритми, не физиологично, не на нивото на петте сетива и дори не в психиката, а по-дълбоко, в самата основа, която ни прави хора.

Не можем да намерим в мозъка реле, щраквайки върху което ще направим човека по-добър и ще решим всички промени. Мозъкът е само „приемник“, „модем“, който преобразува сигнали и ни свързва с външния свят, с „облачното хранилище“ на информация, данни, записи. Взаимодействайки с този „облак“, мозъкът ни рисува картина на реалността, която съответства на нашето текущо развитие или по-скоро на естеството на нашите желания.

Докато те са егоистични, затворени в себе си, връзката с „облака“ се осъществява едностранно: тя ни въздейства, оставайки извън нашето възприятие. Но ако сменим посоката, ако се устремим навън, един към друг, взаимодействието ще достигне ново ниво.

И така, започвайки от себе си, ще можем да се издигнем до картината на интегралния, взаимосвързан свят и ще намерим неизмеримо най-доброто приложение на степента на природата, която се нарича Човек.

Чужди игри

Чрез декодиране на сигналите в мозъка на Пейдж, учените са се научили да разпознават желанията му и да ги превръщат в действие на екрана. В същото време намерението му всеки път е било просто и ясно – да получи поредната доза бананово смути.

При хората нещата са малко по-сложни. С изключение на насъщно необходимите искания, нашите намерения почти винаги са насочени към личния и социален статус, към достойно, според нашите разбирания, място в обществото, семейството, обкръжението. Именно средата диктува на човека какво да иска. И в крайна сметка, всички негови желания преследват личното му благо. Той винаги ще се стреми към състояние, в което ще се чувства комфортно.

В това се крие всъщност единственият недостатък, който ни кара да „поправяме“ света, а не себе си и обезценява нашите постижения. Егоизмът „слага ръка“ на всичко, разваля всичко.

Оказва се, че за разлика от маймуните, човекът трябва да отдели намерението от желанията, за да работи срещу тях. Точно това го прави Човек – способността да разпознава своята природа и да се издига над себе си.

Дотогава той просто се свързва с невидим интерфейс, играейки в чужди игри. На тяхната софтуерна платформа се променя само антуража, но не и  „двигателя“. И без значение колко реалистична е играта, всичките ѝ стимули се свеждат до подхранване на егоизма. Денонощно топката му се движи по дисплея на съзнанието. Свива се, надува се и приковава погледа към себе си.

За да излезем от тази виртуалност, трябва да станем първоначално противоположни на себе си – да променим намерението, да се устремим навън, към единство, към добра връзка, да се включим директно в „облака“, в общата система, вътрешно да стигнем до подобие с нея. Това е Човекът.

„Облачната“ връзка се основава на откритост и взаимно отдаване, на общи интереси, на интегрална, интерактивна самореализация. И картината, която възниква при този подход, с такава самонастройка, качествено превъзхожда всичко, което можем да си представим в рамките на егоцентричната, потребителска свързаност.

Всъщност тук се разкрива истинското човешко Аз, скрито под черупката на егоизма подобно на сърцевината на плода. Когато узрее Човекът в мен, чувствам нужда от друго, правилно развитие. И тогава черупката, която предпазва зародиша, отпада от безполезност. Тя си е свършила работата.

Започнете със себе си

Истинското Аз на човека е основната, първична точка, уникалната част от общата система, която само той и никой друг не може да развива и поддържа. Колкото и да „поправяме“ света, в крайна сметка всеки ще трябва да стигне до основата си и да вдъхне живот в нея от този „облак“, в който сме свързани в единно цяло.

Всички ние сме безтегловни точки, възли на системата, пропускащи през себе си нейните импулси и по този начин придобиващи нейните свойства, позивни, мисли и състояния. Нашият живот е нашата връзка в него. Пряка връзка над всички различия и ограничения, с безкрайна скорост, с неограничен потенциал.

В науката кабала това ниво се нарича замисъл на творението. В него се съдържа неразделното, съвършено единство на всичко – общо, еднакво достояние на всички хора, проявяващо се в тяхното взаимно отдаване.

Включването в това единство може да бъде само с желание, което му съответства поне минимално. И няма да помогнат изкуствените импланти. Чипирането е за тялото, а Човекът в нас се нуждае от самостоятелен, смислен стремеж от себе си навън към съпричастност, взаимност, вътрешна близост между нас, любов.

Днес, когато човечеството най-накрая се почувства едно цяло, но е обременено от тези окови и „кипи“ в огъня на противоречията, дойде време за нова ера – единство, както е замислено от Природата, която ни е създала. Нейното дете – човекът, вече иска да излезе навън. Но ние го пренебрегваме с надеждата за други средства, които ни се струват толкова обещаващи.

Всичко това са палиативи. Те не извеждат света от глобалната задънена улица, а само маскират, затъмняват за известно време. Не е далеч денят, в който под прикритието на илюзиите ще напипаме непробиваемата стена, поставена за нас от самата еволюция. И тогава ще признаем: за да поправим света, трябва да започнем от себе си.

След това всичко ще върви гладко.

[281335]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността | Add Comment/Ask Question→

 

Днес много хора по целия свят се чувстват като герой от известния филм „Омагьосан ден“, който преживява един и същи ден отново и отново.

[278696]

Filed under: Здраве, Клипове, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Нека да признаем, че не може да има само един полюс

Човек от раждането си дели света на две части: добра и лоша. Вярно е, че има и на пръв поглед неутрални неща, но с тях може да се играе в ръцете на една от страните. Критериите за полза и вреда, независимо дали искаме или не, са в основата на нашите оценки и определят нашето възприятие.

В крайна сметка разглеждам всичко относно мен, разпределям всичко по скалата между добро и лошо. Целият ни живот пулсира върху промените в баланса между двата полюса.

От незапомнени времена човечеството живее с идеята за двете начала и тяхната вечна борба. Но осъзнаваме ли днес, когато конфликтите излизат на глобално ниво, че тази борба е необходима? Осъзнаваме ли, че цялостността се формира именно от противоположностите, благодарение на съзидателното им противопоставяне?

Еврейският народ първоначално е бил създаден на този принцип. Преди хиляди години методиката на Авраам ясно, на практика, е показала как да съчетаваме двете начала в себе си и между нас така, че тяхната борба да не поражда разногласие, а единство. В тази методика изборът не е между плюса и минуса, изборът е да ги допълним взаимно и правилно да се издигнем над тях.

В нашата епоха идеологическите, културните, социалните пукнатини обхващат целия свят, а политиците и управляващите, както обикновено, се възползват от това, убеждавайки хората, че истината е само в от едната страна. Но истината не може да бъде едностранна. Невъзможно е един полюс, един лагер, един поглед да унищожи напълно противника. Това ще бъде пир по време на чума. „Затова, че си удавил, са те удавил, и в крайна сметка, тези, които са те удавили, сами ще се удавят“ –  казано е в „Думите на праотците“. Враждебността няма да има край и ще ни доведе до колапс, ако не се научим да се обединяваме над противоположностите. И двете изискват цялата „сцена“ за себе си, а в същото време нито едната от тях не иска да слезе от сцената – историческа и човешка.

Как да управляваме общото им действие?

Съгласие без отстъпки

Някой ден това ще се учи в първи клас, в детската градина – как да установяваме мир между две противоположни желания, свойства, мнения, процеси. Без спорове, без нестабилни и напрегнати компромиси, без да се жертва здравето, семейството, страната, обществото. Накратко, съвсем не така, както правим сега, убедени в своята правота и непогрешимост.

Главното е да се разбере: става дума за двете фундаментални сили на природата – „север“ и „юг“, които не могат една без друга. Неслучайно в развитите страни пред очите ни се оформят два лагера, разделени поравно. Те не са в състояние да се споразумеят, но и не могат да се освободят един от друг. Защото зад всеки стои самата Природа.

Единственият безкръвен и адекватен изход от тази ситуация е издигането към общи ценности, заради които двете страни са готови да действат заедно. Здраво общество, искрени отношения, гарантирано бъдеще за децата и внуците, атмосфера на топлота и грижа между нас – всичко това е много по-важно от нашите днешни „свети принципи“. Без тях раздорите ще разрушат всичко, което изграждаме.

Затова се издигаме над тях като сплотено семейство. Изобщо не капитулираме, не даваме победата, все още твърдо стоим на своето. Но в същото време разбираме, че нашата истина е само част от истината и че общото благополучие винаги е по-важно от личния триумф. Каква може да бъде победата в семейството? В семейството нечия победа е поражение, дори да си трикратно прав.

Именно на тези принципи, ако обществото е достатъчно узряло и готово да приеме, може да се основава новото бъдеще, в което противоположностите, колкото и да е странно, ще се допълват и ще са от полза за всички. Затова е необходимо „само“ да мислим и чувстваме по отношение на общото благо, на общия свят, на общото човешко  семейство. Да не дърпаме одеялото един от друг, а вътрешно да се приближим така, че да има достатъчно за всички.

Това не е „философия“, а цяла наука – науката кабала. По нея някога е живял еврейският народ и предстои да разберем какви подеми и падения е преживял по пътя си като пионер. Но сега, в глобалната епоха, в целия свят може по-лесно и по-бързо да усвоим тази наука за истинския баланс. Това, което се е давало с голяма трудност в древността, днес се проявява в лесен, адаптиран вид, като ученически учебник, с достъпни и нагледни неща, които преди най-добрите умове на човечеството не са могли да си представят.

Помирение на непримиримите

Двама се държат за „общо одеяло“ и всеки казва: „Цялото е мое!“. Този пример кабалистите са дали преди хиляди години. Днес вече разбираме: има се предвид два принципа в човека и в обществото, които ни разкъсват на части и ни разделят на различните страни на барикадите. Само едно ще ги примири: подемът към единно цяло, в което двата полюса, оставайки противоположни, създават общо поле на връзка и изграждат съвършенство върху антагонизма, върху непримиримия контраст.

Не можем да се измъкнем от тази диалектика, но можем да улесним процеса, ако го стартираме сами, без да чакаме стимули. В края на краищата „стимул“  е от латинското stimulus – острата пръчка на пастира. По-добре без нея.

Представете си: седят двама непримирими хора, но разбират основите на съществуването на света и започват да се договарят, как да се разбират помежду си в общата система, независимо дали е семейство, работа, социална сфера или дори политика. Но вече различна политика, която служи на общото благо, а не на личните интереси.

Малко по малко ще се научим на системен подход, ще се почувстваме един друг, ще почувстваме нашата взаимосвързаност и ще видим в нея огромни възможности – отново за всички, а не за някой поотделно. Нещо повече, ще започнем да се ценим осъзнавайки, че само в съвместния просперитет всеки ще намери своето лично пълно щастие. Истинският позитив винаги е общо достояние. В крайна сметка, нашето взаимно допълване е съвършенство.

И обратното, голямата омраза води до голяма безизходица. Невъзможно е да продължим да живеем от криза на криза, от беда на беда, от война на война, с надеждата, че ще се избавим от другите, нежеланите. Това, разбира се, е възможно, но фатално. Дните на монарсите свършиха, мъдростта на лидерите се обезцени, потребителската демокрация на обикновените хора разцепва западните общества, сцената е изпълнена с крайности от всякакъв вид. Утре те ще се превърнат в норма и ще отстъпят място на още по-големи крайности.

Това няма да има край. Надеждата за „хуманизъм“ не е нищо повече от самозаблуда. Ние сме затънали в разединение, вместо да пропускаме между полюсите на противоположностите ток на добра връзка.  Природата ни демонстрира навсякъде тази връзка в общата верига. Елементарна схема: плюс, минус и съпротивление между тях. В нашия случай, съпротивление срещу егоизма. Балансирайки го, можем да регулираме силата и качеството на единството между нас. И това е достъпно за всички. Всеки има този потенциал. Защото всички сме части от едно цяло.

Между полюсите и над тях

Целият свят е разпънат между два полюса, два края на безкрайна скала. Те се проявяват в различните пластове на природата и на човешко ниво придобиват своето изконно качество, истинско значение. Развитието на човека последователно води към факта, че той в крайна сметка правилно затваря веригата, поставяйки благото на другите над своето собствено.

Отне ни хиляди години, за да започнем поне малко да разбираме същността на закона за любовта към ближните – ключов принцип на науката кабала, който толкова дълго изглеждаше като абстракция. Това е Законът на природата, в него няма нищо нравоучително, нищо утопично. Той е абсолютен, неизменен и универсален. Когато го игнорираме, предизвиква раздор. Когато го следваме, въдворява мир.

Да го следваме, означава да разкрием нашата взаимна противоположност и да се допълним взаимно до пълно съвършенство. От нашите немислими противоречия да създадем едно цяло. В началото под натиска на бедствието, след това по желание, по волята на сърцето, в радост. Няма лоши и добри, няма повече или по-малко важни, няма прави и виновни – има само динамично качествено равновесие, непрекъснато биене на общото ни сърце, биещо между двата полюса.

И дори все още да сме безкрайно далеч от такива отношения, но вече ги виждаме, вече можем да поставим диагноза и да приемем лечение. Въпреки „детската градина“ наоколо, много от нас пораснаха, пораснаха от илюзиите. За първи път светът стои пред избор, който преди беше възможен само за един малък народ, полагащ пътя.

За да направим този избор, не е необходимо да ходим на площади или в избирателни секции. Той винаги е тук, отворен за всички и за всеки. Той вече израства отвътре, от сплита на корените, от връзката между нас. Нека да спрем да парадираме с различията си или обратно, да ги игнорираме. Прекрасно е да сме различни само, ако се издигнем до нашето общо сърце.

 [280144]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Може ли да се разделят понятия като съзнание, разум, интелект? Или са едно и също нещо.

Отговор: Съзнанието е възможно само когато усещаме не само информационното поле, но и неговият източник. Доколкото чувстваме този източник, в нас се формират неговите образи и това се нарича наше съзнание.

Съзнанието може да бъде висше, може да бъде обикновено, низше, което се придобива от детството с възпитанието, влиянието на обкръжаващата среда и т.н. А съзнанието, което можем да развием в нас е допълнително възприятие, усещано не само в нашето естествено желание за получаване, но и в придобитото намерение за отдаване.

И тогава ще започнем да усещаме информационното поле. На практика всичко, което изследваме, всичко, което ни е интересно да знаем, е в какво поле се намираме, тъй като именно то формира цялостната картина на света в нас. Аз и цялата картина на света.

Аз усещам вас, усещам света около мен, всичко, което е там. Откъде това идва в мен? Ясно е, че е в мен. Ясно е, че сега говоря на практика със себе си, като с огледало. Ако ми е интересно да разбера какво е съзнанието, първо трябва да разбера: с кого имам работа, какво е това поле? Какви са неговите характеристики, неговите първопричини за въздействие върху мен, какво иска от мен, защо ме е създало такъв – с ограничено възприятие?

Защо трябва да преминавам такива етапи на развитие, за да го почувствам повече? Защо освен съзнанието, има разум и чувства. Защо, приближавайки или отдалечавайки се от това поле, в мен възникват положителни или отрицателни усещания. Които може би перчат на моите изследвания?

Ако обвържете изследванията на учен в областта на химията или физиката с някакви чувства – той обича това или не, това му е приятно, а това – не, – тогава как те могат да му пречат? Той трябва да се издигне над чувствата си, за да изследва обективно всички тези явления.

Съзнание се нарича това, как възприемам себе си под въздействието на обкръжаващото поле. Съзнанието е образ на полето, което ми влияе. Неговото желание, намерение, планове е всичко, което се опитвам да възприема от него, да разбера какво иска природата от мен.

Ако, в крайна сметка, по някакъв начин формирам всичко това в мен, мога да го нарека моето съзнание.

Въпрос: Сега някои изследователи говорят за информационното поле като за основа, а други говорят за полето на съзнанието. Но ако информационното поле съществува обективно, то е невъзможно да се говори за съзнанието без обекта, който възприема тази информация?

Отговор: Като кабалист трябва да кажа, че нищо обективно не съществува. Всичко съществува само по отношение на човека, който го възприема. А какво е извън човека, дори не можем да кажем. Нямаме нито уреди, нито възможности да излезем от себе си и да започнем да възприемаме това, което е извън нас. Това не ни е дадено.

От ТВ програмата „Срещи с кабала“, 03.01.2019

[279632]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността | Add Comment/Ask Question→